Език Град Пловдив Байкушевата мура Язовир Калин
Музеят е научно и културно-просветно учреждение, което събира, съхранява, изучава, експонира и популяризира паметниците на културата. Думата музей произлиза от старогръцки - museion означава място, посветено на музите. В музеите се съхраняват веществени и документални материали, отразяващи историческото развитие на обществото, материалната и духовната култура. Освен това много музеи експонират произведения на изкуството, образци на неживата и живата природа и какво ли още не. По света има музеи на всичко, което е в състояние да обхване въображението на човек, както и на много неща отвъд пределите на фантазията.
Мура Градове в България Планини в България Снимки от Бургас
Преди да продължим по същество, нека споделим с читателя „некои съображения“, както казваше някога нашият пръв партиен и държавен р-л и „Да живее българското БКП, съветското БКП и всички Бе-Ка-Пе-та по всички земни кълбета!“ и бля-бля, Бай Тошо. А може би тъкмо този размисъл, е продължаване по същество и покана към читателя да помисли, да свери тези невчесани мисли с мислите в своята глава и вече, след като има повече от един, да направи информиран избор към каква теза да се придържа оттук насетне по тази тема. Като научно и културно-просветно учреждение, естествено и нормално е, музеят да се помещава някъде физически, т.е., в материална сграда, помещение; да има адрес. По пътя на логиката, щом има адрес, за да посетите музея и се запознаете с експонатите му, вие трябва да гласувате с краката си, да отделите време от живота си и да отидете на този адрес, който на всичкото отгоре може и да не съвпада с вашия адрес на местоживеене или местообитание. Хм. Но не само това. Вие не можете да отидете, когато сте се сетили и когато ви е кеф или имате време, а трябва да го направите в работното време на музея. Хм. Но и това не е само това. В музея ще видите само част от експонатите му, защото за всички експонати просто не се намира изложбена площ и те гният в някое мазе непотърсени с години и десетилетия. И отново това не е само това. На входа вие най-вероятно ще платите входна такса, защото музеят не е търговско предприятие; той е на някаква субсидия и с билетчето малко от малко покрива някой разход по предназначението на своето съществуване – да събира, съхранява, изучава, експонира и популяризира паметниците на културата. Добре, платили сте си. Ако уредникът е и екскурзовод, той ще ви води и ще ви разказва. Ако ли не – дерзайте сами вътре и се самообразовайте в движение. Още повече, че екскурзоводът може да говори за едни неща, а вас да ви интересуват съвършено други. Но - изненадкааа! И това отново не е само това. Поради по дефиниция нестигащият за нищо бюджет, лятно време в голяма част от музеите вътре ще бъде душно и топло, поради липса или недостиг на климатици и средства за издръжката им, но за сметка на това пък зимата ще бъде студено и мрачно по същите причини. Хм.
Информация за дървото бор Снимки от Пирин Снимки от връх Дженгал и Централен Пирин
И тогава, драгият зрител, заради когото всъщност съществува музеят, ще си зададе един кратък, елементарен, но убийствено логичен въпрос: „И защо да си причинявам това?“ Се завърши комедията, се зафати трагедията. Този алгоритъм в една или друга степен е валиден не само за музеите. Безброй читалища по цялата страна в градове, села и паланки, с препълнени, огънати от книги рафтове, боледуват по същия начин, девствени откъм посетители. Колко киносалони станаха бинго зали? Безчет. Защо да платиш 10-15-20 лв за колективна, групова прожекция в помещение с други хора, където трябва да пазиш тишина, да ходиш до тоалетна само като свърши прожекцията; да не можеш да я прекъснеш, за да си свършиш нещо спешно и после да продължиш от мястото, на което си я спрял? И при положение, че вкъщи имаш на стената 55-инчов телевизор и дистанционно с над 100 програми? Мнозина вече и в магазин не влизат, защото каквото искаш, го намираш, ако трябва, от другия край на света и с безплатна доставка ти го докарват до входа. А нима, подобно на музеите и кината, не е така и с библиотеките? И с колко още обществени места. Защото този, заради когото съществуват, е принуден да отиде до тях, а не – обратното. Сами си изберете кой тук да е Мохамед, кой - планината. Изключенията стават все по-малко. Ходим на море, единствено защото още не можем да докараме морето вкъщи. Още ходим в болници и в кабинети на стоматологични и други доктори, понеже няма как физически да си ги докараме у нас. Плащаме луди пари, за да отидем до Фонтана ди Треви в Рим или до Ниагарския водопад в Канада, понеже още не можем да си ги инсталираме пред верандата на вилата; не за друго. А и знанията, визуалните докосвания на артефактите и научните приноси, заключени между музейните стени, са несравнимо по-малко от всичко това, което можем за част от секундата да имаме на разположение, ползвайки новите технологии като интернет, чат-ботове, основани на изкуствен интелект и редица други. Тогава, пита се в задачата, да викаме черните лебеди и да пеем заупокойни молитви за музеите? Ще може ли да намерим вярното решение и да кажем: "Voila!" Как мислите?
Нека отново се върнем на предназначението на музеите, формулирано и легитимирано чрез Закона за паметниците на културата и музеите: културно-просветно учреждение, което събира, съхранява, изучава, експонира и популяризира паметниците на културата. Ок. Законът е закон и той трябва да се прилага и спазва. Да слезем от коня на земята; пардон, от юридическата регламентация към работа на поле, в практиката. Музейните работници - при всичкото уважение към професионализма и добросъвестното отношение на повечето от тях към работата - не винаги са хората с най-високата експертиза нито като събирачи, нито като изучаващи и популяризиращи паметниците на културата. Може би само като съхранители и експоненти – най-вероятно да. Ако се поровим пак в същия закон, четем, че музеите се ръководят методически - от Министерството на културата; в научноизследователската дейност - от Българската академия на науките и съответните ведомствени научноизследователски институти и учреждения; в административно-организационно отношение - от кмета на общината и ведомството, към които се числят. Аааааааа! На колко бога трябва да се молят служителите, за да върви работата им що-годе гладко? Ако човек има интереси в сфера, в която се припокриват компетенции и експертиза на конкретен музей, той дали ще си направи тази кушия да предложи и опита някакъв съвместен проект, или ще предпочете да остане независим изследовател; ще търси и осигурява сам спонсори за финансиране на проекта и ще спести много време, финансови ресурси и нерви от ходене по мъките? Питам само.
Бъндеришки езера Програма за реклама в сайта Планини в България Рила
Какво да се прави? (но не по Чернишевски) Нужно ли е напълно да отречем ползата от физически съществуващите музеи, при положение, че огромна част от артефактите, изследвания, анализи, доказателства подлежат на виртуализиране? И стават достъпни 24/7/365 без почивен ден, работно време, национални граници и езикови бариери, благодарение на най-новите технологии? А дано, а дано, ама надали. При всичкото ми уважение към технологичния и научен прогрес; към виртуални, добавени и споделени реалности; невронни мрежи и изкуствен интелект, ми е трудно да си представя как съм на ужким във фабриката-музей на Хайнекен в Амстердам и съм почерпен бира виртуално. Това важи със сташна сила и за музея на мадам Тюсо в същия или в много други градове, където искам да се снимам до восъчната фигура на Майкъл Джексън, на Роналд Рейгън или на принцеса Даяна. Или в музей на подводници, където прекосявам подводницата надлъж (и нашир няма как); отварям люкове и ги затварям след себе си реално, „на живо“. Или в музей на парфюми. Поне към днешна дата няма как да ползваш тестер на „Yatagan” или „Nina Ricci“ виртуално. Следователно, слуховете за смъртта на музеите (по Марк Твен), са силно преувеличени.
Връх Вихрен – трети по височина на Балканите www.ralev-dental.com
И все пак, да се отрича нуждата от промени и развитие в музейното дело, при положение, че основната част от средствата за издръжка на държавните и общински музеи идват от парите на данъкоплатците, е неприемливо. Все отнякъде трябва да се започне. Както твърди древна индийска мъдрост: „Първата крачка е по-важна от половината път. Тя определя посоката на пътя“. И ако музеят първо трябва да служи на хората, а не на предметите, усилията му може би е най-добре да бъдат съсредоточени към презентациите към публиката. Музеите всъщност представляват едни пространства за учене и демократизиране (споделяне) на знания. Те са институти за неформално образование, каквито са книгите, телевизията, интернет. Посещението на музей може да се разбира и като културен пърформанс, където човек изявява и своите възгледи, възприятия и подсилва културната си идентичност. Музеят не само показва света, провокира критично осмисляне, но и структурира видяното като част от едно развитие, в което присъстваме и вземаме участие и ние. Според проучване на Американската асоциация на музеите, музеите са една от институциите, които се ползват с най-високо доверие от страна на родителите за обучението на американските деца. Научно е потвърдено, че изкуството и образованието допринасят за социалното, икономическо и културно развитие; следователно това е нишата, в която е силата на музеите.
Макар че в света на технологиите и виртуалната реалност се наблюдават значителни промени, които предоставят възможност на хората да се наслаждават на културни и образователни изживявания онлайн, това не означава, че музеите като места за физическо посещение нямат бъдеще. Фактът, че хората продължават да се интересуват от културата и историята, прави музеите важни институции. Преживяването на изкуство и история отблизо във физически музей се различава от виртуалните изложби и представления. Някои аспекти, като усещането за пространството, текстурата и мащаба на произведенията, могат да се усещат по-добре в реална среда. Освен това, музеите често са свързани с атмосфера и контекст, който е почти невъзможно да се репликира изцяло във виртуална среда. Технологиите все повече се интегрират в музейните преживявания, предоставяйки интерактивни допълнения към изложбите, виртуални турове и дигитални информационни платформи. Това може да привлече повече посетители и да ги ангажира по нови начини. Въпреки това, музеите ще се нуждаят от усилия за привличане на посетители в бъдеще, особено с оглед на увеличаването на онлайн изложби и виртуални музейни преживявания. Може би те ще разработят различни идеи и програми за привличане на посетители, особено младежи, като използване на нови технологии, интерактивни изложби, тематични събития и др. Така че, може да се очаква, че физическите музеи ще останат значими културни институции, но също така ще се приспособяват и иновират, за да задоволяват интересите и предпочитанията на съвременните посетители.
Aсептика и антисептика Тетрациклини Бор
Екстирпация на лимфен възел Отстраняване на лимфен възел Лицево-челюстна хирургия Градове в България Композити
Как посетителят на музей да се превърне от обект за получаване на информация в субект за генериране на знания по тематичния профил на музея? За да се случи това, е необходимо да бъде стимулиран, ангажиран и включен в образователни процеси. Това може да се постигне чрез различни методи и подходи. Музеите могат да предоставят интерактивни изложби и технологии, които дават възможност на посетителите да участват активно и да изследват темите на изложбата. Това включва дигитални дисплеи, сензорни екрани, виртуална реалност и др., като по този начин посетителите стават активни участници, които сами избират какво да изследват и учат. Музеите могат да организират образователни програми, лекции и работилници по темите на изложбите. Тези дейности трябва да са интерактивни и ангажиращи, предоставяйки на посетителите възможността да задават въпроси, да дискутират с експерти и да разглеждат допълнителни материали. Музеите могат да стимулират посетителите, като им предоставят въпроси или предизвикателства свързани с темата на изложбата. Това ги подтиква да проучват, анализират и разбират информацията по-дълбоко. Посетителите могат да се ангажират по-силно с темата, ако им се предостави възможността да споделят свои лични истории и опити, свързани с нея. Това може да стане чрез интерактивни станции за записване на разкази или дори чрез събиране на интервюта. Музеите могат да предоставят възможности за усещане и възприемане на темата не само чрез зрение, но и през други чувства. Например, аудио експозиции, аромати, допирни елементи и т.н. Важно е да се осигури механизъм за събиране на обратна връзка от посетителите. Това помага на музея да разбере дали се постигат образователните му цели и да коригира подхода си, ако е необходимо. Ключът за успешното превръщане на посетителя в субект на генериране на знания, е да се постави акцент върху активното и ангажиращо участие, а не само върху предоставянето на информация. Така посетителите ще бъдат вдъхновени да изследват, учат и сътворят собствени идеи и интерпретации.
