Крепост във Видин

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Явор Симеонов

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Какви са приликите, и какви - разликите - между замък, дворец и крепост? Защо в българската традиция има крепости и дворци, но не се срещат замъци? Ето основните прилики между замък, дворец и крепост. Всички те са изпълнявали функции на защита и престиж. И трите типа сгради са служели на елита и владетелите, но в различна степен и за различни цели. Притежавали са монументалност. Всички те са масивни постройки, изградени от здрави материали като камък и често разположени на стратегически места. Свързаност с властта: дворците, замъците и крепостите са били свързани с управлението, военната мощ и символиката на държавността. Разликите между тях: Крепостта е имала за основна функция военно укрепление, защита на население или територия. Защитните елементи са били дебели стени, кули, ровове, бойници. Местоположението. на стратегически важни точки. височини, реки, проходи. Архитектурно, те са предоставяли минимално удобство, като са слагали акцент върху отбранителната функция. Замъкът е бил жилище на феодален владетел, съчетаващо отбрана и удобство. Имал е укрепени стени, ровове, кули. Бил е разположен обикновено в провинцията, на хълмове. Представлявал е комбинация от защитни и жилищни елементи. двор, параклис, кули, мостове. Дворците от своя страна са били луксозна резиденция на владетели и аристократи, без защитна функция. Липсват отбранителни съоръжения. Били са издигани в градове или в красиви природни местности. Притежавали са богата украса, просторни зали, градини, фонтани.

www.ralev-dental.net    www.ralev.biz    www.ralev.ws

Защо в България има крепости и дворци, но не се срещат типични замъци? Различна е обществената структура. В Западна Европа феодалната система е била доминираща, което е довело до изграждане на замъци като частни укрепени домове на благородници. В България общественият строй е бил по-централизиран, със силна царска власт, която е строила крепости за защита на цялата държава, а не отделни феодални владения. Съществувала е разлика във военната стратегия. Българските крепости са служели за отбраната на големи територии и населени места, а не само на отделни феодали. Българите разчитали повече на укрепени градове (Преслав, Търново, Видин), отколкото на самостоятелни жилищни укрепления. Има и силно византийско влияние. В България архитектурата е била силно повлияна от Византия, където централната власт строяла дворци за управление и крепости за защита, без да насърчава изграждането на индивидуални замъци. Отпечатък е оставило и Османското нашествие. След XIV век много от укрепленията и владетелските резиденции са били разрушени или адаптирани към новата османска военна администрация, което е попречило на развитието на класическите западноевропейски замъци. В крайна сметка, крепостите в България са изпълнявали ролята на защитни структури, а дворците. на места за управление и престиж, без да се налага изграждането на замъци в западния смисъл на думата.

Видинската крепост е наричана Баба Вида, но и Бабини Видини кули. Впоследствие се е наложило по-краткото и благозвучно Баба Вида. Дали не и заради това, че изразът "Бабини деветини" в българският език има негативна конотация? Това очевидно е интересна хипотеза! Наистина, изразът „Бабини деветини“ означава „неверни, измислени приказки“ и носи негативна конотация в българския език. Ако първоначалното наименование „Бабини Видини кули“ е било широко използвано, не е изключено с времето то да е било съкратено и заради звученето му, за да се избегне евентуална асоциация с подобни изрази. Обаче, по-вероятното обяснение за утвърждаването на името „Баба Вида“ е, че то е по-кратко, по-лесно за запомняне и предава легендарния характер на крепостта. Според народните предания, Вида е била мъдра и справедлива владетелка, която построила крепостта, докато нейните сестри – Кула и Гъмза – избрали по-лекомислен начин на живот и не оставили следа. Така че, макар да не може да се изключи влиянието на „бабини деветини“, по-вероятно е съкращаването да е станало естествено – от благозвучие, удобство и силната връзка с легендата за Баба Вида.

Зъбни импланти    Избелване на зъби    www.ralev-dental.eu

С кои крепости в България крепостта Баба Вида се конкурира успешно по значимост, и с кои - извън страната? Крепостта Баба Вида е една от най-добре запазените средновековни крепости в България и има стратегическо значение заради разположението си на брега на Дунав. Може да се конкурира успешно с няколко други крепости в България и извън нея, както по историческа стойност, така и по архитектурна цялостност. В България нейни основни конкуренти са Царевец (Велико Търново). Най-значимият средновековен български укрепен град, център на Второто българско царство. По мащаб и историческа роля превъзхожда Баба Вида, но по запазеност отстъпва. Калето (Белоградчик). Укрепление, което впечатлява с естествената си скалиста защита. Макар и по-малко значимо в политическо отношение, Белоградчишката крепост се конкурира с Баба Вида по степен на съхраненост и туристическа атрактивност. Червен (до Русе). Важна крепост през Второто българско царство, която играе стратегическа роля, но днес е главно руини. Шуменската и крепостта в Плиска.

По-значими в исторически план, но значително по-унищожени от времето и османските набези. Асеновата крепост (край Асеновград). По-малка, но емблематична за Средновековието, особено с добре запазената й църква. Извън България, крепостта Голубац (Сърбия). Разположена на брега на Дунав, също като Баба Вида. Въпреки че Голубац има повече запазени бойни кули, тя е претърпяла значителни реконструкции. Крепостта Бран (Румъния). Известна като „Замъкът на Дракула“, въпреки че архитектурно е повече замък, отколкото типична отбранителна крепост. Крепостта Девин (Словакия). Дунавска крепост с подобна стратегическа роля, но разположена на по-голяма височина. Крепостта Вайдахуняд (Румъния, днешният Хунедоара). Средновековна крепост, превърната в замък, която обаче няма същата степен на автентичност като Баба Вида. Какво отличава Баба Вида? Единствената напълно запазена средновековна крепост в България. Останалите са предимно руини. Стратегическо разположение. на важния Дунавски път. Използвана през различни епохи. От Първото българско царство до Османската империя, когато е служила като военен гарнизон. По тези причини Баба Вида се нарежда сред най-значимите български крепости и може да се сравнява с други укрепления по Дунав и в Централна Европа.

Дентална практика в Пловдив    Зъболекар в Пловдив    Композити

В нашия сайт сме говорили много за крепостта Баба Вида, но дойде време да поспекулираме и за това - как се е осъществявало медицинското обслужване между стените на крепостта? Имало ли е лазарет за войската, помещения за хора под карантина и т.н.? Няма категорични исторически сведения за съществуването на специализиран лазарет в крепостта Баба Вида, но е много вероятно да е имало помещения за медицински цели, особено като се има предвид военната й функция. Медицинското обслужване в крепостта Баба Вида може да е било подобно на останалите крепости по онова време. Лечебни помещения. В повечето средновековни крепости е съществувало обособено място за грижи към ранените войници, макар и не в съвременния смисъл на болница. Възможно е в Баба Вида да е имало отделни стаи или помещения, предназначени за лекуване на ранените след битки. Лечители и билкари. В крепостта най-вероятно е имало лечители, знахари или дори пътуващи лекари, които са използвали билки и традиционни методи за лечение на рани и болести. Българските крепости често са разполагали с манастири или църковни килии, където монаси са практикували лечение. Изолация на болните. При епидемии или заразни болести някои крепости са обособявали изолирани помещения или отвеждали болните в отдалечени кули. Възможно е в някоя от кулите на Баба Вида да са се държали заразно болни под карантина. Военна аптека. Било е обичайно крепостите да разполагат с складове с лечебни билки, мехлеми, превръзки и основни медицински инструменти, събирани предварително за спешни случаи. Хигиенни мерки. В средновековните крепости хигиената е била важна за предотвратяване на болести. Баба Вида има добре запазена канализационна система, което подсказва, че в нея са се прилагали известни санитарни мерки. Макар да няма конкретни археологически доказателства за лазарет, логиката на военната организация предполага, че крепостта е разполагала с поне елементарни медицински съоръжения. Ако те са били обособени, вероятно са се намирали във вътрешната част на крепостта, където са били най-защитени.

