Град Бански има уникална архитектура. Това твърдение е вярно... и не съвсем. Твърдението че в България има някаква традиционна местна архитектура е до голяма степен чиста измислица - особено по отношение на епохата на Възраждането, а и след това през период до култовата дата 09.09.1944 година. Цялата традиционна българска архитектура по нищо не се отличава от архитектурата за същия период в съседна Гърция, Турция, Сърбия и разбира се, Северна Македония. Достатъчно е да се разходите малко из историческия център на Охрид или Солун; разбира се, много кръчмарски националисти и ракиени патриоти ще възкликнат веднага че това са всъщност български градове. И тъй като в този случай те биха имали пълно право, просто се разходете из Белград, Бурса или Истанбул - ще видите сгради, които са почти пълно копие на къщите в Трявна, Широка Лъка, Стария Пловдив или Велико Търново - крепости на българското национално самосъзнание. Дали сръбските и гръцките дюлгери са копирали начина на проектиране и изпълнение на българските строителни обекти от XVII - XVIII век или нашите майстори са ходели по целия Балкански полуостров и са гледали кой какво строи, по какъв начин и с какви материали, в резултат на което е възникнала поговорката че занаятне се учи и не се дава, а се краде? Най-вероятно от всичко по много, поради което и постройките от различните исторически епохи толкова си приличат.
Все пак архитектурата на град Банско има някои свои характерни особености. Предвид това че през епохата на Възраждането в Банско е имало доста заможни хора, повечето сгради са строени стабилно и без особена икономия на материали и труд. Още от първия поглед става ясно че повечето сгради са с по-голяма площ и височина, отколкото тези в останалите региони на България. Атмосферните условия са тежки, което допълнително увеличава изискванията към сградите - ако навън температурите са отрицателни през голяма част от годината, животът в кирпичена къща не е особено комфортен. Тъй като в Банско валежите са също често срещано явление, кирпичени сгради на практика не са се строили никога - същото е положението и в Родопите. Много често регионът е бил обект на нападение от страна на различни кърджалийски банди, поради което и се е налагало къщите да служат като укрепления - при нужда да издържат на обсада поне няколко седмици. Банската укрепена къща е характерен подтип българска възрожденска къща, разпространена в Банско и околните населени места. Обикновено типичните бански къщи датират от XVIII век до 60-те години на XIX век, но има и известни отклонения. Според етнографа Стефан Костов плановата схема на банската укрепена къща е пренесена от Италия, по спомени на банскалии от по-старите поколения. Според Георги Кожухаров оформянето на плановата схема в частта на укрепеното тяло се отнася към Втората българска държава и създаването на банската укрепена къща е резултат от дълго развитие до началото на Българското възраждане. От друга страна Лила Захариева датира изграждането на къщата към XVII – XIV век, а Маргарита Харбова – доста по-рано, към началото на XIII век.
Като начин на оформление Банската укрепена къща е близка до разложко - чепинската къща (от южната част на жилищната архитектура през Възраждането). На приземния етаж са разположени подникът, избата и други стопански помещения. Основният пункт, около който се формира горният етаж, е дълъг чардак, от който се стига до основната функционална група помещения. Сред които са боария, месилник, кашчи и една или повече гостни. Използваемото подпокривно помещение е образувано от дървени греди, които са поставени на венец. Доброто включване в планово - пространствената схема на солидно укрепено камено ядро е най-специфичната характеристика на Банската укрепена къща. Ядрото може да е скривалище в подземието или укрепено помещение на горния етаж, което да се използва при пожар или грабеж. Градежът на банската укрепена къща е предимно от камък на варова или калова основа, а стените към чардака и част от вътрешните разпределителни стени са с паянтов градеж. Сред известните най-ранни къщи, характерни представители са Хадживълчовата къща (1746), Хаджирусковата къща (1783), Веляновата къща и други. При тези най-ранни образци укрепеното ядро включва засводено скривалище в приземния етаж (наричано скриовник), преддверие към него и изба. Укрепеното ядро, известни и като кула, се строи отделно от втората половина на XVIII до началото на XIX век. Въпреки това то продължава да е неделима част от композицията на къщата. Кулата е изградена като противопожарно обезопасена постройка, където се съхраняват различни хранителни продукти на приземния етаж и има помещения за живеене над него. От този вид са известните възрожденски къщи Тодевата къща (1864), Сирлещовата къща и Кирблаговата кула.
Информация за град Банско Гора Есен в Пирин Зъбни импланти Лицево - челюстна хирургия
Разбира се, темата за архитектурата на град Банско далеч не се изчерпва само с Възрожденската архитектура. В периода след Освобождението и между двете световни войни в Банско няма особено интензивно строителство (за разлика например от София и Пловдив). Същото е положението и по времето на социализма - едва в края на 70-те години на ХХ век Банско започва да се оформя като планински курорт и има известно раздвижване в строителния сектор. Мутробарокът през 90-те години не остави съществени архитектурни белези върху градоустройствения план на Банско - и толкова по-добре! Икономическия възход в началото на XXI век обаче доведе до такъв строителен бум, какъвто градчето не е виждало откакто съществува! Особено през периода 2005 - 2006 година, точно преди влизането на България в ЕС, в региона се изсипаха огромни инвестиции и започнаха да изникват сгради от всякакъв тип и калибър.
Подробна информация за Пирин планина Планини в България Рила Лицево - челюстна хирургия
