Вътрешна крепост

Вътрешната крепост на видинската крепост Баба Вида

Това сложно в инженерно отношение строителство, говори за напреднали технологии, добра логистика и достатъчно пари

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Явор Симеонов

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

В предишната страница започнахме интересната тема за секса като разплащателно средство в контекста на медицинските услуги през Средновековието. Тя е сложна и изисква внимателен подход. Въпреки че конкретни исторически сведения за подобни практики в българските земи са оскъдни, можем да разгледаме общите социални и културни условия, които биха могли да доведат до такива ситуации. Социален контекст и уязвимост на жените. През Средновековието жените често са били в по-неблагоприятно социално положение, с ограничени права и възможности за самостоятелност. Това ги е правело по-уязвими към експлоатация, включително сексуална, особено когато са търсили достъп до ограничени ресурси като медицински грижи. Липса на регулация и контрол. Медицинската професия през Средновековието не е била строго регулирана. Лечителите са варирали от обучени лекари до народни знахари и монаси с познания по медицина. Тази липса на стандартизация е могла да създаде предпоставки за злоупотреби, включително изискване на сексуални услуги в замяна на лечение. Религиозни и културни влияния. Религиозните институции са имали значително влияние върху медицинските практики. Въпреки че църквата е осъждала сексуалните отношения извън брака, това не е гарантирало защита за жените от експлоатация. Например, в някои манастири са се съхранявали медицински ръкописи и лечителски практики, но достъпът до тях е бил ограничен и контролиран, което е могло да доведе до злоупотреби. Липса на конкретни исторически данни. Трябва да се отбележи, че конкретни исторически данни за сексуална експлоатация в контекста на медицински услуги в средновековна България липсват. Това може да се дължи на недостатъчно документиране или на табуто около темата, което е възпрепятствало записването на подобни случаи. Въпреки липсата на конкретни доказателства, социалните и културни условия през Средновековието са могли да създадат предпоставки за сексуална експлоатация в контекста на медицинските услуги. Неравнопоставеното положение на жените, липсата на регулация в медицинската практика и силното влияние на религиозните институции са фактори, които биха могли да допринесат за такива практики. Необходимостта от по-задълбочени изследвания в тази област остава, за да се хвърли повече светлина върху този аспект от историята.

Зъб    Първична стабилност на базалните импланти    Първична стабилност на имплантите с награпавена повърхност

Сексът като разменна монета, не е само сексуална експлоатация и изнудване на жените от мъжете. Често жени са се чувствали осъществени и признати, благодарение на секс с различни партньори и сами са предизвиквали потенциални потребители на сексуалните им услуги. В много случаи жените също са упражнявали контрол над тази динамика и са използвали своята сексуалност като ресурс за социален и икономически напредък. Жените като активни участници в сексуалната размяна са използвали стратегически секса за влияние. Високопоставени жени в дворовете на владетели и аристократи са използвали сексуални връзки, за да си осигурят политическа защита или по-добри условия на живот. В някои случаи жени в крепости и гарнизони са търсели близост с лекари, лечители и влиятелни личности, за да си гарантират привилегии. Проститутките като уважавани специалистки. В някои общества проституцията не е била стигматизирана, а дори е имала официален статут. В средновековните крепости, особено в търговските и военните центрове, проститутките са играли важна социална роля, предлагайки компания и дори известна форма на психотерапия за войниците. Венеция, Константинопол и дори някои български градове са имали публични домове, регулирани от местните власти. Сексът като разменна монета за защита и сигурност.

В условия на война или криза, някои жени съзнателно са избирали сексуални партньори, които са могли да им осигурят защита – включително лекари и лечители, които са имали достъп до ресурси. В крепости като Баба Вида, където достъпът до храна и медицинска грижа е бил ограничен, жени са могли доброволно да използват своята привлекателност, за да си осигурят предимства. Лечителки, които са използвали секса като част от „терапията“. В някои култури съществували „целебни ритуали“, в които сексуалният акт се е разглеждал като метод за лечение или духовно изчистване. Жените-знахарки са можели да използват своята сексуалност като част от традиционните лечителски практики, като например ритуали за плодовитост. Сексуалната свобода като израз на независимост. Някои жени не са се възприемали като „жертви“ в тези обстоятелства, а напротив – използвали са секса като инструмент за независимост. За определени групи жени (като куртизанките и танцьорките в Османската империя) сексуалните връзки са били начин за придобиване на статус и социална сигурност. Макар че темата за секса като разменна монета често се разглежда през призмата на експлоатацията, историята показва, че много жени са били активни участници в тези взаимоотношения и са намирали начини да извлекат полза от тях. В контекста на крепости като Баба Вида, вероятно е имало жени, които сами са инициирали сексуални връзки с лечители, войници или аристократи, за да получат достъп до медицинска помощ, защита и ресурси. Историята бъка от примери за известни жени от българската или европейската история, които са използвали сексуалността си стратегически.

