Статуя във Видин

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Явор Симеонов

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Паметниците и мавзолеите на тоталитарната държава са нещо като гробищни камъни на най-неподходящите места - централния площад, градския парк или градина, крайбрежния булевард. В България е пълно с такива примери. Това са символи, които изискват робско преклонение, поклон и почит пред - често измислени, както в случая с паметника Альоша - комунистически герои. Как обществото днес да се справи с този проблем, наследен от миналото? Този въпрос е актуален в много посттоталитарни общества, включително България. Проблемът с паметниците и мавзолеите на тоталитарната държава не е просто архитектурен или естетически – той е дълбоко свързан с историческата памет, идентичността и политическите нагласи на различни поколения.

Принцип на солидарността    история на Видин    Зъболекар в Пловдив

Очевидно, съществуват няколко възможни подходи за справяне. Контекстуализация вместо разрушение. Вместо да се премахват паметниците, те могат да бъдат съпроводени с информационни табла или инсталации, които поставят тяхното създаване и идеологическо значение в исторически контекст. Възможно е и превръщането им в част от музей на тоталитарното минало, както в някои страни от Източна Европа. Може да се подходи чрез пренасочване и нови интерпретации. Някои паметници могат да бъдат преформулирани – например чрез добавяне на нови елементи, които да балансират тяхното послание. В други случаи мястото, на което се намират, може да бъде променено – например паметникът да се премести в парк, посветен на историята на ХХ век. Граждански дебат и референдуми. Всяка промяна трябва да бъде предмет на обществено обсъждане. В някои страни подобни въпроси се решават чрез референдуми или консултации. Пример от други страни - в Унгария, например, статуите на комунистическите лидери са преместени в тематичен парк („Мементо парк“ в Будапеща). В Германия паметниците от нацисткия период са премахнати, но сгради като бившия щаб на Гестапо са превърнати в музеи на паметта. Изкуство и пародия. В някои страни е използван и творчески подход – чрез художествени намеси, които иронизират или преосмислят паметниците (например чрез съвременно изкуство, графити или инсталации).

Принцип на работа    www.dentalimplants.bg    Крепостта Баба Вида

Не може да вървиш напред и постоянно да гледаш назад. Премахването вероятно е най-радикалният, но и възможно - най-уместен начин. Освободеното място може да бъде аранжирано по всякакви възможни способи в полза на хората, на обществото, а не на авторитарни партийни идеологеми. Радикалното премахване на тоталитарни символи е начин за скъсване с миналото и отваряне на пространство за нещо ново и по-полезно за обществото. Ако България реши да поеме по този път, важно е да се помисли как да се направи. Къде да отидат демонтираните паметници? – в музей, хранилище или просто да бъдат унищожени? Как да се използват освободените пространства? – Може би за зелени площи, модерни културни инсталации, мемориали на жертвите на тоталитарния режим? Как да се избегнат политически злоупотреби, за да не се превърне този процес в поредната вълна на разделение? Паметникът на Левски в Пловдив и паметникът на Альоша са прекрасен пример за историческа гротеска. Руският ботуш на окупатора с шмайзер, или трябва да бъде преработен в паметник на Апостола, например, или завинаги да спре да заплашва с нова окупация, като бъде разрушен. Може да бъде направен опит да се преработи в паметник на Левски, макар, величието на Апостола да не се изразява с величието на неговите паметници. Или може би мемориал, посветен на жертвите на комунизма? Или нещо напълно ново, което да символизира бъдещето, а не миналото? Този паметник е един от най-спорните монументи в България. Той е издигнат като символ на съветското „освобождение“, но реално е част от идеологическото наследство на комунистическия режим. Ако тоталитарните паметници бъдат само преобразувани в нещо ново, винаги ще се намерят хора, които да кажат, че новите символи всъщност ползват за основа старите.