Тимус Възпален лимфен възел Метастатичен лимфен възел Заболявания на лимфните възли
Музеите са национални, регионални и местни. Музеите могат да бъдат държавни, общински, на физически и на юридически лица. Държавните и общинските музеи са юридически лица на бюджетна издръжка. Държавата и общините им осигуряват необходимия за тяхната дейност сграден фонд. Така пише в закона. Винаги съм си мислел колко удобно е за чиновниците в държавата да наричат нещата „държавни“, „общински“; как държавата „осигурявала“, бюджет, сграден и други фондове. Както гениално и напълно справедливо отбелязваше великата Маргарет Тачър: „Няма пари на държавата. Има пари на данъкоплатците“. Всеки честен частник ще възроптае, че акцентът пада върху държавата, при все, че тя само харчи чужди пари - от данъците на гражданите и фирмите. Ако наречем нещата с истинските им имена, как би се променила само картинката; всичко си идва по местата: „ Държавните и общинските музеи са юридически лица на издръжка от данъкоплатците – благодарение на парите от данъци на физическите лица и фирми. От същите тия техни пари държавата и общините им осигуряват необходимия за тяхната дейност сграден фонд.“ А? Може да няма рима, ама е вярно. Вижда се с просто око, че понеже приходите на държавните и общинските музеи са гарантирани от държавата посредством бюджет, който осигурява пари за заплати, осигуровки, режийни разходи, разходи по предмета на дейност, тези музеи по дефиниция не са така мотивирани да са върхови научно-изследователски звена. И да си дават зор и да не го правят, имат бюджет, простират си краката според чергата. Съвсем друга е картинката при музеите на физически и юридически лица. За да оцеляват и се развиват, запазвайки предмета си на дейност, трябва да вършат чудеса в истинския смисъл на думата. Тъй като разходите им са гарантирани, приходите – не. И докато при държавните и общинските не виси този дамоклев меч, при музеите на физически и юридически лица това е всекидневие – опасността да бъдат обвинени, че генерират бракониерство. Има нещо гнило в Дания. Читателю, как мислиш? Свържи се с нас тук.
Ето някои от най-интересните и посещавани музеи по света:
Вродени малформации в лицево-челюстна хирургия Друга патология в лицево-челюстна хирургия История на лицево-челюстната хирургия
Привличането на посетители и въвличането им в тематиката на музея изисква иновативни и креативни подходи. Кои са най-креативните идеи, които един музей може да приложи, за да стане атрактивен и привлекателен за посетителите?
Успешното привличане на посетители зависи от това, как различните идеи се адаптират към конкретния музей, неговата тематика и целевата аудитория. Основният принцип е, с новаторски и привлекателни начини зрителите да се наслаждават на културното богатство, което музеят предлага.
В България има много известни, обичани и посещавани музеи. Ето няколко от тях, като това далеч не е изчерпателен списък:
През 2019 година инициативата "Нощ на музеите" в България обхваща над 250 музея и галерии в различни градове по цялата страна. Това е събитие, което има за цел да привлече посетители към културното наследство на България, като предоставя специални и безплатни програми в музеите през една нощ. В идеята на "Нощ на музеите" вдъхновението идва от подобно събитие, наречено "La Nuit des Musees" (Нощ на музеите), което се провежда от 2005 година във Франция и други европейски държави. Във Франция това е станало традиция и привлича огромен брой посетители. Идеята на инициативата е да привлече повече хора, включително и такива, които не биха посетили музеи обикновено. Събитието предоставя възможност хората да опознаят културното и историческото наследство на страната, да се запознаят с различни изложби, артефакти и изкуства, да се учат нови неща и да се насладят на културни изживявания. Организаторите на "Нощ на музеите" обикновено предоставят специални програми, като тематични екскурзии, работилници, концерти, театрални представления и други интерактивни събития, които допринасят за по-пълноценното изживяване на музейните колекции и културното богатство. Събитието е част от по-голямата инициатива "Нощта на музеите и галериите", която се провежда в различни страни по света, като всяка от тях има своя специфика и уникален подход към организацията и съдържанието на събитието.