Църквата в град Банско се нарича „Света Троица”, а историята ѝ е невероятна, защото в нея има от всичко по много – любов, омраза, копнеж, сила, свободен дух, страдание, дори предприемачески дух, търпение и най-вече вяра. Историята на църквата започва доста преди храмът да е построен - в далечната 1810 година. По това време Банско е град, който е в разцвета на икономическото си развитие, много банскалии са забогатели от търговия, обиколили са света и се връщат в града си с по-широк мироглед, с пари в кесиите и с мечта в сърцата си – да имат храм просторен и голям като храмовете, които са видели по време на странстването си по света. Събрали се първенците на града начело с Дядо Лазко (Лазар Герман), който по това време е бил кмет на града и решават да построят църква в самия център на Банско. Не че до този момент в Банско е нямало църква - имало е, но тя била много малка и се е намирала извън града. Жителите на града обаче копнеели за църква, която да се издига на централно място. Теренът за строежа е дарение от Дядо Лазко, който имал градина тъкмо в центъра на града, а всички банскалии (и бедни, и богати) дарили кой колкото може пари, за да започне строежът. Около 270 бански фамилии дарили пари за градежа, но работата едва сега започвала… Според турските закони, църква можело да се строи само на място, върху което е имало църковна постройка. За да преодолее това препятствие, Дядо Лазко използвал малка хитринка. Заедно с няколко свои другари се промъкнал на мястото на бъдещия градеж и закопал малка икона и още няколко църковни реликви. После помолил една от възрастните жени в Банско да „сънува пророчески сън” и така да открият християнските реликви, за да може да започне строежът.
Дали обаче с това всичко е приключило? Не, имало още много препятствия, които трябвало да преодолеят банскалии, за да сбъднат мечтата си за църква. Втората стъпка за осъществяването на мечтата им била да издействат ферман, който да им позволи да започнат строежа, тъй като по това време без разрешение от султана никой нямал право да гради храмове. Писали банскалии молби, чакали, чакали, но отговор така и не дошъл. Докато един ден не се разнесла вест, че на валията в Солун му се е родил първороден син. Дядо Лазко и помощници не губили нито миг, а веднага подготвили богати дарове за наследника, една кесия жълтици за валията и поели към Солун. Занесли даровете, поклонили се, помолили се на валията да им разреши да построят църквата и отново зачакали. Впечатлен от даровете и от уважението на банскалии към семейството му, влиятелния турчин явно е взел работата присърце, защото скоро в Банко се получило „ираде” (разрешение от султана), което разрешава да се започне изграждането на църквата. Всичко било прекрасно, ако историята свършва дотук и банскалии без проблем са съградили храма си, но не… В ирадето, което получили, турските власти били определили размерите, в които трябвало да бъде издигната църквата, а те били прекалено малки. Затова се наложило на жителите на града отново да прибегнат до хитрост, за да прескочат разпоредбите. Събрали се и решили първо да оградят терена с високи, каменни зидове, които да пречат на турците да виждат какво се случва при изкопа за основите. След като това било направено, няколко нощи поред някой влизал и премествал колчетата, с които се обозначавали изкопа на църквата, за да стане площта ѝ по-голяма. Така лека-полека дядо Лазко и приятелите му успели да разширят основните на храма и да постигнат своето.
Сега оставало само да започнат бързо да градят, докато турците не са се усетили. Изграждането на църквата започнало през 1833 година и в него се включили всички – бедните с работа, богатите с пари. Каруците денонощно пренасяли материали, хората работили на смени на градежа, само и само да се завърши колкото се може по-бързо. През 1834 година въпреки усилията на всички, парите започнали да привършват и строежа на църквата спрял. Това накарало Дядо Лазко да прибегне до крайни мерки, като отиде до Неврокоп и поиска 300 000 гроша от Мехмед бей (наричан още Алтън бей заради богатството си). За съжаление, скоро след като взел пари и работата по църквата „Света Троица” се подновила, дядо Лазко бил задържан, заради анонимен донос срещу него и повече никой не чул нищо за него. Има няколко версии за задържането на Лазар Герман. Според едната, Мехмед бей разбрал за какво е дал парите си и наредил да хвърлят дядо Лазко в затвора, където той починал. Според друга версия, анонимен донос за строежа на църквата предизвикал проверка, която установила, че банскалията е взел пари от Алтън бей. Това разгневило турските власти и дядо Лазко бил хвърлен в затвора, измъчван и малко по-късно починал, а Мехмед бей дълго бил в немилост заради това, че е финансирал строежа на българска църква в Банско. След арестуването на дядо Лазко турците били толкова гневни, че веднага било наредено да съборят църквата. И това е можело да стане реалност, ако не бил последният предвидлив ход на уникалния банскалия Лазар Герман. Той очевидно добре е познавал турските нрави и обичаи и се е застраховал, като наредил на строителите да издълбаят на входа на църквата освен християнския кръст и турския полумесец. Това всъщност спасило църквата, тъй като при вида на издълбания полумесец на челото на църквата турците не посмели да посегнат на храма. Това позволило на банскалии да завършват строежа. След дълги перипетии най-накрая през 1835 година църквата „Света Троица” е осветена и отваря врати за първите си богомолци.
След 15 години жителите на Банско започват изграждането на кулата, а през 1855 година братята Велеганови изливат 4 камбани за нея. Тъй като по времето на Османската власт в България е имало изрична забрана да се строят църкви, по-високи от турчин на кон, остава загадка как жителите на Банско са успели да построят толкова висока камбанария!
Църквата „Света Троица” е трикорабна безкуполна сграда и заедно с кулата към нея, отворените пространства и високия каменен зид образува впечатляващ архитектурен комплекс. Интересното е че въпреки впечатляващите реални размери на храма – дължина от 44 метра, ширина от 24 метра и височина на свода от 20 метра, той е построен така, че да мами окото и да изглежда по-малък. Зидарията отвън е каменна и с дебелина на стените 1.10 метра, а покривът се носи от 12 колони, които най-вероятно символизират учениците на Христос. Сводовете на вратите и прозорците са от дялани камъни, а стените са иззидани от бели блокове мрамор. Първото, което прави впечатление веднага след като се прекрачи прага църквата са уникалните стенописи, които разказват своите истории. Таванът на храма, който е дело на Велян Огнев (художник от Дебърската художествена школа) е изрисуван като звездно небе, по което блещукат звезди, а ангели се носят над земята, за да ни наглеждат и да бдят над нас. Уста Огнян Велев е майстор и на уникалния резбован иконостас и на декоративните елементи в църквата, а иконите на иконостаса са дело на Димитър и Симеон Молерови, чийто баща е основател на Банската художествена школа. Строежът на църквата приключва през 1835 година, а освещаването е през 1837 година в чест на Светата Троица. За славния почин на предстоятеля Лазар Т. Герман и до днес говори паметния надпис над главния вход на храма: "Сътвори се този божествен свети храм на Пресвета Троица с предстоятелството на господин Лазар Герман, с помощта на живущите християни, малки и големи в Банско, в лето 1835"
Изключително впечатление прави амвонът, който е изографисан със стилизирани рисунки, а до него води вита стълба. Църквата разполага с три входа, като над главния вход е изографисана иконата на Света Троица, а малко в страни от нея могат да се видят турските символи (полумесеци), които са спасили храма от разрушаване. Както вече беше споменато, няколко години след построяването на православната църква близо до нея банскалии издигат кула, която днес е един от символите на града. Кулата се издига на 30 метра и представлява четириъгълна постройка с четири отворени арки на върха. Под купола са окачени четирите камбани, които се излети братя Велеганови и на които има отново поставени турски символи, за да не бъдат свалени от турците. В кулата има часовник, дело на известния бански майстор Тодор Хаджи Радонов, който и до днес показва времето на банскалии и гостите на града. Вътрешното пространство е организирано в бароков стил и има монументално въздействие. Дърворезбените и живописните елементи на декорацията са в хармония, преходите са плавни, без прави ъгли, дървените холкели са със сложни, огънати форми. Трите кораба са разделени от високи измазани и изписани дървени колони с аркади, а таванът на средния кораб е повдигнат върху висок холкел. Женската част на църквата има дървена решетка с изящна плетеница. Велян Огнев изписва с цветни орнаменти и геометрични мотиви всички свободни от резба повърхности по иконостаса – подиконните платна, колонките и прочее, църковните мебели и елементите на вътрешното храмово пространство – стените, колоните, плоскостите над акрите на трите кораба. По декорацията на храма работи видния представител на Банската художествена школа Димитър Молеров. Първото му дело е Разпятието върху големия кръст от венчилката на иконостаса. През периода 1839 – 1841 година той изписва осемте големи царски икони, както и някои от целувателните. През 1850 година изписва част от иконите за апостолския ред – „Дейсис“, „Свети Илия“, „Свети Лука“, „Свети Андрей“, „Свети Вартоломей“, „Свети Петър“, „Възнесение Лазарево“. През 1854 година в нишата на проскомидията рисува традиционната сцена „Христос в гроба“. През 1860 година за владишкия трон рисува икона на Христос и патронната икона на Светата Троица за десния проскинитарий. През 1861 година изписва „Убрус“, поставен на царските двери. Дело на Димитър Молеров са и стенописите над вратите.
В църквата работи и синът на Димитър - Симеон Молеров, като иконите му са смятани за негово върхово постижение. През 1841 година той изписва царските икони „Свети Йоан Предтеча“ и „Свети Димитър“, а за апостолския ред – Матей, Филип, Юда, Симон, Тома, Яков, Йоан, Матей и Марко. Стенописното изображение а Архангел Михаил вляво от олтара също е негово. В храма работи и синът на Симеон и внукът на Димитър - Георги Молеров, който изработва няколко целувателни икони със съвършена техника. Друг бански зограф (Димитър Сирлещов) рисува през 1892 година завесата на северната олтарна врата. Негово дело са и двете странични олтарни врати, иконата на „Св. св. Кирил и Методий“ от 1894 година, „Богородица на трон със светци“ на малкия проскинитарий и стенописа „Богородица Ширшая небес“ от 1898 година в апсидата. През 1957 година, непосредствено след отхвърлянето на Култа към Личността на Сталин, в църквата отново са рисувани стенописи.
Храмовият комплекс (църквата, кулата и високите зидове) са обявени за архитектурно – строителен паметник от национално значение. Комплексът е отворен за разглеждане всеки ден от 8.00 до 18.00 часа. Как се стига до там? Църквата се намира в централната част на Банско и няма как да я пропуснете, но ако се доверявате повече на навигацията, можете да въведете адрес площад „Възраждане”. Защо да посетите църквата „Света Троица”? Храмове има много в България и всички те имат интересна история и архитектура, но „Света Троица” е църква, която е олицетворява мечтите и желанията на цял един град. Копнежът на всички банскалии да имат свое място, където да се помолят е направило възможно да преодолеят всички препятствия и да издигнат своята църква в самия център на града. Хората са успели да изградят църквата така, каквато са я виждали в мечтите си. Всеки, който посети Банско задължително трябва да отдели време, за да разгледа храмовия комплекс, защото църквата „Света Троица” е сред най-големите български светини, които са давали, дават и ще дават надежда на всички нас.
През 2003 година сред населението на Банско започва нова инициатива за реставрация на обичаната църква „Св. Троица”. Не е случайно името на новосъздаденото за целта гражданско сдружение „Дедо Лазко” с председател Никола Янчовичин, потомък на Уста Григор Доюв. Отново се подема дарителска кампания, като се популяризират старите дарителски списъци и се припомня местната история. Каузата привлича много саратници, за да блести днес църквата „Света Троица” с пълната си красота и величие, както в годината на своето освещаване. През юбилейната 2015 година отново сдружението „Дедо Лазко” поема инициативата за организацията на честването на 180 години от построяването на духовния храм на Банско.
Информация за Банско Подробна информация за планината Пирин Рила планина Зъбни импланти Църкви и манастири Гора
Кулата е с височина 30 метра - точно колкото съвременна десететажна сграда!
Банско
Думите на Пейо Яворов, запечатани за поколенията. Тази крилата фраза е изречена при освобождаването на Банско по време на Първата Балканска Война - от Освобождението на България през 1878 до 1912 Банско е част от територията на Турция. Дори при Съединението на България през 1885 година Банско остава в пределите на Турция - както и целият региона на Пирин и голяма част от Родопите.
