Ела (Abies) е род иглолистни дървета от семейство борови. Познати са около 45 вида ели, разпространени са в планините на умерения и субтропичния пояс на Средна и Южна Европа, Източна Азия и Северна Америка. В България ели се срещат в по-високите планини на надморска височина 400 - 1700 метра. Най-често обаче елата се среща на надморска височина между 1000 и 1700 метра (в някои райони - и до 1800 метра). Расте навсякъде, където се срещат дълбоки и богати на хранителни вещества почви, предпочита по-закътаните места с постоянна атмосферна влага. В България се среща най-вече в Средните Родопи; за цялата страна обикновената ела заема площ около 30 000 хектара. Най-разпространен е видът Abies аlba - бяла или обикновена ела. От генетична гледна точка елите са най-близки до рода кедър. Младите елови дръвчета се използват в западния свят за украса по време на коледните и новогодишните празници; за да не се унищожават горите, са създадени специални разсадници за елхички, където се култивират стотици хиляди дръвчета. Напоследък все повече (за добро или лошо) обаче се използват изкуствени елхи - хората свикнаха с тях, от тях не падат иглички и не са толкова пожароопасни.
Кореновата система на елата е силно развита и прониква на голяма дълбочина в почвата - понякога дори до 15 метра. Поради това обикновената ела не може да се изтръгва от вятъра, както това става при смърча. Стволът на елата е строен и завършва с голяма пирамидална корона. Общата височина на дървото е 30 - 40 метра, само някои екземпляри при по-благоприятни условия за развитие достигат височини до 50 - 60 метра. Описани са и единични екземпляри с височина дори до 80 метра! Диаметърът на ствола на елата варира от 50 сантиметра до 4 метра. Основните клони (тези, които излизат направо от ствола) са леко увиснали или са почти хоризонтални за разлика от смърча, чиито клони са леко повдигнати. Кората на младите дървета е пепелявосива и гладка, а при по-старите потъмнява и се напуква на малки неправилни блокчета. Листата на обикновената ела са игловидни, плоски, на долната си повърхност имат по две успоредни синкавобели ивици, по които елата лесно се разпознава от обикновения смърч. Дължината на листата е малка - от порядъка на 2 - 3 сантиметра, поради което елата е иглолистният вид с най-малки по размер иглички. При някои борове дължината на листата е значително по-голяма - около 7 - 8 сантиметра, което прави различаването на вида бор от вида ела много лесно. На върха игличките обикновено са плитко врязани, а трайността им е около 11 години. След този период те постепенно опадат и се заменят с нови - поради което и е неправилно елата да се означава като вечнозелен вид, тъй като при въпросните растителни видове листата не се сменят през целия живот на растението.
Пирин Снимки от Пирин Снимки от връх Дженгал и Централен Пирин www.dentalimplants.bg www.ralev-dental.com www.bg-dentist.com
Обикновената ела е еднодомно растение. Мъжките шишарки се развиват в пазвите на листата по младите клонки. Те са съставени от тъмночервени тичинкоподобни спорофили с прашникови торбички по долната им страна. Спорофилите са така разположени, че мъжките шишарки приличат на дребни класчета с дължина до 1 сантиметър. Женските шишарки се развиват също по младите клонки. Винаги са изправени, а по форма са цилиндрични и много по-едри от мъжките. Образувани са от много на брой плътно прилепнали една до друга покривни и семенни люспи (макроспорофили). Първоначално люспите са светлозелени, а при узряване на семената стават сивокафяви. Женските шишарки на обикновената ела лесно могат да се разпознаят от тези на обикновения смърч по покривните люспи - удължени и стеснени на върха, те стърчат навън от семенните люспи. Покривните и семенните люспи при обикновената ела се оронват след узряването на семената и върху клонките остават да стърчат като свещички само осите на женските шишарки. Поради това под еловите дървета никога не се откриват цели шишарки, а само многобройни разпилени по почвата люспи.
Снимки от Бургас Информация за дървото бор Планини в България Родопи Виж България Смърч Рила планина Рилски езера Ева
Защо е тъжен Боян? Манол Явор яде кебапче Северозападна Рила Човек Близнака и връх Харамията Явор и Боян Гора Подземни води
Обикновената ела цъфти от края на април до началото на юни - отделя цветен прашец, който се разнася от вятъра и служи за опрашване на женските шишарки. След оплождането се оформят семената, които узряват още същата есен и благодарение на ципестото си крилце се разнасят лесно от вятъра и при най-слаб полъх. При попадане на подходяща почва покълват много бързо; ако попаднат при неблагоприятни условия за развитие, бързо губят кълняемостта си. Продължителността на живота на обикновената ела е около 400 години - което на практика се случва рядко, най-често елите живеят до 300 години. За сравнение - някои видове смърч достигат до възраст от 600 години, дъбът живее до 2000 години, а някои калифорнийски секвои - дори до 4000 години. В българските планини елата обикновено се развива на по-голяма надморска височина от другите иглолистни видове с изключение на клека. Борът е силно приспособим вид и расте на всякаква надморска височина, дори и покрай бреговете на Черно море. Смърчът обикновено се среща на средни надморски височини, след което започват еловите масиви. Това може да се използва за ориентация при дълги преходи през гората, при които няма много ориентири - ако започнат да се срещат ели, значи се изкачвате все по-високо и върхът наближава. При още по-големи надморски височини се среща само клек, а след това започват високопланински пасища, мъхове, лишеи и камънаци. По най-високите български върхове расте само трева, голите камъни са в изобилие.
Дървесината на елата е без смолисти канали. Поради това загнива много бързо. Твърдостта на еловия дървен материал не е голяма, което прави неговата обработка лесна и бърза - дърводелците не се оплакват от износване на режещи и абразивни инструменти. Това прави общата цена на крайното изделие ниска, поради което по принцип еловата дървесина (както и тази от иглолистните дървета изобщо) евтина и с много широко приложение в мебелното производство и строителството. Кората на елите съдържа дъбилни вещества, но рядко се използва за дъбене. Листата съдържат етерично масло, което понякога намира приложение в парфюмерийната промишленост.
Елата се бере в периода от юни до август месец. Късат се предимно младите издънки от върховете на клончетата и никога върхът на самото дърво - това спира развитието на целия организъм. Полученият зелен материал не се мачка и суши, а се поставя в проветриви съдове като кошници и се използва в свежо състояние. При употреба не трябва да се смесва с други иглолистни видове. Смолата от бяла ела съдържа етерично масло (около 30 %), янтарна киселина, горчиви вещества, багрилни вещества, абиетинова киселина (около 10 %) и различни други съставки в зависимост от региона и почвата. През април месец в кората на елата е най-висока концентрацията на аскорбинова киселина - витамин С. Дървесината и кората са богати на антиоксидантни полифеноли. Клонките съдържат етерично масло в количество от 0.25 до 0.70 %, в състава на което влизат сантен, камфен, алфа-пинен, бета-пинен, одимен, лимонен, р-цимол, бор-нилацетат, децилалдехид, лауралдехид и сесквитерпени. Игличките съдържат катехинови танини, токоферол (витамин Е), витамин С. Семената съдържат тлъсто масло и етерично масло до 1.8% , в чийто състав влизат лимонен, 1-алфа-пинен и други.
На бялата ела се приписват някои лечебни свойства - възможна е употребата срещу главоболие, при общо изтощение на организма, при хронична подагра, при кашлица и белодробни заболявания, бронхит, цистит, бяло течение, язви, метеоризъм, колики. Повлиява болки в стомаха и слезката, облекчава душевни и нервни разстройства; лекува радикулит, миозити, стенокардия, остеохондроза; стимулира централна нервна система, повлиява добре неврити, ставен ревматизъм и артрит. Общо взето, ако се вярва на народната медицина, няма заболяване в човешката патология, което да не може да се лекува с бяла ела! Възниква логичният въпрос защо хората страдат от болести вместо да варят иглички от ела и да се радват на Живота...
Отвара от бяла ела е била много популярна в миналото за лечение на скорбут, поради високото съдържание на витамин C (аскорбинова киселина) в нея. Моряците в миналото са се радвали, когато достигнат далечни земи, по които расте ела - сварявали са отвара от иглички и са я пиели за лечение на скорбута. За съжаление витамин С е изключително неустойчив на термични въздействия, поради което ефективността на подобна терапия е крайно съмнителна. Елата се използва успешно и при състояния на анемии. Днес сироп от употребяемите части на дървото се прилага главно при заболявания на дихателните пътища. Отвара от младите клонки се използва при заболявания на бъбреците и пикочните пътища. В народната медицина игличките се използват за лечение на колики, левкорея, възпаление на пикочния мехур, бронхит, язви.
Как се прилага обикновената ела? Най-вече външно - под формата на мехлем или за инхалация. Вътрешно се прилага отвара от обикновена ела. Етеричното масло се извлича от игличките, кората и клоните на елата. От него се произвежда камфор - вещество, широко използвано в медицината. Дори и в денталната медицина намира приложение сместа от хлорфенол и камфор - която има характерна миризма, носеща се из коридорите на не една и две общински поликлиники. Трайността на камофра е от порядъка на една година, като през това време трябва да се съхранява в шише от тъмно стъкло. Когато се използва вътрешно, маслото от обикновената ела кумулира в организма. Поради тази причина приемът му трябва да бъде дозиран - от 3 до 5 капки, много рядко до 10 капки на ден. Има дозировка и при външна употреба на маслото - от 8 до 10 грама на ден. Притежава следните свойства: антимикробно, отхрачващо, антивирусно, противовъзпалително и болкоуспокояващо. Действа имуностимулиращо и съдейства за по-бързото възстановяване след боледуване. Прилага се с цел подобряване качеството на съня, подобряване функцията на стомашно - чревния тракт, понижаване на артериалното налягане. Активно участва в лечението на цистит и уретрит. Предпаза от появата на пърхот, косопад и придава приятен аромат на кожата.
Етеричният продукт е изключително подходящ за масажи при ревматични болки, невралгии и провеждане на инхалации. Локално се прилага още при рани, синини, контузии и други травми. Влиза в състава на продукти против косопад и такива предназначени за освежаващи вани. Активно се използва в ароматерапията и козметиката - парфюми, продукти за баня. Употребява се и като аерозолен инхалант. Етеричното масло благоприятства дейността на нервната и сърдечно-съдовата системи. Силно релаксира организма, освобождава го от напрежението, премахва негативните емоции и мисли и кара психиката да възвърне пълноценото си функциониране. По време на лечение с маслото не трябва да се уотребява алкохол, като това се налага и 2 дни след приключване на третирането с него. Начинът на употреба е следният - приготвя се отвара от свежи елови връхчета и пъпки (1:10). Вдишват се изпаренията в продължение на 10 - 15 минути. При стенокардия в сърдечната област се втриват 10 - 15 капки масло. Успоредно с това се приемат вътрешно по 5 капки дневно. Изобщо, ако се вярва на фитотерапевтите, елата е един еликсир, който има фармакологичното действие на лекарството пенкилер.
Сироп от бяла ела се приготвя като ситно нарязани свежи части от дървото се смесват със захар и се варят. Полученият сироп се пие 3 пъти на ден в количество по 1 супена лъжица. Има общостимулиращо действие и изразен плацебо дефект.
Класификация на елите и райони, в които се срещат:
1. Секция Abies (Централна, Южна и Източна Европа, също Мала Азия)
2. Секция Balsamea (Азия и Северна Америка, както и във високите планини в умерените пояси)
3. Секция Piceaster (Южна Испания и Северна Африка)
4. Секция Pseudopicea (Сино-Хималайски планини, на големи височини)
5. Секция Momi (Източна и Централна Азия, Хималаите - ниски до средни височини, ако изобщо има такива там)
6. Секция Grandis (Западна Северна Америка до Мексико и Гватемала, низините на север и на средна надморска височина на юг)
7. Секция Amabilis (планините по тихоокеанското крайбрежие, Северна Америка и Япония, във високите тропически гори)
8. Секция Oiamel (Мексико, високо в планините)
9. Секция Nobilis (Западните щати на САЩ, на големи надморски височини)
Видът ела не е защитен от Закона за биологичното разнообразие, тъй като е много широко разпространен в България и по никакъв начин не е застрашен от изчезване. Горите от ела представляват природно местообитание "91BA Мизийски гори от обикновена ела", подлежащо на опазване в мрежата "НАТУРА 2000" и включено в Приложение № 1 на Закона за биологичното разнообразие.