Снимка на Антим I - първият български екзарх. Роден е в Лозенград. Приема монашество в Хилендарския манастир (1837). Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя - Великата гръцка народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843-1844). Завършва с първия випуск богословското училище на о. Халки (1848), а по-късно с магистърска степен по богословие - и Московската духовна академия (1856). След завръщането си от Русия е преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на о. Халки. През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит, през 1868 г. - за Видински. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. Член е на Привременния синод на Българската екзархия и участва в църковно-народния събор от 1871 г. На 16 февруари 1872 г. е утвърден за български екзарх. Развива активна дейност срещу униатската пропаганда - която за момента очевидно е дила голям трън в очите на имперската руска пропаганда, маскирана като източно православие и панславянска идеология. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаване на въстанието. През април 1877 г. по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878), поема ръководството на Видинската митрополия. Участва в политическия живот на новата българска държава. Председателства Учредителното събрание през 1879 г. и Първото велико народно събрание (1879). Умира в град Видин.
Описана е и втора Биография. Екзарх Антим І е роден през 1816 г. в гр. Лозенград. Мирското му име е Атанас Михайлов Чалъков. Родът му е от с. Татарларе, Одринско. Завършва Халкинското богословско училище, Одеската семинария и Московската духовна академия, която завършва с блестящ успех и получава титлата “кандидат по богословие”. Служи като духовник в Руското посолство в Цариград и със своето рядко красноречие, печели симпатиите на всички, включително и на генерал граф Игнатиев. В духовната семинария на остров Халки, като професор, а по-късно ректор на богословското училище, той преподава църковна история, руски и славянски. Има големи успехи в църковните проповеди и против инославянските пропаганди в Малкотърновско, Кукушка епархия, Видинско и Мала Азия. През 1868 г. в разгара на борбите по българския църковен въпрос, е назначен за митрополит в град Видин. Там той се отказва от гръцката патриаршия и заема видно място между българските владици. Пътува из Тракия, Мизия и голяма част от Македония. Навсякъде държи пламенни проповеди и направо от паството възприема решението за отделяне на българската църква от Гръцката патриаршия. На 28 февруари 1870 година излиза султанския ферман, с който са признати за действителни исканията на българите за учредяване на самостоятелна българска църква. Дейците на църковното-национално движение, Висшият църковен клир и Смесеният съвет организират провеждането на Български народен събор, открит на 28 февруари 1871 г. Съборът взема решение за бъдещото управление на Екзархията и избира за екзарх Ловченския митрополит Иларион. След неговата оставка за първи всебългарски екзарх е избран видинският митрополит под името Антим І. Разбира се, за да бъде признат и избран за български екзарх, спомагат и руският посланик граф Игнатиев, Гавраил Кръстевич и други видни лица. В деня на българския народен празник “Св. Св. Кирил и Методий” на 11 май 1872 година, Антим отслужва в Цариград тържествена литургия, на която прочита султанския берет за утвърждаването му като екзарх, т.е. духовен началник и представител на българите в Мизия, Тракия, Македонско и Моравско. Гневът си гръцкият патриарх излива с отлъчването от църквата на Антим и всички български владици и схизмата на народа ни. Екзарх Антим повежда смела борба за избавлението на народа ни не само от гърци, но и от турци. Той води активна борба и против униатското движение по българските земи, което настоява Екзархията да премине под владичеството на Римокатолическата църква. По време и след Априлското въстание, той събира и изпраща сведения за баташките кланета пред цивилизования свят в защита на българския народ и прави изложение пред Европейската комисия в Цариград за българска автономия. Лично пише до Петроградския митрополит Исидор за застъпничество пред руския император, върху което Александър ІІ написва думите: “Да се освободи” На 17 април 1877 г. Високата порта сваля Антим от екзархийския престол и на 17 юли го изпраща на заточение в Мала Азия. Наскоро обаче се обявява Руско-турската война. Идва освобождението на България и Антим се завръща от заточение. След освобождението той председателства Първото Велико народно събрание в град Велико Търново и избирането на първия княз Александър Батенберг. Умира през 1888 г.
Мавзолеят на Антим Първи в град Видин, точно до църквата Николай Чудотворец
Мозайка, която изобразява Антим Първи
Видинската митрополия - сградата е определено впечатляваща и е архитектурен паметник
Точно срещи Видинската митрополия е разположена джамията на Осман Пазвантоглу. В град Видин, подобно на много други места по Балканите (а и по целия свят) мирно съжителстват няколко религии. Хората са стигнали до логични извод че противопоставянето им на религиозна основа не води до нищо добро. На върха на минарето на Пазвантоглу има листо (или обърнато сърце) вместо полумесец - всъщност това е единствената джамия в ислямския свят, която няма полумесец на върха на минарето си. Осман Пазвантоглу очевидно е бил индивидуалист, който не се съобразява много - много с общоприетите религиозни канони.