Банско е град в Югозападна България, който е административен център на община Банско. Намира се на територията на област Благоевград. През XIX век Банско е център на българското национално самосъзнание в Пиринска Македония в рамките на територия, граничеща с гръцко и турско население. Днес градът е известен зимен курорт.
Банско се намира в подножието на Северен Пирин на 927 метра надморска височина. Градът е отдалечен на 56 километра от Благоевград, 145 километра от Пловдив и 150 километра от София. Малко над него започва националният парк Пирин. През Банско протича река Глазне. Климатът е планински и позволява задържане на снежната покривка от декември до април, а алпийският характер на Пирин осигурява отлични условия за професионален и любителски ски спорт. Има гара на железопътната теснолинейна линия Септември - Добринище. Югозападно от града са открити минерални води.
Историята на Банско е богата и интересна. Местното население разказва огромен брой легенди за Банско, една голяма част от които са чисти измислици, но в друга част пък има голяма доза историческа истина. На 2 километра югозападно от града в местността Шипотско са открити останки от антична и средновековна църква. Тя е построена в края на IV или началото на V век, вероятно върху по-ранен тракийски храм, като около нея е развит некропол с над 150 гроба. Античната църква е разрушена през VI век, възстановена е след XII век и отново е разрушена от османците. През периода XVIII - XIX век Банско поддържа оживени връзки с Рилския манастир. В селището функционира метох, където известно време е духовник Йосиф Строителят. Поклоннически групи от Банско многократно дават щедри дарения на манастира. През 1840 година от тях се получават 4310 гроша. Банските зографи Молерови се прославят със своите фрески в църквата и параклисите на манастира и иконите, които изработват за него. И до ден днешен в града има механа Молерите, която е построена на мястото на наследствените недвижими имоти на фамилията. От Банско се доставят храни за братството – фасул, сапун, зехтин и други. През 1852 година жителят на град Банско Тодор монтира железен дарак за манастира в село Рила.
Около 1850 година е основана Банската българска православна община – организация на местното българско самоуправление, като продължение на сформирания през 1833 година общоселски обществен съвет начело с Лазар Герман за осигуряване на средства, материали и работна сила за строежа и изписването на църквата „Света Троица“, осветена през 1835 година. В ръководството на общината влизат влиятелни представители на търговското и занаятчийското съсловие. През 60-те и 70-те години на XIX век общината оглавява борбата срещу гръцките църковни власти за независимост на българската църква и за развитие на просветното дело в селото. По нейна инициатива през 1857 година се изгражда нова училищна сграда, взаимното училище се преустройва в класно, разпространяват се възрожденски вестници и книги. Общината организира строежа на камбанарията на църквата „Света Троица“ през 1850 година и монтирането на часовников механизъм през 1865 година.
