Винарски изби

В България има отлични вина и изби, поради което страната може да стане много популярна дестинация за винен туризъм - необходима е само малко стратегия, инвестиции и маркетинг. Преди известно време виненият туризъм се свързваше с някои известни региони във Франция и Италия - например Тоскана. Бавно, но сигурно в България започват да стават известни някои дестинации, свързани с виното. Тъй като световноизвестните области с развит винен туризъм са предназначени за дами и господа с по-големи финансови възможности, масовият български потребител се ориентира към винарни като Мидалидаре, Вила Юстина, Вила Мелник и много други. Те постепенно се превръщат в утвърдени дестинации за винен туризъм.  При този вид пътувания има и много други интересни неща освен посещението на самата изба и дегустацията на вино - селско стопанство (гроздобер), храна, култура и история. Посещенията на винарските изби често се комбинират с други активности като опознаване на традицията на конкретния регион, бита и обичаите на локалните общности, като това не е сезонен туризъм, а може да се практикува през цялата година.

Правени са интересни проучвания относно типа на хората, които решават да практикуват винения туризъм. Най-общо има два типа клиенти - първият тип включва хора на средна възраст, със средни и по-високи доходи, предимно мъже, с добро образователно ниво. Подобни клиенти имат доста задълбочени познания за виното, пътували са по цял свят и пристигат в даден винарски регион с цел да опитват нови вина и да получават все повече и повече информация за виното. Подобни туристи пристигат почти само от държави с изключително висок стандарт - Швейцария, Япония, САЩ, Норвегия, Великобритания, Франция и Германия. Разбира се, подобен тип клиенти има и от Русия - народът на тази страна е известен по цял свят с вкуса си към алкохола, макар че руснаците са любители повече на концентратите. Логично и разбираемо подобни клиенти са изключително желани от всички винарски изби, защото имат високи доходи и са склонни да харчат значителни суми в името на едно по-добро преживяване. Към настоящия момент обаче винарските изби в България трудно биха се преборили за подбни посетители на фона на изключително силната конкуренция в световен мащаб за вниманието на този тип клиенти. В случай че една изба успее да ги привлече обаче, виненият туризъм се превръща в продукт с изключително висока добавена стойност. Разбира се, пандемията от коронавирус през 2020 и 2021 година силно ограничи посещенията в България на туристите от тази група - на практика те изчезнаха, още повече че повечето от тях са на възраст и определено попадат в най-рисковия контингент по отношение на вирусната инфекция. След пандемията обаче хората имат доста по-голямо желание да пътуват - което е обяснимо предвид дългите ограничения и се нарича ефект на махалото.

Вторият тип клиенти са предимно българи, които нямат толкова задълбочени познания за виното, но обичат да го пият и са бохеми по душа. Те много често съчетават посещенията на винарските изби с разглеждане на други забележителности в региона. При тях водеща е емоцията на самото посещение на една винарска изба като интересно и непознато място, удоволствието от виното и удобствата, а при българския потребител играе роля и това че виненият туризъм се приема и като един вид повишаване на личния престиж. За туристите от този тип значение има улесненият достъп до всяка една винарска изба - не очаквайте от тях да пътуват 300 - 400 километра с личен автомобил само за да дегустират вино. Много по-често те посещават винарски изби близо до Черно море, до големи градове и автомагистрала Тракия. Нерядко туристи от големи круизни кораби посещават винарски изби близо до морето - например в град Поморие. Нерядко виненият туризъм се съчетава с посещение на СПА-центрове - отлична комбинация, в случай че човек има за цел да релаксира напълно! По този начин комплексът в Старосел се разви много повече в областта на СПА-туризма, докато виненият туризъм остана като че ли на втори план.

Виненият туризъм като специфичен сегмент от цялата туристическа индустрия се заражда в началото на 90-те години на ХХ век. Така поне твърдят някои уважавани икономически издания, но те са в много голяма грешка - виненият туризъм се практикува още от времето на Древна Гърция и Римската империя, а по времето на тоталитаризма Мелник си беше винена дестинация от национален мащаб. Новият винен свят е отговорен до голяма степен за бума в посещенията на винарски изби. Там, където липсва традиция, има маркетинг и продажби на продукти. САЩ, Австралия и Нова Зеландия първоначално създават концепция как да продават вино на туристите и едва след това започват да мислят какви типове вино да произвеждат. Този подход е очевидно ефективен - през 80-те години на ХХ век никой не беше чувал за калифорнийски вина, а днес освен с всичко останало щатът Калифорния е известен в цял свят с винената си индустрия! Американците разбират от бизнес и никой не може да отрече това. Чили също успя да се наложи като световна винена дестинация, а поради глобалното затопляне дори някои южни региони в скандинавските държави хората започват да отглеждат грозде и да произвеждат вино - нещо, което беше немислимо преди 25 - 30 години, когато там се произвеждаше единствено и само водка.

В стария винен свят (както беше споменато, основно Италия и Франция, в по-малка степен Испания и Гърция) туризмът е просто следствие от традицията и логична форма на представяне на виното пред все по-образована и любопитна публика. В България има някои опити за организация на винен туризъм от края на 80-те години, когато в Лондон започват да се предлагат първите организирани турове към България, които продължават някъде до 2000 година. В последните 10 години наред с откриването на нови изби у нас се мисли все повече и за представянето на виното пред крайния потребител директно в избата. Създават се хотели, дегустационни зали и винени маршрути. Без съмнение се произвежда доста качествено вино, тъй като за последните 5 години (2016 - 2021) българските вина са спечелили над 300 медала от международни конкурси. В момента официално регистрираните винарски изби са над 350, като всяка година се появяват около десет нови. Според наблюдения на познавачи само 10 - 15 от тях са подготвени за посрещане на гости за дегустационни или винени турове, имат добра леглова база и обучен персонал. Добрите примери за винени маршрути са главно в региона около Мелник и Горнотракийската низина. По данни на Института за анализи и оценки в туризма през 2018 година около 60 000 български и 8000 чужди граждани са посетили винарските изби с цел дегустация - като чужденците са основно от Великобритания, Германия, скандинавските страни, Русия, Сърбия и Северна Македония. Платените дегустации струват от порядъка на 10 - 15 лева на човек в зависимост от избрания дегустационен пакет. Изключително важно е една винарска изба да предлага и условия за настаняване - тогава посещаемостта се увеличава в пъти, тъй като шофирането след дегустация на вино не е най-безопасното преживяване и всеки разумен човек би следвало да го избягва. В такива ситуации изключително търсени стават абсолютните въздържатели - те се жертват в името на приятелството и закарват автомобила с добре почерпените си приятели до най-близкия хотел. В случай че избата предлага и настаняване бизнес начинанието става и доста по-печелившо за собственика. При повечето винарски изби посещения от 1000 човека годишно се смятат за успешен сезон, а при 5000 посетители вече може да се говори за високо постижение. Около 20 - 25 % от посетителите са хора, доведени от туроператорски фирми - така че едно ефективно партньорство с подобна компания изобщо не е без значение за успешния бизнес на винарските изби. Вила Юстина до град Перущица през успешната 2019 година е имала 8000 посетители - което показва значителния потенциал в бизнеса на винарските изби.

Разбира се, за да се превърне виненият туризъм от мода в дългосрочна бизнес инициатива, са необходими редица условия - съвместни усилия от страна на производители, туроператори, хотелиери, ресторантьори, институции и местни общности за създаване на маршрути и тяхното популяризиране. Периодичните винени събития и фестивали, предлагане на иновативни турове (йога сред лозята), интерактивни сайтове и медии за информация на потребителите, както и създаването на регионални енотеки също са необходими условия за дългосрочно развитие на винения туризъм. Тези стратегии могат да бъдат заимствани от региони за винен туризъм, които вече са успели да се наложат на пазара - САЩ, Нова Зеландия, Южна Африка, Италия и Франция. Не навсякъде обаче подходът е еднакъв. В САЩ около 50 % от продажбите на бутилки вино са директно на място във винарската изба, а в Австралия - около 35 %, като там основно се залага на комбинация от винен и кулинарен туризъм основно във високия ценови сегмент. В България се смята за успех достигането на 30 % от продажбите на място, като повечето винарски изби реализират едва 10 %. Малките производители обаче са много по-успешни в достигането на голям процент директни продажби, тъй като произвеждат краен продукт в много по-малък обем. Дори и при двама - трима посетители за календарен ден продажбата на цялата складова наличност от вино не представлява проблем. Посещенията на клиентите на място изграждат доверие и лоялност - едно приятно преживяване оставя трайна следа в съзнанието на клиента и той впоследствие купува вино от същия производител в търговската мрежа. Продажбите на място обаче имат и друг полезен ефект за бизнеса на винарската изба - по този начин клиентът получава същия продукт на по-изгодна цена, тъй като се елиминират посредниците от магазините в страната. Малко по-различно е положението с чужденците - те не могат да закупят на място и да транспортират големи количества вино, но пък стават посланици на добра воля в различни краища на света. Много от тях пишат отзиви в различни туристически сайтове като Trip Advisor и по този начин привличат платежоспособни клиенти от страни с много висок стандарт.

