Стражите

Скалният ръб Стражите няма самостоятелен връх. Все пак се отбелязва на картите като височина от 2800 метра. При поглед отдалеч се вижда един доста дълъг скален хребет; целият този хребет обаче не се нарича Стражите. Ръбът включва две доста високи скали, които са част от Полежанския страничен ръб. В северната си част те преминават във връх Малък Полежан, а на югоизток се спускат към връх Каймакчал. Разстоянието между двете скали е около 60 метра. По-висока е Голямата Стража, която представлява един внушителен конус с височина 2799 метра (а според някои източници - 2801 метра). Конусът е доста заострен в своята теменна част. Когато се наблюдава от север и североизток има вид на връх. Склоновете му са много стръмни, в голямата си част непристъпни; на североизток от Голямата Стража се спуска къс рид, който разделя на две Десилишкия циркус.

По-ниска е Малката Стража, която е разположена на югозапад от Голямата Стража. Има надморска височина от 2785 метра, а според други източници - 2790 метра. Представлява огромен гранитен зъбер, който стърчи над Газейския циркус. Особено изразителен е когато се наблюдава от северозапад и запад. Склоновете му са почти отвесни, непристъпни са в по-голямата си част. Само от връх Голям Полежан има пътека, която преминава по скалния ръб, който свързва двата върха и по нея може да се достигне до Малката Стража без особен проблем от туристи без алпийски способи. Името на Стражите идва от приликата с фигури - стражи. В старобългарския език се среща думата стряга - тясно охранявано място, която дума също може да дава името на скалния ръб. Продължението на Голяма и Малка Стража се нарича скалният гребен Ушиците - както стана въпрос по-горе, много хора смятат че Стражите са много на брой, тъй като хребетът наистина прилича на войници, строени в редица. Реално обаче има само двама Стражи, а всичко останало са уши, които местни зевзеци оприличават на стърчащо ухо на немска овчарка.

Стражишки езера Върхове в България Циркусът Башмандра Връх Кельо Разложка котловина Връх Голям Полежан Зъбни импланти

Снимка на две скали от ръба Ушиците, направена от връх Газей през облачно време. От тази страна наклонът е почти отвесен и няма начин да се изкачите, освен ако не сте алпинисти. От другата страна, откъм циркуса Десилица, склонът е доста по-полегат и на много места е проходим. Най-лесният начин за изкачване на Стражите обаче е от връх Голям Полежан - има един къс хребет, който се спуска от върха към Газейското езеро, което е разположено в едноименния циркус. При спускане по този хребет е необходимо да тръгнете по пътеката вдясно, която плавно се изкачва към първата кота от Ушиците. След това пътеката продължава по дължината на целия скален ръб, като тесни и екстремни места няма. Накрая достига до скална премка между Голямата и Малката Стража и започва да се спуска към връх Каймакчал. Според нас не е възможно изкачване на Голямата Стража от въпросната премка, макар че много туристи твърдят че са се изкачвали - вероятно с пикели и осигурителни въжета. В един момент пътеката свършва; според някои карти обаче продължава и е възможно да се изкачите до връх Каймакчал по нея. Нашият екип обаче успя да достигне до едно място, от което нямаше начин да се премине по-нататък, тъй като си беше отвесна скала; според навигационния софтуер на Orux Maps именно там е краят на пътеката. Траверсът от първата кота (2823 метра) до подножието на Голямата Стража отнема около 45 минути до един час при летни условия. Периодично се откриват гледки към връх Вихрем, Кутело и Тодорка между скалните възвишения.

Изглед към Стражите от връх Тодорка при зимни условия. Най-вляво е Голямата Стража

Снимка на Стражите от Джамджиевия ръб

Имплантологичният портал на България Баюви дупки Зъбни импланти Художник от град Пловдив Зъболекар в Пловдив

Лимфна дисекция

Подножието на Голямата и Малката Стража

Изглед от връх Голям Полежан към Голямата Стража и връх Десилица - той се вижда вдясно и има характерна форма на равнобедрен трапец

Характерно изкривяване на панормата с широкоъгълен обектив. За да не се получи, е необходимо да поставите линията на хоризонта точно в центъра на кадъра; при изместване на хоризонта нагоре или надолу Земята започва да изглежда кръгла или вдлъбната и колкото повече измествате линията, толкова по-голяма става и деформацията. В центъра на горния кадър се вижда оранжева стрелка - тя маркира пътеката по билото на Ушиците, която пътека достига до двете Стражи.

Ушиците с характерната им форма на ухо на немска овчарка

През зимата поради по-чистия въздух е възможно да направите доста ефектни снимки на целия скален гребен от връх Тодорка - горната снимка не е от най-ефектните, но някои други кадри на нашия екип са се получавали добре. Склонът на скалния гребен е прекалено стръмен, там се задържа много малко сняг и съответно няма условия за лавини - не сме чували на Стражите някога да е падала лавина.