Резервати в Рила

В Рило - Родопския масив са обявени едни от най-забележителните защитени територии в България. Районът има най-ясно изразен умереноконтинентален ппанински климат. Рила е с типично развит алпийски пояс и е силно засегната от заледяванията през плеистоцена.

Рила    Пирин    Родопите    Стара планина    Витоша    Планини в България

В Рила резерватите са пет и обхващат площ от 19 898.6 хектара (25.85 % от площта на планината). Четири от тях с обща площ от 16 222.1 хектара, са разположени на територията на едноименния национален парк, а един (Риломанастирска гора с площ 3676.5 хектара) попада в обхвата на Природен парк "Рилски манастир".

Биосферният резерват "Парангалица" има площ 1509 хектара и е най-забележителната защитена територия в Рила. Обособена е на 30 юни 1933 година. Намира се на около 30 км. източно от Благоевград, между реките Благоевградска Бистрица и Хайдушка и вододелното било, преминаващо по върховете Мечи връх, Мерджика, Езерник и Парангалица. Резерватът обхваща склонове със северозападно изложение, на терен с денивелация около 1500 м. и се отличава със своеобразни геоложки, геоморфоложки, хидроклиматични и почвени условия. Това е предпоставка за развитието на разнообразна растителна покривка. В района са описани около 290 висши растителни вида, разположени в пояса на иглолистните гори, във високопланинския храстов и високопланинския тревен подпояс на високопланинския алпийски пояс. На първо място тук се срещат рилската (божествена) иглика (Primula deorum) - рилски ендемит и глациален реликт, златистата кандилка (Aquilegia aurea), ппанинският божур (витошко лалe), жълтата и петнистата тинтява, българското омайниче (Geum bulgaricum), черногорското прозорче (Potentilla montenegrina), панчичиевата пищялка, панчичиевият спореж (Sегecio pancicii) и други защитени от закона или включени в Червената книга на Бъnгария видове. Балкански ендемити са и бялата мура, мощната власатка (Festuca valida), високопланинската гъжва и балканският зановец (Chamaecytisus absinthioides).

Растителността в резервата е представена от 16 растителни формации - пет горски, четири храстовидни и седем тревни. Залесената площ в резервата "Парангалица" е 258,1 хектара, а общият запас на дървесина възлиза на 157 345 кубични метра. Възрастта на дърветата е твърде необичайна за сегашните ни гори - средно около 200 години. Характерно за всички горски формации е че повечето от насажденията са от един бонитет, а само формациите на бялата мура и отчасти на белия бор са с по-нисък бонитет. Най-големи пространства са заети от формациите на смърча - повечето от специалистите са единодушни, че тук са едни от най-благоприятните условия за развитието му в Европа. Горските формации с преобладаващо участие на обикновена ела, обикновен бук, бяла мура и бял бор, са с по-ограничено разпространение. Във високопланинския храстов подпояс е най-разпространена формацията на клека. Големи пространства са заети от храсталаците на сибирската хвойна и тревните ценози на картъла. В защитената територия високопланинският тревен подпояс е развит ограничено, предимно с характерната за него тревна растителност, застъпена с формациите на разпростряната власатка (Festuca airoides) и триделната дзука.

В резервата "Парангалица" се среща фауна, която е характерна за надморската височина и географската ширина. Благоприятни условия за развитие намират мечката, благородният елен, сьрната, вълкът, няколко вида кълвачи, глухарят и т.н.

www.ralev-dental.com    www.dentalimplants.bg    www.bg-tourinfo.com    www.bg-dentist.eu    www.investor-bg.com    www.omegadentagroup.com    www.bg-dentist.com    www.dentalforum-bg.com    www.ralev-dental.net    www.bg-dentist.com

Централният Рилски резерват има площ 12 393.7 хектара. Обявен е през 1992 г. Това е най-големият наш резерват и представлява част от Национален парк "Рила". В него попадат няколко съществували преди това резервата - "Голям Скакавец" (4189 хектара), "Скакавец" (72,3 хектара) и "Маричини езера" (1510 хектара). Централният Рилски резерват обхваща предимно земи от горския фонд (12 346.7 хектара), като само 47 хектара са високопланинско пасище от селскостопанския фонд. В резервата са забранени всички дейности, които нарушават естественото състояние на природата му. Разрешено е транзитното преминаване на туристи по туристическия маршрут по долината на река Марица. Целта на обявяването на тази територия за защитена е да се съхранят в непроменено състояние нейните горски, субалпийски и алпийски екосистеми, образуващи уникален за планините в Централна и Южна Европа комплекс. Тук се намират централната част на Рилското флористично формообразутелно огнище, както и находищата на десетки застрашени и редки растителни и животински видове. Особено ценна в природонаучно отношение е резерватната територия, обхваната от бившия биосферен резерват "Маричини езера". Тя включва най-високия пояс на Рила с върховете Студеней, Чадър тепе, Дено и Мусапа. В областта на Маричините езера се срещат редки флористични видове - алпийската роза, пролетното котенце (Pulsatilla vernalis), рилската иглика. Има и разнообразна фауна ­ диви кози, мечки и десетки други видове. Иглолистният пояс е представен главно от смърчови и беломурови гори. Храстовият подпояс на високопланинския аппийски пояс е обхванат от клекови формации.

Резерватът "Скакавица" има площ 70,8 хектара и е обявен през 1968 г. Намира се в землището на гр. Сапарева баня и е също на територията на Национален парк "Рила". Това е типичен горски резерват, разположен между 1850 и 2050 м надморска височина. В него се охраняват вековни, предимно беломурови горски масиви.

Резерватът "Ибър" има площ 2248.6 хектара, от които 2206.2 хектара са горски и 42.4 хектара са поземлен фонд. Резерватът е обявен през февруари 1985 г. в землището на гр. Костенец. Разположен е в източната част на Рила, при надморска височина от 1100 - 2400 метра. Обхваща северните склонове на билото между върховете Ибър и Белмекен и се пресича от реките Долнобанска Бистрица, Чавча и Крайна и техните многобройни притоци. В границите на защитената територия попада и бившият резерват "Улуците" (370.6 хектара). Резерватьт "Ибър" е един от малкото резервати у нас, в които се охраняват обширни пространства от високопланински храстов подпояс, заети от клекова формация. Сред горите преобладават смърчът, елата, бялата мура, белият бор, обикновеният бук. Рядко се срещат някои широколистни видове - шестил, обикновен явор, мъждрян, офика, ива, бяла бреза, липи и други. Останалата част от резерватната територия е заета от скали, поляни, пътища, канали и др. Районът е много интересен и с фауната си, особено в субалпийската част, служеща за убежище на три вида едър дивеч - мечки, диви кози и сърни.

Въпреки че "Ибър" е един от големите Български резервати, той едва ли може да се приеме като еталон за дива и незасегната природа. Последната сеч в смърчово - муровите гори около Жьлтите скали е извършвана през периода 1946 - 1950 г., а в западната му част - до 1974 година. Изсечен е бил и резерватьт "Панчева щетина". Районът на защитената територия е засегнат твърде сериозно и от изградените хидротехнически съоръжения и от техническата инфраструктура на каскадата Белмекен - Сестримо. Разрешава се транзитно преминаване на туристи и на домашни животни по пътеката Костенец - хижа "Белмекен" - високопланинските пасища, а също и преминаването по пътеката от хижа "Белмекен" до долината на река "Ражавица".

Резерватът "Риломанастирска гора" има площ 3676.5 хектара е създаден, за да се запазят първични горски екосистеми от иглолистни и смесени елово - букови гори, а също и находищата на редки, застрашени от изчезване видове и естествената среда на архитектурно - историческия резерват "Рилски манастир". Обявен е през 1986 г. и е видоизменен през 1992 година. В резервата са обхванати алпийската част и горските формации от двете страни на Манастирска река - между връх Мальовица, връх Орловец, Сухото езеро, Джендемски дол и връх Бричебор. В тези граници не е включена долината на Манастирска река, широка 0.3 - 3 км, в която попадат обектите на архитектурно - историческия резерват "Рилски манастир". Обявена е буферна зона с площ от 2401.6 хектара.

Резерватьт "Риломанастирска гора" е разположен във височинния диапазон над 1000 метра и се характеризира с твърде специфични природни усповия. Територията е изградена предимно от стари метаморфни и съвсем малко гранитоидни скали. Срещат се денудационни заравнености, залесени и затревени денудационно - ерозионни склонове, има трогова долина (образува се от Манастирска река). Откриват се и моренни и флувиоглациални наслаги и каменни срутища, образувани при спедледникoво мразово изветряване през холоцена. Особено забележителен от геоморфоложка гледна точка е районът около Кирилова поляна (в миналото - Партизанска поляна) с красивата скалиста дъга на върховете Купените, Ловника, Злия зъб, Двуглав, Иглата, Орловец и Елени връх. Целият склон към долината на реката е нарязан от многобройни стръмни улеи, наречени Злите потоци. Те се определят като типични гравитационно - ерозионни образувания, по чиито дълбоки и стръмни кoрита се свличат много лавини, проявяват се каменопади и т. н. Най-известен от тях е Белият улей, над който е надвиснал назъбеният гребен на Дяволските игли.

"Риломанастирска гора" е обявен преди всичко като горски резерват. Залесените плoщи обхващат около 48 % от резервата. Средният запас на дървесина от един хектар е 227 кубични метра. Горските култури са представени на площ от 55.9 хектара.

Според измененията на хидроклиматичните условия и надморската височина в резервата са формирани три различни височинно разположени растителни пояса:

Във високопланинския храстов подпояс сравнително добре е застъпен клекът. Клековите формации са разположени главно в два участъка: по северните скпонове на Манастирска река (между Сухото езеро и североизточната част на Водния чал - 114 хектара), и в южната част на резервата - в района на Джендемския и Мандренския дол (471,2 ха). Значителни са площите на клека и в буферната зона. Високопланинският тревен подпояс е застъпен главно в района на юг от Елени връх и връх Орловец до Сухото езеро, на площ от 405.5 хектара. Най-приспособена към климатичните и почвените усповия тук е формацията на високопланинската гъжва, заемаща предимно билните части. Широко разпространение имат съобществата на извитата острица (Carex curvula), риската власатка (Festuca riloensis), разпростряната власатка, полевицата, мечата ливадина (Роа ursina), картъла и триделната дзука.

За района на резервата са характерни и някои други растителни видове, защитени от закона или попадащи в Червената книга. Сред тях са рилската теменуга (Viola orbelica), рилското планинско подрумниче, рилският ревен (Rheum rhaponticum), разперената светлика, ресничестият дебелец, българското омайниче, алпийската каменоломка (Saxifraga retusa),беладоната (Atropa beladonna), планинският козар (Turritis pseudoturritis), голата гъшарка (Arabis allionii) и др.

Твърде разнообразен е животинският свят. От земноводните се срещат дъждовникът, алпийският тритон (Triturus alpestris alpestris), жабата дървесница и планинската водна жаба; от влечугите - живородният гущер, слепокът, смокът мишкар и други; има десетки видове птици, включително някои грабливи и бозайници - най-вече дива коза.

Намирайки се в непосредствена близост до един от най-значителните туристически обекти у нас - Рилския манастир, признат за част от световното културно наследство, резерватът "Риломанастирска гора" е подложен на силно антропогенно въздействие от страна на огромния туристически поток, особено през летните месеци.

www.ralev-dental.com    www.dentalimplants.bg    www.bg-tourinfo.com    www.bg-dentist.eu    www.investor-bg.com    www.omegadentagroup.com    www.bg-dentist.com    www.dentalforum-bg.com    www.ralev-dental.net    www.bg-dentist.com