Съществуват два основни типа винен туризъм - (европейски) традиционен и маркетингов - в така наречения Нов Свят. При европейските винени дестинации всичко се случва органично, като следствие от самия процес на производство на виното и от богатата традиция. В Новия свят нещата опират, както вече стана въпрос, повече до маркетинг - структурата на този туристически сегмент се определя още при създаването му, организират се турове, винени дегустационни пакети и различни атракции. Докато Новият свят интегрира винения туризъм в цялостната концепция за винен бизнес, в Европа интересът на винопроизводителите се събужда едва тогава, когато има криза в бранша - ниски продажби, лоша година, малък добив и т.н. Доказано е че тогава виненият туризъм може да окаже позитивни ефекти по отношение на продажбите на продукцията - като логично и закономерно тези продажби се случват директно от избата, тъй като туристите ходят на място. Важни предпоставки за това са качеството на предлаганите туристически услуги, репутацията на марката и кооперацията на регионално ниво - поне трябва да се подобри инфраструктурата, за да станат винопроизводителните области по-достъпни. За жалост в България тези условия все още липсват, с малки изключения. Проблем представлява и липсата на персонал - необходими са приветливи, трудолюбиви и добре обучени хора, които освен всичко да владеят и чужди езици. В много изби енологът сам развежда посетителите из избата и ако в това време има работа, свързана с производството на вино, или дойде проверка, нещата стават сложни.

Съществуват и известни разлики по отношение на човека, който сервира чашата. В Новия свят това са професионални аниматори (в Напа Вали - САЩ или Бароса в Австралия). В Европа това се прави от самия винар или от член на неговото семейство, тъй като повечето европейски винарни са семейни фирми. За съжаление в последните години световното потребление на вино спада, така че европейският производител трябва да намери директен път до самия консуматор - чрез осигуряване на редица атракции. Да произвеждаш прекрасни вина вече не е достатъчно. За да се привличат все повече и повече туристи е необходимо уникално и запомнящо се преживяване. А самите винопроизводители е необходимо да се разграничават един от друг и в същото време да се обединят в името на по-доброто представяне на целия регион. През последните години в страната се развиват много микровинарни, в които основно действащо лице е енолог, завършил български университет (ВИХВП - Пловдив, впоследствие преименуван на Университет по хранителни технологии). След завършването на магистратурата си обаче тези технолози почти винаги работят известно време извън страната с цел да придобият опит.

Според изчисления на различни браншови организации само около 25 % от потенциала на избите в Европа е разгърнат - очевидно има много върху какво да се работи. Има много теми, свързани с виното, с които могат да се привличат различни целеви групи. На първо място все пак е енологичното познание, ядрото на виения туризъм. Обиколката на избата и лозята в компанията на винопроизводителя е един от най-естествените начини за опознаване на виното. Това придобива допълнителна стойност когато посетителят се ангажира дори и игрово в купажирането на вино, в подрязването на лозето или в брането на грозде. Важно е да има повече хотели в регионите освен тези, които са към избите. Още по-добре би било ако те са обединени в една обща платформа и се популяризират общо. Добри примери за консорциуми от винени хотели има в Австрия и Германия.

Гастрономическата част също играе роля за привличането на хедонистично настроената публика. Предлагането на локална храна и нейното комбиниране с вино остава още по-траен отпечатък в съзнанието на туриста. Добър ефект за привличането на туристи имат и някои допълнителни атракции, които нямат нищо общо с виното - разходки с велосипед, маратон или изнесена дегустация сред лозята. Разбира се, не бива да се стига до крайности - след приема на по-голямо количество вино карането на велосипед може да се превърне в не особено приятно занимание, а кросовете на дълги разстояния бързо могат да предизвикат аритмии при повечето гости на винената изба.

Съвсем не на последно място е важна връзката между организацията на винения туризъм и културата на региона. Винени музеи и фестивали би трябвало да бъдат тясно интегрирани към туристическия пакет, но посещенията на всякакви типове музеи изобщо няма да са във вреда. След консумацията на една или повече чаши вино всеки човек се отпуска и възприятията се променят - всякакъв тип култура се възприема доста по-задълбочено.

В България има все повече винени инциативи, които за съжаление не получават публичността, която заслужават. Някои от тях са Дивино Тейст, Дефиле на младото вино, Wine & Spirit Fest и някои по-малки регионални прояви. За съжаление много такива инциативи умират още в зародиш - за да не се случва това, е необходимо да се подходи систематично, координирано и дългосрочно. Освен това е необходима цялостна кампания за информиране на винолюбителя за случващото се и за повишаване на винената култура.

Съществува и друг системен проблем - интернационалният винен турист има интерес да посети България, но не знае откъде да започне и какво да очаква. Още по-малко познава локалните сортове. Всъщност има малко сортове грозде, които са типични само за България - широка мелнишка лоза и гъмза. В района на Асеновград расте и грозде от сорта мавруд, което също е специфичен сорт за страната ни. Както Митко Шестака от Мелник обаче правилно отбеляза, думата има гръцки произход - на гръцки маврос означава черен. Можем само да гадаем дали сортът е гръцки или названието е регионално, но има гръцкоезично звучене поради огромния брой гърци, които са живели векове наред в Асеновград и региона и е напълно възможно да са въвели думата мавруд. Нерядко много чуденци се впускат в предизвикателството на винения туризъм на базата единствено на лични контакти - или поради авантюристичния си дух, от чисто любопитство.

Всеки любопитен винен авантюрист (а по света има доста такива) самостоятелно търси начини, по които да задоволи дегустационния си интерес. За щастие социалните медии съществуват вече от две десетилетия и могат да служат като канал за получаване на необходимата информация. Дигитални експерти трябва да се погрижат за представянето на отделните винарни, но и за самите региони - дотолкова, доколкото те успеят да се дефинират наново и да се обединят впоследствие. Налице са доста предизвикателства - липсва леглова база, инфраструктура и дегустационни бази. Ако искат бъдеща по-висока посещаемост, българските винарски изби трябва да оптимизират комуникацията и кооперацията помежду си. Създаването на централен орган за винен туризъм е болезнено необходимо. Едва когато има подходяща основа, общи цели и ясно дефинирана маркетингова стратегия, може да се говори за спечелване на вниманието и евентуално симпатиите на винения турист.

Най-важно обаче е да се предефинират регионите за вино в България. Според сегашното законодателсво в България има само два региона - Дунавска равнина и Гронотракийска низина. От гледна точка на винопроизводителите това няма как да отговаря на истината. Регионите са твърде различни и не могат да бъдат сложени под общ знаменател. Освен различните климатични условия и сортове те имат и различна идентичност. Докато едно вино от Мелник продължава да бъде етикирано като вино от Горнотракийската низина, няма как да говорим не само за автентичен винен туризъм, но и за тероарно вино.

Разработването на винени маршрути също е важна следваща стъпка. Презаситеният от познати региони световен винен турист търси нови дестинации и България спокойно може да се превърне в следващата. Потенциал не липсва, а възраждането на позабравения роден край на виното е въпрос на съвестна организация, отговорност и време.

Брулени хълмове

България    Избата на Шестака    Бай Илия    Зъбни импланти    Мелник    Пирин    Оптимист

www.dentalimplants.bg    Информация за планината Пирин    Туристическият информационен сайт

Винарска изба "Брулени хълмове" край Сливен. Комплексът беше изграден по време на строителния бум през 2005 - 2007 година, точно преди влизането на България в Европейския съюз. По същото време имаше и силен ръст на ипотечните кредити и цените на недвижимите имоти; повечето хора от бизнес средите смятаха че тези процеси ще продължат вечно, но през месец септември фалира инвестиционната банка Леман Брадърс, с което стартира Световната Финансова Криза. Секторът на винопроизводството (който всъщност е част от хранително - вкусовата промишленост) не беше толкова засегнат с изключение на вината от най-високия ценови клас - логично е че при ликвидна криза (недостиг на финанси) рядко някой клиент ще се реши да закупи бутилка вино на стойност от 2000 евро.

Както вече стана въпрос, в културата на някои страни е много вкоренено производството, продажбата и консумацията на вино. Такива страни са Италия, Франция, Испания и Португалия. Въпреки че в САЩ винопроизводството е повече от индустриален тип, и там има традиции поне от няколко века. Така например още през XV век европейските емигранти внасят винената култура в Америка и въпреки предизвикателствата в климата успяват да създадат модерно винопроизводство - което е в разцвета си през XVIII - XIX век. По това време интелектуалците започват да презентират виното като символ на пасторални идеи и изтънченост. Томас Джеферсън, който е бил голям почитател на френската култура, многократно е демонстрирал предпочитанията си европейското вино. Производството и консумацията на философската напитка са били част от неговата визия за аграрен идеал - живот в близост до природата и в хармония със средата, която заобикаля човека. Още по онова време обаче винените корпорации се опитват по-скоро да накарат консуматора да купува повече, отколкото да отгледат и възпитат познавачи. Затова и маркетингът по онова време е ориентиран предимно към създаване на брандове, а не към възпитаване на сетивност и вкус към виното. С развитието на икономиката и обществото като цяло се появяват млади и образовани почитатели на виното от средната класа, които започват да изискват специфична информация за конкретното вино и това кара производителите да я представят в по-конкретна форма. Още тогава високата винена култура започва да става причина за изглаждане на различията в обществото - виното се превръща в цивилизационен инструмент. Медиите играят голяма роля за това осъзнаване. Малко по-късно Джулия Чайлд чрез книгите и предаванията си предизвиква още по-голям интерес към насъчаване и култивиране на винения вкус. Тя дори основава през 1981 година American Institute of Wine and Food за още по-голяма гласност на винената култура - очевидно жената се е проявявала като инфлуенсър много преди да има социални мрежи, малко след като е изобретена глобалната информационна мрежа Интернет.

Малко преди това, през 60-те и 70-те години на ХХ век американският винен маркетинг се променя драматично - от посредствено вино в бег-ин бокс към качествен продукт с визия, съдържание и история. Това променя и настройките в обществото, помагайки за покачване на значението на виното и консумацията му. Същевременно с това американското вино излиза и на интернационалната сцена. Основна роля за това играе целенасоченият маркетинг, медиите, лидерите на мнение и определено винопроизводителите като посланици на самата винена култура. Така днес в САЩ има една изключително осъзната винена публика, която възприема напитката като ценен природен продукт и изтънчен събеседник на храната. Виното е прието като културна стока, която носи едновременно имидж и знание, формира социален статус и насърчава обединението на нацията, изглаждайки социалните и класови различия.

Очевидно основните предпоставки за изграждането и развитието на винена култура са свързани с четири елемента: наличието на качествено локално вино и винарни, специализирани медии и реклама, ресторантьорска и барова култура, както и специализирани магазини като директен посредник към крайния потребител и не на последно място условия за винен туризъм. Всичко това може да бъде засилено от разнообразен и интересен внос на чуждестранни вина, както и от достатъчно възможности за изграждане на винен мироглед - дегустации, информационни сайтове, събития и изложения, специализирани магазини, ерудирани винени инфлуенсъри и тематични статии.

За щастие качественото българско вино отдавна е факт. В последните 10 години се появиха традиционни занаятчийски винарни, а старите преосмислиха до голяма степен подхода си с оглед на това да предлагат все по-интересни продукти. Проблемът или по-скоро предизвикателството идва от друго звено на веригата. Връзката между производител и клиент е обикновено най-важният елемент в бизнес - отношенията, а тя за съжаление не е много развита в България. За щастие пандемичната обстановка принуди много производители да създадат онлайн магазини, с които да улеснят достъпа до своите продукти, но все още има сравнително малко специализирани физически магазини за вино. Ясно е че пазарът е труден, но докато не можем да купим виното, което искаме, на път за вкъщи, ситуацията си остава трудна и предизвикателна. Все още виното в бутилка за сметка на домашно произведеното се потребява много по-малко - в което България е на едно от първите места не само в Европа, но и в световен мащаб. За щастие в последните години се наблюдава постепенно увеличение на местата в Пловдив, София, Варна, Стара Загора и Велико Търново, които предлагат вина от всякакъв клас и за всеки вкус. Това са първите оптимистични сигнали за развитие на винената култура.

Професията винен консултант към момента не е особено добре представена в България. Тя обединява в едно качества като специалист по маркетинг, дегустатор и журналист. Всеки един опитен винен консултант трябва да познава добре историята, географията, климата, законите и вината от всеки един регион по света. Необходимо е да се познават методите за дегустация, качеството, пазарната стойност и потенциалът на различните видове вина. Трябва да могат да се правят маркетингови анализи на сегашни и бъдещи пазарни тенденции и най-вече - да се обича истински виното. То има нужда от адекватно представяне в обществото и на световния пазар, което виненият маркетинг може да му даде, за да може то да намери своето място на винената карта на света. Професията е за хора, за които каузите имат значение.

Изграждането на винена култура отваря нови хоризонти и интересни перспективи. Всяко пътуване до винен регион, среща с винопроизводител или посещение на събитие за дегустация дава нова информация, разширява мирогледа ни и повишава любопитството ни. По тази причина като допълнение откриваме и собствената ни сетивност. Чрез виното се връщаме към усещанията ни и започваме да разбираме защо харесваме един аромат или вкус повече, а други - по-малко. Винаги е добре да знаем причините, поради които обичаме нещо или някого. Не на последно място високата винена култура е свързана и с осъзнатост при консумирането. Като потребители имаме много възможности да научим нещо ново за виното - обучителни курсове, майсторски класове, събития и модерирани дегустации, както и специализирани винени клубове. Всички винени барове предлагат редовни дегустации, на които срещу определена сума можете да опитате 5 или 6 типа вина. Обикновено веднъж годишно се провеждат по-мащабни събития и форуми, за които е добре да си отделите поне един ден.

Друга възможност за обогатяване и разширяване на винения мироглед несъмнено е туризмът. Можете сами да си организирате пътуване, но в повечето случаи се изисква професионален подход, за да не остане лошият привкус от масовия винен туризъм - да, за съжаление има и такъв.

Книги, филми, видеа или социални мрежи са друга възможност за изучаване на виното. Нашето време е време на мобилните приложения и виното не остава встрани от тази мода. Това е един лесен и бърз начин за ориентиране на пазара, за споделяне на личните впечатления с огромен брой хора, както и възможност за създаване на собствена виртуална енотека. Винените лидери на мнение все повече се налагат като източник на информация и индикатор за нови трендове. Въпросът е как да се ориентираме и на кого да се доверим? Виното изисква повече от това да се снимаш с бутилка с рекламна цел. То има история, която трябва да бъде разказана. Световно известни личности в тази област са Маделин Пукет, Джанис Робинсън, Натали Маклийн и други. Очевидно е че знанието е увереност. Повишаването на винената култура вдъхновява и зрежда и най-вече допринася за запазването на една вплетена в социокултурния живот дълголетна традиция.

В България вино се произвежда от векове. Гордеем се с традицията си, но поради стечения на обстоятелствата редица фази от развитието липсват или са тотал(итар)но заличени. Дали заради войните или заради режимите, българинът е забравил да консумира кaчествено вино. Хубаво е че бавно си припомня, учи наново и е любопитен. А и в днешно време има повече алтернативи от периодите, в които се обръщаше или към избата на дядо си, или към някой от десетината винпрома в България. Сега поне има избор. Нека използваме възможностите, които все повече ни се предоставят. И ние като консуматори, и бизнесите като директни разпространители на винената култура. 

Оригинална реклама на винарска изба в Пирин планина, точно до хижа Вихрен. Въпросната винарска избра на Илия Гърчев се намира в Мелник, който град е твърде далеч от хижа Вихрен, поради което за нас си беше озадачаващо защо точно там собствениците са избрали да си направят тази безплатна реклама! Но, това си е тяхното виждане за Живота, Вселената и Всичко останало, така или иначе бай Илия си е атрактивен кръчмар, който винаги се стреми да забавлява гостите си.

Чаша полусухо вино от дъбови бъчви в Избата на Шестака - град Мелник. Много уж просветени в занаята казват че Митко Шестака реално не произвежда вино и не отглежда лозя, а само препродава продукция на различни винзаводи и винарски изби. Авторите на този сайт не са толкова просветени и нямат информация дали това са само злословия или в тях има частица истина; екипът ни обаче е редовен посетител на Избата на Шестака, тъй като обстановката е изключително приятна и предразполага към дълги разговори за Живота, Вселената и Всичко Останало, съпроводени с консумация на вино и всякакви мезета.

През последните години българското вино е с все по-добро качество - което се твърди от всички в бранша, а не само от производителите. Това е всъщност нещо чудесно, но е необходима доста допълнителна работа за налагането му като търговска марка по света, а дори и у нас. За все по-високото качество на този продукт допринасят много фактори - ноу-хау, повишената квалификация на технолозите и производителите, суровините, техниката, както и жестоката конкуренция. Според много икономически анализатори дори кризата с коронавируса е оказала позитивен ефект - поради дългите локдауни много хора си останаха вкъщо до късното лято на 2020 година, при което силно се повиши консумацията на вино през студените месеци и на бира през топлия сезон на годината. Също така качеството на виното изпреварва свързаните с него дейности - маркетинг, продажби, износ и реклама. Все още обаче в България се консумира сравнително малко вино като съотношение спрямо бирата и високоалкохолните напитки. Има малко на брой специализирани магазини; много често ресторантите слагат огромни надценки и това се отразява повече от лошо на произведеното в България вино. Освен това в много случаи българинът желае да пие качествено вино на цена от 5 лева за бутилка, но подобна цена е непостижима. За 10 - 15 лева обаче е възможно да се произведе добър продукт, какъвто и има на пазара.

По данни на Изпълнителната агенция за лозята и виното регистрираните винопроизводители в България са 282 през 2019 година, 311 - през 2020, а към 2021 - 327. Интересното е че силно спада количеството на преработеното грозде - докато през 2020 година в промишлените предприятия са обработени 129 760 тона, то през 2019 година това количество е с 6.6 % повече, а през 2015 година - с цели 30 % повече. Дали производителите решават да заложат на качествата за сметка на количествата? Предстои да разберем, но не бива да се забаравя и класическия постулат на диалектическия материализъм - количествените натрупвания водят до качествени измения, и то предимно в посока повишаване на качеството. Производството на вино зависи много пряко от наличието на суровина и следва в голяма степен производството на грозде в страната.

Производството на вино зависи много пряко от наличието на суровина - грозде. Общо 138 от винопроизводителите са регистрирани и като земеделски стопани - отглеждат собствени лозя. Други пък имат изградени отношения със свързани лица или договорни отношения с гроздопроизводители за осигуряване на необходимата суровина. Някои пък закупуват всяка година грозде от различни производители без да имат предварително договорени условия.

Според данни на Изпълнителната Агенция за Лозята и Виното през месец февруари 2021 година площта на лозовите масиви, използвани за производство на вино по сортове е следната:

По закон в България има само два обособени региона за производство на регионални вина - Дунавската равнина и Тракисйката низина. Винарските изби са длъжни да обозначават върху етикета на виното неговия произход - от един от тези два региона. Те обаче са твърде обширни и няма как да отразяват голямото разнообразие от релеф, климат, почви и винарски традиции в България. Често само в рамките на няколко декара има коренна разлика в почвите, изложението и микроклимата. Френският термин тероар много точно обобщава това. Според много енолози качествата на виното се обуславят от съвкупните влияния на цялата геология, география и климат, от сорта, екосистемата, но също от усилията, манталитета и познанията на хоратав дадено място. Това дава основание в България да се обособят осем винени региона - което е само едно възможно ориентировъчно разделение, но отговаря много повече на виненото разнообразие в страната ни. Такива региони са:

Средните добиви на винени сортове грозде в България през периода 2015 - 2020 са, както следва:

Производството на вино в хектолитри през периода 2015 - 2020 година е следното:

Производството на вино в извънпромишлени условия в хектолитри е, както следва:

Експортът на вино в хектолитри е, както следва:

Фотопрезентация на хубавите усещания в Избата на Шестака

Привечер във всяка една винарска изба времето спира...

Две чаши вино и хубави разговори, както се изразяваше лидерът на ДПС - Ахмед Доган

Трактор е паркиран сред лозята край винарска изба Трендафилов - все пак трябва и да се работи!

Както вече беше споменато по-горе, терминът тероар обобщава съвкупността от почви, климат, сорт грозде, агротехника, социално - икономически и дори културни фактори, които определят качеството и характера на дадено вино. Готова рецепта няма, но създаването на качествен тероар отнема поне няколко десетки години. И все пак, много често, случайно или не, естетическите качества на едно лозе водят до производството на по-добри вина. Например съществува на пръв поглед абсурдното схващане че за да бъде добро едно лозе, от него гледката трябва да бъде красива и просторна; както е казал народът, не ти трябва на баир лозе, но в този случай народът греши - ако искаш да произвеждаш добро вино, ти трябва точно лозе на баир! Техническото обяснение е че след като има гледка, лозето е на открито и проветриво място, което пък предпазва от измръзване и гъбични болести и води до по-добро узряване на гроздето. Освен естетическият е важен и етичният аспект - биологичното отглеждане, запазването на почвите, биоразнообразието и местните екосистеми почти винаги са характерни за лозята, от които се отглеждат едни от най-ценените вина по света.

Сортът Дорнфелдер се появява в Германия през 1956 година благодарение на упорития труд на един немски лозар. През 2007 година екип от винени експериментатори посяват първите насаждения в България от този сорт - това се случва в избата в град Съединение. Скоро след това специалистите откриват че сортът развива уникални вкусови показатели именно поради спецификата на почвата и климата на Горнотракийската низина. Сортът е изключително атрактивен поради по-ниското съдържание на киселини и високата екстрактивност. Друг плюс е ранното му узряване и по-високото му захарно съдържание. Вкусът на Дорнфелдер от Пловдив бързо трупа популярност сред ценители и познавачи и днес присъства във винените листи на много добри ресторанти в цялата страна.

Друг известен сорт е маврудът, който се отглежда поне от няколко хилядолетия край Асеновград. Според известния разбирач Митко Шестака, собственик на атрактивната Изба на Шестака в Мелник това не е точно български сорт, тъй като името му има гръцки корен - на гръцки маврос означава черен и именно такъв е цветът на мавруда - тъмночервен, почти черен. Етимологията на думата остава неизвестна - дали наистина сортът е гръцки или името му е дадено от многобройната гръцка общност, живяла в Асеновград до Балканската война? Към момента липсва информация за това. За първи път през 2021 година се организира Фестивал на Мавруда - на 26.10, Димитровден, като идеята е това да се случва всяка година занапред. Събитието е създадено с цел да се отдаде почит към всеотдайния труд на винари и лозари и да се популяризират местните сортове вино в Европа и цял свят. Това е празик на българското вино, посветен на най-емблематичния сред местните сортове, но и празник на всички любители на виното в България, каквито има доста.  

Винарска изба Трендафилов, близо до град Чирпан. Вижда се от автомагистрала Тракия

Насажденията с лавандула по време на цъфтежа си внасят допълнителен колорит в регионите покрай винарските изби в България. Лавандулата няма много общо с производството на вино - връзката е основно косвена. Състои се в това че някой фотограф е възможно на пияна глава да отиде да снима залеза на фона на полетата с лавандула и да сътвори култови снимки...

Сред лавандулата се срещат и плевели, които влошават качеството на снимката; има дори и единични макове. При добра поддръжка обаче полетата са изцяло лилави и създават едно усещане за сюрреализъм

Рога от муфлон - ловните мотиви почти винаги се вписват добре в интериора на винарските изби. Авторите на този сайт обаче не са особени почитатели на избиването на животни - поради това никой от нас не харесва особено всякакви части от животни, накачени по стените. Въпреки това обаче в някои случаи те също създават своеобразно усещане за уют. Вътрешността на избата на Шестака е пещера (но изкуствено прокопана, а не естествена), което през летния сезон създава една доста по-ниска температура от тази на околната среда и на любителя на вината просто не му се излиза!

Полилей от ковано желязо - добре се вписва в интериора заедно с дървото и покривките с традиционната българска шевица. Добре е да се използват естествени материали (дърво, камък, вар, тухли и окислени метали), въпреки че в много винарски изби модерният интериор с включването на бетон и стъкло също стои изключително добре.

В много винарски изби буретата са номерирани, което създава някакво усещане за ред; все пак по отношение на хигиената има много какво да се желае

Свещник от ковано желязо

За сериозно производство на вино първоначалната инвестиция е значителна - поне седемцифрена сума. Но ако някой ентусиаст желае да купи два по-малки съда за производство в по-малък обем, около 50 000 лева биха били достатъчни. Чисто формално, около 7 - 8 месеца биха били достатъчни за да заработи една винарска изба. Все пак рядко някой ентусиаст е успял да се справи за толкова кратък период от време. Независимо от размера на инвестицията в избата, производството на вино е дълъг процес и изисква много познания, а още повече и любов към продукта. Ненапразно във френския език се използва думата елеваж (elevage) за отлежаване на виното; терминът съвпада с думата за отглеждане на дете - l'elevage des enfants.

Традициите се променят. Всяка година класацията The World's best vineyards представя стоте най-забележителни дестинации за винен туризъм в цял свят. През 2022 година 500 международни експерти избират италианската винарна Антинори нел Кианти Класико (Маркези Антинори) за най-добра в цял свят и в Европа. С какво обаче се отличава тя? Семейство Антинори произвежда вино от 1385 година. Това са около 26 поколения, които според собствените им думи поддържат традицията и иновацията да съжителстват в перфектна хармония. Наградената винарна отваря врати през 2012 година и утвърждава връзката между семейство Антинори и техните предци. Винарната притежава и 4.6 хектара лозя, засадени предимно с кианти класико. Имението Санджовезе отглежда в малки количества и традиционни местни сортове като канайоло, чилиеджоло, колорино, малвазия нера и мамоло, както и френските сортове каберне совиньон и каберне фран. Традиците за производство на вино обаче не са само в Италия, Аржентина и Франция - всяка една страна има и своя почерк, включително и България.

Забелязва се тенденция новите винарски изби в България да залагат все повече на традиционните български сортове. Това вече измества тенденцията от периода 2010 - 2012 година да се отглеждат малко познати и редки сортове от цял свят. В момента се наблюдава преоткриване на българските сортове като продукт за маркетинг и популяризиране. Все по-често по етикетите се срещат червените сортове като Мавруд, Руен, Рубин, Гъмза, Мелник или белите Димят, различните видове мискет или Гергана. Избите инвестират не само в сгради и технологични мощности, но и в нови лозя с цел повишаване на качеството на виното. Същевременно изборът на сортове за нови лозя е ключов поради дългосрочния хоризонт на тези сериозни инвестиции.