Аркутино е крайбрежно блато (лагуна) в Югоизточна България, което е близо до устието на река Ропотамо. Образувано е при потъването на част от черноморския бряг. Отделя се от Черно море с обширна пясъчна коса, а от река Ропотамо - с високи крайбрежни дюни. Водосборният басейн на блатото е малък - около 7 квадратни километра. Аркутино е обрасло с блатна растителност, от която местното население в миналото е плетяло рогозки. Растат голямо количество водни лилии. На около 400 метра в източна посока от блатото е разположен плаж и залив; заливът и местността около него също носят името Аркутино.
Заливът Аркутино. Плажът около него е чудесен, няма рязка промяна в дълбочината поради полегатия бряг и е много често посещаван от туристите
Черно море Острови в Черно море Синеморец Виж България Изгреви
www.dentalimplants.bg Ралев Дентал АД Зъболекари в България
Блатото Аркутино е разположено на запад от главния път Бургас - Созопол - Ахтопол - Синеморец. Има отбивка, на която да спрете и да отидете да снимате блатото. Водните лилии са навсякъде. На около 2.5 километра южно от тази площадка се намира устието на река Ропотамо. През четири - пет месеца от годината има огромни ята от комари. Площта на блатото е 62.2 хектара, а дълбочината му - 0.5 метра. Солеността е 0.2 %. Много малка част от площта на блатото е открита; по-голямата част е обрасла с гъста блатна растителност - водна леща, блатно кокиче, ръждавец и други водолюбиви видове. Тук е най-голямото ендемично находище на бяла и жълта водна роза в България. Също така се срещат и много видове птици, тъй като блатото е междинна спирка по прелетния път Виа Понтика. Другото име на блатото Аркутино е Мечешкото блато, но в днешно време там мечки не се срещат. Всъщност името на Аркутино в превод от гръцки означава точно Мечешко Блато - вероятно в миналото тук наистина са се срещали мечки.
Водни лилии - снимката е направена през октомври, когато растението не цъфти. В миналото популацията е била доста по-голяма, докато в днешно време е доста намаляла
Курортният комплекс Аркутино - построен е по времето на строителния и инвестиционен бум през 2006 - 2007 година. Според много екоактивисти построяването на този ваканционен комплекс е едно светотатство спрямо българската природа; според по-голямата част от обществото обаче това не е чак толкова лошо решение за създаване на сезонна заетост в региона. Ваканционното селище носи името Семеен комплекс Аркутино и е разположено на около 300 метра от брега на морето.
Блатото Аркутино - както беше описано, то се е образувало при пропадането на морския бряг, но периодично се пълни и от водите на река Ропотамо
Недалеч от местността Аркутино е разположен комплекс Свети Тома - друг семеен комплекс, който претендира за висок клас. Наистина, сградите изглеждат нови и с добро техническо изпълнение
До късна есен плажовете на Аркутино се посещават от туристи. През ранната пролет много хора също започват да идват тук - съчетанието от море и зеленина е незаменимо!
Ако в следобедните часове се разходите по бетонния кей, дори ще можете да заснемете залез на фона на Черно море
Дори и през ноември има любители на морето, които използват топлите дни за плаж
Змийският остров се намира на около километър от плажа на Аркутино навътре в морето. Много птици обичат да посещават острова; на около 10 километра в южна посока близо до Лозенец пък се намира Птичият остров - както подксазва името му, там живеят изключително много птици. На островите в Черно море птиците нямат естествени врагове и поради това те се чувстват спокойни там. На Змийския остров обаче буквално гъмжи от змии, което си е доста зловеща гледка!
Снимки на най-големия проблем на местността Аркутино - недовършената бетонна грамада на Людмила Живкова. Всички хора, които през лятото идват на плаж в Аркутино, си задават логичния въпрос - какво всъщност е това? Това е комплекс от сгради, които и сега изглеждат авангардни и модернистични в ахитектурно отношение. Дъщерята на Тодор Живков е имала една доста утопична и в някои отношения направо налудничава идея - в тези сгради да се изгради учебен комплекс, в който да се обучават най-талантливите деца от България, а защо не и от цял свят. Тези деца в бъдеще би трябвало да ръководят света без войни и стратегическо противопоставяне, а в духа на разбирателство и взаимопомощ. Подобни хора би трябвало да заемат ръководни постове в ООН и ЮНЕСКО - всъщност това е и идеята на асамблеята Знаме на Мира, която Людмила Живкова организира два пъти преди смъртта си. Асамблеята е една основно пацифистка инициатива, която привлича куп ентусиасти от цял свят. В училището в Аркутино първоначално би трябвало да се обучават около 250 български деца; на по-късен етап подобни училища би трябвало да се открият и на други места, най-вече в обезлюдената Странджа. Проектът се е наричал Звездна Карта и на още по-късен етап е трябвало да включва и картотека на повечето талантливи деца по света. По понятни причини идеите на Людмила Живкова не се харесват на другарите от СССР - те направо са настръхвали при всякакви идеи за елитарност и формиране на прослойка от образовани хора с интелектуално ниво над средното - вероятно защото те самите са били зле образовани и са изпитвали страх да не би един новосформиран елит бързо да успее да ги измести от челните позиции във властта. Според различни конспиративни теории тези планове и умозрителни концепции дори довеждат до смъртта на Людмила Живкова - тя умира при неизяснени обстоятелства и според същите конспиративни теории е отровена от КГБ. Комплексът стои недовършен в продължение на над 40 години и все не успява да се намери инвеститор, който да направи нещо смислено от тази бетонна грамада.
Всъщност комплексът започва да се строи през 1984 година - три години след смъртта на Людмила Живкова. Както при всеки друг проект, свързан с дъщерята на Тодор Живков, не се пести от багери, бетон, арматура и взривове. В този ред на мисли, НДК също е посторен по идея на Людмила Живкова и е също толкова мащабен проект. От 1981 до 1990 дворецът носи името на Людмила, а откриването му е през 1981 по случай 1300 години от основаването на България. Мащабите на комплекса в Аркутино обаче са също толкова сериозни и спокойно биха засрамили инвеститорите от строителния бум, разиграл се около 20 години по-късно. След около пет години обаче грандоманският строеж спира - пак според различни коснпиративни теории под влияние на дисидентската организация Екогласност, която твърди че проектът ще пречи на прелетните птици.
Суха плажна растителност. Срещат се растения с бодли, които не е приятно човек да настъпва