Растенията са една от основните групи организми. Те притежават свои характерни белези, които показват в различна степен сходство с животните, особено силно изразено при нисшите представители. Основен белег на растенията е способността им да се хранят и изграждат от неорганични вещества - въглероден диоксид, минерални соли и вода. От тези субстанции се формират органични вещества при процеса на фотосинтеза (под въздействие на енергията от слънчевата светлина). Някои нисши растения са лишени от хлорофил, но могат да предизвикват ферментация, с която заменят дишането. Тялото на висшите растения обикновено е силно разклонено, чрез което се увеличава силно огряваната повърхност на листата. Увеличената коренова повърхност и кореновите власинки, които се подменят непрекъснато, осигуряват по-големи количества вода и минерални соли от почвата. Клетките на растенията обикновено имат доста дебела целулозна обвивка и са с доста по-голям размер от тези на животните.
Растенията са прикрепени организми (с изключение на някои нисши растения и водораслите). Макар да нямат нервна система, у тях се наблюдават дразнимост и движение. Дразненията се предават чрез водата много бавно; въпреки това при някои растения има и по-бързи движения (например при срамежливата мимоза и някои насекомоядни видове). Движенията, извършвани от самостоятелно движещи се растения (нисши или части от нисши - редимно полови продукти), се наричат таксиси, а тези от по-висшите прикрепени растения - тропизми и настии.
Растенията растат през целия си живот - откъдето идва и названието на това царство на живата природа. Според начина на развитието си и продължителността на живота растенията се делят на едногодишни, двугодишни и многогодишни. Някои видове растения доживяват до хиляди години - кестен и дъб до 1200, кипарис и тис - до 3000, мамонтово дърво - до 5000, а баобаб - над 5000 години.
Основното деление на растенията е на талусни и кормусни. При талусните няма диференцирани корени, стъбло и листа, макар при някои водорасли разчлененията външно да ги наподобяват. Растения от такъв тип са водораслите, мъховете и лишеите, както и някои бактерии; талусните растения се делят на едноклетъчни и многоклетъчни. Вторият тип понякога достигат значителни размери - имат дължина до около 60 метра.
Кормусните растения пък са с егетативно тяло, при което са обособени стъбло, листа и корен. Такива са папратовидните и семенните растения. Най-общо това са растения от по-висш тип, възникнали от талусните растения.
Броят на видовете е около 300 000. Растенията имат особено голямо значение за природата като главно звено в кръговрата на веществата, за разпределяне на веществата и за регулиране на състава на атмосферата. Растенията са мощен акумулатор на енергия, която пък се използва от животните. Имат много голямо значение за стопанството като източник на храна, дървесина и фураж. Селскостопанските растения са около 1500 вида, повечето от които дават ценни суровини. Освен тях се отглеждат около 20 000 вида декоративни и лекарствени растения.
Растениевъдството е основен отрасъл от селското стопанство за производство на растителна продукция от полските, зеленчуковите, овощните, ливадните и цветните култури и наука за правилното отглеждане и размножаване на културните растения. Продукцията на растениевъдството се използва за храна на домашните животни и човека, по-рядко на дивите животни (основно в ловните стопанства, в които се развъжда дивеч). Освен това растенивъдството осигурява суровини за хранително - вкусовата, медицинската, фармацевтичната и текстилната промишленост. Световната площ, която се използва за растениевъдство, е около 12 милиарда декара, или около 9 % от световната суша. Най-голям дял заема пшеницата (2.08 милиарда декара), след това оризът (около 1.25 милиарда декара), а на трето място е царевицата - 1.05 милиарда декара. В България растениевъдството осигурява около 64 - 65 % от селскостопанската продукция. Най-голяма площ заемат полските култури - около 39 милиона декара от общо 49 милиона декара обработваеми площи. Останалите площи се разпределят между зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство и други. Поради особеностите в отглеждането на културните растения и характера на получаваната от тях продукция са обособени различни растениевъдни науки - зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство, ливадарство и цветарство. Тяхната основна задача е изучаването на различните групи културни растения и методите за отглеждането им. Наименованието растениевъдство като наука се запазва за групата на полските култури - полевъдство. Рязка граница между клоновете на различните растениевъдни науки няма. Отделни културни растения се отглеждат както в растениевъдството, така и в зеленчукопроизводството - фасул, грах, бакла, картофи и други. Целта е да се разработят методи за получаване на най-високите, устойчиви и качествени добиви. При изучаване на биологията и разработване на агротехниката на отделните култури растениевъдството се опира върху биологията, физиологията на растенията, агрохимията, почвознанието и други. При научното изследване се използват лабораторни, вегетационни, полски и производствени опити.