Периимплантит при базални импланти    Протезиране върху базални импланти    Успеваемост при базалните импланти

Вътрешните стени на крепостите са нещо като двоен девичи пояс. Какви са плюсовете и минусите при такова осигуряване на крепостта? Какво показва световната практика? Изграждането на вътрешни стени в крепостите е едно от най-ефективните отбранителни средства в средновековната фортификация. Това, което на шега нарекохме "двоен девичи пояс", е известно като концентрична защита. използването на две или повече отбранителни линии (стени), които взаимно се допълват. Плюсовете на вътрешните стени са достатъчно убедителни. Те осигуряват многослойна защита. Ако нападателите пробият външната стена, те се сблъскват с още по-здрава вътрешна стена, което затруднява проникването им. Контролира се движението на врага. Пространството между стените може да бъде организирано така, че да принуди нападателите да се движат в неудобни посоки, излагайки ги на обстрел от защитниците. Осигурява се добра възможност за контраатака. Вътрешните укрепления позволяват на защитниците да се оттеглят организирано и да преминат в контранастъпление. Разделят се силите на нападателя. Ако врагът превземе част от крепостта, той все още ще трябва да щурмува следващата линия на защита. Повишена е устойчивостта срещу артилерийски обстрел. В късносредновековния период, когато артилерията става основен обсаден инструмент, вътрешните стени намаляват ефективността на обстрела, защото разрушаването на външната стена не води до директно превземане. Не може да няма и минуси на вътрешните стени. Един от тях е скъпото строителство. Повече стени, означават повече разходи за материали, труд и поддръжка. Ограничаване на вътрешното пространство. Двойните или тройните стени намаляват площта за жилища, складове и маневриране. По-трудна логистика за защитниците. Трябва да се осигури снабдяване с храна, вода и боеприпаси за всички отбранителни линии. Опасност от вътрешно разделение. Ако нападателите превземат външните стени, защитниците могат да се окажат откъснати един от друг.

Какво ни показва световната практика? Вътрешни укрепления са използвани в много известни крепости по света. Концентричният дизайн на Крак де Шевалие (Сирия). една от най-добре запазените кръстоносни крепости, с мощни външни и вътрешни стени. Крепостта Каркасон (Франция). разполага с двоен защитен пояс, който затруднява обсадите. Лондонската кула (Англия). първоначално едностенна, но по-късно допълнена с външен пояс. Царевец (България). подобно на Баба Вида, има вътрешно укрепено ядро (царския дворец и патриаршията). Баба Вида, като единствената изцяло запазена средновековна крепост в България, е класически пример за укрепление с вътрешна стена. Крепостта има две отбранителни линии: външна крепостна стена с кули и по-масивна вътрешна част. Външният пояс е служил като първа линия на защита, но дори при пробив, вътрешният двор е бил сериозно укрепен, с високи стени и кули за стрелци. Вътрешните помещения и проходи позволяват на защитниците да се придвижват безопасно и да контролират достъпа. Баба Вида никога не е била превзета със сила. всички промени на властта са ставали чрез предаване или дипломатически действия. Това потвърждава, че двойният отбранителен пояс е бил изключително ефективен. Вътрешните стени са мощно отбранително средство, но са сложни и скъпи за изграждане. В исторически план доказано повишават устойчивостта на крепостите, като ги правят почти непревземаеми без дълга и тежка обсада. Баба Вида е перфектен пример за успешното прилагане на този принцип.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Имплантатни размери - характеристики

