Ахелой

Ахелой е град в България, който е разположен на брега на Черно море. Административно влиза в територията на община Поморие. Разположен е на брега на Бургаския залив, през града протича едноименната река. Около десеткилометрова плажна ивица свързва Ахелой с Поморие; освен това в града е изградено яхтено пристанище, има и сравнително добре развита туристическа индустрия. Населението на Ахелой е колебае в границите 2100 - 2500 души при различните преброявания от 1985 до 2011 година.

Черно море    Ахтопол    Градове в България    Зъбни импланти    Лицево - челюстна хирургия    Ахтопол    Рана

Град Ахелой има доста богата история. Още по времето на траките тук е имало населено място; дори името Ахелой има тракийски произход - ахел означава вода, воден, и това е една от 240-те думи, които са запазени в съвременния български книжовен език, но имат тракийски произход. Освен това гърците също са имали селище в региона - още преди да се основе Източната Римска Империя, на черноморския бряг е имало доста гръцки колонии - Месемврия, Одесос и Анхиало, като името на Ахелой е било Чимос. Поради това и селото е носело името Чимово до 1960 година, когато е върнато старото тракийско име - Ахелой. Интересно е че гръцкото име Чимос е запазено чак до 1934 година, когато под въздействие на различни националистически концепции името е побългарено на Чимово. През 2009 година с решение на Министерския съвет Ахелой придобива статут на град. Всъщност вероятно името на селото (а впоследствие града) носи името на реката - Ахелой. Тя е дълга 39.9 километра, извира от източната част на Бургаско - Айтоската планина и се влива в морето малко на юг от град Ахелой. Пощенският код на Ахелой е 8217, а телефонният код - 05968.

Град Ахелой е изключително богат на подпочвени води - което е логично, тъй като реката е формирала много наноси и между тях се просмуква вода от валежите и от самото речно корито. Поради това водоснабдяването на града е само от кладенци - има няколко държавни кладенеца, които осигуряват питейна вода и почти във всеки двор - частен кладенец.

Климатът на града е изключително мек. Определя се от близостта на Стара планина и Черно море. В Ахелой рядко са измервани темпераутури над 30 градуса по Целзий и под - 4 градуса. През 2008 година върху Латерновия нос е изграден фарът на Ахелой, около който се изгражда и едноименният ваканционен комплекс. В южна посока от него е устието на река Ахелой, а след нея започва плажът на Ахелой - той е дълъг цели 10 километра и достига до град Поморие. Северно от Ахелой плаж няма - има ниви, които завършват право в морето. Такъв пейзаж се простира чак до Равда. Поставени са голям брой ветрогенератори, тъй като през 8 - 9 месеца от годината си духа стабилен вятър.

От историческа гледна точка Ахелой е най-известен с битката, която се води тук между цар Симеон и Византийската империя. Борбата между България и Източната Римска империя започва още в края на Пети век, когато част от българите, живеещи в днешна Украйна, нахлуват в Тракия. Първото документирано сражение се провежда през 499 година, когато български завоеватели се сблъскват с 15 - хилядна римска войска, изпратена да защити Тракия. Битката завършва с категорична победа за българите, като през следващите няколко столетия те нахлуват на Балканите периодично, често в съюз с различни славянски племена. Така се поставя началото на вековен конфликт, който завършва едва през XIV век - тогава цар Иван Александър води последната война с Византия, след което турците на бърза ръка ликвидират и двете държави и логично повече конфликти межу тях няма как да има. Конфронтацията между България и Византия продължава девет века; особено ожесточена е обаче по времето на цар Симеон Велики - той е начело на българската държава от 893 до 927 година. Амбициозният и целеустремен български владетел е решен веднъж завинаги да приключи двобоя с империята и да се превърне в цар на българи и ромеи. Неговата вражда с ромеите продължава по време на цялото му управление и ангажира всички сили и ресурси на България - това до голяма степен води и до икономически упадък, тъй като всички войни и битки изискват така или иначе финансиране, дори или особено през Средните Векове.

Проблемите между България и Византия започват още в самото начало на Симеоновото управление. През 894 година българските търговци са изгонени от най-доходоносния пазар в света - Константинопол, и са принудени да прехвърлят финансовите си операции в Солун. Тази промяна е сериозен удар върху икономическите интереси на България и Симеон прави опит да защити търговското съсловие - провежда война от 894 до 896 година. За да спечелят време за прегрупиране, византийците привличат на своя страна маджарите - те нахлуват в България през 895 година и опустошават Мизия, Добруджа и части от днешна Южна Румъния. Кризата е толкова сериозна, че дори княз Борис Първи се връща за кратко в управлението на държавата, за да подпомогне своя син - през това време Борис вече се е оттеглил в манастир. Симеон пък привлича други степни племена на своя страна - печенегите, като в съюз с тях през 896 година побеждава маджарите при река Буг. Поражението е толкова сериозно, че маджарите се преселват към областта Панония, където живеят и до днес! След това българските войски навлизат в Тракия и разгромяват византийците при Булгарофигон, също през 896 година, след което се сключва мир и правата на българските търговци са възстановени.

През следващите 10 години от управлението на Симеон отношенията остават сравнително спокойни. Натрупва се известно напрежение поради честата смяна на властта в Константинопол, през 915 година българите дори превземат Адрианопол и скоро след това организират поход към Албания. През 917 година империята предприема действия, които са пример за нейната генерална стратегия - военен и дипломатически натиск с цел справяне с основните опоненти по всички фронтове. Мащабът на приготовленията е сериозен и е ясно свидетелство за целензасочено планиране и на оперативно, и на стратегическо ниво. Императрицата дава специални правомощия на двама гранични стратези - Лъв Равдух (на Драч) и Йоан Вогас (на Херсон) да организират широка антибългарска коалиция. Равдух влиза в поредица от преговори със сърбите и маджарите, докато Вогас привлича на византийска страна част от вождовете на печенегите, населяващи земите между Днепър и Дон. Планът е маджарите да нахлуят в българските земи от северозапад, сърбите от запад, а печенегите - от североизток. Межувременно империята трябва да организира експедиция по суша и море. Сухопътните сили начело с Лъв Фока трябва да настъпят по Черноморския път (Via Pontica), и да настъпят към самото сърце на българските земи - към столицата Преслав. Същевременно флотът начело с Роман Лакапин трябва да подпомогне печенегите през река Дунав за нахлуване в Добруджа - така както маджарите са подпомогнати през 895 година. За да прикрият намеренията си максимално дълго, византийците избират да действат с част от своите редовни войски (тагмата) и с избрани контингенти от провинциалните си сили (темата). Общо за операцията са предвидени 25 000 войници, без да се броят печенегите, маджарите и сърбите.

Капанът е добре заложен и по-неопитен владетел лесно би станал жертва на византийската стратегия. Симеон обаче веднъж вече има опит от комбинацията от военни и дипломатически действия на своите противници и е нащрек. Владетелят на областта Захумлие (днешна Босна и Херцеговина) Михайло Вишевич предупреждава българите за преговорите между Лъв Равдух и сръбския княз Петър Гойникович. Междувременно Симеон влиза в преговори и с маджарите и дори привлича някои от тях за свои наемници, а останалите се пренасочват за походи към Източното Франско кралство, което е силно разклатено от предишни унгарски нашествия през 910 и 915 година. Остават единствено печенегите, за чието спиране Симеон ще трябва да разчита на гарнизоните на дунавските крепости и укрепленията в Северна Добруджа. Това вероятно принуждава българския владетел да не ангажира пълния обем на своите сили. Във всеки случай тук е важно да се уточни че българската армия в никакъв случай не наброява 60 000 души, както погрешно се посочва във всички исторически сведения отпреди 2017 година. Причина за това разминаване е грешното цитиране на арабския хронист Ал Масуди, чиито текст "Поля от злато" изобщо не описва битката при Ахелой, а се отнася до нашествие на маджарите и печенегите на Балканите през 934 година. В действителност българската армия наброява между 15 000 и 20 000 души, като част от тях са оставени за защита на столицата при евентуален пробив на печенегите. По-точно силите на Симеон за битката при Ахелой не надхвърлят 15 000 души. Това според стандартие на Средновековието е една наистина значителна армия, сравнима по брой с войските на Карл Велики отпреди един век.

Византийците настъпват в Тракия през лятото на 917 година. Настъплението закъснява - вероятно поради изплащане на войнишките заплати с цел гарантиране на високия боен дух на армията. Този ход със сигурност е провокиран от разгрома на зле платената армия на Никифор Първи, която е разбита след нахлуването си на север от Стара Планина. Затруднения има и с транспорта на войници и храни от Мала Азия към Балканите, както и от съгласуването на бойните действия с тези на печенегите. Друга причина е очакването на действия от страна на сърби и маджари, които така и не се реализират. Във всеки случай воденето на война през юли и август е доста необичайно за време, когато бойните действия стартират през април или май. Решен да не допусне попадането на силите му в засада, Лъв Фока залага на по-лесния черноморски път. Заедно с него щабът на византийската армия допълват брат му Варда Фока (стратег на Анатоликон), личният му съветник Константин Липс, братята Роман и Лъв Аргир (стратези на Харсианон и Кападокия), както и опитният армейски пълководец Малех, стратег на темата Ликандос, прочул се в редица битки против арабите. Очевидно е че срещу България поемат най-елитните имперски войски, водени от най-прославените пълководци на василевса.

Симеон внимателно следи действията на византийците и на свой ред прави нужната подготовка, за да ги посрещне. Освен редовната българска кавалерия, която е гръбнакът на въоръжените сили през Средните векове, той ангажира и войски от военно - административните области - комитатите, сходни по замисъл с византийските теми и управлявани от най-доверените боляри. Макар е не толква прославена, колкото кавалерията, българската пехота, осигурена именно от комитатските части, също получава своя шанс да се докаже на практика срещу един от най-страховитите опоненти в целия тогавашен свят. Историческите извори не дават сигурни сведения за командния състав на българите, но според някои изследователи редом до Симеон служат неговите генерали Теодор Сугрица и Мармаис. Българският план предвижда да се посрещне византийската армия в района на Анхиало (Поморие) и да не й се дава възможност да настъпи към Преслав. По своето естество действията на Симеон повтарят маневрите на Тервел през 708 година. Впрочем битката при Ахелой от 917 година вероятно съвпада по местоположение със сражението при Анхиало, в което Тервел разбива силите на Юстиниан Втори.

Сблъсъкът на двете армии става на 20.08.917 година. Историците все още спорят за точната му локация, но вероятно тя е между днешните села Каблешково и Каменар. Височините непосредствено над село Каблешково са идеална позиция за разполагане на българското командване, а гористите им склонове служат за прикритие на кавалерийския резерв, който е оставен от Симеон според византийските хронисти. Същевременно около село Каменар са разположени няколко височини, които осигуряват добър поглед върху равнинната местност и биха служили добре за позиция на византийските командири. Това е и значително по-сух и сигурен терен в сравнение с блатистата земя, следваща протежението на черноморския бряг, чиято площ в древността е била значително по-голяма в сравнение с днешните блата около Ахелой. За времето на сражението може само да се гадае, но вероятно то се е провело в активната част на деня - между 10 и 16 часа.

Няма категорично становище как точно се стига до сражението. Според някои историци става дума за стандартна битка между две армии с построени един срещу друг войници. Според други пък византийската войска е атакувана от засада от българите така, както Тервел напада армията на Юстиниан през 708 година. За разлика от битката през осми век обаче византийските войски реагират адекватно на заплахата и приемат боен ред преди започването на същинското сражение. Както е типично за средновековните битки, първата конфронтация е извършена по фланга от кавалерията, докато двете пехоти напредват една срещу друга в центъра на сражението. Някои изследователи считат че Симеон използва леката наемническа конница на маджарите, за да предизвика силите на Лъв Фока, след което се стига до сблъсък между основните войски. Следва ожесточено сражение в центъра. Опитната византийска пехота приема вражеската атака, след което започва на свой ред да настъпва. По същия начин на десния ромейски фланг кавалерията притиска българите. На този етап на сражението те са изправени пред сериозен проблем - бойците срещу тях са не само много по-опитни, но и много повече на брой. Тази комбинация води до явен превес на византийците, които започват да изтласкват българските части по склона, на който е разположено село Каменар. Ситуацията очевидно е изключително тежка, след като лично Симеон влиза в битката и дори губи един от конете си, поразен от византийско копие.

Макар византийците временно да превъзхождат българите, силите на Симеон се оказват на достатъчна висота и не се пречупват под вражеския натиск. Вместо това част от центъра и левият фланг започват организирано отстъпление вероятно според първоначалния замисъл. Целта им е да разтеглят противниковия фронт и да намерят пролука в него. Имперските наръчници по тактика (стратегикони) съветват пълководеца да не избързва в случай на отстъпващ враг. Лъв Фокий обаче вярва че победата е в ръцете му и оставя своя десен фланг и център да се хвърлят в преследване. Тази манерва води до разстройване на бойния ред, подсилено от пресечения терен, по който напредват ромеите. Симеон, който е напуснал разгара на битката, за да организира маневрите на своите войски, следи ситуацията внимателно. Възможността за нанасяне на решаващ удар се открива съвсем за кратко в една битка и улавянето на този миг отличава добрия от посредствения командир. Българския владетел демонстрира своя талант.

В тояни момент пехотата и кавалерията на фланга спират отстъплението си, прегрупират се и атакуват византийците, които не очакват подобна маневра и не успяват навреме да възстановят бойната си линия. Междувременно в битката влиза и пазеният до момента кавалерийски резерв, който който обхожда левия фланг на ромеите и го оставя откъснат от напредващите център и десен фланг. Следва светкавичен удар, който нагъва ромейските редици. Ударът отляво е съчетан с натиск от прегрупираните български части - маневра, която напълно разбива византийския боен порядък и води до остъпление на армията към река Ахелой и черноморското крайбрежие. Българската кавалерия от резерва успява да прекъсне пътя за отстъпление на византийците на юг и само бягството на изток и после на югоизток остава опция за спасение. Поради това ромеите бягат към блатата; немалко от тях се удавят в река Ахелой при опита им за спасение. От тактическа гледна точка сражението е пълен триумф за българите. Остатъците от византийската войска използват прикритието на нощта, за да отстъпят към Анхиало, търсейки спасение след това по пътя към Константинопол и убежището на граничните имперски крепости в Североизточна Тракия. Лъв Фока успява да реорганизира остатъците от армията си и няколко дни по-късно отблъсва изпратения по петите му български отряд при Катасирти. Това показва че въпреки тактическото поражение при Ахелой византийците показват някакво ниво на оперативна ефективност. От друга страна битката е взела тежък дан от българите. Фактът че Симеон не организира мащабно настъпление към Константинопол може да се обясни както с липсата на яснота за действията на печенегите, които все още не са прекосили Дунав, така и с общото състояние на българската полева армия, която дава тежки жертви в откритото сражение с елитните имперски сили.

Победата на Симеон при Ахелой бележи един от най-мащабните тактически успехи в историята на европейското Средновековие. Съсредоточването на над 40 000 войници в една битка е постижение, което има малко аналози в историята на Европа преди XIV век. Провалът на експедицията на Роман Лакапин и нереализираното печенжко нашествие развързват ръцете на Симеон за офанзива по всички балкански фронтове, която ще доведе до най-голямото териториално разширение на България в цялата й история.

Полето, върху което най-вероятно се е провела битката край Ахелой. Край морето се виждат хотели и сгради в Поморие

Архитектурни чудеса в град Поморие, при вида на които цар Симеон би си заскубал брадата...

Височините, върху които според историците е било разположено византийското командване. Вдясно се виждат сгради от Бургас, който по това време просто не е съществувал като населено място. Жителите на град Сливен не без гордост описват как по времето, когато в Сливен се е основавала първата фабрика, Бургас е бил малко рибарско село - през 1834 година. За разлика от Бургас Несебър и Поморие имат хилядолетна история.

Ваканционен комплекс Aheloj Lighthouse

Заливът на Ахелой, на високия бряг започва комплексът, който носи името на фара

Река Ахелой - покрай нея се е водила битката между армията на цар Симеон и византийците, описана подробно по-горе

Разширението на река Ахелой

Малко преди да се влее в Черно море, река Ахелой образува нещо като езеро. На заден план - хотел в строеж. Снимката е направена през 2012 година, към днешна дата хотелът отдавна е завършен и приема гости

Бреговете на река Ахелой са обрасли с тръстика. На заден план - фарът, около който е изграден ваканционният комплекс

В някои участъци реката не е река, а блато

Грижата за околната среда не е сред приоритетите на хората, живущи в българските градове и села

Центърът на град Ахелой

Паметник в центъра на Ахелой

Пасторална картина - стадо овце пасе необезпокоявано в центъра на Ахелой

Паметникът в центъра на Ахелой е посветен на това, с което градът е известен - битката през 917 година

Ерозирала скала в Ахелой, която вероятно е свидетел на битката на 20 август 917 година

Алеи и зелени площи, които внушават усещане за спокойствие и душевен мир - времето в Ахелой е спряло

В центъра на града има малък парк с дървета и храсталаци - както в центъра на повечето градове и села в България

Улица в Ахелой - нещата не са се променили особено от времето на соца

Църква в Ахелой - Свето Възнесение Господне