Цветя Треви Тръни Планински цветя Топола Животни Ела Бук Бор Клек Смърч Гора Класификация на растенията
Растителните пояси са хоризонтално разположени ивици по планините, които са съставени от преобладаващ на съответната височина тип растителност. Установени са за първи път от немския учен Хумболт в края на XVIII век. Последователността им на височина напомня разпределението на растителността от юг на север от Екватора към Северния полюс и обратно - от север на юг от Екватора към Южния полюс. Долният пояс обикновено е съставен от растителността на мястото, на което е разположена планината. Растителните пояси в планини от различни климатични пояси обикновено се различават по характер. В планините на България и на Балканския полуостров се различават пет ясно изразени растителни пояса - най-ниският е на смесените дъбови гори, следва този на буковите гори, следват иглолистни гори предимно от бор и смърч, по най-високите била има пояс от клек, а над него - пояс от планинска, предимно тревиста растителност.
Байкушевата мура Начална страница Планини в България Животни
Планини в България Пирин Вихрен Черно море Пещери в Бълария Мусала Избелване на зъби Зъбни импланти Смях Рила
Елени връх Рила през лятото Връх Двуглав Рилски езера Връх Кабул България Бор Смърч
Растителността представлява съвкупност от всички растителни съобщества (фитоценози) - дървесни, храстови, тревисти и други, които покриват даден регион или цялото Земно кълбо. Основните типове растителност се определят от господстващите растения и са съставени от съответните фитоценози. Те са разположени по земната повръхност закономерно и са в тясна връзка с общите климатични условия. Съвременното разпределение на растителността има и исторически причини (в геологичен смисъл) - т.е. дължи се на влиянието в миналото на геологични и почвени условия в разпределението на сушата и моретата. Огромно влияние е оказала и стопанската дейност на човека, който силно променя природата, като създава и съвършено нова растителна покривка чрез засяването на културни растения. Във връзка с общото изменение на климатичните условия от Екватора към полюсите основните растителни типове се разполагат във вид на огромни ивици, наречени зони, с обща посока изток - запад, с редуване на горски и безлесни зони, свързани помежду си с преходи - пустини, лесостепи и други. Във вътрешността на континентите обикновено при наличието на планини описаната зоналност се нарушава. По планините с увеличение на височината успоредно с промените в климата настъпват и рези изменения на растителността във вертикална посока, като се очертават растителни пояси. Колкото повече на юг е разположена една планина, толкова по-добре са изразени поясите при нея.
Съзадени са няколко класификации на растителните типове, но почти общоприета е тази на швейцарския ботаник Брокман - Йерош. Той различава следните основни растителни типове:
влажни тропични (според други - екваториални) гори и храсталаци (Pluvilignosa) - в региони с най-благоприятни климатични условия, валежи над 2000 милиметра, равномерно разпределени през цялата година и температури между 25 и 30 градуса по Целзий. Тук има голямо разнообразие и богатство на видове, вечнозелени, с голям брой етажи, с много епифити и лиани. Най-големи площи тези пояси заемат в екваториалната зона на Южна Америка, както и в части от Централна Америка, Африка, Азия и източното крайбрежие на Австралия
влажни субтропични гори и храсталаци от лавров тип (Laurilignosa) - районите, покрити с такава растителност, имат климат, близък до предходния, но не така равномерен - температурите са по-ниски, сезонните колебания са по-големи, а валежите са по-малко. Тези гори са вечнозелени, с по-прост строеж, с по-малко епифити и лиани. Най-големи площи заемат в Южен Китай, Южна Япония, Нова Зеландия, Чили, Флорида, Канарските острови, Мадейра и други
тропични гори и храсталаци с опадащи листа (Hiemilignosa). Те са известни още като мусонни гори, саванни гори и т.н. Срещат се в тропиците в райони с два годишни сезона - сух, през който опадват листата на дърветата, и влажен, през който всякаква растителност се развива буйно. Най-широко са разпространени в Южна Азия (Индия, Индонезия, Бирма и други), Южна и Източна Африка, Централна и Южна Америка и други
вечнозелени кораволистни гори и храсталаци (Durilignosa) - разпространени са главно в субтропиците и планините на тропиците (Средиземноморската област, Южен Китай, Индокитай, Калифорния, Мексико, Южна Африка и Австралия). Лятото е сухо и горещо, зимата е мека и дъждовна. Дърветата са главно вечнозелени дъбове, с дребни, кожести, вечнозелени листа, често бодливи. В Австралия преобладават евкалипти. Към вечнозелените храсталаци се отнасят маквисите и фриганата (в Средиземноморската област), чапарала (Калифорния), скруб (Австралия)
гори и храсталаци с лятно разлистване (Aestiliginosa) - срещат се в равнините и нископланинските части на Европа, Източна Азия (Далечният Изток, Манджурия, Северен Китай, Северна Япония, Сахалин, Камчатка), както и в приатлантическите части на Северна Америка. Валежите тук са значителни, с летен максумум; през зимата листата на тези гори опадват. Съставени са главно от различни видове дъб, бук, липа, бряст, габър, клен и други
гори и храсталаци с иглести и люспести листа (Aciculignosa) - заемат огромни площи в субарктичните райони на Европа, Азия и Северна Америка. На север граничат с тундрата, на юг се срещат главно в планините. Съставени са от борове, смърч, ели, лиственици и други. Често образуват на големи площи почти чисти насаждения. Към южната си граница се смесват основно с широколистни гори
савани (Hiemidurilignosa) - те включват тревиста ксерофилна растителност, разпространени предимно в тропиците. Там валежите са разпределени неравномерно и има само две годишни времена - дъждовно (с 900 - 1500 милиметра годишен валеж) и сухо (с нулеви валежи), при което тревистата растителност изгаря, а листата на дърветата опадват. Саваните са широко разпространени в тропическите области на Африка и Южна Америка. Във Венецуела и Гвиана те се наричат ляноси, а в Средна Бразилия - кампоси. Срещат се и в Индия и Австралия
степи, прерии, пампи (Aestiduriherbosa) - това представляват тревисти, лятно зелени, ксерофилни растителни съобщества, заемащи огромни пространства във вътрешността на Европа, Азия (степи) и Северна Америка (прерии) със силно изразен конитентален характер. Тук растат главно туфести житни растения - коило, власатка, Andropogon, Paspalum, Aristida и други. Степна растителност има и в Южна Америка (в Аржентина такива региони се наричат пампа) и Южна Африка
високопланинска и тундрова растителност - Frigiherbosa. Тук се отнася растителността на високопланинските пояси над горната граница на гората и тази в арктическите области. Климатичните условия тук са крайно неблагоприятни. Основен белег на тундрата е нейното безлесие - поради силните ветрове и ниските температури не могат да растат дървета. Различава се лишейна, мъхова и храстова тундра, като последната е характерна за най-южните региони.
пустини (Deserta) - това също са пространства, изключително неблагоприятни за съществуването на растенията, които тук са много редки и почти не образуват затворени асоциации. Пустините образуват обширни пространства в Африка и Азия, по-малко в Австралия и Америка. Биват сухи (Сахара и Гоби) и студени (заледени), като последните обхващат регионите на север от тундрата (някои арктически острови) и Антарктика, както и високите части на планините - над високопланинския пояс. Тези региони са покрити с ледници и вечни снегове
При растенията се наблюдават и двата типа на размножаване: полово и безполово. При висшите растения единствената форма на половото размножаване е оогамията, а форма на безполовото размножаване е широко разпространеното вегетативно размножаване. Освен вегетативни, растенията имат и специализирани герминативни органи, строежът и развитието на които е пряко свързан с жизнения цикъл на растението. В жизнения цикъл се редуват хаплоидно поколение (гаметофит) и безполово, диплоидно поколение (спорофит). При гаметофита се образуват половите органи – мъжки антеридии и женски архегонии (които липсват при някои гнетови и покритосеменни). Сперматозоидите (липсват при хвойновите, гнетовите и покритосеменни) оплождат намиращата се в архегония яйцеклетка, в резултат на което се образува диплоидна зигота. Зиготата формира зародиш, който постепенно се развива в спорофит. На спорофита се развиват спорангии (често върху специализирани спороносни листи или спорофили). В спорангиите се извършва мейоза и се образуват хаплоидни спори.
При разделноспоровите растения спорите са от два типа: мъжки (от тях се развиват гаметофити само с антеридии) и женски (от тях се развиват гаметофити, носещи само архегонии). От спорите се развива гаметофит и процесът започва отначало. Такъв жизнен цикъл имат мъхообразните и папратовите растения, като при първата група растения доминира гаметофитът, а при втората – спорофитът. При семенните растения процесът се усложнява поради факта че женският гаметофит (който носи архегонии) се развива направо върху майчиния спорофит, а мъжкият гаметофит (прашец) трябва да се придвижи до женския в процеса на опрашване. Спорофилите при семенните растения обикновено са сложно устроени и се обединяват в т.нар. стробила, а при покритосеменните растения в цвят, които на свой ред могат да се обединят в съцветия. При семенните растения възниква специализирана, състояща се от няколко генотипа структура – семе, което условно може да бъде отнесено към герминативните органи. При покритосеменните растения цветът след опрашване нараства и се формира плод.
Водата е основното химично съединение в живите организми. Съдържанието на вода при растенията е средно 80 – 90% от свежата им маса, като варира в зависимост от типа, възрастта и физиологичното състояние на отделните органи. Оптималната хидратация е най-важното условие за нормално протичане на всички физиологични процеси. Водообменът на растенията включва три процеса: постъпване, транспорт и транспирация. Водният баланс е резултат от тези три процеса и връзката между тях. Съдържанието на вода е основен показател на водния статус на растенията. С водното съдържание са свързани концентрацията на клетъчния сок, водния потенциал в клетките на отделните органи и голяма част от механизмите за адаптация на растенията към екологичните условия. Влаголюбивите видове растения имат висока оводненост при оптимален воден режим, но бързо губят вода при засушаване, докато толерантните видове поддържат сравнително устойчиво ниво на оводненост. Водата, намираща се в растенията, се разделя на четири групи: свободна вода (резервна вода) – средата, в която се извършват обмяната на веществата и другите жизнени процеси или изпълваща пространствата на клетките, като например вакуолата. Конституционна вода (химично свързана вода) пък е водата, свързана с биохимичните процеси в клетката, като фотосинтеза, хидролиза и други; една част от нея е включена в кристалните решетки на някои вещества. Свързана вода (хидратационна вода) е тази, която се съдържа в хидрофилните колоиди на цитоплазмата и която образува хидратационна обвивка около йони и молекули. Тя се дели на здраво свързана и слабо свързана. Интерстициалната вода е извънклетъчна вода. Изпълнява транспортни функции в междуклетъчните пространства и проводящата система.
Фотосинтезата, която се осъществява от растенията и водораслите на Земята, представлява най-добрият източник на енергия и органичен материал в почти всички екосистеми. Фотосинтезата радикално променя състава на атмосферата в ранното развитие на Земята, при което в състава ѝ започва да влиза 21% кислород. Животните и повечето други организми са аеробни и пряко зависят от наличието на кислород, който те трябва да дишат. Растенията са първичните производители в повечето сухоземни екосистеми и формират основата на хранителната верига в тях. Много животни разчитат на растения за подслон, както и за кислород и храна. Сухоземните растения са ключови компоненти на кръговрата на водата и няколко други биогеохимичните цикли. Някои растения са еволюирали съвместно с азотфиксиращи бактерии и така изпълняват важна рола от азотния цикъл. Корените на растенията играят съществена роля в предотвратяването на ерозията на почвата.
Гъби - според биолозите те не са растения, а представляват отделно царство сред живите организми
Снимка на Байкушевата мура в Пирин
