Обява на входа на жилищен блок в град Пловдив. Домоуправителят е проявил краен оптимизъм, надявайки се някой от живущите да жертва 420 лв. на полза роду. Предвид характера на междусъседските отношения в повечето кооперации се съмняваме че ще се намерят дарители и за сумата от 4.20 лв. В жилищните блокове много често нещата вървят на принципа "Общата кобила се язди от всеки, а не се храни от никого". Необходимо е нещата да стигнат до критично положение, за да реши някой да вземе мерки; при това мерките се вземат само от хора, които са пряко засегнати от ситуацията. При теч на покрива например ремонтът винаги се финансира от живущите на последния етаж; при запушване на канализацията и наводняване на избите мерки взима този, чието мазе е наводнено и т.н. Следва да се има предвид че домоуправителят наистина е оптимист - все пак съобщението е оставено на 11.06.2010 година, в разгара на Световната Финансова Криза, когато сумата от 420 лева си беше сериозна - по онова време минималната заплата в Република България беше около 200 - 210 лева - т.е. около две минимални месечни заплати. Във въпросния жилищен блок живее и до ден днешен д-р Венцеслав Ралев - един от авторите на сайта bg-tourinfo; през 2010 година домоуправител беше един стар и съвестен комунист, който очевидно беше запазил своята вяра в доброто начало у всеки човек... Въпреки че никой от авторите на сайта не симпатизира на комунистите, ние смятаме че със стар комунист (от поколението Х или това на бейби - буумърите) е възможно да се води диалог - нерядко това са принципни и съвестни хора, които никога няма да направят нещо във вреда на околните...
www.dentalimplants.bg www.ralev-dental.com www.buchkova.com www.simeonov.ws www.ralev.ws Смях Масла Shell
Информация за Видин България Видин Художник от град Пловдив Винарски изби
Терминът оптимист произлиза от латинската дума optimus - превръзходната степен на bonus, което означава добър. Вероятно думата е свързана с представката ops, която означава сила, ресурси, или ob (пред) и наставката tumos - най. Според много автори пък терминът произхожда от optio - което пък има значението на избор. В научните изследвания терминът оптимизъм е въведен от изследователите Майкъл Шайър и Чарлз Карвър, които го дефинират като генерализирано очакване за положителни събития в живота на човека. Теоритичният подход на тези автори набляга върху положителната страна от резултатите и събитията около нас, независимо от това какви фактори и причини водят до тях. В този смисъл оптимизмът е оценка за позитивен изход от развоя на събитията около нас. Аналогично, негативните очаквания също са генерализирана тенденция, но в противоположна песимистична нагласа и оценка за неблагоприятен резултат от събития и дейности.
В своите проучвания върху оптимизма и песимизма Уилям Дембър установява че двете емоционални състояния не са полярни, а относително независими едно от друго. Тоест, те зависят от нашата нагласа и избор на емоция, както и от желанията ни да се научим да бъдем позитивни и оптимистични. Данни от различни изследвания показват че оптимизмът може да намали развитието или да премахне напълно стреса. Майкъл Шайър и Чарлз Карвър споделят че оптимистичните хора имат минимални психосоматични оплаквания. Ако боледуват, те се възстановяват много бързо след прекарана болест или оперативна интервенция - заздравителният процес при оптимиста е много по-бърз и безпроблемен, отколкото при песимиста. Съществуват и доказателства че оптимистите проявяват по-голяма гъвкавост в използване на стратегиите са справяне със стреса, както и че имат предпочитание към активен, проблемно фокусиран начин на мислене при кризисни ситуации. Оптимистите са склонни да възприемат трудностите като позитивен опит или временни неуспехи. Дори в най-тежкия и проблемен ден те мислят позитивно - Утре вероятно ще бъде по-добре!
В корпоративния свят ако оптимист получи повишение, той вероятно ще повярва че това е така, защото се справя добре с работата си и ще получава още повишения в бъдеще. Това силно повишава мотивацията (нищо не помага за успеха така, както... успехът), в резултат на което оптимистът започва да се развива още повече професионално, което е от полза и за компанията. Ако не получи повишение, оптимистът ще свърже този факт с това че е имал лош месец или други обстоятелства, но е уверен че ще се справи по-добре в бъдеще и ще има възможност да се докаже като професионалист.
При песимиста нещата стоят по доста по-различен начин. Той би оценил повишението като еднократно щастливо събитие, което няма да се повтори в бъдеще и дори би се притеснил че в бъдеще самият той ще бъде подложен на по-голям контрол. При някои особено тежки форми на негативно мислене (което е различно от песимизъм, но донякъде двете понятия се и припокриват) едно служебно повишение дори няма да бъде повод за радост - хората с подобна нагласа виждат във всичко заговори, конспиративни теории, дългата ръка на Юдомасоните и всякакви подбни концепции. Във века на фалшивите новини и хибридните атаки именно тези хора (крайните песимисти) са обект на хибридно въздействие и в едно свое изказване руският президент Владимир Путин ги определя като "Полезни идиоти" - хора, които не са платени пропагандатори, но съзнателно или не разпространяват фалшивите новини и дори ги хиперболизират. Поради склонността си да бъдат враждебни, тревожни, очакващи негативни последици и вечно недоволни, песимистите са склонни че за да получат повишение, е налице някаква задкулисна причина. Те, водени от мнителността си, дори си създават сценарии, според които се опитват логически да тълкуват случилото се. Следователно те по-често очакват негативен резултат като това да бъдат наказани, понижени или критикувани отново, отколкото да получават повишение за реални постижения. Песимистите се стремят да се защитават от несъществуващи заплахи.
Потвърждение на тези изводи се намира и в много други изследвания. Психоложките Джули Норем и Нанси Кантор разглеждат песимизма и оптимизма като много важни за поддръжката и защитата на Аз - образа, самооценката и емоционалното състояние. Те разглеждат песимизма като защитна реакция срещу страха от неуспех. С данни доказват че песимистичните нагласи подготвят човека за възможни преживявания на неуспех и всякакви провали. Оптимизмът, от друга страна, се разглежда като основание за поддържане на ориентация към успех и високо ниво на благополучие. Всъщност оптимизмът може да снижи очакването за неуспех и да свързаните с него преживявания на страх. Изследванията върху оптимизма са доказали неговото положително въздействие върху процесите на социално познание и учене при хората, адекватно вземане на решения, намаляването на рисковото поведение, възприемане и оценка на скрити заплахи и т.н. Винаги е добре в екипа на всяка компания да има и по един или двама песимисти - те оценят доста по-адекватно от оптимистите някои потенциални рискове в бизнеса (или с каквато дейност се занимава фирмата) и са здравословен коректор на прекалената склонност към поемане на рискове на оптимистите. Разбира се, ако песимистите в екипа на компанията са повече, това би могло да доведе до тотална парализа и никакви действия от страна на екипа в критични ситуации - а много често и в нормалната бизнес среда. Както е казал италианският писател Умберто Еко, това, което почитаме като благоразумие при по-възрастните, много често не е нещо повече от панически страх от действие. При по-големи екипи е необходимо да има равновесие - около 20 % песимисти и 80 % оптимисти, което съотношение е определено чисто емпирично от нашия екип и донякъде съотвества на правилото на друг италианец (Вилфредо Парето) - според него 20 % от усилията водят до постигане на 80 % от резултатите. Един екип, съставен изцяло от оптимисти или изцяло от песимисти, със сигурност е обречен на бизнес провал - просто не бива да се изпада в крайности. Според един наш любим персонаж (учителят Йода) само последователите на Тъмната Страна изпадат в крайности.
Дългогодишна е дискусията дали песимизмът и оптимизмът са генетично обусловени. Изследвания показват че генетиката определя около 25 % от нашия оптимизъм или песимизъм. Останалите 75 % се определят от променливите на външната среда, някои от които са под наш контрол, а други не са. Ние унаследяваме тези емоционални предразположения от родителите си. Интересно е как тази генетична наследственост се развива през различните периоди от живота ни. Дали унаследеният оптимизъм ще се превърне в устойчива личностна характеристика или ще се превърне в негативизъм? Това зависи от особеностите на индивидуалното развитие в детството, от моделите на родителските грижи и от индивидуалното възпитание. За формирането на негативните очаквания се смята че те са вторични - в резултат от натрупване на фрустрация, конфликти, депривация, смърт на близки, разводи, загуба на работа, стареене и много други. Разбира се, възможно и много вероятно е в семейство на песимисти децата също да израстнат и да се оформят като такива - всъщност децата трябва да положат доста усилия, за да надрастнат една негативна семейна среда и да се оформят като позитивни хора. Възможно е и в семейство на оптимисти подрастващите да се оформят като черногледи песимисти - под влияние на различни фактори на социалната среда, които вече бяха изброени в настоящото изложение. В крайна сметка една огормна част от хората някъде към средата на своя житейски път се оформят не като крайни оптимисти или песимисти, а като реалисти - надяват се че техният живот ще бъде пощаден от неприятностите, но в същото време са наясно че някои негативни събития са непредвидими и непредотвратими.
Според МАртин Селигман, който е създател на позитивната психология, да развиеш себе си като оптимист означава да овладееш поредица от умения да разговаряш със себе си когато претърпиш лично поражение. Селигман открива че за да излезем от порочния цикъл на песимистичните си възгледи е необходимо постепенно да оспорим негативните си убеждения за реалността на ситуацията. За целта той предлага да се използват четири метода - първоначално трябва да потърсим доказателства за това че негативните ни убеждения не са верни. Освен порочния механизъм на самообвинение на песимистите, да потърсим и алтернативни причини за случилото се. Третият механизъм е да осъзнаем че никоя случка не е задължително да с еповтаря до безкрайност във времето. И не на последно място трябва да изградим в нас вярата че концентрирането само върху негативните аспекти на реалността не ни носи полза.
Друа известна техника на Селигман е доказала особената си полза и значението за трансформирането на песимизма в оптимизъм - да се научиш да спориш със себе си. Логиката на автора е че хората обикновено спорят с всеки, с когото не са съгласни. Необходимо е да се научат да правят това и със самия себе си, като следва да се има предвид - какви доказателства имат, какви са алтернативите и да се концентрираме върху причините. Какви са изводите - толкова ли са ужасни и крайните ползи, които ще имаме. Позитивът на тази техника е в гъвкавия подход да се влиза последователно в ролята на песимист и оптимист, докато се вземе рационално решение за действията чрез по-благоприятната перспектива в конкретната ситуация.
Друга техника на същия автор е да изведем гласовете навън. Това е начин да се спори със самия себе си, но с помощта на друг човек, който се противопоставя на твърденията относно ситуацията. Воденето на конструктивен диалог с аргументирани доказателства е интересна стратегия за трансформацията на песимизма в оптимизъм. Според Селигман е за предпочитане да сме оптимисти пред това да сме песимисти, защото именно оптимистите са щастливите хора. Те избират щастието като емоционална стратегия за живота си. Докато песимистите са вечно оплакващи, мрънкащи и отказващи се. За тях винаги има причина и вина, която търсят повече в другите хора, но понякога и в себе си и се стига до тежки самообвинения и самосъжаления. При всички случаи обаче песимистите са намръщени и депресирани. Оптимистите по-често гледат положително на събитията и случващото се в живота им. Те са готови да ни разсмеят, въпреки лошото време и въпреки умората от деня. Те винаги търсят ново начало, дори и след малък или голям неуспх.
Оптимизмът и песимизмът определят начина, по който ние мислим, общуваме, действаме и търсим ефикасно решение за проблемната ситуация. Но не това, което се случва на хората, определя доколко те са щастливи, а начинът, по който те интерпретират случилото се. Именно интерпретацията на възприятията на средата предопределя избора на емоционалното състояние, ако не сме изградили когнитивни филтри.
Един от парадоксите на човешката мисъл е това че винаги мечтаем за това, което нямаме и не оценяваме това, което имаме. Имаме проблеми и с нарастващия негативизъм и борбата за място в обществото. Потапяйки се в непознатата тълпа на нашата реалност, ние можем да почувстваме всички негативни аспекти на анонимността - грубиянство, агресия, неконтролирана пошлост, емоционална нечистоплътност и най-вече заразяващото чувство за негативна автономност на територия, необходимо за да оцелеем до момента на нечие превъзходство. Вероятно имаме усещане за живот в паралелна Вселена.
Манол Николов - непоправим оптимист, човекът с камерата и уеб-редактор в настоящия сайт. По отношение на всякакви предприемачески инициативи е очевидно кой начин на мислене е по-добър - позитивният или негативният. Един песимист винаги ще намери хиляди причини да не започне бизнес или да очаква бизнес провал; един оптимист пък гледа на всичко позитивно и успява да извлече ползи за себе си и бизнеса дори от провала. Докато песимистът винаги намира причини да НЕ започне някаква предприемаческа активност, оптимистът пък винаги намира причини да стартира; понякога оптимистът е толкова упорит е всеотдаен, че накрая бизнесът му се развива и просперира.
Д-р Венцеслав Ралев - също непоправим оптимист, координатор на проекта www.bg-tourinfo.com
Д-р Атанас Скатов - също непоправим оптимист, което е изписано и на лицето му. Д-р Скатов също беше уеб-редактор на настоящия сайт, за съжаление трагично загинал на връх К2 в Каракорум през месец февруари 2021 година. Оптимизмът на Наско беше просто заразителен - въздействието му върху хората беше крайно позитивно, поради което той често се изявяваше като мотивационен лектор.
Дръжте се прилично, а не естествено - за финал на настоящото изложение