Принципно този текст и тези снимки са предназначени за лица над 18 години. Това обаче е само по принцип. Както се казваше в една весела песничка от далечното минало, по принцип замундци вегетарианци, но... то само по принцип. Кога дойдат бели туристи... ееее, изключение. Кога водим война с врагове нубийци... ееее, изключение. Авторите на този сайт се опитват да спазват добрия тон, което понякога се получава на практика, но понякога не. И подрастващите днес има какво да разкажат за виното - по аналогия с информацията за процесите, които водят до размножаваме и продължаване на вида. Един баща казал на дъщеря си - моето момиче, време е да поговорим по въпроса за сексуалността. Дъщерята отговорила - Добре, тате, какво по-точно искаш да ти обясня и кое не ти е достатъчно ясно? Нещо подобно се получава и в областта на виното и високоалкохолните напитки.
Виното представлява нискоалкохолна напитка, която се получава при ферментацията на грозде. Естественият химичен състав на гроздето позволява то да ферментира без добавяне на захари, киселини, ензими, вода или други хранителни вещества. Плодът грозде съдържа най-разпространения в природата монозахарид - глюкоза, чието друго название е гроздова захар. В малки количества се откриват и други монозахариди - фруктоза, дизахаридът захароза, както и различни полизахариди. При ферментацията дрождите консумират въглехидратите в гроздето и ги превръщат в етанол и въглероден диоксид. Различните сортове грозде и различните разновидности дрожди създават различни вина. Популярните видове вина са резултат от сложни взаимодействия между биохимичното развитие на плода, реакциите при ферментацията, тероара, както и от цялостния производствен процес. Много вина носят названията на регионите, където те се произвеждат. Виното може да се получи и от други плодове (череши, сливи, кайсии), както и от цветя и от много други растения - включително жито.
Най-ранните известни вина са произведени в Китай, Иран, Армения и Грузия. Вероятно след това винарството се е разпространило в Древна Гърция, Тракия и Римската империя. Основната цел на винопроизводителите е да получат напитка, която съчетава приятни и интересни вкусови качества с обонятелни характеристики. Дегустаторите са развили специализирана лексика за описанието на качествата на вината. В характеристиките на едно вино може да се срещнат изрази като „виното е кръгло“ или „в дългия послевкус доминират тонове на сушени плодове, дим и кожа“. Много често в подобни изрази има известна истина, но за съжаление има и голяма доза позьорство, преиграване и излишна театралност - единствено с цел да се демонстрира стил и класа, но много често ситуациите изглеждат комични за здравомислещия индивид.
Виното играе важна роля и в религията. Червеното вино е отъждествявано с кръв в Древен Египет, а гърците и римляните го използват при вакханалиите. В християнската и юдейската религия хляб и вино са символ на топлината и кръвта на Исус Христос. Ислямът строго забранява консумацията на вино - а и на всякакви алкохолни продукти изобщо. Причина за това е възникването на мюсюлманската религия в топли страни, в които нерядко температурата достига 45 - 50 градуса по Целзий; при такъв климат консумацията на вино не е най-здравословният навик. По същата причина религията забранява и свинско месо; възможно е пророкът Мохамед да е забелязал вредните последици от пиенето на алкохол и поради това да е решил да подходи радикално. При всички случаи религиите не включват логични аргументи, а само догми - това е така, защото е така и не подлежи на обсъждане. Така че можем само да гадаем за причините за категоричните забрани на алкохола от исляма.
Българската дума „вино“ присъства още в най-ранните писмени свидетелства за езика през Средновековието. Тя е заета от латинското vīnum - пряко или с посредничеството на германските езици. Латинската форма от своя страна произлиза от праиндоевропейския корен wei-, „вия се“ (от увивния растеж на лозите). Думата вино идва от гръцката дума Fοινος, която означава вино и лоза. Варианти на думата присъстват в повечето индоевропейски езици. Между индоевропейските и някои картвелски (на грузински ღვინო, ɣvinɔ) и семитски (на иврит יין, yaiin) думи за вино съществува сходство, което говори за възможен общ произход на думата в тези езикови семейства. Механизмът на разпространение на термина в древността не е изяснен. Така според някои автори картвелската форма е заета от протоарменски, докато други я извеждат от местния корен ɣun („огъвам“). Гроздовото вино обикновено се нарича просто вино. Всички напитки, произведени от плодове, различни от грозде, обикновено включват в името си името на изходния плод - например ябълково вино или ягодово вино. Това дори е установено като задължително изискване в българския Закон за виното и спиртните напитки. Други напитки, които понякога се наричат вино, като ечемичното или оризовото вино, не се произвеждат от плодове, а от други материали на базата на ферментация на нишесте - подобно на бирата. В тези случаи понятието вино описва по-скоро алкохолното съдържание, отколкото процеса на производство.
Най-ранните археологически свидетелства за производство на вино чрез ферментация на грозде са от региона на Кавказ и датират от късния неолит или ранния халколит. Мащабен генетичен проект от 2006 година анализира произхода на над 110 съвременни сорта грозде и ограничава мястото на произхода им до съвременна Грузия. Тези данни съответстват на най-ранните находки, съдържащи отломки от изцапана с вино керамика, датирани към периода около 6000 година пр.н.е. в Грузия и около 6000 година прeди новата ера в Иран. Съдовете от Иран вече показват следи от обработка с действащата като консервант смола от кукуч. В средата на V хилядолетие преди новата ера винопроизводството е достигнало Егейска Македония, където са открити най-старите следи от смачкано грозде. Цяла винарна, датирана от около 4100 година преди новата ера, е открита в Армения. В Древния Египет са открити винени листа и фрески, изобразяващи лозя и вино, като древните египтяни дори записват върху делвите данни за реколтата, лозето и винопроизводителя. Древните вавилонци въвеждат първите закони, които регулират пазарите за вино.
Разпространението на виното в Средиземноморието вероятно е свързано до голяма степен с народа на финикийците, които са живеели в няколко града-държави на източния бряг на Средизмено море, но създават свои колонии в целия регион. Финикийците развиват мащабна търговия с вино, за което свидетелстват останките от две корабокрушения от средата на VIII век преди новата ера. В двата кораба са открити добре запазени товари от вино. Те използват и своя технология за защита на виното от оксидиране - заливат го със слой зехтин, последван от запечатка от дърво и смола. Важна роля в тоталното разпространение на винопроизводството изиграва фактът че древните гърци, а по-късно и римляните възприемат производството и съответно употребата на вино като важна част от живота си. В древногръцкия пантеон един от най-важните богове е Дионис, така както по-късно същото значение има Бакхус за римляните. Създавайки обширна империя, римляните разпространяват лозарството и винарството в цяла Европа. Значението на виното става още по-голямо с възникването на християнството.
Виното се използва в евхаристията като символ на кръвта на Исус Христос и на самия живот. Съществуват многобройни препратки към виното и неговото значение и символика в цялата Библия. Едно от Христовите чудеса е превръщането на водата във вино на сватбата в Кана Галилейска. С налагането на християнството в цяла Европа виното става търсен продукт на целия континент; това твърдение не отговаря много на истината, тъй като божествената напитка всъщност е била обект на интерес от страна на търговците и потребителя много преди да възникне христовата религия. Монашеските общности в цяла Европа отглеждат лозя и правят вино за собствени нужди и за нуждите на поклонниците и гостите на манастирите. Редица речни и морски пристанища процъфтяват от износа на вино за северните страни.
В края на XVII и началото на XVIII век виното става все по-важен компонент от жизнения стандарт - не че не е било такова и преди! Качествените вина от Франция, Италия, Испания, Португалия и Германия стават известни и предпочитани от консуматорите. След като започва употребата на стъклени бутилки, както и на коркови тапи, започва и производството на естествено пенливи шампански вина. В средата на XIX век обаче се появява филоксерата и поставя под заплаха цялото европейско винопроизводство. Това представлява малък паразит, който се развива в корените на лозата и в крайна сметка я унищожава. Първоначално се появява в Северна Америка, като впоследствие се пренася и на Стария континент и за няколко десетилетия унищожава почти напълно европейските лозя - истинска трагедия! Борбата срещу филоксерата се води чрез облагородяване на европейските сортове върху подложки на американски лози, които са устойчиви към паразита. Въпреки че постепенно лозарството и винопроизводството се възстановяват, много стари европейски сортове са загубени завинаги, а филоксерата остава постоянна заплаха и до днес. Поради това в много малко места по света може да се развиват европейските сортове лози без американски подложки.
Основните лабораторно измерими характеристики на виното са: алкохолно съдържание (обикновено от 7 до 15 обемни процента), захари (от 0 до над 150 грама за литър), общи киселини (от 4,5 до 10 грама на литър, еквивалентни на винена киселина в общия случай), относително тегло и фенолна запасеност. Две вина могат да бъдат с напълно идентични лабораторни показатели, но да са невероятно различни като качество и вкусови характеристики. Точно затова при описанието на едно вино се разчита на все още ненапълно стандартизирани термини и начини на изразяване. Това е нормално – гамата от аромати, които може да долови човешкият нос, е много по-голяма от броя на думите в българския език; същото се отнася и за всички останали езици на планетата Земя. Тъй като основната функция на езика е да предава информация, в това отношение всички световни езици търпят провал - няма как да се опише ароматът и вкусът на виното напълно и всеобхватно. Дори и в разказите на сомелиерите да има преиграване и позьорство, чисто обективно за основните вкусове и миризми на виното не съществуват достатъчно думи.
Процесът на производство на вино е твърде сложен, тъй като в различните райони и страни съществуват стотици специфични елементи, които са свързани както с условията, така и с традициите. Полученият гроздов сок, от който ще се произведе вино, в България се нарича шира или шара. Най-често ширата се получава чрез изстискване на гроздето с преси, от което се отделят две фракции – шира (гроздовия сок) и джибри (твърдата част от гроздето – обвивки, семена и част от сока). В някои райони в България при производство на домашни вина не се използва изстискване на гроздето с преси, а се оставя сокът да изтече под тежестта на събраното количество. Такава шира се нарича самоток.
Самият процес на ферментация също може да има стотици варианти, които в голяма степен зависят от условията и традициите. Те се делят най-общо на следните групи:
Ферментация при естествени температурни условия
Ферментация при точно контролирани температурни условия - което контролира и вида на микроорганизмите. Това е възможно единствено при промишлени условия
Ферментация в дървени съдове (бурета, бъчви, кадуси)
Ферментация в затворени метални кадуси
Полученото след ферментацията младо вино обикновено се филтрира, след което започва процес на утаяване. При производството на обикновени бели вина най-често преди филтрирането се извършва принудително утаяване, което обаче не позволява да се получат вина с високо качество. За бързо утаяване се използва серен диоксид, който убива всички микроорганизми и ускорява утаяването на твърдата фракция на виното. При производството на качествени вина не се извършва филтриране. За утаяване се изчаква то да се извърши по гравитачен път, след което горната (вече бистра) част на виното се източва внимателно, за да се прехвърли в друг съд. Последният производствен процес е узряването, т.е. неговото съхраняване при подходящи условия. Следва да се знае, че не всички вина са подходящи да престояват за узряване. Такива вина следва да се консумират веднага след производството им. Първият етап при качествените вина (от половин година до 3 години) протича най-често в дъбови или метални съдове. След това виното се налива в стъклени бутилки, в които може да престои десетки години и да подобрява своите качества при подходящи условия. В сравнително малки дъбови съдове често се съхраняват за доузряване вина при специфични условия – във винарските изби.
Дегустацията представлява процес, по време на който се определя качеството на виното по три критерия на усещането – външен вид, аромат и вкус. Всеки от тях следва да предизвиква положителни емоции и да бъде характерен за съответното вино. Външният вид се определя чрез усещането за цвят, блясък, чистота и плътност на течността; Ароматът на виното всъщност е букет от аромати. Специалистите различават над 500 особености при този критерий. Той може да бъде на плодове (на малина, къпина и др.), на цвят (на шипка и др.), на растения (на сено, трева и др.), специфичен (на препечен хляб, кафе и др.) и т.н.; Вкус – специфичен за всеки сорт вино. Дегустацията се извършва в специални дегустационни помещения, подходящо осветени и добре проветрени, за да не влияят на оценката на дегустатора. Използват се добре почистени и подсушени чаши от обикновено стъкло без дефекти; всяка чаша се използва само веднъж. Между дегустациите на две вина дегустаторът следва да консумира хапка неутрална по вкус храна. По принцип дегустаторът не поглъща повече от една малка глътка вино, за да не изпадне в заблуждение под влияние на алкохола. Стъпки за провеждане на дегустацията: В чашата внимателно се налива виното до 1/3 от обема ѝ; Дегустаторът вдига чашата на височината на очите си и прави първа оценка на цвета и други външни белези на виното; След това той/тя поднася чашата до носа си и без да я разклаща определя букета от аромати като първо усещане; Държейки чашата на височината на погледа, дегустаторът извършва кръгови движения, при което той добива втора оценка на външния вид на виното; Поднасяйки разклатеното вино до носа си, дегустаторът добива и второто усещане за букета от аромати; За добиване на впечатлението за вкус, дегустаторът взема в устата си една глътка от виното, като я прекарва между устните си, зъбите си и езика, за да добие впечатление за сладостта, солеността, киселинността и горчивината на виното. Поглъщането на виното дава на дегустатора данни за плавността, мекостта на течността, прохладата и топлината на виното. Икономика Производство По данни на Организацията по прехрана и земеделие (FAO), 75 866 квадратни километра от земната повърхност се използват за отглеждането на грозде. Приблизително 71% от световната продукция на грозде се използва за производството на вино, 27 % - за прясна консумация (десертни соротве) и едва 2 % - за стафиди. Част от произведеното грозде се използва и като суровина за производството на натурални сокове. Това обаче е по-малко от 1 %, тъй като основните натурални сокове се произвеждат от портокал и грейпфурт. Площта, заета от лози, се увеличава с около 2% годишно. Топ 11 по държави отглеждащи лози за вино (площ): Държава Площ за лози
Испания - 11 750 km2 - което означава че в страната се отглеждат лози на площи с размер около 1/10 от цялата площ на България
Франция - 8640 km2
Италия - 8270 km2
Турция - 8120 km2
САЩ - 4150 km2
Иран - 2860 km2
Румъния - 2480 km2
Португалия - 2160 km2
Аржентина - 2080 km2
Чили - 1840 km2
Австралия - 1642 km2
Топ 10 производители на вино (октомври 2009)Продукция в тонове:
Италия - 8 519 418
Китай - 6 787 081
САЩ - 6 384 090
Франция - 6 044 900
Испания - 5 995 300
Турция - 3 612 781
Иран - 3 000 000
Аржентина - 2 900 000
Чили - 2 350 000
Индия - 1 667 700
Общо за целия свят - 67 221 000
В света най-южната част, в която се произвежда вино, са Южните острови на Нова Зеландия. Те се намират близо до 45-ия паралел. През 2003 година водещите износители на вина са: Франция - 22 %, Италия - 20 %, Испания - 17 % и Австралия - 8 %. Франция е в много изгодна позиция от икономическа гледна точка, тъй като изнася големи количества вино и в същото време френските продукти се продават на изключително високи цени. Страните с най-голяма консумация на вино на глава от населението през 2010 година са:
Франция - 47.5 литра на човек годишно - добри количества
Португалия - 41
Италия - 40.5
Швейцария - 38
Дания - 35
Словения - 31
Хърватия - 30.5
Австрия - 28
Унгария - 27.5
Белгия - 26
Гърция - 25
Австралия - 24.5
В зависимост от цвета на гроздовия сок и технологията на производство вината най-общо се делят на бели, червени, розови и оранжеви. През 2017 - 2018 година се появиха и сини вина. В зависимост от композицията на захари и алкохол в тях всяка от горните групи се дели на следните подвидове - сухи вина, полусухи, полусладки (полудесертни) и десертни вина. Съществуват и две други групи специални вина, които се отличават съществено по технологията на производство, а именно:
пенливи вина, в т.ч.: Шампан – отнася се само за виното, произведено в района на Шампан (Франция)
естествено пенливи вина – отнася се за вината, произведени в други райони, но по същата технология
газирани вина – произведени чрез изкуствено добавен въглероден диоксид
подсилени с алкохол вина с цел преустановяване на ферментацията или по други причини, в т.ч.: Мадейра; Малага – с произход района на Малага (Испания), произведено с участие на стафиди; Порто – вино, произведено в района на Вила Нова де Гая (Португалия), при което ферментацията се преустановява когато алкохолното съдържание достигне 8%, след което се добавя спирт за постигане на 20% алкохолно съдържание; Шери – вино, което се произвежда в района на Андалусия (Испания) с алкохолно съдържание 16 – 20%. Вермут – вино с повишено съдържание на алкохол, подходящо за аперитиви; произвежда се първоначално във Франция, а сега – във всички страни, производители на вина.
Европейската класификация дели вината на две общи категории трапезни вина (широко достъпни поради ниската им цена) и качествени вина. Подобно на други административни приумици, въведени от хора без никаква връзка с практиката и бизнеса, и тази класификация е абсурдна - никой производител на вино няма да заяви че предлага продукт с ниско качество. За нуждите на търговията в света и в България се използва френската класификация на вината, от която е заимствана и българската. Според нея вината се делят на следните категории:
Първа - трапезни вина
Втора - местни качествени вина. Към тази категория в България спадат вината Мавруд, Димят, Кадарка, Мелник
Трета - вина, произведени от качествени сортове в сравнително неголям регион. Към тази категория вина в България се произвеждат вина от висококачествените сортове Ризлинг, Мискет отонел, Каберне совиньон, Мерло и други
Четвърта - вина с контролиран произход. Към тази категория са вината от висококачествени местни и чужди сортове, произведени в акредитирани за целта райони със специфични агрометеорологични условия, които придават на виното специфичен вкус и аромат. Такива са Стралджа, Брезово, Карлово и Сунгурларе за сорта Червен мискет, Пловдив и Чирпан за сорта Мавруд, Мелник за сорта Широка мелнишка лоза, Видин за сорта гъмза и други
Чашите за вино най-общо се делят на - чаши за червено вино, чаши за бяло вино и чаши за шампанско. Общото между трите вида чаши е, че се състоят от основа, ствол и купа. Характерна за чашите за червено вино е широката, кръгла купа, позволяваща виното да се аерира с по-висока скорост. Взаимодействието на червеното вино с кислорода от въздуха, освобождава неговия аромат и вкус. Съществуват различни стилове чаши за червено вино – тип „Бордо“ – насочваща виното към задната част на устата и тип „Бургундия“, по-широка от чашата Бордо, насочваща виното към върха на езика. Чашите за бяло вино са с по-тясна купа, в сравнение с чашите за червено вино. Важно е да се държат за ствола, за да не се затопли охладеното бяло вино от телесната топлина. Друго съображение е евентуалната поява на отпечатъци по купата. Чашите за шампанско (така наречената флейта) са с висока и тясна купа. Нейната цел е да се задържи по-дълго въглеродния диоксид в напитката, като балончетата с газ пътуват по-дълго в течността.
“Ой, ти, бяло вино, що не си червено?“ Това е комай единствената песен, посветена на бялото вино, но може би (както е модерно да се казва днес) е един голям фейк. Защото освен гореспоменатия израз, авторите на тези редове не могат да намерят нито като песен, нито като текст (lyrics). А ние определено знаем как да търсим информация в Интернет. Даже прехваленият ChatGPT се измъкна по терлици: „As of my last update in September 2021, I'm not aware of any specific song or lyrics with the exact phrase “; зер, „Към последната ми актуализация през септември 2021 г. не знам за конкретна песен или текст с точната фраза“. Както и да е – ще го преглътнем, почти както един известен персонаж от близкото минало преглъщаше вината – с мезета. При все, че е създаден векове по-рано, един друг израз прелита през времето (защото е крилат): „In vino veritas“ – от латински: „Истината е във виното“. Но ако човек го човърка съмнението и се поразрови, и тук има подводни камъни. Изразът се приписва на Плиний Старши, който казал: „Истината е във виното“ в книгата си „Естествена история“. Всъщност целият израз-пословица звучи: „In vino veritas, in aqua sanitas“ – „Истината е във виното, здравето е във водата“. Ще рече, той призовавал не да се пие, а имал предвид, че виното развързва езика и всички тайни излизат наяве. Патината на времето и поколения човешки опит обаче направили да е запомняща се и приоритетна първата част на сентенцията. И това не е случайно. Виното не е продукт, технология или резултат, заслуга от дейността на човека; както такива са земеделието, животновъдството, разговорният език, трудът и интелектът. Виното е един естествен резултат от природния процес ферментация. Продукти на човешката дейност са водки, уискита, ракии и много други, където се прилагат дестилационни процеси. В живата и неживата природа никъде не се среща дестилация при естествени условия - това кара почитателите на виното да гледат отвисоко на консуматорите на ракия, уиски и друг концентриран алкохол. В цялата тази концепция има основание, тъй като в днешно време всеки, който успее малко от малко в живота, се опитва да живее природосъобразно; дали пък хората не си търсят оправдание за стремежа към нездравословен начин на живот и елементарни удоволствия? Преценете сами.
Едва ли има някой, който да не е гледал клипове с кокошки, петли, всякакви пернати или маймуни, прасета, които губят равновесие, завалят се наляво-надясно; изглеждат жалки и смешни. За хора – това е друга тема; нека сега да не си разваляме доброто мнение за себе си. Причините за такова поведение са известни – петелът Мунчо се е накълвал с презрели, ферментирали гроздови зърна или сливи, или пък се е покатерил на голяма купчина с джибри и като е изкукуригал един път гордо, демек, „- Всичко това под мен е мое!“ - и, елате ни вижте. Важното в случая е, че петелът Мунчо или неговият пра-пра-пра- вероятен родител птеродактилът, примерно, правят това упражнение толкова отдавна, че появата на човека на сцената изглежда като да е било вчера. С други думи казано, алкохолното опиянение от ферментирали плодове не само, че не е от вчера, но и няма връзка с възникването на човешката цивилизация. А може и да не е така - Господ трябва да е бил пиян, когато е създал човека. Но и това е една съвсем друга тема. Един сал Господ знае.
За месото - червено и за рибата - бяло. Ако само това бяха правилата кога какво вино да дегустираме, с мед да го намажеш. Стотици години и със сигурност десетки хиляди хора по цял свят са се занимавали с изследване на въпроса, на какво вино какво мезе отива, както и обратното. Темата е превърната в наука, а науката - в изкуство. Все пак, като че ли има няколко общопризнати ориентира, вградени дори в църковните ритуали и чествания: на Никулден - риба и бяло вино; на Великден и Гергьовден - печено агне и червено вино. Когато на трапезата са сложени студени или горещи мезета, салати, морски дарове, колбаси, пържена риба или в риба в сос, птици, бяло месо, леки сирена, най-добрата компания за лесното им поемане, са сухите бели вина и розета. Тежките червени вина си отиват в компания на суджуци и филета, дивеч, пържено месо, пикантни сирена. На каберне совиньон отива и шоколад. Баница се преглъща много добре с мавруд. Леките червени вина най-често се сервират с пушени меса и колбаси, пържена риба или риба в сос, птици, бяло месо, леки сирена, горещи мезета. Шампанско се подкрепя с аламинути, пържена риба, морски продукти, птици, бяло месо, нежни и пикантни сирена, десерти. Ликьорните вина вървят с десерти.
Съвсем опростено представено, ферментацията представлява пир на едноклетъчните организми от групата на низшите гъби, наричани дрожди, които не мирясват, докато не разградят захарите в плодовете до превръщането им в алкохол – вино. Човекът има заслугата, че е открил тази уникална способност на дрождите и от един момент започва ги използва и култивира, както за производството на вино, така и на хляб (хлебната мая) и бира. В нашият случай не говорим за млечно-киселата ферментация, където закваската става благодарение на млечно-кисели бактерии. (И ний сме дали нещо на света. Lactobacillus bulgaricus). Та да се върнем на дрождите. След като нападнат захарите в плода, те оставят след себе си остатъчен продукт – алкохол. Алкохолът е психоактивно вещество, т.е., наркотик. Той атакува нормалните стандартни реакции и функции на тялото и притъпява усещанията. За разлика от повечето други психоактивни вещества, обаче, алкохолът има хранителна стойност. Доставя на организма калории - един грам алкохол доставя седем калории, почти два пъти повече от калориите, които доставя един грам въглехидрат. Във виното доставката (обемното съдържание на алкохол) е около 12%, в спиртните напитки – най-често 40%, в бирата - от 3 до 5%. Тук говорим за етилов алкохол. Има и друг, метилов алкохол (метанол, дървесен спирт). Той се произвежда от дървесина и се ползва за различни цели – антифриз, гориво, разтворител и др. Понякога в домашно произведени спиртни напитки се съдържа метилов алкохол над максимално допустимото, което ги прави опасни. Някои алкохолно зависими купуват и употребяват метилов алкохол, понеже е евтин, но в замяна е силно отровен и може да причини слепота, кома и смърт. Но, както се пееше в една песен на НЛО, случаи има много и случки има много. Ние ще се съсредоточим върху веселата част от картинката, без да агитираме в полза на или против употребата на вино – уважаваме интелигентността на читателя и свободата му сам да взема решенията за своите предпочитания.
Бъндеришки езера Планини в България Истината за базалните импланти Рила
Ферментация се случва почти навсякъде по земята, но голяма част от хората в Азия не пият или не могат да пият вино. Това е така, защото техният организъм не може да разгражда алкохола в него. Вследствие на това те се напиват изключително бързо и изтрезняват значително по-бавно. Причината е в отсъствието на чернодробен ензим, който при хората от другите континенти отговаря за разграждане на алкохола. За сметка на това, хората от останалата част на света не се лишават от възможността и удоволствието да пият вино. Винената индустрия в последните години бележи бурен ръст, като към традиционните производители на качествени вина, започнаха да гравитират нови и пазарът стана наситен и силно конкурентен за радост на потребителите. Нека споменем водещите 10 страни, известни с производството на качествени вина (без да са подредени по определен ред). Това са:
Франция - тя е известна с разнообразните си винени региони, включително Бордо, Бургундия, Шампан и долината на Рона, където традиционно се произвежда голям асортимент от първокласни висококачествени вина
Италия - дом на широк набор от винени стилове, от емблематичните Barolo и Chianti до популярните Pinot Grigio и Prosecco
Испания предлага богата селекция от вина, като Rioja, Tempranillo и Sherry, демонстрирайки своето винопроизводствено наследство и модерни иновации
САЩ - Калифорнийската долина Напа и окръг Сонома са известни с производството на първокласни вина. Орегон, Вашингтон и Ню Йорк също допринасят за доброто име на виното в страната
Аржентина - известен със своите вина Малбек, аржентинският регион Мендоса спечели международно признание за производството на изключителни червени вина
Чили - местните вина, особено от Централната долина и долината Майпо, са спечелили признание за тяхното постоянно качество и достъпна цена
Австралия - с известни региони като Barossa Valley и Margaret River Австралия произвежда широка гама от отлични вина, включително Shiraz, Cabernet Sauvignon и Chardonnay
Нова Зеландия - тук се произвеждат прочути видове совиньон блан и пино ноар; винарската индустрия на Нова Зеландия процъфтява през последните години
Германия - най-известна е със своите ризлинги. Производството на вино в Германия се гордее със силен акцент върху качеството и прецизността - което е характерно за всяко едно производство в страната
Португалия - долината Дуро и Порто в Португалия са почитани заради портвайнските си вина, докато страната предлага и изключителни червени и бели вина от региони като Алентежу и Дао.
Каква навалица само! Къде сме ние? България също е известна със своите качествени вина, произведени от разнообразни сортове грозде и от различни региони. Страната ни предлага богатство от винени сортове и стилове. Някои от най-известните български винени сортове и региони, които се радват на признание както в Европа, така и в световен мащаб, са:
Мавруд. Това е автохтонен (местен) червен сорт грозде, който е традиционен за регионите Пловдив и Асеновград. Маврудът създава плътни, ароматни червени вина с добра стареемост. Според Митко Шестака от Мелник обаче на гръцки език маврос означава черен - което представлява една оригинална закачка с винопроизводителите в Асеновград, един вид че техният сорт не е точно типично български. Съдържателят на избата на Шестака обаче е в грешка - през XIX век една огромна част от жителите на Асеновград са били именно гърци и те със сигурност имат участие във въвеждането на това име. Действително, вината от сорта Мавруд са доста тъмночервени на цвят и по-гъстите от тях могат да се определят и като черни. Според една легенда пък кан Крум решил да изкорени лозята в цяла България, за да не пие народът алкохол - един вид сух режим, който не е успял да въведе нито един държавен глава в целия свят. Един войник обаче се отличавал с огромна физическа сила и по време на битка срещу византийската армия успял да спаси живота на един от синовете на кана - бъдещият кан Омуртаг. Владетелят попитал войника на какво се дължи неговата необикновена сила, вероятно с цел и други воини да придобият подобни умения. Войникът разказал че бил роден в околностите на Станимака и майка му от малък го захранвала с вино от местен сорт грозде; така лозята от този вид били спасени от изкореняване, а сортът бил наречен на името на тъмния балкански субект - Мавруд
Мелник - най-известна е широката мелнишка лоза. Този сорт се отглежда в района на Мелник и Сандански. Нарича се така, защото не расте както повечето лози на колове, а се разпростира по земята подобно на храст или дори бръшлян. Изключителни червени вина с характерен минерален привкус
Рубин - известен като "каберне совиньон на Балканите", Рубин е хибриден сорт, разработен в България. Придава на червените вина наситен цвят и зрял плодов вкус
Мускат Отонел - този бял сорт е родителят на ароматни, сладки или полусладки вина с плодов аромат и свежест
Мерло - представлява червен винен сорт. Не много високи танини и аромати на сливи, вишни, червени горски плодове
Шардоне - от този бял сорт се получават висококачествени бели вина със средно до плътно тяло и нотки на дърво или плодове
Каберне Совиньон - наситен тъмночервен цвят, добра плътност и интензивен аромат на дребни червени плодове – касис, къпина и черница. Добър потенциал за стареене
Сира (известен още като Шираз) - има аромат на боровинки, касис, зрели червени и черни плодове
Памид - много стар местен сорт. В миналото – най-разпространеният сорт в Южна България
Гъмза
Димят
Различни винарски изби или частни производители произвеждат също мискетови вина, пелин, розе, вермути и др.
www.ralev-dental.com Дентална клиника в Пловдив Карцином на кожата
Защо хората пият вино? Колкото хора на земята, толкова вкусове. Както твърди известна руска поговорка: „На вкус и цвет товарищей нет.“ Но не е нужно да се правят глобални проучвания, за да се установи простия факт, че хората пият алкохол откакто свят светува и в частност, виното може би „води хорото“ в списъка с предпочитани напитки. Приблизителното време, което се приема за начало на винопроизводството, е около 6000 години пр.н.е. в античната Месопотамия (днешен Ирак); но има и други региони в света, където се смята, че виното е било открито почти едновременно, включително и по нашите земи. Легенди на много народи разказват, че когато в царското семейство се роди дъщеря, първо я къпели в мляко - да е свежа, бяла и красива. Роди ли се син, потапят го във вана с червено вино - да е умен, силен и здрав. Пурпурно червената напитка е свързвана с боговете, плодородието, здравето и веселието. В много християнски ритуали се включва преливане на вино - като символ на човешката кръв. Според учени от Калифорнийския университет: "Ако искате да живеете поне до 90 години, тогава всяка вечер пийте вино и добавете няколко килограма към теглото си." Това са удивителните резултати от проучване, в което участват 1700 столетници. Хората, които пият не повече от две чаши вино или една чаша бира дневно, намаляват риска от преждевременна смърт с 18 % в сравнение с тези, които изобщо не пият алкохол. "За да бъда честен, все още не можем да го обясним научно, но е ясно, че умерената консумация на алкохол намалява шанса от инфаркт или друго сърдечно заболяване", казва водещият автор на изследването. Разбира се, изследвания има много и то с напълно противоположни изводи, но фактите са незаобиколимо нещо – на милиони или може би на милиарди хора по земята не им е чуждо да надигат от време на време чашката с предпочитаното от тях вино. Но хората пият вино, бира, висок алкохол не само и не толкова заради вкуса, колкото заради ефекта от опиянението. Е, има и такива, които изпадат в пристрастяване към алкохола – когато консумацията става често и в големи количества. Един например чул, че ако вечерта здраво препие, като изпие една бира сутринта и махмурлукът му ще изчезне. „12 бири изпих, не можах да се оправя!“
Мраморният първенец на Пирин - Вихрен
Защо се е наложила традицията, винарските изби да са в дълбоки пясъчници или в подземни галерии? Тя е свързана с оптималното съхранение на виното. Тези практики се използват от хилядолетия и са основани на наблюдения и опит на винарите от различни региони. Подземните галерии и пясъчници имат по-стабилна температура през цялата година. Това е особено важно за съхранението на вино, тъй като постоянни колебания в температурата влияят неблагоприятно върху качеството и възрастта на виното. Тези места обикновено имат повишена влажност, което помага да се запази влагата във въздуха и предотвратят изсъхването на виното чрез бъчвите. Подземните галерии предоставят ограничен достъп на светлина, което е положително за съхранението на вино, тъй като светлината може да деградира вкуса и аромата на виното. Също така, подземните галерии обикновено са добре изолирани от външните вибрации, което помага да се предотвратят проблеми с отломки или деформации на винарските съдове. Мнозина винари предават традиционни методи от поколение на поколение. Когато опитът показва, че определени места са подходящи за съхранение на вино, тези практики се запазват и усъвършенстват през годините. У нас най-известен район с многобройни винарски изби, прокопани в пясъчници, е Мелник и пясъчниците край него. Виното, съхранявано по този начин, запазва прекрасните си качества. Съществува запазен документ, който показва, че сър Уинстън Чърчил, премиер на Великобритания по времето на Втората световна война, е купувал вино от Мелник. Въпреки че модерните технологии и конструкции предоставят различни възможности за съхранение на вино, традицията на подземните винарски изби продължава да бъде популярна в много региони по света, където се произвежда вино.
Следдипломно обучение на Ралев Дентал Зъбни импланти СМА пили Бор
Едно е, да направиш хубаво вино, съвсем друго - да го съхраниш. По принцип, технологии и средства за съхранение се появяват тогава, когато се натрупват излишъци, които не могат да бъдат усвоени за кратко време. След столетия опит, хората съхраняват произведеното вино в различни видове съдове, в зависимост от технологичните възможности и културните особености на различните региони. В древността започнали да наливат произведеното вино в амфори. Това са глинени съдове, които се използват за съхранение и ферментация на вино. Запушвали са ги с тапи и восъчна заливка, понеже са установили, че восъкът предотвратява проникването на въздух в амфората и така са предпазвали виното от окисляване и разваляне. Днес амфорите се възраждат отново като алтернатива за природен начин на отлежаване на виното, без добавки и вмешателства. След време развитието на технологиите променя избора на съдове за съхранение на виното. Виното започва да се съхранява в дъбови бъчви по няколко причини. Амфорите били трудни за транспортиране, те лесно се чупели, докато дъбовите бъчви издържали при транспортиране по суша и по вода; при прехвърляне от едно място на друго формата на бъчвата спомагала лесно търкаляне и местене, което не било възможно при амфорите. И още нещо - имало бъчви, които можели да поемат до две, три, че и пет хиляди литра вино, докато и най-големите амфори и глинени делви не били в състояние да поемат повече от няколко десетки литри. Производството на бъчви било по-икономичен и сигурен начин за съхранение на скъпоценната течност. Хората установили, че съхранението в дъбови бъчви, подобрява качеството на виното, понеже през порите на бъчвите виното "диша", т.е. при продължително съхранение спомагат за стабилизиране на температурата и позволяват на въздуха да преминава през порите на дървото. Прекият контакт на виното с дъбовата бъчва променя към по-добро и неговия състав - тя позволява на виното да взаимодейства с дъбовия дъх и да се развива с времето; виното става по-силно и пивко.
Лицево-челюстна хирургия - История
При днешните условия на индустриално производство на вино започва ползването и на съдове от неръждаема стомана (инокс съдове). Те стават все по-популярни, особено за съхранение на по-млади и свежи вина. Освен, че са лесни за почистване и поддържане на хигиена, те не оказват влияние и върху вкуса на виното, понеже листът от неръждаема стомана не взаимодейства по никакъв начин с виното. Така тези съдове предпазват по-добре вината от оксидация. От векове виното се съхранява и бутилира във винени бутилки от стъкло с различен обем. Това е най-разпространеният начин за представяне на виното за продажба и консумация. Специални дългосрочни вина или вина за специални поводи се съхраняват в бутилки за по-дълго време, което позволява на виното да развива своя вкус и аромат. Цветът на бутилката за вино също е от значение. По-тъмните бутилки предпазват по-добре виното от светлината, която може да му повлияе неблагоприятно. Червените вина най-често се бутилират в тъмно зелени бутилки, защото по-тъмната течност може лесно да бъде видяна през тъмното стъкло. Белите вина и голяма част от розетата обаче се съхраняват в светли бутилки. По-светлият цвят на вината се експонира най-добре в светли бутилки; особено когато искаме цветът да ни насочи и към вкусовите характеристики на виното. Много хипотези се градят относно това, по каква причина при производството на бутилки за вино, независимо от тяхната форма, дъното на бутилката е вдлъбнато. Вдлъбнатото дъно не е с цел намаляне на количеството вино. Всички „стандартни” бутилки са с обем 750 мл, без разлика от формата и това, че дъното е вдлъбнато. Вдлъбнатото дъно позволявало преди векове по-добра подредба на бутилките при корабоплаване, тъй като гърловината на едната бутилка влиза във вдлъбнатото дъно на другата.Това улеснявало транспорта и намалявало риска от счупване. Но, също така, се улеснява сервирането и разливането на виното, поставяйки палеца на ръката във вдлъбнатината, а с другите пръсти бутилката се обхваща отстрани. Вдлъбнатото дъно улавя и утайките, които биха размътили виното в чашата. В миналото са приемали, че тази вдлъбнатина увеличава стабилността на бутилката в изправено положение. Вдлъбнатото дъно не играе никаква структурна функция, освен при бутилките за пенливо вино, които трябва на издържат на по-високо налягане, като то позволява по-добро разпределение на налягането в бутилката. Бутилките обикновено се запушват с коркови тапи, а след това гърлото на бутилката заедно с тапата се заливат с восък, за да се предотврати какъвто и да било контакт на виното с въздуха навън. Корковите гори по света заемат около 2,5 милиона хектара и се намират основно в Португалия, Алжир, Испания, Мароко, Франция, Италия и Тунис. В по-модерните времена вино се разлива и в пластмасови съдове - леки и лесни за манипулиране. Те обаче се ползват обикновено по-скоро за временно съхранение и транспорт, отколкото за дългосрочна отлежаване и нямат високо реноме като съдове за качествено съхранение.
Разбира се, прекомерната употреба на алкохол, независимо от типа, може да доведе до различни здравословни проблеми, включително алкохолна зависимост, чернодробна болест, нарушения на паметта, ментални проблеми и други. Учените развенчават мита, че алкохолна зависимост не може да се добие при консумация на вино, а само от бира и от висок алкохол. Алкохолна зависимост може да се развие при редовното пиене на вино, както при пиенето на други видове алкохол. Алкохолът е психоактивно вещество, което оказва въздействие върху нервната система и мозъка. При редовната му употреба, независимо от типа, тялото постепенно се адаптира към присъствието му и развива толерантност. Постепенно, редовното и прекомерно пиене на вино или други алкохолни напитки може да доведе до физическа и психическа зависимост. Фактори като наследственост, социални обстоятелства, стрес и психически проблеми могат да повлияят на възприемането и риска от зависимост от алкохол, така че винаги има риск и потенциална опасност от алкохолна зависимост. По тази причина трябва да се постъпва разумно и не "за спорта", или за мними и съмнителни "лични постижения". Ако човек има въпроси или притеснения относно своя алкохолен прием, е добре да потърси помощ от медицински или психологически специалисти.
Лицево-челюстна хирургия - Друга патология
Има множество научни изследвания, които откриват благотворни ефекти на умерената употреба на червено вино върху организма, тонуса и здравето на човека. Под "умерена употреба" се разбира най-вече нисък, ограничен и контролиран прием на алкохолни напитки. Това обикновено означава около една стандартна чаша вино на ден за жени и до две чаши за мъже. Изследвания показват, че умерената употреба на червено вино може да има благотворен ефект върху сърцето. Антиоксиданти като ресвератрол и флавоноидите, намерени в червеното вино, се свързват с намаляване на риска от някои сърдечно-съдови заболявания. Те могат да подобрят нивата на холестерол, да повишат хомоцистеина и да подобрят функцията на кръвоносните съдове. Други проучвания твърдят, че умереното пиене на вино може да помогне при управлението на кръвната захар и да намали риска от развиване на диабет тип 2. Някои учени свързват умерената употреба на алкохол, включително вино, с намален риск от развиване на деменция, но този въпрос е все още е дискусионен и е подложен на допълнителни проучвания. Според резултати от изследвания, умерената употреба на алкохол може да бъде свързана с повишена костна минерална плътност и по-нисък риск от остеопороза при по-възрастните жени.
Лицево-челюстна хирургия - Вродени малформации
Научни доказателства подкрепят връзката между умерения прием на червено вино и повишаване на либидото при човека. Повечето изследвания са се фокусирали върху връзката между ресвератрола - един от антиоксидантите, които се намират в червеното вино - и сексуалната функция. Ресвератролът е природен фенол, който се среща в гроздовите кожи и семена и е изследван за своите потенциални благотворни ефекти върху здравето. Специфичните механизми, чрез които ресвератролът може да повлияе на либидото, не са напълно разбрани, но се предполага, че той може да допринася за подобряване на кръвоснабдяването на някои части от тялото, включително гениталната област. Също така, ресвератролът може да повлияе на нивата на определени хормони и невромедиатори, които са свързани със сексуалната функция. Въпреки тези научни доказателства, е важно да се отбележи, че действието на ресвератрола върху либидото може да бъде индивидуално и може да се различава от човек на човек.
Както са различни вината, така са различни и съдовете за разливане на вино. Като се почне от керамичните купи, мине се през медните тасове, та до стъклените чаши. Почти всички съкровища, открити по нашите земи, представляват съдове за виночерпене - прекрасен е примерът със златните ритони на Панагюрското златно съкровище. Днес вино се разлива на трапезата най-вече в стъклени или кристални чаши. Всички те имат подобно устройство - основа, стъбло, овална част и ръб. Основата е кръглата част, която осигурява стабилност. Стъблото (познато и като крачето, столчето) придава удължаването и определя колко ще е висока чашата. Дава възможност човек да хване чашата без да стопля виното с топлината на ръката си, ако чашата се държи за овалната част. Освен това, за да се чуе звън при наздравици с чукане на чашите, те се държат за стъблото, за да не се обират вибрациите на овалната част. Чашата не се хваща за нея и за да не останат много отпечатъци, които загрозяват гледката на виното вътре. Овалната част трябва да бъде достатъчно голяма, за да може при разливане в нея, виното удобно да се завърта по всички стени на чашата, без да се разлива навън. Овалната част трябва и да се стеснява, за да запази аромата на виното. Червени вина се нуждаят от пространство, за да дишат и да отделят аромата си. При сервиране на тези вина се зареждат чаши с по-голяма овална част. При белите вина ситуацията е друга. Те не се нуждаят от толкова голямо пространство, в което да се излагат на въздух. Чашите са тънки и дълги, обикновено във формата на латинската буква „U“. Тази форма запазване виното охладено. Още по-тесни и по-дълги са чашите за пенливо вино, които запазват мехурчетата в чашата колкото се може по-дълго. Ръбът на чашата също е много важен. Ако стъклото е дебело, чашата е от среден или от нисък клас. Най-тънките чаши са направени от кристал и техните ръбчета са съвсем тесни. Тънкият ръб не влияе върху вкуса на виното, но прави усещането по-лесно. Счита се че винена бутилка от 750 мл. трябва да стигне за 5 чаши, или по около 150 мл на чаша. Маркирането с тънка линия по овалната част на чашите за вино, за да се обозначи, докъде да се налива, е сравнително рядка практика, защото донякъде разваля дизайна на чашата, а и създава усещане за лимитиране на количеството. Ако виното е десертно, се налива съвсем малко, някъде около 50 мл. Това се прави поради обстоятелството, че десертните вина са по-богати на алкохол. Както и при чиниите, колкото по-голяма и по-обемна е една чаша, толкова по-малко ще изглежда виното в нея. Това е причината, чашите за бяло вино винаги да изглеждат пълни, а тези за червено, почти винаги - празни. Повече пространство в чашата позволява на консумиращия да се наслади не само на вкуса на виното, а и на неговия аромат.
Имплантатни размери Градове в България
Защо някои вина не предизвикват болене на глава сутрин, независимо, че сте изпили по-голямо количество, а от други не ви се иска да ставате, защото сте като болен? Особено при домашни условия, при отсъствие на сериозни познания за производство на качествени балансирани вина; неспазване на строги технологични изисквания, промени в температурата на помещението, на относителната влажност на въздуха в него, некачествен изходен материал като неузряло или мухлясало грозде и др., често се получават вина, които създават проблеми при дегустация - главоболие, повръщане и пр. Вината се разпознават и класифицират по множество признаци, като един много важен от тях е, дали те са сухи, полусухи, полусладки и сладки. Какво ще рече това? В света на виното сухотата на едно вино е показател за наличието или отсъствието на захари в него; обратното на неговата сладост. Вината се делят на типове тъкмо според съдържанието на остатъчна захар в тях. При сухите вина е налице богат, оживяващ вкус с наситени аромати на плод, нотки на пикантност, аромати на ядки или зърнени култури. При полусухите вина, тези с остатъчни захари, на определен етап се npeкpaтявa тяхната ферментация. Това се постига чрез охлаждане. Така във виното остава около 1-3 % недоферментирала захар, която придава cлaдкa нотка на вкyca му. Полусладките вина се отличават с мек вкус, хармонично съчетание на различни сортове грозде и богат цвят. Сред най-подходящите сортове за производство на такъв тип вина е... мерлото. В полусладки проби, по нашия, български стандарт, захарта е между 18 и 45 грама на литър. Европейските стандарти се различават, като при тях се отчита киселинността: ако виното има малко киселини, то се приема за полусладко. Различните винарски региони в Европа имат свои собствени правила за класификация на отделните вина. Десертни са тези вина, които съдържат най-малко 45 грама захар на литър. Цялата сладост в тялото на виното се усеща благодарение на остатъчната гроздова захар. За да постигнат максимална сладост на виното, производителите добавят в него престояли на слънце гроздови зърна; подлагат го на обработка с благородна плесен или го замразяват, като така получават т.нар. ледени вина. Съдържанието на захар на етикета не е показател за това, какъв вкус ще има виното. Възприятието на всеки човек е различно и се влияе от киселинност, аромат, температура на сервиране, или храна. Например, ястия с кисел сос добавят допълнителна сладост на виното.
Размерът е от значение - имплантатни размери
Снимка на най-голямото буре за вино в България - намира се, неизвестно защо, в град Мелник и има обем от около 400 литра. Разположено е в избата на Кордопуловата къща. Интериорът на повечето винарски изби изглежда доста характерно - включва дърво, камък, ковано желязо, различни други естествени материали, както и различни фолклорни мотиви - характерни шевици, окраски, шарени черги и всичко останало.
В началото на 2021 г. дузина бутилки френско вино от Бордо се връщат на Земята, след като прекараха повече от година в космоса, на борда на Международната космическа станция. Само бегло си представям какво е било огорчението на астронавтите, които не са имали право да ги отворят. Виното е изпратено в края на 2019 г. от SpaceX, като прекарва малко повече от година на МКС, докато "остарее". Бутилките са били опаковани в стоманени цилиндри, за да се предотврати счупването им. През септември 2021 г., на дълбочина от около 80-85 метра, от потънал през 19 век шведски кораб, са извадени бутилки вино. Това е най-голямата известна дълбочина, от която се вадят бутилки, които налягането на водата не е унищожило. Този кораб Yukon е бил търговски платноход, потънал през 1889 година в Сан Диего, Калифорния. Състоянието на бутилките е било сравнително добро, твърдят добре запознати компетентни източници. Най-скъпата бутилка вино излиза на своя притежател 157 000 долара, продадена през 1985 г. в Лондон. Виното е Chateau Lafite от 1787 г. За жалост, година по-късно коркът се разсипва във виното, разваляйки напитката. Най-високата цена за чаша вино е платена през 1993 г. и е 1453 долара. Виното е Божоле Нуво (Beaujolais Nouveau). Много известни автори са се вдъхновявали от виното в своите творби: Омар Хайям - персийски поет и мислител от 11-12 век, известен със своите "Рубаиати". В своите стихове възхвалява удоволствията от живота, включително насладата от виното. Уилям Шекспир - един от най-големите английски писатели. Шекспир често използва символиката на виното в своите пиеси за да изрази обич, празненства или като символ на живота. Чарлз Бодлър - френски поет и есеист, в чиито стихотворения често присъстват образи и асоциации с вино и алкохол. Ърнест Хемингуей - прочутият американски писател включва виното и алкохола като важен елемент в някои от своите романи, като "Старецът и морето". Едгар Алън По - американски писател и поет; Джон Стайнбек - американски писател, който включва виното в своите романи, като "Гроздовете на гнева" и "Празници и побоища".
Зъбни импланти - успеваемост и трайност Зъбни импланти - същност Тетрациклини
Имаше години, в които в България доминираше производството на вино от един сорт – само мавруд, само памид, карловски мискет и т.н. През последните години на пазара се наложиха купажните вина. Защо това е така? Какво означава терминът „купажиране на вино“? Във френската литература по енология този термин се отнася само за трапезни вина, но в България прочетете ли "купаж" на етикета или в анотация на вино, това най-често означава, че виното е направено от различни клонове на един сорт грозде (по-рядко се среща); или от различни сортове, като смесването (купажирането) става след като виното вече е готово; преди или след съзряване на вината в съдове или бъчви. При купажните вина сортовият състав на виното може да бъде голям, включително и между ранно и късно зреещи сортове. Смесването на различни вина по подходящия начин, е висшият пилотаж в производството на качествено вино. Технологът използва комбинация от технически анализ и дегустация. Не случайно се казва, че 50% от успеха на една фирма се дължи на добрия счетоводител, а за успеха на една винарска изба същото се отнася за добрия технолог. Някои комбинации минават през процес от 50 или повече опита, докато се създаде перфектната „пропорция“, "рецепта". Технологът може да влияе на виното в посоката, която търси; да му придаде по-богат аромат, да го направи по-гладко, по-свежо или по-мощно или да подобри цвета, текстурата, тялото или финала. Проверката на крайния резултат се поверява на сомелиери. Сомелиерът е професионален дегустатор, който оценява виното визуално - като прозрачност, цвят, цветен нюанс, наситеност на цвета; но най-вече като оценка на аромата и структурата на виното; климат, сорт грозде, младо или старо, колко старо, географски произход и много още. Когато на етикета на виното срещнете текст за Защитено наименование за произход (ЗНП), това означава, че виното е произведено от сортове грозде в близост до винарската изба; характерни, типични за дадения географски район. Не се допуска, примерно, производство на мавруд от изба в Северна България, след като маврудът се среща и е типичен за Родопската яка в селищата от Асеновград, през Първенец, Брестовица, Устина и още няколко района - примерно - в Първомайско, Ямболско, Ивайловградско. Обратно - качествени траминер, мускат, магарешко мляко, се произвеждат в изби в Дунавската равнина, а не в изби от Южна България, където съответните сортове грозде не са типични или няма подходящи условия за отглеждане. Като говорим за чисто или смесено, всъщност това е една от основните разлики например, между ирландските и шотландските видове уиски. Шотландските по дефиниция са винаги "Blended", т.е. смесени, докато в ирландските никога няма да срещнете този израз.
Зъбни импланти - предимства и недостатъци
Отстраняване на лимфен възел Тимус Заболявания на лимфните възли
Пред развитието на винопроизводство в България под формата на семеен бизнес има добри перспективи. България има дълга история в производството на вино и разполага с благоприятни климатични и почвени условия за отглеждане на голям асортимент от сортове грозде и производство на вино. В същото време, много малки и средни винопроизводители, които се управляват като семейни бизнеси, успешно привличат вниманието на потребителите с високо качество на своите продукти и иновативен подход. Оптималната формула за бизнес в областта на винопроизводството, доказала се в световен мащаб, обикновено включва:
Тези елементи обаче трябва да бъдат комбинирани в уникален и индивидуален начин за всяко семейно винопроизводство, като се вземат предвид специфичните предпочитания, умения и ресурси на бизнеса. Винопроизводството е индустрия, където страстта, традицията и иновациите могат да се съчетаят, за да създадат успешен и процъфтяващ бизнес.
Презентацията на вина е изключително важна за успешната комерсиализация и продажба на продуктите. Сред най-добрите световни практики за презентиране на вина са:
Привлекателна опаковка и маркировка - дизайнът на етикетите и опаковката има голямо значение за първоначалното впечатление на потенциални клиенти
Привлекателни и стилни етикети, които отразяват характера на виното, обикновено привличат вниманието на потребителите
Подробна информация - на етикета трябва да има ясна и същевременно подробна информация за виното, включително винената сортова съставка, региона на произход, винификационните методи и потенциалното отлежаване. Това помага на потребителите да направят информиран избор
Дегустации и образователни събития - организирането на дегустации и образователни събития е отличен начин за представяне на вината и за въвеждане на потребителите в света на виното. Виното може да се представи по-добре, ако клиентите имат възможност да опитат различните вина и да разберат повече за тяхната производствена история
Винени турове и посещения на винарни - запознаването на клиентите с производствения процес и прекрасните винарни помага да се създаде по-силна връзка между тях и продуктите. Винените турове и посещения са прекрасна възможност за увеличаване на лоялността на клиентите и по-добро разбиране на продуктите
Използване на историята и уникалните характеристики - разказването на интересни истории за производството на вина и уникалните характеристики на всяка бутилка помага да се привлече интересът на потребителите. Подчертаването на уникалните качества на виното го прави по-запомнящо се и уникално
Онлайн присъствие и социални медии - това е от съществено значение за създаване на видимост и рекламиране на вина. Снимки, видео материали, рецензии и впечатления от клиенти могат да увеличат интереса към продуктите
Участие във винени изложения и събития - това предоставя възможност за представяне на вината пред професионалисти и потенциални клиенти от цял свят
Запазването на високо качество на виното и постоянна стремеж към подобрение са също толкова важни като добра презентация, за да се създаде успешна винена марка и да се удовлетворят високите стандарти на потребителите.
Малко военна терминология - войската крие снарядите и бомбите в барутни погреби. Винарите също са измислили къде да крият от слънчевите лъчи и капризите на времето бутилките с безценната течност - в енотеки. По определение, енотеката е винарска изба за съхраняване на бутилки. Днес почти навсякъде се е наложила практиката към енотеката да има второ помещение - зала за дегустации и поръчки. Наличието на енотека позволява бялото вино и розето да се сервират охладени - на температури между 6 и 8 градуса. Червеното се сервира на стайна температура, или между 16 и 19 градуса. Колкото по-леко е виното, толкова му отива по-ниска температура. Ориентация е сезонът - през лятото се пият студени, свежи и плодови вина; през зимата - плътни, тежки и сгряващи. Виното в бутилката трябва да има допир до тапата, в противен случай в бутилката може да проникне кислород, който ще наруши вкусовите му качества. Затова скарите, на които се подреждат бутилките, са направени под лек ъгъл, като бутилките се нареждат с тапата към по-ниската част. Последни проучвания сочат, че най-доброто положение на бутилката е, да е под наклон, но не за постоянно, понеже пък виното може да си промени качествата от контакта с корка. След като отворим бутилката, непенливото вино запазва качествата си за около и по-малко от пет дни, а пенливото - за по-малко от два дни.
- Иванчо, ти кое стихотворение научи за края на учебната година?
- За татко и за виното!
- Не се сещам, кое е?
- Хубава си, татковино!
Любов, страст, история или бизнес... всичко това е виното! То е свързано с традиции в почти всяка държава по света. В България се е превърнало в неделима част от народопсихологията ни. Кризите не се отразиха на винопроизводството от нас - нито Световната Финансова Криза от периода 2007 - 2009, нито локдауните и безбройните ограничения, свързани с коронавируса. Оказа се че поредицта от неблагоприятни събития и обстоятелства за бизнеса през последните години и дори десетилетия не попречи на откриването на нови винарни у нас. Строителството на изби, оборудвани с най-новите технологии за производство на вино е започнало преди около 20 години, в началото на
XXI век, като всяка година се появяват нови и нови. Като количество през последните години производството на вино бележи спад, но качеството на продукцията непрекъснато се повишава. През последните години се развиват и услуги, свързани с предлагането на вино - описаните по-горе дегустации, посещения на изби, изложения и всякакви събития. Това е още един фактор за увеличаване на пазарната значимост на виното - не само като изолиран продукт, но и като център за създаване на винен туризъм.Производството и продажбата на вино изискват предварителна подготовка, задълбочени проучвания на тероара и много отдаденост. В България често с производството на вино се захващат хора, които са създали друг успешен бизнес, а виното представлява тяхната отдаденост на нещо, което обичат и им доставя удоволствие. В случай че превърнеш хобито си в бизнес, няма да работиш нито един ден през живота си - гласи популярната сентенция, която е напълно валидна при производството на вино. Това означава също че хората, които се захващат с тази дейност, биха имали и изключително висока мотивация за развитието на продукта и за постигането на максимално високо качество. При една добра организация и планиране всяка малка винарска изба може да започне работа до няколко месеца след издаването на Акт 16 за нейните сгради; лозето обаче изисква повече време и грижи - от него в дългосрочен план зависи всичко.
Както всичко останало, така и продажбите на вино набират все по-голяма популярност в онлайн - пространството (Интернет). Този маркетингов канал става все по-популярен за хората, които вече познават продукта. Винените барове и специализираните магазини също са в своя пик - по-популярни са от когато и да било. По-специфичен начин на достигане на потребителите е виненият туризъм. Към момента в България се реализира малък процент от продукцията на избите, които предлагат винен туризъм - за някои достига 25 - 30 %. Това е един от най-нетрадиционните канали, поне за България. При някои винарски изби в света обаче той реализира 95 - 100 % от произведените количества.
Най-търсеният и най-лесният за отглеждане винен сорт у нас остава Совиньон Блан. Наблюдава се тенденция за увеличено търсене на розе, което според някои търговци е около 20 % от количеството продадено вино. Белите вина запазват и дори леко увеличават дяла си. Червените, които традиционно доминират на пазара, от няколко години стабилно намаляват своя дял. Очаква се Совиньон блан да загуби първата позиция в класацията, а червените ще продължат да се пият по-малко - особено ако става дума за консумация без храна.
През последните няколко десетилетия се наблюдават революционни промени в глобалния пазар на вино. Преди всичко пазарът вече е всеобхватен. Съвременните средства за комуникация и транспорт превърнаха виното в глобален продукт. Не съществуват регионални фаворити, всеки жител на Земята може да си купи всичко и навсякъде. Конкуренцията е огромна и няма запазени територии. Изборът на потребителите се определя от цената, качеството, маркетинга и не на последно място от добрия разказ - независимо дали той се разказва от производител или търговец на вино. Ключова роля има и отварянето на нови пазари като Азия и Северна Америка. Освен това климатичните промени доведоха до появата на нови и интересни производители - например Холандия и Скандинавските страни, които само преди 25 години изобщо не са произвеждали вино. За съжаление поради това България загуби традиционното си предимство на страна от стария свят, утвърден производител на вино. Традиционни пазари освен това вече няма за никой - борбата за всяка продадена бутилка вино е глобален процес, в който всички средства са позволени.
Преди около 30 години България е успявала да се наложи в някои държави (предимно от Европа) като производител на вино. Ситуацията вече е коренно различна. Страната изнася вино за около 30 държави, но в нито една от тях не е водещ доставчик. Пазарът вече е много по-комплексен от времето, когато българското вино е успявало да завоюва пазарен дял - предимно поради доброто съотношение качество - цена и успешен маркетинг. В света на виното днес се наблюдава огромна концентрация на собствеността на производствените мощности и каналите за продажба. Българските винопроизводители все още не са част от този процес и това определено не им позволява да постигнат пазарна доминация в нито една държава. От друга страна това е огромно предимство, което запазва автентичността и гъвкавостта на нашите производители. При правилна стратегия всичко това би могло да бъде от полза за завоюването на нови пазарни ниши, които предполагат по-висока цена и качество на продукцията.
От древни времена до днес виното е част от традицията и културата на различните народи. Това вероятно ще се запази за няколко поколения напред. Някои енолози с повече въображение определят виното като магия. То съпровожда човека през целия му живот, като винаги е част от най-важните моменти - от раждането до смъртта, а много често и дълго след нея. По този начин виното се превръща в нещо много по-символично от поредния продукт на рафта на супермаркета. То е разказ, история, преживяване и неговото производство се повлиява от безброй малки неща. Всички те остават трайна следа у нас с всяка изпита чаша. Всъщност винената култура винаги е била част от начина на живот на хората - древните гърци и римляните са издигали виното в култ и са имали всякакви ритуали, свързани с пиенето на вино. Траките пък не разреждали виното с вода, а го пиели концентрирано - което предизвиквало почуда и възхищение у гърците. Всяка една страна има свой почерк в производството и консумацията на вино и България не прави изключение; пазарът в нашата държава обаче е изключително динамичен - както за местните производители, така и за вносните продукти. Всичко това провокира появата на нови винарни и изби у нас. Само времето ще покаже дали бизнес средата в България се подобрява и става по-благоприятна за винопроизводителите.