Крепостта във Видин

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Явор Симеонов

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

В много крепостни зидове или зидове на сгради се ползват както каменни блокове, така и тухли. Това важи и за крепостта Баба Вида. Само за икономия ли се смесват или имат освен това функционални и естетически предимства? Използването на смесени материали, като каменни блокове и тухли, в зидарията на крепости и сгради, очевидно не е само въпрос на икономия. Комбинацията от двата материала често е резултат от инженерни, функционални и естетически съображения. Има доста, но ето само някои от основните причини за смесването им: Използването на смесени материали влече след себе си някои функционални предимства. Например, здравина и стабилност. Каменните блокове са изключително здрави и устойчиви на натиск. Осигуряват стабилна основа и носеща структура. Тухлите се комбинират лесно с камък, защото могат да се използват за запълване на междинни пространства или за свързване на различни секции. Могат да се поставят като гъвкав елемент, който облекчава напрежението в конструкцията. Лесна е и адаптацията към терена. Тухлите са по-лесни за обработка и позволяват запълване на неравности между големите каменни блокове. В райони с различни сеизмични натоварвания, тухлите могат да омекотят напрежението между камъните и да намалят риска от напукване. Освен това, те се славят и с по-добра изолация. Тухлите имат по-добри топлоизолационни свойства от камъка. Смесената зидария може да помогне за поддържане на по-стабилна температура в сградите. В крепостите, тухлите често се използват за изграждане на вътрешни стени, които са по-малко изложени на външни влияния. Отделно от всичко казано дотук, тухлите имат и естетически предимства. Осигуряват приятен за окото контраст в текстурите и цветовете. Камъкът придава масивност и монументалност, докато тухлите могат да добавят декоративни елементи и цветен контраст. Орнаменти и детайли се оформят по-лесно посредством тухли.

Принципите и хуморът    Подпочвени води    Еврейски заговори

Видинската крепост е със славна история, но днес е забележителен обект за изследване от учени и за туризъм от посетители. Каква е световната практика за превръщане на място като това, в незабравима атракция за посетителите в Европа, в Шотландия, в САЩ и навсякъде по света? Превръщането на исторически крепости в незабравими туристически атракции е световна практика, която съчетава историческо съхранение, интерактивни преживявания и модерни технологии. В различни държави крепости като Баба Вида са адаптирани по начини, които ги правят атрактивни както за учени, така и за туристи. Европейски подходи: Франция, Германия, Италия. Интерактивни музеи и експозиции. Например в замъка Каркасон (Франция) и замъка Хоенцолерн (Германия) има дигитални дисплеи, възстановени интериори и анимирани сцени от миналото. В Италия в Кастел Сант’Анджело (Рим) има специални нощни турове със светлинни ефекти. Рицарски турнири и възстановки. Уиндзорският замък (Великобритания) и замъкът Грималди (Франция) организират живи исторически възстановки, където посетителите могат да видят как са изглеждали средновековните битки. Виртуална реалност (VR) и добавена реалност (AR). Тауър ъф Лондон има AR обиколки, при които туристите виждат как са изглеждали помещенията преди векове. Замъкът Шомон (Франция) използва 3D холограми на рицари, крале и дами от миналото. Шотландия – крепости, свързани с легенди. Разказване на легенди. Замъкът Единбург – представя легенди за призраци и средновековни истории чрез звукови и светлинни ефекти.

Тухлите са по-лесни за моделиране и често се използват за създаване на сложни детайли – арки, корнизи и други декоративни елементи. В крепости, като тези от римския или византийския период, тухлите често се използват за украса на фасадите чрез редуване на тухлени и каменни слоеве. Естествено има и съществени икономически съображения. В райони, където тухлите са по-лесни за производство или локално по-достъпни, те често се използват за намаляване на разходите, докато камъкът се запазва за критични конструкции (основи, ъгли, крепостни кули). Изграждането на зид само от камък е по-бавно и изисква повече усилия, докато тухлите могат да ускорят строителния процес, пестейки труд и време. Нека приведем някои исторически примери, за да обосновем по-добре тази теза. В римската архитектура, римляните често използвали тухли в комбинация с камък. Тухлите били по-лесни за производство и транспортиране, а камъкът се използвал за ключови структури като основи, арки и колони.

Организъм    Иглолистни дървета    Синергистини    Сулфонамиди

Замъкът Стерлинг използва актьори, които влизат в ролята на кралски особи и войници. Тематични фестивали. В Шотландия крепости като Юън и Уркхарт организират традиционни шотландски игри, музикални вечери с гайди и дегустации на уиски. САЩ – крепости, превърнати в интерактивни музеи. Фортове, адаптирани за туристи. Форт Аломо (Тексас) е превърнат в интерактивен музей, където посетителите могат да преживеят битката за независимост на Тексас. Форт Съмтър (Южна Каролина) използва модерни аудио-визуални ефекти, за да покаже Гражданската война в САЩ. Експериментални археологически обекти. В някои крепости като Форт Тикондерога (Ню Йорк) туристите могат да изпробват исторически оръжия, да готвят храна по стари рецепти и да носят средновековни доспехи. Световни иновации в представянето на крепости. Нощни спектакли със светлинни проекции – например в Мон Сен Мишел (Франция). „Живи музеи“ с актьори – популярни в Шотландия, Англия и Ирландия. Образователни програми за деца и семейства – използвани в много европейски замъци. Гастрономически събития с исторически менюта – например в Чешката република и Австрия. Как може Баба Вида да стане още по-голяма атракция? VR и AR обиколки – възстановяване на средновековния Видин чрез виртуални технологии. Средновековни фестивали – с възстановки на битки, рицарски турнири и традиционна кухня. Тематични нощни турове – със светлинни и звукови ефекти. Исторически интерактивни зони – където туристите могат да пробват доспехи и оръжия. Баба Вида има огромен потенциал да бъде световна туристическа дестинация, ако се внедрят модерни технологии и интерактивни преживявания. Може да се приложат различни подходи. Например, откриване на неизвестни данни, артефакти (без да поощряваме незаконно иманярство) и поощряване на тези, които са направили принос.

Кой може да организира това? От какъв фонд да бъдат изплащани поощрителните суми? Това е идеята – стимулирането на научни открития и запазването на историческото наследство чрез официални канали може да допринесе много за развитието на крепостта Баба Вида като културна и туристическа атракция. Кой може да организира такава инициатива? Държавни институции: Министерството на културата на България – може да създаде специална програма за финансиране на археологически открития и стимулиране на законните проучвания; Национален институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) – отговаря за реставрацията и съхранението на паметници; Община Видин – може да организира регионални награди за хора, които съдействат за опазването на Баба Вида. Академични и изследователски институции: БАН (Българска академия на науките) и университети като Софийския университет и Великотърновския университет могат да организират официални разкопки. Археологически музеи – могат да приемат намерени артефакти и да ги включат в постоянни експозиции.

Крепост Калето    Язовир Калин    Язовир "Карагьол"   

Частни фондации и спонсори. Частни културни фондове, банки и компании могат да финансират разкопки в замяна на популяризиране на техния принос. Фондации за културно наследство (например "Америка за България" често финансира подобни инициативи). Откъде могат да идват средствата за поощрения? Финансови източници: 1?. Държавен бюджет – чрез Министерството на културата, където може да се създаде специален фонд за награждаване на легални открития. 2?. Европейски програми и фондове – ЕС финансира културното наследство чрез Програма „Творческа Европа“ и фондове за опазване на паметници. 3?. Туристически приходи – част от средствата, събрани от билети за крепостта Баба Вида, могат да се отделят за археологически открития. 4?. Дарения и спонсорство – компании и частни дарители могат да подкрепят инициативи. Как може да се поощри приносът на откривателите? Официални награди – например „Откривател на годината“ за законно предадени артефакти. Финансови стимули – еднократни премии или стипендии за изследователи. Публично признание – включване на имената на откривателите в музеи или информационни табели в крепостта. Научни публикации и участия – предоставяне на възможност за публикации и представяне на откритията.

Боян Чонос    Умиращият воин    Пещера Магурата;

Как да се предотврати незаконното иманярство? Вместо да се поощрява незаконното копаене, може да се създаде регистрирана платформа, където хората да съобщават за находки и да получават награди. Легални археологически експедиции – хората, които открият нещо важно, могат да го предадат на музеите и да бъдат наградени. Кампания за осведоменост – разяснителни програми, че незаконните разкопки лишават България от културното ? наследство. Сътрудничество с полицията и местните власти – за ограничаване на иманярската дейност. Създаването на официален „Фонд за културно наследство“, който да стимулира законни открития и изследвания, може да направи Баба Вида и други исторически обекти още по-привлекателни за учени и туристи. Важно е този процес да бъде прозрачен и съобразен с най-добрите международни практики, за да бъде успешен. Може би най-добре би било, да се ангажират младите хора - ученици и студенти. Така те ще научат по-добре родната история и ще добият практически изследователски навици и ще бъдат участници в такива практики. Какви възможности са се доказали вече по света? Напълно съм съгласен! Ангажирането на ученици и студенти е най-добрият начин да се съчетаят образование, научни изследвания и опазване на културното наследство. По света вече има успешни програми, които насърчават младите хора да участват в археологически проучвания, исторически възстановки и дигитални проекти.

Доказани практики по света за включване на младите в исторически проучвания. 1. Образователни археологически лагери (field schools). Пример: Великобритания – Програмата „DigVentures“. Ученици и студенти работят редом с професионални археолози на реални разкопки. Учат се как да използват археологически инструменти, да картират находки и да анализират артефакти. В България също има подобни инициативи – например лятната археологическа школа в Никополис ад Иструм (близо до Велико Търново). Пример: Италия – разкопките в Помпей. Университети канят международни студенти да участват в реставрацията и дигиталното документиране на древните руини. Проектите включват сканиране на артефакти, 3D моделиране и исторически анализ. Как може да се приложи в България? Организиране на летни археологически лагери в Баба Вида. Включване на ученици от исторически и географски гимназии. Създаване на сертификационни програми, за да се признае участието им в такива проекти. 2. Исторически възстановки и интерактивни събития. Пример: Франция – фестивалите в Каркасон. Възстановки на средновековни битки, където младите хора участват като актьори, рицари и занаятчии. Провеждат се обучения по средновековна ковачница, грънчарство и текстилно производство. Пример: Шотландия – „Living History“ в Единбургския замък. Ученици и студенти играят ролята на войници, кралски съветници и придворни дами. Използват се автентични костюми и старинни оръжия. Как може да се приложи в България? Организиране на средновековни дни в Баба Вида с участие на ученици като рицари, войници, занаятчии. Провеждане на образователни уъркшопи за стрелба с лък, средновековно готвене и бойни техники. 3. Дигитални и технологични проекти (VR, 3D модели, онлайн музеи). Пример: САЩ – програмата „Digital Archaeology“. Ученици използват дронове, 3D скенери и VR технологии за дигитално възстановяване на стари сгради. Проектиран е виртуален тур на Гражданската война чрез VR. Пример: Германия – интерактивни мобилни приложения за замъци. Студенти създават AR приложения, които позволяват на туристите да видят как е изглеждала крепостта през Средновековието.

Мальовица    Църкви и манастири    Планини в България

Учениците участват в изграждането на дигитални 3D модели на руини. Как може да се приложи в България? Създаване на ученически VR проекти за Баба Вида – как е изглеждала през различни епохи. Разработка на мобилно приложение с исторически игри и викторини. Използване на дронове и 3D моделиране за дигитализация на крепостта. 4. Образователни програми и състезания. Пример: Полша – „Archaeology for Schools“. Организирани състезания по история и археология за гимназисти. Най-добрите ученици печелят стипендии и участие в разкопки. Пример: Гърция – университетски програми за антична история. Студентите разработват изследователски проекти и водят екскурзии за ученици в археологически обекти. Как може да се приложи в България? Организиране на национални конкурси за исторически есета и проекти. Създаване на ученически клубове по археология и история в гимназиите. Провеждане на образователни работилници и лекции с археолози и историци. Как Баба Вида може да стане пример за ангажиране на младите? Летни археологически лагери – учениците участват в разкопки и се учат на теренни изследвания. Исторически фестивали и възстановки – младежите пресъздават живота в крепостта. VR и дигитални проекти – създаване на интерактивни турове и мобилни приложения. Образователни състезания – популяризиране на историята чрез ученически и студентски инициативи. Тези програми ще помогнат на младите хора да се докоснат до миналото, да изградят практически умения и да станат посланици на българското културно наследство. идеята е по някакъв начин крепостта Баба Вида да стане отново жив обект; не само артефакт от миналото. Ако Баба Вида стане място, където историята се преживява, а не само се изучава, това ще я направи по-привлекателна за посетители и ще ангажира повече хора в нейното опазване. Ето няколко идеи как да стане "живо" историческо място: Ролева игра "Живата крепост" – посетителите влизат в роли (войници, търговци, занаятчии) и преживяват ежедневието на средновековен град. Училище по средновековни занаяти – работилници за коване, грънчарство, тъкачество, които дават практически умения. Нощни обиколки и интерактивни представления – легенди и истории, разказани със светлинни и звукови ефекти. Военни демонстрации – тренировки по стрелба с лък, бой с мечове, тактики на отбраната.

Дигитална експедиция – мобилно приложение с мисии, загадки и разкриване на тайни на крепостта. Ако се приложат няколко такива елемента, крепостта може да стане център на културни и образователни събития, а не просто музей на открито. След като България вече е в Шенген, би могло да се помисли за международни екипи, които да се борят за приноси по отношение на Баба Вида. Примерно, екипи от Дунавските страни. Без възрастови ограничения. А защо не и от целия свят? Международното участие би могло да доведе до: Културен обмен – експерти, студенти и любители на историята от различни страни ще допринесат със своите знания и опит; Обединение на Дунавските държави – много от тях също имат средновековни крепости и споделена история с България; Споделяне на иновации – различни подходи в реставрацията, дигитализацията и управлението на исторически обекти; Популяризиране на Баба Вида в световен мащаб – участие на чуждестранни екипи ще я превърне в международно разпознаваем обект. Това може да се организира чрез: Европейски програми и финансиране (като „Креативна Европа“ и „Еразъм+“). Партньорства с университети – съвместни проекти между български и чуждестранни студенти. Международни фестивали и конкурси – състезания за реставрация, дигитално моделиране, исторически възстановки.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Турция не е Дунавска страна, но е наш съсед. Векове управлението във Видин е било османско, турско. Днес ние сме партньори в НАТО. Част от промените по крепостта Баба Вида, са правени от османските управници. Какви възможности има за сътрудничество в изследователската работа по крепостта Баба Вида с турски изследователи, ако напълно загърбим минали предразсъдъци? Сътрудничеството с турски изследователи може да бъде изключително полезно и да даде нови перспективи за проучването на Баба Вида. Ето няколко възможности: Исторически изследвания и архиви – турските архиви съдържат множество османски документи, които могат да хвърлят светлина върху управлението на Видин, строителните промени в крепостта и живота в региона. Съвместни изследвания с турски историци и архивисти биха могли да разкрият нови данни. Археологически и реставрационни проекти. Турция има богат опит в консервацията на културно наследство. Турски експерти могат да се включат в проекти за проучване и реставрация на османски елементи в крепостта. Научни конференции и публикации. Организиране на съвместни форуми, където български и турски историци, археолози и културолози да представят своите изследвания върху Баба Вида и османското влияние във Видин. Културни и образователни проекти. Образователни инициативи за ученици и студенти от България и Турция, които да изследват общата история чрез обменни програми, изложби и дигитални проекти. Дипломатически и институционални партньорства – Включване на турски университети, институти за културно наследство и дори официални институции като част от международна изследователска програма. Такъв подход може не само да разкрие нови исторически данни, но и да създаде устойчиво културно сътрудничество, което да бъде пример за изследване на общото минало без предразсъдъци.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Мусала    Нощен Видин    Отовишки връх

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Пазвантоглу    връх Калин    Смърч