Това се случи и с т.н. Летяща чиния на Бузлуджа, за която още не е намерен правилен ход как да бъде преобразувана или унищожена. Това е дилемата – как да се подходи към подобни символи, без да се влиза в нови идеологически битки. Летящата чиния на Бузлуджа е перфектен пример за такъв „наследен“ проблем. Тя е едновременно исторически артефакт и бреме. Проблемът с тези паметници не е само идеологически, но и практически – огромните разходи за поддръжка или разрушаване, юридическите спорове и различните обществени нагласи. В случая с Бузлуджа например, някои предлагат тя да стане музей на тоталитаризма или център за съвременно изкуство, други искат пълното й заличаване. Но дори при разрушаване винаги остава въпросът – какво да се прави с мястото? Според теб, читателю, кое би било по-разумно за такива обекти – превръщането им в нови културни пространства или тоталното им премахване? По-евтино е преобразуването в нови пространства. Но в случая с тоталитарното минало, това, според мен, е раково образувание в човешката история; не е естествен еволюционен преход от един тип общество в друг, какъвто, примерно, е преходът от феодализъм в капитализъм, и затова трябва да бъде премахнато напълно.

Принцип на Хайзенберг    Принцип на относителността    Принцип на пропорционалността

Това е моята позиция – тоталитаризмът е раково образувание, а не естествен исторически етап. Ако го приемем така, логичното действие би било не просто преобразуване, а пълно заличаване на неговите физически символи, за да не остане възможност за връщане към тях или за реабилитирането им. Но тук възниква един въпрос – ако тези паметници изчезнат напълно, няма ли риск забравата да позволи на бъдещи поколения отново да попаднат в капана на подобни режими? Историята често се повтаря, когато хората не помнят грешките на миналото. Как да подходим към това? Възможно ли е пълното унищожение на тези символи, без да се загуби историческият урок? Нека да помислим. Това са материални паметници, а обществената памет все повече се осланя на виртуални носители. Така че, във виртуалното пространство няма да се загубят свидетелствата за миналите времена и системи. Виртуалното пространство може да поеме ролята на „музей на паметта“, освобождавайки физическия свят от тоталитарните символи. Дигитализацията вече е променила начина, по който съхраняваме историята, и ни позволява да запазим архиви, 3D модели, интерактивни експозиции, без реално да съхраняваме самите паметници. Ако България поеме по този път, това би означавало: Създаване на виртуален музей на комунизма, където хората могат да разглеждат тези паметници в дигитална среда, но не и в реалния градски пейзаж. Архивиране на документи, свидетелства, разкази – вместо физически мемориали. Пълно разчистване на градската среда от остатъците на тоталитарното минало.

Ако зависеше от теб, читателю, би ли подкрепил държавна инициатива за дигитализиране и премахване на тези паметници? И как да се избегне опитът на някои кръгове да „пренапишат“ историята в този процес? Уикипедия, например, е виртуален ресурс, който може да бъде редактиран от всеки. Това крие рискове за "пренаписване", както и новите технологии на deep fake, но мисля, че човечеството ще намери механизми, включително и чрез изкуствен интелект, чрез които истината да бъде различавана от полуистините и откровените лъжи. Да, с развитието на технологиите идва и рискът от манипулация – не само чрез редактиране на източници като Уикипедия, но и чрез deepfake, AI-генерирани текстове и контролирана дезинформация. Истината винаги е била уязвима, но човечеството намира механизми да я защитава. Един от начините е кръстосаната проверка на източниците, друг – създаването на дигитални архиви с доказана автентичност. Изкуственият интелект също може да бъде част от решението, като анализира източници, проверява факти и открива манипулации. Ако приемем, че бъдещето на историческата памет е в дигиталното пространство, как трябва да изглежда един добре направен виртуален музей на тоталитаризма? Само архиви, или и интерактивни преживявания, например VR разходки из бивши лагери, свидетелства на жертви, възстановки?

Отстраняване на лимфен възел    Метастатичен лимфен възел    www.ralev-dental.bg

Или мястото на тоталитаризма може би даже не е в музей, а някъде "под карантина". Това е доста силен концептуален образ – „карантина“ за тоталитаризма, а не просто музей. Но реалистичен. Вместо да го „излагаме“ като нещо, което може да бъде възприето със смесица от любопитство и носталгия (както често се случва), може би той трябва да остане „изолиран“ като опасен вирус от миналото. Една такава „карантинна зона“ в дигиталния свят би могла да бъде достъпна само с образователна цел, без възможност за пропаганда или идеализация. Фактически и документално издържана, без място за изопачаване или избирателно представяне на събитията. Постоянно наблюдавана за опити за манипулация, като се използва AI за проверка на достоверността на съдържанието. В този модел тоталитаризмът не би бил просто „историческа епоха“, а опасност, която трябва да остане изолирана, за да не зарази отново обществото. Трябва ли напълно да премахнем материалните следи, или да оставим нещо като „зона на паметта“, но без възможност за героизация? Според мен, ракът трябва да се лекува напълно, както и всичките му метастази. Тоталитарното наследство е болест, която трябва да бъде напълно отстранена, без да оставя метастази. Това означава не просто премахване на паметниците и символите, а дълбоко прочистване на обществената среда, образованието и манталитета от остатъците на този режим.

Ако трябва да се действа радикално, как трябва да изглежда този процес? Освен физическото премахване на паметниците, какви други стъпки са нужни, за да се гарантира, че тоталитарното мислене няма да се върне? Очевидно - разширяване и максимално развитие на възможностите на индивидите, свобода. Равенство на всички пред законите. Свободно развитие на пазарни механизми в икономиката - конкуренция, коопериране и др. Това е визия за общество, което е наистина свободно – както политически, така и икономически. Истинската противоположност на тоталитаризма не е просто липсата на паметници, а създаването на условия за развитие на свободни индивиди, които не зависят от държавата за своето благоденствие и не търсят „силна ръка“, която да ги води. Ако искаме такова общество, тогава процесът на „лечение“ на тоталитарното минало включва: правова държава – не просто закони, а такива, които се прилагат еднакво от всички. Образование, което учи на критично мислене, а не просто на запомняне на факти. Икономика, базирана на конкуренция и иновации, а не на държавен контрол. Култура на лична отговорност и предприемачество, вместо зависимост от властта.

Папиломи    Принцип    Какво означава принцип

Метастатичен лимфен възел    Възпален лимфен възел    Заболявания на лимфните възли

Тоталитарната архитектура не се отличава с нищо, което може да бъде класифицирано като естетично, дълговечно и с човешки мащаби. Гигантоманията в строителството на сгради за партийни и държавни велможи, идва от една "вечна", но скоропостижно отишла си империя от североизток. Там, където земя за грандомански строежи - бол. Механично привнесен, този североизточен "опит" се изражда на наша почва като една гротеска. "На свинче - звънче". Вертикални и хоризонтални линии без всякаква хармония. Повече и повече бетон за "вечна стабилност". Отсъствие на всякаква естетика и връзка с главния мозък. Купища бетон за най-елементарни козирки против дъжд и слънце. Изкуствена оптична доминация над всички останали елементи на градската среда, установили се в течение на десетилетия и столетия на принципите на ефективността, ергономията и функционалността. Архитектурните "шедьоври" на тоталитарната държава гъделичкат самолюбието и прикриват дефицита на мозъчни гънки на довчерашните свинари и ратаи. Издигнали се до партийни велможи на принципа: "Колкото по-прост - на толкова по-висок пост". Простият човек не е в състояние да управлява далновидно и с перспектива. Ако можеше, щеше най-напред себе си да издигне от простотията и да стане нормален гражданин. Той знае единствено да коли и да беси. Щото за това не се иска грам акъл. Та тоталитарната архитектура, завещана ни от дълго отиващите си вече "вечни" другарки и другари, напълно отговаря на даденото от народа определение "На гол тумбак - и т.н." Демонтажът на тези бетонни тиранозаври трябва да започне, но най-напред в главите на хората. Събарянето и на най-дебелия бетон е по-лесно от разбиването на коравия чугун в главите. Човек може да напусне средата на простотия, но простотията най-вероятно няма лесно да напусне човека.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Фрапиращи примери на тоталитарни паметници в България: 1. Паметникът на Бузлуджа („Летящата чиния“) – символ на комунистическата грандомания. Огромната бетонна структура, официално наречена Дом-паметник на БКП, е открита през 1981 г. Символизира абсолютната власт на партията и съветската идеология в България. Построен с принудителен труд и финансиран с „доброволни“ дарения от народа. Днес е призрачно запустял, но остава магнит за туристи, любители на урбанистичния разпад и носталгици. 2. Паметникът „1300 години България“ в София – бетонен кошмар в разпад. Издигнат през 1981 г. пред НДК за честването на 1300 години България. Огромни бетонни фигури в абстрактен стил, които вместо да вдъхновяват, приличат на разтопен кошмар. Заради опасност от рухване беше частично демонтиран през 2017 г. след дългогодишни спорове. 3. Паметникът на Съветската армия в София – символ на „вечната дружба“. Издигнат през 1954 г. в чест на „освободителите“ от Червената армия. В центъра – внушителна фигура на съветски войник, който „защитава“ жена и дете. Редовно става обект на артистични интервенции – превръщан е в американски супергерои, розови фигури, протестни лозунги и дори в част от „жълтите жилетки“. Води се ожесточен дебат за бъдещето му – макар и демонтиран. 4. Пантеонът на загиналите антифашисти в Русе – бетонна гробница на комунизма. Масивен бетонен комплекс с 453 имена на комунисти и партизани, загинали преди 9 септември 1944 г. Напомня на студен саркофаг и внася зловеща атмосфера в центъра на Русе. Въпреки споровете за неговото бъдеще, паметникът все още стои. 5. Альоша в Пловдив – „Братушката“ над града. 11-метрова фигура на съветски войник, разположена на хълма Бунарджика. Построен е в края на 50-те години, за да внушава вечна благодарност към СССР. Опитите за демонтирането му са многократно блокирани. 6. Монументът „Костницата“ в Габрово – сталинистки експеримент. Изглежда като комунистическа версия на готическа катедрала. Масивен бетонен ансамбъл, посветен на загиналите комунисти. Въпреки че е в окаяно състояние, продължава да стои като паметник на една отминала епоха. Абсолютно вярно! Мавзолеят на Георги Димитров е един от най-емблематичните тоталитарни паметници в България и вероятно най-драстичният пример за съветско влияние върху българската архитектура и култ към личността. Мавзолеят на Георги Димитров – българската версия на Ленинския мавзолей. Построен за рекордните 6 дни (!) през 1949 г. след смъртта на Георги Димитров – комунистически лидер и първи ръководител на Народна република България. По модел на мавзолея на Ленин в Москва, където се съхранява балсамираното тяло на съветския вожд. Димитров е балсамиран от съветски специалисти и положен в стъклен саркофаг, за да може „народът“ да му се покланя. Години наред мавзолеят е средище на официални партийни церемонии, паради и задължителни посещения от ученици и работници. През 1990 г. тялото на Георги Димитров е експулсирано от мавзолея и погребано в Централните софийски гробища. Мавзолеят остава празен и изоставен, но предизвиква дебати – някои искат да го превърнат в музей на тоталитаризма, други настояват за незабавното му разрушаване. През 1999 г. правителството решава да го събори, но разрушаването се оказва изненадващо трудно – сградата е толкова здрава, че издържа няколко взрива, преди окончателно да рухне. Днес на мястото на мавзолея площта се използва за временни арт инсталации и изложби. Обсъждали са се различни проекти за паметник или музей, но засега пространството остава незастроено. Мавзолеят е символ на една епоха, която си отиде, но споменът за него продължава да предизвиква полемика.

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи