Каменна кула

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Стане ли дума за крепост, съзнанието извежда мисълта за стени и кули. Кулата - това е висока гледна точка. Изгодна позиция. Поглед върху цялата картина. Искам подробен анализ на извечното желание на човека да се издига и лети нависоко. Защо? Какви предимства дава високото във всичките му измерения? Даже в олимпийския девиз го има. Защо човешкото съзнание иска да се издига? Кулата, както вече споменахме, е едновременно физически обект и символ — виждаш по-далеч, командваш територия, носи престиж. Желанието да се „издигаш“ — буквално (високо място, летене) и преносно (социално, духовно, технологично), е един от най-устойчивите човешки мотиви. Еволюционно и прагматично: виждаш първи, оцелявaш. Имайки по-добра видимост, по-рано си предупреден - и за лошо, и за хубаво. Отвисоко се откриват приближаващи хищници, врагове, природни опасности — време за реакция е животоспасяващо предимство. Имаш контрол върху територията. Който държи височината, често контролира пътища и ресурси (връх над долина, наблюдателна кула над проход). Извличаш ресурсна полза. Височините могат да дават специфични ресурси (пасища, водосборни зони, вятър за енергия), които са полезни за общността. Височината дава стратегическо военно предимство. Високата позиция дава по-добра линия на огън, по-лесно устояване в отбрана и психологическо превъзходство над атакуващия. Историята е пълна с крепости, цитадели и кули, издигнати заради това. „Птичият поглед“ подобрява планирането. Имаш глобален поглед върху сложни системи. Когато виждаш картината отгоре, можеш да откриеш модели, връзки и маршрути, които от нивото на детайлите са скрити. Това подпомага стратегията, прогнозата и навигацията. Създава се когнитивна илюзия на контрол. По-високо разположение, често дава чувство за контрол и яснота — това е ценен психологически ресурс за вземане на решения. Високото се асоциира и с по-добър социален и символен статус. Височината е маркер на престиж, власт и авторитет. Владетел в двореца на възвишение; лидер „на върха“ на социалната йерархия. Желанието да се изкачиш, често е стремеж към видимост и признание. Социални ритуали и архитектура (скулптури на високи колони, монументи, кули), използват височината като език на значимост. Летенето и височината, са метафори за освобождение от земната ограниченост: по-малко рамки, повече движение и скорост. Това обяснява защо човекът винаги е желал летене — от митове (Икар) до съвременни самолети и ракети. Това е първичният инстинкт на психологията на свободата и укротяването на границите. Издигането дава субективно усещане за сила и автономия — аз мога да гледам над нещата, да реагирам своевременно и да се съхраня. Височината е духовно-символна и митологична. Небето и планините са свързани с божественото и трансцендентното в почти всички култури. Изкачването към високо е ритуален акт (поклонение, пречистване, намиране на смисъл). В същото време митовете предупреждават за хъбрис (например Икар, Вавилонската кула). Повдигането без мъдрост води до падане. Тази двойственост е част от човешката история. Височината има технологично и икономическо измерение. Високите структури (кулите, небостъргачите, спътниците, комуникационните антени) позволяват по-ефективни комуникации, наблюдение, енергия (вятър/солар) и глобален обхват (сателити). Издигането е свързано с прогреса — „по-високо“ често означава „по-ново и по-ефикасно“. Олимпийското „Altius“ (по-високо) в съзнанието, отразява тази технологична и човешка динамика: постоянно надминаване на предишните граници. Височината, освен всичко друго, създава естетика, предизвиква възхищение и усещане за величие. Височината предизвиква съвършената комбинация от страх и възхищение — „сублимното“. Пейзажите от върха, гледките от кула или полет, доставят емоции, които хората ценят и търсят (в туризма, във фотографията, в изкуството). В играта, спорта и постиженията; спортните измерения (скокове, хвърляния, рекорди за висок или овчарски скок, авиация, алпинизъм), използват „високо“ като отчет на човешката способност да надскочи ограниченията. Това е и социално признание — „по-високо" се асоциира и е равно на "по-добре“ в много контексти.

Подробна информация за Пирин планина    Езера в Пирин    Град Пловдив    Рила

Съвременна каменна кула - сградата на община Габрово

Гигантизмът на соца, е право пропорционален на мизерията, до която доведе

В тази логика се вплитат нерядко и някои рискове и компромиси. Защо не винаги „високо“, означава добро? Енергийните разходи и ресурсната цена често стават неприемливо високи. Изкачването или летенето, изискват много енергия. Височината често върви с по-редки ресурси и трудности (височинна болест, студ, вятър). Височината е предпоставка и за изолация. От върха се вижда далеч, но може да се загуби контакт с детайлите и общността долу. Лидер, който е „на върха“, може да стане отстранен и губещ реалност. Но височината се използва и като мем в рекламата. "Колко сме самотни... на върха". Реклама на бира, която внушава, че сме самотни, защото сме единствени на върха. Всички останали са под нас. Митичните и историческите примери напомнят за опасността да се надцениш и да паднеш. Въпреки това, желанието е „извечно“. Защо? Защото има практически смисъл. Височината дава оцеляване, контрол и ресурсни предимства. Когато се топят снеговете, къщите в ниското се наводняват, а на високо оцеляват. Затова открай време хората са предпазливи да строят къщите си съвсем до реките. Има и когнитивна и социална награда. Височината дава по-голяма перспектива и признание, които подсилват мотивацията. Има силен емоционален и духовен заряд: височината е свобода, възхищение, стремеж към трансценденция. Това е оставило многовековен отпечатък и в културната валидност. Езикът, религията и митологията повтарят и подсилват тази ценност, включително „Citius, Altius, Fortius“ — "По-бързо, по-високо, по-силно". В крайна сметка, желанието да се издигаш, е смес от прагматизъм, стремеж към власт и престиж, любопитство и търсене на смисъл. Биологично развит стимул, който е бил адаптивен и еволюционно полезен. Но същевременно е култивиран и романтизиран чрез митове, религии и технологии.

Байкушевата мура    Информация за Башлийски езера    Връх Безбог    Планини в България

Каменна кула на крепостта Царевец във Велико Търново

Височината дава друг мащаб и перспектива

В българската история желанието за „високото“ се е проявявало едновременно прагматично, като отбрана, наблюдение, символично - престиж, религиозност, и културно. Съществуват няколко показателни примера. Например, сред крепости и стратегически височини. Царевец в днешния Велико Търново. Разположен е на висок хълм, ограден от река Янтра, виеща се долу в ниското. Височината дава естествена защита, видимост към околната територия и контрол върху пътищата. Високата позиция е била не само военна, но и символична — столицата на Второто българско царство, е буквално „над“ народа и владетелят е видим като господар на земята. Баба Вида във Видин, макар и на равнинен терен до Дунав, крепостта компенсира липсата на естествено възвишение с високи кули и стени. Кулите позволяват наблюдение по реката, което дава контрол върху търговията и сигурността. Това е пример, че дори когато природата не дава височина, човек я „строи“. Асеновата крепост в Родопите, между Асеновград и Бачковския манастир. Седнала на почти отвесна скала, крепостта е буквално недосегаема. Тук високото е чисто военна стратегия: малка войска може да се защитава срещу големи сили, защото достъпът е ограничен. Височината придава и ореол на непристъпност и божествена закрила. Перперикон в Източните Родопи. Свещено място на траките, изсечено във висока скала. Тук високото има религиозен смисъл: мястото е избрано не само за защита, а заради връзката с небето и боговете. Извършва се сливане на прагматично и духовно.

www.bg-dentist.net    Dental tourism    www.bg-tourinfo.com    Нашата рекламна програма

Друг тип каменна кула - минаре на джамия, в случая - в двореца в Балчик

Тънките, остри минарета, пробождащи небето, са извечен символ на мюсюлманския свят

Високото и християнството. Рилският манастир е разположен в Рила планина, отвсякъде обграден от висини. Мястото е избрано заради отдалеченост и „приближеност“ до небесното. Самият св. Иван Рилски е живял в пещера високо в планината. Съществуват множество църкви на височини. Традиция е, храмове да се изграждат на възвишения или върхове (например: църквата „Св. Троица“ в Банско, параклиси по върховете на Пирин, Родопи, Стара планина). Това дава усещане за духовно възкачване и „издигане към Бога“. Символни и властови примери разчитат на височината. Шуменската крепост, Плиска и Преслав - столичните центрове на Първото българско царство, използват височината и масивността на стените като демонстрация на сила. Кулите не само защитават, но и внушават престиж: „ние сме над вас, поданиците“. Множество монументални паметници от XX век, като споменатия паметник на Шипка, на самия връх, е символ на героизъм. Бузлуджа е идеологически монумент, издигнат високо в Балкана, за да бъде „над“ и да се вижда отдалеч. Тук високото е вече не само военна и духовна нужда, а идеологическа демонстрация. Червената петолъчка на върха на шпила, е обърната в посока север-юг, за да облъчва от двете страни на Балкана. Мечтата за полет вдъхновява Асен Йорданов (1906–1967) – един от първите български авиоконструктори, работил и в САЩ. Желанието му е, да даде на България „крила“. Списания, легенди, песни в началото на XX век, говорят за летене като нова свобода. Това е модерният израз на старото човешко желание за височина. В българската история „високото“ е практично (наблюдение и защита в крепости), символно (столици и храмове на възвишения), духовно (манастири и светилища в планини), идеологическо (монументи на върхове), и в крайна сметка — модерно (авиация, космос).

Протезиране с импланти    Дентална клиника в Пловдив    Зъболекар в Пловдив    www.bg-dentist.eu

Каменна порта - входът на крепостта на нос Калиакра

Викото е тържествено и божествено

Легендата за Майстор Манол е един от най-ярките български варианти на извечното желание на човека да лети. Тя съчетава в себе си митичното, трагичното и символичното — много близка по смисъл до гръцкия мит за Икар, но със свой собствен, локален български колорит. Майстор Манол е гениален строител, създаващ чудни религиозни сгради за османския владетел. В една от версиите, когато завършва поредния храм, владетелят решава да го убие, за да не може никога другаде да построи нещо толкова прекрасно. Манол предусеща опасността и прави за себе си крила — от дърво и пера. Полита, но пада и загива трагично. Манол не иска да бъде затворен, нито ограничен от властта. Полетът е опит за освобождение — буквално да избяга нагоре. Крилата са метафора за творческия дух. Майсторът не е просто зидар, той е създател, който иска да прекрачи границите на земното. Както Икар, така и Манол плаща цената за това извисяване. Легендата казва: човек може да иска да лети, но рискува да падне. Възможно е в основата на легендата да стои страхът на владетелите от свободните майстори-строители, които знаят тайни, символи и техники. Високото знание е опасно и трябва да бъде ограничено. Манол строи високо — храмове, извисяващи се над обикновеното. Когато вече не може да се издига със строеж, той буквално опитва да се издигне със себе си. Трагедията показва, че високото е привлекателно, но и опасно. Съпоставката с Икар, е много интересна. И двамата летят и падат, но Икар е млад и неопитен, а Манол е зрял майстор. При гърците, Икар е наказан за гордостта си; при българите, Манол става жертва на властта, при опит за бягство от потисничеството. Както легендите за летателните машини на Леонардо, така и Манол е видян като човек, който мечтае да надмине границите на своето време. Легендата за Майстор Манол е българският „архетип на полета“. Тя съдържа универсалния мотив: човек винаги ще иска да се издигне над земята, но винаги ще живее в напрежението между мечтата за свобода и опасността от падение. И Икар, и Манол изразяват жаждата на човека за „по-високо“ и свободата да надскочи ограниченията. Легендата за Майстор Манол носи белег на историческа реалност – подозрението, че властта унищожава свободния творец. Това е много близко до народната памет за тежките времена, когато талантът често е бил погубван. Ако Икар е мит за границите на човека пред Космоса, то Манол е легенда за сблъсъка на Гения с Властта. И двамата летят, и двамата падат, но по различни причини. Затова Икар е универсален символ за мярка, а Манол – национален символ за трагедията на твореца. И двете истории показват вечното напрежение между земното и небесното. Но докато Икар е мит за мярката и послушанието, Манол е мит за творчеството и жертвата.Сравнението между Майстор Манол и Икар, извежда на преден план общите мотиви и различията, които отразяват културните контексти – антична Гърция срещу средновековно-българската традиция.

