Облаци над крепостта

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Строителството на всяка крепост, освен инженерни познания, изисква и голям брой работници (както и да са се наричали в древността). При ниската спрямо днешните критерии, продължителност на живота, и при тежестта на работата, извършвана на ръка, едва ли е било лесно тези строители да работят дълго. За тях е трябвало да се готви храна, да се осигурят с места за отдих и тоалет. Това е струвало огромни суми. Какво ли е струвало на възложителя, по модерните мерки, строителството на такъв обект и по какъв начин инвестицията се е възвръщала? Големите пера — от какво се състои сметката? Камък, дървен материал, метал и транспорт. За една средновековна каменна крепост, най-видими са разходите за добив на каменни блокове; дървен материал за скелета, покриви и кули; олово и мед за покриви и тръби; и впрегатни животни и каруци за транспорт на товари от кариерата до мястото на строежа. Транспортът често прави голяма част от цената, ако кариерата е отдалечена. Работната ръка са майстори, калфи и чираци (помощници - ученици. В смисъл, учещи занаята бъдещи майстори). Ключова финансова статия от строежа, са разходите по занаятчиите: зидари, каменоделци, майстори-резбари, дърводелци, ковачи, бояджии и т.н. Има подпомагане от много непрофесионални ниско квалифицирани работници (копачи, хамали-носачи). Цената расте бързо, защото майсторите са дефицитен ресурс и често им е плащано значително по-добре, отколкото на останалите. Има огромна амплитуда в цените, в зависимост от мащаба и амбицията. Друго основно перо, е логистиката и поддръжката на строителния лагер. Големите строителни площадки, са изисквали и значителна поддръжка: храна за работниците и за животните, дърва за варене на вар, място за нощувка, складове за материали, дърводелски и ковашки работилници наблизо. За по-големи проекти е изчислено, че освен самите 300–4 000 работника, е трябвало да се ангажира допълнителна аграрна работна сила — стотици до хиляди души в региона — за да произвеждат храна и фураж. Това умножава реалната социално-икономическа цена. Има сериозни т.нар. "невидими“ разходи: планиране, надзор, развлечения, лихви. Разходи по архитекти, инженери, надзорници, временни разрушения от бури или военни действия, разходи за кредити (за големи проекти, владетелите често са теглили заеми от банкери) — всичко това се натрупва. Английските монарси, например, взимали заеми при Riccardi и Frescobaldi; краят на XIII в. показва как заемите могат да натоварят държавния бюджет. Едни разходи са еднократни, но други - като заплащането на строителите, са многократни. Някои проектни оценки дават, че за кула като в Langeais са били необходими приблизително 83 000 „средни работни дни“. Значи при двусезонна работа (по 6 месеца годишно) постоянно на площадката биха работили около 300 души; ако строителният план е по-амбициозен, броят може да стане хиляди. При крал Едуард I в Уелс едновременно са работели на няколко замъка по 3–4 000 души; това е консумирало значителен дял от националните ресурси. Заплащането (примерът е от по-късната практика, но дава ориентир), в XVI в. квалифициран зидар е получавал 7–8 пенса на ден, прост работник — 5–6 пенса. В началото на XIV в. примери сочат 2 пенса на ден за селскостопански работник. Това показва, че дневните заплати са ниски по модерните мерки, но сумирани за продължителен период, стават значителни. Но кой плаща тия пари? Имало различни модели на финансиране. Пряко от държавната (царската) каса. Монарси с относително високи приходи (например английските крале от висок средновековен период), финансират крепости директно — но това бързо натоварвало хазната и често довеждало до заемни средства и бюджетни кризи. Такси, мита и местни приходи (payback от експлоатация). Крепост, разположена на важен път или пристанище (както Видин на дунавския коридор), може да налага митнически такси, мостови/фериботни такси, права за панаир. Тези приходи често са част от аргумента „инвестирам в крепост, за да контролирам и облагам търговията“. Списъци на средновековни пристанищни мита са запазени в различни архиви. Феодални услуги и натурална трудова мобилизация (ангария). В много региони владетелят е разполагал с право да изисква труд (ангария) от зависимите си селяни за ограничен брой дни на година. Това редуцира нуждата от плащане в пари, но прехвърля „социалната цена“ на селяните (понеже те губят от времето за обработка на нивите). Практиката е била широко разпространена и в Източна Европа и Византия в различни форми. Данъци, походни помощи, извънредни субсидии (аиди, tallage, scutage и пр.). Монарсите искали специални помощи от благородниците и градовете (парични субсидии или военни контингенти), а понякога слагали върху градовете целеви такси, за да покрият разноските по конкретни строежи. Финансиране на строителството на крепост, ставало и с привлечени частни средства или продажба на права и привилегии. Благородник може да събира доходи от пазари, мелници, гори и пасища, в замяна на строежа. Предлага се правото, да извличаш доходи за X години, срещу платена инвестиция. Как инвестицията се „връща“? Какви са видовете ползи и приходи?

