Всеки голям или малък град или село има своя история от древно и по-ново време. В пожълтелите ѝ страници е записано случилото се в миналото - отразено в духа на времето, в делата на хората и техния стремеж към съзидание, към по-добър и просветлен живот. Забравянето или премълчаването на миналото, както и произволните и тенденциозни оценки на събития и личности ни лишават не само от исторически знания, но и от нравственост. Защото основите на нравствеността се коренят в земите на дедите ни, в делата на предците ни, в гробовете на близките, в добрите взаимоотношения между възрастни и млади. Ако се разрушат връзките между поколенията и се изгуби приемствеността и уважението към предшествениците, човек остава отроден самотник и безотечественик - всъщност това е една от характерните черти на глобализацията и не е непременно нещо лошо. В много случаи именно глобализацията се явява един така необходим коректив на битовия фашизъм и кръчмарския национализъм. Затова историята не следва да се предава като сух разказ за военни и граждански факти и събития, а като настроение и съпричастие на народната беда, като възторг от достойнството и родолюбието на предците.
Банско има уникална история и свои самобитни черти. Градът представлява една умопомрачителна смесица от красива природа, старинна и нова архитектура, борби и героизъм, богат фолклор и поезия - съхранило в своя летопис всичко добро и светло, което някога е било сторено във времето от местните хора. В многовековната история на България Банско заема значимо място. От края на XVII век то участва във всички области в развитието на цялостния живот на народа ни - идейно - политически, културно - просветен и икономически. Нито едно национално значимо събитие не е подминало Банско. Наистина е удивително това спонтанно участие на града във всички епични национални битки и въстания, при което той вписва и нещо от своето историческо развитие. До днес обаче този забележителен български град няма пълна научна история, която да бъде написана от колектив историци с проучване на всички възможни източници, за да бъдат открити нови документи и факти, научно да се преосмислят наложилите се субективни твърдения и оценки. Професор Йордан Иванов в своя научен труд „Българи в Македония" (то пък все едно има някакви други хора освен българи и албанци в тази държава) още през тридесетте години на миналия век констатира с учудване: „Историческото минало на Банско не е изследвано напълно, а то се вписва в контекста на националната ни история."
Известна подготовка за научна история на града все пак вече е започната. В землището на Банско всяко лято работят професори и научни работници за проучване на неговото древно минало. Регистрирани са над сто обекта. Археолозите са открили ценни находки, с които ще бъдат документирани важни моменти в наслояването на различни култури в тия краища. Историческо познание за Банско досега се получава най-вече от автентичните устни предания и разкази, чиято достоверност не следва да се подценява, защото това са живи спомени, разказвани и преразказвани от възрастни хора. Приседнали на пейка в двора или пред къщата си, те винаги са готови да отговарят за всичко, което ги попитате. Разказът им се съживява от често вмъкваната в него пряка реч, понякога и песен. При описанието на интересен образ или случка непременно ще подсладят приказката си с някоя и друга пиперлива шега. Устните предания и легенди надживяват архитектурните и писмените паметници, защото не подлежат на разрушаване и пожар. В тях описанието е живо и запомнящо се. В увода на своя неиздаден ръкопис „Сведения за миналото на Банско и за бележитите хора, които то е родило" неговият автор Кочо Молеров споделя: "Повечето от изложеното в настоящата книга съм взел от предания и разкази, които съм слушал от стари хора, вече измрели. Някои от тях са взели участие в описаните събития, а други са били по-близки или по-далечни роднини на отбелязаните бележити хора." Има преживелици и от самия автор на този ръкопис. Като европейски възпитаник с голяма социологическа култура, историографът споделя свои възгледи по въпроса как и от кого се създава историята: „Когато след време учените ще търсят документи да подкрепят разказаните събития, а често няма да има такива, това не значи, че те не са се случили..." Данни и документи за житието на Банско могат да се черпят от архивни хранилища, библиотеки и музеи. Проучвани са отделни епохи от миналото на града от десетки автори, писали за забележителните хора, родени тук - Паисий Хилендарски, Неофит Рилски и Никола Вапцаров. Най-пълни и безценни са обаче неиздадените ръкописи - истории на Банско от краеведите банскалии - Александър Чучулин, Герасим Хаджипопов, Борис Еринин, братя Молерови - Костадин и Димитър. Голям принос за събиране на исторически и етнографски документи за музейни експонати за живота и делата па позабравени достойни банскалии имат Гьорка Ушев и Никола Елисеев. Техен продължител е историкът - археолог Владимир Киряков, който с група млади банскалии води археологическите разкопки в землището на Банско. Всички тези родолюбиви ратници са отвоювали от забравата на времето ценни исторически познания, които са основна отправка на всеки научен работник.
