С това име се означават различни географски обекти в планината Пирин, всички те обаче са разположени около хижа Пирин. Понякога с това име се означават големи наклонени поляни, които се разполагат точно над хижата; понякога така се нарича местност, разположена на югоизток от местността Полежан и връх Човеко, в изворните части на потока Градинско дере. Но най-вече така се нарича един циркус, който се намира по склона на Каменишки рид, в изворните части на Средната река, към долината на която е отворен откъм югоизток. Ограден е от склоновете на върховете Голена, Куклите, връх Зъбът и връх Яловарника. Името на местността и циркуса произхожда от това че в миналото тук е имало много животновъдни стопанства и мандри; понеже склонът е южен, пасищата тук могат да се използват до късна есен - не се задържа сняг. По всички склонове на Пирин в региона принципно се задържа много по-малко сняг в сравнение с дяловете на планината в района на град Банско - тук играе роля долината на река Струма, по хода на която навлизат топли въздушни маси от Бяло море. Въпреки голямата надморска височина (връх Каменица е висок цели 2822 метра) климатът е доста по-мек.
През този циркус преминава една пътека, която води от хижа Каменица до хижа Пирин. Пътеката е маркирана с жълто. Пътят между двете хижи отнема около четири часа. Започва от хижа Каменица, върви в посока връх Каменица, но след това се отклонява вдясно. Следва стръмно изкачване по склона на връх Бегова капа; след това пътеката преминава покрай връх Зъбът и след се спуска надолу в посока хижа Пирин през циркуса Башмандра.
Съществува и река със същото име - Башмандренска река. Тя се образува от сливането на няколко потока в циркуса Башмандра. Тече на юг, а след това на изток до местността Трите реки, където се събира с Крайната и Третата река. Дълга е около 6 километра.
Снимка на обширния циркус Башмандра, направена от връх Яловарника. Добре се вижда част от дъното на циркуса. На заден план - връх Хлевен, а в далечината - връх Ореляк. Вляво от него се виждат очертанията на планината Славянка. Яловарника е доста обзорен връх и при липса на облачност от него се виждат много съседни върхове и по-далечни планини.
Подробна информация за Пирин планина Малко Спано Поле Хижа Каменица Лицево - челюстна хирургия Ела Върхове в България
Морени над циркуса Башмандра
Връх Каменица Разложка котловина Стражите
Облаци хвърлят сенки върху връх Хлевен. Вляво от него е връх Железник - който обаче е доста по-известен с името Демирчал
Именно тези поляни носят името Башмандра. В дъното на циркуса се вижда Третата река - тя носи също името Демиркапийска река. Втората река се нарича още Башмандренска река и е доста по-къса; първата река е най-къса и носи още името Келява река - тя извира от склоновете на връх Хлевен. При сливането на тези три реки се образува река Пиринска Бистрица, която е една от емблематичните реки за Пирин планина.
Парковият участък Трите реки има обща площ от 3841 хектара. Граничи на север с парковия район Безбог, на запад с район Каменица, на изток с държавното горско стопанство на град Гоце Делчев, а на юг с горското стопанство на село Катунци. Общо залесената площ е 1346 хектара, от която 1215 хектара са горски насаждения и 130 – клекови формации. Най-често срещаният дървесен вид е бялата мура - 71.8 %, бук - 11.7 %; бял бор - 5.8%, смърч – 5.7 % и ела - 5 %. Доминират чистите мурови насаждения. Средната възраст на гората е 95 години, а средният запас на един хектар е 300 кубични метра. Парковият район разполага с около 10 километра горски пътища. Територията на района се разпростира върху водосбора на трите реки - Келява (Кельова - по името на връх Кельо) река, Средна река и Демиркапийска река, от където идва и името на парковия район. През него преминават няколко туристически маршрути: международен маршрут Е-4 (червена маркировка); хижа Пирин - Митрово езеро - заслон Тевно езеро; хижа Пирин - Аргирово езеро - Демиркапия - Попово езеро - хижа Безбог (зелена маркировка). От хижа Пирин също така започва кафява маркировка за местността Лопово - Келява река - Солището - хижа Беговица. Съществува маршрут от хижа Пирин през местността Лопово до село Рожен и град Мелник, който е обозначен със зелена маркировка.
На територията на парковия район Трите реки се намира една от най-посещаваните и най-красиви хижи в Пирин като архитектурно решение и ландшафтно разположение – хижа Пирин, както и кът за отдих Горски рай, който предлага добри условия за посетителите. Съгласно плана за управление, в района ще бъде изграден палатъчен лагер, а за подобряване на хигиенно - битовите условия - септична яма в съответствие със съвременните екологични норми за отпадните води. За нуждите на парковата охрана близо до хижата е изградено бунгало, където от дежурния винаги може да се получи информация за Национален парк Пирин.