Хисар    www.bg-dentist.com    Базални импланти - информация    Лекцията на д-р Хоо

Паметникът на връх Шипка също представлява каменна кула

Гледайки паметника отдолу нагоре, човек несъзнателно улавя величието на падналите за свобода

Идеята за полет, за високо, не е ли опит на човека да разкъса ограниченията, оковите на своята биология? Има биологични видове, които природата е надарила с подобни възможности - прилепи, летящи риби, какавиди, които стават пеперуди. Идеята за полет и издигане, е не просто тактическо или символично желание, а основна битка на човека със собствената му биология. Човекът е „ограничено“ биологично същество. Няма крила, няма естествен механизъм за летене. За разлика от птиците и прилепите, нашето тяло е тежко, с неподходяща мускулатура и кости. Сетивният и пространствен хоризонт на хората не е най-доброто, познато в природата. На земята виждаме ограничено. От височина зрителното поле се разширява, прехвърля се от индивидуално към глобално. Ние сме „бавни“ същества, които зависят от краката си. Полетът обещава свръхскорост и независимост. Желанието за високо е форма на „несъгласие“ с ограниченията на тялото. Пеперудата (какавида - летящо същество), е символ на трансформацията. От земно и пълзящо, към въздушно и свободно. Човекът вижда в това архетип на собственото си желание да надмине тялото си. Прилепите и птиците са близки до нас по биология (гръбначни), но имат „подарък“, който ние нямаме. Това събужда завист и опит за подражание. Летящи риби, катерици, семена (кленови „хеликоптери“) - природата е показала, че и неподозирани организми могат да се издигнат, поне за кратко. Човекът вижда доказателство, че и „невъзможното“ е възможно. Полетът се възприема като „разкъсване на оковите“. Физически: освобождение от гравитацията – най-силната „окова“ на биологията. Екзистенциално: освобождение от смъртността и тленността. Високото често се възприема като по-близо до божественото, безсмъртното. Психологическо освобождение от теснотата на земното ежедневие, от границите на „тук и сега“. Неслучайно в митове и религии „летенето“ често се приравнява със спасение или възнесение (Илия, Христос, ангелите). Технологията се превръща в „биологично дописване“ на човешките възможности. Чрез крила на парапланер, самолет, ракета, човекът опитва да поправи онова, което природата му е отказала. Олимпийското „по-високо“, спортът, науката, архитектурата – всички те са опити да надхвърлим пределите на тялото. Космосът е най-крайната форма на този стремеж: не просто полет, а излизане отвъд земната атмосфера – окончателно „разкъсване на оковите“. Но, желанието за високо, е двулико. От една страна – свобода, преодоляване на ограниченията, възможност за нови хоризонти. От друга – риск, гибел, „наказание“ за прекрачването на границите (Икар, Майстор Манол). Тази амбивалентност прави темата вечна: човекът не може да спре да иска, но и винаги е предупреден, че ще плати цена. Идеята за полет и височина, е именно опит да се разкъсат биологичните окови. Човекът гледа към видовете, които природата е надарила с криле или плавници за летене, и вижда в тях образ на собствената си мечта: „Защо не и аз?“ Оттам идват митове, религии, архитектура, технологии – всичко, което е опит да се надскочи биологията и да се достигне „повече от човешкото“.

Язовирите в България    Информация за река Дунав    Гръцки огън    Хасково

Ужасяваща каменна кула - остатък от времето на соца в центъра на Шумен

Без коментар

Градове в България    Облаци    Мемориал на жертвите на комунизма    Кръстатата казарма

Каменна кула на брега на Черно море край Несебър

Всяка височина край равното море, дава прекрасна гледна точка навътре в него

Черно море    Бъндеришки езера    Бургас    Снимки от Бургас

Каменна кула с много богата история - Болярската къща в Мелник

Височината - символ на власт и престиж

Маршът на Бдинци    Бдинският пехотен полк    Белоградчик    Връх Безбог

Каменна кула - паметник в град Копривщица

Символът на саможертва - високата каменна грамада

Арбанаси    Крепостта Баба Вида    Батак    Информация за Башлийски езера

Цена на зъбен имплант    Синуслифт    Eла    Александър Невски

Зъбни импланти - цена    Видове зъбни импланти    Титаниеви импланти    Поставяне на зъбни импланти

Диоден лазер    Базални импланти - какво представляват    Принцип на солидарността    Силиконови гръдни импланти

Костна пластика    Контакт с авторите на портала    Зъбен имплант    Базални импланти - обективен анализ

Костни дистракции    Новини от имплантологията    Двуетапно повдигане на синусов под    Синус лифтинг

Клинични случаи с импланти    Върхове в Пирин    Балонен синус    Първи балонен синус

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Цени на зъбните импланти    Циркониеви корони    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи