Снимки на река Дунав

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Венцеслав Ралев

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Привечер край Дунава

Яркостта на небето и реката привечер се изравняват и само гъсто обраслия с дървета румънски бряг ги разделя

Влахински превал    Изложение в Кьолн    Църкви и манастири в България

Тиха идилия по Дунава

В люти зими, когато реката замръзвала, се спускали бели вълци чак от Карпатите, на лов по Дунавската равнина и Балкана

Зъб    Виж България    www.tourinfo-bg.com

Българският бряг е по-висок, но не и стръмен

Все пак дълбочината на реката покрай нашия бряг позволява на речни кораби да акостират и кранове да разтоварват стоките

Влахинска река    Първична стабилност на базалните импланти    Реки в Пирин

Високоволтови далекопроводи над Дунав

Мястото, където българската и румънската енергийни системи се свързват

Онлайн магазин за дентални материали    Следдипломно обучение на Ралев Дентал    www.ralev-dental.com

Съдбовният в българската история кораб "Радецки"

На пристана край Козлодуй днес е закотвен емблематичният за българите кораб "Радецки"

www.ralev-dental.net    www.ralev.biz    www.ralev.ws

Толкова много течаща вода гали окото и всява респект

Както и да снимаш Дунава, гледката е зашеметяваща

Написан през 1866 г., от Йохан Щраус-син (op. 314), An der schonen blauen Donau е валс, който е сред най-известните класически музикални произведения. Той е приеман и за неофициален химн на Австрия. Тамо де се белий Дунав лей... От най-древни времена отношението ни към свещената река Дунав, е двояко – на страх и култопочитание. Митологичният образ на река Дунав през годините идва още от римските християни. Те вярвали, че Дунав е райска река; носи щастие. Суеверното схващане, широко разпространено на Балканите през Средновековието, е отразено и в старобългарските текстове: “…Това е една от четирите реки, които изтичат от извора в рая, именно Фисон, както се нарича от нашето Писание, от гърците Истър, от римляните Дунавий и от българите Дунав”; “Фисон, който се нарича Истър и Газ, и Истър и Дунав от траките, също излиза от рая. Като мине под дълбините на земята и стигне до Запада, излиза при Пеонската планина, която се простира от Сицилийското море до германците, при Северния океан. Оттам той тече на изток и се влива в Евксинския Понт (Черно Море) през пет устия”. В песенния ни фолклор Дунав е най-възпятата река. Тя е наречена „бял Дунав” и е обвързана с редица митологични конструкции. Нашите предци са я виждали като „сакрална, свещена”, извираща от дървото на живота (в различните му варианти - дърво, момина китка и др.). Дунав била приемана като хоризонтален модел на световното дърво; път и граница между световете, световна ос. През Възраждането тя се идентифицира с България и българското и носи характеристиките на граница и път; на свое и чуждо, майка и син, слава и позор, свобода и робство, между живота и смъртта. Утопии или не, такава била реалността в ония далечни времена.

Дунав е възприеман като част от „свещените знаци”, с които се чертае географската територия на родината. Но и чрез които, се рисува и мисли България въобще в тази „най-българска епоха”. В Паисиевата „история славянобългарская” великата река съдбовно е премината от българите. Този „малък народ, но непобедим” създава тук, „покрай Дунав” държавата България. За да царува „самостоятелно и славно”. „Покрай Дунав” ще бъде споменавано многократно от Хилендарския монах, като място на съдбовни битки и геройски дела, място на българско величие и слава. В този контекст е и в поетическите текстове от епохата на Възраждането. “Нъ слушам! Марсова тръба наблизо ихти / край Дунав окол стари град Дростол...” („Отлъчие от България едного разпаленаго родолюбца българина в лето 1853” – Г. С. Раковски). Дунав е райска река, течаща из нашата райска родна земя за „тогоз, кой е расъл във рая славянски, / тогоз, кой е дишал въздуха балкански”: Скитал съм край твойте брегове засмени, що ги прохлаждава Дунавът студени… Хубава си, земльо, и благословена, кат гардина цветна, кат жена засмена, всичко в теб е пълно с плод и благодат, хълмите ти – с грозде, горите ти – с хлад, полата ти – с ниви, гърдите ти – с щедрост, реките ти – с злато, небето ти – с ведрост… („Разходка до Баняса” – Иван Вазов). П. Р. Славейков „Татковина”: Хубава си, татковино, име сладко, земя рай. Сърце младо и невинно за теб трепка и играй… Цветан Радославов и неговата песен „Горда стара планина” –  настоящ химн на България. Родила се в момент на патриотичен порив на автора й „сред водите на Дунав” при завръщането му през 1885 година в родината: Мила родино, ти си земен рай, твойта хубост, твойта прелест, ах, те нямат край... Непокътнат е отговорът на въпроса: „Де е България?”, който дава възрожденецът: ...Тамо, аз ще отговоря, де се белий Дунав лей, де от изток Черно море се бунтува и светлей; тамо, де се възвишава горда Стара планина, де Марица тихо шава из тракийска равнина… Там роден съм! Там деди ми днес почиват под земля, там гърмяло тяхно име в мир и в бранните поля… („Де е България” – Ив.  Вазов) „Идеологът на нацията” Иван Вазов, определя границите на “България цяла” и в по-късни творби, където винаги присъства Дунав като символ на изконно българското, част от „наследството” свято на дедите-създатели на държавата: “От Дунава до Охрид, до Бялото море, / един народ нещастен под тежко иго мре...”(1877 – „Векът”); “...От Дунав до Егея, / от Охрид до Евксин...” (1916 - „Раздори ли?”);“...от Охрид до Чаталджа, / от Дунав до Кавала...” („Тържествен час” – „Песни за Македония”).

www.ralev-dental.com    Контакт с екипа на Ралев Дентал АД    Онлайн магазин за дентални материали

Цяла плеяда възрожденски поети, свързват Дунав неотделимо с родната земя, с „татковината”:  „Нек ся ширит, ся раздава / в България горна, долна, / от Вардара до Дунава / дума свободна, народна.” („Русляр в собор”); “На уста ми сладка дума – / ще да бъде този кът /дето Дунав, Вардар, Струма /и Марица си текат!” („Татковина” – П. Р. Славейков); “Да се възвишат знамена / на българските рамена / от върха на Дуная / в Тесалия до края” („Къде си, вярна ти любов народна” – Добри Чинтулов). Ботев описва в “Хайдути” цялата българска земя, запяла песента хайдушка: “Затуй му пее песента / на Странджа баир гората, / на Ирин-Пирин тревата; / меден им кавал приглашя / от Цариграда до Сръбско / и с ясен ми глас жътварка / от Бяло море до Дунав / по румелийски полета...” („Хайдути” – Хр. Ботев). Река Дунав през Възраждането е свързана с националноосвободителната идея – свещената река стои на пътя, разделящ изгнаника-хъш от Майка България. Взор на надежда и очакване е отправен към нея, защото оттам поробеният народ чака своя избавител; оттам майката чака да се завърне синът - изгнаник в името на народа. Тя се явява граница, препятствие, което трябва да бъде преодоляно, за да се осъществи онази дълго чакана прегръдка между майка и син. “Излязла е мойта майка, / на прагът седнала, / очаквала чедото си, / към Дунав гледала...” („Преминуват годинките” – Л. Каравелов); Захари Стоянов по-сетне ще опише в своите „Записки” майката на комитите баба Тонка Обретенова да „стои по цял ден на дунавския бряг и изглежда с внимание приходящите параходи и кораби, дано познае в някои от тях четата на Хаджи Димитър или да види за последен път синовете си...”

Зъбни импланти    Избелване на зъби    www.ralev-dental.eu

Дентална практика в Пловдив    Зъболекар в Пловдив    Композити

Стара българска легенда свързва и разделя българи и румънци чрез отношенията между митичните царе Влас и Слав. Двамата били братя, но се разделили след като цар Слав се заселил със славяните - земеделци на юг от Дунава, а цар Влас останал с власите - скотовъдци в земите на север от реката. По-късно цар Влас изпратил своите момци-власи да си търсят невести сред момите-славянки, но поради бурята власите не стигнали със своите лодки другия бряг и се удавили на края на Дунава. Интересно, обаче, е друго - далеч от Дунава, но близо до Несебър съществува селище, днес - град - което носи името Свети Влас. Нерде Ямбол, нерде Стамбул, ще каже някой. Селището е основано от древните траки, но чак през XIV век приема името на Свети Влас, с което е известно и до днес. Разполага с богата и интересна история, за която множеството манастири и църкви на територията на курорта разказват. Свети Влас се намира в община Несебър, област Бургас. През XIV век приема името на Свети Влас – покровител на търговците, животновъд, също и лечител. Новото наименование на селището било свързано с намиралия се тук голям и известен ставропигален манастир „Св. Власий“, който бил пряко подчинен на Константинополската патриаршия. Манастирът просъществувал до XVIII век, когато е опожарен, от безбройните по това време набези на пирати.