Интересно би било да знаем, какви стоматологични грижи са съществували в средновековните крепости? Стоматологията в Средновековието, включително в българските крепости като Баба Вида, е била доста примитивна в сравнение със съвременните стандарти, но все пак е съществувала и се е практикувала по различни начини. Вадене на зъби. Най-честата „стоматологична процедура“ е била изваждането на зъби, когато болката е ставала непоносима. Това се е правило с примитивни клещи или дори с ножове и чукове. Понякога лечители или ковачи са се занимавали с това, тъй като са разполагали с необходимите инструменти и сила. Обезболяване. При липсата на упойки, хората са разчитали на билкови отвари и алкохол. Например: маково семе и беладона, използвани като примитивни анестетици. Ракия, вино или медовина. не само за дезинфекция, но и за намаляване на болката. Смола и восък. за запълване на кухини в зъбите, макар че това е било рядкост. Лечение на зъбобол. Зъбоболът е бил основен проблем, но без съвременни лечения хората са разчитали на билки и отвари. Използвани са чесън и карамфил, поставяни директно върху болния зъб за облекчение. Отвара от дъбова кора. с антибактериални свойства, използвана за жабурене. Мед и прополис. естествени антисептици. Зъбни пломби? В някои части на света през Средновековието са открити следи от примитивни пломби с помощта на смола, восък или олово.

Онлайн магазин за дентални материали    Следдипломно обучение на Ралев Дентал    www.ralev-dental.com

В България няма категорични доказателства за подобни практики, но не е изключено те да са съществували. Протези и заместители. Има данни, че в някои култури се е използвала кост или дърво за заместители на изгубени зъби, но няма доказателства за това в българските крепости. Имало ли е стоматологични „лекари“ в крепостите? Възможно е в крепости като Баба Вида да е имало хора, които са се занимавали със зъболекарски услуги. вероятно лечители, монаси или дори ковачи, тъй като те са били опитни в използването на инструменти. В манастирите понякога монасите са прилагали примитивна стоматология, вдъхновена от византийската и арабската медицина. Болести, свързани със зъбите. Средновековните хора често са страдали от кариеси, заради консумацията на хляб с примеси от смляни камъни в брашното. Пародонтални заболявания. поради лоша хигиена. Зъбни абсцеси. които са можели да доведат до сериозни инфекции. Хигиена на устната кухина. Въпреки липсата на съвременни четки за зъби, хората са използвали дъвчене на билки като градински чай и мента за освежаване на дъха. Дървени пръчици с раздъвкани краища като примитивни четки. Пепел и натрошен въглен за почистване на зъбите. В крепости като Баба Вида, стоматологичната грижа е била ограничена до примитивни методи, основаващи се на народната медицина и груби хирургически техники. Изваждането на зъби е било основното „лечение“, а хигиената е зависела най-вече от естествени средства като билки и дървени пръчици.

Раждането в средновековните крепости, включително в Баба Вида, е било изцяло в ръцете на опитни жени – баби, акушерки или лечителки, които са предавали знанията си от поколение на поколение. Това е било домашен и общностен процес, а медицинска помощ е била рядкост, освен ако крепостта не е разполагала с монаси-лечители или пътуващи доктори. Къде са раждали жените в крепостите? Най-често в топли, защитени помещения, далеч от течение и шум. В домовете си (ако крепостта е била обитаема от семейства, а не само войници). В някои случаи може да е имало специално помещение за жени в по-големите феодални резиденции. Как е протичало раждането? Присъствие на баба-акушерка. Най-често израждането е било ръководено от опитна жена („баба“), която е познавала методите за подпомагане на раждането. Помощници. Родилката често е била заобиколена от жени от семейството, които са осигурявали физическа и емоционална подкрепа. Пози за раждане. В Средновековието легналото раждане не е било обичайно. По-често се е раждало клекнало – с помощта на въже или дървена конструкция за опора. В седнала поза – върху специален родилен стол с отвор в средата. Подпомагано с масаж и билки – за ускоряване на контракциите. Как са се справяли с болката? Обезболяване не е съществувало в съвременния смисъл, но са използвали билкови отвари – от маточина, валериана, мак, лайка. Алкохол се е лял – вино или ракия за облекчаване на болката (макар че не е било масова практика).

Артикулатор и лицева дъга    СМА пили, разширители, ендодонтски инструменти    Контакт с екипа на Ралев Дентал АД

Молитви и амулети – средновековните хора са вярвали, че определени предмети (икони, кръстове) или заклинания могат да улеснят раждането. Рискове и усложнения. Раждането е било опасно поради липсата на стерилност и медицинска помощ. Следродилни инфекции били основната причина за смъртност. Кръвоизливите също не е имало ефективен начин за спиране. Трудни раждания – ако бебето не е било в правилна позиция, често майката и детето не са оцелявали. Грижа за новороденото. Бебето веднага се е измивало с топла вода и билкови отвари. Пъпната връв е била рязана с нож или горена с нагорещен метал. Новороденото често е било повивано много стегнато (пеленачество), за да се „изправи“ тялото му. Бъкало е от вярвания и суеверия. Средновековните хора са вярвали, че зли сили могат да навредят на бебето или майката. Популярни практики включвали окачване на чесън, железни предмети или религиозни символи в стаята. Избягване на определени думи и действия по време на раждането, за да не се „урочаса“ детето. Къпели бебето в билкова вода за предпазване от болести. Имало ли е специални помещения за родилки в крепостите? В по-големи резиденции или манастири може да е имало обособено помещение за раждане, но в крепости като Баба Вида вероятно ражданията са ставали в обикновени стаи, пригодени временно за целта. Раждането в крепостите е било рисково, но подготвено съобразно традициите на епохата. Жени с опит са се грижели за родилките, а билки и народни вярвания са били основните „медицински“ средства. Въпреки всичко, детската и майчината смъртност са били високи.

Очевидно, при малко налични медицински специалисти, достъпът до професионално медицинско лице е бил съпътстван от корупция. Правилно ли е едно такова съждение? Какви форми би могла да приема корупцията в ония години? Определено можем да предположим, че достъпът до медицинска помощ в средновековните крепости е бил неравномерен, а в някои случаи – съпътстван от корупция. Когато лекари, знахари или монаси-лечители са били малко, а нуждата от тях – голяма, вероятно е имало начини за „купуване“ на медицинска помощ. Форми на корупция в медицината на Средновековието. „Плащане“ за лечение. Въпреки че медицината често се е възприемала като почетна или религиозна дейност, лекарите, монасите или лечителите са очаквали възнаграждение. Пациентите са можели да „подкупват“ лечителя с храна, животни, злато, дрехи или земя, за да получат помощ преди другите. Привилегирован достъп за аристокрацията. Владетелите и феодалите са разполагали със собствени лечители, които не са били достъпни за обикновените войници или селяни. В крепости като Баба Вида, ако е имало лекар или знахар, вероятно първо са лекували господарите на крепостта и техните семейства, а войниците и слугите са били на второ място. Фалшиви лечители (шарлатани). В трудни времена (епидемии, войни) са се появявали самозвани „лекари“, които са обещавали чудодейни лекове срещу пари или ценности. Много от тези лечители са използвали псевдонаука, магии и суеверия вместо реални медицински знания.

Пародонтология    www.ralev-dental.bg    Ралев Дентал АД

Изнудване на пациенти. В критични ситуации (ранени войници, тежко болни хора) лечителите можели съзнателно да забавят лечението, докато семейството на пациента не им предложи по-добро възнаграждение. Монасите като „пазители“ на медицинските знания. В манастирите често се пазели ръкописи с медицински рецепти, но достъпът до тях бил контролиран от църковните власти. Възможно е хора да са били принудени да дарят земя или пари на манастира, за да получат медицинска помощ. Продажба на фалшиви амулети и лекове. Вярванията в магически предмети били силни, затова някои търговци и монаси продавали амулети, „лечебни“ икони, свещени реликви, за които твърдели, че лекуват болести. В крепости със силно религиозно влияние хората можели да бъдат принуждавани да правят дарения на църквата в замяна на „божествено изцеление“. Имало ли е наказания за медицинска корупция? В някои средновековни държави некомпетентните лекари или измамниците са били наказвани със затвор, конфискация на имущество или дори телесни наказания. Във Византия и Западна Европа съществували регулации за лекарите, но в българските земи медицината е била по-силно зависима от традиционните народни лечители и монаси, което затруднявало контрола. В средновековните крепости като Баба Вида, където достъпът до лечители е бил ограничен, корупцията в медицината е била напълно възможна. Аристокрацията е имала привилегии, докато обикновените хора са разчитали на билкари, знахари и случайни лечители. Най-честите форми на корупция включвали платено лечение, фалшиви лечители, изнудване и продажба на чудотворни лекове.

Сексът също е разменна монета в "заплащането" за медицински услуги. Сега малко и за това. Сексът като разменна монета е бил част от социалните и икономическите взаимоотношения в Средновековието, включително и при достъпа до медицински грижи. В свят, където парите често са липсвали, а стоковата размяна е била обичайна, тялото и сексуалните услуги са били едно от малкото налични „плащателни средства“ за жени в затруднено положение. Използване на сексуални услуги за лечение. В случаи, когато жена не е имала средства, тя или някой от семейството й е можел да предложи сексуална услуга в замяна на лечение. Това особено се е отнасяло за бедни жени, вдовици или слугини, които са нямали друг начин да си „осигурят“ медицинска помощ. Лекари, лечители и монаси като „ползватели“ на такива услуги. Въпреки че монасите-лечители в манастирите са били под строги религиозни правила, не е изключено някои да са злоупотребявали с положението си, като искат сексуални услуги в замяна на помощ. Мирските лекари или знахарите, които не били обвързани с църковни ограничения, вероятно са прибягвали до подобни „разплащания“ по-често. Жени, предлагащи секс срещу лечение за свои близки. В някои случаи жени са можели да предложат услуги не за себе си, а за болен съпруг, дете или роднина. Това е било особено вероятно в условия на война, когато ранените войници са имали ограничен достъп до лечение. Проституция и медицинска грижа. Проститутките, които често са били маргинализирани и слабо защитени в обществото, са можели да разчитат на лечители, които ги приемат срещу сексуални услуги. В някои крепости, особено там, където е имало постоянни гарнизони от войници, проституцията вероятно е играла роля в достъпа до медицинска помощ. Сексуална експлоатация и изнудване. Властимащите (феодали, управители на крепости) и тези, които са държали ключовете към медицинските услуги, са можели съзнателно да поставят жени в ситуация, в която сексът е единственият им избор. Това е особено валидно в крепости като Баба Вида, където жените, зависещи от мъжете в гарнизона, може да са били принудени да търсят лечение чрез компромиси. Имало ли е последствия за тези практики? Ако жената е била омъжена, подобна размяна можела да доведе до социален позор или дори наказания от съпруга й. Църквата е заклеймявала сексуалните взаимоотношения извън брака, но ако „платежното средство“ е било добре прикрито, то вероятно е било широко разпространена, но мълчаливо приемана практика. В някои случаи мъжете, които са злоупотребявали с жени в уязвимо положение, са можели да бъдат изправени пред феодална или църковна присъда, но това се е случвало рядко. Сексуалната размяна срещу медицински услуги е била логична последица от социално-икономическата неравнопоставеност в средновековното общество. Жени, особено тези с по-нисък социален статус, често са били принуждавани да избират между здравето и собствената си чест. Това е било неизбежно в общество, където липсата на медицински грижи е създавала предпоставки за експлоатация и зависимост. Темата е интересна и ще я продължим в следващата страница.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Добрата дентална практика във Видин    Избелване на зъби във Видин    Пролет в Мелник

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи