Човек е създаден от Бога (или е еволюирал от маймуна, ако така ви харесва повече), да възприема света чрез сетива, рецептори, разум, подсъзнателни внушения, интуиция и др. В този контекст, може да кажем, че рекламата е онзи "вирус", който иска да "зарази" съзнателното и подсъзнателното в човека, за да го подтикне към информиране, предпочитане и покупка на даден продукт или услуга, който така щедро ни се афишира от всички ютии и смарт джаджи. Рекламата е наистина като „вирус“; в смисъл на „информационен вирус“. Тя ти се лепва – къде по натрапчиво, къде по-малко. Но както ако гълъбът “цвъкне“ отгоре ти върху копринената риза, трудно се изчиства; така и ако реклама ти зарази съзнанието, трудно се забравя. Новият Яриел... и така, до края на света. Има един удачен термин - терминът „мем“, въведен от Ричард Докинс. Той описва културна единица на информация, която се предава от ум на ум. Рекламата често създава такива „мемове“ — лесни за запомняне слогани, образи, звуци, които се „копират“ в ума. Подобно на вируса, рекламното послание се репликира и разпространява — в разговори, медии, социални мрежи. Рекламата действа като вирус, в смисъл на културна „инфекциозност“. "Колко сме самотни... на върха!" ("How lonely we are... at the top!"); "Само най-доброто, е достатъчно добро" ("Only the best is good enough"); "Къде искате да отидем днес?" ("Where do you want to go today?"); "Вчера, днес, утре, Тойота" ("Yesterday, today, tomorrow, Toyota"); "Това е Сони" ("It's a Sony"); ”Най-доброто за един мъж“ ("The best for a man")...

След като разглеждаме рекламата като културологичен феномен на човешкото общество, кога и как за първи път тя става целенасочен икономически драйвер? Днес се счита за христоматийна икономическа теорема, че маркетингът и рекламата са едни от най-важните фактори за устойчив икономически растеж. Но как е било в зората? Първични форми на икономическа реклама се появяват още в античността. Открити са зачатъци на реклама със стопанска цел. В древен Египет и Месопотамия, това били надписи върху глинени таблички за услуги и продукти. В древна Гърция и Рим - стенописи и надписи (обяви за гладиаторски игри). Например, в Помпей са запазени стенни реклами за вино, заведения, публични услуги. (Как красиво звучи: домове за публични услуги). Това са първите опити за икономическо информиране. Рекламата като поддръжка на търговията. В Средновековието грамотността била още ниска. Затова водещи са били символи върху табели (ножица за шивач, ботуш за обущар). Пиктограми. Това, на което днес му викаме емотикони. И днес има хора, които не могат да общуват по друг начин, освен с емотикони. Шегичка. Та в Средновековието освен със символи, рекламата се излъчвала и посредством улични викачи. Те рекламирали стоките си (или тези на възложителите) на пазара. В България преди няколко поколения, на мегдана излизал селският тъпанар; грешка – тъпанджия, и викайки така, че да го чуят и в другото село, като не забравял да думка тъпана, съобщавал или прочитал (ако бил грамотен) важните новини за селяните. Даже за рекламата казвали опосредствано: „Думба, лумба, тъпан прах не хваща“. За символ на рекламата приемали и петела, щото и той бил гласовит и кукуригането му се чувало надалеч (което си било чиста проба самореклама). Постепенно рекламата става икономически инструмент, който, макар и ограничено, насочвал хората към занаятчии и търговци.

В последните години от материална, рекламата все повече се превръща във виртуална. От рекламни сувенири, флайери, билбордове, се отива към вирусни рекламни кампании в социални мрежи, онлайн платформи за видео съдържание, за търговия и споделяне. Кои са основните тенденции тук? Хората прекарват все повече време онлайн. Рекламата отчита и следва вниманието им. Физическите медии (флайери, билбордове) остават, но вече са допълнение, а не основа. В тавата продължава да има 100% баница, но отделните парчета вече променят размерите си. Старите – печатна, външна, сувенирна реклама - се свиват, за сметка на новите, основно електронни, облачни, виртуални, с изкуствен интелект и пр., които отварят ножицата и се разполагат по-удобно. Кой не е чувал за Google Ads (по заявка, с висока насоченост) или за Google Adsense? А за Facebook/Instagram Ads (таргетиране по интереси и демография)? А за YouTube рекламите (предварителни видеа, преди излъчването на основния клип)? Както се казва в един прекрасен, сочен и точен, кратък виц: „Влизам в счетоводството. Няма никой. Влизам във фейса. Я-ааа, счетоводството!“

Рекламата, както и туризмът, който е главната тематика на нашия сайт, са дейности, в които се включва хедонизъм като основа за развитие. И да се презентира нещо критично и отрицателно, то е само за да се акцентира максимално на приятното, позитивното, радостното и успешното. Вкарва се хумор, артистизъм, цели се виртуозност в изпълнението. Не правят ли тези особености, предмета на рекламата и туризма, малко изкуствено приповдигнати и нереални? Своеобразен "Отдел Хвалби"? И рекламата, и туризмът по дефиниция имат силна хедонистична основа. Те „продават“ удоволствия, преживявания, мечти. Туризмът не е стока от първа необходимост. Не купуваш „услуга за оцеляване“, а преживяване за наслада. Туризмът продава емоция: отдих, гледки, красота, новост, приключение. („Лапнеш нещо, глътнеш нищо“, би казал циникът). Същото е и с рекламата – особено в потребителския сектор. Рекламата по природа усилва привлекателното. Целта й е да създаде желание и те провокира да гласуваш с краката до магазина, и с портфейла за продукта (услугата). Хората се мотивираме по-лесно от приятни образи и обещания. „Никой не може да ти даде това, което аз мога да ти обещая“. Затова тя изкарва хубавото на преден план. Защо се акцентира на позитивното? Рекламата работи с психологията на човека. Хората купуват решения на проблеми, но още повече купуват мечти. Ако продадеш „отрицателното“, го правиш като проблем, за да продадеш решението (пример: плаши със зъбен кариес, понеже продава паста за зъби). Дори тогава, обещанието е позитивно: здрави зъби, увереност, усмивка. В туризма това е още по-явно. Продават ти не транспорт и легло, а почивка, щастие, спомени. Никога няма да ти покажат хотелската баня отзад или кофите за боклук на плажа. Всички въздишат по Париж, градът на любовта... Щастието географска точка на картата ли е? (Не съм задал тоя въпрос; всички читателки на текста вече ме мразят). В известен смисъл и рекламата, и туристическата индустрия са точно „Отдел Хвалби“. Боравят с идеализирани образи. Създават разказ, който често не отразява пълноценно реалността. Има „пудра“, преувеличение, артистизъм, украса. Това е част от тяхната естествено присъща културна функция. Продават не само услуга, а и наратив. Хората искат да вярват в този наратив, защото всеки се нуждае от мечти и красота. Изкуствено ли е това? Да, донякъде, в смисъл на стилизирано и курирано. Създава се селективно съдържание. Скриват се неудобните части. Изтъкват се най-красивите гледки, най-усмихнатите хора. Но това не е и чиста измама, защото обектите и услугите наистина съществуват. Преживяването може да е реално приятно. Просто не показват всичко (както филмите не са животът на актьора). Защо това е неизбежно? Човек има склонност да мечтае и да търси удоволствие. Рекламата и туризмът се конкурират в свят с много избори и трябва да изпъкнат, за да оцелеят. Иначе, гладът е по-страшен и от тока. Без „приповдигнатост“ няма въздействие – ще е просто информативен каталог, без желание за покупка. Хуморът, артистизмът, виртуозността не са само украса, а основен инструмент за убеждаване. Хуморът прави марката симпатична и запомняща се. Артистизмът носи престиж, имидж. Виртуозността показва професионализъм и качество. Те не са случайни – културологично са начин да превърнат рекламата в изкуство. Така се различават от скучна пропаганда. Дават стойност на зрителя или читателя, посредством приятното съдържание. „Отдел Хвалби“, обаче, си върви и с рисковете. Прекалената идеализация има цена. Може да създаде разочарование, с него - и негативни отзиви. В дългосрочен план руши доверието. Хората се научават да разпознават триковете. Затова най-успешните брандове балансират. Продават мечти, но със зрънце реализъм. Показват автентичност > реални кадри, искрени истории. Рекламата и туризмът са близки роднини. Те продават удоволствие, мечти, позитивни усещания. Работят с приповдигнати, идеализирани образи. Често са изкуствено стилизирани и непълни. Но – това не е измама, а социално договаряне. Всички участници го разбират на някакво ниво. Купувачът знае, че образът е „най-добрата версия“. Това създава културен наратив, който обогатява въображението и желанието.

Рекламата се цели както в съзнателното, така и в подсъзнателното. Към разума, съзнателното представяне на аргументи („нашият продукт е евтин, качествен“). Подсъзнателното представляват символи, цветове, музика, асоциации (напр. лукс, свобода, младост). Често рекламата се стреми да заобиколи критичното мислене и да внуши усещания, желания, навици, неосъзнати на ниво разум потребности. Тя наистина „инжектира“ внушения, които могат да се закрепят дълбоко. Рекламата цели постигане на определен тип поведение. Тя не се ограничава до информиране. Нейната крайна цел е действие: покупка, лоялност, разказване на други хора. Това я прави „манипулативна“. В смисъл, рекламистите опитват да управляват (манипулират) решенията ни. И често, при хора с понижено или отсъстващо критично мислене, успяват. Има много въпроси около етичната страна на рекламата. Някои учени и философи твърдят, че тя експлоатира човешката психология. Нейният „вирусоподобен“ характер не е неутрален — може да се използва за добро (обществена кампания за ваксини), но и за вреда (насаждане на консуматорска култура, нездравословни продукти). С известна уговорка може да се каже, че рекламата е като „вирус“, който цели да „инфектира“ съзнанието и подсъзнанието. Това е ефективна метафора за нейния механизъм на разпространение и внушаване. Но не всеки „вирус“ е лош по дефиниция. Подобно на биологията, има „вируси“, които са полезни или неутрални. Въпросът е как се използва тази сила. От друга страна, рекламата може да предложи, но не може да наложи. Крайното решение се взема от този, който е обект на реклама. Както се казва в една хубава поговорка: „На акъла и парите си, всеки сам си шета.“

Съществуват добре изучени и класифицирани психологически техники в рекламата. Тя използва богат набор от психологически инструменти. Да вземем, например, класическите условни рефлекси. Рекламата свързва продукта с позитивни емоции (музика, красиви хора, природа). Пример: бира на плажа. Асоциацията е удоволствие и свобода, безгрижие. Има и изключения, но те само потвърждават правилото. В рекламна кампания за автоматичен преводач с формата на диктофон, за модели бяха ползвани съзнателно загрозени хора; ама много грозни (грозни като смъртта), стари и сбръчкани. Идеята беше, че няма как да забравиш тази реклама, понеже тя контрастира на целия „Шаблон №3“, където постоянно ти се усмихват млади и красиви моделки, сякаш взети на килограм от Инстаграм. Човек не се идентифицира с моделите, защото по естествен път си казва: „Боже, аз съм по-млад(а) и хубав(а)“. Но запомня, че това е реклама на автоматичен преводач. И ако забрави другите, тази ще я помни дълго.

