Котка
Котката представлява дребен бозайник, който е използван от човека за домашен любимец в продължение на няколко хилядолетия. Разбира се, семейство котки включва и доста по-едри бозайници, които не винаги са подходящи за домашни любимци - тигър, лъв, пума, пантера, леопард, гепард и ягуар. Лъвът много дълго време е смятан за цар на животните и в много източници все още се сочи за такъв; проблемът е там, че най-едрите лъвове имат маса от 250 килограма, а най-едрите тигри - до 350 килограма. Поради това би следвало тигърът да бъде определен за цар на животните.
Начална страница Планини в България Мура Байкушевата мура Зъбни импланти Артикулатор и лицева дъга
Едни от най-древните спътници и приятели на човека, наред с кучетата, са котките. Произходът на всички известни котки днес се смята за полифилитичен, т.е. те не са произлезли от една “пракотка”. Най-ранните предшественици на котките еволюирали преди 200 млн години от влечугите. Преди 160 млн години е живяла група бозайници, т. нар. прахищници (креодонти). Те са били примитивни бозайници, хранещи се с риба, които обаче не са оцелели и днес нямат директни наследници. Приема се, че именно от тях произхождат съвременните хищници. Втората група се е състояла от миацидите. Те са дали началото на днешните месоядни, включително и на домашната котка (Felis catus). Намерени са вкаменелости на животно отпреди около 60-75 млн. години, което учените наричат Миацис (Miacis). Това е дребен хищник, изглеждащ като невестулка. Учените приемат, че този хищник е прародител на четирите съвременни семейства хищници – семейство котки, семейство кучета, златки и хиеноподобни. Въпреки, че откритите фосили, принадлежащи на котешките предци, са малко и редки, археолозите са успели да съставят следното еволюционно дърво: Миациди – първи коткоподобни същества. Прехранвали се с месото на други гръбначни животни. Имали дълги тела, къси крайници и горни и долни кучешки зъби за разкъсване на месото. Живеели в горите и размерите им варирали – някои представители са били колкото невестулки, други – колкото вълци. Миацидите просъществували около 29 млн години, като междувременно се разделили на 2 групи – Canoidea и Feloidea. Canoidea от своя страна се разделили на 4 групи – Canids, които дали началото на кучетата, вълците и лисиците; Mustelids, които дали началото на невестулките, норките, скунксовете и язовците; Procyonids, от които произлезли ракуните и Ursinids – предшественици на мечките. От Feloidea еволюирали 3 групи – Hyaenids (предци на хиените), Viverrids (прародители на мангустите и цибетките) и Dinictis, от които произлизат представителите на семейство Котки. Следващи в еволюционното дърво са Dinictis (Диниктис) – има открити фосили на Dinictis на около 53 млн години. Те се отличавали с по-дълги крайници и опашка, както и коткоподобни зъби. Били са значително по-добри ловци от миацидите и са дали началото на 2 нови групи – Paleofelids, известни още като саблезъби котки и Neofelids, които продължили да се развиват в съвременните големи котки. Някъде около 10 млн. години се появява диниктисът, който можем да оприличим на познатата ни днес котка. Семейството на ранните котки еволюирало в два клона: саблезъби и същински котки. Саблезъбите са едри и силни, но имат сравнително малък мозък (Човек ще каже, че това са мутрите на котките. Шегичка). Саблезъбите котки били с размера на малка пума и ходели на възглавничките на лапите си. Техните ограничени интелектуални възможности, се оказали задънена улица в еволюцията. Саблезъбите изчезнали, след като видът им все пак просъществувал около 34 млн години. Последните саблезъби изчезнали окончателно преди около 12 000 години. В групата на същинските ранни котки също присъствали едри видове; например пещерният лъв. Групата на малките котки се оформила преди около 12 милиона години. Тези котки се разпространили в Азия, Африка, Северна и Южна Америка, като разнообразието от видове в групата бързо нараснало. Интересното при Неофелидите е, че тяхната еволюция протича на 2 етапа – Proailurus и Pseudoailurus. Първият етап от усъвършенстването на неофелидите, включва Proailurus. Представителите на тази група се развиват през олигоцена. Имали са дълги опашки и вероятно са се катерели по дърветата. Считани са за първите същински котки. През миоцена (преди 23 млн години) те еволюират в Pseudoailurus. Това е праисторическа котка, наподобяваща невестулка. Тя е директен предшественик на съвременната котка. Тези животни са имали сплескан черепи и силен слух. Pseudoailurus еволюирали в 4 подгрупи. Първата група включвала Смилодона, познат най-вече като саблезъб тигър. Те се появили преди 12 млн години, но 2 млн години по-късно измрели. Далеч по-успешни били групите Acynonyx, Panthera и Felis, които се разделили преди 10 млн години. Acynonyx всъщност довели до днешните гепарди. Подезичната им кост е била вкостена, което пречи и на потомците им да издават рев. Освен това, те не са могли да прибират ноктите си, което също се е запазило при гепардите. От Panthera произлезли съвременните големи котки - леопарди, лъвове, тигри, ягуари. Подезичната им кост е отчасти хрущял, което гарантира надаването на мощен рев. Felis е най-голямото котешко семейство. Характеризира се с вкостена подезична кост, което прави издаването на рев невъзможно. Към тази група спадат пумата, риса, каракала, оцелота и др. Но най-голямо значение за еволюцията на домашната котка, има един дребен представител на това семейство – африканската дива котка. Досскоро се считаше, че тя е била опитомена в Древен Египет преди 4000 години и е положила началото на днешните разнообразни породи. Но през 2004 г. е намерено доказателство и за по-ранното присъствие на домашните котки. На гръцкия остров Кипър, е открит гроб на човек и котка, датиращ отпреди 9200-9500 години. Котката силно наподобявала африканската дива котка. Това откритие, в комбинация с редица генетични изследвания, сочат, че котките са били опитомени в Средния Изток и после са били разпространени в Гърция и Египет. Също така, вече се смята, че домашните котки са възникнаки не само от африканската дива котка, но и от поне още 4 подвида на F. Silvestris (Диви котки). Предшественикът на нашите домашни любимци - дивата котка и другите й родствени видове, се появили на бял свят едва преди 1.5 милиона години. Днес домашните котки по света са около 500 милиона. За родина на домашната котка е приет древен Египет. Там дивите африкански котки започнали да „шетат“ в домовете на хората, където в хамбарите освен зърно, имало и богата плячка от мишки и плъхове. Египтяните веднага „стоплили“ ползите от котките, но те много бързо от домашен любимец се превърнали в обожествявано животно. В Египет почитали Богинята-котка Басет, изобрязавана като седнала котка или като жена с глава на котка, а нейната зла сестра Богинята Сехмет, била изобразявана с глава на лъв. Мъртвите котки били мумифицирани, подобно на фараоните и били принасяни в жертва на Богинята Басет. Котките са класифицирани и принадлежат към Царство Животни, тип Хордови, клас Бозайници, разред Хищници, семейство Котки. От своя страна, семейство котки се дели на три подсемейства: мъркащи (малки), ревящи (големи) и гепардови котки. Към мъркащите се причисляват 18 рода котки; към ревящите – 4, а към гепардовите само един. Гепардът се различава доста от останалите котки. Той е единствен представител на рода Acinonyx. Гепардът е забележителен с това, че е най-бързото сухоземно животно на планетата. За две секунди развива скорост от 72 км/ч, а максималната му скорост достига 113 км/ч. Гепардите са бегачи на кратки разстояния. Те са единствената котка, която не причаква в засада, а преследва жертвите си; и единствената, която не може да си прибира ноктите. Ревящи са четири вида котки – лъв, тигър, леопард и ягуар. Към мъркащите котки причисляваме домашните котки и още 30 вида дребни котки. Котка (Felis silvestris catus), наричана също домашна котка, е подвид на дивата котка, бозайник от семейство Коткови (Felidae). За прародител на домашната котка се смята дивата котка. Предполага се, че тя е еволюирала в пустинен климат, доказателство за което е поведението на днешните представители както на дивата, така и на домашната разновидност. Котките обожават топлината и слънчевата светлина, често търсят да спят през деня на най-топли места. Лицата на котките обикновено са сухи и обичат да ги заравят в пясъчници. Могат да стоят неподвижно дълго време, най-вече когато дебнат плячка и се приготвят за скок. В Северна Африка все още съществуват малки диви котки, които най-вероятно са далечни родственици на днешните домашни породи. Като родственици на пустинни животни, котките могат да издържат на студен или горещ климат, но не за дълго време. Те имат ниска устойчивост срещу мъгла, дъжд и сняг, въпреки че някои породи са развили по-голяма устойчивост от други. Мнозинството породи не понасят допир с вода, защото влагата ги затруднява да поддържат телесната си температура от 39 °C. Съществува голямо множество породи домашни котки. Всяка порода притежава различни характеристики и наследство. Породите котки най-общо са: късокосмести, полудългокосмести и дългокосмести. Тигровите котки са шарени, с разнообразие от разцветки. Класическата „петниста“ котка (наричана още „мраморна“) е най-често срещана. Шарките ? са несиметрични. „Скумриената“ или „шарена“ котка, е покрита с поредица от вертикални ивици по продължение на страните (наподобяващи на шарките на рибата скумрия). Този вид, но на отделни петна, се нарича „петниста“ котка. Тъмните ивици на шарките могат да изглеждат като „отметки“. Тези котки са близко свързани с абисинските котки. Полудивата рисова котка има окраската, е подобна на тигровата котка; отличава се с малко по-големи размери, по-големи лапи и снопчета косми на върха на ушите, откъдето идва и названието й. В България се среща основно в района на Странджа планина. Сравнително лесно се поддава на опитомяване, но не е така гальовна като обикновената домашна котка. „Улична превъзходна“ или „помияр“, е придобило гражданственост в българския език название, особено сред градското население. Представлява събирателно понятие за всички видове улични котки (както и кучета), чиито породи не могат да бъдат установени вследствие многобройни смесвания между различните породи. В уличните котки се откриват остатъци от най-разнообразни породи, най-често - късокосмести. Окраската им варира от бяло до черно с много петънца и шарки. Уличната котка се размножава, но и умира най-бързо, тъй като никой не се грижи за нея. Отначало всички домашни котки били късокосмести. Само онези, които живеели в студените райони на Земята, имали по-гъста козина. Сиамската котка е с произход от Азия. Котетата се раждат със светла козина, но докато растат, лапичките и главата потъмняват. Сиамските котки са много интелигентни и впечатляват с бързината си. Руската синя котка идва от северните краища на Русия и се чувства щастлива в апартаменти и други топли помещения. Котките от породата египетска мау са добри по характер и се спогаждат добре, и могат да живеят с други животни. Дългокосместите котки се появили в Европа през XVI в. Козината им е удължена след многогодишно кръстосване на различни породи. От котките с дълга козина, най-известната е персийската. Тя е царствена и обича спокойствието. Красивото й кожухче изисква всекидневни грижи. Регдол е котка, мекичка като плюшена играчка. По характер е кротка и предпочита живота в апартаменти. Мейн Кун е едра и силна котка, която не обича затворените пространства. Спи навсякъде. Последни научни изследвания твърдят, че всъщност домашната котка не произхожда от европейските диви котки Felis silvestris silvestris, а от техни посестрими, които се срещат в Близкия изток. "Всички домашни котки са наследници на дива порода котки от Близкия изток, известна като Felis silvestris lybica", твърди Ева-Мария Гайгъл от Френския център за научни изследвания и института "Жак Моно" в Париж. За да открие прародителя на всички домашни писани, международен екип от учени се захванал с широкомащабно генетично изследване на над 200 древни екземпляра. Била изследвана ДНК на 9000 години от 209 древни котки от Европа, Африка и Азия, включително от древноегипетски мумифицирани котки. "Въпросната ДНК разкрива какво се е случило в миналото", отбеляза изследователката. Били изследвани също 28 съвременни неопитомени котки от България и Източна Африка. Учените са на мнение, че сближаването между дивата котка и човека е станало при зараждането на земеделието преди 10 000 години, когато ловци и събирачи на плодове започнали да водят уседнал начин на живот. Котките се доближили до новоизграждащите се селища, за да се хранят с гризачи, които били привлечени там от складовете със зърнени храни, произвеждани от хората. Човекът бил доволен, че по този начин можел да се отърве от причинените от гризачите вреди, свързани с намаляване на реколтата и поява на болести. Така се зародила връзката човек-котка. Според учените, котките впоследствие колонизирали посредством две вълни планетата. "Котките от Близкия изток за пръв път се разпространили, когато първите земеделци започнали да мигрират към Европа към 4400 г. пр. Христа - поясни Гайгъл. - След това през 5-и век пр. Христа древните египтяни били обзети от увлечение по котките, като ги обезсмъртили в скулптури, стенописи и дори ги мумифицирали. Това увлечение по-късно обзело Древния Рим и Древна Гърция. Известно е, че на борда на древноримски военни кораби е имало котки, които трябвало да водят борба с унищожаващите хранителните запаси гризачи."
Зъболекар в Пловдив Зъболекари в България Dental tourism Орална хирургия Пародонтология Лекцията на д-р Хоо
Котките са вероятно най-ефективният хищник на земята днес. Те издебват жертвите си от засада и бързо се справят с тях, ползвайки тактика, сходна с тази на по-големите роднини – тигрите и леопардите. Нахвърлят се изотзад и захапват жертвата за врата, като дългите им кучешки зъби поразяват гръбначния стълб или предизвикват задушаване чрез прекъсване на трахеята. Котките са „съвършените месоядни“, потвърждение на което са специализираните кучешки зъби и тяхната храносмилателна система. Двойките кътници от двете страни на устата, са идеално устроени за разкъсване на месо; те са почти като чифт ножици. За разлика от повечето месоядни, котките рядко минават на растителна диета. Докато кучетата и мечките обикновено разнообразяват храната си с плодове, корени, ядки и мед (когато успяват да си ги набавят), котките се хранят изключително с месо, обикновено прясно. В домашни условия котките не могат се адаптират към вегетарианска диета, защото не могат да синтезират необходимите си аминокиселини само от растителен материал; това контрастира с домашните кучета, които обикновено се хранят със смесица от месо и растителни продукти, а в някои случаи могат да бъдат адаптирани напълно към вегетарианска диета. Въпреки репутацията си на единаци, домашните котки са доста социални и в отделни случаи формират колонии, но не ловуват в групи като лъвовете. Всяка котка има собствена територия; сексуално активните мъжкари имат обширни територии, а кастрираните – малки територии; съществуват и „неутрални“ територии, в които котките общуват една с друга, без териториални конфликти или агресия. Собствените територии се отбраняват яростно, първо чрез вторачване, съскане и ръмжене, а ако това не успее – чрез кратки, но шумни и яростни атаки. Биещите се котки могат да изглеждат по-големи заради настръхналата козина и извития като дъга гръбнак. Атаките обикновено се състоят от силни удари с лапа по лицето и тялото, както и захапвания, но сериозни поражения са рядкост – обикновено губещият се отървава с няколко драскотини по лицето. Сексуално активен мъжкар може да бъде въвлечен в серии битки през живота си, като това обикновено е „изписано“ по лицето му – често се виждат белези по носа и ушите. В битки участват не само мъжкарите; женските котки също се бият, за да защитават територията или малките си. Дори и кастрираните котки защитават яростно малката си територия. Котките са едни от най-интересните създания на природата. Понякога изглеждат дори мистериозни и често удивляват със способностите си. Причината е проста: ние забравяме , че нашите галени, поспаливи пухчовци крият в себе си и друг, таен от нас живот. Животът на хищник. Всяка една костица в тялото на котките, е проектирана така, че животното да постигне максимална гъвкавост и подвижност. Това им придава естествена грациозност. Прешлените, изграждащи гръбначния стълб на котките, са по-хлабаво свързани един с друг, сравнено с тези на другите бозайници. Така те притежават изключителна пъргавост и позволява на мишеловците да извъртат предната си част на 180 градуса спрямо задната. Котките правят правят същински пируети във въздуха и вграденият им биологичен жироскоп винаги успява да ги приземи на краката им. Малко известен факт е, че за разлика от нас, котките имат така нареченото „плаващо рамо”. То функционира така, че предните им крайници са „освободени” от рамената, заради факта, че не се придържат от ключица. Те все пак притежават ключица, но тя е прикрепена само в единия й край, а другият е свободен и не ограничава движенията на предните крайници. За котките тази разлика в анатомията значи, че крайниците им действат като шок абсорбатори при приземяване след скок. Тази особеност им дава и предимството на голямата бързина. Още един допълнителен бонус, е това, че могат да промушват телата си през всяка една дупка, през която могат да промушат главата си. Освен изключително красиви, очите на котките са и съвършен инструмент при откриването на храна и потенциални заплахи. Големият им размер поддържа невероятно периферно зрение, което не позволява те да бъдат лесно изненадани. Повърхността на очите им е много по-издадена от тази на нашите очи, посредством която особеност, се пропуска повече светлина (близо 5 пъти повече). Това, както и благодарение на модификации във вътрешността на окото, позволява на тези хитри ловци, да търсят и улавят плячката си дори при слабоосветени или неосветени места. И понеже котките са активни именно привечер и при изгрев, тези особености са им изключително полезни. Развиването и усъвършенстването на нощно зрение при котките, е станало за сметка на цветното. В резултат, те могат да виждат само няколко цвята. Предимствата и достойнствата на котешкото зрение не свършват с това. Очите на котките притежават множество клетки, приспособени да засичат и най-малкото движение, а също и лещи, способни да постигнат невероятен фокус. Котките по същество имат вграден бинокъл в очите си, с който да засичат изключително точно плячката си. Перфектна, напълно екипирана машина за убиване. Но понякога това не е достатъчно. Едновременно се изискват умения като сръчност, ловкост и не на последно място – план за действие. Котките имат непогрешима стратегия – търпението. Котешкият ловен план е гениален в простотата си: локализирай подходящи ловни полета чрез обонянието; седни; чакай. Когато котка забележи подходяща плячка, тя се приближава безшумно, с притиснат до земята корем. Щом приближи достатъчно, спира и чака. Задните й крайници са в очакване да я изстрелят като пружина към бъдещата вечеря. Злощастната жертва няма шанс - бива сграбчена с предните лапи с извадени остри нокти. Ако котката е гладна, убива бързо и без жалост. Церемонията е пределно кратка. Котешките зъби проникват лесно между прешлените на врата и бързо прекратяват мъките на плячката. Комбинацията от всички качества прави домашната котка умалено, но не по-малко опасно копие на дивите големи котки. Както и при жените, всяка котка иска да мине за тигър. Домашната котка тежи от 2,5 до 8 кг и рядко надхвърля 10 кг. Има случаи, в които котка е достигала тегло 23 кг, когато е прехранена. Това е изключително нездравословно за котката и трябва да се избягва. В домашни условия котките живеят около 13 – 20 години; документирана е най-възрастната котка, живяла някога, която е достигнала преклонната възраст от 38 – 39 години. Домашните котки живеят по-дълго, ако се кастрират, или не им се предоставя достъп към външния свят (чрез което се избягват битки и инциденти). В градски условия уличните котки живеят около две години или по-малко. На котка, живееща в домашни условия, трябва да се осигури сандъче с пясък или друг специален материал. Това е тоалетната на котката. Подобно сандъче се препоръчва и за котки, които не живеят през цялото време в затворени помещения. Одомашнената от човека котка като малък хищен бозайник, представлява дребно на ръст животно, с дължина на тялото 60 см и дължина на опашката 25 – 35 см. Женските, като белег на типичен полов диморфизъм, са по-дребни на ръст от котараците. Рекорд за най-голяма котка, вписана в книгата на рекордите на Гинес, принадлежи на животно с дължина 121,9 см. Средното тегло на възрастните индивиди варира в рамките на 2,5 – 6,5 кг, но се срещат и по-едри екземпляри с тегло 6 – 9 кг. Котараците от породите сибирска котка и Мейн Кун понякога достигат тегло 11,5 – 13 кг. Регистрирани са котки с тегло до рекордните 20 кг; най-тежкият регистриран екземпляр на котарак е бил с тегло от 21,3 кг. Тези рекордни стойности са следствие от кастрация и последващо затлъстяване на домашния любимец. Скелетът на котките съдържа около 240 бр. кости и подобно на всички гръбначни, е съставен от осева и периферна част. Черепът и гръбначният стълб образуват обща кухина, която носи и защитава органите от централната нервна система на котката от увреждания. Гръбначният стълб се състои от 7 шийни, 13 гръдни, 7 поясни, 3 сраснали кръстови и 20 – 26 опашни прешлена. 13 чифта ребра излизат от гръдните прешлени. Първите 9 се свързват с гръдната кост, а последните 4 чифта са плаващи. Черепът на домашната котка има сравнително големи очни орбити и силни челюсти. За разлика от много други бозайници, лицевата част и мозъчната кутия са сравнително еднакви по размери. Черепната кутия е изградена от 11 кости; лицевата от 13. Котешкият мозък има дължина около 5 см и тегло от 30 гр. Котката има 30 зъба (16 на горната и 14 на долната челюст). Те се групират като 2 резеца, 4 кучешки, 10 предкътника и 4 кътника. Котешките зъби са отлично приспособени за убийство и разкъсване на месо. Котката захапва жертвата, като пречупва гръбначния стълб, и прерязва гръбначния й мозък. Така се предизвиква парализа и последва смърт. Отличителен белег при котките, е наличието на мигателна ципа (трети клепач). Той се намира в медиалния очен ъгъл и служи за защита на окото. Третият клепач почиства механично роговицата и я овлажнява. Този клепач може да покрие окото в случаи, когато котката спи или е уморена. Изпадането на третия клепач често може да бъде признак и на заболяване. Козината на домашната котка се поддава на наелектризиране. Установени са няколко растителни вида, като валериана и Nepeta cataria, които отделят вещества, оказващи наркотично въздействие на котката. Котките могат да се похвалят с отлично зрение както през деня, така и през нощта. При ярка светлина зеницата (наподобяваща вертикална цепка) се свива рязко, намалявайки по този начин количеството светлина, попадаща в ретината. За сметка на това се свива и полезрението на животното. Специален орган (tapetum lucidum) способства за силното зрение на котките при оскъдна светлина. Той е отговорен и за цветните отблясъци в очите на котките при фотографии със светкавица, или когато ги виждаме осветени от насрещна светлина. Както при повечето хищници, зрението им е насочено напред и осигурява много ясно възприятие на средата, за сметка на зрителното поле. Котките са слаби трихроматици (т.е., възприемат света в трите му основни цвята). На практика всички котки имат прави, стърчащи нагоре уши. За разлика от кучетата, при котките породи с клепнали уши са изключителна рядкост. Когато е уплашена или ядосана, котката свива ушите си назад, като придружава това със съскане или ръмжене. Когато се ослушва за нещо, котката насочва ушите си в съответната посока, като в зависимост от шумовата картина, ушите могат да се мърдат в различни посоки независимо едно от друго. Когато липсва достатъчно светлина за да виждат, котките използват мустаците си за навигация и възприемане на средата, в която се намират. Мустаците им долавят много леки струи въздух и разместване на въздушните пластове, което им помага да се ориентират за близките препятствия. Котешките мустаци са наречени вибриси (на латински: vibrissae от vibro – „трептя“) и названието се отнася за всички удебелени дълги косми при животните около муцуната, очите и лапите, които също се явяват осезателни органи. Котките имат добре развито обоняние, благодарение на добре развитите обонятелни луковици и голямото количество сензорни клетки в обонятелния епител в дъното на носната кухина.
Зъб Зъбни импланти Сливен Зъболекар в Пловдив Базални импланти - информация Онлайн магазин за дентални материали
Учени са установили характерни котешки навици според цвета на козината. Ветеринари от университета в Дейвис, Калифорния, са установили връзка между цвета на козината на котката и склонността й към агресивно поведение към хората. Трицветните, черно-белите и сиво-белите котки са по-често агресивни към хората. Черно-белите котки са особено зли, когато бъдат хванати; сиво-белите обикновено съскат ужасно, когато ги водят на ветеринар. Трицветните са агресивни дори във всекидневното общуване с хората. Трицветните котки обикновено са женски, тъй като гените за оранжева и черна козина са в хромозомата Х. Понеже женските имат две такива хромозоми, те могат да носят и двата гена. Нито един от гените не е доминантен и затова двата цвята се разпределят случайно по козината. Идеалните котки за гушкане са черните, белите, сивите и тигровите. Ветеринарите са решили да проверят разпространеното схващане, че женските трицветни котки са по-зли от останалите. Те са работили с анкета в интернет, в която са се включили 1274 собственици на пухкави създания. Те са дали информация са честотата и степента на проявяваната от котката им агресивност във всекидневието, и когато я хващат и водят на ветеринар. По тези отговори ветеринарите са оценили степента на агресивност на котките. В друго научно изследване е било открито защо котките облизват козината си през целия ден и полагат изключителни грижи за тоалета си. Те са изключително чисти животни. Поддържат чистотата си, като ближат козината си. Слюнката им съдържа силно почистващо вещество, което може да причини алергични реакции у някои хора. Също така котките от време на време повръщат топки козина, която неизбежно се събира в стомаха им по време на чистенето. Причината за това интензивно чистене се кореняла в това, че когато кожата е плътно покрита с косми, тя стократно увеличава повърхността си. Разгънатият размер на котешката кожа, заедно с козината й, е колко на маса за пинг-понг. Което изисква дълга и старателна поддръжка. Косместите повърхности прилепват по себе си много повече прах и нечистотии, отколкото гладките. По тази причина почистването им изисква доста време и старание. Но не само котките, много животни са изработили успешни тактики за почистване на кожусите си от прах, полени и други замърсители. Вероятно вече са разкрити и доста от тайните на котешкия език (физическият) и защо той е най-съвършеният аксесоар за писанките, когато си правят тоалета. С помощта на триизмерен принтер, специалисти изготвили четирикратно уголемено копие на този анатомичен орган на домашните любимци. При внимателен анализ ставало видно, че езикът им е снабден с миниатюрни, приличащи на нокти кукички, които прекрасно разресват козината на котките, докато се ближат. Всеки от нас, който е бил близван от котка, е бил удивен донякъде от грапавостта на езика им, приличащ на шкурка. Именно това свойство помага на котките да разресват и най-сплъстените косми от козината си. Котките имат репутация и на придирчиви гастрономи. Това се дължи на специфичен сетивен Якобсонов орган на небцето на устата. Когато този орган стане чувствителен към определен тип храна, котката няма да я приеме, докато храната не съвпадне с очаквания тип миризма. Когато котката сбръчква муцуна, отпуска долната челюст или провесва език, означава, че отваря достъпа до този специален орган. Това е специфично и за други животни като конете и кучетата. Котките пестят сили, като спят по-продължително време от повечето животни: от 12 до 16 часа, но най-често 13 – 14 часа на денонощие. Някои котки могат да спят дори по 20 часа в денонощието. Терминът „котешка дрямка“ се отнася до способността им да заспиват за кратко (в английския език изразът се ползва и за хора, неусетно задрямали за няколко секунди).
Малко и за сексуалния живот на котките. Всички сме чували израза: „Разгонена като котка“. Защо котешкото либидо е станало нарицателно? Обикновено котките се разгонват около 8 седмици след раждането, като този период зависи от времето на отбиване. Половата зрялост при домашната котка настъпва от 6 до 9-месечна възраст. При скитащите котки началото на пубертета може да се повлияе от времето, през което е родена котката. При нормални климатични условия котките са сезонно полиеструсни, което означава, че могат да имат множество разгонвания (или цикли) по време на размножителния си период. При отглеждането им в домашни условия обаче те често циклират редовно през цялата година. Последователността на събитията е проеструс, еструс и метеструс. Следва период на полова пасивност, наречен диеструс. Тази поредица от събития продължава до края на размножителния сезон. Последният метеструс е последван от по-дълъг период на полова пасивност. Нарича се анеструс и представлява неразмножителния период на котката. В стадия на проеструс котката мяука жално, търка се в предмети и хора. Често при доближаване от котарак тя го пропъжда. В следващия стадий котката започва активно да търси мъжки и е готова да се чифтосва. При женските котки овулацията е спонтанна. Индуцира се от покриването и стимулацията на цервикса от пениса на котарака. Почти винаги овулират няколко яйцеклетки. В случай че котката се покрива от няколко мъжки, напълно възможно е малките от едно котило да бъдат от различни бащи. Бременността на котката продължава от 61 до 63 дни. Котетата се раждат глухи и слепи. Започват да виждат на 5 – 10-тия ден след раждане, а слухът им се развива нормално 9 – 11-дневна възраст. Малките се кърмят от майката 8 – 10 седмици, след което постепенно преминават на твърда храна. Проеструсът при майката може да последва скоро след раждането или да бъде последван от период на анеструс. Котките са идеални майки и имат добре развит майчин инстинкт. Много често, когато майката напусне гнездото в търсене на плячка, малките стават жертва и биват убити от мъжки котарак. Това поведение е присъщо главно за бездомни и дворно живеещи котки. Ако бащата на малките от котилото е един, то тогава поведението на мъжкия е съвсем различно. Той пази своето поколение и участва в отглеждането на малките. Често се наблюдават случаи, когато вследствие на смърт на майката, друга котка поема грижите за потомството.
Църкви и манастири Артикулатор и лицева дъга Костен мозък Тонзили Премахване на лимфен възел Сливици
Защо човекът се е привързал към котките, а не към кокошките, например? Може да изглежда като абсурден въпрос, но крушка си има опашка; нищо не е случайно. Началото на съжителството между човека и котките не е ясно установено по време. Най-ранните писмени записки за опитите да се опитомят котки, датират от Древен Египет около 4000 г. пр.н.е. Котките били ползвани за пазачи на складираното зърно от мишки и други гризачи. Стигало се е дотам, че наказанието за убита котка било смърт. Освен това, открити гробници в Shillourokambos (Кипър) съдържат скелети на хора и котки, датиращи от 7500 г. пр.н.е. Тъй като котките не са представители на местната фауна, се допуска, че котки са били частично опитомявани преди този период. Скелетите, открити в тези гробници, са по-близки до прародителите на дивите котки, отколкото до днешната домашна котка. Котките живеят в близост до хората със сигурност отпреди поне 3500 години (въпреки че не са напълно опитомени като кучетата). Учените са на мнение, че сближаването между дивата котка и човека е станало при зараждането на земеделието преди 10 000 години, когато ловци и събирачи на плодове започнали да водят уседнал начин на живот. Котките се доближили до новоизграждащите се селища, за да се хранят с гризачи, които били привлечени там от складовете със зърнени храни, произвеждани от хората. Човекът бил доволен, че по този начин можел да се отърве от причинените от гризачите вреди, свързани с намаляване на реколтата и поява на болести. Така се зародила връзката човек-котка. Днес котките са едни от най-разпространените домашни любимци. Малък процент от тях (около 1%) са чистокръвни (с регистрирано родословие); останалите 99% са кръстоски между различни породи. Домашната котка е универсален ловец и убиец - в състояние е да убие или изяде представители на няколко хиляди други животински вида. За сравнение - повечето от големите котки се хранят с не повече от сто други вида. Въпреки това, основно поради малкия си размер, домашната котка е почти безобидна за хората; единствените рискове са от възможни инфекции при ухапване, в редки случаи – бяс. Исторически погледнато, котките са реална заплаха за екосистеми, които не са им родни и които нямат време да се адаптират към нахлуването им. В някои случаи котките са причинили или са допринесли за изчезването на животински видове. Както всички опитомени животни, и котките живеят с хората във взаимни зависимости. Те са били изключително полезни, при това в значително по-късен период от развитието на човека; въпреки това, цялостното им опитомяване е все още под въпрос; както е под въпрос дали това е полезно и нужно. Да се допуснат котките да живеят в сравнително сигурните човешки поселения, е било ниска цена в сравнение с ползата от това съжителство – опазването на зърнените култури от гризачи; поради това връзката между котките и хората крепнела. Предците на домашната котка не са ловували заради самия социален акт, и не са се радвали на защита в стадо като повечето по-късно опитомени животни. От гледна точка на еволюцията, това вероятно е причината, котките да не могат да „разбират“ настроенията на стопаните си, както кучетата например. Преди да дойдат хората, котките са имали малко социални контакти, от които да извличат полза. Това допълва вярванията на собствениците на котки – че те са по-самостоятелни и независими, отколкото останалите домашни животни. Домашното куче, оставено само на себе си, трудно ще намери храна и бързо ще деградира и умре, докато котката е напълно интегрирана в правилата на дивия свят и се справя отлично с главното предизвикателство – намирането на храна. Въпреки това, котките могат да бъдат силно привързани към стопаните си, особено ако са заедно с тях от ранна възраст и са третирани с нужното внимание. Хората често отглеждат котки за компания или за прогонване на мишки и плъхове. Във фермите понякога има до дузина котки, които не живеят в дома, а в помещенията за другите животни или в хамбарите. Ловувайки в хамбарите и на полето, те убиват и изяждат дребни гризачи, които иначе биха унищожили голяма част от зърнената реколта. Много от котките преследват и убиват мишки, зайцевидни, птици, влечуги, жаби, риби и по инстинкт дори големи насекоми, но не винаги изяждат плячката си. Случва се често да поднесат плячката си (зашеметена или мъртва) на стопанина си, очаквайки поощрение, награда. Неопитомените котки могат да живеят сами, но повечето се събират в големи групи, наричани колонии. Много изгубени или изоставени домашни котки се присъединяват към тези колонии, когато са отчаяни. Животът на тези неопитомени животни, е много по-къс от този на една домашна котка, която живее средно 16 години. Градските условия не са родни на котките; много от прародителите на домашните котки са били пустинни животни, разпространени по света от хората, но някои диви колонии са открити в големи древни градове, като например около Колизеума в Рим. Въпреки че котките лесно се адаптират, те са неспособни да издържат на много ниски или много високи температури, а при специфичното изискване на организма им към високопротеинова храна, намирането на препитание сами не е първият биологичен приоритет за тях. Те са още по-незащитени, когато не са способни да разберат поведението на хищници като кучета, вълци; на автомобили. Някои натуралисти твърдят, че опитомяването на котките е вредно за околната среда, защото повишеното размножаване води до повишен улов на малки животни и птици, като по този начин се нарушава балансът в хранителната верига и се пречи на нормалното размножаване на местните животни. Това, вероятно, е спорна теза, понеже сближаването не е еднопосочна улица – котките също се стремят към междувидово сътрудничество с хората, което им носи предимно ползи. Например, според учени, писаните предпочитат общуването с хората пред храната и играчките. До тези изводи те стигнали след експерименти с 50 домашни котки и животни, живеещи в приют. "Установихме, че 50 процента от котките предпочитат социалното взаимодействие с човек, дори когато имат избор между него и други стимули от останалите три категории - храна, играчки и миризми", пишат авторите на специално изследване. Храната е на второ място сред котешките предпочитания с 37 процента. Работата на учените опровергава разпространеното схващане, че котките са егоистични и равнодушни към човека. Резултатите от подобни проучвания могат да помогнат при тренирането на домашните котки. Хората, които имат домашни любимци, са щастливи хора. Данните потвърждават, че в света има основно любители на кучетата и любители на котките. Разбира се, като домашни любимци се появяват и костенурки, рибки, паяци, дори и змии, но, по куп причини котките и кучеата доминират. Според интересна статистика, сред собствениците на котки има 17% повече хора с научни степени. Силната привързаност и любов към котките е наречена айлурофирия. Мозъкът на котката прилича на човешкия мозък по това, че едни и същи зони отговарят за емоциите. Широко известно е мнението, че хората смъкват кръвното налягане, докато милват своите пухкави котки. Когато милваме котка, организмът ни стимулира производството на ендорфин (хормонът на щастието), който доказано смъква кръвното налягане. Котките обикновено демонстрират по-нисък коефициент на социална интелигентност от кучета, но, когато са в „настроение“, те са в състояние да решават по-трудни познавателни задачи. Котката се търка в хората, като по този начин ги маркира като своя територия. Мъркането е истинската причина за т.