Често крепостите са като голямо дърво - колкото клони се разклоняват от него над земята, толкова разклонени корени има под земята. Какви са особеностите на подземната фортификация при изграждането на крепости и в частност - на Баба Вида? Подземната фортификация е ключов, но често пренебрегван аспект от отбранителната архитектура на средновековните крепости. Тя включва тунели, подземни проходи, складове, водоснабдителни системи и капани, които осигуряват стратегически предимства в защита и устойчивост при обсада. Особености на подземната фортификация в крепостите. 1. Тайни проходи за бягство и снабдяване. Много крепости разполагат с тунели, които позволяват защитниците да напускат крепостта незабелязано или да получават подкрепления и провизии по време на обсада. Често тези тунели водят към реки, гъсти гори или укрепени постове извън основната крепост. 2. Подземни складове и каземати. Подземните помещения осигуряват безопасно съхранение на храна, вода, оръжия и боеприпаси. В някои случаи в тези помещения са държани пленници или са служили за подземни казарми. 3. Системи за водоснабдяване. Най-уязвимото място на една крепост при обсада е достъпът до вода. Защитниците често изграждат кладенци или тайни подземни канали, за да поддържат водоснабдяването независимо от обсадата. 4. Капани и отбранителни конструкции. Някои крепости разполагат с подземни галерии, пълни с капани – например подвижни плочи, шахти или дори скрити камери с вряща вода или масло. При дълги обсади защитниците могат да изкопават контрамини, за да унищожат подкопите на врага.

Подземната фортификация на Баба Вида. Крепостта Баба Вида също има развита подземна система, въпреки че тя не е толкова сложна, колкото при някои по-големи европейски крепости. Има сведения за тайни тунели, свързващи вътрешността на крепостта с река Дунав или с други части на града. Според някои легенди, тези тунели са били използвани за скрито снабдяване по време на обсади или за бягство на владетелите в критични моменти. Освен подземни проходи и тайни изходи, е имало и затворнически килии и каземати. В подземията на Баба Вида има тъмници, които са служили за задържане на пленници. Те са изградени с дебели каменни стени, малки прозорци и здрави железни врати, което прави бягството невъзможно. Подземните помещения са били използвани и като хранилища за зърно, вино, оръжие и муниции; били са складове за провизии и боеприпаси. Тъй като под земята температурата е по-стабилна, това позволява по-дълго съхранение на хранителните запаси. Отбранителни подземни елементи вероятно са съществували. Например, контраминажни галерии, които са се използвали за подкопаване или обезвреждане на вражески мини по време на обсади. Възможно е част от подземията да са били умишлено наводнявани, за да се създадат допълнителни бариери срещу враговете. Подземната фортификация е съществена част от всяка добре укрепена крепост. В Баба Вида тя е използвана за затворнически килии, складове и вероятно тайни тунели. Макар и по-малко разклонена в сравнение с някои европейски замъци, тази система е осигурявала устойчивост на обсада и допълнителни защитни предимства.

Виж България    www.tourinfo-bg.com    Пролет в Мелник

Известни са примери на превземане на крепости чрез хитрост. Вероятно най-известен е случаят с Троянския кон. Има ситуации, при които крепости са били превземани, заради вътрешно предателство. Какви интересни истории съществуват в крепостите по българските земи? Въпреки че много крепости са устоявали на дълги обсади, някои падат без бой заради предателство или коварен замисъл. Ето няколко интересни примера: Превземането на Велики Преслав (971 г.). Княз Светослав Киевски обсажда столицата на Първото българско царство Велики Преслав през 969 г. След продължителни боеве българският цар Борис II остава фактически васал на Светослав. Две години по-късно византийският император Йоан Цимисхий използва хитрост – вместо фронтална атака, той предлага съюз срещу Светослав. Византийците влизат в Преслав уж като освободители, но след като разгромяват русите, не напускат крепостта. Така, без мащабна битка, България губи столицата си, а Борис II е пленен и отведен в Константинопол. Предателството при Търново (1393 г.). Един от най-драматичните моменти в българската история е превземането на Търново от османците. Според някои източници крепостта пада не само след тежка обсада, но и заради вътрешно предателство. Обсадата продължава около три месеца, а защитата е водена от патриарх Евтимий. Византийски хронисти твърдят, че предател от града тайно е помогнал на османците да влязат вътре, като им разкрил слабите места в защитата. След падането на Търново настъпва краят на Второто българско царство.

Крепостта Кракра и фалшивата новина (1016 г.). Днес вече има добил гражданственост израз с английски корен – фейк нюз. По време на византийските войни срещу българите (при управлението на цар Самуил), византийският император Василий II обсажда крепостта Перник, защитавана от болярина Кракра. Градът е укрепен отлично и има много вода и провизии. Василий II решава да използва хитрост – изпраща фалшива вест, че Самуил е убит и че българската армия е разгромена. Кракра обаче не се поддава на лъжата, а напротив – прави контраатака и принуждава византийците да отстъпят. Това е рядък пример за неуспешен опит за превземане чрез хитрост. Легендата за предателството в Баба Вида. Крепостта Баба Вида никога не е била превзета със сила, но според местни легенди османците успяват да я превземат чрез предателство. Според една от версиите, местен велможа помага на нашествениците да влязат в крепостта, след като получава подкупи и обещание за висока позиция в османската администрация. Друга версия гласи, че входът е разкрит от пленен български болярин, който е бил измъчван. Макар и да няма категорични доказателства, този разказ е показателен за начина, по който често са падали дори най-здравите крепости – не чрез обсада, а чрез измяна. Превземането на крепости чрез хитрост или предателство, включително и в българските земи, е било често срещана практика и тактика, особено когато обсадите са били дълги и скъпоструващи. Българската история е пълна с примери на героична съпротива, но също така и на измами, тактически маневри и предателства, които са променяли хода на събитията.

Размерът е от значение - имплантатни размери    Зъбни импланти    Зъбни импланти - история

Въздушни и подземни атаки срещу крепости в Средновековието. Макар че в Средновековието не е имало авиация, съществували са технологии и тактики, които можем да наречем "въздушни атаки". В същото време, подземните прониквания са били добре развити, особено чрез минна война (подкопаване на крепости). Докато директни въздушни атаки в днешния смисъл не са били възможни, средновековните обсади използвали методи за нападение от височина или по въздуха, включително: Катапулти и требучети. Големите обсадни машини, като катапулти, требучети и балисти, могат да се считат за първите "въздушни оръжия". Те хвърляли огнени гюлета, гнили трупове за зараза, камъни или варели с масло. Понякога били използвани глинени съдове, пълни с горяща смола, които се разбивали върху защитниците. Горящи хвърчила и примитивни бомбардировки. В Китай и Близкия изток понякога използвали хартиени или платнени хвърчила с горящи факли, които пускали върху дървени сгради в крепостта. В някои случаи използвали гълъби или соколи с привързани огнени предмети, за да предизвикат пожари. Обсадни кули. Тези мобилни дървени конструкции позволявали на нападателите да атакуват отгоре. Често били по-високи от крепостните стени и позволявали на войниците да стрелят или хвърлят огън върху защитниците. Подземни атаки срещу крепости. Подземната война била широко използвана, като целта била или да се проникне вътре в крепостта, или да се сринат стените отвътре. Минна война (подкопаване на стени). Нападателите копаели тунели под крепостните стени, пълнели ги с горими материали (дърва, мазнини) и ги запалвали. Това карало основите на стените да се рушат поради високата температура и натрупаните пукнатини. Един от най-известните примери е превземането на Йерусалим през 1099 г. от кръстоносците, които използвали минни тунели. Контрамини (защита срещу подкопаване). Защитниците често копаели контратунели, за да посрещнат миньорите на врага. В такива подземни битки войниците се биели с кинжали и чукове в тесни и тъмни проходи. Тайни подземни проходи (за бягство и контраатака). Някои крепости разполагали с тайни изходи, водещи извън стените, за да могат защитниците да се измъкнат или да ударят врага в гръб. Например Царевец във Велико Търново вероятно е имал такива изходи, свързани с река Янтра. Макар че не е имало самолети или балони в Средновековието, "въздушни атаки" били осъществявани с катапулти, хвърчила и обсадни кули. В същото време, подземните атаки били сериозен метод за пробив на крепости, използвайки подкопаване, контрамини и тайни тунели. Тези тактики показват, че средновековната военна наука е била изключително иновативна, дори и без модерни технологии.

Нос Калиакра

Великолепната арка

Зъбни импланти - кой има право да ги поставя?    Зъбни импланти - показания и противопоказания    Зъбни импланти - практическа полза

Крепост Калето    Язовир Калин    www.see-bulgaria.com

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Зъбни импланти - същност    Зъболекар    Аминоглюкозиди

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи