Река Дунав при Видин

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Венцеслав Ралев

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Нека пак да си преговорим - откъде започва река Дунав? Прието е да се счита, че Дунав започва там, където извира най-дългия й приток - Брег. Мястото се намира в прекрасна зона за пешеходен туризъм край Фуртванген в планината Шварцвалд. Това е в Германия. Върху извора, е издигната паметна плоча и бронзова фигура на речният бог Данувий, който бди над реката. Дунав свързва най-много държави в целия свят - общо десет. (Втора в света е Нил с девет). Невероятно, но факт - този тих ручей се превръща в толкова голяма река. Към него след километър и половина се слива и друг приток - Бригач. Заедно образуват реката Дунав и изминават общо 2850 км, докато се влеят в Черно море. В нашия сайт вече сме писали, че Дунав е втората най-дълга река в Европа, след Волга. Минава през четири столици: Виена (Австрия); Братислава (Словакия); Будапеща (Унгария); и Белград (Сърбия). Ако броим и Видин, който е бил столица на българска държава преди векове, стават пет. С тази разлика, че при Видин реката не минава през, а покрай града. Река Дунав винаги е била важна връзка между Западна Европа и Черно море. През III век, като северна граница на Римската империя, е била наричана на латински Danubius, а крепостите, построени на бреговете й, служат за защита срещу нападенията на готите, хуните и другите племена. По-късно Дунав е била път за достъп до Константинопол. Кръстоносците са използвали реката като транспортна артерия при походите си до Светите места. През Средновековието тя улеснила нахлуването на турците в Централна Европа.

Ралев Дентал АД    Артикулатор и лицева дъга    СМА пили, разширители, ендодонтски инструменти

Някога Дунав е била дълги години северна граница на Римската империя с много пристанищни градове и замъци по бреговете му. Днес представлява по-голямата част от северната граница на България. През 1944 г., по време на управлението на Хитлер в Германия; усещайки, че поражението е неизбежно, той нарежда стотици германски кораби да бъдат потопени в Дунав, за да избегнат пленяването им от Съветския съюз. Днес, когато нивото на реката спада през лятото, до сръбския пристанищен град Прахово от брега се виждат останките на десетки кораби. Освен версията, която се приема за меродавна, че сливането на Бригач и Брег е същинското начало на Дунав, съществува и теорията, че началото на река Дунав е потокът Донаубах, който извира в пределите на замъка „Фюрстлих Фюрстембергишес шлос“ край Донауешинген. Този карстов извор е каптиран през 18 век и водата му е отведена чрез тръбопровод под земята на замъка. Но този поток се слива с втория приток на Дунав. Затова изворът на Брег е считан за първоизточник от географска и хидроложка гледна точка. Въпреки това, в продължение на векове двата града Фуртванген и Донауешинген са се борили за официален статут, който да обяви техния извор за официално начало на Дунав. Средният дебит на реката преди делтата е 6500 m3/секунда. При вливането си в Черно море Дунав се разделя на три ръкава — Килийски, Сулински и Георгиевски. Най-северният — Килийският ръкав, служи за граница на Румъния и Украйна. Средният ръкав — Сулинският, е най-пълноводният и най-дълбокият. От геоложка гледна точка Дунав е много по-древен от река Рейн, чийто водосборен басейн граничи с дунавския в югозападната част на Германия. На 29 юни държавите по поречието на реката, отбелязват Международния Ден на река Дунав. Този ден цели да привлече общественото внимание към значението на реката за развитието на регионите и устойчивото използване на водите й.