Банско е древно селище, чието минало е забулено в дълбокия мрак на вековете. Археологическите разкопки, макар и фрагментирани, достоверно установяват, че то е било антично поселение, съществувало поне пет века преди новата ера. В местността „Свети Никола" са открити и продължават да се откриват древни находки като глинени и бронзови съдове, сребърни монети и женски фигурки за украшение, определяни от археолози като тракийски знаци, останали от тракийски поселници. В местността Лисича могила има две надгробни тракийски могили, които също свидетелстват зa ранното тракийско присъствие по тия места. Едната е напълно разорана с трактори и разграбена от днешни иманяри. Другата е запазена и може да се посети и днес. За тракийското минало на Банско говорят и останките на няколко антични крепости, тракийски некрополи, следи от средновековни църкви и две могили близо до местността Карагонско. Около Банско в радиус на няколко километра има останки от двадесет параклиса, които в по-късна епоха са получили имена на християнски светци.
Преди да стане крупно селище, Банско е било разпръснато на няколко махали, заселени в подножието на планината и в най-горната част на котловинното поле. Заселването на махалите Шипоцко, Грамадето, Палигоден и Карагонско се е случило някъде през периода на ранното Средновековие. Образувало се е селище от пръснат тип. Не е възможно подобно благодатно място да е оставало незаселено. Рядко се среща по-хубава земя за обитаване - добре закътана срещу студените ветрове и разбойническите набези, обилно напоявана от притоци и голяма река, горе ведро небе и планина, наоколо упойващ въздух, отдалечено от очите на врага. Историците биха казали: удобен терен като градообразуващ фактор. Далечните ни тракийски предци са градили къщите си от дърво и камък. Секли са вековни борове, дялали са греди и цепили дъски, от реката си избирали камъни, каквито им са били необходими. Колко време е просъществувало това поселение от отделни махали не е известно, но струпването им в едно селище вероятно е станало в по-продължителен отрязък от време. Според професор Иван Батаклиев Разложката котловина е била обитавана предимно от тракийско население от племето меди, чиято столица Ямфорини отстояла на няколко километра от днешния град Банско. В средновековните карти на мястото на Ямфорини е отбелязано селището Карачуза, чието название е преиначено от славяните по-късно на Карагонско. Известно време тракийското население е било под гръцка власт. Професор Борис Геров потвърждава гръцкото владичество с намерени следи от елинско светилище на богинята Хера в подножието на Пирин.
В края на третото и началото на четвъртото столетие в Разложката котловина идват римляните. Образуването на селището Банско може да се приеме, че е станало едновременно с римското завоевание в този край. Страхът от новия напорист завоевател накарал разпръснатите поселници да се съберат в една махала около един храм и да се бранят от общия враг. Много материални останки, предания и легенди свидетелстват за това. Едно от неоспоримите доказателства за продължителното римско владичество са остатъците от разрушените зидове на римската крепост „Ситан Калята" - на местния диалект тя се нарича „Ситан Кале". Тя е била най-голямата и най-важната стратегическа крепост по течението на река Места. Според гръцкия историк Кедрин „Ситан Калята" е била крепост с многобройно население за онова време, което нараствало от постоянни пришелци. Названието „Ситан" има римски произход - етимологичното му значение е град. Крепостта е била построена с цел да охранява котловината Разлог и да бъде свързочен пункт със Световрачката и Мелнишката крепости от другата страна на Пирин. Трябвало да служи и като отправен пункт към Тракия по пътя през Якоруда, който от своя страна се слива с Централния римски път. Последният се нарича Широкия друм и свързва Средна Европа с Константинопол. Крепостта е охранявала и близкия до нея пирински път, който отвеждал към Струмската долина. От нейните наблюдателници е бил под око и пътят под самата крепост, лъкатушещ покрай Бъндеришката река, излизащ в средата на Разложкото поле, а оттам през Граничар на юг все по течението па Места до топлото Беломорие. Крепостта „Ситан Калята" се намира на няколко километра от Банско, на запад от река Глазне. Заема голяма част от платото под местността Пещерите в подножието на Пирин. Построена е била пад пътя, който следва талвега на Бъндеришката река, в низината па Бъндеришкия рид. Тя представлява огромен трапец с дължина 270 метра. На запад и на север страните му са дълги по 85 метра. Откъм юг крепостта има две успоредни стени, помежду им личи дълбок ров, който е бил запълван с вода. На всеки ъгъл била изградена кула за наблюдение на всички страни. В централната част се възвишавала най-високата наблюдателница, над която се развявало римското знаме - бандера. С това нарицателно съществително се свързва названието на местността Бъндерица и Бъндеришка река - малко известна хипотеза, която би могла да е чиста измислица, но е възможно и да е истина! Останките от вътрешните крепостни сгради са оскъдни. Срещат се само разхвърлени късове от местен мраморизиран камък и тухли с полепнал по тях хоросан. Вътрешните постройки са били свързани с водопровод от глинени тръби, вкопани в земята на дълбочина около половин метър. Водопроводът води началото си от местността Чучурите, която е разположена високо в планината. Названието Чучурите едва ли е случайно. Не са случайни и намерените остатъци от глинени кюнци, по които е текла студена и бистра вода. Водопроводът е бил дълъг около пет километра. През първите години на миналия век община Банско е възстановила този римски водопровод до оброчището в местността Свети Георги и банскалии са го използвали. В крепостта живеел владетелят със семейството си, стражите с техните семейства, както и част от многобройния гарнизон. Въпреки строгата забрана военното началство разрешавало на римскитевойници да встъпват в брак и да създават семейство. Така около „Ситан Калята" семейните войници започнали да изграждат къщи, обединяващи се в ранно селище.
С времето броят на крепостните жители се увеличавал. Започнали да идват заселници и от околните села, които търсели закрила и препитание. Това били предимно занаятчии и търговци. Ако им провървяла работата, оставали да живеят в иововъзиикналото селище. Повечето от женените войници свиквали с тукашните условия на живот и оставали завинаги в този край. Римският владетел давал временно убежище и на населението от околните махали, когато бивало застрашено от нападение. Едно вглеждане в топонимията на местностите около крепостта „Ситан Калята" ни уверява, че зародишът на тогавашното селище Банско е свързано с римското поселение около нея. И сега съществува местност Тодорова орница. Логичното обяснение на това название е - обработвана земя с рало, която е хранила крепостните поселници. Над Чучурите се намира местността Варниците. Без съмнение в тях се е получавала вар за строителството. Наоколо има в изобилие дърва за пещите, в които са изпичани тръбите за водопровода. Махала се появила и в местността Мъртва поляна (наричана още Борова нива) заради бликащия по това време извор с гореща вода - римляните обичали да се заселват в местности с минерални извори. Техните терми (бани) били прочути по цял свят. Такива терми са построени и тук, на двеста разкрача от крепостта. Наблизо край крепостта се срещат останки от затвор за провинени лица, за което недвусмислено подсказва названието "Тъмничи кладенец". Археолози са открили тук някогашни римски капища, чиито олтари са обърнати на запад според католическия канон. Това явно свидетелствамче римляните са живели дълго в подножието на Пирин планина.
По-късно с идването на християнството капищата са преименовани в оброчища, които са известни и днес - Свети Георги, Свети Иван, Свети Влас, Свети Атанас, Свети Митър и Белите черкви. В банското землище има около двадесетина свети места. В каквато и посока да тръгнете тук, по утъпкан път или криволичеща пътека, непременно ще минете покрай някой параклис.
Освен останки от крепостни стени и водопровод, днес можем да се видят и руини от така наречената Пунчина могила, в близост до Ситан Кале. Недалеч на север от крепостта някога е съществувало и друго укрепено селище, разрушено през късната римска епоха. Това древно селище се намирало в местността Шипоцко. Останали са части от сводести входове, глинени съдове, кандилници и други предмети, зарити в земята от пожари и земетресения. И в днешно време някой жител на Банско може да ви се похвали че в Шипоцко на нивата си е намерил при разораване на земята монета с лика на римския император Юстиниян.
Към втората половина на петото столетие Римската империя започва да се разпада под ударите на авари, хуни и готи. По това време славянските племена вече започват да нахлуват през Дунава, търсейки по-топло място за уседналост. В едно съобщение на руския летописец Нестор узнаваме че руският княз Светополк искал да завладее тази южна земя, където „все блага находятся". За навлизането на славяни и българи на Балканския полуостров има достатъчно исторически източници. Намерен е документ, който свидетелства че в началото на десетия век Разложката котловина е влизала в новообразувалата се българска държава. Документът представлява епиграфски надпис върху каменна надгробна плоча от 904 година, която е открита в село Налъш близо до град Солун в Гърция. Според този иадпис границата на България по това време е стигала до Солун и е обхващала цялата област Македония. Съобщение за този документ е поместено в „Известия" на Руския археологически институт в Константинопол, в годишния том от 1910 година. Друго доказателство се съдържа в пространното житие на Свети Климент, където е записано че цар Борис го е изпратил в Югозападна Македония да просвещава тамошния народ. В „Сказание Исайте пророка" се говори за построените от цар Борис след приемане на християнството бели църкви в Брегалница и Овче поле, в областта между Кочани, Велес и Щип - чак до Струмица и нейната околност, която е влизала във владението на българската държава. Съществува грамота на цар Шишман от 1374 година, с която се дарява на Рилския манастир обширна земя за вечно ползване. В нея е споменато село Гнидобърско (Добърско) от Разложката котловина, която е била вече българска.
При падането на Разлог под турско робство в Банско започнали ди се заселват бежанци от съседните селища. Жестокостите на поробителя подтикнали разложани към обединение и взаимопомощ. А високото и недостъпно Банско се било прочуло с умението си да се самозащитава. От обнародвани документи, открити в старите турски данъчни тефтери на Татар - Пазарджишката кааза, към която е спадало и Банско, узнаваме, че Банско през периода 1570 - 1660 година е едно от най-големите селища в Разложката котловина - с три събрани махали, всяка от които включва по 120 къщи. Населението се занимавало със скотовъдство, земеделие и горянство.
Откъде може да произхожда името на Банско? За пръв път то се споменава отново в документ от турския данъчен архив на Татар - Пазарджишка кааза (област), датиращ от 1570 година. За произхода на звучното наименование Банско има две хипотези - първата и може би по-достоверната е, че то е свързано с титлата „бан" (крал). Според древна легенда знатен бан се заселил в закрилницата планина, прокуден за непокорство от деспотичен господар. Постепенно титлата „бан" изгубила болярското си значение и банове започнали да наричат всички по-заможни хора. Има и народна песен: Накани си госте Стефан все банове, все кральове. Песента е записана от сръбския фолклорист Стефан Веркович и публикувана в негов сборник „Народне пеене Македонских болгаре", издаден в Белград през 1860 г. Тази песен потвърждава често срещаната титла „бан" в разложкия фолклор, тъй като е чута от певец в град Добринище. Краеведът Александър Чучулаин припомня, че от старо предание е известно името на римския владетел на крепостта „Ситан Калята" - бан Банко. При изясняване на етимологията на името на Банско не бива да се пренебрегва историческата практика - селищата да носят името на основателя си. Чучулаин се спира и на друг значим факт - най-заможната и знатна банскалийска фамилия в миналото е била Баановата. Това удължено „а" е характерно за местния диалект на банскалии, а коренът на думата е отново бан. Втората хипотеза е на известния драматург и етнограф с корен от Банско Стефан Костов. Той твърди, че името Банско е свързано със село Баня, тъй като банчани в смутни години масово се преселвали в пиринското селище. Професор Иван Батлиев свързва името на Банско с прилагателното „банско" като принадлежност на село Баня. Известният книжовник Кочо Молеров ги оборва с цитати от словосъчетания като „банско поле", но „баненско поле", „банска нива", но „баненска нива". Тези определения към съществителните ясно показват разликата в говора на жителите в Банско и в Баня. Народния певец произнася по специфичен начин тези определения: Лена лен вади (полива) вадила и плевила по се банско поле по банско и баненско.
Докато името на Банско се обяснява сравнително достоверно, то за произхода на банскалии следва да се приеме уговорката че не може да се говори за чист етнос. Банскалии не са староселци на своята земя. Тук са живели траки, римляни, гърци, славяни и българи. Банско е образувано главно от славянски племена и родове, настанили се в северните склонове на Пирин, към края на IV и началото на V столетие от новата ера. Всеизвестно е голямото различие в диалекта на банския говор н говора на другите разложки селища. Освен мекотата и протяжноста, произнасянето на „ш" като „шч" (къща - кашча), така характерни за изговора на банската реч, срещат се десетки думи със славянски произход, като Глазне, ручок, плющия. В Банско една от централните улици се нарича Буга. Названието й би могло да се свърже с името на украинската река Буг.
Турците идват в Разложко сравнително в по-ново време. За тях се знае, че в Банско не са се заселвали и не са имали своя махала. Банскалии с турци не са се смесвали. Малко са конкретните данни за завладяването на Разложко от турците. Кога и как е станало? Но Банско като планинско селище, встрани от големите пътища, е оставало като че незабелязано. А може би защото турците първоначално не проявявали особена враждебност към друговерския народ. Султан Мохамед II дори издава законодателен акт, с който се защищавала свободата на вярата и обичаите на християните. Но с идването на султан Селим I нещата се обърнали към лошо. Той издал заповед християнските църкви да се превърнат в джамии, всички християни да приемат мюсюлманството за своя религия и да се именуват турци. Настъпват години на ужас и страдания. Българите изгубили напълно свободата си, а били застрашени да изгубят и своята народност.
С друг законодателен акт поробителят наложил най-различни данъци, които турската държава увеличавала ежегодно. Един от тях бил десятъкът, който узаконявал правото на султанската власт да взема от скотовъдите българи по една овца в натура на всеки двадесет и пет овце. От регистъра на татарпазарджийшкия кадия научаваме че в Разложкия край имало силно развито животновъдство. В същия регистър са изброени имената на обложените джелепи (скотовъдци), колко стока притежават и колко е бил десятникът им. В Банско данъкоплатците били обложени общо за 25 000 овце. Но будните непримирими банскалии протестирали пред Високата порта в Цариград срещу големи злоупотреби на местните турски власти и срещу въведения данък джизия, наричан още поголовен, който трябвало да изплащат мъжете немохамедани. Кадията на Татар - Пазарджик получил султанско нареждане да замине за Разлог и лично да провери оплакването, но нищо не било променено. Поробеното население от този край възроптало и срещу нечовешкия данък, според който турските военни имали право да избират здрави и добре отгледани български момчета, които бивали насилствено откарвани в Цариград и там потурчвани. Обучавани били в специални военни школи и после ги зачислявали в така наречения еничарски корпус. Прилагайки добре изпитани възпитателни методи, турските преподаватели успявали да ги отчуждят от близките им и да ги обезродят. След години тези български юноши ставали най-фанатизираните бранители на султанската власт. Старите банскалии и до днес споменават за двама еничари, които с променени имена понякога посещавали родното си село - облечени в еничарска униформа, с високи чизми, с дълги препасани нагани, на главите шапка с лисича опашка. Но не помнят да са вършили безчинства и зулуми.
Когато турците завладели областта, Банско било от ония планински селища, които все пак запазили известни права благодарение на материалното си благосъстояние и своя буден непокорен балканджийски характер. Иначе не може да се обясни защо Банско не е потурчено, след като това е било сторено с другите по-маловажни селища от Разложката котловина. Има още едно обяснение, което се основава на предание. Турците се опитали да поселят турска колония в Банско. И тя просъществувала известно време. Но в началото на XIX век по време на чума измряла цялата махала. Банскалии се възрадвали, че това е Божи знак, а те са под Божия закрила. Турците пък ги оставили на мира. Така град Банско запазил чисто българския си характер. В неговия регистър никога не е записвано име на мюсюлманин. Ако трябва да сме точни - само един банскалия приел исляма и променил името си на Хасан син Иованов, запазвайки бащиния си прякор. През 1900 година историкът Васил Кънчов дава просторно описание на Банско в книгата си "Пътешествия по долината на Струма и Места". В нея може да се прочете: "Малките инородни групи в Разложко - власи и турци - нямат свои представители в Банско, докато Мехомия прилича на малка турска паланка." В едно известие от Неофит Рилски от 1831 година, намерено от руския професор Ламански, се говори за предприетите нови усилени действия от турските власти за потурчване на българите от Чепинското корито и Разложко, но само Банско пак оцеляло непокътнато. Някои видни хора от околията злословили по адрес на банскалии, че все успяват тия "бащине" да надхитрят анадолците - кога с кесия жълтици, кога с блага, с помирителна дума.
Не е известно кога и как турците са превзели крепостта "Ситан Калята", в която след римляните се настаняват българите. Родената от историческото събитие легенда, украсена с художествена измислица, разказва колко дълго българите са се съпротивлявали на османския завоевател. Банът на крепостта бил стар човек. Искал да поведе войската и да брани своята пиринска земя, ала не му стигали силите. Нямал си син да го замести. Единствената му дъщеря Тодорка била едва шестнадесетгодишна, тънка като топола, мургава, с дълбоки сини очи. На нея ли да се надява? Слушала Тодорка за приближаващите се турци към Разлога и решила тя да поеме отбраната на крепостта. Заповядала да й донесат войнишка руба и извикала първия войскови пълководец Бойлян да дойде при нея и решително му заявила: "Аз ще водя войската! Ти ще командваш отбраната!" Дала на пълководеца скъпоценния пръстен на баща си, с който му поверила голяма власт. Бойлян се учудил на дръзкото решение на крехкото момиче, но трябвало да изпълни заповедта. Светкавично в ума му минало - в такъв случай той става княз, а тя княгиня Тодора. И вече със заповеднически тон казал на господарската дъщеря: "Върви да ти намерят броня!" Тутакси тръбачите засвирили сбор. Войници и стражници се затичали към складовете за оръжие. Навлекли ризници, запасали колани, засвяткали в ръцете им щикове и саби. Строени в редица зачакали да дойде главният войвода, който ще ги поведе в битката. Какво било изумлението им, когато излязла на бял жребец Тодорка, надянала голяма за ръста й ризница, препасала моминска снага с колан, по който проблясвали златни пулове, провесила дълга сабя, навила черни плитки под шлема, обута с високи над коленете й чизми. "Войници!" - извикало момичето с тънък, но властен глас - "Османци - неверници идват към крепостта! С меч да ги срещнем и с меч да ги върнем! След мене ще върви смелият Бойлян и Света Богородица!" Пресрещнали турците горе на пътя към Мелник. Завързала се неравна битка. Момичето препускало сред войниците и сякаш ги омагьосвало да се бият с безмерна храброст. Но турците успели посред боя да пленят смелата девойка. Привързали я за коня на техния командир като трофей. Тодорка бързо се окопитила и с ловък замах на сабята си срязала въжето и пробила в гърдите турския военачалник. Настъпила суматоха и уплах сред вражите войници - всички ударили на бяг. Битката била спечелена, но на Тодорка изведнъж й прилошало и тя припаднала. Бойлян я взел на ръце, качил на своя кон и така пристигнали в "Ситан Калята". Стари и млади изпълнили църквата "Света Богородица" да се молят за нейното оздравяване. В това време пристигнала отново лоша вест - турски орди се насочват към подножието на Бъндеришкия рид. Бойлян предложил на Тодорка да напишат писмо до султан Баязид, че му се подчиняват доброволно, а той да ги остави да са господари на крепостта. Това коварно предложение вбесило родолюбивата девойка, която властно заявила: "Ти си ми подчинен! Ако се откажеш да браниш крепостта, ще заповядам да те вържат и хвърлят в "Тевнички кладене"! Бойлян се отказал от писмото и се заклел пред Тодорка, че ще брани докрай крепостта. Високите крепостни стени с войници и наблюдателници изплашили турския предводител. Нямало такава стълба, с която да се достигне догоре. Отвътре гарнизонните войници стреляли през бойниците и заливали с вряло масло всеки нападател, опитал се да се покатери. Тогава турският предводител заповядал на войниците си да издигнат висок хълм от камъни и пръст, от който да се прехвърлят вътре в крепостта. За два дена била издигната висока могила. Понесли нагоре топове и загърмели. Дим забулил небето. Отвътре стреляли и убивали всеки появил се топчия. Викове на ранени и топовен грохот се носили в овъгления от барут въздух. Един топовен удар успял да подкопае основите на една от кулите - отворила се голяма пробойна. Но стражниците успявали да задържат напиращите аскери. В това време се случило нещо страшно. При Тодорка и Бойлян се втурнал стражник и съобщил, че поганците са открили подземния водопровод и са спрели водата. Защитата вече била немислима. Бойлян грабнал на ръце Тодорка и през таен подземен ход излезли горе в планината. След тях се втурнали охранители, но били достигнати от преследвачи, които стреляли в гърба им. Тодорка била тежко ранена. С последни сили тя се откъснала от Бойлян и полетяла надолу към усойната пропаст. Той погледнал след нея и видял в тъмното да светят две големи сини очи - Тодорините очи. В безпаметен ужас скочил и той... Така според легендата възникнало езерото под върха с името Тодорини очи. Родила и народната песен: Банко по двор одеше бели ръце кършеше, Погледа го Тодора: "Не грижи се, текьо ле, я ке вода войската." В епилога се говори за стария грохнал бан, как с дълбока горест предал на завоевателя крепостта. Преценил, че спирайки кръвопролитието, ще спаси хората и имота им от грабежи и пожари.
В историята на Банско има един период от близо два века - от края на XV до края на XVII век - наричан от банскалии "златно време", когато местните жители се замогват и забогатяват. Това материално и духовно процъфтяване се дължало на кираджийството и търговията. Кой е бил първият банскалия, който захвърлил ралото и потърсил по-доходна работа, никой не знае. Със сигурност това е бил някой скотовъдец - когато откарвал през зимата добитъка към беломорските пасища на кашла, той е имал възможност да наблюдава с какво изкарват хляба си хората от всички региони и къде търсят пазари за произведения от тях памук, анасон и афион. Находчивият п предприемчив наш банскалия ще да е предложил да им превозва памука и друго каквото имат за продан до Европа, където фабрикантите на текстил ще го купуват скъпо и прескъпо. Договорили се и така скотовъдец станал превозвач - транспортът и логистиката винаги са били доходоносен бизнес! Привлякъл и други хора като него и потеглили цели кервани с магарета и коне към Средна и Централна Европа. Стигали до Австрия, Саксония, Силезия, Унгария и Франция. Нищо че не знаели езици и не били учили география, пак се справяли, били отворени и лесно схващали нещата. Пътищата били никакви, рисковете - големи, но коравите планинци от Банско не се плашели ни от виелици, ни от разбойници. С всяка година броят на товарените с бали памук коне се увеличавал, за да достигне много по-късно до двеста и повече! Отначало били обикновени превозвачи, после се нагърбвали да бъдат посредници между продавачи и купувачи, а след като достатъчно се замогнали, взели изцяло в ръцете си тази доходоносна търговия. При връщането си търговците докарвали търсени в изостаналия турски вилает промишлени стоки - фини тъкани и съдове, накити и лекарства, всякаква галантерия и предмети за бита. Резултатът от това рисково начинание е ясен - пълни дисаги с минцове и жълтици!
Постепенно Банско се превърнало в логистична база - склад на едро за вносни европейски стоки, които се купували като топъл хляб в Разложко и Джумайско, та чак до границите на империята. С разрастване на търговията и печалбата била променена организацията на превоза. Сега начело на кервана търговците банскалии назначавали керванбашия, който бил и техен пълномощник. Стотиците коне били охранявани от турски наемници, а срещу по-голямо заплащане били наемани и офицери от турската армия с разрешение на пашата, в чийто джоб потъвала кесия с жълтици - логична корупционна практика. Наложило се да се открият кантори и складове в Лайпциг, Нюрнберг, Белград, Париж, а във Виена била създадена финансова къща "Братя Германови".
В средата на XVIII век централната османска власт отслабва и започват да върлуват кърджалийски банди. Местното население нямало особен избор - хората трябвало сами да организират отбраната на селищата си - нещо, което се е случвало на много други места в страната, например при нападенията на кърджалиите над Асеновград. Млади и смели хора са образували бързо хайдушки чети, а богатите чорбаджии са финансирали това начинание - с парите им са се закупували дрехи и най-вече оръжие, защото с брадви и колове трудно може да се противодейства на разбойническа банда - не че и това не се е случвало! И днес Пирин разказва едно предание, което не е забравено с времето. Това е преданието за страшния хайдутин Терзи Никола - защитник на безправната рая, посякъл прочутия със своята жестокост главатар на айтите – Шабан Гега и ордата му при местността Главите в долината на река Дамяница. Кърджалиите понякога са се наричали айти - от хайта - разбойник, грабител, човек с нисък морал и не много голямо количество съвест. Между другото, от там произхожда днешната дума разхайтен. Шабан Гега пристига в Банско, безчинства цяла нощ и според легендата хвърля око на изгората на Терзи Никола. Кърджалиите са нощували в къщата на бащата на момичето - яли и пили до късна нощ. Главатарят поглеждал момичето и искал все тя да му сервира. Станало доста късно и той отново поискал момата да му донесе кафе. Бащата започнал да се моли - дъщеря му отдавна си е легнала, при което Шабан Гега го погледнал мрачно и заявил - или да идва да му носи кафе, или не отговаря за селото! Дъщерята обаче станала, облякла се, занесла кафе и запяла песента на Терзи Никола. Тази нечувана дързост рагневила още повече кърджалиите и те започнали да я гледат с кръвясали погледи; в този момент обаче тя измъкнала тънка кама и се пробола право в съцето. Не е известно каква е била реакцията на околните, можем само да предполагаме какъв плач и тъга е настанала в къщата на чорбаджията... За да отмъсти за това и за да накаже кърджалиите, Терзи Никола събира своята чета и настига кърджалиите в Пирин, когато те следващата вечер вече са се разположили за нощуване, здравата пияни около огъня. Четата под водачеството на Терзи Никола ги напада, избива ги до един, отрязва им главите, струпва ги и играе около тях мълчаливо юнашко хоро. В днешно време местността, където се случило това, се нарича Главите. Тя се намира по пътя за хижа Дамяница, който прекосява Пирин планина - всъщност в миналото този път е водел от Банско към Мелник, като е пресичал Главното Пиринско било при Винарската порта. Легендата за юначната чета на Терзи Никола наистина показва как банскалии са мъстили и са защитавали своята чест в онези мрачни години, та чак и до днес! Тези събития се разиграват през 1806 година, а според някои автори - през 1810. Поради това през 1975 година местността Главите е обявена за място с историческо значение. Главите на разбойниците дълго време се търкаляли по поляните и именно поради това местните овчари нарекли мястото Главите; съществува и друга теория, според която името на поляната се дължи на няколкото огромни скали около нея, които по своята форма много наподобяват човешки глави. Вероятно и в двете теории има частица истина - драматичната битка е разпалила въображението на местните хора и те бързо са оприличили скалите около поляната на човешки глави.
По това време в Банско се развиват бързо и различните занаяти. Възникват табакхани. Хиляди парчета първокласен мешин и сахтиян се преработвали в банските кожарници. За закупуване на кожи са идвали търговци от далечни места. Първокачественият сахтиян, изработван в Банско и Неврокоп, бил търсен и закупуван на висока цена в Англия, Австрия и Италия. Добре печелели и занаятчиите, които правели обеци и пръстени, кръстчета и иконки, папуци и кондури. В по-късно време от Банско се изнасяли черковни свещници, мелнички за кафе, дараци, часовникови механизми и други железарски битови предмети. Богатите бански търговци започнали да вдигат укрепени каменни къщи на два ката, които можете да посетите и днес с високи порти и мурови стрехи, с високи широки слънчеви чардаци и одаи, със зарешетени прозорци. Това благополучие позволило на тогавашните първенци да разширят и украсят старата църква "Света Богородица", която и днес е с отворени врати в долния край на гробищата. С голям мерак те поръчали чудесния дърворезбен иконостас и платили един чувал златни лири за изработката му.
По-късно с щедри дарения и повинното участие на цялото население е била изградена величествената църква "Света Троица", черковната камбанария с часовник и пеещи камбани, както и класното училище с театрален салон. Банско изменя своя облик до неузнаваемост. Все по-малко приличало на селата от Мизия, Тракия и Македония, където наплашеното население превивало гръб пред смръщените аги. Банскалии ходели изправени и говорели високо. Обличали се с кюркове и носели калпаци с платнени дъна. Жените носели атлазени фустанели и демонстрирали богатството на семействата си с нанизи пендари. Замогналите се бащи давали мило и драго децата им да получат по-добро образование. Изпращали ги в прочути европейски лицеи и университети. За класното училище в Банско търсели иай-добрите учители. Времето на просперитет и благосъстояние за Банско завършва с войните, които Наполеон води в Европа. С тях се затварят пътищата към големите градове на Западна Европа. Вече се използва водният път по река Дунав. Вносните мита, наложени от австрийците, влошили още повече условията за търговия. Във веселата и шумна някога Виена настъпили дни на всеобща стопанска криза. Кепенците на банските търговски кантори били затворени. Повечето търговци фалирали, други се насочили към Солун. Будните и предприемчиви банскалии обаче не се оставили да бъдат смазани. Някои потърсили прехрана в по-големите градове из страната, мнозина емигрирали в Америка. Останалите в родното си място се заели усилено със земеделие, скотовъдство и различни занаяти. Дървесината на Пирин планина и водите на Глазне създавали условия за развитие на дървообработването. Появили се полумеханизирани шпаятчийски работилници, накацали покрай реката.
В края ни XIX век (около 1894 година) в Банско е построена Тодевата фабрика за мелене на фино брашно. Била е на два етажа, обурудвана доста модерно за времето си - с промишлени машини, с елеватор за изкачване на промитата пшеница на горния етаж, с френски и гръцки мелнични камъни. Задвижването на машините е ставало посредством трансмисии и водна сила. Тодевата фабрика снабдявала с брашно турската войска в Мехомия (Разлог) - тогава регионът все още е на турска територия. Един сравнително късен пътепис във вестник „Македония" от 13.04.1891 година ни дава представа за икономическия напредък на Банско. Пътеписът има интригуващо заглавие - "Селската река в Банско" с подзаглавие "Село с индустрия". Следва любопитен текст: "Когато пътник пътува от Пазарджик за Солун и минава през Банско, това село му прави огромно впечатление със своята индустрия, със своите работилнички за бичене на трупи, наредени покрай коритото на селската река, която е ръкав на Глазне. Тази буйна пиринска река минава по средата на Банско, в наклон, бързоструйна. Водата на Селската река се използва за напояване, след като е дала своята двигателна сила."
Банско не е само природа и минало. То е селище с индустрия, рано настанила се цивилизация - поща, електричество, кино, банки, гимназия. Завистливи първенци от съседните села казвали: "Абе тия бащине и като спят, па са будни - мислят, кроят все нещо ново..." Предишният небивал стопански подем на Банско е дал вече своя принос в икономическото и духовното въздигане, така че последвалите търговски несполуки поради наполеоновата блокада не се отразили съществено върху напредъка на селището десетки години след нея. Оснивите на този напредък са били здраво изградени от предишните години. Описаното стопанско благоденствие на Банско в контурите на кратък исторически преглед съвсем не е неговата пълна и реална биография. И в Банско не на всички животът е бил приказка без край, изпълнен само с успех и възход. До укрепените чорбаджийски къщи се гушели бедни, вехти къщици. Обитателите им били безимотни, тънели в сиромашия, студували и гладували, децата им не ходели на училище. Цанели се да слугуват в богатите къщи. Както се казва - от богатите трапези падали трохи и за сиромасите... Банско е преминало през яростни житейски бури и съдбовни събития. Изменял се животът, особеностите на бита, атмосферата на градчето, но темелите на старо Банско оставали яко вградени в пиринската твърдина. Над тях е надградено ново Банско и неговата културна и политическа история. С указ на Министерския съвет от януари 1979 г. Банско влиза в списъка на седемте уникални градове на България и е обявено за уникален център на вътрешния и международния туризъм. За изследване на миналото на града от древността до наши дни Институтът за изкуствознание, Националният исторически музей, Археологическият институт с музей при БАН и местният Музеен комплекс са изготвили програма „Банско". В нея са включени важни проблемни проучвания - исторически извори, топонимия, диалектология, обичаи и обреди, легенди и предания, археологическа карта на банското землище. Направените първи разкопки вече са разкрили нови археологически обекти - могили, некрополи, базилики, параклиси, градища и други. Открит е богат материал от исторически ценности.
Съществува и една легенда за Банско, която е доста по-съвременна, но отново е показателна за буйния и непокорен характер на местното население. През 90-те години на ХХ век възникват хайти от по-ново време - борческите групировки, обикновено с трибуквени имена - ВИС, СИК, ТИМ, Клуб 777 и други по-малки играчи от регионален тип. Тъй като по това време в Банско вече се е оформил някакъв туристически бизнес с приходи дори от чужбина, това привлича софийските групировки, които желаят да завземат съответния пазарен дял. Според градската легенда от София е изпратено БМВ с петима дебеловрати застрахователи, които да респектират местния бизнес, за да започне изплащането на такса спокойствие (рекет) към съответната трибуквена групировка. Всичко вървяло по план, но скоро след пристигането си в Банско въпросното БМВ изчезва безследно и никой от застрахователите не отговаря на повиквания на мобифона си (по това време имаше само мобилни мрежи от първо поколение). Сериозно притеснени, шефовете на групировката изпращат няколко джипа с борци, за да проверят какво се случва. Посрещнати са от местен борец, който им казва: "Добре сте ми дошли, ха сега елате да видите къде са вашите хора!" Завежда ги на една поляна в подножието на връх Вихрен и им казва - тук са. Можем само да гадаем какви мисли са минали през главите на дебеловратите момчета... Оказва се че БМВ-то на колегите им е закопано от багер на 2 метра под земята, а колегите им са вътре - със сериозни черепномозъчни травми и в критично състояние. През пластмасова тръба все пак им е осигурена възможност за дишане... Местният борец казва на софийските си колеги: "Момчета, ще правим бизнес с вас, но не по този начин!" След тази случка обаче никой повече не дошъл да изисква дял от печалбите на групировките от Банско - очевидно желанието на конкурентите им от София за дял от местния пазар се е изпарило...
Пирин планина Зъболекар в Пловдив Езера История на Банско История на Видин Легенди за Пирин
Рилски езера Информация за Рила планина
Имплантологичният портал на България Банско
Зъбни импланти Снимки на езера