Човек е създаден от Бога (или е еволюирал от маймуна, ако така ви харесва повече), да възприема света чрез сетива, рецептори, разум, подсъзнателни внушения, интуиция и др. В този контекст, може да кажем, че рекламата е онзи "вирус", който иска да "зарази" съзнателното и подсъзнателното в човека, за да го подтикне към информиране, предпочитане и покупка на даден продукт или услуга, който така щедро ни се афишира от всички ютии и смарт джаджи. Рекламата е наистина като „вирус“; в смисъл на „информационен вирус“. Тя ти се лепва – къде по натрапчиво, къде по-малко. Но както ако гълъбът “цвъкне“ отгоре ти върху копринената риза, трудно се изчиства; така и ако реклама ти зарази съзнанието, трудно се забравя. Новият Яриел... и така, до края на света. Има един удачен термин - терминът „мем“, въведен от Ричард Докинс. Той описва културна единица на информация, която се предава от ум на ум. Рекламата често създава такива „мемове“ — лесни за запомняне слогани, образи, звуци, които се „копират“ в ума. Подобно на вируса, рекламното послание се репликира и разпространява — в разговори, медии, социални мрежи. Рекламата действа като вирус, в смисъл на културна „инфекциозност“. "Колко сме самотни... на върха!" ("How lonely we are... at the top!"); "Само най-доброто, е достатъчно добро" ("Only the best is good enough"); "Къде искате да отидем днес?" ("Where do you want to go today?"); "Вчера, днес, утре, Тойота" ("Yesterday, today, tomorrow, Toyota"); "Това е Сони" ("It's a Sony"); ”Най-доброто за един мъж“ ("The best for a man")...

След като разглеждаме рекламата като културологичен феномен на човешкото общество, кога и как за първи път тя става целенасочен икономически драйвер? Днес се счита за христоматийна икономическа теорема, че маркетингът и рекламата са едни от най-важните фактори за устойчив икономически растеж. Но как е било в зората? Първични форми на икономическа реклама се появяват още в античността. Открити са зачатъци на реклама със стопанска цел. В древен Египет и Месопотамия, това били надписи върху глинени таблички за услуги и продукти. В древна Гърция и Рим - стенописи и надписи (обяви за гладиаторски игри). Например, в Помпей са запазени стенни реклами за вино, заведения, публични услуги. (Как красиво звучи: домове за публични услуги). Това са първите опити за икономическо информиране. Рекламата като поддръжка на търговията. В Средновековието грамотността била още ниска. Затова водещи са били символи върху табели (ножица за шивач, ботуш за обущар). Пиктограми. Това, на което днес му викаме емотикони. И днес има хора, които не могат да общуват по друг начин, освен с емотикони. Шегичка. Та в Средновековието освен със символи, рекламата се излъчвала и посредством улични викачи. Те рекламирали стоките си (или тези на възложителите) на пазара. В България преди няколко поколения, на мегдана излизал селският тъпанар (грешка – тъпанджия), и викайки така, че да го чуят и в другото село, като не забравял да думка тъпана, съобщавал или прочитал (ако бил грамотен) важните новини за селяните. Даже за рекламата казвали опосредствано: „Думба, лумба, тъпан прах не хваща“. За символ на рекламата приемали и петела, щото и той бил гласовит и кукуригането му се чувало надалеч (което си било чиста проба самореклама). Постепенно рекламата става икономически инструмент, който, макар и ограничено, насочвал хората към занаятчии и търговци.

Съседите купиха на малкия си син барабан. И като почна тоя келеш - сутрин, обед, вечер. На терасата, вкъщи. Вкъщи, на терасата. Издебнах, когато родителите му са на работа, излязох и аз на моята тераса и заговорнически го попитах, тъкмо преди да почне да думка с тъпана: "- А ти знаеш ли какво има вътре?"

В последните години от материална, рекламата все повече се превръща във виртуална. От рекламни сувенири, флайери, билбордове, се отива към вирусни рекламни кампании в социални мрежи, онлайн платформи за видео съдържание, за търговия и споделяне. Кои са основните тенденции тук? Хората прекарват все повече време онлайн. Рекламата отчита и следва вниманието им. Физическите медии (флайери, билбордове) остават, но вече са допълнение, а не основа. В тавата продължава да има 100% баница, но отделните парчета вече променят размерите си. Старите – печатна, външна, сувенирна реклама - се свиват, за сметка на новите, основно електронни, облачни, виртуални, с изкуствен интелект и пр., които отварят ножицата и се разполагат по-удобно. Кой не е чувал за Google Ads (по заявка, с висока насоченост) или за Google Adsense? А за Facebook/Instagram Ads (таргетиране по интереси и демография)? А за YouTube рекламите (предварителни видеа, преди излъчването на основния клип)? Както се казва в един прекрасен, сочен и точен, кратък виц: „Влизам в счетоводството. Няма никой. Влизам във фейса. Я-ааа, счетоводството!“

Рекламата, както и туризмът, който е главната тематика на нашия сайт, са дейности, в които се включва хедонизъм като основа за развитие. И да се презентира нещо критично и отрицателно, то е само за да се акцентира максимално на приятното, позитивното, радостното и успешното. Вкарва се хумор, артистизъм, цели се виртуозност в изпълнението. Не правят ли тези особености, предмета на рекламата и туризма, малко изкуствено приповдигнати и нереални? Своеобразен "Отдел Хвалби"? И рекламата, и туризмът по дефиниция имат силна хедонистична основа. Те „продават“ удоволствия, преживявания, мечти. Туризмът не е стока от първа необходимост. Не купуваш „услуга за оцеляване“, а преживяване за наслада. Туризмът продава емоция: отдих, гледки, красота, новост, приключение. („Лапнеш нещо, глътнеш нищо“, би казал циникът). Същото е и с рекламата – особено в потребителския сектор. Рекламата по природа усилва привлекателното. Целта й е да създаде желание и те провокира да гласуваш с краката до магазина, и с портфейла за продукта (услугата). Хората се мотивираме по-лесно от приятни образи и обещания. „Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая“. Затова тя изкарва хубавото на преден план. Защо се акцентира на позитивното? Рекламата работи с психологията на човека. Хората купуват решения на проблеми, но още повече купуват мечти. Ако продадеш „отрицателното“, го правиш като проблем, за да продадеш решението (пример: плаши със зъбен кариес, понеже продава паста за зъби). Дори тогава, обещанието е позитивно: здрави зъби, увереност, усмивка. В туризма това е още по-явно. Продават ти не транспорт и легло, а почивка, щастие, спомени. Никога няма да ти покажат хотелската баня отзад или кофите за боклук на плажа. Всички въздишат по Париж, градът на любовта... Щастието географска точка на картата ли е? (Не съм задал тоя въпрос; всички читателки на текста вече ме мразят). В известен смисъл и рекламата, и туристическата индустрия са точно „Отдел Хвалби“. Боравят с идеализирани образи. Създават разказ, който често не отразява пълноценно реалността. Има „пудра“, преувеличение, артистизъм, украса. Това е част от тяхната естествено присъща културна функция. Продават не само услуга, а и наратив. Хората искат да вярват в този наратив, защото всеки се нуждае от мечти и красота. Изкуствено ли е това? Да, донякъде, в смисъл на стилизирано и курирано. Създава се селективно съдържание. Скриват се неудобните части. Изтъкват се най-красивите гледки, най-усмихнатите хора. Но това не е и чиста измама, защото обектите и услугите наистина съществуват. Преживяването може да е реално приятно. Просто не показват всичко (както филмите не са животът на актьора). Защо това е неизбежно? Човек има склонност да мечтае и да търси удоволствие. Рекламата и туризмът се конкурират в свят с много избори и трябва да изпъкнат, за да оцелеят. Иначе, гладът е по-страшен и от тока. Без „приповдигнатост“ няма въздействие – ще е просто информативен каталог, без желание за покупка. Хуморът, артистизмът, виртуозността не са само украса, а основен инструмент за убеждаване. Хуморът прави марката симпатична и запомняща се. Артистизмът носи престиж, имидж. Виртуозността показва професионализъм и качество. Те не са случайни – културологично са начин да превърнат рекламата в изкуство. Така се различават от скучна пропаганда. Дават стойност на зрителя или читателя, посредством приятното съдържание. „Отдел Хвалби“, обаче, си върви и с рисковете. Прекалената идеализация има цена. Може да създаде разочарование, с него - и негативни отзиви. В дългосрочен план руши доверието. Хората се научават да разпознават триковете. Затова най-успешните брандове балансират. Продават мечти, но със зрънце реализъм. Показват автентичност > реални кадри, искрени истории. Рекламата и туризмът са близки роднини. Те продават удоволствие, мечти, позитивни усещания. Работят с приповдигнати, идеализирани образи. Често са изкуствено стилизирани и непълни. Но – това не е измама, а социално договаряне. Всички участници го разбират на някакво ниво. Купувачът знае, че образът е „най-добрата версия“. Това създава културен наратив, който обогатява въображението и желанието.

Съвсем изнагляха! И в сънищата почнаха да пускат реклами.

Правен е експеримент с кенчета от типа на тези за бира. Пред публика наредили няколко неотворени кенчета. Само че, по тялото на кутийките не е имало никакви етикети, изображения. Никой не знаел с какво са пълни, дали изобщо са пълни, ако са пълни - това вътре за консумация ли е, за боядисване на стени или газ за горене. Излиза, че без реклама човек затруднява и затормозява живота си. В основата на този експеримент се разкрива, че рекламата не е само „измама“ или „прекалено хвалене“, а информационна система, без която всекидневието става неразбираемо, хаотично и неудобно. Какво показва експериментът с „белите кенчета“? Че без етикет и реклама нямаш контекст: не знаеш какво е това. Не знаеш какво да очакваш. Не знаеш как да го ползваш. Не знаеш дали е безопасно. Етикетът е знак, той придава значение на обекта. „Бира“, „Кола“, „Боя за стени“ > това са семиотични кодове. Без тях кенчето е просто неизвестна метална форма. Следователно, рекламата представлява необходим културен превод. Тя не просто продава, а превежда продукта на човешки език. Казва ти какво е. За кого е. Как да го ползваш. Защо да го искаш. Ако е бира, значи е предназначено за освежаване, социализация, удоволствие. Ако е боя, е за ремонт, красота, уют. Ако е газ – това е енергия, гориво, индустрия. Без тази семиотична работа, потребителят остава дезориентиран. Рекламата не е само украшение към продукта или услугата. Тя не е само хвалба, а инфраструктура на смисъла. Тя структурира пазара. Намалява информационните разходи. Помага за информиран избор. Разграничава сходни продукти. Класическата гледна точка в икономиката натоварва рекламата с две основни функции: Информационна функция: оповестява съществуването на продукта. Помага на потребителя да научи характеристиките му. Поддържа конкуренцията. Манипулативна / Персуазивна функция: изгражда марково предпочитание. Създава асоциации, които надхвърлят „сухата информация“. Може да изкриви пазарната рационалност. Етикетът на кенчето е основна информационна реклама. Хумористичният TV-спот с „приятели на плажа“ е персуазивна реклама. Но рекламата живее не само в икономическо измерение. Тя има и друго, културологично измерение. Тя е знакова система. Всяка марка, опаковка, етикет, е културен знак. Без тях светът е аморфен, нечетлив. Без реклама получаваш „сив кен“. С реклама: „Heineken“, „Red Bull“, „Coca-Cola“. Рекламата превръща анонимния обект в смислено преживяване. Без реклама и етикети потребителят е в информационна тъмнина. Без опорни точки в координатната система, потребителят индексира затруднен избор, създава му тревожност. Рекламата улеснява икономическото взаимодействие. Да, често украсява – но тя е необходима културна функция. И филмите по действителни случаи на са на 100% документални. Рекламата е не само изкуството да хвалиш, а инструмент да правиш света разбираем и удобен за ползване.

Рекламата се цели както в съзнателното, така и в подсъзнателното. Към разума, съзнателното представяне на аргументи („нашият продукт е евтин, качествен“). Подсъзнателното представляват символи, цветове, музика, асоциации (напр. лукс, свобода, младост). Често рекламата се стреми да заобиколи критичното мислене и да внуши усещания, желания, навици, неосъзнати на ниво разум потребности. Тя наистина „инжектира“ внушения, които могат да се закрепят дълбоко. Рекламата цели постигане на определен тип поведение. Тя не се ограничава до информиране. Нейната крайна цел е действие: покупка, лоялност, разказване на други хора. Това я прави „манипулативна“. В смисъл, рекламистите опитват да управляват (манипулират) решенията ни. И често, при хора с понижено или отсъстващо критично мислене, успяват. Има много въпроси около етичната страна на рекламата. Някои учени и философи твърдят, че тя експлоатира човешката психология. Нейният „вирусоподобен“ характер не е неутрален — може да се използва за добро (обществена кампания за ваксини), но и за вреда (насаждане на консуматорска култура, нездравословни продукти). С известна уговорка може да се каже, че рекламата е като „вирус“, който цели да „инфектира“ съзнанието и подсъзнанието. Това е ефективна метафора за нейния механизъм на разпространение и внушаване. Но не всеки „вирус“ е лош по дефиниция. Подобно на биологията, има „вируси“, които са полезни или неутрални. Въпросът е как се използва тази сила. От друга страна, рекламата може да предложи, но не може да наложи. Крайното решение се взема от този, който е обект на реклама. Както се казва в една хубава поговорка: „На акъла и парите си, всеки сам си шета.“

Съществуват добре изучени и класифицирани психологически техники в рекламата. Тя използва богат набор от психологически инструменти. Да вземем, например, класическите условни рефлекси. Рекламата свързва продукта с позитивни емоции (музика, красиви хора, природа). Пример: бира на плажа. Асоциацията е удоволствие и свобода, безгрижие. Има и изключения, но те само потвърждават правилото. В рекламна кампания за автоматичен преводач с формата на диктофон, за модели бяха ползвани съзнателно загрозени хора; ама много грозни (грозни като смъртта), стари и сбръчкани. Идеята беше, че няма как да забравиш тази реклама, понеже тя контрастира на целия „Шаблон №3“, където постоянно ти се усмихват млади и красиви моделки, сякаш взети на килограм от Инстаграм. Човек не се идентифицира с моделите, защото по естествен път си казва: „Боже, аз съм по-млад(а) и хубав(а)“. Но запомня, че това е реклама на автоматичен преводач. И ако забрави другите, тази ще я помни дълго.

Друга психологическа техника е формулирана като „Социално доказателство“. „Нашият е най-продаваният продукт“, „Имаме хиляди доволни клиенти“. Това работи, защото хората се доверяват на колективното мнение и поведение; идентифицират себе си и решенията си, с избора на множеството други хора. Така се чувстват „в тренда“, „в час“. В известен смисъл, това е силно критикуваната – и то, с основание – стадна психология. Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно. Критичното мислене тук се подменя с мислене тип „агитка на стадиона“. Вари ме, печи ме, аз съм си от ЦСКА („Левски“, „Лудогорец“ и т.н.). Хората са склонни да се равняват по формални и неформални авторитети. Щом известни личности или експерти рекламират продукт, можем да му се доверим. „Ако лекар го препоръчва — трябва да е добро.“ В действителност, лекарите в клиповете, най-често са актьори, избрани за рекламата с кастинг. Милиони материали циркулират в медиите и нета, писани действително от лекари, които с научни аргументи доказват огромната вреда, или огромната полза от червеното вино. В зависимост от това, коя компания плаща за изработката и публикуването на клипа - винопроизводител или производител на бира. Благодарение на новите технологии, много хора започват да разсъждават вместо с главите си, с телевизора. В този контекст, чипирането за мнозина би могло да бъде единственият начин да се сдобият с интелект, па бил той и изкуствен. Но това е една много друга тема :)

Следваща психологическа техника експлоатира страховете на хората и вземането на решения под преса. Създава се видимост за опасност, нагнетява се тревога и се предлага решение за справяне с казуса. Пример: „Без този крем ще изглеждате стари.“ Казва го заинтересованата страна, да й купите продукта. Следващ похват: недостиг/спешност. „Офертата изтича след 18 часа“, „Останали 3 бройки“. Този похват задейства страх от изпускане на възможност. Търговците го използват при разчистване на залежали количества от стар модел продукт, или продукт с изтичащ срок на годност. Подсъзнателно внушение. То е висшият пилотаж в рекламата. Тя не формулира директно своята теза, а я казва завоалирано и оставя „жертвата“ да си въобразява, че сама е стигнала до „верния“ (за продавача) извод. Продукти се предлагат в специално подбрани цветове (червено за апетит, синьо за доверие, охра, бежово, цвят шампанско, за уют, комфорт, спокойствие). Създават се звукови атмосфери в помещението за продажби; аромати в магазини. Скрито се влияе върху възприятията и поведението на потенциалните потребители. По същество, рекламата не просто информира, а „инжектира“ желания и емоции, които често заобикалят рационалното мислене. Тя обаче, може да изкара на повърхността дремещи мечти и желания на личността. Да вземем - реклама на пътешествия с кемпер – изтъкват се предимствата на къщичките на колела; независимост от природни условия, отпада търсене на хотели и ресторанти; санитарен възел под ръка по всяко време. Хората се замислят и уж самостоятелно спонтанно и изведнъж вземат решение, че им е нужен кемпер.

Меметиката изследва как идеи се разпространяват като „вируси на ума“. Мемът представлява културна единица. Нещо, което се запомня и предава лесно. „Just Do It“ (Найки), „I’m Lovin’ It“ (Макдонълдс). Рекламата по природата си е едно мем-инженерство. Рекламодателите активно създават запомнящи се мемове. Това са джингли (мелодии), слогани, образи (Apple – отхапаната ябълка. Минимализъм и престиж). Ако един продукт има десетилетна история (прахове за пране и много други), неговата реклама неизбежно се трансформира посредством репликация и мутация. Успешните рекламни послания се копират, променят, адаптират. Например: „Keep Calm and Carry On“ - съществуват безкрайни варианти на израза; той буквално е „брадясал“ от употреба. Рекламата не е просто „послание“ — тя е самовъзпроизвеждащ се културен вирус. След като сме наясно с манипулациите и внушенията, нека поговорим и за етиката на рекламата (с извинение, както биха казали някои). Рекламата носи отговорност, защото влияе на поведението и ценностите. От една страна, тя информира за полезни продукти. Може да подкрепя социални каузи. Може да инициира кампании за безопасно шофиране, за здраве. Като всичко на тоя свят, и тя притежава негативна страна. Тя е царицата на манипулацията и експлоатацията на уязвимости. По поразяващите си способности, отстъпва само на политиците. Шегичка. Тя насърчава прекомерен консуматизъм. Създава нереалистични модели и стандарти за красота. Без да е порнография, да генерира расови, междуполови, международни и други противоречия, пред нея винаги стоят етични и законови казуси на ръба - таргетиране към деца, скрита реклама, лъжливи твърдения. Рекламата е мощен културен и икономически инструмент; моралната отговорност е в това, кой как я използва.

www.dentalimplants.bg Рила

Как да се защитим от манипулации? Ще поспекулираме малко по темата, без да си и въобразяваме, че представяме истината от последна инстанция. Понякога хората правим големи грешки заради предоверяване. И обвиняваме други хора, че са ни подвели, измамили. Било в личен план, било в бизнес, за каквото и да било. Но, както е казвал навремето професор Брадистилов: „Докато има говеда, ще има и касапи“. Не звучи красиво, като в оня виц - няма рима, ама е вярно. Той го е казвал по повод обвиненията от студентите, че много ги късал. Но важи за много житейски ситуации, за жалост. Нека разгледаме няколко практични стратегии за справяне с манипулации. Преди това обаче, нека да фокусираме внимание върху самия израз. Манипулацията не винаги означава измама, лъжа. Манипулацията е нечия заинтересована интерпретация на факти и обстоятелства. Друга гледна точка; показва ни как нещо се вижда от друга камбанария. Но, всяко човешко същество е надарено с егоизъм и нарцисизъм в различни съотношения. И при защита на интересите си в общуването с другите, ние несъзнателно ги манипулираме, акцентирайки върху гледни точки, които работят в наш интерес. Следователно, няма защо да обвиняваме рекламистите или който и да било друг, че ни манипулира – това правим и ние, само че не го виждаме или не ни отърва да си го признаем. Тогава, как да се „лекуваме“ и предпазваме от това, да бъдем обект на манипулиране? Много просто. Елементарно, Уотсън! Трябва да притежаваме известна, поне минимална доза критично мислене. Да не бързаме „като пале пред майка си“, а да вземаме претеглени решения. В 99% от случаите, не се налага решението за някаква инвестиция или покупка, да се вземе на мига, сега и веднага; за снощи. Поемете дълбоко дъх, бройте наум до десет и си задайте простия въпрос: „- Наистина ли ми трябва това?“ Научете се да разпознавате триковете. Забавете вземането на решението. Споделете казуса си с хора, на които имате най-голямо доверие и претеглете техните аргументи. Вие ще вземете решението, но е хубаво, когато имате възможност за информиран избор; няколко различни гледни точки. Само ще спечелите от това. „Това моето желание ли е, или някой ми го е внушил? Някой, който ще спечели от мен.“ Претеглете сами аргументите си за и възможните аргументи против. Прегледайте приоритетите си в дадения период и вижте къде попада казусът в списъка с тях. "Тате ще ми купи колело, ама друг път". Най-вероятно, харесаният от вас продукт или услуга, не е монополно притежаван от един производител/доставчик. Потърсете други, които ги предлагат. Сравнете качеството и цените. По този начин сами ще направите информиран избор и ще бъдете доволни, защото това действително ще бъде вашият осъзнат, добре претеглен избор. Така сте минимизирали рисковете, без да ги премахнете напълно, разбира се. Може би мнозина от вас не са чували за него, но съществува и правилото „3 по 10“: То показва как интелигентните хора с висока емоционалност, вземат обмислени решения. Такива хора, често ползват ограничителни рамки за вземане на решения, които ги държат фокусирани върху бъдещето. Волята понякога се изчерпва, но правилото „3 по 10“ връща фокуса към приоритетните цели. Така ще подобрите връзката със своето бъдещо „аз“ още днес. Методът е прост: когато сте на път да вземете решение, особено под напрежение, задайте си три въпроса: Как ще се чувствам за този избор след 10 минути? Как ще се чувствам за него след 10 месеца? Как ще се чувствам за него след 10 години? Първият отговор често е примамлив — моментното облекчение изглежда напълно оправдано. Но когато мисълта стигне до 10 месеца или 10 години, внезапно се появява перспективата: как ще се отрази днешното избягване на конфликти, пропуснатият шанс или отложеното решение върху бъдещето ви? Науката зад „3 по 10“. Множество психологически изследвания потвърждават, че връзката с бъдещото ви „аз“ прави текущите решения по-етични, по-отговорни и по-близки до дългосрочните цели. Хората, които мислят за себе си след години, по-често пестят пари, грижат се за здравето си и поддържат висока лична удовлетвореност. Когато сте по-свързани със своето бъдещо „аз“, става по-лесно да оцените последиците от днешните си решения и да устоите на моментната слабост. Всеки избор, който правите — от малките навици до големите решения — или ви приближава до бъдещото „аз“, което искате да бъдете, или ви отдалечава от него. Правилото „3 по 10“ не е магическо решение, а начин да превключите от емоционален автоматизъм към осъзнатост и последователност.

Идва ли нов Ренесанс за рекламата на тютюн? Не, на класическите пазари (ЕС, САЩ, Австралия) - не. Там регулациите са все по-строги и целят забрани за реклама, спонсорство, дори се стига до стандартизирани (plain) опаковки без лого. Но някои форми на Ренесанс се виждат на развиващи се пазари (Африка, части от Азия), където регулацията е по-слаба. Корпорациите навлизат с „нова категория“ продукти – нагреваеми цигари (IQOS), вейпове, никотинови пликчета – които често имат по-малко ограничения или разчитат на слабо прилагани закони. Чрез преминаване към дигитално рекламно съдържание, което е по-трудно за контрол. Глобално няма връщане на стария глем и директна реклама навсякъде, но има „ренесанс“ на креативните начини да се прави реклама. Тютюневите компании имат едни от най-опитните правни и маркетингови отдели. Те използват няколко добре познати „вратички“: Бранд стретчинг (Brand Stretching). Логото и цветовете на марката се използват върху несвързани продукти: шапки, запалки, дрехи. Има много спортно-туристически обувки със запазената марка, камилата на „Camel“. Също, Camel Adventure gear, Marlboro Classics. В магазините има дискретни, но силно брандирани витрини (точки на продажба (POS). Дори там, където рекламата е забранена, опаковките често са изложени, за секунда преди да ги скрият. Трудно контролируеми са дигиталното влияние и инфлуенсърите. Практикуват се платени постове, които уж не рекламират директно, а само „показват стил на живот“. Масово се ползва „User-generated content“ – споделяне на снимки с продуктите без формална реклама. Реклама се промушва през събития и спонсорства (индиректно), понеже е забранено директно, но с използване на „дъщерни“ брандове или тематични партита с определена естетика. За новите продукти трябват нови правила. За вейпове, никотинови пликчета, нагреваеми устройства, често няма същата забрана за реклама. Там навлизат с цвят, дизайн, бранд истории. Цветовете и дизайна на кутиите също действат на психологията на пушача, както и рекламата. Цветът създава усещане за вкус, статус. Червено. Класическо, силно, „мъжествено“ (Marlboro Red). Синьо: леко, „гладко“ (Marlboro Gold/Blue). Зелено: свежо, ментово (Camel menthol). Черно: премиум, силно, модерно. Бяло: „по-чисто“, по-малко вредно на подсъзнателно ниво. От шрифтовете се ползват серифни, класически шрифтови гарнитури за традиция и авторитет. Златно и сребърно оцветени за премиум усещане. Зависимости се създават и чрез образи и асоциации. Каубой (Marlboro): свобода, природа, мъжественост. Camel: приключения, пътуване, екзотика. Опаковъчната архитектура също е гледана под лупа. Нищо не е оставено на случайността. Твърда кутия (flip-top): премиум, стилно. Слим/супер слим: женственост, елегантност. Вкарва се кодирана информация. Цветовете бяха използвани, за да посочват нива на катран/никотин дори след забраната на такива надписи. Предлагат се редица вкусови вариации: мента, ягода, микс вкусове, които са по-привлекателни за начинаещите. Вграждат се капсули във филтъра (за вкус). Зависимостта се закача за бранд посредством физическа зависимост – никотинът е мощно пристрастяващ; психологическа зависимост – ритуалите (кутията, запалката, мирисът, жестовете); бранд идентичност – усещане за принадлежност. Marlboro не е само тютюн, а стил на живот; разпознаваемост и последователност – дори без лого, цветовете остават разпознаваеми. Това е причината за т.нар. „plain packaging“ – рестрикция с унифицирани кутии без лого, за да се премахне този ефект. Когато Австралия въвежда plain packaging (еднакви зеленикаво-кафяви опаковки с огромни здравни предупреждения и без лого), продажбите спаднали, особено сред младите и начинаещите пушачи. Това потвърдило колко важно е опаковането като рекламно средство.

Пpeз 1965 гoдинa инжeнepът Гopдън Myp пpaви пpoгнoзa зa paзвитиeтo нa пoлyпpoвoдникoвите тexнoлoгии, кoятo нашумява и пo-къcнo cтaвa извecтнa кaтo „Зaкoн нa Myp“. Myp твърди, чe бpoят нa тpaнзиcтopитe в микpoчипoвeтe ce yдвoявa пpиблизитeлнo нa вceки двe гoдини, кoeтo вoди дo eкcпoнeнциaлнo нapacтвaнe нa изчиcлитeлнaтa мoщ. Днес този закон вече е подложен на сериозно преразглеждане. Изчислителната мощ нараства с много по-високи темпове. Счупени са рекорди, немислими само преди няколко години. Изкуственият интелект се настанява все по-уверено в много процеси, свързани с рекламата, където по-рано са работели високоплатени експерти. Ако приемем, че главният в рекламата е клиентът, а не експертът, как се отразява това на рекламата като цяло? Наистина настъпиха времената, в които „главният“ в рекламата е клиентът, а не експертът. Тази смяна на фокуса (подсилена от технологиите и ИИ) променя рекламата като цяло. Променя се балансът на властта. Традиционно рекламата е била експертно водена индустрия. Големи агенции с топ-копирайтъри, арт-директори и стратези са вземали решения какво, как и къде да се комуникира. Клиентите (компаниите) са плащали именно за това – за достъп до експертизата. Когато ИИ автоматизира голяма част от тези задачи (генериране на текстове, анализ на аудитории, медийно планиране), контролът и знанието се демократизират. Те вече не са достъпни единствено на шепа гуру в рекламата. Клиентът вече може сам да направи или поръча на по-малък екип неща, които преди са изисквали цяла агенция. Като следствие, рекламната индустрия се фрагментира и става по-достъпна. Повече хора и фирми могат да правят „реклама“, дори без да са експерти. Мащабира се персонализацията. Ако клиентът е в центъра и има достъп до мощни ИИ инструменти, той може да персонализира рекламите си на ниво, което преди е било непосилно. Вместо една голяма кампания за всички продукти, услуги или корпоративен имидж, генерират се стотици варианти, автоматично адаптирани за различни сегменти. Текстовете и визиите вече са създадени за всеки профил на клиент. Автоматично се тестват (A/B/n) варианти в реално време и остават само ефективните. В резултат, рекламата става по-приложима и уместна за крайния потребител. Но и по-инвазивна и „умна“, защото знае много за него. Намалява ролята на творческия авторитет. Когато ИИ може да генерира кампании, сценарии, копирайт и визии за секунди, стойността на „гения на творческата агенция“ се променя. Някои функции изчезват или стават по-евтини. Други оцеляват, но в нова форма. Експертът става куратор – избира, настройва, контролира ИИ. Стратегията и визията остават човешки, но реализацията се автоматизира. Намалява „гилдийният“ характер на рекламата – тя става по-индустриализирана. Е, стигнахме и до „ябълката на раздора“ – възникват нови етични и правни предизвикателства. Когато клиентът има пълен контрол, а инструментите са суперсилни и достъпни, рисковете от злоупотреби (дезинформация, психологически манипулации) са на неговия гръб и за негова сметка, а не на външния рекламен екип. Съществува регулаторна каша или да го кажем с по-купешки думи – съществува правен вакуум: кое е позволено, кое е етично? Човешкото нормотворчество вече така изостава, че си задаваме въпроса – дали и него да не поверим на ИИ? Възникват множество проблеми с данни и поверителност; с отговорността за запазване на корпоративни и други данни. Не може да осъдиш ИИ и да го тикнеш зад решетките. Клиент-центричната икономика има далеч по-пряка връзка с потребителя. Когато рекламодателите вече не зависят толкова от посредници (агенции, медии), те могат да говорят директно с потребителя – персонално, интерактивно, в реално време. Появяват се нови формати – чатботове, персонализирани видео реклами, инфлуенсър маркетинг. Намаляват традиционните медийни бюджети – повече пари отиват в дигитални канали, където клиентът измерва всичко. Щом клиентът, а не експертът, е главният в рекламата – и ако ИИ му дава силата да бъде такъв, рекламата става по-демократична (повече хора и бизнеси могат да я правят). Демократизирането позволява тя да бъде по-персонализирана, насочена точно към клиента. След като е по-автоматизирана, става и по-евтина. Обаче - по-рискова етически и законово. По-зависима от данни, отколкото от чисто творчество. С две думи: рекламата престава да бъде „изкуство на малцина“ и става индустрия на всички. Като дамоклев меч увисва въпросът: рекламата като индустрия на всички, да се саморегулира или да бъде регулирана отвън? Всяка отделна индустрия, колкото и да е развита, функционира в среда с други индустрии. В океана голямата риба изяжда по-малката; не обратно. Обратното е вярно, само когато голямата риба умре.

В модерните времена, може да нямате познания по химия, биология или география, примерно, но е хубаво да имате екзистенц минимум медийна грамотност. Възпитайте в себе си умения да разпознавате, коя информация е реклама, коя е от ангажирани с донори инфлуенсъри, коя е корпоративно спонсорирано съдържание. Най-лесният начин да не гледате рекламите по телевизията, е като не гледате телевизия. Разбира се, вече има възможности да се активират блокери на реклами. За да се ползвате от такъв висок стандарт, често се изисква допълнително заплащане – по Тв, в Ютюб и на други места. Друг, чисто „механичен“ способ, е намаляването на времето, отделяно за социални мрежи. Но най-евтино излиза, блокерът да е във вас – да имате собствена интелектуална филтрираща система и сами да се ориентирате кое е зърното, а кое – плявата; във всяка информация, достигаща до вас. Рекламата разчита на навици и несъзнателни реакции — осъзнатият потребител, обаче, е по-труден за манипулиране. Няма по-добра защита срещу манипулиране, от добрата информираност и критичното мислене.

Облаци България Еврейската синагога Телеграф капия

Почесвайки се в зоната зад ушната мида, нормално е човек да си зададе простия въпрос: когато универсалният Изкуствен интелект знае всичко за всички, за какво тогава изобщо ще съществува реклама? На себе си ли ще формулира и съобщава оферти? Ако един наистина силен универсален ИИ може перфектно да предскаже какво искат, за какво трябва някой да убеждава потенциалните потребители да го купят? Рекламата в най-широкия смисъл е комуникация за стойност + привличане на внимание. Дори ако ИИ знае идеално какво искаш, пак има нужда някой да комуникира какво предлага. Ако търсиш нещо, ИИ ще ти го препоръча. Но откъде да знае кой точно продукт да избере сред милиони опции? Сещам се за един страхотен виц, който идеално пасва на нашия казус. Млада и хубава дама влиза в магазин за обувки. Както мъжете може да предположат, вместо да чакат отвън пред магазина, по-добре да отидат на мач или на кино. Дамата започва да разглежда и пробва различните модели, като посочва на продавачката кои чифтове иска да види. А магазинът е богато зареден, рафтовете са до тавана. След два часа, след като е обула почти всичко, дамата казва на продавачката: „- Може би ще взема първите обувки, които пробвах. Но само се притеснявам, дали не са излезли от мода? - Ами преди два часа, когато ги пробвахте за пръв път, не бяха.“ Изкуственият интелект посмъртно не би могъл да се справи в този казус. Фирмите са тези, които ще се състезават да направят своето предложение по-привлекателно за ИИ, за да го „убедят“ да го предлага. Рекламата се премества „зад кулисите“. Въпреки това, в свят, в който повечето хора ще имат свой супер-асистент, масови ще са подобни диалози: „- ИИ, избери ми най-добрата прахосмукачка.“ ИИ ще прегледа всички опции и ще даде топ избор, отчитайки предпочитанията, включително за цвят, дизайн, цена. Фирми ще се борят не за потребителското внимание, а за одобрението на ИИ. Това е реклама, насочена към алгоритъма. Ще бъдат оптимизирани данните за продукта, за да може ИИ да го оцени по-високо. Ще се манипулират критерии, та ИИ да го препоръчва по-често. При „плащане“ на системата, потребителят ще получи приоритизирани препоръки. Вече виждаме това в зародиш – оптимизации за Amazon, SEO за Google, платени „спонсорирани“ резултати. Въпреки това, психологията и емоцията няма да изчезнат. Дори ако ИИ знае всичко за конкретния потребител, много покупки не са рационални. Хората купуват заради емоция (лукс, статус), социална идентичност (мода, култура), принадлежност (да си „като другите“). Рекламата остава начин за изграждане на брандове и културни значения: „– Тази лека кола е не просто кола – тя е символ.“ „- Тези обувки казват, че си спортен и модерен.“ ИИ може да знае това и да го използва, но фирмите ще продължат да създават тези асоциации чрез реклама. ИИ не може да избира вместо потребителя във всички случаи. Появяват се нови продукти/категории, потребителят трябва да ги научи, да се убеди, че ги иска. Продукти на вкус - дизайн, изкуство, мода. Те са личен избор на човека, не на алгоритъма. Невъзнамерени нужди - нещо, за което не е мислено, че е желано, или се налагат покупки заради инцидент, по здравни причини, повредени уреди, ударена кола. Рекламата създава потребности или ги „събужда“. ИИ може да помага, но някой трябва да го захрани с идеи. ИИ може да е инструмент на рекламата - ще може да пише рекламни текстове, да прави кампании, да сегментира аудитории. Но това е средство, не премахване на самата цел: да убедиш някого да избере теб; да отличиш продукта си от продуктите на конкуренцията; да заемеш място в съзнанието на потребителя. Дори ако универсалният ИИ знае всичко за всички, рекламата няма да изчезне. Тя ще се преобрази, като се насочи към ИИ системите (за да бъдат предпочетени); ще се скрие в оптимизацията и „задкулисните“ борби за препоръки; ще остане важна за брандове, емоции и култура; ще помага за създаване на нови желания. „- Да го кажем с думите на Марк Твен. В телеграма до „Ню Йорк Джърнъл”, той пише: „- Слуховете за моята смърт са силно преувеличени.“ Рекламата най-вероятно няма да умре – тя просто ще смени формата и фронта на битката.

Батак www.ralev-dental.bg Арбанаси Рила Рилски езера

Мъж се прибира в умен дом: - Алекса, включи осветлението.

- Аз съм Сири, коя е Алекса?

- Добре. Сири, включи осветлението.

- Алекса да ти го включи.

Вицовете и рекламните послания си приличат в едно - те концентрират изключително много мисъл, в изключително кратки форми. Сравнени с тях, новелите и романите изглеждат като океани пред бърз, бистър ручей. Добрият виц и добрата реклама са еманация на интелект, не е ли така? Вицовете и рекламните послания имат обща същност: те са екстремно сгъстени форми на комуникация. Тяхната цел е, да предадат сложна идея, емоция или прозрение за секунди. Изразяват много, с малко думи – донякъде като в поезията. Вицът изненадва, разкрива абсурд или истина, има неочакван завършек, катализира смях. Рекламата изненадва, убеждава, внушава, предизвиква желание за действие. И двата феномена притежават концентрирана ефективност чрез формата си. Кратката форма налага прецизност; всяка дума да е незаменима и на мястото си. Икономия на средства. Няма място и нужда от пълнеж. Виртуозно внимание към ритъма, структурата – те трябва да завладеят за кратко, но напълно вниманието. Постигат ударност, запомнят се веднага и веднага предизвикват желание за споделяне. Добрият виц или добрата реклама не са случайни. Както казват музикантите: „Най-добрата импровизация... е добре подготвената импровизация“. Вицове и реклама изискват дълбоко разбиране на културния контекст. Използват познати символи, за да ги пренаредят изненадващо. „Не ме е страх от министъра на културата; страх ме е от културата на министъра“ (Радой Ралин). Играят с очакванията на публиката, като я държат в напрежение до края. Вицът най-често има неочакван обрат. Рекламата често има изненадваща полза или емоционален кукиш. И двете структури са драматургични миниатюри. Вицовете и рекламите циркулират масово и по природата си, са социални меми. Изграждат културна близост. Стават реплики в ежедневния език; влизат в езиковата атмосфера на конкретното време. Разкриват ценности и табута. Те са интелектуално предизвикателство. Новели и романи изглеждат като „океани“, понеже дългата форма дава време за богат контекст, подробно изграждане на характери, нюансирано развитие на идея. Кратката форма (виц, реклама), изисква дестилация на смисъла. В нея няма място за отклонения. Всичко е нажежено единствено до същината. Вицът и рекламата са като хайку на масовата култура. Кратки, но съдържат свят. Забавни и убедителни, защото са точни. Интелектуални, защото разчитат на споделено знание и асоциации. Добрият виц и добрата реклама са еманация на интелект, творчество и културно проникновение. Добрият рекламист и добрият разказвач на вицове анализират публиката. Познават културата, езика, асоциациите. Знаят какво ще проработи и какво не. Те са своеобразни културни антрополози и виртуозни редактори. Затова най-добрите рекламни кампании, се помнят като литературни произведения. Например: Apple – „Think Different.“ Old Spice – „The Man Your Man Could Smell Like.“

Кога за първи път се появява понятието "реклама"? Дали това е първият път, когато е усетена силата на рекламата и ползата от нея? Произхода на думата „реклама“, търсим от нейния латински корен: reclamare означава „викам обратно“, „отговарям шумно“, „протестирам“. Смисълът е, силно привличам вниманието на хората. На много европейски езици „advertising“ идва от лат. advertere = „насочвам вниманието“. В българския език „реклама“ идва по европейски път (сигурно по Дунава; шегичка), заимствано чрез руски/френски/немски в 19 век, за да обозначи търговско съобщение. Понятието като търговски термин в днешния смисъл, се утвърждава през 17–18 век в Европа, с разцвета на вестниците. Най-ранните форми на реклама (преди да има дума за нея; тя е много по-древна от думата), откриваме в Древен Египет (~2000 г. пр. Хр.). Оцелели и открити са папируси за „обяви“ – напр. обява за избягал роб с награда (Дивият Запад пуши в ъгъла посрамен). Известни са надписи по стени на пазари: „Купете най-добрия лен“. (Още тогава е било ясно, че с реклама се занимават интелигентни, грамотни хора. Неграмотният какво може да напише?) В Древна Гърция и Рим са познати крясъците на глашатаи по пазари. Пишели се графити по стените за предстоящи гладиаторски игри. Известни са надписи върху амфори: „Най-хубавото вино от Хиос“. Имало обявления за други публични услуги, извършвани в специални публични домове за услуги. Ако не сте прочели, има го тук в текста. Със сигурност, рекламни съобщения хората си предавали и от уста на уста. И днес е така. В Средновековието рекламата се вихрела под формата на знаци над занаятчийските дюкяни (кула, обувка, бира). Пак имало улични викачи, но и гербови табели за лесно разпознаване на бранд. В ония тъмни времена, нямало концепция за „рекламата“ като за индустрия. Но всички тези форми, били реклама – стремеж да се привлича внимание и да се продава. Ползата и силата на рекламата започнали да усещат на практика от самото начало, но постепенно ставало все по-ясно колко стратегическа е. Още в античността, „викачите“ били на заплата. Търговците знаел, че привличат клиенти. Знаците на дюкяни в Средновековието били заради конкуренцията в градовете. Имало нужда да се отличиш. Станеш ли разпознаваем, вдига се доверието. През 17–18 век, вестниците дават пример за чудесна симбиоза с рекламата. За първи път стоките започват да се рекламират масово. Появяват се обяви за книги, за театрални представления, за какво ли не. Купувачите разбирали какво има на пазара, търговецът знаел, че продава повече. 19 век е времето на Индустриалната революция. Вече съществувало огромно предлагане. Появява се нужда да убедиш потребителя да избере твоето. Формират се първите рекламни агенции. Появява се за пръв път научният подход (копирайтинг, медия планиране). Марките (брандовете) осъзнават: „който прави реклама, продава повече.“ През 20 век психологията и маркетингът сключват брак по сметка. Започва съзнателно изучаване на ефекта от рекламата върху масите. Разцъфтява творческата реклама. Вече са налице първите големи кампании с измерени резултати. 21 век е векът на дигиталната революция. Интернет поддържа търсачки, банери, социални мрежи. Благодарение на алгоритмите, рекламата се персонализира. Инфлуенсъри са носителите на нов тип „автентична“ реклама. Рекламата става хипер-таргетирана и интегрирана в ежедневието. Понятието „реклама“ се утвърждава като дума и индустрия през 17–18 век, но хората използват рекламни похвати от хиляди години. Още тогава усещат нейната сила – просто не я концептуализират. Рекламата винаги е била културен феномен. Но тя се превръща в истински икономически двигател, когато обществото развива пазари, масово производство и конкуренция. Те изискват не просто предлагане на стоки, а активно създаване на търсене.

Композити Лимфна дисекция България Зъболекар в Пловдив

Навлизайки в ерата на невронните мрежи, изкуствения интелект, виртуални и добавени реалности, с ентусиазма на дете, на което продавачът подарява най-хубавия от сладоледите си, не трябва да забравяме един фундаментален факт. За разлика от все по-виртуалния свят наоколо, ние си оставаме от плът и кръв. Живи хора. Които искат да пипнат. Да помиришат. Да пробват. Бяха правени опити, още в зората на черно-бялата ни телевизия, като снимат как се пържат кюфтета, да ни кажат, че и у нас мирише на пържени кюфтета. Миришеше. Добре, че в кухнята в тоя момент точно това приготвяше жена ни или майка ни. В този контекст, материалните носители на рекламни послания няма да изчезнат, щом продължават да вършат работа. Просто техния дял в тавата с баницата ще се посвие малко, за да даде път на новите форми на реклама. Навлизайки в ерата на невронните мрежи, изкуствения интелект, виртуални и добавени реалности, с ентусиазма на дете, на което продавачът подарява най-хубавия от сладоледите си, не трябва да забравяме един фундаментален факт. За разлика от все по-виртуалния свят наоколо, ние си оставаме от плът и кръв. Живи хора. Които искат да пипнат. Да помиришат. Да пробват. Бяха правени опити, още в зората на черно-бялата ни телевизия, като снимат как се пържат кюфтета, да ни кажат, че и у нас мирише на пържени кюфтета. Миришеше. Добре, че в кухнята в тоя момент точно това приготвяше жена ни или майка ни. В този контекст, материалните носители на рекламни послания няма да изчезнат, щом продължават да вършат работа. Просто техния дял в тавата с баницата ще се посвие малко, за да даде път на новите форми на реклама. Основният парадокс на дигиталната ера, е в това, че виртуалният свят става все по-завладяващ и „плътен“, а ние си оставаме биологични същества, които ценят физическия допир и реалното преживяване. Дори и евентуално чипирани един ден, базата, бекграундът ни остават във физическия свят. В този контекст, локалните физически форми на реклама (билбордове, флаери, сувенири, стикери и т.н.) няма да изчезнат, и дори може да спечелят нова сила в условията на дигитална преумора и нужда от автентичност. Но със сигурност ролята им ще се промени. Преумората от дигитална реклама, създава ниша за физически контакт. Хората масово развиха банерна слепота и рефлексно отхвърлят pop-up реклами, спонсорирани постове, видеообяви. Дигиталната реклама става по-скъпа и често - по-малко ефективна. Физическите реклами – билбордове, плакати, стикери – не могат да се „скролнат“ или да се „затворят“. Те са част от средата, възприемат се без филтър. „Скролват“ съдържанието на билбордовете, (някои от тях стават като големи телевизори), но не и самите тях. Наример, малък бранд за craft бира печели повече от ярки стикери по баровете и подложки за чаши в ръцете на клиентите, отколкото от скъпа Facebook реклама. След пандемията и с все по-цифровата работа, хората търсят локални идентичности. Билбордове и плакати говорят на конкретно място, на конкретна публика. Много бизнеси осъзнават, че не трябва да се „борят“ с глобални гиганти онлайн, а да печелят любовта на своя квартал, град, регион. Местен ресторант прави успешна кампания с бейзболни шапки и тениски, които хората искат да носят – реклама, която се превръща в лоялност. Физическата реклама вече почти никога не стои сама. Най-успешните кампании са хибридни: флаер или билборд със QR код за отстъпка, Instagram хаштаг на стикера, сувенир с линк към сайт или профил. Физическата реклама привлича вниманието – дигиталната задълбочава връзката. Музикален фестивал с красиви хартиени плакати в града, които съдържат QR за билет, и AR филтър за Instagram, удря и в двете сфери. Тактилността и сетивността са неща, което екраните не могат да заменят. Сувенири и печатна реклама работят, защото са „достъпни на опип“. Уникалната текстура на качествена визитка, приятно ухание на печатно мастило, тежестта на солиден и хубав ключодържател - това остава в съзнанието по различен начин от пиксели на екран. В ерата на масовата виртуалност, именно физическите детайли стават по-ценни, а не по-малко. Така че, по нашето скромно убеждение, те няма да умрат. Ще са по-ценни в определени ниши (локални бизнеси, събития, бутикови марки). Ще трябва да са по-умни и по-красиви – хората са „разглезени“ с високи изисквания. Ще работят най-добре интегрирани с дигиталното – а не отделно.

Билбордовете открай време са ефективна рекламна техника. Те притежават „масов reach“ – видими са за хиляди хора дневно. Основно се ползват за бранд разпознаваемост, а не за сложни оферти. Монтирани покрай магистрали, те знаят, че колите профучават край тях за секунди и никой няма как да чете дълги фермани. Те предлагат много силно локално – „тук сме“, „близо сме до теб“. Предимствата им са, че нямат „ad blockers“. Имат голямо визуално въздействие. Работят 24/7. Създават усещане за мощ, значимост. Затова са разполагани най-често на ключови локации. В някои градове са предмет на регулации, защото може да създадат опасност за движението и опасност от произшествия в бурно време, обледеняване и др. Бъдещето им е със сигурност в дигитализацията – сменящи съдържанието динамично. Ще имат успех, ако предлагат геотаргетирано съдържание (ден/нощ, трафик, събития, близо до мястото на разположение). Интерактивни билбордове ще реагират на движение, глас, смартфони. Ще бъдат интегрирани с AR – насочи камерата и виж анимация, QR код за купуване. Ще може да се правят програмирани покупки (Programmatic DOOH) – автоматизирано купуване на билборд пространство. Флаерите и плакатите са евтини и лесни за масово разпространение. По тази причина много локални кампании още ги обичат. Буквално влизат в „ръцете“ на хората. Създават персонално усещане – „някой ми го даде“. Подходящи са за малък бюджет. Лесни са за локално таргетиране (определени квартали, събития). Е, всяка манджа като се пресоли, и я изхвърлят. Така и с флаерите – има висок процент да бъдат моментално изхвърлени, заради преситеност на аудиторията. Пощенските кутии често са затлачени с хартиен спам. Създават еко-главоболия, заради хартиените отпадъци. Трудно измерим е директният им ефект. Бъдещето им е свързано така или иначе с дигитализацията - QR кодове за проследяване и оферти. Ще се увеличат персонализираните флаери – дигиталният печат позволява малки серии с имена, специални съобщения. Ще се появят и утвърдят интерактивни плакати с AR, еко-френдли хартии, биоразградими мастила, ще стане достъпно свързване с лоялни програми – от флаер към app.

Учителката пита: - Иванчо, защо в домашното си имаш толкова бели полета? - Място за реклами, госпожо!

Рекламните сувенири са изключително ефективни за създаване на лоялности. Т.н. „тактилна“ реклама остава в ежедневието. Те работят чудесно за B2B и събития. Сувенирите имат дълъг живот (месци/години). Възприемат се като вещи с висока стойност. Служат често и като мобилна реклама – чаши, тениски, чанти, като ходещи билбордове. Предизвикателствата пред тях са в това, че производствените разходи по изработката им са високи. Винаги е нужно добро качество – евтини боклуци вредят на бранда. Имат усложнена логистика (складиране, доставка). Предимството им е в персонализацията (име, стил). В това, че са произведени от трайни, устойчиви материали (дори и да са рециклирани, биоразградими). Често имат комбинирана функционалност – не са просто реклама, а представляват и полезен предмет. Понякога се изработват в лимитирани серии и тези, на които са подарени, остават с усещането за тяхната колекционерска стойност. Градски и младежки брандове обожават графитите, градското брандиране. Те имат ефект на „партизанска реклама“, носят в себе си някакъв протестърски дух. Много силни са за събития, субкултури, музика, мода. Евтини са за производство. Имат вирусен ефект – хората ги изработват сами. Могат да се превърнат в артефакти на културата. Е, понякога са в сивата зона на законността. Нужен е административен контрол върху място и контекст. Може да се възприемат като вандализъм. Някои хора имат рязко отрицателно отношение по дефиниция. „- Скъпи, какво ще кажеш, да си направя тату? – Ти виждала ли си „Ролс-Ройс“ с графити?“ Бъдещето им е свързано с официални „улични“ кампании със съдействие на общините. Имат перспективи в интерактивни витрини (projection mapping), в брандиране на shared мобилност – скутери, велосипеди. С голяма доза вероятност може да направим прогноза, че общите бъдещи тенденции на „материалния“ тип реклама, е в хибридността между дигитално и физическо. Ще се отива към насищане на рекламната площ и съдържание с QR кодове, AR филтри, линкове към app. Интерактивността ще е присъща черта – билбордовете ще са снабдени с датчици, ще има (вече го има) движение, звук. Флаерите ще притежават AR елементи. Персонализацията ще е силната им черта – ще се предлагат в малки серии с конкретни имена, изучени предпочитания. On-demand ще бъде основният принцип за печат с лимитирани количества, заради ниските разходи. Флаерите ще бъдат еко-хартиени, заради устойчивостта и етиката. Сувенирите масово ще бъдат изработени от рециклирани материали в грижа за околната среда. Местният контекст и автентичност ще са доминиращи. Силата на материалните носители на реклама, е в локалните послания, локален хумор и култура. Те ще се възприемат не просто като реклама, а като материални свидетелства на „нашата история“.

Фирмите взеха да чувстват недостиг на висококвалифициран нископлатен персонал

Известно е, че бизнес-мастодонт като "Кока-кола" инвестира много пари в реклама. Но не в скъпо платени актьори, а в компютърно генерирани клипове, чието създаване, е относително евтино. Но е забелязано, че ако фирмата спре за един месец рекламите по всички платформи, продажбите спадат рязко, защото потребителите си мислят, че Кока-кола има финансови или производствени проблеми. Как да възпитаме в хората мнението, че рекламата е един от най-значимите драйвери на техния успех и просперитет? Въпросът не е в това, да накараме хората да харесват реклама, а в нещо по-съществено: как да ги убедим, да я разпознаят като легитимен, значим двигател на икономическия успех? Като че ли, хората поначало не виждат рекламата като полезна; намират я вятърничава, несериозна. Как може да се обърне тази палачинка? Как да възпитаме към нея позитивно мнение? Много въпроси станаха. Нека видим най-напред, защо хората често виждат рекламата като „зло“? Бидейки често пред телевизора или друга медия, хората от кондоминиумите или панелните човекарници, се дразнят от рекламната натрапчивост. Рекламите прекъсват основното съдържание; особено, ако става дума за събитие на живо. В такива моменти най-натоварените общински служби, са службите по канализацията. Хората намират в непрофесионално направени реклами (никой не е съвършен; рекламистите също), изкуственост; изпитват недоверие към „прекалено хубави обещания“. Подсъзнателно изграждат банерна слепота, невъзприемчивост към инфлацията на шум: твърде многото послания. Самите реклами понякога се опират на недобросъвестни, лоши практики: подвеждаща реклама, скрита реклама, fake reviews. Даже хора на бизнеса – наети служители или собственици на бизнес, не виждат връзката реклама - продажби - работни места – растеж. За тях рекламата често е разход, не инвестиция. Кока-Кола, Макдоналдс, Проктър & Гембъл – тези компании прекрасно знаят: Рекламата не е разход – тя е двигател на оборота. Тя поддържа търсенето, дори когато продуктът е познат. Спираш ли да правиш реклама, конкуренцията печели, а собствените продажби спадат. Рекламата поддържа усещането за здрав, успешен бранд. Ключовото прозрение е: „Ако спрем рекламата, хората ще помислят, че фалираме.“ Как тогава да се възпита разбирането, че рекламата е икономически двигател? Нужна е образователна комуникация. До млади и не съвсем, трябва да достигнат бизнес истории, как рекламата създава успех. „Ето как стартирахме от гараж; първата ни реклама; първите клиенти.“ Показване на ролята на рекламата в икономическия цикъл (инвестиция, продажби, заплати, данъци, инфраструктура). Примерно: „вложихме 1000 лв. за реклама, направихме 5000 лв. оборот, платихме с тях още 2 заплати“. Може да се правят демонстрации на местна полза. Локалният бизнес да обяснява, защо инвестира в реклама. „Като видите билборда ни, това значи, че още хора идват при нас. Търсим да наемем още сервитьорки.“ „Рекламата поддържа твоя баща на работа.“ Хората усещат манипулацията и я мразят. Харесват честност и прозрачност. Ако посланията са честни и автентични, те разбират нуждата от реклама. „Тази реклама поддържа цените ни достъпни.“ Нужни са образователни кампании на браншово ниво. Асоциации на рекламодатели/търговски камари, могат да правят инфокампании: „Рекламата движи икономиката.“ „Рекламата плаща, за да имате вашите медии.“ „Рекламата създава избор и конкуренция.“ Например, в САЩ Ad Council прави кампании „Advertising. It pays for the free Internet.“ (Рекламата плаща, за да ползвате безплатен интернет). Знания от такъв тип, са полезни да са интегрирани с образованието; създават навици за оцеляване. Примерно, бизнес курсове и часове по икономика: „Маркетинг = Инвестиция.“ „Капиталов оборот - реклама – растеж.“ Учениците ще разберат не само техниката на рекламата, а и икономическата й роля. Сред най-атрактивните, са симулационните игри – „направи бизнес и прави реклама разумно, за да спечелиш.“ Медиите могат да обясняват, без излишна стеснителност, че рекламата е тяхното гориво. Много хора не осъзнават, че без реклама няма безплатни новини, спорт, филми. Без реклама няма финансиране за качествена журналистика. Някои са се сетили и поставят воден знак: „Възможно, благодарение на рекламата.“ Нашият сайт също е маркирал в хедъра следното: „Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД.“ Та, как да възпитаме това разбиране? Чрез разказване на истински бизнес истории. Чрез показване на местна икономическа полза. Чрез честност и автентичност. Чрез браншови кампании. Чрез образование и медийна прозрачност.

Глупостта се лекува вечно и безрезултатно. Много медицински реклами се възползват от това

Ще опитаме така да поспекулираме по темата за рекламата като културен, икономически и социален феномен, че не да ви се доповръща от много бля-бля-бля, а да ви бъде интересно. Рекламата, като един екшън трансформер, има най-различни функции. Например – социални. Тя информира. За съществуването на продукти, услуги, идеи. Указва характеристики, цена, място на покупка. Намалява разходите за търсене, като ви улеснява избора. Тя координира. Свързва производители и потребители. Сигнализира заналичности и иновации. Затаете дъх – идва културната функция. Разпространява стилове, ценности, модели на поведение. Създава споделени символи (лога, слогани). Време за екшън: икономическа функция. Поддържа конкуренцията. Ускорява оборота на стоки и услуги. Стимулира растеж чрез потребление. Лирическо отклонение: социализираща функция. Научаваме „какво е нормално“ да се ползва/консумира. Формира социални норми, статусни сигнали. Рекламата ни информира за основното съдържание: какво е продуктът, за какво служи. Пример: етикет на бутилка. Тя е персуазивна (убеждаваща): надгражда рационалното с емоции, асоциации („Изберете българското!“; „Вода от чисти планински извори – извор на живот.“).

Отворени сме към позитивното, но нека да не гледаме на света през розови очила. Има един мрачен сценарий за развитието на рекламата, а и не само на нея. Нека да надзърнем в къщата на ужасите. През 19-ти век лудитите чупели машините, защото мислели, че те са виновни, ако останат без работа. Днес не само в областта на рекламата, много хора - по-високо или по-ниско квалифицирани, мислят, че ако останат без работа, "вината" за това ще е на ИИ. В редица държави правят експерименти или вече законово са приети решения за безусловен базов доход. Дали появата на ИИ не води за пръв път в човешката история, до излизане на човека от системата на производителните сили? В този контекст, какви приоритети би имала рекламата за тази социална прослойка, която се ползва от този доход? Вероятно ще съществува относително не малък период според критериите за живот на отделния човек, в който период ще съществуват успоредно хора с ББД и хора, наети или собственици на бизнеси и фирми, независимо от навлизането на автоматизация, роботизация и ИИ. Всъщност, води ли ИИ за първи път до „излизане на човека от системата на производителните сили“? В известен смисъл – да. При ИИ автоматизацията може да обхване не само ръчния труд (както през индустриалната революция), но и интелектуалния труд, творчество, услуги. Още днес чат-ботове на ИИ могат да програмират на базово ниво. Горко на младите програмисти. Утре тази професия може да е сред първите, които ще изчезнат. Много хора може реално да се окажат ненужни като производители в икономическия смисъл (някой да им плаща заплата за ценна продукция/услуга). Това е ново ниво на отделяне между капитал (собствениците на машините/алгоритмите) и труд. Но, не съвсем напълно. Хората винаги ще участват в разпределителните отношения, поне като потребители. Те също ще продължат да създават стойност чрез идеи, култура, избори, влияние. Няма „чиста“ икономика без хора, дори ако производството е напълно автоматизирано. Смисъла на икономиката е тъкмо в задоволяване на човешките потребности. Исторически, ИИ поставя за първи път реалния въпрос: „Какво става с масовия труд, ако машините могат почти всичко?“ Това води до идеите за Безусловен Базов Доход (ББД) – хората ще живеят, не защото „произвеждат“, а защото са част от обществото. Какво означава ББД за потреблението и рекламата? Ако голяма социална прослойка хора разчитат на безусловен базов доход, те ще имат някакви гарантирани пари. Винаги ще има пазар за основни стоки и услуги. Но доходът ще е ограничен. Приоритет ще има стойността, заради лимитите на парите. Потреблението ще е по-планирано, по-съзнателно, с по-малко спонтанен лукс. Все пак желанията за статус, принадлежност, удоволствие няма да изчезнат. Какви приоритети ще има рекламата към тези хора? Очевидно фокусът ще се измести върху достъпността и стойността. „-Получавате най-много за парите си!“ Това ще са най-честите оферти, за спестяване, изгодни пакети. Ако хората не се самоопределят чрез работа, ще търсят други начини да изразят себе си. Рекламата ще продава идентичност, принадлежност, ценности. „Изборът на тези, които се грижат за планетата.“ Без работа като „център на живота“, хората ще имат повече време. Ще нарасне рекламата на развлечения, култура, хобита, пътувания (дори достъпни форми). Пример: „Достъпни ваканции за всички.“ Ще се развият продукти за саморазвитие: обучения, инструменти за творчество, социални платформи. ИИ може да помогне да се продава „развитие“ дори на хора с ниски доходи. В миналото рекламата често е продавала мечтата за социален напредък чрез потребление: „- Купи това и ще изглеждаш/живееш като богатите.“ В ББД-сценарий тази мечта се променя: Мечтата не е непременно за богатство, а за стойност, сигурност, смисъл. Рекламата ще продава автентичност („истински неща“), устойчивост („добре за теб и за планетата“), споделеност („общност, заедност“). Технологиите ще позволят микро-таргетиране. ИИ ще може да разбира много за тази група: потребителските им навици с оферти, които им пасват. Финансовите им лимити с оферти, които не ги натоварват. Емоционалните им потребности с послания, които ги докосват. Рекламата може да стане по-персонална и по-„честна“, защото клиентът няма да може да плаща за излишни неща. Обобщено, приоритетите на рекламата за хора на ББД ще са достъпност, цена, стойност. Смисълът: идентичност, принадлежност. Удоволствията - преживявания, радост. Развитието - учене, творчество. ИИ може да измести хората от производството, но не и от потреблението и културата. Рекламата ще се адаптира – от това да продава статус и престиж към това да продава смисъл, преживяване и достъпност. Звучи ужасно, нали? Почти като комбинация от Оруел и Хъксли. Икономика на мизерията. Това ли ще получи човекът след толкова хиляди години развитие? Нищета. Губи се смисълът на развитието.

— Рекламата работи ли? — Работи. Вчера сложихме табела: "Търсим нощен пазач". През нощта ни обраха

Когато си представим свят, в който трудът изчезва като източник на достойнство, доходът става дажба, ИИ решава какво ти трябва, а рекламата те „таргетира“ като потребител с лимитирани възможности, Големият брат те наблюдава, за да ти продава евтини неща, които да запълнят празното време. Това усещане за мизерия и обезличаване не е случайно. Всъщност то е големият риск на тази посока. Но не е задължително да завърши по този начин. Защо това не е предопределено? Икономиката на ББД не е икономика на мизерията по дефиниция. ББД може да е бедна дажба за оцеляване (дистопия), или достатъчна база, върху която човек да гради – икономика на благополучието. Каква ще бъде тази база, е политическо и обществено решение. Човекът винаги е бил повече от икономическа единица. В много епохи трудът е бил наказание (по време на робство, руското крепостничество), тежка необходимост, средство за контрол. Излизането от икономическия принудителен труд може също да е шанс за първи път в историята човек да не е роб на биологията и глада. Смисълът не изчезва – променя се източникът му. Ако нямаш нужда да работиш, за да оцелееш, остава въпросът: Защо да живея? Това наистина, е огромно предизвикателство, но и възможност. Могат да се развиват култура, изкуство, доброволчество, наука; да се търси лично призвание, а не само икономическа изгода. Проблемът не е в ИИ. Проблемът е в ценностната рамка. Ако човешката стойност е еквивалентна на парите, които печелиш, а животът е консумация, тогава да, това е ужасен свят. Но ако човешката стойност е равна на творене, връзки, развитие, а ИИ е инструмент, който те освобождава от принуда, тогава може да е нов ренесанс. Защо рекламата звучи за мнозина така отблъскващо? Защото тя отразява същите ценности: ти си потребител, който трябва да бъде сегментиран и манипулиран; ти си просто пазарна ниша. Това е симптом на културна бедност, не на техническа неизбежност. Може да решим, че ИИ ще ни освободи от лишения, а не да ни държи в бедност. ББД ще е база за човешко достойнство, не милостиня. Рекламата ще се превърне в културна комуникация, а не инструмент за психологическа експлоатация. Най-ценните дейности няма да са само „производителност“, а грижа, творчество, знание. Не е неизбежно човекът да свърши в икономика на нищета и смислов вакуум. Но това е реален риск, ако технологиите останат подчинени само на логиката на пазара, обществото не изгради нови етични и културни рамки, хората се оставят на апатия. Изглежда, тук сме на кръстопът, а не в крайна гара.

Евреин се моли на стената на плача. Другите богомолци отдавна са си отишли, но той продължава да се моли. Минало доста време и изведнъж от стената се чул глас: „- Добре, де. Колко?“

Нека за малко сменим мащаба и се вдигнем в облаците. Не за постоянно. За малко. Иисус Христос е изгонил търговците от храма, но нито е забранил търговията, нито парите. Парите, с които разполага или притежава един човек, в идеалния контекст, са оценка на обществото за ценността, която този човек означава за него. Обществото възнаграждава с повече пари тия, които счита за по-ценни. По-предприемчивите, по-изобретателните, по-трудолюбивите. Така беше досега. На теория. Имаше редица изключения - богат наследник, корумпиран чиновник, неуловим разбойник. След като умения като предприемчивост, иновативност, способност да се носят отговорности и рискове, да се посрещат с достойнство загуби и фалити, няма да са водещи в оценката за човека, какво остава? Какво ще замени парите като мярка за социално признание или оценка? От какво ще се определя стойността на един човек в обществото? Изглежда, не остава нищо друго, освен властта. Когато икономическите механизми за „почтено“ натрупване на капитал чрез работа и иновации отслабнат, или се изродят (например чрез корупция, монополизъм, държавен протекционизъм или „приятелски“ схеми), тогава парите вече не се свързват със стойност, създадена за другите. Парите се превръщат в инструмент на власт. А властта става мярка за ценност в обществото. Това се вижда в корумпираните системи – „кой кого държи“, „кой на кого е човек“. Хора, надарени с престиж и статус, без производство на стойност. Когато производството на реална стойност (иновации, труд) не се възнаграждава надеждно, започват да доминират други механизми на разпределение: социален статус, даден по рождение (елит, връзки). Демонстративно потребление (лукс за престиж). Идеологическа лоялност (в тоталитарните общества). Манипулация на масите (контролирани от държавата средства за пропаганда, медии). В постиндустриалната ера много хора забелязват, че данните и вниманието на хората заместват класическите пари като „валута на стойността“. Колко хора можеш да убедиш, че си ценен? Колко внимание можеш да привлечеш и монетизираш? Инфлуенсъри, социални мрежи, алгоритми са в чистия си вид, нови форми на натрупване на „символен капитал“, който често няма връзка с полза за другите. В много общества се наблюдава изместване от икономически критерий към идеологически: ценен е този, който се идентифицира с доминиращия наратив; лоялност към групова идентичност носи облаги; отделният принос е по-малко важен от „правилната“ принадлежност. Това наистина е ужасно. Какви са възможните алтернативи? Задължителен ли е крахът? Въпросът е: какви нови (или възродени) механизми може да имаме, за да се възнаграждават полезните качества? Съществуват децентрализирани мрежи (web3, DAO), където приносът се измерва прозрачно. В практиката се прилагат кооперативни модели на собственост и споделена отговорност. Тук още се оправят фините настройки, понеже е известно от тоталитарните общества, как колективната отговорност, означава лична безотговорност. Съществуват системи за репутация, които не са лесни за купуване или манипулиране. Създават се локални общности, където личните качества и принос се виждат пряко. Ако парите вече не са (дори на теория) мярка за създадена стойност чрез труд, предприемчивост и иновация, остава риск да бъдат само инструмент за власт и контрол. Но има и шанс да търсим нови механизми — репутация, прозрачност, децентрализация — които да възнаграждават реалната ценност, която хората създават едни за други. Каква е връзката на всичко, казано дотук, с рекламата? Пряка и непосредствена. Рекламата налага стандарти за следване, формулира модни фетиши (тази година модният цвят е, примерно, „Вива Маджента“. Пуснали в селския смесен магазин жълти каскети 42-ри номер. На сутринта цялото село с жълти каскети 42-ри номер. Слава Богу, не говорим за България). Човекът може да бъде изведен като производител от системата на производствените отношения, но ще бъде трудно да излезе от тях като потребител. Има един изход, но той е летален. А има ли потребители, има и реклама.

Председателят на ТКЗС-то наредил всички кооператори на сутринта да бъдат в 8 часа пред канцеларията му. Условието било никой да не носи нищо. Щели да отиват в комунизма, а там имало всичко. На сутринта всички били на място и никой не носел нищо. Само дребният шивач, Моше, носел нещо в една чантичка. - Моше, какво носиш в тая чанта? - Малко парички. - Защо ти са - ние отиваме в комунизма, където няма нужда от пари. - То хубаво, ами като се върнем?

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Рекламата наистина може да се разглежда като „вирус“, който се разпространява и се вгражда в нашето съзнание и подсъзнание. Тя използва психологически техники, меметично „заразяване“; може да бъде етична или неетична. Някои хора са отрицателно настроени към нея. Но, ако погледнем човешките отношения, даже подготовката за среща между мъж и жена, не минава без реклама. Жената се облича така, че да бъде забелязана и високо оценена; да бъде привлекателна, но да изглежда и леко предизвикателна. Това са си чисто рекламни похвати. Съществуват подобни и при мъжете. Следователно, рекламата е част от човешкото общество, не е ли така? В действителност, рекламата има по-дълбок, антропологичен и социокултурен характер. Рекламата възниква и съществува като фундаментален механизъм на човешкото поведение. Тя предхожда модерния пазар. Още преди търговията, хората са „рекламирали“ себе си: външен вид, сила, статус, добродетели. Танци, песни, облекло, символи — това са били „реклами“ на способности, племенна идентичност, социална роля. Рекламата е форма на себеизразяване и комуникация, вкоренена в човешката еволюция. Човешките отношения са наситени с реклама. В срещите между половете жената не само се облича, но използва жестове, поглед, аромат, дори тембъра на гласа — това са сигнали, аналогични на рекламни елементи. Мъжът също: стойка, дрехи, демонстрация на увереност, чувство за хумор, статус. Това е поведенческа реклама – „реклама на себе си“ като потенциален партньор. Но ние „рекламираме“ себе си и в социалния живот. Кандидатстваме за работа - правим реклама на уменията си. Публикуваме в социалните мрежи – та това е в завършен вид, реклама на идентичност. Участваме в разговори – ерго, правим „реклама“ на своите идеи, култура, ценности. Ние сме в непрекъснат процес на самопозициониране – и това е дълбоко свързано с рекламното мислене. Следователно… рекламата не е само инструмент на бизнеса. Тя е форма на културно поведение – начин, по който хората се заявяват, комуникират и се опитват да повлияят на другите.

Защо тогава рекламата често се възприема негативно? Има не малко причини, това да е така. Вина за това често има нейната натрапчивост – постоянна експозиция; повтаряне като на @алоу@ни, едни и същи послания до втръсване. Пресищането идва и по линия на множеството канали за комуникация в модерния свят, за разлика от възможностите в миналото. Сега наистина от всяка ютия ни облъчват с реклами. Част от причините се коренят в усещането за манипулация – скрити внушения. Хората не искат да им окачват спагети по ушите. Комерсиализацията създава усещане, че всичко в живота е „продажба“ и има цена. Усети ли се лъжа или преувеличение, с цел – по-изгодна продажба, се нарушава доверието; т.н. „обществен договор“. Но това са проблеми не на самата идея за реклама, а на начина, по който тя се използва. Напълно логично е да кажем, че рекламата е част от човешката природа. Тя е дълбоко вкоренена в междуличностната комуникация и култура. Рекламата не е нещо външно на обществото — тя произтича от естественото желание на всеки човек или общност да бъдат забелязани, предпочетени, разбрани или следвани. Затова вместо да я демонизираме, по-полезно е да я разбираме и да търсим баланса между естественото себеизразяване и неетичната манипулация.

Търси се 30-годишна жена за снимки в реклама: "Как на 50 да изглеждаме като на 35?"

Репутация се гради с години и се срива за секунди. Фирмите култивират лоялността на своите потребители по начин, че ако си купил "Мерцедес", следващата ти кола отново да е от тази марка. С какви техники и прийоми, рекламата може да възпитава успешно чувство на лоялност сред потребителите? Преди да поспекулираме по тази тема, нека изясним понятието. Какво е лоялност в нашия контекст? Лоялността е склонност на клиентите да купуват отново и отново същия продукт, или от същия бранд или марка. Лоялността може да бъде поведенческа – да води реално до повторни покупки. Може да бъде и емоционална: по определен начин се чувстваш свързан с марката. Фирмите подготвят така своите послания, че в идеалните случаи, клиентите работят като безплатни доброволци – не само купуват отново, но и препоръчват и на други да купят. Такива идеални клиенти с лупа да ги търсиш. Но зад видимостта на нещата, не фирмите са извадили късмет с тях, а сами са си накъсметили това да е така. Защо рекламата е важна за лоялността? Много хора мислят, че рекламата е важна само до първата продажба. Но, рекламата е напомняне – камбанката, която вика „Дзън! Дзън!“ и държи марката „в съзнанието“. Рекламата поддържа имиджа – постоянно те убеждава, че си направил добър избор. Рекламата дава общностно усещане – „ние, хората на Мерцедес“. Ще рече – и ти си от Голямото Бонго. Рекламата информира за нови продукти – не сменяш марката, защото виждаш развитието й. Професионалистите ревниво пазят тайните си, но днес, в ерата на ИИ, всичко тайно става явно. Какви са основните рекламни техники и прийоми? Ако ви се нрави повече – трикове? As you like it (William Shakespeare). Практикуват се последователни послания. Постоянство във визия, тон, ценности. Мерцедес е известен още и като „сребърните стрели“. Историята на поява на това име е интригуваща. То се появява съвършено случайно. Управата на моторните спортове в Германия предписала за сезон 1934-а г. максимално тегло на автомобилите от 750 килограма, без теглото на гумите и горивото. За международното състезание в Нюрбургринг (Eifelrennen), в наскоро създадената пистова формула Гран При, трябва да стартира 750-килограмовият състедателен автомобил на Трилъчната звезда (Мерцедес-Бенц) от новата серия с с мощност 350 к.с. и пилот Манфред фон Браухич. При проверката обаче, се оказва, че новите Mercedes-Benz W25 тежат точно 751 кг. Това ги нарежда веднага в отбора на дисквалифицираните. Спортният мениджър на отбора, прочутият Алфред Нойбауер, заедно с фон Браухич, решават да изстържат традиционната дотогава за немските коли, бяла боя от повърхността на болидите. Отдолу лъсва блестящото сребърно на алуминия. Колата олеква и техническият преглед е преминат успешно. Остърганият състезателен автомобил побеждава с рекордно постижение. Така, 3 май 1934-а става рожденият ден и начало на ерата Сребърни стрели (Silberpheile) за компанията Меrcedes-Benz. По тази причина голяма част от колите са оцветени в цвят „Сребърен металик“. Когато Хенри Форд представя пред света легендарния си Ford Model T, той казва нещо, останало в историята като един от най-помнените автомобилни бисери. "Всеки клиент може да има кола в цвят по свой избор, стига той да е черен". Днес решението на Форд за производство на автомобили в един-единствен цвят изглежда трудноразбираемо, но тогава технологиите са били на ниво, при което, промяната на цвета значително оскъпявала колата. Днес вече не е така, но продължава да има много марки автомобили, които се отъждествяват с определен цвят. Най-ярък пример за това е марката Ferrari. Далеч не всички Ferrari-та са червени, но колчем се спомене култовата италианска марка, в съзнанието първо изниква червения цвят. Защо? Червеният цвят на италианските автомобили води началото си с интересна предистория. Още от първите Гран-при състезания, впоследствие еволюирали в съвременната Formula 1. В Европа първите Гран-при надпревари се провеждат в началото на миналия век, администрирани от тогавашната Association Internationale des Automobile Clubs Reconnus (превърнала се впоследствие във FIA). За каросериите на състезателните болиди, първоначално било забранено ползването на надписи на спонсори, както и каквито и да било други шарки. Вместо това, всяка страна притежавала определен цвят.Например, френските състезателни автомобили били сини, от Германия - бели, италианските - червени, от Великобритания - зелени, на Белгия - жълти и т.н. Когато в Гран-при сериите започнали да участват автомобили от други страни, това решение станало доста трудно за реализация. Когато младият Енцо Ферари бил за пръв път през 1908 г. на Гран-при на Болоня, националният цвят на италианските коли бил червен. Надпреварата спечелил Феличе Назарро с червен Fiat, достигнал впечатляващата тогава скорост от 119 км/ч. Тъкмо тогава 10-годишният Енцо казал на баща си, че един ден ще стане автомобилен състезател. Енцо винаги бил патриотично настроен и изборът на цвят за неговите коли не е поставян под съмнение - червен. Днес, поради различните предпочитания на клиентите, Ferrari предлага коли и в други цветове, но основният цвят и на болидите, и на автомобилите, си остава червеният. Свой състезателен цвят в историята имат и други марки. Bugatti-тата много често са сини, Jaguar и Aston Martin обикновено презентират моделите си в традиционния British racing green. Титулният цвят на BMW-тата доста често е бял. Разпознаваемост на лого, цветове, музика. Пример: Coca-Cola – червено, бяло, ръкописно лого, Коледа. Хората обичат познатото, защото не крие изненади и рискове. Това укрепва доверието и води до лоялност. Емоционален storytelling. Рекламите не просто продават продукт. Те продават история, начин на живот, ценности. Публиката се идентифицира с марката и става безплатен адвокат пред други, които са скептично настроени. Между нас да си остане, не го споделяйте с други: лоялността често е емоционална, а не рационална. Не, че е нещо лошо, но така. Купувачът иска да повтори покупката, за да запази статуса. Така той превръща марката в символ. „Кой съм аз, ако купувам това?“ Честотата и „наличността в съзнанието“ е друг широко ползван „трик“. Постоянното напомняне и марката е „винаги в приоритетите на ума“. По тази причина рекламите на McDonald’s са чести, запомнящи се, макар и евтини реклами. Повече хора мислят за теб - по-често избират теб. Забелязано е отдавна, че има хора, които, като че ли „кълват на гола кука“. Да не го казваме така грубо – влияят се от промоции и програми за лоялност. Това са карти с натрупване на точки, бонуси и награди. Купи пак, получаваш бонус. Това пряко стимулира повторна покупка. Персонализацията е доказано ефективен похват. Рекламите се насочват според твоя вкус и история, което създава усещане за лично отношение. А` си отворил картинка или сайт с мобилен телефон, в следващите месеци, алгоритмите на сайтове, браузъри, бисквитки, търсачки ти показват от копчето на ризата или от щипката на вратовръзката, телефони до премаляване. Email-ът ти се запълва от спам кампании с персонализирано съдържание. Социалното доказателство служи да ви убеди колко хора обичат марката. Има един известен наш футболист от близкото минало, за когото не мога да си спомня колко марки харесва – в толкова много реклами на различни брандове съм го гледал. „Най-продавано в България“. Обектът на рекламата, мишената в стрелбището, си казва подсъзнателно: „Не може всички да грешат. Той щом им прави реклама, значи са топ.“ Често рекламите прокарват идеи за покупка посредством обвързване с кауза. Щом брандът подкрепя кауза, потребителите, които симпатизират на тази кауза, се свързват емоционално. (Ben & Jerry’s - кауза за социална справедливост). Купувачът вярва, че чрез покупката работи за каузата; за него тя има смисъл. Следователно! Лоялност (не само в рекламата) се култивира чрез постоянство и разпознаваемост; чрез емоции и истории; чрез статус и символика; чрез чести напомняния; чрез програми за лоялност; чрез персонализация; чрез социално доказателство и каузи. Всички тези рекламни техники изграждат връзката между марката и потребителя. Тази връзка, която го кара да се връща отново и отново. Срещали сте го и другаде, нали? Не е валидно само за рекламата, а за живота в обществото като цяло. Е, никой не е съвършен. Рекламистите просто са го взели на въоръжение, за да продават максимално изгодно продуктите и услугите. Нищо ново под слънцето, от Клеопатра до наши дни. Стигаме до културологичната роля на рекламата. Тя е нито повече, нито по-малко, огледало на обществото. Отразява човешки ценности и вкусове. Популяризира нови идеи. Създава архетипи, герои. Рекламата изкарва на повърхността и ви навира в очите вашите собствени неосъзнати и неформулирани затаени мечти и желания, дремещи понякога на подсъзнателно ниво. Ако нещо не ви е по вкуса, от девет дерета вода да ви носят; дузина рекламисти и маркетолози да опитват, не могат да ви убедят да харесате нещо, което не е „вашият тип“. Американците обучили супер шпионин и го пуснали в Русия. Пиел като руснак, псувал като руснак, всичко правел като руснак – не, та не. „Ти си американски шпионин.“ Накрая оня не издържал и си признал: „Добре де, такъв съм. Как познахте?“ А те: „Ами виж се в огледалото – ти си черен“. Рекламата често наднича в учебниците по психология и преписва безсрамно и непринудено всичко ценно. Например, от психологията на възприемането. Рекламата експлоатира човешките механизми: вниманието – привлича се от ярки цветове, движения, емоции; паметта – запомня повторения, рими, лога; желанията – нуждата от социално вписване и одобрение, статус; доверието – безкритично приемане на казаното от експерти, инфлуенсъри. Често ползвани основни техники, са страхът: „не бъди последен, не рискувай“; обещанието: „ще си по-щастлив/здрав/харесван“; разтягане на локуми (или казано, както е по-известно по нашите краища - разказване на истории, лакърдии). Така се бетонира връзката с марката. Колкото и да се съпротивлявам да го кажа, рекламата не е само „Отдел Хвалби“. Тя е сложна културна система. Изпълнява информационна, социална, икономическа, културологична роля. Може да бъде едновременно полезна и едновременно манипулативна. Развива се исторически с технологиите и обществените ценности. Изглежда неизтриваема от човешкото общество, понеже в крайна сметка подпомага развитието му. Невероятно? Но факт!

Обява в швейцарски регионален вестник: "В нашето планинско селце има идеални условия за ски-спускане под наблюдението на опитен лекар."

Има новоизгряваща глобална търговска верига, която при регистрация на нов клиент, ти продава някакъв продукт, явно много под себестойност. Единственото условие да се случи това, е да инсталираш апликацията на веригата в мобилния си телефон. Мъдрите хора знаят, че ако нещо е безплатно, значи ти си стоката. Допускайки платформата в телефона си, ти отваряш широко вратата на разбойника. Той прави с теб и с другите в дома каквото си поиска. Знае контакти, местоположение, транзакции, банкови сметки, навици за покупки, списъци с пароли... Защото зад тази търговска верига стои правителство на тоталитарна държава. Човек трябва да се "опари", или има много по-разумни и естествени начини да придобие критично мислене, що се отнася до реклами със скандално ниски цени? Естествено, че би било добре, ако човек може (и би трябвало) да развие критично мислене за такива реклами преди да се „опари“. Не е неизбежно да плащаш с личните си данни, просто защото някой ти предлага сделка с „невъзможно добра цена“. Вече споменахме, че златно правило в търговията е, че „ако не плащаш за продукта, ти си продуктът.“ В рекламата това е древен принцип, а в дигиталния свят — фундаментален. Примерите не са далеч – на ръка разстояние от всеки един от нас. Facebook е „безплатен“, но за сметка на това изсмуква и продава твоето внимание и данни. Google Maps е „безплатен“, но следи твоите маршрути и интереси. Екстремният вариант е субсидиран продукт от държавна платформа с геополитическа цел. (Някои дават като пример китайската платформа Temu).

Най-страшното, което научих от рекламите е, че бактериите живеят под ръба на тоалетната чиния, а се размножават в устната кухина!

Каква е психологията, стояща почти винаги зад „неустоимата оферта“? Такива схеми разчитат на базови човешки слабости: алчност (много евтино, почти без пари!); страх да изпуснем (ограничена оферта, промоция!); неосведоменост (не разбирам технологията - вярвам на продавача). Точно затова критичното мислене е антидот. Има ли естествени начини човек да го научи? Да, има. Критичното мислене може да се изгражда дори без болезнен личен урок. Ето някои разумни, естествени пътища: образование и медийна грамотност. Всеки може да се запознае с курсове, уроци, видеа за как работи бизнес моделът на платформите. В училищата може да се предизвикат дискусии — не абстрактно, а през ежедневни примери. Чрез семейно и приятелско предаване на опит. Например, родители, които обясняват на децата си: „Ето защо тази оферта е прекалено хубава, за да е истина.“ „Виж какво получават, благодарение на твоята регистрация.“ Медийните и потребителски организации са в сложна ситуация. Те биха могли да организират кампании, които да показват последствията от изтичане на данни, насочена реклама и политическо влияние чрез данни, но тъкмо медиите са трибуната, където такъв тип платформи използват за своята реклама. Шах и мат! „Меки“ опарвания също учат; често – по-ефективно от дидактичните беседи. След регистрации в съмнителни сайтове, човек се затлачва от спам имейли; често с непристойни предложения или съдържание. По екрана на телефона или лаптопа започват да се появяват нежелани реклами след инсталиране на безплатни апликации. Такива дребни провали са полезни уроци преди да стане фатално. Кой печели от нашето невежество? Най-често, корпорации, получават обекти за таргетирана реклама. Политически сили - за влияние и контрол. Криминални мрежи - за измами и изнудване. Държави - за шпионаж и геополитическо предимство. За съжаление, рекламата прави тази схема не само възможна, а масово желана. Как тогава да развием критично мислене? Подбрахме за вас няколко практически съвета, които всеки може да приложи: Спри и се питай: „Как печели този, който ми го дава толкова евтино?“ Провери репутацията на компанията/приложението. Прочети отзиви извън официалната им страница. Разбери какви разрешения иска приложението. Следи за червени флагове (искания за контакти, локация, SMS-и без причина). Нищо не е безплатно. Цената е просто скрита. Вече го казахме -рекламата продава мечти и надежди. Колкото по-невъзможно добра е офертата, толкова по-голяма е вероятността ти да си истинската стока. Човек може да се научи на критично мислене без да пострада фатално — чрез образование, личен опит и добронамерено споделяне на знание.

Отдавна съществува практика, музикални турнета на известни изпълнители, да се провеждат със спонсорирането на известни големи фирми. И ако във Формула 1, фирмите са залепили стикери по болидите, по концертите изпълнителите не излизат на сцената със стикери на челата. Кой какво печели от съвместната обмяна на престиж? Какво печели спонсорът (фирмата)? Той трупа престиж чрез асоциация: „Нашата марка е свързана с този любим артист.“ Музиката и културата са силно емоционални — марката буквално краде от този емоционален заряд и го приписва на себе си. Не е нужно логото да е на челото на певеца — достатъчно е хората да знаят, че турнето е „presented by“ тази марка. Ако изпълнителят е бунтар, то и марката изглежда по-млада, по-дръзка. Ако е класически, марката става по-престижна, „вечна“. Ако е модерен поп, марката става „актуална“. Марката получава достъп до аудитория, понеже фирмата не просто изпраща рекламата на всички, а точно таргетира феновете на този изпълнител. Това често е по-евтино и по-ефективно от масовата реклама. Трудно - която и да било фирма - може да напълни един стадион и те да скандират името й. Мисията невъзможна. Фимата получава и имидж на „Добър гражданин“. Хората гледат благосклонно, положително на спонсорирането на култура. „Ние не просто продаваме, ние инвестираме в изкуство.“ Фирмата получава (макар и косвени), но продажби, благодарение на промоции, активирани на концерта. Пак тя получава и лоялност в дългосрочен план. Позитивната идентификация на публиката с изпълнителя, се прехвърля и на нея. Някой ще каже – то е ясно какво печели изпълнителят – пари. И да, и – не само. Турнетата са скъпи (трябват пари за екип, сцена, транспорт, реклама). Спонсорът покрива разходи или дори плаща директна такса. При по-голям мащаб, със спонсор, изпълнителят може да направи по-голямо шоу, повече дати за концерти. Това носи повече приходи от билети, фенски артикули, стрийминг в интернет и телевизии. Ако го спонсорира утвърдена марка, получава легитимация „за качество“. „Щом тази марка стои зад мен > аз съм важен.“ Благодарение на финансовата подкрепа, той има достъп до нова публика. Рекламата на спонсора популяризира и самия артист. В съзнанието на хората имената на артистите и брендовете остават свързани. Правят се съвместни кампании: клипове, реклами, социални медии. Какъв е невидимият договор; този, който публиката не знае? Изпълнителят дава емоция, стил, културна стойност, непостижими иначе за бранда. Марката дава пари, платформа, размах. Това не е прост бартер; това е размяна на символен капитал. Марката "купува култура". Артистът "купува средства и мащаб". Да се върнем на сравнението с Формула 1. При Формула 1 е директно: виждаш логото навсякъде. При концертите логото често е „по-елегантно“ интегрирано: „Presented by“ на билета и сайта; бранд активност в залата; спонсорски клипове преди шоуто; продуктово позициониране в социалните профили на артиста. Публиката е по-чувствителна към култура, затова рекламата е по-„меко“ вплетена. Има чудесен скорошен пример на такова коопериране между Taylor Swift и Capital One (банка). Банката финансира турнета и клипове. Рекламите не са „сложи лого на челото“, а разказват истории с нейно участие. Феновете виждат: „Тя е успешна, подкрепена, голяма.“ Capital One получава престиж и млада, лоялна аудитория. Това не е просто реклама на продукт, а обмен на престиж: брандът купува символна стойност от артиста. Артистът купува ресурси и платформа от бранда.

- Поради многобройните молби на радиослушателите, тази песен се пуска за последен път...

Често в брошури на хранителни и нехранителни вериги срещаме отстъпки по 50, че дори и до 70% от предишни цени. Напълно естествено хората си задават елементарния въпрос: "Щом тези продават на печалба при 70% отстъпка, колко кожи щяха да ни съдерат, ако не бяха направили отстъпката?" Не е ли това пример за антиреклама, платена точно от рекламодателя на продукта? Парадокс на съвременната реклама, където маркетинговата стратегия рискува да подкопае доверието в марката, вместо да я издигне. На теория, тези отстъпки от 50-70% трябва да създадат усещане за спешност и изключителна възможност. Те са направени, за да привлекат трафик към магазина. Да увеличат обема на продажбите (дори с по-ниска печалба на бройка). Но когато отстъпката е прекалено голяма, потребителят не остава с впечатление: „Колко е евтино!“, а по-скоро мисли: „Колко ме лъгаха досега?“ „Сигурно е с изтекъл срок на годност, а те го продават“. Тук обаче трябва да си зададем и един друг въпрос: Колко реална е била „първоначалната“ цена? Много често тази „стара“ цена никога не е съществувала реално, или е била активна за изключително кратко време, само за да може да се приложи отстъпка. Не е красиво, но не е незаконно. Това се нарича "фалшива отстъпка" и е христоматийна форма на манипулация. В някои страни вече започна да се регулира строго. Например в ЕС според Директива 2019/2161 (известна като "Omnibus"), търговецът трябва да посочи най-ниската цена за последните 30 дни. Защо това е точно антиреклама? Потребителят си казва: „Щом могат да печелят при -70%, значи обичайната цена е била грабеж.“ Което е вярно. И потребителят продължава: „Значи не мога да им вярвам. Значи тази верига надува маржа, когато няма промоция.“ И резултатът не закъснява - нарушено е доверието към марката. Потребителят започва да мисли, че марката е алчна, нечестна или го лъже. И, особено, ако е пенсионер с не много висока пенсия, не пазарува без промоция, защото знае, че редовната цена е „фикция“. Това създава обратен ефект за търговеца: купуват му продуктите, само когато той сам ги обяви за почти безплатни. Така става жертва на собствената си стратегия. Всъщност, в краткосрочен план рекламата с -70% може да подейства понеже вдига продажбите и движението. В дългосрочен план, обаче, унищожава доверието към реалната стойност на стоката, обезценява бранда. Клиентът почва да купува само на "скандални" промоции. Подкопана е лоялността към марката. Да, това е буквално платена саботажна антиреклама. Фирмата плаща за рекламен канал (брошура, ТВ, онлайн банер). Съобщава отстъпка, която кара потребителя да се чувства мамен. И така собствената реклама руши репутацията. Отстъпката не е антиреклама, когато е умерена (10–30%); когато е обоснована (сезонен край, ликвидация, ограничени бройки); когато не се повтаря постоянно; когато потребителят вярва, че получава реална стойност и когато търговецът е прозрачен.

Гледам реклама: "- Жилет" има овлажняваща лента, подвижна глава и вибрира..." - Абе хора, сигурни ли сте, че става въпрос за самобръсначка?

Моловете и ритейл-центровете намаляват режийните разноски на отделните търговци, понеже са заедно в една локация. Освен това, резултатът е по-голям търговски комплекс, където и шансовете за покупки са по-големи. Как обаче се организира рекламата в такива обекти? Реклама на целия обект или всеки търговец сам за себе си? Верният отговор е - и двете. И обща реклама на целия мол; и индивидуална реклама на всяка марка вътре. Но това не е хаотично – има ясно разпределени роли, бюджети и цели. На какво прави реклама молът като цяло? Естествено и на първо място - локацията: „Ела тук – тук има всичко.“ Не по-малко важно - удобството: паркинг, климатизация, храна, кино. В САЩ, поради големите разстояния и отдалечеността на конкуриращите се молове един от друг, на безплатните паркинги кемпери могат да остават с дни и седмици. Хората в тях естествено пазаруват – често, по няколко пъти на ден – отсреща в мола. Вероятно това е практиката и в други страни. В рекламите си, молът набляга на престиж и имидж: "това е модерното място". Той организира събития и кампании: коледни украси, концерти, игри с награди. Общата реклама цели да привлече максимален брой посетители; да ги задържи по-дълго вътре и да стимулира пазаруване във всички магазини. Най-често ползваните канали на общата реклама, са билбордове и външна реклама, радио и телевизия, интернет кампании (социални мрежи). Моловете разпространяват и имейл бюлетини. Организират събития на място, като презентират себе си с вътрешни екрани и афиши. Обикновено молът има собствен рекламен бюджет. Наемателите допринасят косвено за него чрез наема, който плащат. На какво прави реклама магазинът вътре в мола? Разбира се, той презентира собствения си бранд. Афишира новите колекции. Информира за промоциите и разпродажбите, които организира. Инвестира в програми за лоялност. На негово разположение са канали за реклама вътре и извън мола. Вътре се разчита на витрините и вътрешния дизайн (което е изключително важно). Поставят се светещи табели, дисплеи. Наемат се вътрешни рекламни площи (екрани, банери, колони). Разпространяват се каталози и брошури. Магазинът организира събития (флашмобове, демонстрации). Извън мола магазините организират онлайн реклама (Google Ads, Facebook, Instagram); рекламни клипове в телевизия, радио, печатат се билбордове. Създава и поддържа собствен сайт и апликация. Схемата на сътрудничество между мола и търговците обикновено се договаря така: Молът инвестира в масовата реклама на локацията. Например: „Парадайс Център – всичко на едно място.“ Пряко не прави реклама на Zara, Nike, H&M, но те печелят от това, че клиентът влиза в комплекса. Брандовете инвестират в собствената си реклама вътре, посредством убедителна витрина, декорации за сезонните кампании, промоционални материали вътре в мола. Понякога се случва да има и съвместни кампании. „Back to School“ – молът прави реклама на кампания с всички магазини за мода. Кампания за коледни намаления – правят се общи послания и индивидуални намаления. Молът и търговците организират и съвместни събития (например ревюта на модни марки на сцената в мола). Най-просто казано: молът продава мястото. Търговецът продава стоката. Но кой плаща? Молът събира наем, в който почти винаги е включена такса за общ маркетингов фонд. Тези пари се харчат за масови кампании; за поддръжка на сайта и социалните профили на мола; за организация на събития и за декорации. Ето пример: Sofia Ring Mall прави реклама на „Стотици магазини, кино, ресторанти, безплатен паркинг.“ Това е за всички. H&M прави реклама вътре: „-50% на зимната колекция.“ Светеща витрина с новата линия. Това е само за себе си. По време на обща кампания: „Black Friday в Sofia Ring Mall – над 150 магазина с намаления до -70%!“ Молът организира, магазините участват, често доплащат за по-добро позициониране.

Реших да чистя вкъщи. Дрънках по всички съдове, не се яви никакъв Мистър Пропър.

Висш пилотаж за рекламист е, когато прави реклама на сутиени и дамски превръзки, без да използва думите "сутиен" и "дамски превръзки". Но този похват е познат и на политиците. Думи, които са обрасли с негативна конотация, например в САЩ - негър, политкоректно се заменят с други думи. Истината отива на заден план. Така, черните в Америка не са съвсем американци, а афро-американци и пр. Така се стигна и до отхвърляне на понятията ""жена" и "мъж", "майка" и "баща". Дали рекламата е пионер в тези процеси, или следва обществения тренд? Рекламата е очевидно и по-скоро огледало, и усилвател на обществото. Тя има една основна цел: да продава. За да го постигне, трябва да бъде разбираема и привлекателна за максимално широка аудитория. Това я прави много чувствителна към социалните нагласи. Ако обществото започне да възприема дадена дума като обидна – рекламата бързо ще я избегне. Ако дадена ценност (напр. „равенство“, „инклузивност“) набира популярност – рекламата я превръща в маркетингов аргумент. Рекламата не измисля социалните норми от нулата, а ги подхваща, полира и раздухва. Процесът, при който неудобни/стигматизирани думи се заменят с нови, по-малко натоварени (евфемизми), не е измислен от рекламата – той е стар колкото езика. Например: „роб“ става „слуга“, който се превръща в „домашен помощник“. „Бедняк“ става „непривилегирован“. „Чистачка“ става „санитарка“. „Негър“ става „чернокож“ или „черен“, който днес е „афро-американец“. Тези промени обикновено започват в социално-политическата сфера (активисти, медии, академични среди), след което се налагат масово, включително чрез рекламата. Веднъж възприела новия език, рекламата го разпространява масово (в телевизия, билбордове, онлайн); прави го банален и „нормален“ в очите на публиката. Така рекламата играе роля на усилвател и нормализатор на социални промени. Това важи както за езиковата политкоректност, така и за смяната на ценности (напр. от традиционни роли „майка/баща“ към по-неутрални термини). Някои реклами избягват „грубите“ думи (сутиен става „поддържаща красота“; дамските превръзки са „нежна грижа за дните на дискомфорт“). Това не е, защото рекламата иска да скрие истината, а защото знае, че директните думи предизвикват шок или срам у част от публиката. Този механизъм е чист прагматизъм: продавачът иска да избегне негативни асоциации и да направи продукта по-привлекателен. Политиците и рекламата са в постоянен процес на взаимно заимстване. Политиците използват рекламния подход за „преопаковане“ на идеите. „Уволнение“-то се превръща в „освобождаване на потенциала“. „Данъци“-те – във „вноски за развитие“. „Война“-та – в „хуманитарна интервенция“. Политическата реторика и рекламата взаимно се учат една от друга, но и двете първо се ориентират по очакванията и чувствителността на обществото. Рекламата рядко е пионер в създаването на нови социални табута или евфемизми. Обикновено тя следва обществения тренд – но го усилва и ускорява. Тя е нещо като огледало в лунапарк, което не само отразява, но и увеличава образа на променящите се социални нагласи.

Сред неизброимо множество от други предложения за реклама, защо да изберете нашето, на bg-tourinfo.com? Тук ще споделим само някои аргументи, за да не ви отегчаваме и „кандърдисваме“ досадно. Ние предлагаме участие срещу символична еднократна такса. Получавате рекламно каре, банер или страница, за целия живот на домейна bg-tourinfo.com. (Сайтът вече е дългожител). С вашето присъствие, вие ставате съучастник в една много ценна инициатива – да популяризираме заедно, с най-често уникална информация, туристическата карта на България. Да оставим това, че предлаганата такса е символична; много евтина и достъпна. Получавате постоянно присъствие (дългосрочно). В платформа, която има и органичен висок трафик от Google Adsense. Трафикът и аудиторията на сайта са ценни, а разходът е изключително изгоден. Ако имате туристически или локален фокус – хотели, къщи за гости, туроператори, ресторанти и барове, музеи, атракции, транспортни фирми, гидове, екскурзоводи и много още, мястото ви е тук. За вас всеки посетител тук, е потенциален клиент. Ако сте в кондиция да отделите по-малки бюджети, но имате висока нужда от реклама; развивате малки и семейни бизнеси; нови сте на пазара; собственици сте на местни фирми в туристически райони - няма как да не оцените символичната цена и „вечния“ срок. За вас, наличието на собствен линк в добре класиран от търсачките сайт, е равнозначно на добиване наготово на SEO стойност. Получавате не само видимост за посетители, а и подкрепа за вашия сайт в Google. Това е аргумент с добавена стойност. Съществуват бизнеси, които печелят от повтарящ се, или импулсивен интерес. Такива са ресторантите (посетителите търсят бързо информация); такситата, рент-а-кар фирмите; продавачите на сувенири, местни продукти. Ако сте сред тях, дори малко количество насочен трафик е равнозначно на продажба. Така че, сделката е следната: (и тя е супер изгодна и за двете страни) Еднократна символична такса за доживотна реклама на сайта bg-tourinfo.com, който хората откриват в Google, търсейки вашите услуги.“

Черно море Зъболекар в Пловдив Слънчев изгрев

Много хора говорят за вирусна реклама, но малко хора разбират, за какво става дума. Да, какво е това "Вирусна реклама"? Нещо лошо, негативно, или нещо хубаво? Яде ли се, пие ли се, лекарство против кашлица ли е? Шегичка. Най-просто казано, „вирусна реклама“ е реклама, която хората сами започват да разпространяват масово помежду си. Тя се нарича „вирусна“, защото се разпространява като вирус – не принудително от рекламодателя, а доброволно от публиката. Един праща на друг, друг на трети, и така експоненциално. Верижна реакция. Някой прави съдържание (видео, мем, история). Това съдържание хората намират за много забавно, трогателно, провокативно, шокиращо, или много полезно. От всичкото по много. И те си казват: „Я виж това!“ „Та това е велико!“ „Пратих го на всички!“ Така безплатно разнасят рекламата на бранда.

Кльощав, опърпан цигулар свири в началото на пазара. Студен вятър, децата и жената вкъщи гладни, той трябва на всяка цена да изкара някой лев. Покрай него минава един и се заслушва. След малко чейнето му увисва от възхищение и той извиква: "- Ти си шедьовър! Ти си същи Паганини!" Цигуларят отпуска лъка, поглежда непознатия с бялото на окото и му вика: "- Ти па си много убав!"

По същество, вирусната реклама не е нито само добра, нито само лоша. Това е рекламна стратегия. Идеята е да използваш социалната психология: хората да станат твои разпространители без да им плащаш. Рекламодателят печели безплатен огромен обхват (вирусният ефект е почти безкраен). Печели имидж на марка „в крак с времето“. А също и близост до потребителите – хората споделят на приятели, не на „анонимен зрител“. Но най-важното: хората винаги са леко скептични, когато гледат, слушат или четат реклами. Те знаят, че това са платени съобщения и е ясно, че който е платил за съобщението, е направил възможното и невъзможното, да представи себе си в най-изгодна светлина. Която може да има малко общо с реалното положение на нещата. Когато посланието се разпространява от тези, които обикновено са в кондицията на обекти на рекламата, доверието в рекламното каре или клип нараства. Какво рискува създателят на вирусно парче? Той няма пълен контрол – веднъж изпуснато от бутилката, „на воля“, може хората да изкривят посланието. Може да стане и по-зле - анти-реклама, и хората да осмеят бранда. Рекламата може да се сметне за манипулативна. Няма универсален ключ към вирусната реклама. Никой не може да „гарантира“ вирусност. Може да планираш и насърчиш, но хората решават, дали им харесва толкова, че да я разпространяват. Божа работа. Най-добрите кампании правят съдържание, което хората искат да споделят.

Вие обичате сутрин да ви донесат кафе в леглото, но сте сами? Бригада опитни хамали ще ви достави вас и вашето легло до всяко кафене в града

Рекламата за чужда публика е нож с две остриета. Модни и козметични брандове, чиито билбордове се монтират без промени от визията им на Запад, примерно в арабски страни, се сблъскват с остра отрицателна реакция и дори вълнения. Това е заради елементи, които местните потребители намират за оскърбителни. Западни реклами с някаква визуална последователност на сюжета, в Япония, Израел и в арабския свят, са осмивани, понеже там последователността е от дясно на ляво. Съветският съюз навремето опита износ на колите от новия завод в Толиати, с името „Жигули“, което обаче на Запад се прочете като „жиголо“. И продажбите секнаха, докато не измислиха бранда „Лада“. Кои са безпогрешните принципи, които рекламистите трябва да спазват, за да не "профукат" рекламния бюджет в собствена анти-реклама? Културната адекватност е един от най-важните (и най-пренебрегвани!) практически проблеми в рекламата на глобалните брандове. „Копи/пейст“ на западна реклама в друга култура, често се превръща в анти-реклама, дори в скандал. Няма наистина „безпогрешни“ принципи (защото културите са живи и сложни), но има много силни практически правила, които професионалните рекламни агенции винаги прилагат, за да намалят риска от културен провал. Първото изискване за рекламиста, е да извърши т.н. Културно разузнаване (Cultural Intelligence). Трябва да разбере културата на таргет-пазара преди да пусне каквото и да било. Помощта на местни експерти би могла да е много добър ход. Трябва да се проучат обичаи, ценности, табута. Например: сексуално разголени реклами може да минат в Милано, но не и в Саудитска Арабия. На практика, винаги трябва да се прави локално проучване или фокус групи. „Превод“ означава да смениш езика. Нужен е не превод. Нужна е локализация. „Локализация“ означава да смениш съдържанието така, че да е адекватно за местния контекст. Визията на героите, жестовете, хуморът, цветовете, музиката. Златно правило, достойно за следване: „Think globally, act locally.“ Цветовете също носят различни значения: Бялото означава чистота на Запад, ала траур в Източна Азия. Червеното е цветът на страстта в Европа, а в Китай – на щастието. Символи и жестове могат да са обидни в различни култури. Палецът нагоре е нещо определено положително на Запад, обаче е обидно в някои арабски и азиатски страни. Нужна е проверка на символиката в местния контекст. Просто задължително. На Запад посоката на четене и визуална логика е от ляво на дясно. В арабски свят, Израел, Япония - от дясно на ляво. Неправилна посока на визуален сюжет няма как да не се възприеме като „грешна“ или объркваща. Дизайнът следва да се адаптира за посоката на четене. На много места съществуват силни религиозни и морални табута. Не е добре да се използват религиозни символи или теми за хумор без локално одобрение. Изображения на хора, свещени символи, сексуални подтонове, могат да се окажат скандални. Хуморът също е силно културно обусловен. Това, което е забавно в една култура, може да е неразбираемо или обидно в друга. Дори в сходни култури, не се е чуло и видяло англичанин и германец да седят на една маса и да си разказват взаимно вицове. Без значение народност, религия, пол, цвят на кожата - по-добре да питаш, отколкото да се извиняваш после. Затова, ползването на локални местни фокус групи, герои и инфлуенсъри, прави рекламата да върви по-добре, ако ползва лица, местни посланици. Това намалява усещането за „колониален“ подход и прави посланието по-близко. Най-големият риск в международната реклама е да се мисли: „Всички хора са като нас.“ Който избегне този капан – спестява си пари, срам и анти-реклама.

Обява: - Търся някой да ми заеме 20 000 лв. за известно време. Ако не му ги върна, няма да ми дава повече…

Днес платформата на Илон Мъск "Х", бивша "Twitter", както и платформите Facebook, YouTube, TikTok са частни икономически предприятия, основани с цел печалба. Има ли противоречие в представянето им за обществени медии, понеже е ясно, че те провеждат медийната политика на собствениците? И корпорацията BBC е зависима от държавата. Изглежда няма пълно щастие и няма независими медии? Нали така? Има напрежение (дори противоречие) между това социалните платформи и медиите да се представят като „обществени“ или „неутрални“, и фактът, че реално те провеждат политика — било на собствениците си, било на държавата, или на рекламодателите. Платформи като X (Twitter), Facebook, YouTube, TikTok са частни корпорации с цел печалба. Те казват, че са „публични форуми“ или „платформи за свободно изразяване“, но реално модерират съдържание според свои правила. Променят алгоритми за ангажираност и печалба. Могат да цензурират или промотират определени теми. Тоест: те не са обществена услуга в смисъла на неутрална арена за всички гласове. Те са продукти на частна собственост с комерсиални интереси. BBC е класически пример за „обществена медия“, финансирана с държавен лиценз/такса. Претендира за редакционна независимост, но зависи от държавно регулиране и финансиране. Често е обвинявана, че отразява гледната точка на британския политически елит. Тоест: и тя е зависима, макар по друг начин — от политическата власт, а не от пазара. Защо няма пълно „щастие“ (или пълна независимост)? Всъщност няма напълно независими медии, защото всяка медия трябва да финансира производството си от реклама (зависимост от рекламодатели и кликове). От държава (зависимост от политическа власт). От дарения/абонати (зависимост от публика/донори). Информацията винаги се избира, структурира и поднася от някой. Редакционните решения не са неутрални. Алгоритмите също не са неутрални - те подбират какво да видиш. Както се казва – така било е и ще бъде. Оттук – до края на света. Шегичка. Има противоречие да се представят социални платформи като „обществена медия“ или „неутрална арена“ — те не са такива по своята структура. И държавно финансирани медии не са „напълно независими“. Няма пълно щастие, защото информационната среда, е поле на икономически и политически интереси. Опираме до въпроса на Чернишевски: „Что делать?“ (Какво да се прави?) Разнообразие от медии (частни, държавни, независими, алтернативни) не решава тези въпроси, но помага. Прозрачността за собствеността и финансирането също. И отново опираме до критичното мислене на публиката, която не вярва сляпо на едни-единствен източник. В тази посока на мислене, след като медиите зависят за оцеляването си от своите рекламодатели, мислите ли, че може да твърдим, че рекламите свалят правителства? (Знаем, че Ричард Никсън беше свален от медии, а не от Конгреса, например). Пряко – едва ли; по-скоро не. Защото рекламите по същество са търговски съобщения, а не политически актове. Но косвено — да, защото медии, които зависят от рекламодатели, се стремят да задържат публиката. А това често ги тласка към сензационност, скандали и политическа активност, която може да разклати властта. Когато общественото мнение се обърне срещу едно правителство, медиите могат да го усилят до степен на политическа криза — отчасти, защото това „продава“ добре (висок рейтинг означава повече реклами). Затова може да кажем, че рекламният модел финансира медиите, а медиите могат да свалят правителства. Примерът с Никсън си е чиста медийна революция. Скандалът „Уотъргейт“ (1972–74), е разкрит от журналисти на Washington Post — а това е медия, а не Конгрес или Сенат; нито ЦРУ или ФБР. Натискът на медиите създаде политически климат, в който Конгресът не можеше да не действа. Общественото мнение, формирано от медиите, подкопа легитимността на Никсън и Конгресът реално само официализира процеса. Washington Post обаче, имаше финансовата и институционална сила, да води разследване, благодарение на рекламния си и пазарен модел. Ако обаче, медията зависи от корпоративни рекламодатели, тя няма стимул да атакува големия бизнес. Ако пък се изправи срещу правителството, може да загуби рекламни договори (особено в авторитарни страни). Така че медиите могат да свалят правителства, но само ако това е „рентабилно“ — т.е. не застрашава техния собствен бизнес. Затова, не рекламите свалят правителства, а медиите. Но медиите са зависими от рекламния модел, което определя какви скандали ще покажат, какви – не, и колко надълбоко ще копаят.

Според криминалната статистика, китайски цип на турски дънки, спасява всяка жена от изнасилване...

Тоталитарните общества по дефиниция упражняват тотален контрол върху хората. Това се случва чрез репресивния и административния апарат, но и чрез тоталитарните медии, които се превръщат в обикновени глашатаи на държавна пропаганда. Как мислите, може ли да се твърди, че тези средства за пропаганда, по същество са рекламните инструменти на тоталитарната държава? Според нас – да. Макар и с някои съществени разлики в целите и методите спрямо класическата реклама. Ще ви настръхнат косите, като четете по-надолу, но обективно погледнато, има не малко прилики между пропагандата в тоталитарните режими и рекламата. Манипулация на съзнанието. Както рекламата цели да внуши определени нагласи и поведение у потребителя (напр. да купи продукт), така и пропагандата в тоталитарните държави се стреми да формира определени убеждения, лоялност към режима и враждебност към "врага". Целенасочена и масова комуникация. И двете използват медии — радио, телевизия, вестници, плакати, интернет, за да достигнат до широки слоеве от населението и да наложат определен образ или послание. Създаване на положителен образ (на продукт или лидер). Рекламата представя стоката като желана и полезна; пропагандата издига образа на лидера (култ към личността), партията или идеологията като единствен източник на истина, ред и спасение. Повтаряемост и контрол над посланието. Както рекламата разчита на непрекъснато повтаряне, за да остави траен отпечатък, така и пропагандата непрекъснато повтаря лозунги, образи и фрази, докато ги вгради в мисленето на хората. Култовата мисъл на Гьобелс за лъжата, която повторена сто пъти, ставала истина. Но не приликите са характерни при сравнението на пропаганда и реклама, а тъкмо разликите. Рекламата има друга цел и мотивация – тя служи на пазара. Има за цел печалба чрез продажба. Пропагандата в тоталитарен режим служи на властта. Има за цел социален контрол, подчинение и легитимация на режима. Рекламата по правило се конкурира на свободен пазар, където хората правят избор. Пропагандата е монополна и задължителна — няма алтернативни медии или гледни точки. Принуда. В рекламата обикновено не се демонизира пряко конкуренцията. Най-често срещу нея се вкарва максимум интелект под формата на хумор. В пропагандата е характерна демонизацията на "врага" – външен или вътрешен (опозиция, малцинства, Запада и пр.). Да, може и да се твърди, че пропагандата в тоталитарните общества е своеобразна "държавна реклама", но с фундаментално различна цел — не пазарна реализация, а тотален контрол над съзнанието, емоциите и поведението на гражданите. Затова пропагандата е не просто информационно средство, а ключов инструмент за поддържане на властта в условията на тоталитаризъм.

Малка обява. Сапьор обезврежда секс-бомби по домовете.

Какво би могло да е „вечен двигател“ в медиите и рекламата? В този контекст не става дума за физически вечен двигател (който е невъзможен), а за самоподдържащ се цикъл на внимание и стойност, който постоянно произвежда „новини“ или съдържание; прави старото съдържание остаряло или недостатъчно; генерира постоянен интерес и приходи. Рекордите на Гинес – да. Винаги може да има нови. Спортните лиги – всеки сезон е нова история. Модата – старото е демоде, новото се купува. Технологичните ъпдейти – всяка нова версия прави предишната остаряла и нетърсена. Социалните мрежи – безкраен поток от постове и новини. Гинес работи добре като рекламна платформа, защото генерира безкраен поток от съдържание - рекордите никога не свършват. Медиите ги обичат, защото са лесни за разказване и визуализиране. Хората ги обичат, заради техните истории за крайност, успех, странност. Изградил е силен бранд - „Гинес“ се асоциира с авторитет и забавление. Самото участие е реклама за участниците. Хората създават съдържание безплатно (User Generated Content). Гинес предлага лесен PR за трети страни. Компании опитват „рекорди“ като PR каскади. Медии ги отразяват безплатно. Рекордите стават самостоятелен медиен феномен. И в резултат, Гинес се превръща във „вечен двигател“ на внимание, ще рече - вечен двигател на реклама и бизнес. Рецепта, как в домашни условия да измислим свой рекламен „вечен двигател“? Трябва нещо, което може да се повтаря без да омръзне. Трябва да е лесно да се участва или консумира. Трябва да има социална стойност (похвала, статус, забавление). Трябва да може да се контролира или монетизира цикъла. Исторически успешни модели са търговете (аукционите, eBay); социални предизвикателства (TikTok); серийно съдържание (Netflix, YouTube); геймифицирани приложения (Duolingo, Strava); награди и класации (Forbes, Michelin). Защо тогава не всеки става мулти-милиардер? Ами понеже идеята не е достатъчна – трябва изпълнение, маркетинг, мащаб. Пазарите се насищат – повторенията, копията убиват уникалността. Механизмите остаряват – хората се отегчават или губят доверие. Конкуренцията отнема вниманието. Регулации и скандали могат да убият модела. Въпреки това, рекордите на Гинес показват, че „вечен двигател“ за реклама е възможен, стига да намерим механизъм за безкрайно обновяване на вниманието. Но това е рядка комбинация от възможност за неограничено съдържание; лесно участие/консумация, социална и културна стойност, умен бизнес модел, който да монетизира устойчиво.

- Защо това списание струва лев, а това - лев и петдесет! Не са ли еднакви? - Не, второто има безплатно приложение!

Задавали ли сте си въпроса, защо край Темза в Лондон по сградите няма реклами. Защо наистина? Причината да няма реклами по сградите край Темза в централната част на Лондон, е свързана главно със строгите регулации за градска среда и опазване на културното наследство. Големи части от централния Лондон покрай Темза – например The City, Westminster, South Bank – са зони с висока историческа и архитектурна стойност. Там действат "Conservation Areas" и "Listed Building" правила, които забраняват външна реклама, за да се запази характерът на кварталите. Билбордовете са силно регулирани, особено дигиталните (светещи, движещи се). Съществуват т.н. Контролирани гледки (Protected Views). Лондон има официално защитени гледки и коридори на видимост (например към катедралата Сейнт Пол, Парламента и други). Рекламни пана по сградите биха нарушили тези гледки. Съществува обществен натиск и имидж на града. Общините и жителите са силно против агресивна външна реклама, която се възприема като визуално замърсяване. Целта е Лондон да изглежда по-престижно и „подредено“ в централната си част, особено край реката – зона за туристи и представителни сгради. Всяка реклама на фасада или билборд изисква специално разрешително от местната община. В централните зони край Темза такова обикновено се отказва. По някои нови сгради извън историческите ядра или по транспортни хъбове (като на Canary Wharf или някои мостове) може да се види ограничена реклама – но дори там има силни правила за размер, светлина и съдържание. Но в други части на Лондон, особено извън историческите ядра, има много дигитални билбордове и реклами. А в Ню Йорк е обратното. Защо? Каква е логиката там? В Ню Йорк – особено в Манхатън – има места с огромна концентрация на реклами (като Таймс Скуеър), и това е точно противоположно на Лондонския подход по Темза. Ню Йорк е град, израснал върху частна собственост и предприемачество. От края на XIX – началото на XX век рекламата по фасади и билбордове, е била знак за напредък, бизнес и динамичен живот. Таймс Скуеър, например, се рекламира сам като „The Crossroads of the World“ – светлините и рекламите са част от неговата идентичност. Гигантските електронни реклами в Таймс Скуеър не се възприемат като замърсяване, а като забележителност. Те са част от това, което туристите очакват да видят и снимат. Градът печели от това имиджово и икономически. Ню Йорк не е „безконтролен“ – има строги зони за реклама. Например, Таймс Скуеър е специално зониран като „Mandatory Sign District“ – там по закон е задължително да има големи електронни реклами, за да се поддържа характерът му. Обратно – в жилищни райони, исторически квартали (Greenwich Village, Upper East Side), има много строги ограничения. Рекламните билбордове и дигитални екрани са огромен бизнес. Собствениците на сгради печелят от отдаване на фасади за реклама. Градът получава данъци и такси. В Ню Йорк рекламата е интегрирана част от идентичността на някои търговски и туристически зони. Градоустройственото планиране я насърчава там, където това създава уникална, оживена, иконична градска среда. Но има и места със силно ограничени реклами – Ню Йорк също регулира къде и как е позволено. Токио е по-близо до Ню Йорк, но още по-наситен на места. Известни квартали (Шибуя, Шинджуку), са като гигантски рекламни витрини – неон, LED, прожекции, 3D анимации на фасади. Там има насърчено визуално изобилие, защото това е част от културната идентичност на тези квартали. Но в жилищни, исторически, храмови зони съществува строг контрол и почти напълна липсват комерсиални реклами. Токио има много локални разпоредби – всяка община регулира нивото на „визуален шум“. Токио е по-близо до Ню Йорк, но още по-наситен на места. Известни квартали (Шибуя, Шинджуку), са като гигантски рекламни витрини – неон, LED, прожекции, 3D анимации на фасади. Там има насърчено визуално изобилие, защото това е част от културната идентичност на тези квартали. Но в жилищни, исторически, храмови зони съществува строг контрол и почти напълна липсват комерсиални реклами. Токио има много локални разпоредби – всяка община регулира нивото на „визуален шум“. Шанхай е много интересен хибриден случай! В Пудун (новият квартал с небостъргачите) се виждат огромни LED екрани и футуристични фасадни реклами. По историческата Бунд линия, е много по-контролирано, фасадите са строго охранявани, билбордовете са малки или липсват. В традиционни райони (Yu Garden, Стария град), почти няма външна реклама, освен традиционни табели. Китайските градове често планират зониране: някои места да са шоурум за технологии и реклама, други да пазят културна идентичност. В Токио и Шанхай външната реклама е огромна индустрия и се насърчава там, където е позволена – с иновации като 3D екрани. В Европа (вкл. Лондон) е по-регулирана, има натиск за ограничаване заради „визуално замърсяване“ и климатични цели (енергия за LED екрани). Но регулациите са много локални – няма универсално правило.

– От рекламата ви разбрах, че предлагате всичко. Искам да купя от пиле мляко! – Прясно или Кисело?!

Red Bull прави реклама чрез търсене на екстремни постижения - скок на човек с парашут от стратосферата и др. подобни. NASA спонсорира тим на ултралек самолет Pipistrel, за околосветска обиколка с най-малко гориво. Рекламата всъщност спонсорира научни или спортни постижения и рекорди. Какви още примери може да посочим и доколко е ефективен подобен подход? Това представлява много специфична и много ефективна форма на реклама и брандинг, която често се нарича „Реклама чрез екстремни/значими постижения“, „Heroic sponsorship“ или „Branded exploration“. Или „Performance marketing“ в буквалния смисъл на думата (не дигиталния термин!). Това не е просто спонсорство на спорт. Това е изграждане на асоциация между марката и грандиозно постижение, което остава в историята или културата. Каква е основната идея? Марката е свързана не само с продукт, а с постижение, наука, приключение, рекорд. Така това екстремно събитие влияе на общественото въображение. Фирмите практикуват различни начини да постигнат тези върхови резултати. Едни инвестират в екстремни експедиции и изследователски мисии. Rolex е официален хронометър на експедиции (Еверест 1953 г. с Едмънд Хилари); днес спонсорира дълбоководни и пещерни изследвания. Omega е свързана с НАСА; след като е бил на луната, часовникът Speedmaster става „Moonwatch“. National Geographic / Rolex имат партньорства за изследователски мисии и документални филми. Red Bull Stratos накара Феликс Баумгартнер да скочи от стратосферата и направи нечуван фурор. Много рекламни ресурси се насочват към моторните спортове и за технологични рекорди. Shell поддържа партньорства с Ferrari не само за F1 реклама, а за разработване на по-ефективни горива и масла. Michelin / Bridgestone. Тяхното участие в Le Mans, MotoGP, F1, е реклама чрез доказване на издръжливост и качество. Volkswagen спонсорира опита за рекорд по изкачване на Пайкс Пийк с електрическия автомобил ID.R. Инвестициите в научни мисии и устойчивост, са тези, като на споменатите NASA и Pipistrel за енергийно ефективен самолет. Solar Impulse направи околосветско пътуване със соларен самолет. Спонсори са Omega, Solvay, ABB. Unilever / Dove участват в спонсорство на научни изследвания за психология на красотата и самочувствието (по-малко „екстремно“, но научно). Някои се насочват към мореплаване и полярни експедиции. Panerai е исторически доставчик на инструменти за ВМС, сега спонсор на експедиции. TAG Heuer: Джон Глен (първият американец в открития космос) носи Heuer stopwatch, сега TAG Heuer изкарва това в маркетинга си. Land Rover са официални превозни средства на експедиции в Арктика и Африка. Големи приключенски проекти не минават без реклама от спонсори. GoPro компанията за екшън видеокамери, буквално си прави реклама чрез спонсориране на хора, които правят невъобразими неща (баз-джъмп, уингсьют, дълбоководно гмуркане). North Face / Patagonia финансират експедиции на катерачи, полярници, природозащитници. Monster Energy спонсорира състезания, но и опити за световни рекорди (скейтборд, мотокрос, сноуборд). Някои фирми предпочитат популярната култура и „мека наука“. Lego спонсорира състезания за деца по роботика (FIRST Lego League). Google инвестира в Google Lunar X Prize (опит да се изпрати частна мисия до Луната). Какви са мотивите на рекламодателите зад това? Хората изграждат асоциации с напредък, наука, храброст. „Аурата“ на рекорда се прехвърля върху марката. Създава се силна емоционална връзка (потребителят се чувства част от нещо голямо). Това е блестящ PR, който живее много по-дълго от традиционната реклама.

Организаторите на някои екстремни състезания сами търсят или се радват да бъдат намерени от големи рекламни спонсори. Такова състезание е ралито Париж - Дакар. Друго популярно състезание е Тур дьо Франс. Там са ангажирани телевизионни екипи в хеликоптери, коли, мотоциклети, дронове, за да отразяват на живо. Дали и доколко рекламата в такива спортове е перспективна? За повечето от нас е очевидно, че рекламата обича тези спортове. Ралито Париж – Дакар, Тур дьо Франс и подобни събития имат уникални рекламни качества. Тяхната дълга продължителност (със седмици), прави марката да остава дълго в медийното внимание. Имат като рядко други спортове, епичен мащаб. Спортистите, а посредством стрийминга на живо – и зрителите – минават през континенти, пустини, планини. Марката се асоциира с приключения. Състезанията се радват на богато медийно покритие. Телевизия на живо, хеликоптери, дронове заснемат уникални драматични кадри. Тези предавания привличат огромна глобална аудитория; зрители от много държави. Марките търсят точно такава идентификация и ценности: издръжливост, техническа надеждност, смелост. Това е много трудно да се постигне с обикновена реклама. Рекламата там работи в най-разнообразни формати. Пълно е с лога по екипи, мотори, коли, камиони. Спонсорът и тимът вървят като екип „Team naming rights“. Вграждат се спотове по телевизиите и стриймингите. На старт/финала се поставят огромни банери. Работи здраво продуктовото позициониране (гуми, горива, енергийни напитки). Непрекъснато текат професионални, задълбочени репортажи и спонсорски видеа за подготовката, механиката, навигацията. Социалните медии кипят, понеже екипите и организаторите произвеждат хиляди постове. Париж – Дакар е екстремно тежко, много драматично. Популярно е сред любителите на моторни спортове и приключения. Някои спонсори: Red Bull, Monster, Total, KTM, Yamaha. Продават образ на смелост, издръжливост, което е отлично за бензинови марки, масла, гуми, но и за енергийни напитки. Има устойчив интерес, но съществува и натиск за екологично позициониране. Организаторите включват „екологични“ класове, електрически прототипи. Тур дьо Франс е най-гледаното колоездачно събитие в света. Има над 100-годишна традиция, която му придава огромна символна стойност. Покритието с хеликоптери, дронове осигурява красиви кадри, села, замъци. Това е реклама и за местния туризъм. Спонсори на отбори са Jumbo, Ineos, UAE. Спонсори на събитието са Skoda, LCL, Continental. Притежава много устойчива, дори растяща перспектива, защото колоезденето е „зелен“ спорт и политически е удобно.

Пробвахте ли новата тоалетна хартия с аромат на барбекю? Да си оближеш пръстите!

Панаирите и изложенията не са това, което бяха. Въпреки новите технологии, интернет, някои изложения продължават да привличат много посетители на място - пример за това е традиционното изложение в Бурже, Франция, където самолетостроители от гражданския и военния сектор представят своите върхови постижения. Дали имат перспективи тези мега-рекламни срещи в бъдеще? Статистиките показват, че традиционните панаири и изложения масово губят от значението си за дребни и средни сделки, но остават изключително ценни на върха на индустриалната верига. Да разгледаме подробно прогнозите, като за пример вземем споменатото мега-изложение в Бурже. Салонът в Бурже (Paris Air Show) e представителен пример, понеже събира всички ключови играчи — Boeing, Airbus, Lockheed, Dassault, двигателостроители. Дава достъп до правителствени купувачи, военни делегации, министри. Той е място за публично обявяване на големи сделки (с десетки милиарди долари поръчки). Медийно е отразен в целия свят. Демонстрационните полети са шоу и инженерна демонстрация едновременно. Нещо, което Zoom няма как да замени. Защо такива събития оцеляха, докато много други се свиха? Тежкият B2B (5-та генерация стелт (невидим) бомбардировач) се основава на дълги, сложни преговори. Доверието се изгражда лице в лице. Големите договори често се политизират, официалните делегации искат да се покажат публично – и при тях работят законите на рекламата, понеже през няколко години има избори. Такива събития са Елдорадо за медии, инфлуенсъри и социални мрежи. Те са медиен театър. Сделките се анонсират тържествено за акции, репутация, PR. Демонстрацията на мащабни технологии (истински самолети в полет, макети в реален размер) е трудна за пълно онлайн изживяване. Такива изложения вероятно ще останат и дори ще укрепнат в най-капиталовите и „национално значими“ индустрии. А те са авиация и космос, отбрана, енергетика, корабостроене, тежка индустрия. Винаги има нужда от демонстрация на доверие и сила. Имат голяма геополитическа важност (Boeing vs Airbus си е сериозна икономическа дипломация). Те са много подходящо място за координация на политики между страни и компании. Скъпи са и само най-големите фирми си позволяват гигантските щандове. На тях се упражняват политиките за устойчивост, поради натиска, да се намали въглеродният отпечатък на събитието. Събира се конкуренция от дигитални демо презентации. Виртуалните симулации стават по-добри. Постига се пазарна консолидация на големите, което означава по-малко играчи на пазара и по-малко нужда да се „борят“ за внимание на място. Едни панаири ще намаляват: регионални, локални, малки. Мега-изложенията ще се запазят като елитни срещи на върха; платформа за сделки и дипломация. Ще оцелее вероятно и хибридният формат: стрийминг на демонстрации, виртуални обиколки, но с ядро на място. Мега-изложенията привличат по-голям PR фокус. Събитията ще се мислят като спектакъл за световна аудитория. Paris Air Show и Farnborough ще останат топ места за поръчки на самолети и оръжия. CES (Consumer Electronics Show), въпреки дигитализацията, ще остане огромно, защото е престижен глобален подиум. Auto Shanghai е ключов за електромобилите и показва доминацията на Китай. Dubai Airshow също расте като нов хъб за авиация и отбрана. Defense & Security Expo (IDEX, Eurosatory) са критични за оръжейни сделки. Масовите изложения за малките фирми ще намаляват. Интернет заменя това. Но супер-мащабните, високотехнологични, военно-индустриални, стратегически панаири, най-вероятно, имат солидно бъдеще.

Купих препарат, на който пише: "Измива 200 чинии". Прибирам се вкъщи - нищо не е измил.

Като че ли космосът е индустрията, която в момента най-малко се влияе от реклама. Ако изключим това, че броят на стартовете от всяка една страна, е реклама на способностите на страната в индустрия и военна мощ. На пръв поглед, космическата индустрия изглежда даже „анти-рекламна“. Няма още билбордове на Луната, няма банери върху спътници, няма класически реклами. Но на практика тя е наситена със „скрита реклама“ и маркетинг, само че, на много по-стратегическо и държавно ниво. Пряка реклама почти няма. Няма реклами на паста за зъби върху ракети. Няма платена телевизионна реклама в стила на Super Bowl. Причината, че технологичният и държавен праг на участие е изключително висок. Малко са играчите, малък е пазарът, неприемливо висока за мнозина, е цената за провал. Космосът все още е предимно държавна реклама. Броят на стартовете, сложността на мисиите, далечината на полетите - всичко е реклама на индустриалния капацитет, научно-техническата база, военните способности (ракетите са си междуконтинентални ракети). „Държавният“ космос е престиж и дипломатическо влияние. „Space Race“ през Студената война (Sputnik, Apollo) си беше чист PR. Китай демонстрира мека си сила чрез лунни и марсиански мисии. Индия изпрати Chandrayaan-3, който се прилуни успешно – това е огромен национален престиж, на цена по-ниска от блокбъстър. Израел, Иран, Южна Корея демонстрират символи на техно-суверенитет. В „думба-лумба“ се включват и частни компании. Това е „реклама на бранд“ на високо ниво. SpaceX е марката Мъск. Цялата компания е рекламен спектакъл – стартира коли в орбита, стриймва кацания. Blue Origin е брандът на Безос. Показва дългосрочно мислене и „визионерство“. Rocket Lab имат скромен бюджет, но култивират култ около малките стартове и „иновативния дух“. Virgin Galactic > открито продават космоса като луксозно изживяване. Axiom Space изпращат комерсиални модули за МКС с PR, насочен към корпоративни и държавни клиенти. Това не е реклама в смисъл на банер, а бранд-позициониране на най-високо ниво. Космосът продава технологична култура и национален образ. Чрез SpaceX, Artemis, САЩ продават иновации, капитализъм, свобода. Китай продава ред, планиране, „втора космическа суперсила“ - Tiangong, Chang’e. Русия изостава само с носталгия по величие и устойчивост - Soyuz, Luna-25 (дори неуспешни мисии се медиизират). ЕС продава екипен колективизъм, екологични сателити, научна дипломатия. ОАЕ продава модернизация: „Ние не сме само петрол“. Спътниците на Starlink правят реклаа на SpaceX като доставчик на интернет навсякъде. Earth Observation компании (Planet Labs, Maxar) продават услуги, корпоративен маркетинг за правителства и индустрии (изображения с високи резолюции, природни катаклизми). OneWeb, Kuiper са в надпревара за спечелване на клиенти чрез медийно отразяване и стратегически съюзи. Новата пряка реклама е космическият туризъм и популяризация. Blue Origin и Virgin Galactic продават „изживяване за богатите“; реклама на лукс и авантюра. Netflix/YouTube стриймовете на изстрелвания имат милиони гледания, а това е безплатна реклама за производителите. SpaceX също имат лайвстриймове с хиляди фенове, което добавя култова маркетинг стойност. Artemis I създава глобална медийна кампания на NASA. Въпреки това, някак изглежда „нерекламно“. Малкото играчи не си правят реклама масово. Нужни са огромни бюджети. Политическата и военна чувствителност ограничават комерсиализацията. На тази семплост, обаче, съответства изобилие от „реклама на способностите“. Всеки старт е реклама на индустрия, нация, политика. Всяка снимка от Марс е реклама на научната мощ. Всяко частно изстрелване е реклама на бизнес модела на фирмата. Да, космосът не рекламира паста за зъби, но е реклама на национална и корпоративна мощ. Това е най-скъпият, най-драматичният и най-стратегическият PR в света. И той не се „разпада“, а расте.

След време хората ще се усмихват иронично на такава новина, но в първата четвърт на 21 век това си е мощна рекламна бомба. Американският производител на електрически превозни средства Lucid Motors, е поставил нов рекорд на Ginnes World. Водещият седан Lucid Air Granding Touring, изминал 1205 км с едно зареждане. Пътуването се провело от Сейнт-Мориц в Швейцария, до Мюнхен в Германия, включително денивелация във височината - над 1300 м. Зад волана на електрическия седан бил предприемачът Умит Сабачи, а целият маршрут е наблюдаван от екип на световните рекорди на Гинес. Официалният обхват на Grand Touring според EPA е 823 км. Екипът на Lucid обаче успял да надмине този индикатор с повече от 400 км, демонстрирайки изключителната ефективност на своята електрическа силова установка. Този резултат станал възможен, благодарение на технологиите за предавки, разработени в компанията. Оптимизирането на теглото, размера и енергийния контрол позволил на електрическите автомобили на Lucid да достигнат най -доброто съотношение километри в kWh в индустрията, до 8 km/kWh за някои модели. Въпреки че Lucid се свързва с лукс и дизайн, инженерните решения го правят лидер в областта на енергийната ефективност.

Видях в интернет снимка на бяла мечка, която пие вода. Снимката е фейк. Всички знаем, че белите мечки пият само "Кока-Кола".

Ако вече сте убедени в предимството да направите реклама в сайта, нека ви съдействаме, за да извлечете максимума от участието си. (Съвет: не използвайте думата "рекламирам". Тя има две значения и едното е: правя рекламация. Използвайте "участвам с реклама", "правя реклама" и пр. По-многословно е, но е вярно и не съдържа двусмислица). Да направите банер с линк към собствения сайт? Собствена страница в рамките на домейна – майка bg-tourinfo.com? Скрита реклама под формата на есе с информационно-туристическа насоченост? Или по друг начин? Ако се спрете на класически банер, съдържащ линк, ето плюсовете и минусите: Плюсове. Такъв банер е много видим, лесно разбираем. Привлича директни кликове, генерира трафик към собствения сайт. Това е познат и очакван формат за всеки рекламодател. Лесно се сменя при нужда (промоция, сезонна оферта). Нека споделим и минусите. Ако сайтът в един момент се претрупа с банери, ефектът намалява. Някои хора ги игнорират, развивайки банерна слепота (скролват веднага към следващото съдържание, автоспам-филтър). Обикновено банерът работи по-добре за промоции и оферти, по-слабо за разказване на истории. Такъв банер е най-често ползваният от малки бизнеси, които искат директни посещения и обаждания. Зрителите ги възприемат с очаквания за промо оферти (намаления, пакети, специални дати). Ако решите да инвестирате в собствена страница-профил в домейна „майка“ bg-tourinfo.com, също ще разгледаме коректно плюсовете и минусите. Собствената страница ви дава възможност да разположите много съдържание и да направите детайлна презентация. Тъй като основният домейн е по-добре индексиран от Google, вие ще получите за вашата страница безплатна SEO стойност, за сметка да домейна. Страницата е свързана и с удобство за потребителя. Цялата информация е на едно място (описание, снимки, контакти, линкове) и не се налага кликване върху линк, който да ви прехвърля на друг адрес. Това не пречи, да имате и линк на предпочетено от вас място в домейна. Страницата осигурява постоянно присъствие, не зависи от това кой банер къде се скролира. Нека отчетем и минусите на такъв подход. Страниците имат по-малко „ударен“ визуален ефект (по-трудно е, да се накара човек да влезе там без насочване). Изисква повече труд за изработка (текстове, снимки). Вариантът със страница е най-подходящ за бизнеси, които искат детайлно представяне и сериозно присъствие; за услуги, които се избират с повече проучване (хотели, къщи за гости, туроператори). Може да опитате със скрита реклама (нативно съдържание) – есе/статия с туристическа насоченост. Чете се като полезна информация, което веднага я прави по-малко натрапчива. Посреща се с повече доверие. Хората обичат да четат или слушат разкази и съвети. Притежава отлично за SEO (ключови думи, тематичен текст). Може да се копира и споделя в социални мрежи, което прави рекламата вирусна и това е напълно безплатно за вас. Ограниченията тук са, че такъв тип реклама, е по-скъпа и трудоемка за изработка. Не всички рекламодатели разбират или ценят този тип реклама. Може да изгуби ефекта си, ако сайтът е пълен с такива „замаскирани реклами“ и посетителите се научат да ги разпознават. Рекламата подхожда най-вече за брандове с по-особена история или уникално предложение. За атракции, турове, дестинации, които искат да заинтригуват, създавайки желание и любопитство. За партньори, готови да инвестират малко повече. Освен тези, има и други варианти. Например, линкове в контекста на туристически маршрути и статии: полезно за SEO, много „органично“. Интерактивни карти с маркирани рекламодатели, което създава удобства за потребителя. Препоръчани обекти в списъци/топ класации: например „10 най-добри къщи за гости в региона“. QR кодове (от офлайн към онлайн връзка): ако сайтът има и печатни материали. Най-добрата стратегия за вас може да не е избор само на един формат, а да поръчате пакети. Може да избирате измежду минимален пакет (най-евтин): малко рекламно каре с линк, включване в списък с партньори. Стандартен пакет: собствена страница/профил в сайта, каре на ключови страници, линк към собствения сайт. Премиум пакет: Всичко по-горе + нативна статия/разказ за бизнеса ви; препоръчано място в тематични статии; възможност за сезонни банери/акценти. Насищането с различни типове рекламодатели (според бюджет и нужди), прави страниците на сайта нещо като ритейл център – всеки участник получава по-добра монетизация с повече стойност за рекламодателя; посетителят в сайта получава по-добро потребителско изживяване, понеже съдържанието е полезно, а не е само рекламен лист. Затова бихме препоръчали, да се работи в комбинация: банер (за видимост и директни кликове); собствена страница (за съдържание и SEO); нативно съдържание (за доверие и вдъхновение).

Всяка нова паста за зъби я препоръчват девет от десет зъболекари! Чудя се, какъв е този десетия, дето все нещо не му харесва...

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.