Балчик

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация, в която всеки от вас може да даде своя уникален принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. На тези имейли може да изпращате свои впечатления и информация по тематиката, като ще станете съпричастни съавтори в изграждане на най-подробната туристическа информационна платформа за България. Желанието ни е да съберем като никъде другаде, на едно място, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме, а и не целим, вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече повече идеална, отколкото - комерсиална. Посетителите на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано със споменаване на източника, поради което най-учтиво молим да ни изпращате ваша уникална информация, като ни дадете най-общи данни за себе си - име, фамилия; също и имейл, който обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните му в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на вашата дейност, продукти и услуги.

Балчик е малък крайбрежен град в североизточна България, административен център на община Балчик в област Добрич. Населението му е наброявало 12 690 души през 2015 година. Разположен е в средните части на северното българско Черноморие, в близост до курортния комплекс Албена. Значими забележителности в Балчик са архитектурно - парковият комплекс „Двореца“ и Ботаническата градина. Дворецът се състои от комплекс вили и различни обслужващи сгради, изградени през периода 1924 – 1934 г. като лятна резиденция на румънската кралица Мария Единбургска в най-южната точка на новоокупираните от Румъния земи. Ботаническата градина е създадена през 1955 г. от академик Даки Йорданов. Днес тя обхваща площ от 194 декара.

Траките са първите заселници на земите, върху които е разположен днес град Балчик. Открити са тракийски предмети на възраст над 2000 години - чаши, метални съдове, накити и оръжия. По време на гръцката колонизация на Черноморието милетски колонисти основават селището Круни (Krunoi), чието име означава „Пролет“ или „Извори“. Според Херодот градът е основан по времето на мидийския цар Астиаг, царувал от 585 до 550 година преди Новата Ера. Известно време след това селището е прекръстено от гражданите му на Дионисополис (град на бог Дионис) в чест на гръцко - тракийския бог на виното. То е било в района на днешното рибарско пристанище. През 2007 година са разкрити основите на храм на Кибела от елинистичната епоха с множество статуи, фризове, фигурални композиции и украса. След похода на Ситалк към 440 година преди Новата Ера селището става част от могъщото тракийско Одриско царство - то е включено едва през 46 година от Новата Ера в състава на Римската империя. Очевидно траките са били упорит и независим народ и са отказвали да паднат под римска власт - въпреки агресивната политика на империята по отношение на териториалната експанзия, подкрепена от най-силната за времето си армия.

В късната античност градът постепенно се премества навътре в сушата и римляните издигат нова голяма крепост. Тя е превзета от българите още при основаването на България през 681 година. Крепостта е обитавана и разширявана през цялата епоха на Първото българско царство. Прабългарско голямо селище е открито и в района на Авиобазата, където при разкопки на 23 юли 2004 г. в ранносредновековното селище са открити шест биритуални прабългарски гробове от края на VII в. Предполага се че това е най-ранният средновековен двуобреден некропол от прабългарския период – от времето на хан Аспарух, по-стар и от некропола край град Нови Пазар. Друго средновековно българско селище със землено укрепление е имало на хълма Ехото (Джени баир).

Идентифицирана е средновековната агломерация (по времето на социализма - селищна система) Карвуна, която е концентрирана около едноименната българската крепост от времето на Втората Българска държава. Тя дълго е главен град на Добруджа. Малко след смъртта на болярина Балик през 1366 година обаче неговият наследник Добротица премества столицата си в Калиакра. И днес там е запазена голяма част от съществувалата крепостна стена, реставрирана и доизградена през 80-те години на ХХ век. В края на 14 век град Балчик пада под османска власт. Оттогава той носи днешното си име - предполага се че е кръстен на деспот Балик, но категорични доказателства за това все още няма.

В Княжество България Балчик е освободен от османската власт през 1878 година. Няколко месеца преди това началникът на балчишката телеграфна станция Еранос Ераносян спасява Каварна от започналото там клане над българите, опожаряване и унищожение на града. Поради това той е убит на 22 (според стар стил - 10) юли 1877 г. от турците. Подобни легенди се разказват и за град Пазарджик - телеграфистът променил мястото една запетайка в текста на телеграмата и се получило "Да се запази, не да се изгори!" А оригиналният текст на заповедта на султана е гласял "Да се запази не, да се изгори!" Веднага след това 80 души доброволци от Балчик и Силистра сформират конна чета (така наречената Драгунерия), оглавена първо от каварненския първенец Андрей Василев – Амира, после от Бончо Павлов – Бунала и накрая от капитан Радович. Четата действа срещу поробителя, разузнава пред руските войски и подпомага казашките разезди. При боя на руснаците за град Добрич четниците прекъсват телеграфната връзка с Варна, след което се отправят към самия град и разрушават жп линията при гара Гебедже (днес Белослав). С тези свои акции те значително подпомагат освободителите. Руските войски освобождават Балчик от османската власт на 22 януари 1878 г.

През 1913 г. Балчик попада под румънска власт. По време на Междусъюзническата война Румъния нарушава подписания от нея само няколко месеца по-рано Петербургски протокол и напада в гръб България на 28 юни 1913 г. Добруджанската румънска армия се възползва от липсата на съпротива от каквито и да е български войски и окупира българските държавни територии до линията Тутракан – Балчик. През август 1916 г. румънците отвличат и изпращат в концлагери в Молдова 57 градски първенци и много работници и каруцари от Балчик, дори деца на 12 години.

Паметникът с морско оръдие „Шнайдер“ на площад „Капитан Георги Радков“ е построен в чест на героичната защита на Балчик. Hа 6 септември 1916 година българската войска осъществява десант и Балчик е освободен. На 13 декември 1916, само три месеца след това, градът е атакуван и жестоко бомбардиран от руска ескадра, водена от един крайцер и два ескадрени миноносеца. Атаката е отблъсната и корабите са прогонени в морския бой при Балчик от защитаващите града български артилеристи от бреговата батарея „Света Троица“, командвани от капитан Георги Радков. Артилерийският взвод е подпомогнат от 3 хидроплана и българската подводница Подводник № 18. Сражението продължава около час и половина. Руският отряд успява да изпълни бойната си задача, като подлага на артилерийски обстрел и разрушава пристанището на Балчик и мелницата на Анонимното индустриално дружество - обекти, които са важни за логистиката на българската армия в Добруджа. При бомбардировката са убити 4 и ранени 5 цивилни лица от българска страна и са нанесени тежки материални щети на граждански обекти в Балчик. Българските сили полагат максимални усилия да противостоят, но поради по-ниските тактико-технически характеристики на въоръжението си не успяват да попречат на противника да изпълни задачата си и да се изтегли на собствен ход, без да понесе сериозни щети. Поради агресорската роля на Имперска Русия, която не се вписва в идеологическата догма за братските отношения със Съветския съюз и Румъния по време на тоталитарния режим на БКП в България (1944 - 1989) инцидентът е обект на цензура, като е изследван съвсем бегло и без да се навлиза в излишни подробности. На 1 септември 1916 България обявява война на Румъния и се открива така нареченият Северен или Добруджански фронт. Румъния предварително договаря с така наречения Букурещки договор от 27 август 1916 година военна подкрепа от Русия като условие за присъединяване към Съглашението. Още в края на август отряд кораби от руския черноморски флот се базира в Кюстенджа (днес Констанца), за да защитава румънското крайбрежие и да извършва разузнаване и бойни операции срещу българското черноморско крайбрежие. Руските бойни кораби се включват активно във военните действия на румънските, руските и сръбските сухопътни части, като оказват артилерийска подкрепа на левия фланг за периода 20 септември - 15 октомври 1916 година и обстрелват българските войски, разположени южно от Тузла. В подкрепа на левия фланг на руско - румънската армия на 21 и 22 октомври (когато III българска армия преследва разбитите противникови части) участва руският линеен кораб „Ростислав“, който с мощната си артилерия от четири 254-mm и осем 152-mm оръдия противодейства на завладяването на крайбрежния район и Кюстенджа.

След предварително разузнаване и бомбардиране с водосамолети позициите на румънските войски в Балчик на 5 септември 1916 година български миноносци стоварват морски десант. В резултат на предизвиканата паника от бомбардировките и от десанта румънските части напускат града и Балчик е овладян без бой. Установяват се големи запаси от храни и горива, което от военна гледна точка благоприятства настъпателните действия на българската войска. От особена важност е най-голямата българска мелница, построена за една година от българското Анонимно индустриално дружество и работеща от юни 1910. Като отчита важността на складовете за жито в Балчик и Каварна и възможността с тези храни да се изхранва Трета българска армия, руското командване предприема нападение на 7 септември 1916 сутринта с ескадрените миноносци „Быстрый“ и „Громкий“ (и двата клас „Новик“). Корабите бомбардират пристанищни съоръжения, мелницата и унищожават товарен кораб за превоз на бензин. Високоскоростните миноносци само за 8 минути заемат огнева позиция и срещу Каварна, където извършват артилерийско нападение срещу житните магазии и града. На 9 септември 1916 сутринта отново 2 миноносеца обстрелват Балчик. Българското военно командване отчита че липсата на артилерийска брегова отбрана може да има тежки последици за града и региона и в края на октомври 1916 година открива огнева позиция в Балчик с преместването на  Втора оръдейна морска батарея от Варна под командването на капитан Георги Радков.

След превземането на Кюстенджа от българската войска руският флот се пребазира във военноморската база в Севастопол. На 6 декември 1916 година е превзета столицата на Румъния Букурещ и това е отпразнувано с тържествен марш на победителите – български, германски и турски войски. На 12 декември 1916 държавите от Централния съюз правят официално предложение за спиране на войната и възстановяване на мира в Европа. В 11 часа на 12 декември 1916 министър-председателят Васил Радославов връчва колективна нота на чуждестранните дипломатически представители, а след това тази декларация е прочетена в Народното събрание. Словото е посрещнато с продължителни ръкопляскания. Въпреки това на следващия ден се провежда третата разрушителна бомбардировка на град Балчик. Това е военна операция без каквото и да е тактическо или стратегическо военно значение, тъй като на Добруджанския фронт след разгромяващото победоносно настъпление на българската войска практически не се водят военни действия. Боят при Балчик през декември 1916 е най-дългият по времетраене пряк военен сблъсък между български и неприятелски сили по черноморското крайбрежие, като е единственият морски бой с българско участие в рамките на принадлежащото ни днес крайбрежие. При крайно неблагоприятно съотношение на силите координацията на действията и проявеният героизъм на участниците превръщат отбранителния бой в централно събитие в историята на българския военноморски флот. В съвременни руски публикации се отбелязва че българската брегова артилерия и морска авиация противодействат умело на атакуващите кораби.

Описани са и други противопоставяния по време на Първата световна война край Варна, Кюстенджа и в Беломорието, но те са по-краткотрайни и със значително по-малки поражения и за двете страни. Съвместният отбранителен морски бой е по-висша форма на военно стълкновение в сравнение с торпедната морска атака срещу турския крайцер "Хамидие" (бронепалубен крайцер). Докато при атаката срещу турския крайцер участват еднородни тактически бойни средства – миноносци (торпедни катери), в отразяването на неприятелския удар срещу Балчик участват разнородни сили, включително и нова бойна техника – водосамолети. В тактическо отношение това е значително по-сложно и е по-висока степен на военноморското изкуство. Балчик е разположен амфитеатрално върху площ от 1120 декара в долина, отворена към морето. За час и половина бомбардировка върху тази площ се изстрелват 80 тона снаряди. Разрушителният ефект е голям поради гъстото градско застрояване, което освен всичко е от паянтови и полумасивни сгради. Поетесата Дора Габе, която посещава града един месец по-късно, обрисува тягостната атмосфера и сравнява Балчик с мъртъв град - гробище. Подобно е описанието и на друг свидетел – писателя Стилиян Чилингиров. Задачата на артилерийската батарея е да защитава Балчик. На руското нападение се противодейства с максимален по темп огън на бреговата артилерия, въздушните атаки от летците на водосамолетната станция и заплахата от торпилиране от българската подводница, т.е. осъществено е добро тактическо взаимодействие. При това в проведения морски бой от българската страна няма поражения в жива сила и военна техника. При неприятелското нападение и бомбардировка са убити 4 и ранени 5 жители на Балчик. Финансовите измерения на щетите са много големи и те включват не само унищожаването на мелницата на Анонимното индустриално дружество, но и унищожаването на голяма част от сградния фонд на града. След морският бой при Балчик противникът преустановява артилерийските удари срещу Балчик и Каварна. Проведената военна операция не е тактически или стратегически ход, а наказателна мярка, породена от безсилието за водене на успешни военни действия срещу България. При това този акт се провежда, след като на 12 декември 1916 г. държавите от Централния съюз едностранно са направили официално предложение за спиране на войната и възстановяване на мира в Европа и е връчена колективна нота на чуждестранните дипломатически представители. Русия излиза с официално комюнике, в което оправдава действията си в тази тилова зона - изтъква се че основната цел е да се разрушат българската мелница, складовете и пристанището. Според комюникето това е предизвикано от военна целесъобразност, като се унищожават обекти, обезпечаващи продоволствието на армията. С този документ се цели да се прикрие истината, че тези обекти са разрушени още през септември, както и това, че бомбардировката и разрушаването на града е наказателна мярка, предизвикана от широкото обществено недоволство в Русия от поражението на Добруджанския фронт поради неуспешните военни действия срещу България. С този документ се цели да се изключи всякаква аргументирана юридическа реакция от българска страна. Макар Балчик да е освободен от България през септември 1916, съгласно Букурещкия мирен договор от 28 юли 1913 г. Южна Добруджа юридически принадлежи на Румъния. Поради тази причина българското правителство не може да изрази официален протест или да използва като инструмент международното право и да осъди този акт на Русия. Не е създадена и анкетна комисия, която да разгледа случая обстойно. По време на тоталитарното комунистическо управление в България, заради „братските“ отношения със СССР и Румъния, историческите факти от времето на Първата световна война са манипулирани или премълчавани. Участието на България във войната срещу Румъния, Русия и Сърбия на Северния фронт (Добруджанския фронт) не са изследвани - нямат популярността, която заслужават и са бяло петно във военната история на България.

През 1919 година, непосредствено след края на Първата Световна война, Балчик отново е окупиран от румънците. По време на репресиите за периода 1913 – 1940 година румънските окупатори убиват 73 жители на града и над 900 от околните села. Имената на всички тези хора са записани на паметни плочи, поставени през 2005 г. в градината пред община Балчик. Според запазените писмени свидетелства към 1929 година селищата от вътрешността претърпяват чувствително стопанско развитие със завършването на железопътната линия Добрич – Черна вода. Крупните търговски центрове Балчик и Каварна губят значението си. Крайбрежието запустява, а градовете му намаляват стокооборота си наполовина, което сочи тенденция към превърщането им в летни курорти с малочислено население, разчитащо на сезонни приходи. На 21 септември 1940 г. силите на военноморския ни флот, командвани от контраадмирал Асен Тошев, извършват десант и заемат града, Двореца, Каварна и ивицата на Добруджанското крайбрежие, които румънците не желаят да предадат на България, както е договорено от Цар Борис III в Крайовската спогодба от 1940 година. С това градът е освободен и българският суверенитет над Южна Добруджа е възстановен окончателно. В следващите месеци в Балчик и околните села са приети и се заселват хиляди българи - бежанци, депортирани от родните им български земи в Северна Добруджа.

За етимологията на името Балчик съществуват няколко предположения. Както вече беше споменато по-горе, името Балчик произхожда от личното име на болярина Балик - брат на деспот Добротица, виден български феодален владетел в Добруджа, чиято столица е бил и по чието име завоевателите го назовават. Подобни са названията, дадени от турците на доста други български градове - град Кюстендил е наречен на името на деспот Константин, Доспат - на деспот Алексий Слав, на областта Добруджа - на името на деспот Добротица. Срещат се и други версии за произхода на името на града – възможно е Балчик да произхожда от куманската дума „баликчик“ – „градче“ (според проф. Иван Добрев) или от „балчук“ – турска дума, означаваща „калищата“ - предвид стичащите се бели кални потоци по улиците на града след всеки дъжд. Съществува и друга турска дума „балъкчък" - умалително име, означаващо място на богат улов на риба. Четвъртата верися за произхода на името Балчик е (според унгарския тюрколог Тамаш Секереш) от тюркското „bal“ – пчелен мед, при което Балчик означава меден град. Следва да се вземе под внимание, че сегашното название на града възниква едва след падане на България по турска власт. Много е вероятно името да произхожда от турската дума „balçıк“, което се произнася „балчък“ - в превод означава глина. Такава се намира в околностите на града, особено в западната ерозийна част. Глина се е добивала и по някои от баирите, дори в рамките на самия град. Във всеки случай името Балчик звучи доста турскоезично.

В Балчик има 5 православни храма, 4 от които са действащи. Най-стара е църквата „Св. Николай Мирликийски“, която е построена към средата на XIX век и е първата българска църква в Балчик. В града има и една джамия, която е действаща. Преобладаващото вероизповедание в Балчик е православното християнство. Има и няколко протестантски църкви (баптистка, адвентистка и петдесятна).

През месец февруари 2006 г. на посещение в Балчик идва премиерът, за да се запознае с възможностите и перспективите за развитие на черноморските градове. Официалното откриване на новата административна сграда в Балчик се извършва от президента на Република България по това време – Георги Първанов, на 24 май, който е официален празник на града. През септември на посещение в Белия град е председателят на парламента Георги Пирински. За пръв път в историята на града се случва в рамките на една година той да бъде посетен от премиер, президент и председател на Народното събрание - което е без особено значение, тъй като политиците от цял свят са склонни предимно към обещания, а не към активни действия. През септември 2007 г. руската президентша (по онова време) Людмила Путина посещава града.

В Балчик се развива основно туристическа дейност през летния сезон. Традиционните посетители са главно от Румъния, Русия, България, по-малко – от Чехия, Полша и скандинавските страни. Хотелиерството и ресторантьорството са основният източник на доходи за местното население. Сериозна пречка пред развитието на този отрасъл е липсата на достатъчна по площ плажна ивица. Риболовът е типичен отрасъл за региона. Яхтеното пристанище дава възможност за акостиране на около 60 яхти. Развит е яхтеният туризъм - предлагат се разнообразни пътешествия по северното Черноморие, а и на по-далечни дестинации. Организират се пикници, риболов и къпане в морето, бой с пиратски кораби, романтични нощни круизи и други подобни вълнуващи преживявания.

В околностите на град Балчик са изградени и две игрища за голф, едното от които е проектирано от световноизвестния играч на голф Иън Уснам. В края на 2006 г. се започва изграждането на пречиствателна станция, за която са осигурени 22 милиона евро по програма ИСПА. Станцията е въведена в експлоатация през 2009 година. На 1 юли 2009 е прерязана лентата и на брегоукрепителното съоръжение Дамбата, с помощта на което в морската си част Балчик се свързва с курорта Албена. Стойността на строително-монтажните работи е 4 200 000 евро. Освен брегоукрепително съоръжение Дамбата е и пешеходна алея, по която туристите могат да се разходят от Балчик до Албена по самия бряг или да карат велосипеди. През 2019 и особено през 2020 година обаче една част от съоръжението вече е повредена и на практика не може да се стигне от едното населено място до другото. Планира се изграждане на парк Ехо.

Възрожденската църква „Св. Николай Мирликийски“, построена през 1848 г. и килийното училище в двора ѝ са ансамблов паметник на културата от национално значение - както и старата фурна срещу тях. Храмът на Кибела, открит близо до площад „Рибарски“ е археологически паметник на културата с наднационално значение. Средновековните крепостни стени на града, запазени в кв. „Васил Левски“, също са археологически паметник. Възрожденските каменни чешми, големите търговски каменни сгради и оцелелите тук-там традиционни възрожденски къщи също са забележителни произведения на българската архитектура. Изграден е паметник на падналите в битките за обединението на България във войните от 1912 – 1913, 1915 – 1918 и 1941 – 1944 година - това са 61 граждани на Балчик. Съществува и паметник на капитан Георги Радков и командваната от него лека брегова батарея - тя е победила и отблъснала в морския бой при Балчик на 13 декември 1916 г. тежката руска ескадра, която бомбардира и се опитва да разруши напълно красивия български град.

В Балчик има паметни плочи на родените или живели в града македонски войводи Андон Калчев и Михаил Даев, на опълченците Георги Попов, Никола Иванов, Никола Минков, на дома на опълченеца Георги Попов и на летеца - изтребител Симеон Михайлов. Има и паметник на убитите от румънските окупатори по време на репресиите 1913 – 1940 г. - както вече беше описано, това са 73 жители на града и над 900 от околните села. Изградени са мемориални чешми за възпоменание на моряците от Българския Беломорски флот и Черноморския флот; също така на българите, които са се борили за своите църковни и просветни права в града. Тази борба е била особено интензивна през първата половина на XIX век, когато влиянието на гръцките фанариоти нараства силно и върниква реална опасност от асимилиране на българския етнос. Изградени са мемориални чешми на възрожденеца Кою Райчев и одесоския митрополит Йосиф - последният е българин от Сяр, а чешмата му е издигната в градината на възрожденскшя храм „Св. Николай Мирликийски“.

Мелницата на Анонимното индустриално дружество е архитектурен символ на Балчик и сериозен брегови ориентир - вижда се от десетки километри по протежение на брега и от вътрешността на морето. Построена е през 1910 година, а впоследствие е разрушена при корабна бомбардировка по време на Първата световна война. Понастоящем в сградата се правят преустройства за превръщането ѝ в средище за културни мероприятия - подобно на квартал Капана в Пловдив.

Градът има сформирани непрофесионални театрална и танцова групи към читалище „Паисий Хилендарски“, женски и смесени хорове и групи на творците, архитектурен клуб и др. Негови гости са филмови звезди като Франсис Форд Копола (който дори снима свой филм тук), Оливър Стоун, София Лорен, Бен Крос, Сергей Астахов, експрезидента на 20th Century Fox и на Метро - Голдуин-Майер продуцент Санфорд (Санди) Либерсън, режисьорите Роман Полански, Кшищоф Зануси (който прави свой майсторски клас тук), Дейвид Флорес, селекционера на Американската филмова академия присъждаща наградата „Оскар“ Линда Олшевски и много други. Градът е домакин на международни филмови и концертни фестивали, художествени и архитектурни пленери и най-разнообразни културни събития.

Историческият музей на Балчик разполага с интересни находки, датиращи от преди няколко века, открити при различни археологически разкопки. В Балчик има етнографски и възрожденски комплекс, художествена галерия, взаимно училище, три църкви и една джамия, които също са обект на интерес от страна на туристи. Художествената галерия в Балчик е с над 40-годишна история, нейна основателка е Клара Петкова. Във фонда на галерията има произведения на Владимир Димитров - Майстора, излагани са творби на Салвадор Дали и други световно известни майстори на четката.

Паметникът на Любен Каравелов е подарък на Балчик от скулптора Борис Караджов - той е роден в града, обучаван е в Румъния от меценати и е известен там под името Борис Караджа.

Най-значимото събитие за град Балчик през последните години е откритият храм на богинята майка Кибела в центъра на града. Това се случва през 2007 година. Археолозите са открили осем уникални статуи от бял мрамор на богинята майка и над 18 мраморни плочи с напълно запазени надписи на старогръцки.

Всяка година в Балчик се провеждат множество фестивали. С големи традиции е детският фестивал „Усмивките на морето“. С тенденция да се превърнат в ежегодни фестивали са „Балфест“ – международен филмов фестивал за документални филми, и международният Филм форум. Градът е известен с културните празници през месец септември, свързвани обикновено с имената на Иван Гранитски, Стефан Цанев и други. По същото време се провеждат и фестивалите на научната фантастика „Булгакон“ и „Златен Кан“. Друг фестивал, който е затвърдил името си и се свързва с Балчик, е международният фестивал „Процес-пространство“. В зависимост от определената тема много от произведенията на фестивала се правят на място. Председател е Димитър Грозданов, който е направил много дарения за Градската художествена галерия в Балчик. През 2005 година Балчик е домакин на нов детски фестивал „Хоро от перли“. През месец септември се провежда Международният студентски филмов фестивал. Друг редовен фестивал е „Балфест“, който се провежда в края на годината. Това е международен фестивал за документално и репортажно кино.

За празник на град Балчик е определен 24 май. На този ден в града се организира разнообразна културно-развлекателна програма, както и богата търговска алея. През 2007 г. в началото на месец май е поставено началото на първия фотопленер „Балчик – древен и модерен“.

Непосредствено до града се намира летище, което е построено от германци през 1935 година - както, между другото, повечето военни и граждански летища в България. През Втората световна война то се използва за военни цели от германската авиация срещу съветски цели, преди всичко подводници. Местоположението на летището (200 метра надморска височина и 400 метра от брега на морето) има своето особено военно-стратегическо значение. Не се използва активно, но съществуват планове за превръщането му в локално летище за туристи, предвид близостта му на само до града, но и до голф игрищата, Албена и другите околни курорти.

Съвременен автори на Балчик е Петрушка Костова, която е написала три прозаични книги, както и Диана Трифонова – поетеса-носител на национална награда за поезия. В Балчик е живял и работил поетът Йордан Кръчмаров. Днес на негово име съществува литературен клуб „Йордан Кръчмаров“. Стефан Цанев също твори тук.

Град Балчик е подписал договор за побратимяване с чешкия град Стара Любовна, шведския Хагсфорс, а през май 2006 година - с полския град Чешин. Договорите, които се сключват, са за сътрудничество в областта на туризма. На 9 октомври 2006 кметовете на Балчик и румънския град Бран подписват споразумение за побратимяване на двата града. В Бран се намира замъкът Бран (известен като Дворецът на граф Дракула), зимен дворец на румънската кралица Мария, чиято лятната резиденция е в Балчик по време на румънската окупация 1913 – 1940 г.

Други градове, с които Балчик е побратимен, са Армуталан (Турция), Мангалия (Румъния), Стара Любовна (Словакия) и Хагсфорс (Швеция).

С Балчик са тясно свързани имената на драмския войвода на ВМОРО Михаил Даев, на опълченеца Георги Попов, на водача на Охрана Андон Калчев и други. При обявяването на Балканската война през 1912 година Иван Д. Саракинов, Никола Иванов и Никола Минков от Балчик се записват като доброволци в Македоно-одринското опълчение и се сражават за освобождението на останалите под османска власт българи. Във войните за национално обединение на България дават живота си 61 граждани на Балчик, имената на които са записани на войнишкия паметник в центъра на града. Родени в Балчик са:

Някои по-известни хора не са родени в Балчик, но са живели там. Такива са:

Починал в Балчик е българският актьор Константин Кисимов (1897 – 1965).

Черно море    Бургас    Варна   Имплантология    Избелване на зъби    Хасково

Центърът на град Балчик. Както във всеки по-малък град, и тук има широк централен площад

www.dentalimplants.bg   www.bg-dentist.com    Шабла    Нос Шабла   Дуранкулак

В Балчик се срещат впечатляващи архитектурни постижения от времето на стила сецесион - големи за времето си сгради с множество куполи и други декоративни елементи. Разцветът на този стил е през 30-те години на ХХ век - време на бурен икономически растеж, през което всеки предприемач се е опитвал да демонстрира пред останалите висок стил, класа и стандарт на живот.

Курс по хирургия в Румъния    Папиломи    Конгрес в Рим