За река Дунав постоянно се говори, че е тих, бял Дунав, но със сигурност историята познава и страховити бури. Кои са били най-страшните природни катаклизми по поречието на Дунав? Река Дунав е известна със своята красота и спокойствие, но също така е била сцена на редица природни катаклизми през историята. Ето някои от най-страшните природни бедствия, свързани с поречието на Дунав: Наводнения. Наводненията са най-честите природни бедствия по поречието на Дунав, причинени от проливни дъждове, топенето на снеговете или комбинация от двата фактора. Наводнението през 1965 г. През тази година Дунав преживява едно от най-сериозните си наводнения, засегнало няколко държави. Много градове, села и селскостопански райони са били под вода, причинявайки разрушения и загуба на човешки живот. Наводнението през 2006 г. Този катаклизъм се смята за едно от най-тежките в последните десетилетия. Нивото на реката достига рекордна височина в няколко точки, причинявайки огромни щети в България, Румъния, Сърбия и други държави. Хиляди хора са били евакуирани. Ледоходи и ледени блокажи. В миналото Дунав често е замръзвал през зимата, особено в горното и средното течение. Това е водело до образуване на ледени блокажи и сериозни проблеми. Ледоходът през 1929 г. През тази зима Дунав замръзва напълно, а ледоходът причинява разрушения на мостове, пристанища и плавателни съдове. В някои участъци дебелината на леда достига до 1 метър. Ледоходът през 1985 г. Замръзването на реката в началото на годината довежда до сериозни проблеми за корабоплаването и разрушава част от инфраструктурата по реката. Силни бури и ураганни ветрове. Макар бурите да не са чести, те могат да бъдат изключително разрушителни. Ветровете, съчетани с високо ниво на реката, понякога предизвикват огромни вълни и разрушения. Бури с торнадо в района на Дунав. В отделни райони, особено в близост до устието на Дунав, са документирани торнадо-подобни явления, макар и сравнително редки. Те причиняват разрушения на домове, лодки и крайречни съоръжения. Ерозия и свлачища. В някои участъци от поречието на Дунав, особено в района на Железни врата и делтата на реката, ерозията е сериозен проблем. Тя води до свлачища, които разрушават земеделски земи и инфраструктура. Свлачищата в делтата на Дунав. Промените в речната геоморфология често водят до свличания на земна маса, засягайки екосистемите и местното население. Солена вода в делтата на Дунав. В резултат на глобалното затопляне и покачването на морското равнище, в делтата на Дунав все по-често навлиза солена вода, което заплашва екосистемите и променя условията за живот. Природните катаклизми по поречието на Дунав са важна част от историята на реката. Въпреки трудностите, които те причиняват, хората продължават да живеят и да се адаптират към условията, запазвайки връзката си с тази велика река.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Дунав на български често се членува: Дунавът/Дунава. Името e на немски: Donau; на унгарски: Duna; на хърватски: Dunav; на румънски: Dunarea; на сръбски: Дунав или Dunav; на украински: Дунай. Всички изброени имена произлизат от протоиндоевропейското *danu. Латинската форма Danubius е и име на речно божество. Предполага се, че латинското име Danubius произлиза от местния падеж на праиндоевропейската дума *danu („река“), от която произлизат също иранската Танаис (старо име на река Дон) и санскритската danu („река“, „поток“). Други европейски реки, чиито имена вероятно имат същия произход, са Донец, Днепър, Днестър, Дау, английската Дон. Предполага се, че българската, сръбската и хърватската форми са произлезли от дако-мизийската *Donavi(s), руската, словашката и украинската – от по-късния, също дако-мизийски вариант *Donai(s). Немското окончание -au идва от често срещаното германско окончание на хидроними *-awa. Съвременната немска форма се използва от средата на 18 век, а преди това реката е наричана Tonach, по-късно и Donaw. Най-ранните достоверни сведения за Дунав се съдържат в съчиненията на древногръцкия историк Херодот (5 век пр.н.е.), който пише във втората книга на „история“, че река Истър (древногръцкото название на Дунав) започва в земята на келтите край град Пирен и пресича Европа по средата. Според него, река Истър се влива в Евксинския Понт (Черно море) там, където милетските заселници са основали град Истрия. През 105 г. император Траян построява първия каменен мост през Дунав.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Дунав започва да се използва като търговска връзка през XVIII век. Мария Тереза, императрицата на Австрия от Хабсбургската династия, сформира звено, което да регулира плаването по реката. През XIX век Дунав се превръща във важна търговска връзка между Западна Европа и страните от Балканския полуостров. През 1830 г. англичанинът Андрю предприема превоз на пътници от Австрия до Сърбия с параход. През лятото на 1834 г. е открита параходна линия и е установена редовна връзка между Унгария, Сърбия, Влахия и пристанища по българските земи (тогава България още не е съществувала; била е под османско владичество). През 1835 г. на всеки три дни отплава по един параход от Пресбург (Братислава) до Пеща, а оттам друг тръгва на всеки 12 дни за Молдова. С подписването на Парижкия (1856) и на Версайския (1919) мирни договори се обявява свободно плаване по цялата река и се създава Дунавска комисия, която да контролира и координира плаването по реката като международен воден път. След Втората световна война е подписана нова Дунавска конвенция, според която в тази Дунавска комисия участват само крайдунавските държави. След изграждането на канала Рейн - Майн - Дунав в Германия през 1991 г. реката става част от трансевропейски воден път, свързващ най-голямото световно пристанище Ротердам на Северно море със Сулина на Черно море, с обща дължина от 3500 km. Количеството стоки, транспортирани по Дунав, се увеличава до около 100 млн. тона през 1987 г. Плаването по долния участък на реката се преустановява през 1999 г. поради бомбардирането на три моста в Сърбия от НАТО, като разчистването на отломките завършва през 2002 година.

Следдипломно обучение на Ралев Дентал    Муратов връх    Синус лифтинг

Синът-изгнаник също отправя взор към реката. Тя е път към родната земя, който трябва да бъде извървян: “Аз зная, майко, мил съм ти, / че може млад да загина / ах, утре като премина / през тиха бяла Дунава!” („На прощаване” – Хр. Ботев). Броени дни след като мечтата стане действителност, народният поет ще възпее Ботевото преминаване на Дунава: “Тих, бял Дунав се вълнува, / весело шуми.../ Дунавът се по вълнува, / весело играй. / Много време се измина / как не бе носил / храбра българска дружина – товар за него мил.” („Радецки” – Ив. Вазов). Вазовото стихотворение излиза от печат под заглавието „Радецки”, но става известно по цяло Българско като песента „Тих бял Дунав”. При пръв прочит личи близостта с фолклорния Дунав. Епитетите „тих” и „бял”, които дава поетът са познати от народните песни. Древното значение на последния епитет в славянските езици може да бъде определено като „свят”, „сакрално чист”, „благ, добър, хубав”. По-късно „бял” започва да означава „волен”, „свободен”. Според една доста провокативна и спорна, но интересна хипотеза за семантиката на етнонима „българи” „бял Дунав” означава „български Дунав”. За смелчаците на „Радецки” той в последните съдбовни минути е граница и път между майка и син, свобода и робство, но и между живота и смъртта. Той е страхопочитанието за Вазовите герои от „Немили-недраги”, дръзнали да го прекосят: „Бързо взе тоягата си и с дъската под мишница той се завърна към незамръзналата река в Дунава; спря се до нея, измери я с поглед, опита с тоягата твърдостта на леда и внимателна хвърли дъската на двата бряга на бездната... Македонски, който от години не беше се кръстил, сега пред тая зеюща яма неволно вдигна ръката си и се прекръсти: стъпи на страшния мост и премина благополучно на другата страна. Това по-после на 1876 г. сториха и Бенковски, и Волов, когато насред замръзналия Дунав им се беше изпречила една река срещу Бекет”. „Бездна”, „зеюща яма” и „страшен мост” са епитети, дадени на същия този Дунав, който в мечтите далеч от роден дом юнакът нарича „тиха, бяла Дунава”... Страшен е той сега, зловещ, но е избраният път, единственият. Дунав е част от образа на възкресеното славно минало, чрез което възрожденският творец се опитва да „събуди” национална гордост у българина. Дунав има знаковото присъствие на „бялата свещена река” – начало, живот, светлина и свобода; „Божи мост”, събиращ свои със свои; „пъпна връв”, навеки свързваща славните предци с достойните потомци.

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.