Друга психологическа техника е формулирана като „Социално доказателство“. „Нашият е най-продаваният продукт“, „Имаме хиляди доволни клиенти“. Това работи, защото хората се доверяват на колективното мнение и поведение; идентифицират себе си и решенията си, с избора на множеството други хора. Така се чувстват „в тренда“, „в час“. В известен смисъл, това е силно критикуваната – и то, с основание – стадна психология. Когато всички мислят еднакво, никой не мисли достатъчно. Критичното мислене тук се подменя с мислене тип „агитка на стадиона“. Вари ме, печи ме, аз съм си от ЦСКА („Левски“, „Лудогорец“ и т.н.). Хората са склонни да се равняват по формални и неформални авторитети. Щом известни личности или експерти рекламират продукт, можем да му се доверим. „Ако лекар го препоръчва — трябва да е добро.“ В действителност, лекарите в клиповете, най-често са актьори, избрани за рекламата с кастинг. Милиони материали циркулират в медиите и нета, писани действително от лекари, които с научни аргументи доказват огромната вреда, или огромната полза от червеното вино. В зависимост от това, коя компания плаща за изработката и публикуването на клипа - винопроизводител или производител на бира. Благодарение на новите технологии, много хора започват да разсъждават вместо с главите си, с телевизора. В този контекст, чипирането за мнозина би могло да бъде единственият начин да се сдобият с интелект, па бил той и изкуствен. Но това е една много друга тема :)

Следваща психологическа техника експлоатира страховете на хората и вземането на решения под преса. Създава се видимост за опасност, нагнетява се тревога и се предлага решение за справяне с казуса. Пример: „Без този крем ще изглеждате стари.“ Казва го заинтересованата страна, да й купите продукта. Следващ похват: недостиг/спешност. „Офертата изтича след 18 часа“, „Останали 3 бройки“. Този похват задейства страх от изпускане на възможност. Търговците го използват при разчистване на залежали количества от стар модел продукт, или продукт с изтичащ срок на годност. Подсъзнателно внушение. То е висшият пилотаж в рекламата. Тя не формулира директно своята теза, а я казва завоалирано и оставя „жертвата“ да си въобразява, че сама е стигнала до „верния“ (за продавача) извод. Продукти се предлагат в специално подбрани цветове (червено за апетит, синьо за доверие, охра, бежово, цвят шампанско, за уют, комфорт, спокойствие). Създават се звукови атмосфери в помещението за продажби; аромати в магазини. Скрито се влияе върху възприятията и поведението на потенциалните потребители. По същество, рекламата не просто информира, а „инжектира“ желания и емоции, които често заобикалят рационалното мислене. Тя обаче, може да изкара на повърхността дремещи мечти и желания на личността. Да вземем - реклама на пътешествия с кемпер – изтъкват се предимствата на къщичките на колела; независимост от природни условия, отпада търсене на хотели и ресторанти; санитарен възел под ръка по всяко време. Хората се замислят и уж самостоятелно спонтанно и изведнъж вземат решение, че им е нужен кемпер.

Меметиката изследва как идеи се разпространяват като „вируси на ума“. Мемът представлява културна единица. Нещо, което се запомня и предава лесно. „Just Do It“ (Найки), „I’m Lovin’ It“ (Макдонълдс). Рекламата по природата си е едно мем-инженерство. Рекламодателите активно създават запомнящи се мемове. Това са джингли (мелодии), слогани, образи (Apple – отхапаната ябълка. Минимализъм и престиж). Ако един продукт има десетилетна история (прахове за пране и много други), неговата реклама неизбежно се трансформира посредством репликация и мутация. Успешните рекламни послания се копират, променят, адаптират. Например: „Keep Calm and Carry On“ - съществуват безкрайни варианти на израза; той буквално е „брадясал“ от употреба. Рекламата не е просто „послание“ — тя е самовъзпроизвеждащ се културен вирус. След като сме наясно с манипулациите и внушенията, нека поговорим и за етиката на рекламата (с извинение, както биха казали някои). Рекламата носи отговорност, защото влияе на поведението и ценностите. От една страна, тя информира за полезни продукти. Може да подкрепя социални каузи. Може да инициира кампании за безопасно шофиране, за здраве. Като всичко на тоя свят, и тя притежава негативна страна. Тя е царицата на манипулацията и експлоатацията на уязвимости. По поразяващите си способности, отстъпва само на политиците. Шегичка. Тя насърчава прекомерен консуматизъм. Създава нереалистични модели и стандарти за красота. Без да е порнография, да генерира расови, междуполови, международни и други противоречия, пред нея винаги стоят етични и законови казуси на ръба - таргетиране към деца, скрита реклама, лъжливи твърдения. Рекламата е мощен културен и икономически инструмент; моралната отговорност е в това, кой как я използва.