Американски мисионери са посетили Банско през 1867 година и са приети благосклонно от местното население - според техните записки то наброява между 4 и 5 хиляди жители българи. През 70-те години заедно с други общини от Разложко градът дава отпор на протестантската пропаганда. Банската българска община подпомага материално семействата, пострадали при потушаването на Кресненско - Разложкото въстание от 1878 – 1879 и Илинденско - Преображенското въстание от 1903 година.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол през 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бранско е посочено като село със 798 домакинства и 2700 жители българи. Георги Стрезов през 1891 година пише за Банско: „ Банско, паланка по-голяма от Мехомия, на юг 1 час. Път равен и широк. Банско е разположено на едно възвишение; има добър изглед, по-добър от Мехомия. Чаршия няма; ханове всред Банско има 5. Водата тук е изобилна; всяка улица е и поток, всякой път има чешма. Къщите повечето са каменни и двуетажни. Сред селото се издига прекрасна църква света Троица със звънарница от дялан камък. Има и часовник градски, направен от саморасъл инженер и машинист, Т. Х. Радонов. Училището не е далеч от църквата, ново грамадно здание, в което биха се поместили до хилядо ученика; двор широк. Учителите са 6 души с 300 ученика; девическо училище, малко по-далеч, с 2 учителки и до 150 ученички. До 1887 г. двете училища били съединени, тогаз първо се отделили и се образували I и II клас във време на учителите Самарджиев и Боянов. Протестантите, около 50 къщи, имат свое училище и молитвен дом. Главното занятие на жителите е земледелие. Табъклъкът, който някога е бил в добро състояние, сега занимава 50 души в 3 табакхани. Други занаятчии има всякакви. Забележителни са гигантският ръст, яката структура, руменият изглед и вроденото остроумие на жителите. Мнозина без никаква наука са направили фабрики за вълна, машини за вършение и други. Не по-малко изкусни са дърводелците. По мекия си характер банскалиите се отличават от другите разложане; същата разлика се забелязва и в говора. В Банско и Белица се говори, че има хора, които специално се занимават с правение на калпави пари; тоя занаят бил стар в мястото. Забележете, че има много изкусни железари. Дърводелството значително е напреднало: ковчези, столове и други изделия разнасят се по цяла Македония и по България. Освен речената църква има още една стара при гробищата. Къщи 1200, само българе.“
Съгласно известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Банско е най-голямото селище в Разложката кааза. В него живеят 6500 българи християни. При избухването на Първата Балканска война през 1912 година 131 души от Банско са доброволци в Македоно - одринското опълчение. По време на войната общината организира събирането на храна и облекло за българската войска и за доброволческите чети на ВМОРО. Банско е освободено на 5 октомври 1912 година с помощта на чети, водени от Йонко Вапцаров, Христо Чернопеев, Георги Занков, Михаил Чаков, Пейо Яворов, Стефан Чавдаров, Лазар Колчагов и други. Два дни по-късно войводата Пейо Яворов поздравява банскалии като свободни жители на България с думите „Братя, хвърляйте фесовете, от днес сте вече свободни българи“ - фразата е изписана на паметна плоча в двора на църквата. За първи кмет (председател на общинската комисия) е избран Асен Тодев, а членове на комисията са Лазар Гълъбов и Марко Ковачев. Още през 1914 година село Банско официално е обявено за град.
Численост на населението според преброяванията през годините е както следва: 1934 - 5540 души; 1946 - 6161; 1956 - 6805; 1965 - 7851; 1975 - 10 015; 1985 - 9978; 1992 - 9385; 2001 - 9321 и през 2011 - 9019 човека. Етническият състав на населението е сравнително еднообразен - в града живеят основно българи, има съвсем малко турци и роми.
Към настоящия момент град Банско е може би най-развитият зимен курорт в България. Най-високата точка на ски-центъра се намира на 2560 метра, а най-ниската – на 1000 метра. В Банско има прокарани 75 километра ски трасета, от които за начинаещи са 35%, 40% са за напреднали и 25% - за опитни скиори и сноубордисти. Оборудвани с машини за изкуствен сняг са 80% от трасетата. Ски центърът предлага и 16 километра ски път, оборудван с машини за изкуствен сняг и осветление, свързващ високите части на курорта с града. Функционират още кабинкова въжена линия с капацитет до 8 души на кабинка, един шестседалков лифт, шест четириседалкови лифта, един триседалков лифт, шест ски-влека и десет детски ски-влека.
Основната изповядвана религия в Банско е християнството. Освен православни, съществува голяма конгрешанска общност от протестанти, която е част от Съюза на евангелските съборни църкви и е създадена през 1868 година. Циганите в Банско отбелязват както християнски, така и мюсюлмански празници - както навсякъде в България и по света, те обичат да празнуват! Църквата „Света Троица“ в града е осветена в 1835 година. Югоизточно от Банско се намират късносредновековите църкви „Свети Георги“ и „Свети Илия“.