Морзов конус    Имедиатно имплантиране    Вътрекостни импланти    Биологична връзка    Сулкусформери

Преките парични потоци, се осигурват от няколко "пера". Хората, които се занимават с бизнес, знаят, че не са страшни еднократните разходи. Проблемът е, да можеш да покриваш многократните. Същото, с обратен знак, важи за приходите. Еднократните приходи са сладки. Но те бързо се изконсумират и изчезват. Най-сладки са многократните приходи. И всеки управник на крепост разчита на тях, за да ръководи делата на крепостта (общността). Такива многократни приходи, са търговските такси и мита: контрол над мост, пристанище или път означавал постоянни приходи. Това е особено валидно за градове-крепости на Дунава (като Видин) — преминаването на стоки е източник на приходи. За отделните преминаващи, това бил еднократен разход. Но за владетеля, потокът от преминаващи, представлявал многократен приход. Приходи от наеми и ренти. Крепостта често била център на администрация. Събирането на ренти от села в околността, се улеснявало от присъствието на военна сила и администрация. Формирали се добри печалби от пазари, фирми и тържища. Владетелят получава част от приходите на търговията и таксите за пазари. Съществуват и други способи за възвръщане на направените инвестиции в строителството на крепостта. Например, посредством възвръщане чрез сигурност и политическа власт. Най-важната „инвестиционна“ печалба, е намаляване на риска от загуба на територия, което подпомага дългосрочната способност да се събират данъци и да се гради икономика. Стабилността и предсказуемостта, са активи, които се ценят високо от всеки, който решава да инвестира някъде труда и парите си. Крепост, която държи контрол над стратегически проход, може да обезпечи цял регион. Престиж и легитимация. Внушителна крепост укрепва авторитета на владетеля; в политическия свят, това може да доведе до по-малко вътрешни бунтове и до по-добра възможност за събиране на приходи. Изграждането на силна, укрепена крепост носи и непряки дългосрочни ефекти. Тя означава стабилен градски растеж и икономическо оживление: крепостта стимулира търговия и занаяти в непосредствената околност — нови пазари, майстори, складове. Увеличава се данъчната база. Това е класически мултипликатор: инвестицията в камък „ражда“ разцвет на местна икономика. Някои центрове на власт получавали монетни права за административни приходи. Права за сечене на монети, събиране на специални данъци и т.н. (в зависимост от политическата структура). Част от „прибиранията“ идват чрез право да изискваш труд и услуги, не задължително пари. Съществува и т.нар. „Хазарт“ на инвестицията. Крепостта не е автоматична гаранция за печалба: тя може да бъде обсадена и превзета, нейният стопанин — пленен или убит, икономическите коридори да се преместят и т.н. Някои крепости изобщо не са се „възвърнали“ на инвеститорите, а са били политически символи, гробища на богатство. Специално за Видин, за крепостта "Баба Вида". Видин е ключов дунавски град с традиция от римското време; "Баба Вида" функционира като цитадела и административен център през вековете. Контролът върху Дунав и близките проходи, означава потенциал за мита и такси — класически начин за възвръщане на инвестицията. В българските условия (периодът на Второто българско царство и последващите децентрализирани владения), крепостите често са били и символи на деспотска или царска власт. Тяхната икономическа стойност включва и управленчески и административни функции (събиране на ренти, управление на местните пазари). Много добре се е справял в продължение на дълги години прочутият Осман Пазвантоглу, за който в нашия мегасайт сме писали подробно. Построяването на една крепост съчетава високи и видими разходи (камък, труд, транспорт), с широки невидими социални и бюджетни разходи (реакции на селяните, отклоняване на работна сила от земеделието, дълг). Възвръщаемостта не е само парична — голямата част от ползата идва под формата на сигурност, контрол и легитимация, които позволяват по-нататъшно събиране на приходи и разширяване на властта. Финансирането е комбинация от „пари“ (данъци, заеми, митнически сборове) и „некешови“ ресурси (ангария, права за събиране на такси и пр.). Точното разпределение зависи от политическата сила на инвеститора.

Цикатризиращи винтове    Лицево-челюстна хирургия    Аналози и трансфери    Имплантологични видеоклипове    Предимства и недостатъци на имплантите

Владетелят, решил да строи крепост, е усвоил всичките умения на един успешен мениджър: идея, формулирана като цел; ресурс за реализиране, организация на строителството. Това е човек, готов да поеме рискове и да носи отговорност за действията си. Множеството се страхува от него, издига го в култ при успех и го сатанизира при неуспех. Жесток или добър, той е признатият лидер и останалите се съобразяват с него. Животът им протича под знака на неговата воля. Дали са верни тези съждения за лидерите сред хората? Описанието дотук, е много близо до архетипа на лидера – особено на владетеля в условията на древни и средновековни общества. Съжденията и да са верни, имат нужда от разграничаване, според времето, културата и типа лидерство. Всеки значим лидер, особено във военни и политически условия, трябва да формулира ясна цел. В строителството на крепост, както и в управлението на държава, това е израз на стратегическо мислене. Лидерът не е сам майсторът, който зида камъка, но именно той намира ресурсите и организира труда. Това е „мениджърското“ качество, което в древността често се е свързвало с власт и принуда. Владетелят носи отговорност не само за строежа, а и за живота на хората си. В традиционното общество това е сакрална роля: при успех той е благословен, при провал – прокълнат. Масите действително имат склонност да издигат водачите си в култ, когато са успешни, и да ги сатанизират, когато доведат до неуспех. Това е закономерност в психологията на колективите. В очите на поданиците важният, е резултатът. Историята познава както жестоки, така и добри лидери, признати заради силата и волята си. Ако говорим за универсална истина за лидерите, лидер е този, който успява да съчетае цел, организация, воля и готовност да носи последствията. Оценката дали е „герой“ или „тиран“ зависи от резултатите и от възприятието на общността. Сравнен с днешните мениджъри, средновековният владетел малко се отличава от тях. Владетелят формулира цел от типа „ще построим крепост, за да защитим земите и народа“. Това е екзистенциална цел – свързана с оцеляването. Мениджърът или политикът поставят цели като: „ще увеличим пазарния дял“ или „ще реализираме нова стратегия за развитие“. Това са цели на растеж и конкурентоспособност. Владетелят мобилизира хора (селяните, войниците), материали (камък, дърво), знания (майстори, инженери). Често използва принуда или данъци. Мениджърът набира финансиране, персонал, технологии. Използва стимули – заплати, бонуси, корпоративна култура. Владетелят създава организация във вид на йерархия, васали, майстори-строители, наказания за неподчинение. Мениджърът: организационни схеми, екипи, проекти, KPI, дисциплинарни правила. Владетелят рискува държавата си, живота си, династията си. Провалът може да доведе до сваляне, бунт или смърт. Мениджърът рискува кариерата, капитала на компанията, доверието на акционерите. Провалът често води до уволнение или фалит, но рядко до физическа гибел. Владетелят при успех е издигнат в култ, често обожествяван (например царете с „божествен произход“). При неуспех е прокълнат, демонизиран, свален. Мениджърът или политикът при успех получават награди, признание, медийна слава. При неуспех – обществено осмиване, загуба на авторитет, „отстраняване“ от системата. Владетелят може да е жесток или милостив, но важното е да бъде силен. Историята често оправдава суровостта, ако е довела до успех. Мениджърът: днес се изисква баланс – да е и решителен, и „човешки“. Имиджът е ключов, защото влияе върху пазара и репутацията.

Имплантати при деца    Стоматологични столове    Стоматология    Бифосфонатна некроза; медикаментозно индуцирана некроза    Субпериостален имплант

Средновековният владетел е абсолютен лидер – животът и смъртта на хората зависят от него. Съвременният мениджър или политик е условен лидер – води хора чрез договор, пазар и институции, но пак остава в центъра на успеха или провала. Общото между тях е волята да поемат риск, да формулират цел и да увлекат другите след себе си. Но, от друга страна, стресът, на който е поставен владетелят, изглежда по-силен от стреса на мениджъра или политика. Владетелят може да загуби главата си, политикът - властта и влиянието. И толкова. Точно това е същественото различие. Стресът на владетеля е екзистенциален, докато стресът на съвременния лидер е предимно професионален и социален. Средновековният владетел залага земя, крепост, народ, династия, собствен живот. Съществува постоянна опасност от бунт, предателство, нашествие. Последствята при провал са смърт чрез убийство или екзекуция, изгнание или загуба на всичко. Всеки ден е буквална борба за оцеляване – няма „втори шанс“. Съвременният политик залага власт, авторитет, влияние, имидж. Формата на стрес при него са изборите, медиите, общественият натиск. Последствията при провал: загуба на пост, обществено унижение, оттегляне, затвор. Но има важна особеност: може да се „прероди“ – дори паднал политик, често намира ново поле (бизнес, НПО, лобизъм). Съвременният мениджър залага капитала на компанията, кариерата и доходите си. Стресира се от конкуренция, финансов натиск, корпоративни борби. При провал го очакват уволнение, загуба на средства, репутационен удар. Но системата му позволява да започне отново – друг проект, друга фирма. Така че, стресът на владетеля е качествено по-различен: за него провалът често е край на живота, докато за политика или мениджъра – „само“ край на кариерата (което в модерния свят се преживява, макар и болезнено). Мениджърът, на когото не достигат 2 милиона, за да довърши строителството и да пусне фабриката в експлоатация; и работникът, на който не достигат два лева, за да сложи хляб на семейната маса вечерта, изпитват стрес по много сходен начин. Или не е така? На пръв поглед двата случая изглеждат напълно различни по мащаб – милиони срещу два лева. Но ако погледнем субективното преживяване на стреса, има нещо общо. Приликите са в чувството за недостиг – и мениджърът, и работникът са изправени пред „липса“, която блокира постигането на жизнено важна за тях цел. Притиснатост от времето – и двамата усещат, че ако не решат проблема бързо, ще последват тежки последици. Отговорност към другите – мениджърът към инвеститори, акционери, работници; работникът – към семейството си. Физиологичният ефект е сходен – безсъние, повишен пулс, тревожност – човешкото тяло реагира сходно, независимо дали става дума за два лева или за два милиона. Разликите са в мащаба и обратимостта. За мениджъра провалът може да е катастрофа за бизнеса, но личното му физическо оцеляване не е непосредствено застрашено. За работника липсата на хляб удря в базовото оцеляване на семейството – нещо, което по пирамидата на Маслоу по-силно „боли“. Мениджърът често има достъп до кредит, мрежи от контакти, възможности за преговори и други ресурси за справяне. Работникът може да няма никакви резерви или институции, към които да се обърне. Мениджърският проблем е голям, но често решим в дългосрочен план. Работническият проблем е малък по абсолютна стойност, но неотложен и болезнено конкретен. Стресът се преживява не според абсолютната стойност на липсата, а според близостта й до жизнените потребности и наличните ресурси за решение. За работника липсата на 2 лева може да е по-мъчителна от липсата на 2 милиона за мениджъра – защото поставя под въпрос самото оцеляване „тук и сега“.

Видеоклип за открит синус    Пациенти за импланти    Импланти в блок    Мини импланти    Екстраорални импланти

Бедният се присмял на богатия: каква е разликата между теб и мен? И аз, и ти ще умрем. Богатият му отвърнал: да, но аз ще умра веднъж, а ти умираш всяка вечер, в която не можеш да донесеш хляб на семейството си. Вярно ли е такова съждение? Буквално и двамата умират в крайна сметка - това е общата човешка съдба. Метафорично обаче думите описват две различни форми на страдание. Богатият често преживява по-остри, но по-рядко явни кризи (голяма загуба, крах на бизнеса, скандал). Той „умира веднъж“. Бедният често живее с хронична несигурност: липса на пари за хляб, сметки, здраве - това са множество малки „умирания“ (срам, безсъние, тревога, усещане за безизходица), които се натрупват и износват човека бавно. Психологически и физиологически това има реални последици: хроничният стрес води до високо кръвно, депресия, изтощение на волята и способността за дългосрочно планиране. Социално — постоянното неуспяване да покриеш базови нужди, руши достойнството, взаимоотношенията и надеждата. Важно е обаче да добавим нюанси. Има богати, които живеят в постоянен страх от загуба и изпитват хроничен стрес; има бедни със силна общностна подкрепа и висока психологическа устойчивост. „Умираш всяка вечер“ е мощен образ, но не е универсална истина за всеки беден човек. Изразът описва по-скоро социалната реалност на системна несигурност. Афоризмът като цяло, е емоционално и социално верен. Добре уловя неравенството между единичните драматични провали и изтощаващата ежедневна борба. Има десетки, ако не стотици произведения в литературата, подобни на "Приказка за стълбата" на Смирненски, в които богатите са "лоши", докато бедните - винаги "добри". Но истината е, че "богатият" трябва да взема непопулярни решения, за да съхрани бизнеса, съответно - работното място на бедния. Решения, за които бедният не знае, не осмисля и няма жизнения опит да прецени. Следователно - няма пълно щастие? Това е дълбокият и болезнен въпрос за перспективата на бедния и богатия, за ролята на литературата и за границите на човешкото щастие. Произведения като „Приказка за стълбата“ или социално-ангажираната литература от XIX–XX в. често представят богатия като „злодей“ и бедния като „жертва“. Това е художествено обобщение, целящо да изостри социалната чувствителност и да събуди състрадание, а не задължителна „истина“ за обществото. Реалността е много по-сложна: има безскрупулни богаташи, но и предприемчиви, щедри хора; има бедни, които са добродетелни, но и такива, които прибягват до кражби или насилие. Богатият носи тежестта на решенията – съкращения, оптимизация, инвестиции, риск. Често изглежда „лош“ в очите на работниците, защото неговите решения причиняват непосредствена болка, но същевременно именно те могат да спасят бизнеса от фалит. Отстрани бедният вижда само „резултата за себе си“ (загуба на работа, по-малка заплата), а не системния хоризонт на предприятието. Бедният живее „тук и сега“, често без резерви и буфери. За него една седмица без хляб е катастрофа. Липсата на перспектива и информация, го лишават от възможността да „разбере“ голямата картина. Оттам идва и драматичното противопоставяне: единият мисли в мащаб години и милиони, другият – в мащаб дни и левове. Има ли тогава пълно щастие? Не и в колективен план. В едно общество почти винаги има напрежение между различните слоеве – богатият трябва да пази системата, бедният иска сигурност. На индивидуално ниво е възможно човек да намери лично щастие, но то рядко е „пълно“. По-скоро е баланс: богатият може да има власт, но да няма спокойствие; бедният може да няма изобилие, но да има общност и близост. Още античните мислители (Епикур, Сенека) казват, че пълното щастие не идва от богатство или бедност, а от способността да управляваш желанията и да намираш смисъл. Следователно, няма пълно щастие в абсолютен смисъл, защото обществото е поле на противоречиви интереси. Всяко решение носи печалба за едни и загуба за други. Това, което е възможно, е относително щастие – баланс между лични потребности и осъзнаване на общата зависимост.

www.see-bulgaria.info    Крепостта във Видин    Иглолистни дървета    Хвойна    Имплантати Superline

Дентални импланти    www.bg-tourinfo.net    Зъбни импланти    www.bg-tourinfo.info    www.see-bulgaria.net

Първи имплант от системата Implantium    Базални импланти - информация    www.tourinfo-bg.net    www.bg-tourinfo.eu    Травми на зъбите

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Долночелюстен канал    Конична връзка    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи