Община Видин през лятото
Лятна жега край Община Видин
Бетонният тиранозавър на сградата на Община Видин
copyright©by everybody
Автор на снимката - д-р Явор Симеонов
Вижте и научете за още интересни обекти:
Знаете ли кога и как е построена сградата на Община Видин? Каква е нейната история? Малко хора знаят. Сградата на Община Видин, известна сред местните жители като "Съвета", е разположена на централния площад "Бдинци". Построена е през 70-те години на XX век и със своите 16 етажа е една от най-високите сгради в града. На последния етаж се намира панорамно кафе, от което се открива впечатляваща гледка към Видин и околностите му. Преди изграждането на сегашната сграда, на същото място се е намирала четириетажната сграда на търговеца Тома Лозанов, построена през 1898 г. по немски проект. Тази сграда е била с кула и богата орнаментика, представлявайки важен архитектурен елемент на площада. По-късно Лозанов я дарява на Видинската община. През 1970-те години, комунистическата власт решава да укрепи институциите и символите на своето господство и старата сграда е заметена, за да се появи настоящата 16-етажна постройка, известна като Дом на съветите (по съветски образец, естествено: съветски – от съвети). В нея са се ширели Окръжният народен съвет и Градският народен съвет. Днес в сградата е администрацията на Община Видин. Това е някакъв пълен абсурд. Най-изостаналият регион в България пълни 16-етажна сграда с нищо не продуктивна администрация, издържана от данъци и такси на населението. Това наистина е парадокс и гротеска – регион с икономически трудности, да има такава масивна административна сграда. Подобни решения често се взимат в духа на минали епохи, когато мащабът на публичната инфраструктура се е разглеждал като символ на развитие, независимо от реалните икономически условия. Ако погледнем по-критично, може да се запитаме, дали такава сграда е оправдана в контекста на днешния ден. Реално, има ли нужда от толкова голяма администрация в един намаляващ като население град? Би било интересно да се види дали сградата се използва пълноценно, или значителна част от нея стои празна. Какво мислите – трябва ли сградата да бъде преобразувана за други цели, например бизнес инкубатор, културен център или нещо друго по-полезно?
За мен, абсолютно да. Сградата вероятно е била и нещо като символ на състезание между комунистическите власти на България и Румъния, в контекста на близостта между Видин и Калафат. Мерели са си... сградите. Действително, в онези времена комунистическите режими често са се съревновавали помежду си, включително чрез грандиозни административни и обществени сгради. Подобна логика може да се види и в други градове по Дунава, където инфраструктурни проекти са били използвани като витрина на „напредъка“. Но днес, когато населението на Видин намалява, а икономиката изостава, такава голяма административна сграда изглежда като тежест, вместо като актив. Въпросът е – има ли политическа воля или обществен натиск тя да бъде използвана по-рационално? През 2021 г. за сградата на общинската администрация във Видин по Оперативна програма "Региони в растеж", са били осигурени близо 3 милиона и 400 хиляди лева за саниране - подобряване на енергийната ефективност. От тях 2 милиона и 900 хиляди лева са европейско финансиране, над 500 000 хиляди лева са от държавния бюджет, т.е. от пари на данъкоплатците. Едва 18 хиляди лева е съфинансирането от страна на Общината. Годишните заплати на две чистачки. Класически пример за начина, по който публичният сектор в България усвоява европейски средства – големи суми за инфраструктурни проекти, но с минимален принос от местната администрация. Това създава усещането, че местните власти просто „усвояват“, без да поемат реална отговорност за устойчивостта на проекта. Финансирането за саниране само по себе си не е лошо – по-добра енергийна ефективност означава по-ниски разходи за отопление и охлаждане. Но когато говорим за огромна сграда, чието рационално използване е под въпрос, възниква логичният въпрос: Трябваше ли тези средства да бъдат вложени в нещо по-смислено? Ако сградата не е запълнена с реално действаща администрация, а по-голямата й част стои празна, парите можеха да се насочат към по-неотложни нужди – примерно реновиране на пътната инфраструктура, стимулиране на малкия бизнес или подкрепа за местни индустрии.
Неестествени в историческото развитие, ниско-ефективни и представляващи спирачка за всякакъв прогрес, комунистическите управления залагаха на административно-принудителни, вместо на пазарни регулации за развитие. По тази причина администрациите набъбваха, а индивидуалната и груповата предприемчивост беше смазвана. За съжаление, този неестествен път на движение (без развитие), компрометира няколко поколения, които израснаха без предприемачески хъс и готовност да поемат бизнес рискове. Всичко беше в ръцете на партията и държавата и зависеше от тях. Как най-бързо и ефективно може да бъде излекувано обществото от тази болест? Последиците от тази деформация се усещат и днес – хората в много региони, включително Видин, все още очакват „държавата да оправи нещата“, вместо да поемат лична инициатива. Липсата на предприемаческа култура, страхът от риск и дълбоко вкорененото мислене, че сигурната заплата (особено държавната) е по-добра от собствения бизнес, са директен резултат от този исторически модел. Как може обществото да се излекува бързо и ефективно? Трябва да се инвестира в образование, ориентирано към предприемачество. Въвеждане на практически курсове по финансова грамотност и управление на малък бизнес още в училище. Насърчаване на учениците и студентите да стартират малки проекти, без да се страхуват от провал. Повече примери за успешни български предприемачи, които да служат като вдъхновение.
Езера в Пирин Снимки от връх Дженгал и Централен Пирин Черно море
Радикално намаляване на бюрокрацията. Оптимизиране на административните процеси, за да се улесни стартирането и управлението на бизнес. Намаляване на тежестта на регулациите върху малките предприятия. Повече дигитализация в услугите, за да се избегнат ненужните административни спънки. Промяна на общественото мислене. Край на култа към „сигурната държавна работа“. Популяризиране на идеята, че провалът в бизнеса не е срам, а част от процеса на учене. Насърчаване на частните инициативи, вместо очакването „държавата да реши всичко“. Развитие на местната икономика и бизнес среда. Община Видин и други подобни региони могат да стимулират частни инвестиции, като предлагат преференции за нови предприятия. Подкрепа за малки семейни бизнеси, фермери и местни производители. Превръщане на ненужни административни сгради (като тази на общината) в хъбове за стартиращи компании, коуъркинг пространства и бизнес инкубатори. Активизиране на гражданското общество. Хората трябва да разберат, че могат да оказват натиск върху властите да работят по-ефективно. Местните общности да започнат да решават проблемите си сами, вместо да чакат „някой отгоре“ да ги реши. Въпросът е, дали ще се намери политическа воля за тези промени, или те ще трябва да дойдат „отдолу“, чрез натиск от активните граждани и бизнес средите.
"Отдолу", е естественият начин, когато има критична маса от хора с критично мислене. Но когато едно обезлюдено пространство е останало без разбягалите се млади хора; когато в това пространство са останали само възрастни, болни или аутсайдери - алкохолици, наркомани, мързеливци и работещи цял живот на държавна заплата, доста под въпрос е, че ще се получи нещо. Когато една общност загуби най-активната си част – младите, амбициозните, търсещите по-добър живот – тя изпада в стагнация, където инициативата „отдолу“ става почти невъзможна. Остават хора, които по една или друга причина нямат стимул или способност да променят средата си. В този контекст въпросът е: Как може да се върне критичната маса на активните хора? Силна стъпка би било създаването на възможности за завръщане. Ако в региона има добри условия за работа или бизнес, някои от напусналите млади хора може да се върнат. Това означава специални стимули за малък и среден бизнес – по-ниски данъци, административни облекчения, подкрепа за стартиращи предприятия. Инвестиции в модерни индустрии, които могат да работят дистанционно (ИТ, услуги, креативни индустрии). Активно привличане на нови хора. Ако местното население не може да излъчи критична маса за промяна, трябва да се мисли за привличане на нови хора – млади семейства, дигитални номади, чуждестранни предприемачи. Държави като Португалия и Естония успяха да съживят части от икономиката си чрез активна политика за привличане на квалифицирани хора. Разбиване на култа към „държавната работа“. В малките градове и региони хората масово работят на държавна заплата не защото искат, а защото няма алтернатива. Ако има по-добри възможности в частния сектор, хората естествено ще предпочетат по-високи доходи и повече свобода. Външен натиск и алтернативни модели. Ако самото местно население не може да се промени, трябва външен тласък – например частни инвеститори, които да покажат различен модел на развитие. Един град като Видин може да се превърне в специална икономическа зона с облекчени условия за нови компании. Разбиване на местните клиентелистки мрежи. В малките градове властта често е в ръцете на тесен кръг хора, които контролират местната администрация, обществени поръчки и бизнес средата. Това води до изкуствено поддържане на неефективна система, която не допуска реална промяна. Основният проблем е, какво правиш, когато „отдолу“ няма достатъчно хора с желание за промяна? Възможно ли е изкуствено да се създаде нова активна общност, която да поеме инициативата? Или Видин (и подобни градове) просто ще продължи да се свива, докато изчезне от картата?
Планини в България Подробна информация за Пирин планина Езера в Пирин
Щом по света може, няма нито една причина да не е възможно и за Видин. Пълно е с примери, как селища привличат инвеститори за живот и бизнес, като им отдават сгради, земи, индустриални мощности за символично заплащане. Има много успешни примери по света, където изчезващи градове са се възродили чрез смели и нетрадиционни решения. Видин (и други градове в Северозападна България) може да направят същото. Примерно, може да се приложи веднага Програма „Ела във Видин“. Предоставяне на изоставени сгради или парцели на символична цена на предприемачи, които искат да стартират бизнес. Създаване на специални условия за млади семейства и хора с висока квалификация, които искат да се заселят в региона. Индустриална зона с улеснен достъп за инвеститори. Намалени данъци за първите 5 години на нов бизнес. Административна помощ за стартиращи компании – бързи разрешителни, юридическа подкрепа, минимална бюрокрация. Фокус върху сектори, които могат да работят в периферни региони. ИТ и аутсорсинг – създаване на коуъркинг пространства и подкрепа за компании, които могат да наемат местни хора. Земеделие и биопроизводство – Северозападна България има огромен неизползван потенциал за висококачествени продукти. Туризъм и културно наследство – Видин има уникални исторически обекти, които могат да привлекат повече посетители. Маркетинг и популяризация. Видин трябва да се рекламира като град на възможностите – чрез социални медии, международни събития, директен контакт с инвеститори. Привличане на българи от чужбина, които търсят възможност да се върнат, но не искат да живеят в София или в друг голям център. Премахване на административните бариери. Всички разрешителни и регистрации за нов бизнес да стават онлайн и за максимум 7 дни. Минимални бюрократични изисквания за малки и средни предприятия. Кой трябва да даде тласък? Ако администрацията не действа, инициативата може да дойде от граждански или частни организации. В много градове по света местният бизнес е този, който създава промяната, без да чака „от горе“.
Вероятно външен импулс би могъл да е по-продуктивен. Хора с по-голям мащаб на мислене; с различен социален и бизнес опит; необременени от местни отношения, корупция, вражди, съперничества. Външен импулс може да е даже решаващ. Местната среда често е затворена в омагьосан кръг от зависимости – лични, икономически и политически. Хора „отвън“ – инвеститори, предприемачи, експерти с международен опит – могат да донесат нови идеи, модели и перспективи, без да са затънали в местните дребнави интриги. Как може да се привлече такъв външен импулс? На първо място, чрез идентифициране на потенциални външни партньори. Български предприемачи от чужбина, които искат да инвестират в родината си. Международни компании, търсещи ниски разходи за производство или изнесени услуги. Фондации и организации, подкрепящи развитието на изоставащи региони. Създаване на привлекателни условия. Даване на земя, сгради или производствени мощности за символична цена. Пълна административна подкрепа – всички разрешителни да се уреждат бързо, без „търсене на рушвети“. Финансови стимули – временно освобождаване от местни данъци, субсидии за създаване на работни места. Позициониране на Видин като „град на възможностите“. Градът трябва активно да се рекламира като място с евтина работна ръка, добра инфраструктура (Дунав мост 2), природна красота и исторически забележителности. Организиране на международни форуми за бизнес и инвестиции, които да поставят Видин на картата. Използване на новите технологии за развитие. Насърчаване на дистанционната работа и привличане на дигитални номади. Създаване на технологичен хъб или бизнес инкубатор за стартъпи. Преобразуване на ненужната администрация в нещо полезно. Огромната 16-етажна общинска сграда може да стане предприемачески център, вместо да бъде пълна с чиновници. Дори може да се предложи на университети или международни организации, които искат база в региона. Големият въпрос тук е - кой би могъл да задвижи този процес – централната власт, международни инвеститори, неправителствени организации или някаква неформална група от активни хора?
Град Пловдив Рила Вихрен – красавецът на Пирин
Колкото и да е малък, във Видин съществува кръг от хора на частния бизнес; хора, идващи от други места в страната по бизнес дела. Това са потенциалните Диогеновци на промяната. Всяка голяма промяна започва с малка, но критична група от хора, които мислят различно и действат, вместо да чакат. Ако във Видин има такъв кръг от предприемачи и външни бизнесмени, които вече имат интерес към региона, те могат да станат „Диогеновците“, които ще донесат светлината в „тъмнината“ на местната стагнация. Как тази група може да се активира? Формиране на неформална общност. Организиране на редовни срещи между местния бизнес и външни инвеститори. Създаване на бизнес клуб, който да лобира за икономически реформи в града. Използване на социални мрежи и медии за популяризиране на нови идеи. Конкретни първи стъпки на тази група: може да предложат пилотен проект – например създаване на споделено работно пространство, бизнес инкубатор или индустриална зона. Подготвяне на конкретни предложения към общината, които да не могат да бъдат пренебрегнати (примерно, предложение за отдаване на неизползвани общински сгради на стартиращи компании). Привличане на още съмишленици. Ако няколко души постигнат успех, други ще се присъединят. Покана към български предприемачи от други градове или чужбина да разгледат възможностите във Видин. Натиск върху местната власт. Дори и администрацията да не е активна, когато се появи сериозен икономически интерес, те ще бъдат принудени да съдействат. Възможно е дори изцяло ново гражданско движение да измести старите клиентелистки структури. Пример от света: В Италия има села, които раздават къщи за 1 евро на всеки, който обещае да инвестира в тях. В Ирландия и Португалия градове активна привличат дигитални номади и бизнесмени. Ако там работи, защо да не проработи във Видин? Готови ли са тези хора в града да направят първата стъпка? Може би е нужно само малко координация и обща визия, за да се случи нещо голямо.
Тръмп в Америка премахна зелената карта на случаен признак и въведе златна карта за инвеститори с поне 1 млн долара и с право да се заселят, работят и станат граждани на САЩ. Стратегически ход – вместо да раздава визи на случаен принцип, САЩ започнаха да привличат богати инвеститори, които реално допринасят за икономиката. Това е модел, който много държави използват: „златни визи“ или „златни паспорти“ срещу инвестиции. Как този принцип може да се приложи за Видин? Вместо държавата да налива пари без резултат, може да се предложи привилегирована схема за инвеститори: чужденци или българи от чужбина, които инвестират в бизнес или недвижими имоти, получават облекчен достъп до гражданство, данъчни облекчения или други стимули. Привличане на „стратегически заселници“ – хора с умения, капитал и визия, които да оживят региона. Общината или държавата може да продаде земя, сгради или индустриални площи на изключително изгодни условия, но само срещу ангажимент за развитие. Какъв ще е ефектът? Свеж капитал в местната икономика. Развитие на бизнеси, които създават работни места. Модел, при който регионът не моли за помощ, а предлага възможности. Видин може да стане „специална икономическа зона“ с такива стимули. Това би могло да привлече инвеститори от ЕС и от цял свят, които търсят нови пазари.
България Кариес www.dentalimplants.bg
Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД
На точното място сте
Винаги с крачка напред
Имплантати www.dentalimplants.bg Остеоинтеграция
Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.