Топола

Тополата в България расте покрай речните долини, но понякога се среща и в равнинните широколистни гори, където са разпространени влажни и песъчливи почви. Нарича се още кавак - къмпинг Каваците край град Созопол дължи името си на голям брой тополи, които растат там; около град Ахтопол също има голям брой тополови дървета. Видът понякога се среща и при каменисти почви. Расте на надморска височина от 0 до 700 метра. Черната топола (нарича се още канадска топола) е най-разпространена в България от всички разновидности на вида - това е листопадно дърво с широка, но плитка коренова система. Има прав и висок до 30 метра ствол - всъщност това е едно от най-високите дървета в България. Короната на дървото е широко разперена, неправилна и разредена - една част от клоните в нея са хоризонтални, а други - развити и приповдигнати. Някои тополи имат тясна и висока корона, а други - широко разперена встрани, което придава на дървото едни наистина огромни размери. При градски условия височината на тополата може да достигне дори до десетия етаж на блоковете. Кората на ствола е тъмносива и дори черна (поради което видът се нарича черна топола - populus nigra). По нея се срещат дълбоки пукнатини, които я пронизват по дължина. Кората на стъблото е синьозеленикава гладка, а на най-младите клонки - жълтеникавосива, гладка и лъскава.

През късния пролетен сезон кората на черната топола се покрива с богат плащ от триъгълни или триъгълно - ромбични и яркозелени едри листа. Петурите им са с източен и заострен връх, отдолу и отгоре са без власинки, на дължина достигат до 15 см, а на ширина - до 12 см. Ръбът на листата е назъбен и по върха на зъбчетата обикновено са разположени дребни жлезички. На всеки лист има по една двойка приосновни странични жилки с разклонения от долната им страна. Нагоре са разположени още 4 - 6 двойки странични жилки, всички вилужно разклонени на върха си. При бялата топола (Populus alba) листата са наделени и плътно покрити с власинки; при трепетликата (Populus tremula) листата са почти кръгли с назъбен вълновиден ръб и с много дълги дръжки - затова и трептят непрекъснато и дървото носи показателното име трепетлика. Съществува и сива топола (Populus canescens), при която листата са яйцевидни, назъбени и с власинки по долната повърхност.

Едновременно с разлистването по клоните на черната топола се появяват увисналите цъфтящи реси. Растението е двудомно. Мъжките реси наподобяват цилиндърчета с плътно наредени отделни цветове. Всеки от тях е съставен от едно кафявочервено и плитко изрязано прицветно листче и от 6 до 30 тичинки с пурпурнозелени прашникови торбички. Женските реси са също цилиндрични, но са по-дълги от мъжките. Всеки женски цвят има по едно кафявочервено и дланевидно изрязано изрязано прицветно листче, което придружава конусовидния плодник. Той е с много късо стълбче, но с дълго двуделно близалце. В края на месец май след опрашването и оплождането женските реси се првръщат в увиснали плодни клонки с многобройни плодчета - кутийки по тях. Когато семената узреят, плодчетата се разпукват надлъжно и от тях излита рояк от бели дребни пухчета - това са семената, обвити с пухкави снежнобели власинки. В много градове и села с повече тополови дървета тези пухчета се разпространяват и превръщат живота на хората с алергии в малък ад - който ад приключва някъде около 24 май, когато вече приключва размножителният период на тополите. При попадане на подобно пухче в очите на някой колоездач започва дразнене и сърбеж, които могат да продължат с дни.

Черната топола е полезно за човека растение. Тя служи за украса на паркове и градини и за укрепване на речните брегове. Дървесината ѝ е мека и се използва в някои строителни дейности - в производството на мебели обаче не намира никакво приложение поради лошите механични показатели. Използва се за изработване на клечки кибрит, а също и за амбалаж, тъй като няма никаква миризма - доста видове щайги са изработени от тополова дървесина. Листата на тополата се използват за храна на различни животни, а от дървесината се изработва и медицински въглен. Много естествени преградни стени покрай реки и пътища са изградени от засадени тополи.

Черната топола е сравнително дълголетно дърво - живее до около 400 години. Много често се налага обаче тополи на по-напреднала възраст да се режат и дори да се отсичат изцяло, тъй като стават опасни дървета - клоните и стъблата им изгниват и в даден момент цялата огромна дървесна маса се сгромолясва връху главите на хората и сградите. При височина на дървото от порядъка на 30 метра последиците от подобен инцидент са ясни.

Батак    България    www.dentalimplants.bg    www.bg-tourinfo.com    www.ralev-dental.bg   Язовир Калин    Пловдив    Градове в България    Арбанаси

Тополи покрай река Марица в град Пловдив - от години дърветата са емблематични за града и реката

Байкушевата мура    Планини в България

Рила    Рилски езера    Седемте Рилски езера    Отовишки връх    Открит синус лифтинг    Избелване на зъби    Япония

Язовир "Карагьол"    връх Калин   Мальовица    Пирин    Връх Вихрен    Мусала    Пирин    Язовирите в България    Черно море    Ендодонтия    Кариес

На фона на залеза понякога могат да се направят ефектни снимки

Родопи    Витоша    Стара планина    Закрит синус лифтинг   Подпочвени води   Зъб    Зъбни импланти    Сливен

Лицево - челюстна хирургия    Виж България    Църкви и манастири    Артикулатор и лицева дъга    Зъболекар в Пловдив    Зъболекари в България    Dental tourism

Дженгал    Байкушевата мура    Връх Безбог    Базални импланти - информация    Българският имплантологичен справочник    Баташки снежник



Тополи между градовете Сливен и Ямбол - покрай автомобилни пътища дървото осигурява отлична защита срещу снегонавявания и ветрове

www.see-bulgaria.com    Стоматологична клиника в Пловдив    Информация за Вихрен    www.see-bulgaria.net    www.tourinfo-bg.com

Дентална практика в Пловдив    Имплантати    Рентгенография на имплантат    Различни имплантатни системи    Множествени импланти    Имплантатна повърхност

Черно море    Открит синуслифт    Остеоинтеграция    Периимплантит    Имплантатни размери - характеристики    Остеоинтеграция

www.ralev-dental.com

Може би най-известните тополи в България са тези покрай реката в град Хасково - реката всъщност е един канал, много подобен на Перловската река в София, но това в случая няма голямо значение. Въпросните тополи са възпети в стихотворението "Среща". Авторът на текста е хасковският поет Симеон Стоянов, като конкретният повод за написването му е едно скарване с неговата ученическа любов Мариелка. За първи път стихотворението е публикувано във вестник „Димитровец“ в началото на 60-те години на ХХ век; пътят на това стихотворение до музикалната сцена се оказва обаче доста дълъг. Като студент в София Симеон се нуждае от пари и търси помощ от своя приятел Власо Власов в БНР. Власо откупува от Симеон пет негови стихотворения за бъдещи песни и му дава максималния възможен хонорар за онези години – по 50 лева на творба - което за 60-те години си е било сериозна паричан сума, тъй като средната месечна заплата по онова време е била от порадъка на 120 - 130 български лева. Карираните листове с ръкописен текст влизат в папките на БНР и никой не вярва че някой ден те ще бъдат използвани за каквото и да било. В един момента обаче Кирил Маричков изчита десетки стихове в търсене на вдъхновение за третия студиен албум на „Щурците“ – „XX век“. Когато вижда пожълтелия лист със „Среща“, той веднага харесва стихотворението. Музиката написва Христо Ковачев, а аранжиментът е на самия Кирил Маричков. „Симеон се ожени и има две дъщери. Съпругата му почина, а по-късно той се разболя от рак. В последните дни за него се грижеха по-голямата му сестра, поетът Петър Василев и Мариелка – момичето от стихотворението „Среща“. Именно тя го погреба през зимата на 2002 г. Така че има тъжен хепиенд тази любов... Тази песен за разминаването в любовта стана емблема на Хасково“ – споделя художникът Петър Ангелов, състудент на Симеон. „Третият студиен албум на „Щурците“ – „XX век“, излезе през 1980 г. и групата тръгна на турне из страната. Попитах Кирил Маричков дали иска да се запознае с автора на „Среща“ и запазих маса в ресторант „Аида“ в Хасково. Така двамата се запознаха и беше много хубава вечер“ – разказва Янко Митев, актьор и приятел на Симеон Стоянов. „Тя е от песните, които ще останат вечни“ – споделя пред bTV Кирил Маричков.