н. девет живота на котките. Удивителното явление им осигурява спокоен живот до дълбоки старини. Обикновената домашна котка мърка с честота между 22 и 24 херца. Специалисти са установили, че тези вибрации спомагат за бързото възстановяване на котешките клетки. Учените на сериозно твърдят, че котка у дома намалява риска от инсулт или инфаркт на обитателите с една трета. Всъщност, защо хората толкова много харесваме котките? Има очевидни причини, разбира се - котките са „най-сладките животни на планетата“ (особено когато са котенца); имат очарователни меки лапички и са отлични почитатели на гушкането. Те имат красива (често пухкава) козина и безумно миловидно изражение. Макар, че смятаме въпросът „Защо хората харесваме котките?“ за риторичен, все пак има някои логични причини, поради които тези животни пленяват сърцата ни. Те могат дълго да бъдат изброявани, но има поне 10 забавни причини, като, разбира се, те съвсем не са изчерпателни. 1. Котките не изискват особена грижа и поддръжка. Една от причините, поради които котките са толкова популярни и обичани домашни любимци, е, че те не изискват голяма поддръжка; „режийните“ разходи по отглеждането на котка са пренебрежимо малки. Не е необходимо да се извеждат на ежедневни разходки. Когато им се разхожда, го правят сами; не е нужно да ги съпровождаме. Те спят приблизително 15 часа на ден. Котките са истински щастливи, ако ги храните навреме, ако ги галите и да им обръщате нужното внимание, като това означава и съвместна игра. Освен това, нашите котешки спътници са обикновено доста спокойни като цяло. Те са доволни от малко, независимо дали лежат на дивана, докато гледате телевизия или ви „помагат“ в миенето на чиниите. 2. Котките са по-евтини за притежаване от кучетата. И като храна, и като ветеринарни грижи - препарати и лекарства срещу паразити и заболявания, и като места за почивка и усамотение. Котките са по-евтини за притежаване от кучетата в дългосрочен план. От една страна, кучетата обикновено се нуждаят от повече неща - каишки, нагръдници, намордници; а някои - и дрехи за студените месеци. Зависи от породата на кучето, но в повечето случаи, те са по-големи животни и е съвсем нормално да имат нужда от повече калорична храна, което е по-голям разход. И не на последно място - котките са доста самостоятелни, така че ако отсъствате за цял ден или нощ, не е нужно да се отбивате при тях, за да ги разхождате или гледате. 3. Котките са щастливи наистина с много малко. Техните потребности са много лесни за задоволяване. Докато имат храна, вода и чиста тоалетна, котанчетата са видимо доволни и щастливи. Разбира се, не бива да се пренебрегва и дозата гушкане, внимание и игри, но котките определено са подходящи домашни любимци за по-заети хора. Все пак, котките имат нужда от стопаните си; от тяхното присъствие, понеже то им дава чувство за сигурност. 4. Котките се развличат с най-случайни и обикновени предмети. Като говорим за забавление, котешките приятели на човека ще си намерят забавление с най-странните, най-случайните предмети, което е още една причина да ги харесваме. Празен кашон? Вашата котка ще си играе с нея часове; ще се крие в нея; ще влиза и излиза, ще подремне. Връв или шнур, който виси отнякъде; или пък не дай Боже, кълбо прежда? Котката веднага е там, за да го гони. Е, има си цена – после половин час не можете да навиете кълбото обратно. Салфетка или хартия - мъркащият котан вече е седнал отгоре или е започнал да ги разкъсва. Нямат нужда от скъпи играчки, за да се забавляват. Все пак е нужно да се внимава с какви предмети остават сами, понеже някои може да са опасни за тях. 5. Стопанинът на котка/котки получава безплатна борба с вредителите. Където и да живеете - в град или село, вероятно от време на време ще се налага да се справяте я с някоя буболечка, влязла през прозореца, я с някоя малка мишка, намерила път към „депата“ с храна вкъщи. Но ако имате котка, не е нужно да правите нищо по въпроса (освен да оправите бъркотията, която домашният любимец е оставил след себе си, докато се грижи да реши проблема). 6. Котките живеят дълго. Ако сте осиновили котка, тя вероятно ще бъде наоколо дълго време. Някои котки живеят до 20 години! Дори средната продължителност на живота на една котка е 13-17 години (което все пак е достатъчно дълго време, в което живеете съвместно). Затова, преди да си вземете коте, уверете се, че сте готови за такъв продължителен ангажимент. Това е дълъг период време, в който получавате наслаждение от милувки и игри, но също така, това е и доста време за хранене и грижи. 7. Котките действат като терапевти. Още една причина, поради която хората харесваме котките, (за мнозина от нас без да знаят това), е окситоциновият удар, който те създават. Галенето на котката може да освободи окситоцин (известен още и като хормон на любовта). Окситоцинът има роля в много от нашите поведенчески действия - от изграждане на доверие, до успокояването след тежък ден. 8. Хората с котки не просто са под въздействието на повече окситоцин, но имат и по-добро здраве. Взаимодействието с мъркащи животни води до по-ниско кръвно налягане, по-малко стрес, по-малко тревожност и депресия, намален риск от сърдечен удар и повече серотонин и допамин. Като цяло, собствениците на котки се радват на много по-добро здраве от тези, които нямат котета вкъщи. Разбира се, стига котката да не е на петна или ивици върху тяло, по-голямо от вашето. 9. Котките са най-добрите будилници. За всеки е много по-добре да се събужда с котешко близване по носа или нежни потупвания с лапичка по лицето. Котките са най-добрите будилници, не защото са равнозначни на по-меко събуждане (през повечето време), но и защото ще се погрижат да ставате по едно и също време всеки ден, за да ги храните. 10. Котките са забавни, независимо от това какво правят. Дали става дума за правене на обиколки по здрач (т.нар. cat zoomies), дебнене на светлина или сянка или нещо друго - те са забавни. Очарователни са дори и когато спят, тъй като често избират най-необичайни места и пози. Котките са очарователни, забавни, независими; със сигурност има още ред причини, поради които хората са луди по тях! Те са особени същества и могат лесно да се привържат към един член на семейството, да го следват навсякъде и да се гушкат или търкат в него. Осиновените възрастни котки също са изключително лоялни, тъй като са свикнали да живеят с хора. Тези домашни любимци мяукат, за да общуват с хората. Звукът варира, в зависимост как се чувства животинчето. Ако умеете добре да разчитате техните сигнали, със сигурност ще направите разлика между щастливо, гневно или тревожно мяукане. Те възприемат човешките емоции, като откриват разликата между усмивката и мръщенето. Котките имат дълга памет, когато става въпрос за удоволствие и болка. Ако коте има положителни асоциации с галене и гушкане, то ще иска да ги изживее отново. Грумингът, или грижата за кожата и козината, е значителен признак на привързаност. Ако котка ближе и чисти лицето ви, тя се грижи за вас, както го е правила майка й, докато бъдещата ви писанка е била малка. Учени са установили, че котките могат да бъдат също толкова привързани към стопаните си, колкото и кучетата, и са способни да съхраняват обичта си към тях за цял живот. За да стигнат до това заключение, изследователи са провели експеримент. В него са участвали 79 котенца на възраст от 3 до 8 месеца, 38 котки и техните стопани. По време на тестовете, домашният любимец е прекарвал две минути в нова среда със стопанина си, след това е бил оставян сам за същото време, след което отново е бил събиран със собственика си за две минути. Котките са били класифицирани и според стила им на привързаност, като са ползвани същите критерии, като при бебета и кучета. Експериментът показал, че привързаните към човека котенца, се чувстват спокойни в негово присъствие и проявяват безпокойство, когато отсъства. Привързаността им е била оценена като крехка, ако животните са продължавали да изпитват стрес и след повторното им събиране със стопанина. Изследването установило, че около две трети от котенцата проявяват силна привързаност към стопаните си. Оказало се също така, че стилът на привързаност на котките не се променя с възрастта, а остава стабилен.
Лицево - челюстна хирургия Виж България Периимплантит при базални импланти Размерът е от значение - имплантатни размери Циркониеви надстройки Имплантатни размери
Котките се привързват емоционално към хората, подобно на кучетата. Показават силна привързаност към човека и се интересуват от него не по-малко, отколкото от околната среда. Привързаността е биологично релевантно поведение. Когато котките са зависими от човек, проявите им на привързаност са гъвкави и повечето котки използват хората като източник на успокоение. Някои може би от опит вече знаят, че котките не харесват екстроверти, които много жестикулират и говорят на висок тон. Шумните съседи също не се нравят на котките, тъй като силното викане плаши животните. Не харесват хора, които имат твърде много миризми в къщата. Котките имат многократно по-силно обоняние от хората. Парфюми, цитрусови плодове, чесън и много други миризми не им харесват. Освен това, те не харесват хора, които излъчват неприятни миризми и не спазват добра лична хигиена. Малките момчета-хулигани са истински кошмар за котките. Те крещят силно, тичат наоколо и ги дърпат за опашките. Независимо от това, при правилно обучение, котките бързо ще свикнат с децата. Котките не винаги понасят непознати да навлизат в личното им пространство, като се опитват да ги галят. Не е учудващо, ако в този момент котката одраска непознатия гост в дома. Галене на котката е възможно само, ако тя сама е дошла до непознатия и е започнала да се отърква в краката му. Ако котката мърка и се умилква около някого, а човекът я игнорира, тя може да изпадне в депресия. Котките също не обичат да им се натрапват. Не на всички пухкавелки ще им хареса, ако ги галят постоянно. Те ще се опитат да се скрият от такива хора. Хората с “лоша” аура не могат да завоюват доверието на проницателното животно. Котките са много независими животни. Различни са мненията, защо домашните котки се привързват към хората. Едни смятат, че това се корени в инстинкта им за оцеляване, други намират психологическа връзка между човека и животните. В семейството четириногото се привързва най-силно само към един от членовете му. Това може да се изразява в различни знаци на внимание - някои котки се качват да спят на коленете или гърдите на стопаните си; трият се о краката им; спят в техните легла или върху пижамите им; мъркат силно, когато стопанинът им се прибира вкъщи. По този начин котките показват своята привързаност, която е много силна. Фелинолозите нямат отговор на въпроса, защо котката се привързва само към един човек, докато другите членове на семейството остават без това внимание. Но когато човек храни или играе с животното, то отношенията като правило се изглаждат. Огромно е значението на това, колко време се прекарва с котката. Някои котки обичат нежно галене, други - активни игри. Но ако човек има "лоша" аура, общуването няма да се получи. Също така е известно, че когато след хранене котката започва да си оправя тоалета преди „хапчето за сън“ или вече спи, най-доброто човешко поведение е, да я остави на мира. Привързаността при различните породи котки е различна, зависи и от характера на животното. След толкова много и обилна информация, все пак напомняме, че пишем за котките; не за жените.
Родопи www.bg-dentist.net Дентален лекар в Пловдив Мраморният първенец на Пирин - Вихрен www.tourinfo-bg.net www.ralev.ws
Войната между котка и мишка сме виждали навсякъде – в карикатури, анимационни филми, телевизионни предавания. Стресът и страхът на мишката от котката е пословичен, но приятелството между представителите на видовете котки и гризачи, винаги възбужда доста противоречиви чувства. Има ли някаква заблуда в твърдението, че най-добрата защита срещу домашни гризачи, е котката като домашен любимец? Или е стопроцентова истина? Нека опитаме да покажем, дали това отговаря на истината, или не. Котките като домашни любимци имат дългога история, при която нерядко се случва те да “правят подаръци” на своите стопани пред вратата на дома под формата на умъртвени от тях животни, предимно плъхове и птици. Наистина, защо вашият домашен любимец прави това? През хилядолетията на еволюция, котките запазват естествения си животински инстинкт за лов. Те трябва да ловуват, да убиват и да носят вкъщи кървавите свидетелства за улов в лова; това е начинът, по който котката ви показва своята естествена способност, своите качества на хищник. Гризачите мразят миризмата на котки и проучвания показват, че този химичен сигнал предизвиква първосигнален страх при абсолютно всички мишки. Но дали това значи, че ако имате гризачи вкъщи, котката ще бъде надеждният унищожител? Гризачите се възпроизвеждат тревожно бързо и често развъждат малките си вътре в стените и труднодостъпните дори за котки места в дома. Като се има предвид този факт, вашата котка ще има огромно предизвикателство, колкото и добър ловец да е, или колкото и хитра да е тя. От друга страна, за разлика от различните отрови, капани, примамки, които може да бъдат опасни за вас, за децата или възрастните вкъщи, котката е идеалният вариант за пазач на дома от мишките, защото тя има естествен инстинкт и усет как да се справя с тях; тя е природен, биологичен унищожител на дългоопашатите вредители. Мишката е в хранителната верига на котката, но за разлика от други продукти на котешкия лов, които котката умъртвява мигновено при улова, с мишката е по-различно. Улавяйки я, котката започва дълга "игра на котка и мишка" - подбутва я, провокира я да бяга, като тя скача след нея и отново я лови (не, че понякога мишката наистина не успява да се отскубне от лапите на своя убиец), подхвърля я във въздуха и въобще, прави си тренировки за следващ лов. Едва накрая я убива и я изяжда или я носи на своите малки, ако е скоро родила женска. Когато откриете мишка, убита от вашата котка и оставена пред прага ви, ще забележите, че мишката е мъртва, но тялото й не е разфасовано, а е цяло. Дарът ви е непокътнат. Котката влиза в хранителната верига на мишката, но едва след своята смърт.
Слезка България Градове в България Лицево - челюстна хирургия Град Видин - крепостта Баба Вида
Древните египтяни почитали котките, понеже са ги смятали за въплъщения на богинята Бастет. Наказанието за убийство на котка било ни повече, ни по-малко - смърт, а често при смърт на котка тялото било мумифицирано по същия начин, както при хората. До XVIII династия (ок. 1560-1309г.пр.н.е.) котките играели по-незначителна роля в култовите обреди. Едва след възникването на култа към бога на слънцето Амон Ра, започнали да им придават огромно значение. Древната легенда от „Книга на мъртвите” разказвала, че в град Хелиополис богът на слънцето придобивал образа на котарак, когато побеждавал своите врагове и силата на злото. В илюстрациите към книгата той често се появява в образа на котарак, който отрязва главата на змията Апофис – вероятно се е придавал ритуален характер на лова на змии чрез котката, а и на лова изобщо. Амон Ра бил наричан още „Великият котарак” и „Добрият котарак” и в този образ се среща върху каменни оброчни плочки от времето на XIX династия. Често върху древните фрески богът на слънцето бил изобразяван и като човек с котешка глава. През средните векове, не случайно наричани тъмното Средновековие, котките били смятани за сподвижници на вещиците и понякога по време на празници били изгаряни живи или хвърляни от високи сгради. Някои историци допускат, че широко разпространените враждебни суеверия към котките, довели до бум на чумните заболявания („Черната смърт“, с което зловещо название била позната бубонната чума). Поради скоростта, с която се разпространявала чумата, се появили суеверия, според които, тя е предизвикана от самия Дявол. Тези суеверия накарали папата официално да обяви, че котките имат съюз с Дявола. Вследствие на този акт, много котки в Европа били убити. Големият спад в котешката популация довел до огромен скок в разпространението на плъховете, съответно с това се увеличил и броят на насекомите, разнасящи чумата. Като следствие от всичко това се увеличил броят на заразените от чума хора – нещо, което анатемата срещу котките е трябвало да ограничи. Днес някои хора продължават да приемат, че черните котки носят нещастие, или че е лош късмет, ако черна котка „ти мине път“. Други са на противоположно мнение – смятат, че черните котки носят късмет. Трети просто приемат, че черната котка си върви по своя път, както човекът – по неговия. Въпреки развитието на обществото, на науките и образованието, котките и до ден днешен се свързват с вещерството. Черните котки в частност, се свързват с празниците около Хелоуин. Практикуващите неопаганизъм вярват, че котките са животни с добра природа, свързани са със света на духовете и усещат злите сили. Според някои митове и легенди, котката живее едновременно в няколко паралелни свята или може да влияе на здравето на хората, като им помага да се борят с болестите. Смята се също, че котката дружи с къщата, в която живее; и тези домове са до известна степен защитени от беди и нещастия. Поверие обяснява издръжливостта на котката с това, че тя има няколко живота, като броят им варира според легендите на различните народи. Арабите и турците вярват че са 6, гърците и германците – 7, а ние сме възприели английския вариант, споменат от Шекспир – 9. В Азия котката е сред животните в 12-годишния цикъл на Виетнамския зодиак. Тя обаче отсъства в Китайския зодиак. Легенди разказват, че плъхът, който канел животните в Нефритения императорски дворец, за да бъдат избрани за зодиака, „забравил“ да покани котката, и затова тя го обявила за свой смъртен враг. Откъде идва вярването, че котките имат 9 живота? Защо 9, а не 10 или повече? Най-напред нека кажем, че котките и хората имат дълга съвместна история. Тя започва преди няколко хиляди години; поне от тогава имаме документи, които произхождат от Китай. И в тези документи става дума за домашни котки. По едри от сегашните, но въпреки това домашни. Прето е да се мисли, че те са били привлечени към градовете на хората от гризачите, които пък са били привлечени от складираното зърно и друга храна. И така котката става естествен приятел на човека, макар че приятелството при котките се проявява малко по-особено. Те не са на трона на най-добрия приятел на човека, но въпреки това, минават за добри приятели. Хората са наблюдавали котките и са усетили, че те са особени животни. Техните навици и царствена незаинтересованост към човеците, ги е превърнала в свещени животни, за разлика от кучетата, които са доста по-неестествени за обожествяване. От Египет отношението към котките се пренася в Рим. В религиозен план, християнството ги намира за опасни, докато в исляма не е така. И пророк Мохамед е имал любима котка, има и история на тяхната дружба. Дали котките носят добър или лош късмет, е въпрос на доста спорни интерпретации, но още от древни времена хората забелязали една особеност на тези животни. Нарича се вертикален рефлекс. Котката много бързо може да извърти тялото си и да падне на краката си, което я прави по-трудно уязвима срещу наранявания. Не, че не може да се нарани при падане; напротив, съвсем възможно е, но вертикалният рефлекс е впечатляващ. Това е един съвършен животински жироскоп, сравним като че ли само с този при главите на птиците, където както и да движите в ръце хваната птица, главата й остава на абсолютно едно и също място в пространството. Вертикалният рефлекс карал хората да мислят, че котките са неуязвими, имат повече животи от другите зверове, могат да се прераждат, или пък са носители на демони - зависи от коя религиозна и суеверна гледна точка наблюдавате. Защо 9 живота обаче? Всъщност 9 не е фиксирано навсякъде. 9-те живота, които може би са най-разпространени в европейската култура, дължим на Шекспир. Той пръв пише за това. Може да става дума за литературна инвенция; той да си го е измислил, за да може сричките да му се връзват точно; а може в Англия да е била такава традицията и той просто да я е описал. Любопитното тук е, че ние сме възприели западната литературна традиция, а не по-близката турска. При тези числа всичко опира до усещането за сакрално. 9 е точно толкова магическо, както и 7, 6 и т. н. 9 е три пъти по три, а три е прието да смятаме като специално число – дели се без остатък само на едно и на себе си. В някакъв смисъл, трижди три е еквивалент на сто, означава много. Учени установили, че черно-белият цвят на котките, конете и мишките се дължи на прекалено бавно делене на клетки през вътреутробното развитие. Това е причината животните да нямат достатъчно пигментни клетки. Учените открили също, че клетките се движат безразборно, а не следват сигнали. Затова и петната не са правилни. Това откритие ще помогне да бъдат разбрани различни заболявания, които също се предизвикват от това, че клетките не се придвижват правилно през ембрионалното развитие. Досега експертите мислеха, че черно-белият цвят се дължи на мутация, заради която клетките се движат по-бавно. Всъщност клетките се движат по-бързо, но броят им не достига заради по-бавното делене. Освен това, би трябвало да има насочващ сигнал, но такъв отсъства и те се движат безразборно. Според древна легенда, митичният „библейски патриарх” Ной спасил от „свещения потоп” себе си и своето семейство, както и всички животни, като скрил в Ноевия ковчег по чифт от всеки животински вид и така станал „родоначалник” на новия човешки род. Спасил от загиване и животинското царство. За нещастие обаче, Ной пропуснал да постави в ковчега котки, защото не ги познавал. Това довело до нечувано размножаване на мишки и плъхове, които започнали да унищожават хранителните запаси в ковчега. Тогава Ной помолил царя на животните – лъва, да помогне. Лъвът се отзовал, кихнал и от двете му ноздри изскочили чифт животни, които били негови миниатюрни копия. Това били котки, които незабавно започнали изтребване на многобройните мишки и плъхове, като намалили веднага и силно числеността им. Останалите живи гризачи, толкова много се изплашили, че се изпокрили по дупките и от тогава до днес живеят там. Древна арабски легенда „обяснява”, защо котката се изгърбва и защо винаги пада на краката си. Основоположникът на исляма – пророкът Мохамед, обичал много котката си. Един ден тя заспала върху ръкава на мантията му. Мохамед не пожелал да я безпокои и буди, и затова отрязал ръкава на мантията си, и заминал. При завръщането му котката, която била разбрала изумителната постъпка на пророка, в знак на благодарност се издигнала и за да му се поклони, се свила в полукръг. Пророкът оценил това внимание и отредил място на котката си след смъртта в рая. После прокарал три пъти ръката си по нейния гръб и с това й придал способността да пада винаги на лапите си. Древна китайска легенда разказва, че котката произхожда от кръстоска между лъвица и маймуна. От лъвицата тя наследила достойнството, а от маймуната - игривостта и любопитството; все качества, характерни за домашната котка. В японската митология легенди се разказват за котката вампир, която удушила О-Тою – любимата на принца на Хизън и приела нейния образ на човек. В германо-скандинавската митология, котката била обичаното животно на богинята на лова и красотата Фрея, която се носела из облаците със своята любимка. Фрея била и богиня на плодоносната любов и често я изобразявали с каляска, впрегната с чифт котки, което олицетворявало грациозността и плодовитостта на тези животни. Нейният съпруг – богът на лятното слънце Одур – също е олицетворяван и изобразяван като котка. В миналите векове хората сериозно вярвали в чудодейните способности на котките. Моряците, които обикаляли океани и морета, и се докосвали до суеверията и обичаите на много народи, били убедени, че присъствието на котка на кораба (особено на черна, без нито един бял косъм) е гаранция за „щастливо плаване”. А жените на английските рибари от Йоркшир смятали, че морските бури не представляват опасност за тези, които имат у дома си черна котка, и само тогава мъжете им ще се завърнат невредими. По време на робските въстания (73-71г.пр.н.е.) в Римската империя, котката била обявена поради независимия си характер, за символ на свободата. Образът на котешка глава се появил върху знамето на водача на най-голямото въстание – тракиеца Спартак. При поляците, руснаците и чехите, съществувало малко садистично поверие, че ако погребат жива котка в полето, си осигуряват богата реколта. Скандинавците пък вярвали, че зазиждането на котка под прага на новопостроена къща ще ощастливи стопаните. При германците имало поверие, че котката е „огнеупорна” и не гори, а ако е и с трицветна окраска, е надарена дори с противопожарни свойства – дом, в който имало такава котка, не бил застрашен от пожар. А французите дори ги наричали „огнени” животни и знахарите препоръчвали отглеждането им, за да се предпази човек от треска. През този период, черните котки се смятали за жив инвентар на гледачките и магьосниците. Мистерията била поддържана от страха, който вдъхвала вродената агресивност на този иначе дребен хищник. Средновековието ни е оставило в наследство доста примери на невежество и суеверния ужас от магнетичните, светещи в тъмото котешки очи. Също и много други поверия и небивалици, свързани с тези животни и най-вече с черната котка. Например: ако гърми, трябва да се изхвърли черната котка навън, иначе тя може да привлече гръмотевицата и светкавицата в къщата и други. През мрачната епоха на Средновековието в Европа, котката постепенно се превърнала в нещо ужасяващо и страшно. Католическата църква започната да вижда в нея въплъщение на дявола и смъртта. За котката през XV век настъпили „черни дни”. Римският папа Инокентий VIII наредил на Инквизицията да ги обяви за превълъщения на вещици и нечисти сили, за изчадия на ада. И тъй като котките „не искали да признаят греховете си”, били подлагани на мъчения и разпъвани на кръст, анатемосвани и изгаряни на клади, хвърляни от кулите на катедралите, живи зазиждани, пускани във врящо масло и прочее. Особено преследвани били черните котки. Във Фландрия например почти 900 години действал „законът на котешката сряда” – всеки път в този ден от седмицата били излавяни градските котки и хвърляни от висока кула. Времето и мястото променяли възгледите и отношението на хората към котките. Достатъчно е да се надникне в митовете и поверията на друга страна, и ще се намери съвсем друго, противоположно тълкуване на „котешките качества”. В Англия например през X век почитали много котката – кражба или убийство на котка, се наказвали със смърт. В същото време във Франция я смятали за сатанинско изчадие и я преследвали, а притежателите на черна котка (а понякога и на бяла) обвинявали в сговор с дявола; някои от тях дори били изгаряни заедно със своите четирикраки любимци. В Англия и сега се смята, че срещата с черна котка носи щастие, особено ако пресече пътя. Англичаните дори се страхуват да пускат своите черни котки извън дома си, за да не би някой да ги открадне. Но в страната имало и друго тълкуване на това поверие – в Източен Йоркшир щастие било да се притежава черна котка, но нещастие – да се срещне. В повечето европейски страни и до днес е останало поверието, че ако черна котка пресече пътя на някого, ще го сполети нещастие. При някой народи на Южна Америка, черните котки се смятат за предвестници на болести и смърт. Срещата с бяла котка в Британия било лоша поличба, докато в САЩ, Белгия, Испания и други европейски страни е точно обратното. Към средата на XVIII век, котката отново станала желан приятел на човека. Към нея започнали да се отнасят с още по-голяма почит, след като в един френски град, изтребвайки мишки и плъхове, това животно спасило жителите от чумна епидемия, разпространявана от новото нашествие на сивия плъх. За тази „заслуга” признателните жители и издигнали величествен паметник на градския площад. Тогава дори папата разрешил на монасите да притежават котки, а и самият той се сдобил с такъв ценен помощник. За жалост, XIX век отбелязва нов упадък в отношението към котките. Парадоксално е, че причина за това били научните открития на световноизвестния френски лекар микробиолог Луи Пастьор. Откривайки причинителите на болестите, той вдъхнал у хората ужас към всичко, което би могло да е носител на микроби. Така домашните животни, и най-вече котката, станали първите „жертви” на стерилността и пастьоризацията. В отбраното общество отказвали изобщо да се докосват до животно, като дори на конете, се качвали с ръкавици. През XX век отново се възвръща привързаността и обичта на хората към котката. От полезно животно, което се смятало до средата на века, предимно за ловец на вредни гризачи, котката става един от близките приятели на човека и любимо същество в дома. И габровци обичали котките, и ги пускали зимно време да се качват на печките. Но, за да скъсят времето, в което котката се промъква през вратата, докато през това време отвън нахлувал студ, габровци им режели опашките. Това, най-вероятно е габровска шега, но знае ли човек? И ако котките никога не падат по гръб, когато са нахранени и щастливи, най-често спят точно по гръб, изпружили предни и задни лапи в най-различни фигури от котешката художествена гимнастика. Котешка му работа.
Избелване на зъби Град Пловдив Композити Размерът е от значение - имплантатни размери Зъболекар
Защо хората сравняват жените и котките? Връзката между котките и техните собственици очевидно е много по-сложна и емоционална, отколкото досега сме си представяли - особено за жените, любителки на пухкавите домашни любимци. Според проучване, котките се привързват към хората - и особено към жените, като един вид социални партньори, а не само с цел да осигурят прехраната си. Според учени, динамиката във взаимоотношенията между котките и хората е почти идентична на междучовешките контакти, като често котките дори се превръщат в еквивалент на покрити с козина "деца" в домовете, където са отглеждани. Дори да не го съзнавате, вашата котка ви контролира. "Храната често се използва като демонстрация на обич - и начините, по които котките и хората се отнасят към храната, са сходни по природа на взаимодействията между майка и все още непроговорило бебе", твърди Джон Дей от център за изследване на храненето на домашните животни. "И котките, и човешките бебета поне частично контролират кога и какво получават като храна." Учените са записали на видео и по-късно са анализирали взаимодействието между 41 котки и техните собственици в течение на четири продължителни периода. Регистрирано било както поведението на котката, така и на стопанина й, като характерът на двамата е бил подложен на отделна оценка чрез тест. Жените се социализират по-добре - включително и с котките. Изследователите установили, че котките и собствениците им са имали силно влияние един върху друг - до степен често да упражняват контрол върху поведението на другия. Екстровертните жени и младите и активни котки са постигали най-голям синхрон помежду си, като в тези случаи на котките само се налагало да използват леки знаци от типа на единично вертикално движение на опашката, за да демонстрират желание за приятелска близост. Въпреки че котките имат много почитатели и сред мъжете, проучването, подобно на доста други, разкрива склонност при жените да взаимодействат в по-голяма степен с котките си (без значение дали са мъжки или женски) сравнено с мъжете. В отговор котките също търсят по-често контакт със стопанките си - и по-често са инициаторите за него (например като скачат в скута им). Стопанките на котки имат по-тясна връзка с домашните си любимци в сравнение с мъжете. Всъщност, котките правят печеливша инвестиция, за да си осигурят безпроблемно бъдеще, като инстинктивно се насочват към персоната, която е предразположена да им даде по-големи шансове за тяхната стратегия. Освен това изглежда, че котките запомнят проявите на добро отношение към тях - и се отплащат за него по-късно. Ако стопаните се съобразяват с желанията за взаимодействие на котката, самата котка в друг момент ще се съобрази с желанието на собственика си. Котката обаче "има известно предимство в това взаимно договаряне", тъй като притежателите й вече са мотивирани да изградят социален контакт. Често сравняват характера на жените с този на котките. И това не е случайно, защото жените наистина имат много общи черти с котките – загадъчност, чистоплътност, свободолюбие и независимост, егоцентризъм. И все пак, не всяка жена по характер се доближава до особеностите на котките. Има обаче такива, които напълно покриват тези характеристики, и затова ги наричат жени котки. Какви особености разкрива този тип женски характер? Жените котки са затворени, егоцентрични, със силно чувство за самоуважение и вътрешна сила. Те не обичат шумните компании, при тях почти няма стремеж да получат внимание на всяка цена, или ако има, е много слабо изразен. Те носят вътрешното усещане и самочувствие, че и без друго светът се върти около тях. Жените котки се влюбват рядко, защото се страхуват, че това ще ги направи уязвими и зависими от друг човек. Злопаметни са – никога не забравят тези, които са им причинили болка, и не прощават на мъжете, които са си позволили да ги обидят. Жените котки подлудяват мъжете с безразличието си, амбицират ги и често ги докарват до състояние да вършат щуротии, само и само да ги завоюват. Жената котка не служи на никого и за нищо. Жените обичат да се сравняват с котки. Къде е истината, къде - голите претенции, е трудно да се обобщи. Ето някои сходства, гледано от мъжка гледна точка: На котките, както и на жените, винаги ту се молят, ту ги наричат вещици. И едната, и другата е приятно да гушкаш. Когато в къщата ти живее котка, не можеш никога да бъдеш уверен какво я задържа там - твоето присъствие или уютният дом. Единствено жената и котката могат да съчетават врънкане и достойнство. Когато котката се отърква в теб, ти се струва, че тя те обича. Всъщност тя просто си маркира запазената територия, периметър! Характерът на котката, както и на жената, често зависят от цвета на косменото покритие. И едната, и другата прекарват целия си живот на границата между предпазливостта и любопитството. Когато при теб живее котка, никога не знаеш дали тя живее с теб, или ти с нея; кой на кого какъв се пада. Спяща котка скача на секундата и започва да мяука, като да не е яла цял живот, ако те чуе в кухнята как режеш филе „Елена“. Независимо, че има мозък, котката се ръководи в общуването си с хората от настроенията си. Характерът на жената, както и на котката, няма как да промениш. Но дори и да не си подхождате, ако храниш добре котката и се грижиш за нея, тя цял живот снизходително ще те изтърпя. Без котка вкъщи е по-спокойно, но нещо не достига. Котката си излизва козината, дори когато е ясно, че няма да ходи никъде. Не, че винаги е готова да побегне другаде, но знае ли човек... Котката винаги очаква нещо от човека. А той очаква от нея просто да я има. Дали котката е най-женственият обитател на животинското царство, или жените наистина са надарени с котешка грация, но и лукавост, както твърдят и почитатели, и недоброжелатели? Много легенди, басни и приказки разкриват странно, почти мистично родство. Достоверни ли са, не знае никой; единственото сигурно нещо е, че между мъркащите красавици и представителките на нежния пол съществуват колкото неуловими, толкова и силни връзки. Силно спорно е, дали котката поставя взаимните отношения в парадигмата на „собственик“ и „собственост“, както ни е по-удобно и приятно да мислим ние, хората. Но това е друга тема и се отнася не само до котките, а до цялостното ни място в природата. Всички любители на котки знаят: те ненавиждат шума, виковете, резките движения, мразят хората, които ги дразнят или доказват доминацията си с бой или наказания. Както и жените, котките не те слушат особено какво им говориш, но слушат интонацията ти. В същото време котките се „разтапят“ от нежни думи, прошепнати на ухо признания в любов, от комплименти, изречени с гальовен тон, на което са способни жените. Очаровани, те отговарят по същия начин. Започва истински любовен диалог със собственичката. Вероятно има доста прозаично обяснение на този трогателен факт: тембърът на женския глас, поставен много по-високо от мъжкия, е близък до котешкия и затова повече се харесва на животното. Жените по природата си са по-търпеливи и нежни от мъжете, защото целта им е да съблазнят, а не показно да доминират във всяка ситуация. Котката оценява отношението да бъде покорена с такт, внимателно и постепенно. От друга страна, тя търси родители-покровители в човешките същества, които са я „осиновили“, и дори когато порасне, продължава да се държи като малко коте с тях. Оттук произтичат и силните емоционални връзки на пухкавата топка с нейната човешка "майка", която е по-снизходителна от "бащата" към малките поразии - изпишкване не където трябва; драскане по мебелите и завесите. Жените разбират, че котката прави това не нарочно, а първосигнално – такава й е природата. Тя е великолепен миниатюрен звяр, който не подлежи на дресировка и опитомяване. Жените се показват много по-възприемчиви и към емоционалните състояния на животното и то го усеща. Котката им отвръща с пълно доверие. Това може понякога да доведе до чисто бебешки прояви - котката смуче вълнения пуловер на стопанката, сякаш суче от майка си или пък яростно "меси" с лапи коленете й. Мъжете рядко могат да се радват на подобна проява на обич, означаваща: "Аз те обичам и се чувствам напълно спокойна и сигурна с теб." В повечето случаи тъкмо жената "циментира" връзката си с котката, като й дава да яде, сменя пясъка в "тоалетната", изражда нейните малки, грижи се в случаите на болести. Социологическо проучване, направено сред собственички на котки в няколко европейски страни, установило, че най-често това са жени между 30 и 50 години, които водят активен живот, обичат изкуството, спорта, цветята. Омъжени или с постоянен партньор в живота, те обикновено имат деца; радват се на успех в обществото и са харесвани от съседите си. Идеалната стопанка иска от своята котка единствено две неща: любов и хигиенни навици. Тъй като й дава всичко от себе си, няма проблем и постига и двете. Много често котката се оказва в дома ви съвсем случайно - подаряват ви я приятели или роднини, откривате я изоставена на улицата. В началото я храните пред вратата си, но щом дойде зима, я пускате и вътре – не ви дава сърце да я оставите на студа. Така започват най-големите, най-дългите любовни истории на света. (Е, не го казвайте на жена си, защото жените винаги имат последния куршум в пищова, приготвен за вас: „- Или тя, или аз!“) Започнете ли веднъж, трудно може да си представите живота без котка вкъщи. Тя не спори с вас; не ви обвинява, че печелите малко; не ви пита къде сте били и в колко часа се прибирате и т.н. Котката, както и кучето, никога няма да ви напуснат, защото сте беден. Извоюва ли си мястото на домашен любимец, котката бързо и безцеремонно се превръща в най-обожавания член на семейството. Пухкавата мъркаща топка е сладка, мила и гальовна; обича да се гушка в стопаните; дава да я мачкотят (вероятно от „мачкам“, идва и думата „мачка“, „мацка“; както и с жените, колкото повече ги мачкотиш – по-хубави стават); и бързо се вписва атмосферата на дома. Колкото да е глезена от всички, тя си има предпочитания към някой от стопаните, като обикновено нейният любим човек е жена. Това е проверен в практиката факт – котката инвестира времето и вниманието си повече към жени, отколкото към мъже. Особена стигма витае около жени, които живеят с котките си. Твърди се, че ако е необвързана дълго време, със сигурност жената някой ден ще си остарее с десетте си котки. Хората приемат, че тези жени са така неспособни да създадат връзка с мъж, че предпочитат да живеят в дом, пълен с котки, отколкото да ходят по срещи. Мъжете се плашат от странностите на такива жени и се дистанцират от тях. Но се счита за многократно доказано, че жените, които отглеждат котки, или просто ги обожават, обикновено имат огромни сърца. Те имат толкова майчина любов за раздаване, че обичайно една котка не стига, затова гледат по няколко. Те знаят ключа към баланса в живота. Любителките на котки знаят и ценят свободата и не задушават партньора си. В същото време, точно както своите мъркащи любимци, те ще те одраскат без да се замислят, ако навлезеш прекалено в личното им пространство. Такива жени са широко скроени и знаят колко важно е личното пространство. Затова и дават свобода на своите партньори. Ако партньорът заслужава такава жена, той ще се възползва от нея в посока още по-голямо сближаване. Жени, които се грижат за котки, не се плашат от обвързване. При това - дългосрочно. Те разбират добре, какво щастие може да донесе стабилността в отношенията и плановете, които двойката прави заедно.
Лицево-челюстна хирургия - Обезболяване и медикаментозна терапия Сулфонамиди Имплантология България Лицево-челюстна хирургия - Различни области
Лицево-челюстна хирургия - Възпалителни процеси Зъбни импланти - показания и противопоказания Лицево-челюстна хирургия - Травми Рифампицини Лицево-челюстна хирургия - Тумори
Котките са чест обект на пресъздаване в изкуството, медиите и интернет. Били са музи на Леонардо, Пикасо, Сезан, Гоген, Реноар. „И най-невзрачната котка е шедьовър“, пише Леонардо да Винчи, който много обичал да скицира животните във всякакви пози. Известно е че Пол Гоген, Сезан и Ван Гог също изучавали движенията на котешкото тяло. През вековете господарката на домашното огнище, е любим обект за художниците. В иконографията символизира предимно измама, предателство, леност и сладострастие. В Средновековието дори е изобразявана в сцени с падението на Адам и Ева и изгонването им от Райската градина. За жалост, подозрителното отношение към тези невинни животни, продължава и през Ренесанса. Те олицетворяват и през Викторианската епоха коварство, дори диаболичност. Със свободолюбие, дързост, нежност, изящество и силна сексуалност вече ги свързват при френските импресионисти. Почти няма художник импресионист, който да не е рисувал котки. Изглежда странно, но котките и сюрреализмът си подхождат неимоверно. Повечето представители на това течение в изкуството; включително и Салвадор Дали, са посветили много творби на мъркащите галени създания. Един от тях е Балтхус - френски творец от полски произход. В редица негови платна присъстват котки, но в някои от картините, котките са главни герои. Например в "Средиземноморската котка" (1949 г.), в която котаракът е заможен джентълмен, а над главата му под формата на дъга, прелитат риби и падат право в чинията му. Картината представлява мечтата на всеки мъж-котарак - да получава храна, без да си мръдне пръста; на масата пред него да има пиене, в морето да го очаква жена. В прочутия си автопортрет "Кралят на котките", художникът е изправен, в краката му се търка едър сив котарак. Това е Мицу - улична котка, която творецът изгубва като дете, и на която посвещава цял цикъл картини. Едно от най-известните изображения на сюрреализма в света са „Летящите котки“ на Дали. Абсолютно ненормалната сцена е заснета след 26 опита. Творбата е плод на сътрудничеството между художника и фотографа Филип Халсман. Двамата се запознават през 1941 г. и си сътрудничат през следващите 37 г. Котката е била муза за едни от най-великите художници в историята. Тя е толкова чест обект на произведения на изкуството, че е невъзможно дори да се предадат основните тенденции. Майсторът на натюрморта Пол Сезан увековечил калпазанина Румпелщилцхен - палав уличен котарак, който един ден се появил в ателието му и най-нагло и безпардонно се нанесъл там. Клод Моне рисувал езерото с водни лилии и нещо не бил никак доволен от това, как му се получават тополите. При поглед по-отблизо установил, че неравностите по стъблата им са профилите на десетки котки, които дебнели рибките в езерото. Когато през 1900 г. показал готовата картина в галерията Дюран-Рюел, го помолили да махне котките. Леонардо да Винчи се възхищавал от грациозността, гъвкавостта и силата на котките. Той е направил множество скици с котки в различни пози. Рококо котките на Маргьорит Жерар (1761-1837) често били в компанията на красиви дами. Пол Гоген бил в житейска криза, когато отражението на котка, която се промушила в ателието му, му помогнала да разбере как трябва да постъпи - да заживее прост, свободен живот, далеч от обществото. И заминал за Таити. А тази картина символизира котката, която му показала пътя. Ван Гог купил две котета за модели – оранжево, което олицетворявало него самият, а черното представлявало Гоген. Оранжевото коте символизира отчуждението на Винсент, докато черното - усещането на Гоген, че се задушава от живота в цивилизацията. Анри Тулуз-Лотрек увековечил момента, в който котката на кабаретната актриса Джейн Аврил се стряска от изгърмяла тапа на шампанско и започва да се катери по краката на стопанката си, при което тя започва да рита и да пищи, докато всичките господа са безкрайно щастливи, защото зърнали гащите й. Популярният лондонски художник Луис Уейн също бил луд по котките. Той и бездруго имал шизофрения, но от това котешките му картини станали все по-цветни и шантави. Уейн е сред най-популярните английски илюстратори. Роден през 1860 г., той става суперизвестен за антропоморфните си изображения на котки. Както отбелязва английският писател Х.Г. Уелс, „Той е изобретил котешки стил, котешко общество, цял котешки свят”. Работата е там, че Уейн е бил психично болен и вероятно е имал шизофрения, която може да е причина за манията му към котки. Той става водещ авторитет по отношение на всички котки и е избран за президент на Националния клуб за котки. Осъжда състезанията по котки и участва в няколко благотворителни организации за животни. Работил е почти тридесет години, понякога - до няколкостотин рисунки годишно, които още забавляват всеки любител на изкуството. Пикасо има много картини с котки. Например - "Котка, която хваща птичка". Създадена е през 1939 г. Произведението на Пикасо е създадено в няколко версии през 1939 г. – годината на избухването на Втората световна война. Както самият Пикасо си спомня: „Темата ме обсеби, не знам защо“. Птицата отчаяно се бори да се освободи от притежанието на мъчителя си. Нищо не облекчава ужаса на сцената. Това е образ на всекидневието, взривен до апокалиптични пропорции. Котката отлага възможно най-дълго убиването на птицата - колкото по-дълго го прави, толкова по-дълго притежава абсолютна власт. Според тълкувания, котката е генерал Франко, който превзема Мадрид през март 1939 г. Пиер Огюст Реноар рисува „Момиче с котка“ през 1880-1881 г. Джозеф Райт от Дерби - „Момичета обличат котенце на светлината на свещ“, 1768-70. Фламандският бароков художник е известен със сюжетите си с маймуни, но тук в ролята на сърдития клиент, е изобразен добре охранен котарак. „Маймуната бръснар“, 1670, Фердинанд ван Кесел. Балтхус, през 1949 г. рисува "Средиземноморската котка". Франц Марк е известен със своите изображения на брилянтно оцветени животни: коне, кучета и разбира се - котки. През 1911-12 г. Марк показва своите произведения в Мюнхен. Неговите картини на котки илюстрират животните в естественото им състояние на сън. Някои от известните му картини на котки показват котки на жълта възглавница, две котки синьо и жълто, кошница за котки и котки на червена кърпа. За него животните са идеалният символ на чистота, истина и красота, и той вярва в символиката на цветовете – синьото означава духовност и мъжественост, жълто женско щастие, червеното изобразява насилие. Хирошиге II сътворява „Бяла котка, играеща с връв“. Това е доста необичаен фен печат, проектиран от Хирошиге II, който следва стила и дизайна на своя изключително успешен наставник, също с име Хирошиге. Печатът отразява уникалния подход на Хирошиге II. Той показва близкото наблюдение на една домашна котка. Сладката и пухкава бяла котка бобтейл хапе синя връв. Задните й крака са притиснати към земята и бобтейлът изглежда готов да атакува. Който има котка, познава лицето на тази котка много добре! Сюзан Валадон – Рамину е френска художника. През 1894 г. става първата жена-художник, приета в Societe Nationale des Beaux-Arts. Валадон рисува натюрморти, портрети, цветя и пейзажи, които се отличават със силна композиция и живи цветове. Тя е най-известна с откровените си женски актове, които изобразяват женските тела от женската гледна точка. Тя често рисува и котките си, особено любимата й Рамину. „Черната котка“ на Мин Джън току-що е изяла цялата храна за котки в света и сега е щастлива. Мин Джън е китайски художник и дърворезбар, роден в Нанчан, Дзянси, който прекарва по-голямата част от живота си в китайския град Хубей. Той е известен с това, че рисува човешки фигури и от време на време рисува с пръст. Останал сираче в ранна възраст, понякога е свързван с Осемте ексцентрици от Янгжу, което е името на група от осем китайски художници, активни през 18-ти век; били известни в династията Цин. „Черната котка“ на Теофил Щайлен, е символ от развлекателното кабаре от 19 век в бохемския квартал Монмартър в Париж. То е открито на 18 ноември 1881 г. от импресарио Родолфе Салис и е затворено през 1897 г. Приема се, че това е първото модерно кабаре: нощен клуб, където покровителите седят на масите и пият алкохолни напитки, докато се забавляват на шоуто на сцената. Барт ван дер Лек е известен главно като съосновател на списанието De Stijl. През 1916 г., подобно на Пит Мондриан, той налага стила на абстракция в творбите си и използва основните цветове на червено, жълто и синьо. По време на посещение в Париж, е впечатлен от класическото египетско изкуство в Лувъра. Разработва стил с много опростени форми и трезви цветове. В картината си „Котката“, Ван дер Лек изобразява животното както едновременен погред отпред, така и в профил, и ползва само черно, бяло, червено и оранжево. „Котка в бельо“ на Джеф Кунс, е с гигантски размери - 312,4 x 279,4 x 127 cm. За Кунс това произведение на изкуството е като съвременно разпятие. Сладка малка котка, която е сама в чорап. Ситуация, подобна на утробата, чувствайки се защитена. „Котаракът в чизми“ е старинна приказка, написана от великия френски разказвач на приказки Шарл Перо. Тя е изпълнена с хумор и ирония и е пропита от духа на народното творчество. Ненапразно се приема, че за основа на своите приказки, Перо е използвал историите, които кърмачката - обикновена селянка - разказвала на сина му. В тази книга всичко се управлява от Котарака, изкусен режисьор и главен актьор на собствения си спектакъл. През 1958 година по екраните в САЩ излиза „Котка върху горещ ламаринен покрив“ (на английски: Cat on a Hot Tin Roof); американски игрален филм – семейна драма, режисиран от Ричард Брукс с участието на Пол Нюман, Елизабет Тейлър и Бърл Айвс в главните роли. Сценарият е базиран на едноименната пиеса на Тенеси Уилямс и е написан също от Брукс в сътрудничество с Джеймс По. Бърл Айвс и Меделин Шерууд изпълняват същите роли и в поставянето на оригиналната пиеса на сцена на Бродуей през 1955 година. Произведението донася на студиото голям финансов успех, нареждайки се сред водачите в боксофис класацията за годината. Брик Полайт (Нюман), алкохолизиран млад мъж, бивш обещаващ спортист, прекарва дните си в пиене, отказвайки да обърне каквото и да е внимание на красивата си амбициозна съпруга Маргарет „Маги“ Полайт; Маги-котката съпруга на Брик (Елизабет Тейлър). В навечерието на 65-ата годишнина на баща му Харви, богат плантатор в Мисисипи, празникът се превръща в низ от откровения и равносметки за членовете на цялата фамилия. „Котка върху горещ ламаринен покрив“ е сред основните заглавия на 31-вата церемония по връчване на наградите „Оскар“, където е номиниран за отличието в 6 категории, включително за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добри главни мъжка и женска роли за Пол Нюман и Елизабет Тейлър. Най-известният мюзикъл в света се нарича "Cats" - "Котки" от Андрю Лойд Уебър, представен за пръв път в емблематичния за популярния театър в Лондон квартал Уест Енд през 1981 г.; пренесъл се с творческия си състав на следващата година на Бродуей, в Ню Йорк, САЩ; където печели седем награди „Тони”. “Котките“ е най-успешният мюзикъл, поставян някога на сцена. Той представлява цял поетично-шеговит трактат за тези своенравни животни, музикално оформен от композитора Андрю Лойд Уебър. Написан е от любимия поет на американската нация Томас Елиът. Текстът на представлението е изключително поетичен и почти липсва сюжетна линия, затова пък героите са много добре оформени и безкрайно симпатични. Ето какво ни казва легендарният Томас Елиът за котешката природа: „Те са слепи, когато се раждат и могат да виждат в тъмното. Те дръзват да погледнат крал и дори да седнат на трона му. За разлика от хората, котктие могат такива неща и ги правят!”. Текстът на котките е американския котешки вариант на „Ние врабчетата“ и е написан със също толкова любов към героите. Авторът обобщава наблюденията си върху котешката природа и нахвърля колоритни характери, които незабавно ни стават симпатични, тъй като толкова много приличат на нас, човеците. Котките на Елиът са черни и бели, те са по-често дребни, те са весели и сияят, имат жизнерадостен вид, знаят как да танцуват валс или кючек. Те се мият зад ушите и се изсушават между пръстите на лапичките. Сред котките има герои като просякът, повехналата красавица, големецът с белите гети.. престъпникът, който никога го няма на местопрестъплението и други очарователни типове. Всяка от котките е описана с нейните уникални качества, изключително хуманоидни. Всяка една от тях си има характер, легенда и очарова зрителите с различна визия и оригиналност. Всяка котка си има репутация и обществено положение. Няма нищо случайно между Котките. Те работят прекрасно в екип. Минават през къщата като ураган и никой не може да им каже и дума. Когато чуете чупене в трапезарията, или пък от килера се чуе трясък, или пък от библиотеката доловите силен звън, от ваза, за която са казали, че е от династията на Минг, веднага идва на ума, коя от котките е направила това.Филмовата индустрия охотно подхваща темите за кучета, котки и мишки, защото се оказва, че публиката обича да гледа измислени истории за съперничество, вражда, преследвания, любов, неосъществени капани и пр. Котаракът Том и мишокът Джери са тъкмо такива анимационни герои. Котаракът Том, в първия епизод (Puss Gets the Boot) наречен Джаспър, е сиво-бяла домашна котка, който обичайно води разглезен начин на живот. Хитрият кафяв мишок (в тази серия с име Джинкс), Джери винаги живее в близост до него. В контрапункт с типичния сценарий, в който котката изяжда мишката, Том трудно би успял да хване и изяде Джери. Котаракът често поставя капани, които нараняват самия него, а повечето от опитите му се изчерпват най-много до тормоз над малкия мишок. Обикновено на края на анимационните филмчета Джери триумфира, докато Том е загубилият. Разбира се, има и изключения: типичен пример за това е епизодът The Millon Dollar Cat (на български: Котка за един милион долара), където Джери минава границата на своето нахалство, а котаракът, въпреки че знае, че ще загуби колосална сума пари, ако нападне жива твар, не се сдържа и го напада. Понякога и двамата губят. Съществува ли обаче опасен за двамата враг, Том и Джери се съюзяват. Том и Джери, за разлика от повечето герои, не говорят често. Въпреки това котаракът пее, ухажвайки женските. В края на споменатия по-горе епизод „Котка за един милион долара“ Том казва: „Боже, захвърлям милион долара... но съм щастлив!“ С голям касов успех се ползват и други анимационни филми за животни – филмът за мишлето Мики Маус, който се е превърнал в символ на филмовото студио The Walt Disney Company, или пък произведеният от киностудия „Союзмультфильм“ в СССР анимационен сериал за заека и вълка „Ну, погоди!“ Световният цифров пейзаж е наситен с котки. Изчислено е, че към 2010 г. в интернет има около 1.3 млрд. снимки на котки онлайн. Оттогава насам количествата на данните в Интернет са се увеличили петорно, така че броят им вероятно би могъл да е 6.5 млрд., което означава по една снимка на котка за всеки човек на Земята. Това донякъде обяснява защо Purina, производителят на котешката храна Friskies, твърди, че над 15% от трафика в Интернет е свързан с котки. Но не само снимки. Има видеоклипове, които са гледани над 200 милиона пъти. Има стикери с котки. Има и милиони котешки мемета - снимки с текстов надпис. Цар на котешките мемета без конкуренция е постоянно нацупено коте на име Тардър Сос, още известно като "Grumpy Cat". Неговата поява - наравно с други четириноги мъркащи суперзвезди - предизвиква дълга три квартала опашка в кафенето на Friskies "Haus of Bacon" на SXSW, ежегодното хипстърско сборище в Остин, Тексас, обединяващо света на технологиите, филмите и музиката. Grumpy Cat запленява почти всеки, който го е виждал и носи огромни приходи от мърчандайз, книги, телевизионни участия и дори кафе-напитка, наречена Grumpaccino. С появата на изкуствения интелект (Artificial Intelligence, AI), генерирането на създадени от невронните мрежи фотореалистични изображения и видео ще нараснат зашеметяващо бързо и с невъзпроизводимо по друг път качество. "Преведи ми "Мяу!" Икуственият интелект може да бъде впрегнат и в това да вербализира по разбираем за хората начин, всяко "Мяу" на котката и по същество всеки един човек да се превърне в своеобразен доктор Дулитъл и да може безпроблемно да общува на разбираем за него език с всяко едно животно на планетата. Пухкави, независими и лоялни – това са само част от качествата на котките, които им печелят място като един от най-желаните домашни любимци. Но някои от тях са специални – във Великобритания раздали награди на котките, спасили живота на своите стопани: Въпреки че Тео е осиновен от улицата, белият котарак е едно от най-важните създания в живота на Шарлот. Той е избран за котка на годината, след като спасява живота на своята стопанка. Една вечер Тео упорито не оставя Шарлот да заспи дори за минута. "Когато станах, припаднах. Линейката дойде, а лекарят ми каза, че имам съсирек в кръвта. И че ако Тео не ме беше държал будна цяла нощ, аз никога нямаше да се събудя", разказва тя. За жалост, Тео страда от сърдечен дефект и не успява да оцелее до церемонията по награждаването. Но любовта към него завинаги остава в сърцето на Шарлот. Наградата за най-грижовна котка печели черно-белият Артър. Стопанката му Емили страда от тежка форма на депресия, която й пречи да общува с хората и я подтиква към самонараняване. Любящият и игрив Артър обаче й дава желанието за живот, от което тя отчаяно има нужда. Въпреки поверието, че черните котки носят лош късмет, малкият Салем, който спечели наградата за най-добър приятел, носи само подкрепа и щастие на Джаред – младеж, който страда от прогресивна мускулна дистрофия. Той не може да си представи живот без Салем. Мъркащите спасители, или по-скоро техните стопани, получили специална награда – ваучери на магазини за домашни любимци и тримесечен запас от котешка храна.
Лицево-челюстна хирургия - Заболявания на ставите Байкушевата мура Рекламна програма на сайта Maxillofacial surgery Аминоглюкозиди
Когато чуем, че връзката на някого е „като отношенията между котка и куче“, това обикновено предполага някакъв вид конфликт и дълбоко несъгласие. Това е една история, стара като времето; експлоатирана в безброй истории и филми, където кучета преследват котки и обратно. Истината е, че по природа, кучетата не мразят котките, но те са два различни вида животни и неизбежно ще се случват недоразумения. Ветеринарен лекар твърди, че кучетата и котките не са предназначени да бъдат врагове. „Подобно на хората, те могат да образуват дълбоки, трайни връзки или да преживеят конфликт въз основа на няколко фактора“. Коренът на мита защо кучетата мразят котките, може да идва от инстинктивната нужда на кучетата да гонят и хващат всичко, което мърда - всякакви движещи се обекти; нужда, наследена от техните предци вълци. Това желание за плячка изиграва ключова роля за оцеляването на вълците и ранните кучета, като гарантира, че те могат да осигурят храна за себе си и за глутницата си. Въпреки, че домашните кучета вече не трябва да търсят храна, бързите движения на котката предизвикат този дълбоко вкоренен инстинкт, което ги кара да мислят, че котката е нещо, което трябва да се улови. Докато кучетата лаят, махат с опашки и предлагат много целувки, за да изразят себе си, езикът на тялото на котките е различен. Котките често изразяват чувствата си по-фино, което може да предизвика недоразумения и от двете страни. Например котка, махаща с опашка, може да сигнализира за раздразнение или желание да бъде оставена сама, но кучето може да тълкува това като покана за игра. Има и разлики в характерите. Кучетата често са по-възбудими, което означава, че нямат лични граници. От друга страна, котките ценят повече личното пространство и границите. Тези различия в нуждите, понякога могат да доведат до конфликт. Например, ентусиазираният опит на кучето да играе, може да смаже котката, което я кара да се чувства застрашена или стресирана. Котките също са ловци. Във всяка нова ситуация или среда, в която попаднат, те винаги търсят потенциална опасност за себе си, както и всичко онова, което е достатъчно за лов. Докато котките не свикнат с кучето, дори много игриво куче може да изглежда като заплаха. Могат ли кучетата и котките да се научат да се разбират? Не само, че кучетата и котките не са обречени да бъдат смъртни врагове, но почти всяко куче и котка могат да се научат да се разбират, стига собствениците да са много търпеливи. Разбира се, има определени породи кучета с привързани и адаптивни характери, като златни ретривъри, лабрадори и пудели, които се считат за кучета, подходящи за котки. Въпреки това, степента, до която кучето и котката вероятно ще бъдат приятели, зависи по-малко от породата и повече от индивидуалния темперамент и социализацията на отделното куче или котка. Не един и два примера съществуват, когато котка и куче спят един до друг или даже - един връз друг, където обикновено котката, като по-дребна, е с привилегията да лежи върху гърба на кучето. Кучетата и котките имат различни начини на комуникация, различен език на тялото и съвсем противоположни навици на поведение и преди да бъдат събрани заедно от човека, не са имали никакви допирни точки помежду си. Кучетата са социални животни, които обичат компанията на себеподобните си, докато котките са си напълно взаимодостатъчни и нямат никаква потребност от кучешката компания.
Първична стабилност на базалните импланти Ралев Дентал АД Скритата Бълария Витоша Лицево-челюстна хирургия - Основни теоретични въпроси
Кучето обича да гледа своя събеседник (без значение, дали е човек или друго животно) в очите, докато ако се втренчите за дълго време в котката, тя ще приеме това за намеса в личното й пространство или дори за заплаха. Кучето размахва своята опашка, когато е радостно и щастливо, докато размахването на опашката на котката не предвещава нищо добро. Това означава, че тя е ядосана и раздразнена. Когато кучето подава предна лапа, това е знак за мир, докато при поведението на котката е по-скоро признак, че е готова за атака. Когато котката мърка, това означава, че тя е "на седмото небе" от удоволствие, докато "хъркането" на кучето (което понякога може доста да наподоби котешкото мъркане) означава, че то е разярено и раздразнено. Котката и кучето могат и да се сприятелят или поне да не враждуват, ако имат малко повече време, за да свикнат един с друг. Най-добре е да знаят, че са един вид "деца" на господаря, който доминира и над единия и другия. Както се пееше в една песен на "НЛО": "Случки има всякакви и случаи има всякакви". Има случаи, в които котка се спуска в атака, за да защити кучето на стопанина си, както и на същото поведение на кучето към котката.
Подпочвени води Стара планина www.see-bulgaria.com www.bg-tourinfo.com Зъболекар в Пловдив