Изразът „Ще видиш къде зимуват раците“ е българска фразеологична единица, която означава „ще си научиш урока“ или „ще разбереш последствията от действията си“. Изразът често се използва като предупреждение за предстоящи неприятности или наказание. Точният произход на израза не е напълно ясен, но се смята, че идва от народния бит и връзката с природата. По река Дунав има раци и е напълно възможно изразът „Ще видиш къде зимуват раците“, да е възникнал именно край бреговете на тази река, или в други райони на България, където ракът е познат като част от местната екосистема. В българските водоеми, включително Дунав, са разпространени различни видове сладководни раци, като например широкопипалест рак (Astacus astacus), който е местен вид; теснопипалест рак (Astacus leptodactylus), който също е разпространен в Дунав и други реки; сигнален рак (Pacifastacus leniusculus), внесен вид, който постепенно измества местните раци. През зимата раците обикновено се крият в дупки по дъното на реките и езерата или под камъни и коренища. Тези укрития ги правят трудни за намиране, особено в студените месеци, което вероятно е дало повод за метафората. Търсенето на „зимуващите раци“ се свързва с усилие, изпитание или трудност. В този контекст изразът вероятно символизира труден и неприятен урок, който някой трябва да преживее. Възможна връзка с Дунав съществува, понеже река Дунав е не само най-голямата река, преминаваща през България, но и важен източник на храна и препитание за населението, живеещо в близост до нея. Риболовът, включително ловът на раци, е традиционно занятие в тези райони. Ловенето на раци е изисквало знания, търпение и умения, особено през зимата, когато те са по-неуловими. Съществува теория за възможния контекст на възникване на тази метафора. Факт е, че психологията на българина е такава, че в традиционните български села, работата на полето и в природата е била неразделна част от живота на хората. Народът често е създавал метафорични изрази, често под формата на смях и хумор, вдъхновени от наблюденията си над природата и поведението на животните. Вероятно изразът е възникнал като заплаха или предупреждение в ежедневните отношения между хората, особено при ситуации, свързани с провинение или предупреждение към децата.

СМА пили, разширители, ендодонтски инструменти    Конгрес в Рим    Папиломи

Фразеологизмите в българския език, включително този, обикновено нямат конкретен автор, тъй като те са продукт на народното творчество и устната традиция. Подобни изрази често се разпространяват и запазват през поколенията чрез устната реч, като рядко могат да бъдат проследени до конкретен човек или момент. В българския език има и други фрази със сходно значение, като например: „Ще ти видя сметката“ или „Ще си платиш“, които също изразяват заплаха или предупреждение за последствия. Много е вероятно този израз да е възникнал именно в речните или крайречните общности, където хората са били пряко свързани с реката и нейните ресурси. Дунав, като част от фолклорната и културната идентичност на тези региони, би могъл да е естественото място, където подобен израз е започнал да се използва. Изразът има силен фолклорен контекст. Българският фолклор е пълен с метафори и изрази, които се коренят в наблюденията на природата. Хората са използвали такива метафори, за да предупреждават, възпитават или да изразяват сложни идеи по прост и образен начин. Изразът може да е служил като предупреждение, свързано с трудността на живота и изпитанията, пред които човек се изправя, особено ако не спазва определени норми.

Дунав е тих, но защо е бял, в известния израз "Тих бял Дунав" на дядо Вазов? Изразът „Тих бял Дунав“ е станал известен благодарение на стихотворението „Къде си, вярна ти любов народна?“ на Иван Вазов, написано през 1876 г. Стихотворението по-късно е превърнато в химн на българските хъшове и националноосвободителното движение. В него словосъчетанието „Тих бял Дунав“ се използва, за да опише река Дунав, която има символично значение за българския народ. Защо Дунав е „бял“? Бялото като символ. В българската народна култура бялото често символизира чистота, надежда, свобода или дори спокойствие. Използването на „бял“ в описанието на Дунав може да подчертава неговата красота, величие и значение като символ на свободата, към която се стреми българският народ. Естествени особености на реката: В зависимост от светлината, времето и характера на водата, Дунав може да изглежда светъл или „бял“, особено ако повърхността на водата блести под слънчевите лъчи. Белият цвят може също да отразява мъглите, които често се стелят над реката в определени сезони. Защо е „тих“? Спокойствие и величие. Дунав е голяма река, чието плавно течение често създава впечатление за спокойствие и тишина. Това е част от нейната величественост. Контраст с бурните събития. Вазов използва „тих“ не само за да опише физическото състояние на реката, но и за да създаде контраст с бурните събития на епохата – въстанията и борбите за свобода. Изразът „Тих бял Дунав“ в контекста на творчеството на Иван Вазов и времето, в което е написано стихотворението, има силно символично значение. Дунав често се възприема като граница – между родното и чуждото, между робството и свободата. За хъшовете, борците за свобода и българския народ, реката символизира пътя към ново начало и борба за независимост. Така изразът „Тих бял Дунав“ надхвърля буквалното си значение и се превръща в поетичен образ, който отразява както природната красота на реката, така и нейното дълбоко място в националната ни памет и културна идентичност.

Организъм    Добрата дентална практика във Видин    www.ralev-dental.bg    Пародонтология

Обаче, има много спекулации, относно тази белота. Тук буквално ще цитираме един автор - Иван Танев Иванов - който има оригинална интерпретация. Ако приемем, че историята, археологията и много други науки често се опират само на предположения, нека дадем право и на този автор да предполага свободно. Ето какво казва той: "За посочения превод на българския етноним могат да се приведат и множество косвени доказателства. Например, в широко известния и все още необяснен израз “тих бял Дунав” думата ‘бял’ може да означава ‘български’. Това е напълно възможно, ако вземем пред вид, че от 6 до около 15 век век сл. н. е. река Дунав е текла почти през средата на българското етническо землище и би могла с основание да носи името “българска” река. Разбира се, по света има много топоними и хидроними в които присъства прилагателното “бял”. Ние можем да търсим доказателства в такива случаи, само ако те се намират в район със значимо прабългарско присъствие в миналото. Днешните башкири, които живеят в източната част на древната волжска България наричат с името ‘Аг идил’ голямата река Белая, приток на Волга, а самата Волга наричат Идил. Преди идването на куберовите българи, река Волга се е наричала Итил, което на угро-фински означава просто “река”. Угро-фините са били коренно население по горното и средно течение на реката до идването на българите. В превод от башкирски ‘Аг идил’означава ‘Бял Идил, бяла река, бяла Волга’. Очевидно от тук идва и руското наименование “Белая”, като вторичен превод. В светлината на нашата хипотеза, хидронимът Аг идил би могло да означава и ‘Български Идил’ или “Българска Волга”. Съгласно официалната руска ономастика, името на река Волга идва или от славянската дума “влага” (странно защо изопачена на “волога”) или от угро-финската дума ‘valge’, която значи “бяла, блестяща”. Хипотезата река Волга да носи за име угро-финската дума “valge- бяла” изглежда правдоподобна, но не обяснява защо това име се появява едва след идването на българите. Също така от това обяснение не става ясно защо угро-фините са заменили своето първоначално наименование Итил – “река” с друго свое наименование valge -бял. Това може да стане само с външна намеса и тази намеса може да бъде идването на куберовите българи. Очевидно угрофините са сменили името на реката с името на новия господстващ етнос в района, българите, но са превели смисъла на етнонима българи (бели) на своя език като “valge”- бели. Това изглежда напълно правдоподобно, пред вид на чудесното съвпадение на смисъла и звученето на двете думи, българската “българ - бял” и угро-финската “valge” - бял. Т.е., и тук е проработил същия механизъм на буквален превод на етнонима, който механизъм е произвел славянското “бял град”, унгарското “фехер вар”, латинското Alba bulgarica и иранското Balghirad. Важно опора за предложената нова семантика можем да намерим в изследването на Голийски [Петър Голийски. В кн.: Зиези, от който са Българите. Предхристиянска и предмюсюлманска религия и митология. ТАНГРА ТанНакРа ИК. София. 2003]. Той е използвал един твърде общ извод от областта на историческото езикознание (който обаче не е общоприет), че голям брой езици на Стария свят произлизат от общ нострадически праезик, говорен преди около 10 хиляди години. Предполага се, че от този “нострадически език”, ако действително е съществувал, са произлезли езиците от индоевропейското, семито-хамитското, угро-уралското, алтайското, картвелското и дравидското езикови семейства. Действително, в много от тези езици има думи с близка фонетика и семантика за които се предполага, че са наследство от общия праезик. На тази основа Голийски е търсил думи, имащи корен “блг”, “плг”, “блх” и др., подобни на корена на българския етноним предполагайки, че смисълът на тези думи може да бъде подобен на семантиката вложена в българския етноним. Намерени са внушителен брой думи, по-голямата част от които имат смисъл “бял, бледен, светъл”, които силно подкрепят предложената от нас етимология. Голийски обаче отхвърля, според мене съвсем необосновано, тази етимология под предлог, че нито един народ в света не би се самоназовал “бледен”. С това този автор необосновано, a priori, изключва възможността буквалното значение на корена на българския етноним да бъде “бял”. Това е грешка, защото фактически точно такъв е буквалния смисъл на българския етнотним, както сочат големия брой представени тук доказателства. Причината за такъв извод на този автор е в ограничеността на чисто езиковия анализ и отсъстствието на историческа аргументация. На основата на останалите значително по-малко находки Голийски предполага, че смисъла на етнонима ‘българ-’ се изобразява чрез две семантични гнезда. Първото