Към момента в Банско има няколко училища. Фунцкионират началното училище „Св. Паисий Хилендарски“, средното училище „Неофит Рилски“, професионалната гимназия по електроника и енергетика, професионална гимназия по стопанство и туризъм „Алеко Константинов“ и професионалната лесотехническа гимназия „Никола Вапцаров“.
В Банско се провежда кръг от Световната купа по ски алпийски дисциплини през 2009 година. От 2011 година това спортно събитие става ежегодно. Организират се състезания по биатлон и канадска борба. Футболният отбор ФК Банско участва във „В“ група на българското футболно първенство.
Банско е побратимен град или партньор с населените места Амфиполис, Димотика и Доксат (Доксато) - и трите са разположени в южната ни съседка Гърция.
В града се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: Велянова къща, къща музей „Неофит Рилски“, къща музей „Никола Вапцаров“, постоянна иконна изложба „Банска художествена школа“ и църквата „Света Троица“.
Безименният град и ранно-християнската базилика се намират в местността Свети Никола на 4 километра източно от Банско. Там е разположена най-високата част на открит град-крепост – Безименният град. След направени археологически разкопки е открит некропол и скелети с внушителни размери – близо 2 метра височина! В онези времена средният ръст на човек е бил доста по-нисък и това е било нещо невиждано – скелетите са буквално на хора гиганти. Предполага се че там е живяло войнственото тракийското племе Даи, споменато от Омир в „Илиада“. Открити са още много артефакти: богат глинен и керамичен материал, монети и стъклени предмети. Те свидетелстват че селището е било населявано от богати хора, тъй като тогава все още стъклото е било рядък и скъп материал. Има украшения, оръжия и сечива. От града са разкрити много помещения и различни сгради – предимно складове. При проучването на земни пластове на дълбочина до 3 метра са открити следи от човешка дейност, датиращи от периода около 5000 година преди Новата Ера, когато местността е била обитавана от предците на траките. Селището, което се е намирало тук, е било голямо за онова време и заможно, а местоположението му не е било случайно избрано. В случай на вражеско нападение заселниците са разчитали на добрата видимост към съседните местности - цялата днешна Разложка котловина се вижда като на длан. Откъм изток и от северна посока защитата е осигурена от непристъпните скали. От южната страна селището е била по-уязвимо, поради което е била изградена крепостна стена.
Наличието на раннохристиянски храм доказва че градът е съществувал и през късната античност. Там е разположена базилика, която представлява едноапсидна и еднокорабна раннохристиянска църква. Върху стария храм днес е издигнат параклисът Свети Никола. Тъй като не са открити никакви данни за името на това селище, то е известно като Безименния град - на мястото на най-ранното селище от тракийско време.
Редовни културни и спортни събития в град Банско са:
1 януари: „Честита Нова година“ – празничен фолклорен концерт
традиционен кукерски карнавал през януари
сноуборд за купа „Банско“ – всички възрастови групи, валидно за купа „България“ и купа „Надежди“ през февруари
ски алпийски дисциплини – национална купа „Капи“, купа „Пирин“ за момчета и момичета 10 – 14 г. Дисциплина 2 SL, 2 GS. Категория КН - също през месец февруари всяка година
национален конкурс за ледени скулптури „Огън от лед“ - също през месец февруари
държавно първенство по сноуборд - дисциплина HALFPIPE - също през февруари
BALKAN OPEN CUP – ски алпийски дисциплини - мъже и жени. Дисциплина 2 SL, 2 GS, категория FIS - през месец март
купа „Пирин“ – ски бягане за всички възрастови групи, категория КБ, КН - месец март
държавно първенство по сноуборд - вид дисциплина 2 SBX, всички възрастови групи, категория FIS, NC, КБ, КН - месец април
държавно първенство по ски алпийски дисциплини - мъже, жени, юноши, девойки - дисциплина SL, GS, 2 GS, категория КБ - през месец април всяка година
републиканско първенство по биатлон - месец април
национална купа „Пирин“ - ски алпийски дисциплини, мъже и жени - дисциплина SL, GS. Категория КБ 18 – отново през месец април
BANSKO OPEN 2005 – европейски турнир по канадска борба 17 – 24 май
празници на банската традиция – ежегодно в Банско през дните от 17 до 24 май. Празниците се посвещават на местния бит и култура. Тогава се провежда традиционната празнична банска седмица за откриване на летния сезон. Организират се етнографски, културни и изобразителни изложби, тематични вечери и изложения (напр. „Произведено в Банско“) като по оригинален начин се представят бита, традициите, хумора и фолклора в Банско
фолклорен фестивал „Между три планини“ – едновременно с празниците на банската традиция се провежда фестивалът за автентичен фолклор „Между три планини“, където се надпяват и надиграват над 300 танцови и певчески групи. През годините фестивалът набира популярност в други страни и става международен. Провежда се на 24 май
01 – 4 юни: Кампания „Зелена седмица“, посветена на Световния ден на околната среда 5 юни. Провежда се в Банско, Добринище и в района на термалните извори юли
футболен турнир 1 – 7 юли
летен театрален фестивал - месец август
златна Армрестлинг лига – състезание по канадска борба - обикновено от 8 до 13 август
международен джаз фестивал - съществува от 1997 година. Провежда се на открита сцена в центъра на града и е безплатен за публиката. През годините в Банско са гостували Скот Хамилтън, Игор Бутман, Шарл Папазов, Аксел Цвингербергер, Милчо Левиев, Марио Станчев, Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов, Антони Дончев и още много други големи имена от световната и българската джаз-сцена
детски фестивал – празник за децата на града, подарен от Манфред Дийл, собственик на хотел „Танне“ - месец септември
Пирин фолк България – Банско. Това е международен фестивал на българската авторска песен. Традиционно в конкурса участват изпълнители от Балканите
5 октомври – Ден на град Банско ноември
международен Фестивал на Изкуствата „Утринна Звезда“ 25 – 29 ноември, за първи път е проведен през 2009 година
международен фестивал на планинарския филм - през месец декември
на 7 декември се провежда „Поети с китара“ – концерт-рецитал, посветен на Никола Вапцаров
в края на месец декември отново започват коледните и новогодишни тържества
Пешеходните маршрути и еко пътеките, които започват от Банско, са много и разнообразни. Има маршрути с различна трудност - и за най-неопитните туристи, и за най-големите любители на екстремните преживявания. По-известните маршрути са:
червена маркировка (част от международен маршрут Е-4 - Пиренеи – Алпи – Рила – Пирин – Пелопонес): хижа Предел – хижа Яворов (6 часа) – хижа Вихрен (9 часа) – заслон Тевно езеро (6,5 часа) – хижа Пирин (4 часа) – местността Попови ливади (7 часа)
жълта маркировка: разклон за хижа Яворов - главният път от Благоевград за Разлог – Кресна - 10,5 часа
също жълта маркировка: Банско – местността Пещерите – хижа Бъндерица - хижа Вихрен – хижа Яне Сандански - 9 часа
синя маркировка: Банско – хижа Демяница – хижа Беговица – хижа Яне Сандански - 11 часа
зелена маркировка: Добринище – хижа Гоце Делчев – хижа Безбог – хижа Пирин – Мелник -17 часа
кафява маркировка: местността Пещерата – заслон Синаница – местността Мозговица – хижа Беговица – местността Азмаците – хижа Пирин - 11 часа
зелена маркировка: хижа Бъндерица – местността Премката - 2.5 часа
синя маркировка: хижа Вихрен – хижа Синаница - 4 часа
зелена маркировка: хижа Вихрен – хижа Демяница - 4 часа
зелена маркировка: Превалски езера – местността Попина лъка - 2 часа
жълта маркировка: хижа Демяница – хижа Безбог - 4.5 часа
жълта маркировка: хижа Беговица – хижа Пирин - 4.5 часа
синя маркировка: хижа Пирин – хижа Малина – местност Водопоя – местност Попови ливади - 6 часа
синя маркировка: местност Брезнишки чал – Попово езеро – заслон Тевно езеро - 9.5 часа
синя маркировка: село Сенокос – местност Ширината – връх Пирин - 3 часа
зелена маркировка: хижа Яворов – местност Яворова поляна - 50 минути
кафява маркировка: местност Харами бунар – Попово езеро - 3 часа
жълта маркировка: местност Изворите (Кременски езера) – връх Джано - 2.5 часа
зелена маркировка: заслон Тевно езеро – местност Беговишка порта - 1 час
синя маркировка: местност Бетеловото – местност Калята - 1 час
Изградени са и доста еко пътеки. Принципно това са доста по-леки маршрути, няма екстремни изкачвания и спускания, подходящи са за деца и възрастни хора; а също и за хора с наднормено тегло, които имат желание да започнат да спортуват. Нерядко подбни хора са ставали повод за недотам уместни шеги и закачки от страна на опитните туристи, което не прави на последните особена чест, но... това е положението! Еко пътека „Демянишка река разказва...“ започва на 3 километра по пътя от Банско към хижа Вихрен и следва коритото на река Демянишка, като към края си достига почти до изворите ѝ (Валявишките езера, на 2400 метра надморска височина). Реката е класическа пълноводна, с обща дължина 14 километра. На малко повече от километър преди крайната точка – х. „Демяница“ – се намират два красиви водопада, обявени през 1965 г. за природни забележителности. Първият е Юленски скок, с височина 9 метра. Вторият е Демянишки скок, с височина 11 метра. Малко след тях е построена хижа Демяница. Оттук може да се продължи към хижа Яне Сандански или да се пренощува. Разстоянието от Банско до хижа Демяница се изминава средно за 4 – 5 часа. Маршрутът е сравнително труден и продължителен, но преминава през изключително красив район – това е една от най-атрактивните еко пътеки в Пирин планина.
Еко пътека „Драгостинов чарк“ е специално създадена и оборудвана с всичко необходимо за хора с увреждания – има специална настилка, походи към кътовете за отдих, тоалетни, паркинг, детска площадка и информационни табели, изработени съобразно изискванията за достъп до околната среда. Еко пътеката преминава през местността Драгостинов чарк, на 4 километра над град Банско, в непосредствена близост до асфалтовия път за хижа Вихрен.
Еко пътека „Към Царството на еделвайса“ започва от местността „Бетолово“ над град Разлог. Тя е маркирана отлично о може да се премине за 3 или 4 часа. До хижа Яворов може да се достигне с кола, разбира се и с велосипед. Един ден е достатъчен за отиване и връщане, но при желание може да се нощува в хижа Яворов, която предлага отлични условия. По време на прехода по тази пътека се разкрива красотата не само на Рила и Пирин, но и на цялата Разложка котловина, през която минава и река Места. Еко пътеката е образователна, обозначена със следи от мечи лапи, които указват посоката. По тях се достига до едно мечо леговище и гнездо на скален орел. Преминава се и покрай водопад. Навсякъде има информационни табели за растителните и животински видове в района. Само в тази част на Пирин планина – от връх Вихрен до Предела – върху варовиковите скали се среща еделвайс. Абсолютно забранено е късането, скубането и брането на всички цветя и билки.
Особено интересна е кухнята на град Банско. Местните специалитети са многобройни и разнообразни - капама, чобански шиш, чомлек, агнешки специалитети – чеверме, дреболии, домашни питки и погачи, катино мезе, бански кустурета – с кажель и чекане, дропка, сменка, бански старец (бабичка), кървавица и шужук, шупла, целуварчи, црекульчи, кукурини, суловра, катък, собствени овчи млека – най-често гарнирани с мед и боровинки, баници, бурек... Поради това огромно готварско разнообразие нашият сайт разполага с отделна секция за ресторантите в Банско и кръчмите в Банско - не че двете понятия не се припокриват, но си има известна специфика и в ресторанта, и в кръчмата. Кулинарните ентусиасти просто трябва да прекарат поне две седмици в Банско, за да опитат от всичко и гарантирано ще надебелеят поне с няколко килограма. Което не представлява особен проблем - планинските преходи пък водят до редукция на теглото, дори и да са само по екопътеки...
Най-извесните исторически личности, които произхождат от Банско, са църковния деец Неофит Рилски, поетът Никола Вапцаров и будителят Паисий Хилендарски - който е автор на "История Славяноболгарская".
Архитектурата на град Банско е доста своеобразна и атрактивна. За ентусиастите в областта на строителството също е полезно да посетят Банско и да прекарат няколко дни в разходки и огледи на къщите в Банско - и на съвременните, и на тези от 18 - 19 век, каквито запазени има много. Хотелите в Банско са отделна тема, която е толкова обширна, че върху нея може да се развие цяла дисертация!
Снимки на Банско Стражите Клек Главно Пиринско Било Връх Вихрен Пирин планина Ресторанти в Банско Църквата в Банско
Архитектурата на град Банско Изложение в Кьолн Есен в Банско Батак
Хотели в Банско Кръчми в Банско Центърът на Банско Връх Тодорка Есен в Пирин Подробна информация за планината Пирин
Арбанаси Градове в България Пирин Планини в България Езеро Бъбрека Хижа Безбог Връх Безбог Банско през зимата
Бански Суходол Връх Кутело Тодорка Байкушевата мура Имплантологичният портал на България Архитектурата на град Банско
Снимка на град Банско от връх Кутело. Добре се вижда река Глазне, която пресича града почти през центъра
www.ralev-dental.bg www.omegadentagroup.com www.bg-dentist.com www.dentalimplants.bg www.hamdiomer.com www.ralev.name www.salifarif.com
Есен в Банско Пролет в Банско Зима в Банско Лято в Банско
По време на строителния бум през 2005 - 2007 година Банско се разрастна много в северна посока - към град Разлог. Построиха се много нови комплекси, част от които се завършиха и започнаха да функционират, а други - не. С настъпването на Световната Финансова Криза, която стартира с фалита на инвестиционната банка Lehman Brothers през 2008 година... строителният бум определено се охлади! На всеки недовършен строеж увиснаха табели For Sale - които се запазиха чак до 2017 - 2018 година. За щастие в днешно време в град Банско рядко се срещат недовършени строителни обекти - бясното печатане на пари от централните банки също оказа своето влияние. През месец март 2020 година, в началото на епидемията от коронавирус, град Банско беше подложен на най-тежките ограничения в страната - за няколко седмици никой изобщо нямаше право нито да влиза в града, нито да излиза от него. Причина за това беше в сравнително големия брой новооткрити случаи след почиващите - краят на ски сезона през тази година дойде преждевременно и ситуацията беше направо драматична.
Полето между град Банско и Разлог - Разложка котловина
Котка важно се разхожда в двора на ресторант в Банско
Град Банско на фона на Рила планина. Добре се виждат връх Канарата и връх Черна поляна - като Канарата наднича зад един скален хребет, а Черна поляна е вляво от него. Въпросният връх е най-висок в югозападния дял на Рила планина, а между него и Канарата се различава широкият хребет на Павлев връх - Рилското конче поради опънатия стоманен парапет. Според авторите на този сайт обаче сравнението с Кончето не е толкова уместно - преминаването през Павлев връх е доста по-лесно и на практика нямате нужда от стоманеното въже.
Повечето от новите сгради са с отлично качество на строителството
Снимка на хотел в Банско, заснет на фона на връх Кутело. В града очевидно има рицари - тамплиери - вижда се знаме с Малтийския кръст
Град Банско, сниман откъм Даутов връх
Отново снимка на Банско от Даутов връх, този път с по-малко увеличение