По високопланинските пасища пашува едър рогат добитък. Този тип животновъдство е традиционен поминък за местното население. Горите в този дял от планината са обитание за много животински видове. Един от най-атрактивните е глухарят - птица, която за съжаление се среща рядко на други места в Пирин планина. Охраната на парковия район Трите реки е поверена на двама старши специалисти и един младши специалист. Екипът им поддържа добри контакти с Туристическо Дружество “Еделвайс“ в град Сандански, с горските стопанства в Сандански и село Катунци, все по-добро сътрудничество се установява с общинското ръководство на град Сандански. Работи се в партньорство с Противопожарна служба и РПУ Сандански. Много добре се развиват дейностите, свързани с повишаване на екологичното възпитание на подрастващите. С екоклубове в училищата и детските градини се организират походи, празници на парка, изложби, почистване на туристически пътеки. Вратите на офисите на парков район Каменица и Трите реки винаги са отворени за всеки, желаещ да сподели идеи и предложения, свързани с развитието на защитената територия.
Склоновете на върховете Яловарника и Зъба - и двата са разположени върху Каменишкото странично било
Широка поляна, която всъщност представлява дъното на циркуса Башмандра
Всеки циркус има форма на кресло. На тази снимка се виждат облегалката и страничните опори за ръцете на креслото
Каракачански пес, който се заигра с д-р Ралев. Тъй като в циркуса Башмандра и до ден днешен има големи стада от крави и овце, винаги има вероятност да срещнете овчарски кучета. Повечето от тях са дружелюбни, изключително рядко се срещат агресивни животни. Дори и най-злият пес обаче се укротява в момента, в който туристът бръкне в раницата и извади пакетче бисквити или няколко филии хляб. Тъй като стопаните на кучетата рядко ги хранят, при вида на храната последните започват да се умилкват и да махат с опашки. Възможно е дори да намерите приятел за цял живот - или в най-общия случай поне до края на прехода. Не бива да се прекалява със сладкото - повечето кучета нямат инсулин и при ядене на захарни изделия бързо изпадат в хипергликемия. Само по себе си това е моментно състояние и няма да навреди на организма им, но при по-дълъг прием има реална опасност от диабетна ретинопатия.
Не всички кучета са толкова доверчиви - по-старите подхождат към хората предпазливо като това на горната снимка. От тук произхожда изразът старо куче - животно с натрупан богат житейски опит. Нападенията над хора са рядкост, особено над групички от хора - по-често се случва да бъде нападнат сам човек. При свиреп лай не гледайте животното в очите - то възприема това като предизвикателство и може да последва атака със зъби. Ръмженето също е лош комуникационен сигнал; най-лошата ситуация обаче е когато кучетата директно се спускат без лай и ръмжене - това си е пряка атака. В такъв случай е добре превантивно да носите дълга тояга - всички кучета изпитват страх от дълги предмети, тъй като усещат че влизат в обсега на действие на човека преди той самият да е влязъл в техния обсег. Достатъчно е да теглите тоягата след себе си и нито един овчарски пес няма да ви нападне - освен ако не влезете в кошарата при овцете.
Връзката човек - куче е изградена от хилядолетия
Връх Хлевен, сниман с телеобектив от местността Башмандра
Поточе, което започва малко под Кралевдворска дясна порта, тече надолу към циркуса и се влива в Демиркапийска река (Трета прека река)
Каменисти поляни между Башмандра и Кралевдворска дясна порта. Ръждивочервеникаво оцветяване на камъните под връх Демирчал
Хижа Пирин - за времето си е била сграда с авангардна архитектура
Ченгелчал и Демирчал
Долината на Третата река е успоредна на Главното Пиринско Било
Кошари в циркуса Башмандра - през последните години се отглеждат повече крави, отколкото овце
Безименен връх - странично разклонение под връх Яловарника
Младо биче. Сними на всякакви телета можете да видите тук... Както всички малки животни, те предизвикват чувство на умиление
Кравешки череп - вероятно животното е изядено от вълци
Китайска картичка, подходяща за фототапет - трябва само да държите фотоапарата стабилно и да нагласите скорост от порядъка на 25 - 30
Водопади по течението на Третата (Демиркапийска) река. Отново се създава усещане за течаща вода поради ниската скорост на затвора
Тъй като ранното ставане не е по силите на авторите на сайта, винаги се налага да приключваме преходите в късния следобед, а нерядко - и съвсем по тъмно. Това си има своите немалки предимства - виждаме залези с невероятни цветове! Разбира се, при едно ранно ставане пък може да се видят изгреви с невероятни цветове, но много рядко сме успявали да снимаме нещо такова.
Употребата на градиентни филтри рязко подсилва цветовете на облаците
Розови облаци по време на залеза на Слънцето над Пирин планина - вижте повече снимки на розови облаци!
Поляни над местността Башмандра в Пирин планина. Освен в Пирин обаче, има местност с подобно име и в планината Родопи - на около 40 минути път от местността Бяла Черква в юна посока. Тъй като въпросната местност е почти в геометричния център на Родопите, от там се откриват невероятни гледки надлъж и нашир към цялата планина. Освен това съществува и трета местност с това име - тя пък се намира в Стара планина, между хижа Рай и хижа Васил Левски. Името на въпросната местност произхожда от стара мандра, която е бил построена там, но в момента не функционира - между другото, името на Башмандра в Родопите също се дължи на наличието на мандра преди време там. Старопланинската Башмандра е разположена на територията на резерват Южен Джендем.