гнездо се изразява с думите ‘светъл, блестящ, мълния’, второто – с думите ‘висок, велик, могъщ’. Второто гнездо съвпада с определенията дадени преди това от П. Добрев. Този подход дава идея за буквалния съвременен превод на българския етноним, но не е достатъчен за да се установи историческата семантика вложена в него. Унгарска легенда разказва, че княз Дуло от рода Белар имал две дъщери. Родоначалникът на унгарците Мадяр се оженва за една от дъщерите, а Хунор взема другата дъщеря. Така първата дъщеря на Дуло с децата, които ражда става майка на всички унгарци, а втората дъщеря става майка на всички хуни. Макар това да е само една легенда, тя заслужава внимание пред вид на следните много мъдри наблюдения, съдържащи се в нея. Веднага се натрапва изводът, че според тази легенда маджари, хуни и българи не са едни и същи народи, нещо което са твърдели и всички древни хронисти. От друга страна, легендата подчертава, че тези народи са родствени в този смисъл, че в тях тече частица обща кръв. Това може да бъде кръвта на онези начални европеиди (източни иранци, тохари, юеджи, ди, динлини), които са участвали в етногенеза и на трите посочени народа от легендата. В случая обаче, по-важно е да отбележим, че родът на княз Дуло, т.е., българите, са наречени Белар, така както са били наричани и Волжските българи, което означава “белите или сребърните”. Представената по този начин семантика на етнонима “бълг(ар)” може да обясни и подчертания култ на българите към белия цвят, изразен в българските народни носии и песни. В българските народни песни е характерна изключително честата употреба на израза “бяла българка”, “бели българи”, както и изрази от вида “бяла Яна”, “бяла Рада” и т. н. Едва ли българите са по-бели от околните народи, или че сред тях не се срещат и по-тъмни хора. Да си спомним за желанието на заловения хайдутин да бъде обесен в снежно бяла риза, за съчетанието “бяла и червена” като неотменими черти на женската хубост. В края на Първата Световна война на южния фронт в Македония четири български полка са били обградени от войски на Антантата. Преди да се предадат в плен, всички български офицери и войници се облекли в бели ризи. Едно изследване на българските народни песни е показало, че в тях думата "бял, бели, бяло" се съдържа 17 пъти по-често, отколкото в народните песни на околните балкански народи. В българските носии, например в Македония и Тракия, основните цветове са бял и червен, мартениците са също в бяло и червено. Характерни за българския език са и такива идиоми като “отиде си от белия свят”, “бял ден не видя”, но липсват идиоми, които да се изразяват с други цветове. В някои български диалекти (района на град Чирпан), бялото на очите се нарича “балак”. Човек с големи очи, на които бялото (белтъка) се откроява повече от обикновено също се нарича “балак”. Глаголът “избалачва се” означава “обелва очите си”. Това е чисто езиково указание, че в българския език морфеми с основа “блк”, каквато е и основата на българския етноним могат да носят смисъл на “бял”. В старобългарския език е съществувала думата БАЛАС - белезникав. От тази дума днес са останали думите БЕЛЕЗНИКАВ, БЕЛАСИЦА и много лични имена от този вид. Основата на думата БАЛАС е сходна на основата на БЕРЕЗ и БАЛХ, които всички имат значение на БЯЛ. Всички тези думи, БАЛАС, БАЛХ, БЕРЕЗ, БАЛАК имат обща основа с българския етноним БЪЛГ и означават БЯЛ. Вече беше посочено, че монголците наричат “булган” едно животно с много ценна бяла кожа, много търсена и често разменяна в стоковото обръщение в миналото. Това даде повод на някои български автори да обявят това животно за “кръстник” на българите. Това животно се среща и в България и се нарича БЯЛКА (Белка) на български. След като вече знаем, че етимологически етнонимът “българи” съдържа качеството “бял”, защо да не предположим, че това е било известно на древните монголци и те са кръстили това животно на името на българите? Прехвърлянето на качество от типа “българи > булган” означава, че българите са били широко известен народ в миналото, което се доказва с примерите “български ботуши”, “болгарский перец”, “булгария” и мн. др. Изглежда, чисто фонетичният начин за етимологизиране булган > българи вместо рационалния българи > булган е по-скоро пример за национален нихилизъм."

www.ralev-dental.bg    Курс по хирургия в Румъния    Артикулатор и лицева дъга

Зъбни импланти    Контакт с екипа на Ралев Дентал АД    Зъбопротезни имплантати във Видин

Здравеопазване в България    Япония    Лицево-челюстна хирургия

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Aсептика и антисептика    Карцином на кожата    Дентална практика Омегадентагруп ООД

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Ендодонтия    Имплантатна повърхност    www.investor-bg.com