Връх Кельо
Връх Кельо е висок 2484 метра и се намира в Пирин планина. Разположен е върху Каменишкото Странично Било, между местността Солището от североизток и Стефанов връх от югоизток. Теменната му част представлява дълъг и широк скален ръб, по който на разстояние малко над 800 метра в посока север - юг - югоизток се различават четири добре изразени коти - 2484, 2463, 2462 и 2454 метра. На кота 2462 метра е поставен триангулачен знак от първи клас, поради което тя понякога се описва като отделен връх.
Връх Кельо е възлов връх. От него на северозапад се спускат къси странични ридове, които разделят долината на река Беговица от тези на нейните притоци Туричко дере, Крива река и Разсланковица. Един по-дълъг рид се отделя при кота 2462 метра. Недалеч от нея, на разстояние около 1300 метра, той се разделя на два по-малки рида, чиито разклонения са границите между реките Санданска Бистрица, Лешнишка, Склавска, Мелнишка и техните притоци. На югозапад от тази кота се намира местността Арапски гроб.
Склоновете на връх Кельо на изток, северозапад и запад са стръмни, а на юг и североизток са полегати. Най-високата част на върха е покрита с камънцаи, хвойна, треви и клек. С намаляване на височината клекът заема все по-големи пространства, като на запад и северозапад от него се появява и иглолистна гора. Североизточните склонове на връх Кельо са заети от камъни, треви и рехав клек; тези на юг в по-голямата си част са покрити от трева. По последните в посока долината на Белата река се очертават няколко дълбоки ерозионни улеи. В южната част на върха се наблюдава интересна смяна на скалния състав - граница между гранит, гнайси и пясъчници.
Името на връх Кельо произлиза от турската дума кел (която всъщност е от персийски произход). Тя означава заразна кожна болест, при която косата окапва и болният оплешивява. Поради това че върхът е гол, без растителност, е приел това наименование - което изобщо не е нещо характерно само за този връх, тъй като повечето върхове в алпийската част на Пирин са си голи, без гори и храсти по най-високите части. През 80-те години на Двадесети век беше предложено върхът да се преименува на Голи връх, което име обаче изобщо не се възприе.
По протежение на Каменишкия рид между връх Кельо от северозапад и местността Белите Камъни от североизток се издига Стефанов връх. Той е висок 2408 метра, от него се отделя ридът Таушан. В някои източници върхът се отбелязва с името Българска Голена. Гледан от север и юг, върхът много наподобява конус. Склоновете му на изток и юг са стръмни, обрасли са с трева и гъст клек. Тези на запад и северозапад са набраздени от множество ровинни улеи в резултат на ерозията. Северните склонове на върха са полегати, покрити са само с трева. Името на върха произлиза от личното име Стефан - в четата на Яне Сандански е имало хайдутин на име Стефан Иванов и именно на негово име е наречен върхът.
Подробна информация за Пирин Циркусът Башмадра Разложка Котловина