www.dentalimplants.bg Рила

Как да се защитим от манипулации? Ще поспекулираме малко по темата, без да си и въобразяваме, че представяме истината от последна инстанция. Понякога хората правим големи грешки заради предоверяване. И обвиняваме други хора, че са ни подвели, измамили. Било в личен план, било в бизнес, за каквото и да било. Но, както е казвал навремето професор Брадистилов: „Докато има говеда, ще има и касапи“. Не звучи красиво, като в оня виц - няма рима, ама е вярно. Той го е казвал по повод обвиненията от студентите, че много ги късал. Но важи за много житейски ситуации, за жалост. Нека разгледаме няколко практични стратегии за справяне с манипулации. Преди това обаче, нека да фокусираме внимание върху самия израз. Манипулацията не винаги означава измама, лъжа. Манипулацията е нечия заинтересована интерпретация на факти и обстоятелства. Друга гледна точка; показва ни как нещо се вижда от друга камбанария. Но, всяко човешко същество е надарено с егоизъм и нарцисизъм в различни съотношения. И при защита на интересите си в общуването с другите, ние несъзнателно ги манипулираме, акцентирайки върху гледни точки, които работят в наш интерес. Следователно, няма защо да обвиняваме рекламистите или който и да било друг, че ни манипулира – това правим и ние, само че не го виждаме или не ни отърва да си го признаем. Тогава, как да се „лекуваме“ и предпазваме от това, да бъдем обект на манипулиране? Много просто. Елементарно, Уотсън! Трябва да притежаваме известна, поне минимална доза критично мислене. Да не бързаме „като пале пред майка си“, а да вземаме претеглени решения. В 99% от случаите, не се налага решението за някаква инвестиция или покупка, да се вземе на мига, сега и веднага; за снощи. Поемете дълбоко дъх, бройте наум до десет и си задайте простия въпрос: „- Наистина ли ми трябва това?“ Научете се да разпознавате триковете. Забавете вземането на решението. Споделете казуса си с хора, на които имате най-голямо доверие и претеглете техните аргументи. Вие ще вземете решението, но е хубаво, когато имате възможност за информиран избор; няколко различни гледни точки. Само ще спечелите от това. „Това моето желание ли е, или някой ми го е внушил? Някой, който ще спечели от мен.“ Претеглете сами аргументите си за и възможните аргументи против. Прегледайте приоритетите си в дадения период и вижте къде попада казусът в списъка с тях. "Тате ще ми купи колело, ама друг път". Най-вероятно, харесаният от вас продукт или услуга, не е монополно притежаван от един производител/доставчик. Потърсете други, които ги предлагат. Сравнете качеството и цените. По този начин сами ще направите информиран избор и ще бъдете доволни, защото това действително ще бъде вашият осъзнат, добре претеглен избор. Така сте минимизирали рисковете, без да ги премахнете напълно, разбира се.

?peз 1965 гoдинa инжeнepът Гopдън Myp пpaви пpoгнoзa зa paзвитиeтo нa пoлyпpoвoдни?oвите тexнoлoгии, ?oятo нашумява и пo-?ъcнo cтaвa извecтнa ?aтo „Зa?oн нa Myp“. Myp твърди, чe бpoят нa тpaнзиcтopитe в ми?poчипoвeтe ce yдвoявa пpиблизитeлнo нa вce?и двe гoдини, ?oeтo вoди дo e?cпoнeнциaлнo нapacтвaнe нa изчиcлитeлнaтa мoщ. Днес този закон вече е подложен на сериозно преразглеждане. Изчислителната мощ нараства с много по-високи темпове. Счупени са рекорди, немислими само преди няколко години. Изкуственият интелект се настанява все по-уверено в много процеси, свързани с рекламата, където по-рано са работели високоплатени експерти. Ако приемем, че главният в рекламата е клиентът, а не експертът, как се отразява това на рекламата като цяло? Наистина настъпиха времената, в които „главният“ в рекламата е клиентът, а не експертът. Тази смяна на фокуса (подсилена от технологиите и ИИ) променя рекламата като цяло. Променя се балансът на властта. Традиционно рекламата е била експертно водена индустрия. Големи агенции с топ-копирайтъри, арт-директори и стратези са вземали решения какво, как и къде да се комуникира. Клиентите (компаниите) са плащали именно за това – за достъп до експертизата. Когато ИИ автоматизира голяма част от тези задачи (генериране на текстове, анализ на аудитории, медийно планиране), контролът и знанието се демократизират. Те вече не са достъпни единствено на шепа гуру в рекламата. Клиентът вече може сам да направи или поръча на по-малък екип неща, които преди са изисквали цяла агенция. Като следствие, рекламната индустрия се фрагментира и става по-достъпна. Повече хора и фирми могат да правят „реклама“, дори без да са експерти. Мащабира се персонализацията. Ако клиентът е в центъра и има достъп до мощни ИИ инструменти, той може да персонализира рекламите си на ниво, което преди е било непосилно. Вместо една голяма кампания за всички продукти, услуги или корпоративен имидж, генерират се стотици варианти, автоматично адаптирани за различни сегменти. Текстовете и визиите вече са създадени за всеки профил на клиент. Автоматично се тестват (A/B/n) варианти в реално време и остават само ефективните. В резултат, рекламата става по-приложима и уместна за крайния потребител. Но и по-инвазивна и „умна“, защото знае много за него. Намалява ролята на творческия авторитет. Когато ИИ може да генерира кампании, сценарии, копирайт и визии за секунди, стойността на „гения на творческата агенция“ се променя. Някои функции изчезват или стават по-евтини. Други оцеляват, но в нова форма. Експертът става куратор – избира, настройва, контролира ИИ. Стратегията и визията остават човешки, но реализацията се автоматизира. Намалява „гилдийният“ характер на рекламата – тя става по-индустриализирана. Е, стигнахме и до „ябълката на раздора“ – възникват нови етични и правни предизвикателства. Когато клиентът има пълен контрол, а инструментите са суперсилни и достъпни, рисковете от злоупотреби (дезинформация, психологически манипулации) са на неговия гръб и за негова сметка, а не на външния рекламен екип. Съществува регулаторна каша или да го кажем с по-купешки думи – съществува правен вакуум: кое е позволено, кое е етично? Човешкото нормотворчество вече така изостава, че си задаваме въпроса – дали и него да не поверим на ИИ? Възникват множество проблеми с данни и поверителност; с отговорността за запазване на корпоративни и други данни. Не може да осъдиш ИИ и да го тикнеш зад решетките. Клиент-центричната икономика има далеч по-пряка връзка с потребителя. Когато рекламодателите вече не зависят толкова от посредници (агенции, медии), те могат да говорят директно с потребителя – персонално, интерактивно, в реално време. Появяват се нови формати – чатботове, персонализирани видео реклами, инфлуенсър маркетинг. Намаляват традиционните медийни бюджети – повече пари отиват в дигитални канали, където клиентът измерва всичко. Щом клиентът, а не експертът, е главният в рекламата – и ако ИИ му дава силата да бъде такъв, рекламата става по-демократична (повече хора и бизнеси могат да я правят). Демократизирането позволява тя да бъде по-персонализирана, насочена точно към клиента. След като е по-автоматизирана, става и по-евтина. Обаче - по-рискова етически и законово. По-зависима от данни, отколкото от чисто творчество. С две думи: рекламата престава да бъде „изкуство на малцина“ и става индустрия на всички. Като дамоклев меч увисва въпросът: рекламата като индустрия на всички, да се саморегулира или да бъде регулирана отвън? Всяка отделна индустрия, колкото и да е развита, функционира в среда с други индустрии. В океана голямата риба изяжда по-малката; не обратно. Обратното е вярно, само когато голямата риба умре.

В модерните времена, може да нямате познания по химия, биология или география, примерно, но е хубаво да имате екзистенц минимум медийна грамотност. Възпитайте в себе си умения да разпознавате, коя информация е реклама, коя е от ангажирани с донори инфлуенсъри, коя е корпоративно спонсорирано съдържание. Най-лесният начин да не гледате рекламите по телевизията, е като не гледате телевизия. Разбира се, вече има възможности да се активират блокери на реклами. За да се ползвате от такъв висок стандарт, често се изисква допълнително заплащане – по Тв, в Ютюб и на други места. Друг, чисто „механичен“ способ, е намаляването на времето, отделяно за социални мрежи. Но най-евтино излиза, блокерът да е във вас – да имате собствена интелектуална филтрираща система и сами да се ориентирате кое е зърното, а кое – плявата; във всяка информация, достигаща до вас. Рекламата разчита на навици и несъзнателни реакции — осъзнатият потребител, обаче, е по-труден за манипулиране. Няма по-добра защита срещу манипулиране, от добрата информираност и критичното мислене.

Облаци България Еврейската синагога Телеграф капия

Почесвайки се в зоната зад ушната мида, нормално е човек да си зададе простия въпрос: когато универсалният Изкуствен интелект знае всичко за всички, за какво тогава изобщо ще съществува реклама? На себе си ли ще формулира и съобщава оферти? Ако един наистина силен универсален ИИ може перфектно да предскаже какво искат, за какво трябва някой да убеждава потенциалните потребители да го купят? Рекламата в най-широкия смисъл е комуникация за стойност + привличане на внимание. Дори ако ИИ знае идеално какво искаш, пак има нужда някой да комуникира какво предлага. Ако търсиш нещо, ИИ ще ти го препоръча. Но откъде да знае кой точно продукт да избере сред милиони опции? Сещам се за един страхотен виц, който идеално пасва на нашия казус. Млада и хубава дама влиза в магазин за обувки. Както мъжете може да предположат, вместо да чакат отвън пред магазина, по-добре да отидат на мач или на кино. Дамата започва да разглежда и пробва различните модели, като посочва на продавачката кои чифтове иска да види. А магазинът е богато зареден, рафтовете са до тавана. След два часа, след като е обула почти всичко, дамата казва на продавачката: „- Може би ще взема първите обувки, които пробвах. Но само се притеснявам, дали не са излезли от мода? - Ами преди два часа, когато ги пробвахте за пръв път, не бяха.“ Изкуственият интелект посмъртно не би могъл да се справи в този казус. Фирмите са тези, които ще се състезават да направят своето предложение по-привлекателно за ИИ, за да го „убедят“ да го предлага. Рекламата се премества „зад кулисите“. Въпреки това, в свят, в който повечето хора ще имат свой супер-асистент, масови ще са подобни диалози: „- ИИ, избери ми най-добрата прахосмукачка.“ ИИ ще прегледа всички опции и ще даде топ избор, отчитайки предпочитанията, включително за цвят, дизайн, цена. Фирми ще се борят не за потребителското внимание, а за одобрението на ИИ. Това е реклама, насочена към алгоритъма. Ще бъдат оптимизирани данните за продукта, за да може ИИ да го оцени по-високо. Ще се манипулират критерии, та ИИ да го препоръчва по-често. При „плащане“ на системата, потребителят ще получи приоритизирани препоръки. Вече виждаме това в зародиш – оптимизации за Amazon, SEO за Google, платени „спонсорирани“ резултати. Въпреки това, психологията и емоцията няма да изчезнат. Дори ако ИИ знае всичко за конкретния потребител, много покупки не са рационални. Хората купуват заради емоция (лукс, статус), социална идентичност (мода, култура), принадлежност (да си „като другите“). Рекламата остава начин за изграждане на брандове и културни значения: „– Тази лека кола е не просто кола – тя е символ.“ „- Тези обувки казват, че си спортен и модерен.“ ИИ може да знае това и да го използва, но фирмите ще продължат да създават тези асоциации чрез реклама. ИИ не може да избира вместо потребителя във всички случаи. Появяват се нови продукти/категории, потребителят трябва да ги научи, да се убеди, че ги иска. Продукти на вкус - дизайн, изкуство, мода. Те са личен избор на човека, не на алгоритъма. Невъзнамерени нужди - нещо, за което не е мислено, че е желано, или се налагат покупки заради инцидент, по здравни причини, повредени уреди, ударена кола. Рекламата създава потребности или ги „събужда“. ИИ може да помага, но някой трябва да го захрани с идеи. ИИ може да е инструмент на рекламата - ще може да пише рекламни текстове, да прави кампании, да сегментира аудитории. Но това е средство, не премахване на самата цел: да убедиш някого да избере теб; да отличиш продукта си от продуктите на конкуренцията; да заемеш място в съзнанието на потребителя. Дори ако универсалният ИИ знае всичко за всички, рекламата няма да изчезне. Тя ще се преобрази, като се насочи към ИИ системите (за да бъдат предпочетени); ще се скрие в оптимизацията и „задкулисните“ борби за препоръки; ще остане важна за брандове, емоции и култура; ще помага за създаване на нови желания. „- Да го кажем с думите на Марк Твен. В телеграма до „Ню Йорк Джърнъл”, той пише: „- Слуховете за моята смърт са силно преувеличени.“ Рекламата най-вероятно няма да умре – тя просто ще смени формата и фронта на битката.

Батак www.ralev-dental.bg Арбанаси Рила Рилски езера

Мъж се прибира в умен дом: - Алекса, включи осветлението.

- Аз съм Сири, коя е Алекса?

- Добре. Сири, включи осветлението.

- Алекса да ти го включи.

Вицовете и рекламните послания си приличат в едно - те концентрират изключително много мисъл, в изключително кратки форми. Сравнени с тях, новелите и романите изглеждат като океани пред бърз, бистър ручей. Добрият виц и добрата реклама са еманация на интелект, не е ли така? Вицовете и рекламните послания имат обща същност: те са екстремно сгъстени форми на комуникация. Тяхната цел е, да предадат сложна идея, емоция или прозрение за секунди. Изразяват много, с малко думи – донякъде като в поезията. Вицът изненадва, разкрива абсурд или истина, има неочакван завършек, катализира смях. Рекламата изненадва, убеждава, внушава, предизвиква желание за действие. И двата феномена притежават концентрирана ефективност чрез формата си. Кратката форма налага прецизност; всяка дума да е незаменима и на мястото си. Икономия на средства. Няма място и нужда от пълнеж. Виртуозно внимание към ритъма, структурата – те трябва да завладеят за кратко, но напълно вниманието. Постигат ударност, запомнят се веднага и веднага предизвикват желание за споделяне. Добрият виц или добрата реклама не са случайни. Както казват музикантите: „Най-добрата импровизация... е добре подготвената импровизация“. Вицове и реклама изискват дълбоко разбиране на културния контекст. Използват познати символи, за да ги пренаредят изненадващо. „Не ме е страх от министъра на културата; страх ме е от културата на министъра“ (Радой Ралин). Играят с очакванията на публиката, като я държат в напрежение до края. Вицът най-често има неочакван обрат. Рекламата често има изненадваща полза или емоционален кукиш. И двете структури са драматургични миниатюри. Вицовете и рекламите циркулират масово и по природата си, са социални меми. Изграждат културна близост. Стават реплики в ежедневния език; влизат в езиковата атмосфера на конкретното време. Разкриват ценности и табута. Те са интелектуално предизвикателство. Новели и романи изглеждат като „океани“, понеже дългата форма дава време за богат контекст, подробно изграждане на характери, нюансирано развитие на идея. Кратката форма (виц, реклама), изисква дестилация на смисъла. В нея няма място за отклонения. Всичко е нажежено единствено до същината. Вицът и рекламата са като хайку на масовата култура. Добрият рекламист и добрият разказвач на вицове анализират публиката. Познават културата, езика, асоциациите. Знаят какво ще проработи и какво не. Те са своеобразни културни антрополози и виртуозни редактори. Затова най-добрите рекламни кампании, се помнят като литературни произведения. Например: Apple – „Think Different.“ Old Spice – „The Man Your Man Could Smell Like.“

Композити Лимфна дисекция България Зъболекар в Пловдив

Фирмите взеха да чувстват недостиг на висококвалифициран нископлатен персонал

Отворени сме към позитивното, но нека да не гледаме на света през розови очила. Има един мрачен сценарий за развитието на рекламата, а и не само на нея. Нека да надзърнем в къщата на ужасите. През 19-ти век лудитите чупели машините, защото мислели, че те са виновни, ако останат без работа. Днес не само в областта на рекламата, много хора - по-високо или по-ниско квалифицирани, мислят, че ако останат без работа, "вината" за това ще е на ИИ. В редица държави правят експерименти или вече законово са приети решения за безусловен базов доход. Дали появата на ИИ не води за пръв път в човешката история, до излизане на човека от системата на производителните сили? В този контекст, какви приоритети би имала рекламата за тази социална прослойка, която се ползва от този доход? Вероятно ще съществува относително не малък период според критериите за живот на отделния човек, в който период ще съществуват успоредно хора с ББД и хора, наети или собственици на бизнеси и фирми, независимо от навлизането на автоматизация, роботизация и ИИ. Всъщност, води ли ИИ за първи път до „излизане на човека от системата на производителните сили“? В известен смисъл – да. При ИИ автоматизацията може да обхване не само ръчния труд (както през индустриалната революция), но и интелектуалния труд, творчество, услуги. Още днес чат-ботове на ИИ могат да програмират на базово ниво. Горко на младите програмисти. Утре тази професия може да е сред първите, които ще изчезнат. Много хора може реално да се окажат ненужни като производители в икономическия смисъл (някой да им плаща заплата за ценна продукция/услуга). Това е ново ниво на отделяне между капитал (собствениците на машините/алгоритмите) и труд. Но, не съвсем напълно. Хората винаги ще участват в разпределителните отношения, поне като потребители. Те също ще продължат да създават стойност чрез идеи, култура, избори, влияние. Няма „чиста“ икономика без хора, дори ако производството е напълно автоматизирано. Смисъла на икономиката е тъкмо в задоволяване на човешките потребности. Исторически, ИИ поставя за първи път реалния въпрос: „Какво става с масовия труд, ако машините могат почти всичко?“ Това води до идеите за Безусловен Базов Доход (ББД) – хората ще живеят, не защото „произвеждат“, а защото са част от обществото. Какво означава ББД за потреблението и рекламата? Ако голяма социална прослойка хора разчитат на безусловен базов доход, те ще имат някакви гарантирани пари. Винаги ще има пазар за основни стоки и услуги. Но доходът ще е ограничен. Приоритет ще има стойността, заради лимитите на парите. Потреблението ще е по-планирано, по-съзнателно, с по-малко спонтанен лукс. Все пак желанията за статус, принадлежност, удоволствие няма да изчезнат. Какви приоритети ще има рекламата към тези хора? Очевидно фокусът ще се измести върху достъпността и стойността. „-Получавате най-много за парите си!“ Това ще са най-честите оферти, за спестяване, изгодни пакети. Ако хората не се самоопределят чрез работа, ще търсят други начини да изразят себе си. Рекламата ще продава идентичност, принадлежност, ценности. „Изборът на тези, които се грижат за планетата.“ Без работа като „център на живота“, хората ще имат повече време. Ще нарасне рекламата на развлечения, култура, хобита, пътувания (дори достъпни форми). Пример: „Достъпни ваканции за всички.“ Ще се развият продукти за саморазвитие: обучения, инструменти за творчество, социални платформи. ИИ може да помогне да се продава „развитие“ дори на хора с ниски доходи. В миналото рекламата често е продавала мечтата за социален напредък чрез потребление: „- Купи това и ще изглеждаш/живееш като богатите.“ В ББД-сценарий тази мечта се променя: Мечтата не е непременно за богатство, а за стойност, сигурност, смисъл. Рекламата ще продава автентичност („истински неща“), устойчивост („добре за теб и за планетата“), споделеност („общност, заедност“). Технологиите ще позволят микро-таргетиране. ИИ ще може да разбира много за тази група: потребителските им навици с оферти, които им пасват. Финансовите им лимити с оферти, които не ги натоварват. Емоционалните им потребности с послания, които ги докосват. Рекламата може да стане по-персонална и по-„честна“, защото клиентът няма да може да плаща за излишни неща. Обобщено, приоритетите на рекламата за хора на ББД ще са достъпност, цена, стойност. Смисълът: идентичност, принадлежност. Удоволствията - преживявания, радост. Развитието - учене, творчество. ИИ може да измести хората от производството, но не и от потреблението и културата. Рекламата ще се адаптира – от това да продава статус и престиж към това да продава смисъл, преживяване и достъпност. Звучи ужасно, нали? Почти като комбинация от Оруел и Хъксли. Икономика на мизерията. Това ли ще получи човекът след толкова хиляди години развитие? Нищета. Губи се смисълът на развитието.

Когато си представим свят, в който трудът изчезва като източник на достойнство, доходът става дажба, ИИ решава какво ти трябва, а рекламата те „таргетира“ като потребител с лимитирани възможности, Големият брат те наблюдава, за да ти продава евтини неща, които да запълнят празното време. Това усещане за мизерия и обезличаване не е случайно. Всъщност то е големият риск на тази посока. Но не е задължително да завърши по този начин. Защо това не е предопределено? Икономиката на ББД не е икономика на мизерията по дефиниция. ББД може да е бедна дажба за оцеляване (дистопия), или достатъчна база, върху която човек да гради – икономика на благополучието. Каква ще бъде тази база, е политическо и обществено решение. Човекът винаги е бил повече от икономическа единица. В много епохи трудът е бил наказание (по време на робство, руското крепостничество), тежка необходимост, средство за контрол. Излизането от икономическия принудителен труд може също да е шанс за първи път в историята човек да не е роб на биологията и глада. Смисълът не изчезва – променя се източникът му. Ако нямаш нужда да работиш, за да оцелееш, остава въпросът: Защо да живея? Това наистина, е огромно предизвикателство, но и възможност. Могат да се развиват култура, изкуство, доброволчество, наука; да се търси лично призвание, а не само икономическа изгода. Проблемът не е в ИИ. Проблемът е в ценностната рамка. Ако човешката стойност е еквивалентна на парите, които печелиш, а животът е консумация, тогава да, това е ужасен свят. Но ако човешката стойност е равна на творене, връзки, развитие, а ИИ е инструмент, който те освобождава от принуда, тогава може да е нов ренесанс. Защо рекламата звучи за мнозина така отблъскващо? Защото тя отразява същите ценности: ти си потребител, който трябва да бъде сегментиран и манипулиран; ти си просто пазарна ниша. Това е симптом на културна бедност, не на техническа неизбежност. Може да решим, че ИИ ще ни освободи от лишения, а не да ни държи в бедност. ББД ще е база за човешко достойнство, не милостиня. Рекламата ще се превърне в културна комуникация, а не инструмент за психологическа експлоатация. Най-ценните дейности няма да са само „производителност“, а грижа, творчество, знание. Не е неизбежно човекът да свърши в икономика на нищета и смислов вакуум. Но това е реален риск, ако технологиите останат подчинени само на логиката на пазара, обществото не изгради нови етични и културни рамки, хората се оставят на апатия. Изглежда, тук сме на кръстопът, а не в крайна гара.

Евреин се моли на стената на плача. Другите богомолци отдавна са си отишли, но той продължава да се моли. Минало доста време и изведнъж от стената се чул глас: „- Добре, де. Колко?“

Нека за малко сменим мащаба и се вдигнем в облаците. Не за постоянно. За малко. Иисус Христос е изгонил търговците от храма, но нито е забранил търговията, нито парите. Парите, с които разполага или притежава един човек, в идеалния контекст, са оценка на обществото за ценността, която този човек означава за него. Обществото възнаграждава с повече пари тия, които счита за по-ценни. По-предприемчивите, по-изобретателните, по-трудолюбивите. Така беше досега. На теория. Имаше редица изключения - богат наследник, корумпиран чиновник, неуловим разбойник. След като умения като предприемчивост, иновативност, способност да се носят отговорности и рискове, да се посрещат с достойнство загуби и фалити, няма да са водещи в оценката за човека, какво остава? Какво ще замени парите като мярка за социално признание или оценка? От какво ще се определя стойността на един човек в обществото? Изглежда, не остава нищо друго, освен властта. Когато икономическите механизми за „почтено“ натрупване на капитал чрез работа и иновации отслабнат, или се изродят (например чрез корупция, монополизъм, държавен протекционизъм или „приятелски“ схеми), тогава парите вече не се свързват със стойност, създадена за другите. Парите се превръщат в инструмент на власт. А властта става мярка за ценност в обществото. Това се вижда в корумпираните системи – „кой кого държи“, „кой на кого е човек“. Хора, надарени с престиж и статус, без производство на стойност. Когато производството на реална стойност (иновации, труд) не се възнаграждава надеждно, започват да доминират други механизми на разпределение: социален статус, даден по рождение (елит, връзки). Демонстративно потребление (лукс за престиж). Идеологическа лоялност (в тоталитарните общества). Манипулация на масите (контролирани от държавата средства за пропаганда, медии). В постиндустриалната ера много хора забелязват, че данните и вниманието на хората заместват класическите пари като „валута на стойността“. Колко хора можеш да убедиш, че си ценен? Колко внимание можеш да привлечеш и монетизираш? Инфлуенсъри, социални мрежи, алгоритми са в чистия си вид, нови форми на натрупване на „символен капитал“, който често няма връзка с полза за другите. В много общества се наблюдава изместване от икономически критерий към идеологически: ценен е този, който се идентифицира с доминиращия наратив; лоялност към групова идентичност носи облаги; отделният принос е по-малко важен от „правилната“ принадлежност. Това наистина е ужасно. Какви са възможните алтернативи? Задължителен ли е крахът? Въпросът е: какви нови (или възродени) механизми може да имаме, за да се възнаграждават полезните качества? Съществуват децентрализирани мрежи (web3, DAO), където приносът се измерва прозрачно. В практиката се прилагат кооперативни модели на собственост и споделена отговорност. Тук още се оправят фините настройки, понеже е известно от тоталитарните общества, как колективната отговорност, означава лична безотговорност. Съществуват системи за репутация, които не са лесни за купуване или манипулиране. Създават се локални общности, където личните качества и принос се виждат пряко. Ако парите вече не са (дори на теория) мярка за създадена стойност чрез труд, предприемчивост и иновация, остава риск да бъдат само инструмент за власт и контрол. Но има и шанс да търсим нови механизми — репутация, прозрачност, децентрализация — които да възнаграждават реалната ценност, която хората създават едни за други. Каква е връзката на всичко, казано дотук, с рекламата? Пряка и непосредствена. Рекламата налага стандарти за следване, формулира модни фетиши (тази година модният цвят е, примерно, „Вива Маджента“. Пуснали в селския смесен магазин жълти каскети 42-ри номер. На сутринта цялото село с жълти каскети 42-ри номер). Човекът може да бъде изведен като производител от системата на производствените отношения, но ще бъде трудно да излезе от тях като потребител. Има един изход, но той е летален. А има ли потребители, има и реклама.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Рекламата наистина може да се разглежда като „вирус“, който се разпространява и се вгражда в нашето съзнание и подсъзнание. Тя използва психологически техники, меметично „заразяване“; може да бъде етична или неетична. Някои хора са отрицателно настроени към нея. Но, ако погледнем човешките отношения, даже подготовката за среща между мъж и жена, не минава без реклама. Жената се облича така, че да бъде забелязана и високо оценена; да бъде привлекателна, но да изглежда и леко предизвикателна. Това са си чисто рекламни похвати. Съществуват подобни и при мъжете. Следователно, рекламата е част от човешкото общество, не е ли така? В действителност, рекламата има по-дълбок, антропологичен и социокултурен характер. Рекламата възниква и съществува като фундаментален механизъм на човешкото поведение. Тя предхожда модерния пазар. Още преди търговията, хората са „рекламирали“ себе си: външен вид, сила, статус, добродетели. Танци, песни, облекло, символи — това са били „реклами“ на способности, племенна идентичност, социална роля. Рекламата е форма на себеизразяване и комуникация, вкоренена в човешката еволюция. Човешките отношения са наситени с реклама. В срещите между половете жената не само се облича, но използва жестове, поглед, аромат, дори тембъра на гласа — това са сигнали, аналогични на рекламни елементи. Мъжът също: стойка, дрехи, демонстрация на увереност, чувство за хумор, статус. Това е поведенческа реклама – „реклама на себе си“ като потенциален партньор. Но ние „рекламираме“ себе си и в социалния живот. Кандидатстваме за работа - правим реклама на уменията си. Публикуваме в социалните мрежи – та това е в завършен вид, реклама на идентичност. Участваме в разговори – ерго, правим „реклама“ на своите идеи, култура, ценности. Ние сме в непрекъснат процес на самопозициониране – и това е дълбоко свързано с рекламното мислене. Следователно… рекламата не е само инструмент на бизнеса. Тя е форма на културно поведение – начин, по който хората се заявяват, комуникират и се опитват да повлияят на другите.

Защо тогава рекламата често се възприема негативно? Има не малко причини, това да е така. Вина за това често има нейната натрапчивост – постоянна експозиция; повтаряне като на @алоу@ни, едни и същи послания до втръсване. Пресищането идва и по линия на множеството канали за комуникация в модерния свят, за разлика от възможностите в миналото. Сега наистина от всяка ютия ни облъчват с реклами. Част от причините се коренят в усещането за манипулация – скрити внушения. Хората не искат да им окачват спагети по ушите. Комерсиализацията създава усещане, че всичко в живота е „продажба“ и има цена. Усети ли се лъжа или преувеличение, с цел – по-изгодна продажба, се нарушава доверието; т.н. „обществен договор“. Но това са проблеми не на самата идея за реклама, а на начина, по който тя се използва. Напълно логично е да кажем, че рекламата е част от човешката природа. Тя е дълбоко вкоренена в междуличностната комуникация и култура. Рекламата не е нещо външно на обществото — тя произтича от естественото желание на всеки човек или общност да бъдат забелязани, предпочетени, разбрани или следвани. Затова вместо да я демонизираме, по-полезно е да я разбираме и да търсим баланса между естественото себеизразяване и неетичната манипулация.

Черно море Зъболекар в Пловдив Слънчев изгрев

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.