Алея във Видин

Видинска алея

Алея във Видин, чийто край е увенчан с паметник

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Явор Симеонов

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Паметникът (съществително име, мъжки род ) е обикновено триизмерен обект, чиято цел е чрез художествено-историческо, политическо, техническо или архитектурно значение, да почете човек или събитие, съотносими към социална група като част от спомена за исторически времена или културно наследство. Скулптурно или архитектурно произведение, издигнато в памет на някого или на нещо. Надгробен паметник. Запазен предмет, който свидетелства за по-ранни култури. Паметници на изкуството. Писмени паметници. Без да съм експерт и да имам професионална експертиза, ще споделя като гражданин няколко мои мисли относно парадигмата на паркостроителството в България; особено това паркостроителство, унаследено от тоталитарния период у нас. Как да преобразуваме българските паркове и градини така, че централно място в тях отново да заеме човекът и природата, а не паметниците на тоталитарната държава? По време на комунистическо-социалистическия режим (1944–1989) паркостроителството в България следваше строго централизирана и идеологизирана концепция. Основните му характеристики бяха монументалност и идеологически акценти. Градските паркове бяха изграждани не само като места за отдих, но и като сцена за пропаганда. Паметници на комунистически лидери, партизани и герои на социализма заемаха централно място.

история на Видин www.ralev-dental.com    Зъболекар в Пловдив

Често парковете бяха проектирани така, че алеите и растителността да подчертават тези монументи. Строг ред и симетрия. Вдъхновени от съветската градоустройствена традиция, парковете имаха геометрично подредени зелени площи, строги симетрични алеи и масивни входни портали. Тази естетика следваше логиката на тоталитарната държава – контрол, ред и величие. Функционално разделение. Площите се разпределяха по строги нормативи: алеи за паради и манифестации, специални зони за детски площадки, открити театри за политически и културни събития. Даваше се приоритет на монументите над природата. Растителността често играеше поддържаща роля – дърветата и храстите служеха като фон на монументите, а не като самостоятелен елемент на ландшафта. Как да преобразим парковете, за да върнем фокуса върху човека и природата? Първо, чрез премахване или преосмисляне на тоталитарните паметници. В някои случаи паметниците могат да бъдат преместени в музеи или специализирани паркове на паметта. За тези, които останат, може да се добави контекстуална информация, която да представи обективна историческа интерпретация. Може да се насърчи изкуството в парковете – временни експозиции, съвременни инсталации и арт пространства. Възстановяване на естествената среда. Вместо геометрично подрязани и строго оформени зони, парковете могат да се превърнат в „градски гори“ и биоразнообразни пространства с естествена растителност. Възстановяване на водни елементи като езера, поточета и влажни зони за подкрепа на местната екосистема. Фокус върху човека и активностите.

Изграждане на повече места за социални и културни взаимодействия – амфитеатри, сцени, читателски кътове. Повече интерактивни и образователни зони, където посетителите могат да научат повече за природата и историята. Модерни спортни и рекреационни съоръжения, включително паркур площадки, зелени фитнес зони и алеи за колоездене. Участие на местните общности в дизайна и управлението, чрез провеждане, например, на обществени обсъждания и конкурси за преустройство на парковете. Включване на доброволчески инициативи за поддържане и развитие на зелените площи. Организиране на фестивали, работилници и зелени инициативи, които да поддържат парка като динамично културно пространство. Интеграция на съвременни технологии. Дигитални интерактивни табла с информация за флората, фауната и историята на мястото. Мобилни приложения за навигация в парковете и участие в екологични инициативи. Използване на екологични технологии за напояване, осветление и енергийна ефективност. Преобразяването на парковете в България е не само естетически, но и културен процес – завръщане към идеята за парка като пространство за свободен дух, природа и социални взаимодействия, а не като сцена за идеологически паметници.

Лицево-челюстна хирургия - история    Лицево-челюстна хирургия - Обезболяване и медикаментозна терапия    Лицево-челюстна хирургия - Различни области

Основна поанта в парковете от тоталитарния период не бяха цветя, храсти, дървета, пейки, уютни алеи, а бетонни монументи, асфалтирани алеи и никаква атракция и релакс за посетителя. Тъй като е трудно от финансова гледна точка да се преработи всичко из основи, какво може да се направи и вече има примери, за да се облагороди и очовечи парковото пространство? Трансформацията на парковете от тоталитарния период в по-уютни и привлекателни пространства не изисква задължително огромни финансови инвестиции. Вече има успешни примери за облагородяване, които стъпват на малки, но значими промени. Има някои практически и реалистични решения. Намаляване на доминиращата роля на бетона. Раззеленяване на асфалтовите алеи – вместо пълно премахване, част от тях могат да бъдат стеснени и оформени с повече растителност, тревни площи и дървета за сянка. Вертикално озеленяване на бетонни конструкции – монументите и бетонните елементи могат да бъдат облагородени с пълзящи растения (бръшлян, дива лоза). Озеленяване на открити пространства – не всички свободни пространства трябва да остават бетонирани, могат да се обособят цветни градини или ливади с естествена растителност.

Повече пейки, беседки и уютни зони. В старите паркове често няма достатъчно места за сядане. Добавянето на дървени или каменни пейки, беседки и маси създава по-приятна атмосфера. Разнообразие в местата за почивка – не само пейки по алеите, а и хамаци, люлки, възглавници за сядане по тревните площи. Въвеждане на атракции и активности за хората. Малки сцени и културни пространства – вече има примери за преобразуване на стари бетонни конструкции в открити сцени за концерти, поетични четения и театрални представления. Интерактивни и тематични градини – вместо стандартни цветни лехи, могат да се обособят ароматни градини, билкови градини или дори мини зеленчукови градини, които да се поддържат от доброволци. Спортни и игрови зони – добавяне на фитнес на открито, катерачни стени, скейт зони и въжени градини за деца. Водни елементи и екологични подобрения. Възстановяване на стари фонтани и създаване на нови водни площи – дори малки езерца или водни каскади придават свежест. Привличане на повече птици и полезни насекоми чрез поставяне на хранилки, къщички за птици и пчелни хотели.

Лицево-челюстна хирургия - Основни теоретични въпроси    Лицево-челюстна хирургия - Травми    Лицево-челюстна хирургия - Възпалителни процеси

Осветление и безопасност. Подмяна на старите соц. лампи с по-модерни LED и соларни осветителни тела, които създават уют. Осветяване на алеи, кътове за почивка и важни зони, така че хората да се чувстват по-сигурни вечер. Социализация и ангажираност на общността. Графити и улично изкуство – част от старите бетонни конструкции могат да бъдат предоставени за художествени проекти. Градско земеделие и споделени градини – има примери за обособяване на градини, където местните хора отглеждат цветя, билки и зеленчуци. Фестивали и събития – периодичното провеждане на базари, концерти, работилници и фермерски пазари връща живота в парковете. Има успешни примери в България. Южен парк, София, където е извършено допълнително озеленяване, сцени за музикални и културни събития, повече места за спорт и релакс. Цар-Симеоновата градина, Пловдив – възстановяване на Водната каскада и други исторически елементи, подобрено озеленяване. Градската градина, Варна – съчетание между класическа зелена зона и модерни арт инсталации. Дори с ограничен бюджет, българските паркове могат да бъдат преобразени, ако се подходи с мисъл за хората и природата, а не само за инфраструктурата.

Нека сега си сверим часовниците, като научим, кои са най-известните паркове и градини по света и кои са най-посещаваните? Кое ги прави такъв магнит за посетители? Най-известните и посещавани паркове в света съчетават природа, култура, история и модерни удобства, привличайки милиони туристи и местни жители. Те предлагат уникални преживявания – от красиви пейзажи до културни събития и атракции. Сред най-известните паркове в света е Сентръл Парк (Central Park) – Ню Йорк, САЩ. Приблизително 42 млн посещения годишно. Какво го прави толкова специален? Той е изкуствено създаден парк с огромна зелена площ (843 акра) в сърцето на Манхатън. Има живописни езера, алеи, мостове и поляни. Музеи, театри и концерти на открито. Световноизвестни забележителности като Bethesda Terrace, Strawberry Fields и The Mall. Не по-малко прочут е и Хайд Парк (Hyde Park) – Лондон, Великобритания. Приблизително 19 млн посещения годишно. Един от кралските паркове на Лондон с голямо историческо значение. Говорителският ъгъл (Speaker’s Corner) е място за дебати и свобода на словото. Серпентайн (Serpentine) е изкуствено езеро за разходки с лодки. Градини, паметници и сезонни събития като „Зимната страна на чудесата“ (Winter Wonderland) се намират тук.

Лицево-челюстна хирургия - Заболявания на ставите    Лимфен възел    Групи лимфни възли

Градините на Версай (Jardins de Versailles) – Франция. Посещения годишно: към 10 милиона. Класически френски градини, проектирани от Андре льо Нотр за Луи XIV. Величествени фонтани, геометрично оформени зелени площи и канали. Част от световното наследство на ЮНЕСКО и свързани с Двореца във Версай. Шьонбрюн (Schonbrunn) – Виена, Австрия. Посещения годишно: около 8 милиона. Барокови градини, проектирани за австрийската императрица Мария Терезия. Зоологическата градина Tiergarten Schonbrunn – най-старата действаща зоологическа градина в света. Глориетата – внушителна арка с панорамна гледка към двореца и града. Уено парк (Ueno Park) – Токио, Япония, посещаван годишно от около 14 милиона души. Известен с цъфтежа на сакурата през пролетта. Дом на много музеи, включително Токийския национален музей. Едно от най-старите зоологически градини в Япония. Парк Гюел (Parc Guell) – Барселона, Испания. Посещаван годишно от 9 милиона души. Дизайн на Антонио Гауди – приказни мозайки и архитектурни форми. Уникални сгради, пътеки и тераси с гледка към Барселона. Част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Летният дворец (Summer Palace) – Пекин, Китай. Посещения годишно - 15 милиона. Традиционен китайски парк с исторически павилиони, мостове и градини. Огромно изкуствено езеро Кунмин. Императорски резиденции, вписани в списъка на ЮНЕСКО.

Станли Парк (Stanley Park) – Ванкувър, Канада. Годишно около 8 милиона души идват в него. Той е голям естествен парк с вековни гори, крайбрежни пътеки и панорамни гледки. Известната Seawall – крайбрежна пътека за пешеходци и колоездачи. Тотемни стълбове, представящи културата на местните индиански народи. Тези паркове са толкова посещавани, поради своите качества. Лесен достъп. Те са разположени в големи градове или туристически центрове. Комбинация от природа и култура. Много от тях съчетават зеленина с музеи, галерии, концерти и исторически паметници. Уникален дизайн и история – Барокови градини, модернистична архитектура, традиционни китайски или японски стилове – всеки парк носи различен дух. Сезонни събития и атракции. От коледни базари и летни концерти до фестивали на цъфтящи дървета. Релакс и развлечения – Освен красиви гледки, парковете предлагат места за спорт, пикници, лодки, детски площадки. Интерактивност – Съвременните паркове имат зони за активност, дигитални табла, аудио гидове и мобилни приложения.

Строеж на лимфен възел    Устройство на лимфен възел    Тимус

Какво знаем днес за Градините на Семирамида - едно от чудесата на света? От кога хората обръщат внимание на създаването на паркове в урбанизираната среда? Градините на Семирамида (Висящите градини на Вавилон) са едно от Седемте чудеса на Древния свят, но за разлика от останалите, тяхното съществуване не е категорично доказано археологически. Не сме сигурни дали са мит или са били реалност. Какво знаем за тях днес? Според описания в антични източници, гръцки историци като Страбон, Диодор Сицилийски и Берос (вавилонски жрец) описват градини, построени от цар Навуходоносор II (605–562 г. пр.н.е.) за неговата съпруга Амитис, градините са представени като огромни тераси, покрити с растителност, поддържани чрез сложна система за напояване. Липсват обаче археологически доказателства. Разкопките във Вавилон (днес в Ирак) не са открили пряко доказателство за съществуването на градините. Някои учени предполагат, че те може би са били в Ниневия, столицата на Асирия, а не във Вавилон. Възможна хидравлична система. Градините биха изисквали усъвършенствани методи за издигане на вода от река Ефрат – вероятно чрез винтови помпи (подобни на Архимедовия винт). Това е революционна концепция за древността и подсказва инженерно чудо. Някои историци предполагат, че гърците са объркали или преувеличили местни вавилонски градини и дворци. Възможно е градините да са били символ на идеализирано място, а не реална структура.

Какво можем да заимстваме за българските паркове? Повече динамика и активности – концерти, арт събития, спортни турнири. По-добро планиране на растителността – сенчести зони, ароматни градини. Използване на съществуващите природни дадености – водни пространства, исторически места. По-удобна инфраструктура – зони за пикници, пейки, модерно осветление. По-голямо внимание към културната стойност – възстановяване на градини, съчетаване с музеи и изложби. Българските паркове имат огромен потенциал – ако се адаптират успешните световни практики, те могат да станат още по-привлекателни за хората.

Лимфна дисекция    Екстирпация на лимфен възел    Отстраняване на лимфен възел

Хората отдавна са създавали градини и зелени пространства в градовете, но съвременната концепция за публични паркове се развива с индустриализацията и нарастването на градското население. В древността градините са били за елита. Древен Египет (3000 пр.н.е.) – благородниците имали затворени градини с палми, лотоси и езерца. Персия (6 в. пр.н.е.) – „Райските градини“ (pairidaeza) с канали, дървета и симетрично оформление. Римска империя (1–3 в. сл. Хр.) – частните вили имали вътрешни градини, а градовете – обществени паркове като Градините на Салустий в Рим. Средновековие: Манастирски и кралски градини. Градините в манастирите служели за медитация и лечение. Ислямските градини (Алхамбра, Персия) комбинирали вода, зеленина и архитектура. Възрожденските и бароковите градини (Версай) били символ на властта на монарсите. По време на индустриалната епоха и обществените паркове, в 19 век се създават първите обществени паркове в Лондон и Париж (Хайд Парк, Булонският лес). Сентръл Парк в Ню Йорк (1857) е първият голям градски парк, създаден специално за почивка на хората. Модерни паркове – от XX век насам градовете проектират паркове като екологични, културни и социални центрове. Защо парковете са важни? Те подобряват качеството на живот и намаляват стреса. Осигуряват чист въздух и понижават температурите в градовете. Създават социални пространства и културни зони. Днес парковете не са просто зелени площи, а живи екосистеми, които съчетават история, архитектура и природосъобразност.

Всеизвестно е, че собствениците на малки имоти с къщи по света правят свободните площи зони за релакс, докато българинът сади пипер и домати. Как този унаследен манталитет може да бъде преодолян бързо? Този манталитет е резултат от исторически, икономически и културни фактори – дълги години на недостиг и традицията да се разчита на собственото производство. Промяна е възможна, макар обаче да не бъде мигновена. Как да насърчим превръщането на дворовете в зони за релакс? Трябва да се работи за промяна в нагласите – градината не е само за оцеляване, а и за удоволствие. Информационни кампании чрез социални мрежи, медии и примери от успешни трансформации на дворове могат да помогнат. Нужна е целенасочена културна промяна. Представяне на идеята, че дворът може да бъде място за отдих, семейни събирания и естетика, а не просто за земеделие и битови дейности. Съществуват безкрайно множество добри примери и мода. Показване на красиви трансформации – снимки и видеа на уютни дворове, направени с минимални средства, могат да вдъхновят хората. Инфлуенсъри и медийно съдействие са първите, които могат да популяризират тенденцията за „еко-рай в двора“. Съществуват и практични решения за този преход. Комбинираният подход е, вместо целият двор да е засаден със зеленчуци, част от него да бъде отделен за релакс зона с пейки, цветя, беседка. Вертикално и компактно градинарство – за тези, които не искат напълно да се откажат от зеленчуците, могат да използват вертикални градини или саксии, за да освободят повече място. За достъпност и бюджетни решения има много примери онлайн от типа Направи си сам (DIY) идеи. Евтини и лесни за изпълнение проекти за перголи, пейки, люлки и зелени кътове. Обществени инициативи като общински програми, които насърчават красивите дворове с конкурси и награди, могат да мотивират хората и да вкарат конкурсен, състезателен елемент в облагородяването на средата. Обучение и вдъхновение. Това биха могли да са ландшафтни курсове и уъркшопи. На тях хората се обучават как да създават красиви дворове, които изискват минимална поддръжка. Градски примери – ако градските пространства се трансформират в по-приятни и уютни места, хората ще започнат да прилагат същия подход и у дома. Промяната ще се случи с комбинация от модерни тенденции, личен пример и достъпни решения. Когато българинът осъзнае, че релаксът е също толкова ценен, колкото и домашният домат, тогава ще видим истинска трансформация в дворовете.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Лимфна дисекция    Екстирпация на лимфен възел    www.ralev-dental.bg

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи