Ахтопол

Видите ли окончания „опол“, ополис“ в името на някое населено място или обект, не се съмнявайте, било е във владение на Източната Римска империя (Византия); на византийци или гърци. Никопол, Созопол, Акрополис, Ахтoпол – работата е сигурна. Полисът (на старогръцки буквално град, но също и съобщност от граждани) е термин в съвременната историография, обозначаващ древногръцките укрепени селища, построени около акропол или пристанище с възможност за контрол на околната територия (khora) и затова често се превежда като „град-държава“.

Батак    България    www.dentalimplants.bg    www.bg-tourinfo.com    Лимфна дисекция    www.ralev-dental.bg    Арбанаси

Имплантология    Рила    Рилски езера    Седемте Рилски езера    Отовишки връх    Открит синус лифтинг    Избелване на зъби    Япония

Язовир "Карагьол"    връх Калин    Мальовица    Пирин    Връх Вихрен    Мусала    Язовирите в България    Черно море    Ендодонтия    Кариес

Ахтoпол е град в южното ни черноморско крайбрежие, на около 60 км югоизточно от областния център Бургас; на 11 км югоизточно от общинския център Царево и на 15 км север-северозападно от най-южното българско населено място край Черно море – село Резово до границата с Турция. Неговите по-стари имена са Авлеутейхос, Тирах, Перонтикон, Агапиполис, Агатополис (“Благоденстващ град”), Гастополи, Ахтебол. За първи заселници в района се приемат траките през 10 век пр.н.е., които били корабоплаватели, ловци и риболовци; занаятчии, търговци. Географското местоположение в района спомогнало при сгода да изкарват поминъка си и с пиратство; били добри и известни в това.

На мястото на днешния град Ахтопол са съществували селища още от новокаменната епоха, а през желязната епоха районът е населяван от тракийското племе тини. Като град Ахтопол е основан около 430 г. пр.н.е. от гръцки колонисти от Атина, като се предполага, че основаването му има връзка с действията на Перикъл в черноморските области, което се доказва от намерените дъна от амфори, декоративни керемиди, елинистична крепостна стена, котви и монети от тази епоха. В писмени надписи на древногръцки език селището се споменава като "град", а откритите паметници доказват съществуването на атинска колония. Античното име на града е било Агатополис. Градът се превръща в търговско средище, като в него се секат монети. След варварските нашествия от V – VII век градът е възстановен от византийския военачалник Агатон, който го нарича Агатопол. На места около днешния град са съществували селища още от новокаменната епоха (средата на V хил. пр. Хр.). Разкритите огромни количества металургични шлаки, като тези в м. "Сгуриите" край р. Резовска, подсказват, че Крайбрежна Странджа е заемала значимо място в праисторическия металодобив. Близкото "Граматиковско рудно поле" е един от най-древните рудодобивни центрове в света (4400-4200 г. пр. Хр.). Доказано е, че златото от Варненския енеолитен некропол (Култура Варна) е добито именно от тук. Съществува хипотеза, че тракийското селище е наследник на, и е възникнало около, т. нар. "Кула на тините" (Бургтинум). До IV в. пр. Хр. укреплението се е намирало в близост до брега, който след голямо земетресение е потънал, днес под морските води. От тракийския период е и близката до Ахтопол кула, т. нар. "Оградената кула" край с. Синеморец, която била издигната на естествено възвишение до устието на р. Велека. Разкритите в близост до нея златно съкровище и монети на Котис I (384-360 г. пр. Хр.), позволяват да се определи, че тя е била част от имението (чифлика) на богат представител на елита от Одриското царство.

Контакт с екипа на Ралев Дентал АД    Нашата рекламна програма    Онлайн магазин за дентални материали    Подробна информация за Пирин планина    Базални импланти - какво представляват    Българският имплантологичен справочник

Според една легенда, останала от някогашното гръцко население на Ахтопол, свързва основаването на града с древногръцкия бог Зевс: "Един от синовете на Зевс имал връзки с красива смъртна жена, която му дарила три прекрасни дъщери — Агата, Сиза и Виза. Като се научил за това, Зевс изгонил красавиците от подножието на Олимп и ги изпратил да се заселят в далечния Понтус (Черно море). Тук Виза построила крепостта Урдовиза (дн. Китен), Сиза основала Созопол, а Агата със своя любим Делфин съградили Агатополис (т. е. "Градът на любовта")". Градът е разположен на скалист полуостров между нос Ахтопол и нос Свети Яни, по абразионна тераса ( От лат. аbrasio - изстъргвам) – плоска повърхност, образувана край брега чрез механично разрушаване на земните пластове от морската или езерната вода. Обикновено има няколко различни по височина абразионни тераси. Най-старата по възраст е най-високо разположена). На запад (непосредствено до града) достигат разклоненията на странджанския рид Босна с най-висок връх Папия (501,4 м). На около 4 км на юг. близо до село Синеморец, е устието на река Велека. Надморската височина в града при църквата „Свето Успение Богородично“ (срещу пристанището) е около 10 м, на югозапад нараства до около 30 – 35 м. Климатът е континентално-средиземноморски със силно черноморско климатично влияние (мека зима – най-меката зима в България, горещо лято, ранна пролет и дълга топла есен). Почвите в землището са предимно канеленовидни лесивирани. През Ахтопол минава третокласният републикански път III-9901, който води на северозапад през село Варвара до връзка при град Царево с второкласния републикански път II-99 и по него – към Бургас, а на югоизток през село Синеморец води до село Резово, където свършва. През Средновековието Агатопол на няколко пъти е включван в територията на България. Надпис на хан Крум от 812 г. съобщава за завладяването му, по-късно е превзет от цар Тодор Светослав през 1304 г. Около 1389 г., двадесет години след превземането на Одрин от османците, одринската митрополия премества седалището си в Агатопол. За първи път Ахтопол пада под ударите на османските нашественици през 1396 г., когато е завладян заедно със Созопол и Мидия. През 1403 година султан Сюлейман Челеби го връща на Византия, наред с градовете от Босфора до Варна. Окончателното падане на града под османско управление става през пролетта на 1453 г., заедно със столицата Константинопол и „почти всички прелестни градове на Черноморието“. Скоро след това султан Мехмед II Завоевателя издава заповед в обезлюдената ромейска столица да се преселят жители от различни завладени градове на Балканския полуостров. В това число влиза и Ахтопол, в резултат на което той е обезлюден. Не след дълго градът се възстановява и в него са настанени малоазийски преселници. През XVII век той се споменава като седалище на епископ.

www.tourinfo-bg.net    Стоматолог в Пловдив    Връх Вихрен – трети по височина на Балканите    www.see-bulgaria.info    www.ralev-dental.com

Първи имплант от системата Implantium    Хирургията и информационните технологии    Предимства и недостатъци на имплантите    Имплантологични видеоклипове

Аналози и трансфери    Лицево-челюстна хирургия    Здравеопазване в България    Размерът е от значение - имплантатни размери    Зъболекар    Градове в България

В началото на XX век гражданите на Ахтопол притежават 45 кораба, три от които са с водоизместимост между 1000 и 3000 тона. При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ахтопол са доброволци в Македоно-одринското опълчение. След Балканските войни (1912 – 1913 г.) градът е присъединен към България. Гръцкото му население е изселено, а на негово място се заселват български бежанци от Източна Тракия. Бежанци от Ахтопол основават село Неа Агатуполи (в превод Нов Ахтопол) в Ном Пиерия, Гърция. Ахтопол е сполетян от голяма трагедия през октомври 1918 г., когато стихиен пожар го унищожава почти изцяло. Само за една нощ градът е изпепелен. Огнената стихия не пощадява и голямата митрополитска църква “Успение Богородично”, която се извисявала на най-високата част на носа. Оцелели едва тридесетина къщи, църквата “Възнесение Господне” от 1796 г. и частично манастирската църква “Свети Яни” (“Св. Йоан Предтеча”). През последвалата тежка зима, от глад и болести умират 51 души. Съвременният град е построен изцяло наново след пожара. През 1926 г. градът има 1095 жители. До днес са запазени църквата „Възнесение Господне“, построена през 1776 година, останки от манастира „Свети Йоан“ („Свети Яни“) от XII век, части от крепостната стена (на места достигащи 8 м височина и 3,5 м ширина). Крепостта Агатопол е строена от траки и римляни, а по-късно и от българи. Крепостта се издигала на високия скалист полуостров, а крепостната стена, описана от много пътешественици, е опасвала цитаделата на града. Изградена е от едроломени камъни, споени с хоросан, примесен с кирпич. Каменните пояси се редуват с четвъртити тухли и са с първоначална дебелина от 1,95 – 3 м и височина до 7 – 8 м, с редуване на каменни пояси и от 3 до 5 реда четвъртити тухли. На югоизточната страна се е намирала главната порта с две бойни кули, високи до 10 – 12 м. В близост до нея се намират останки от тракийска стена. В града има Исторически музей. През 40-те и 50-те години градът е бил крайна гара на теснолинейката Ахтопол – Бродилово демонтирана през 50-те години, поради неефективност. Единственото спортно дружество в града е Футболен клуб „Ахтопол“. Отборът е основан през 1992 година под името „Черно море“ (Ахтопол) и се състезава три години в Южната „Б“ областна група.

Цикатризиращи винтове    Сулкусформери    Биологична връзка    Вътрекостни импланти    Имедиатно имплантиране    Рискове в имплантологията    Размерът е от значение - имплантатни размери    Конична връзка    Морзов конус    Долночелюстен канал    Абатмънт    Циркониеви надстройки    Антибиотици в имплантологията    Рискове в имплантологията    Къси импланти    Синусов под    Синусова мембрана    Имплантатни размери    Смесени конструкции

Откритите артефакти (монети и др.) в околността на Ахтопол говорят, че към средата н III в. градът запада в стопанско отношение. Причините за това могат да се търсят като в готските набези, така и в мащабното земетресение от 262 г. След административната реформа от началото на IV в. при император Константин Велики Ахтопол попада в провинция Хемимонт с главен град Адрианопол, към Източната Римска империя (Византия). Така от затънтено градче в провинция Тракия той се оказва в обкръжението на столицата Константинопол. От тук насетне, снабдявайки със суровини и продоволствия столицата, градът започва да просперира. Археологическите проучвания сочат, че Ахтопол е укрепен с нови масивни крепостни стени през времето на управление на император Юстин I (518-527 г.). През средновековието Ахтопол се е намирал на границата между българската държава и Византия и минавал ту в български, ту във византийски ръце. Надпис на кан Крум от 812 г. съобщава за завладяването му. Агатопол е включен специално в клаузите на 30-годишния мирен договор при кан Омуртаг (815 г.), остава в пределите на България до 971 г. По-късно е превзет от цар Тодор Светослав, през 1304 г. След смъртта на Георги ІІ Тертер през 1322г. и края на Тертеровата династия, Агатопол минал във византийски ръце. В началото на царуването на Иван Александър (1331г.), след битката при Русокастро на 18 юли 1332 г., заедно с цялото Южно Черноморие, градът влиза отново в пределите на Второто Българско царство. До Балканската война (1912г.) в удобното Агатополско пристанище домували много лодки и гражданите му имали 45 кораба. Между тях имало 10-15 тонни платноходи и три кораба с водоизместимост от 1000 до 3000 тона. Те плавали не само в Черно море. Маршрутите им достигали чак Беломорските и Средиземноморските пристанища. За сезонния лов на паламуд, турук и скумрия ахтополци разполагали с 16 аламана.

След Балканските войни в 1914 г. гръцкото население напуснало Ахтопол и тук се заселили източнотракийски българи - бежанци от Бунархисар, Яна, Виза, Сереген, Чонгара, Блаца, Бунар Хисар, Малък Самоков и др. Съгласно преброяването от 1915 г. в Ахтопол са се установили над 100 български рода от по едно до пет семейства. Въпреки че българските бежанци били земеделци и скотовъдци, и попаднали в една непривична за тях среда, те бързо успели да се адаптират, като усвоили добре риболовството, корабостроенето, търговията и др. През 1927 г. новите ахтополци се организират в печелившата горска кооперация „Гранит”, през 1930 г. в Риболовна кооперация, преименува по късно на Цар Борис III, а с реализираните печалби закупуват транспортния кораб „Перун”. Въпреки сериозните сътресения, сполетели Ахтопол след 1914 г., градът успява да се съвземе и до 1944 г. бележи икономически ръст. Големият му упадък настъпва след 1944 г. с идването тоталитарната власт в България. Макар и да била построена теснолинейка, по която до Ахтопол започнали да извозват продукциите на дъскорезниците в селата Кости и Бродилово, през 1952 г. тя е ликвидирана. Освен това, градът попада в гранична област, достъпът до него е ограничен, с което постепенно затихват и стопанките дейности. С население от около 1200 жители (2014 г.), днес Ахтопол е най-малкият град по българското черноморско крайбрежие, след гр. Китен. Етническият състав включва 934 българи и 311 цигани. Основните поминъци на града в днешно време са туризмът и риболовът. Ахтопол е морски курорт с: хотели; ваканционни селища и бунгала (предимно в местността „Коросиата“, западно от града); ресторанти; увеселителни заведения; къмпинги. Плажната ивица край местността „Коросиата“, наричана Централен плаж на Ахтопол, е със ситен пясък и дюни, широка, с дължина в землището на Ахтопол около 1400 м, а заедно с плажната ивица, продължаваща на северозапад в землището на село Варвара (морски плаж „Къмпинг Делфин“ – общо около 2 км. Крайбрежното морско дъно е плитководно. Освен Централния плаж, в землището на Ахтопол има още поредица малки плажове: край града са „Фара“, „Ненаименован 1“, „Естрада“, „Бабешки плаж“, „Лазур“, „Свети Яни“, а на югоизток от града – „Айроди Север“, „Айроди“, плажове „Ахтото“, „Ахтос“, „Ненаименован 2“, „Велека устие“. Градът е в териториалния обхват на Природен парк „Странджа“.

Зъбни импланти - история    Зъбни импланти - практическа полза    Зъбни импланти - кой има право да ги поставя?    Бъдещето на зъбните импланти    Първична стабилност на имплантите с награпавена повърхност    Успеваемост при базалните импланти    Протезиране върху базални импланти    Бета - лактамни антибиотици    Линкозамиди    Синергистини    Принципи на приложение на антибиотичната терапия

Лимфен възел    Лимфна система    Перфорация    Строеж на лимфен възел    Устройство на лимфен възел    Групи лимфни възли

Курс по хирургия в Румъния    Папиломи    Конгрес в Рим