Снимки на крепостта във Видин

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Явор Симеонов

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Виждаме, че завършекът на крепостните стени, е от иззидани тухли. По каква причина? В много крепостни зидове или зидове на сгради се ползват както каменни блокове, така и тухли. Само за икономия ли се смесват или имат освен това функционални и естетически предимства? Използването на смесени материали, като каменни блокове и тухли, в зидарията на крепости и сгради, очевидно не е само въпрос на икономия. Комбинацията от двата материала често е резултат от инженерни, функционални и естетически съображения. Има доста, но ето само някои от основните причини за смесването им: Използването на смесени материали влече след себе си някои функционални предимства. Например, здравина и стабилност. Каменните блокове са изключително здрави и устойчиви на натиск. Осигуряват стабилна основа и носеща структура. Тухлите се комбинират лесно с камък, защото могат да се използват за запълване на междинни пространства или за свързване на различни секции. Могат да се поставят като гъвкав елемент, който облекчава напрежението в конструкцията. Лесна е и адаптацията към терена. Тухлите са по-лесни за обработка и позволяват запълване на неравности между големите каменни блокове. В райони с различни сеизмични натоварвания, тухлите могат да омекотят напрежението между камъните и да намалят риска от напукване. Освен това, те се славят и с по-добра изолация. Тухлите имат по-добри топлоизолационни свойства от камъка. Смесената зидария може да помогне за поддържане на по-стабилна температура в сградите. В крепостите, тухлите често се използват за изграждане на вътрешни стени, които са по-малко изложени на външни влияния. Отделно от всичко казано дотук, тухлите имат и естетически предимства. Осигуряват приятен за окото контраст в текстурите и цветовете. Камъкът придава масивност и монументалност, докато тухлите могат да добавят декоративни елементи и цветен контраст. Орнаменти и детайли се оформят по-лесно посредством тухли.

Организъм    Боян Чонос    Иглолистни дървета    Орлова папрат

Бабини Видини кули

Непристъпният крепостен зид

Тухлите са по-лесни за моделиране и често се използват за създаване на сложни детайли – арки, корнизи и други декоративни елементи. В крепости, като тези от римския или византийския период, тухлите често се използват за украса на фасадите чрез редуване на тухлени и каменни слоеве. Естествено има и съществени икономически съображения. В райони, където тухлите са по-лесни за производство или локално по-достъпни, те често се използват за намаляване на разходите, докато камъкът се запазва за критични конструкции (основи, ъгли, крепостни кули). Изграждането на зид само от камък е по-бавно и изисква повече усилия, докато тухлите могат да ускорят строителния процес, пестейки труд и време. Нека приведем някои исторически примери, за да обосновем по-добре тази теза. В римската архитектура, римляните често използвали тухли в комбинация с камък. Тухлите били по-лесни за производство и транспортиране, а камъкът се използвал за ключови структури като основи, арки и колони.

Варна    Велико Търново    информация за Видин

Хексагоналната кула на преден план

Между квадратните и кръглите кули, хексагоналните имат редица предимства

Византийските крепости и църкви ползвали смесената зидария от камък и тухли, понеже тя създавала красиви и устойчиви конструкции. Червените тухли често се използвали за декоративни ивици или геометрични мотиви. В средновековните крепости тухлите били използвани за ремонт на стари каменни стени, като осигурявали по-лесна и бърза поправка. Ето някои практически примери за разпределение. Най-честата употреба на каменните блокове, е за основи, ъгли (контрафорси), носещи стени. В зони, където е необходима устойчивост на натиск и удари. На тухлите: за вътрешни стени, арки и сводове. За елементи, които трябва да бъдат по-леки и декоративни. Смесването на каменни блокове и тухли е гениален строителен подход, който съчетава здравина, функционалност, естетика и икономия. Тази комбинация не само улеснява строителния процес, но и позволява създаването на конструкции, които са трайни, практични и красиви.

Стара планина    Катедрален храм Свети Димитър - Видин   Телеграф капия

Изборът на зид зависи от нуждите, от бюджета и от местоположението. Ако се търси защита, каменният зид е най-добрият избор. За естетика и баланс – дървената ограда, а за екологичност и естествен вид – живият плет. Каменните стени и зидове се зидат от различни по качества камъни. Кои породи скала или камък са най-предпочитани и често ползвани за каменни зидове? За изграждане на каменни зидове най-често се използват устойчиви и дълготрайни скали, които са лесни за обработка и поддържат своята структура и естетика във времето. Сред най-популярните породи скали е гранитът. Той е изключително здрав, твърд и устойчив на атмосферни влияния. Естетичен и с разнообразни цветове (сив, розов, черен, червен). Притежава ниска абсорбция на вода, което го прави устойчив на замръзване. Гранитът е подходящ за зони с екстремен климат (дъжд, сняг, студ). Издържа на тежки натоварвания. Същевременно този камък е труден за обработка поради твърдостта си. По тази причина е и по-скъп в сравнение с други материали. Използва се за зидове, които изискват здравина и трайност, като подпорни стени, основи и огради. Варовикът е друг материал, често ползван при вдигане на каменни стени. Мека и пореста скала, лесна за рязане и оформяне. Притежава светъл и топъл цвят (бял, жълт, кремав). Достатъчно здрав за декоративни и защитни зидове. Варовикът е естетически привлекателен и придава традиционен вид. Лесен за обработка и използване. За съжаление, той е уязвим на влага и замръзване (може да ерозира с времето). Изисква допълнителна защита в суров климат. Често е използван за декоративни зидове и фасади, както и в по-сухи климатични региони. Зидове от пясъчник. Това е сравнително мека скала, съставена от компресиран пясък. Пясъчникът е богат на цветове – от жълтеникав до червен и кафяв. Лесен е за рязане и обработка. Добре се интегрира в естествената среда, но е по-малко устойчив на влага и ерозия. Изисква защита в региони с висока влажност. Подходящ е за декоративни зидове, градински конструкции и места с умерен климат.

Карта на уеб-проекта bg-tourinfo.com    Сливен    София

Водната стена пред каменната

Тъпият ъгъл при строителството на стената, дава предимства на защитниците й пред правите ъгли

Нека сега погледнем на зидовете от друг ъгъл. Кой вид зидове според материала, от който са изградени, е най-устойчив на земетресения? Устойчивостта на зидове при земетресения, всъщност зависи не само от материала, но и от структурата на сградата, техниките на изграждане и начина на свързване на елементите. Някои видове зидове се справят по-добре при сеизмични натоварвания. Какво показват анализите на най-устойчивите материали за зидове при земетресения? Армиран зид от тухли или бетонни блокове са много здрави и устойчиви. Тухлите или бетонните блокове се подсилват с арматура (стоманени пръти) или се комбинират с железобетонни пояси. Арматурата добавя гъвкавост и здравина, което намалява риска от разрушаване при вибрации. Бетонните блокове са по-устойчиви на натиск от традиционните тухли. Обаче, изисква се по-сложна техника на изграждане. Подходящи са за региони с висока сеизмична активност, където устойчивостта е приоритет.

Русе    Седемте Рилски езера    Еврейската синагога

Крепостните стени по своята природа са били отбранителни съоръжения. Какви материали е трябвало да бъдат вложени в тях, за да издържат на упорити физически атаки, опити за запалване и други начини за разрушаване и преодоляване? В различни региони и епохи, крепостните стени са били изграждани от разнообразни материали, подбрани така, че да осигуряват максимална устойчивост на физически атаки, огън и други разрушителни средства. Изборът на материали зависи от местната геология, технологията на строителство и ресурсите на съответната култура. Основни материали и тяхната роля са били каменните блокове. Използвани са варовик, гранит, базалт, пясъчник и други здрави видове камък. Камъкът е бил основен материал заради своята устойчивост на удари и издръжливост на атмосферни влияния. Труден за разрушаване с обичайните обсадни оръжия (като тарани). Невъзпламеняем. Дълготраен и устойчив на ерозия. Например, стените на "Баба Вида" край Видин са изградени от камък, вероятно добит от близки каменоломни. Друг основен материал била глината и кирпичът. Глината и кирпичът (сушени тухли) са били често използвани в региони с недостиг на камък, като в Месопотамия или Египет. Това е лесен и евтин материал, но по-малко устойчив на огън и силни удари. Често бил комбиниран с дървени конструкции за подсилване. Дърво е използвано за вътрешни укрепления, порти, платформи и палисади. То е лесно за обработка и бързо изграждане. Притежава гъвкавост при абсорбиране на удари. Но в същото време е силно податливо на запалване. По-малко трайно е в сравнение с камъка. Печени тухли са използвани в по-късни периоди, особено в Римската империя и Средновековието. Те са здрави и устойчиви на атмосферни влияния. Добра алтернатива на камъка, в райони с ограничен достъп до кариера. Крепостните зидове са пълни и с варов разтвор и хоросан, които са свързващи материали. Камъните и тухлите, са били съединявани с варов разтвор, който е осигурявал допълнителна здравина на конструкцията. Хоросанът притежава висока устойчивост на влага и замръзване. Добре поема напрежението от удари. Метални елементи като железни порти, панти и крепежни елементи са добавяли издръжливост на критични точки в стените на крепостта. Осигурявали са по-голяма устойчивост на портите срещу удари с тарани. Давали са допълнителна защита срещу опити за подпалване. В градежите са ползвани и комбинация от материали. За максимална ефективност, стените често са изграждани от различни слоеве и материали: Външни слоеве от камък за защита. Вътрешни слоеве от по-леки материали, като глина или тухли, за запълване и допълнителна здравина. Как всички тези материали се справяли със заплахите? Камъкът и дебелите стени са били основната защита срещу физически атаки - тарани и обсадни оръдия. Невъзпламеняемите материали като камък и печени тухли са осигурявали защита срещу подпалване. Подсилването на стените с ровове и кули е затруднявало нападенията. Крепостните стени са били резултат на инженерна прецизност и внимателен подбор на материали, които да осигурят максимална издръжливост срещу всякакви заплахи.

Тетрациклини    Лицево-челюстна хирургия - Друга патология    Родопи

Крепостна стена. Щом е крепостна, това означава, че зад нея или в нея има построена крепост. Средство за пасивна защита на крепостта. Това ли се е оказала най-ефективната защита за сгради и хора в древността? Крепостните стени наистина са били едно от най-ефективните средства за защита на сгради и хора в древността, но тяхната роля е била част от комплексна система за отбранителна стратегия. Някои ключови аспекти за тяхната ефективност са били физическата бариера, контролът на достъпа и психологическия ефект. Физическите бариери са служили като основна преграда срещу нападения, особено срещу пехота, конница и по-късно обсадни машини. Дебелите стени са били трудни за разрушаване с наличните технологии в древността. Контрол на достъпа. Крепостните стени са ограничавали влизането и излизането от защитената зона, като вратите са били най-уязвимите точки, често допълнително укрепени с кули и порти. Психологически ефект.

Червена гордост    Рила    Рилски езера

Самото наличие на крепостни стени е действало възпиращо върху враговете. Нападателите често са се колебали дали да инвестират време и ресурси за дълга обсада. Какво точно е правело защитата ефективна? Ето няколко основни фактора. Височина и дебелина. Колкото по-висока и масивна е била стената, толкова по-трудно е било за нападателите да я преодолеят. Разположение. Крепостите често са изграждани на стратегически места – върху хълмове, до реки или други естествени прегради, което е затруднявало достъпа до тях. Кули и бойници. Кулите са осигурявали височина за наблюдение и нападение, докато бойниците са позволявали защитниците да стрелят по врага, като същевременно остават защитени. Ровове и допълнителни укрепления. Рововете, пълни с вода или просто дълбоки и стръмни, са били още една линия на защита, която е забавяла врага. Само крепостните стени ли са били формата за защита или е имало и други стратегии за защита?

Пловдив    Частниците погребаха България    Рациария

В миналото освен на крепостните стени, гарнизоните са разчитали и на активна защита. Отбраната е включвала активни действия – контраатаки, използване на обсадни машини срещу нападателите и изненадващи удари. Хората в крепостта не само са чакали нападенията, но са били въоръжени и обучени да ги отблъснат; съставлявали са въоръжен гарнизон. Използвали на терена. Често крепостите са били проектирани така, че да използват естествените особености на терена за усилване на защитата – стръмни склонове, тесни проходи и т.н. Планирано снабдяване. Добрите крепости са имали запаси от храна и вода, които са им позволявали да издържат дълги обсади. Крепостните стени са пасивна защита; те са били изключително ефективни в определени исторически периоди, но не винаги са гарантирали сигурност. С развитието на обсадни машини и технологии (катапулти, таран, кулове), стените стават по-уязвими. С появата на барута и артилерията, т.е., на огнестрелните оръжия, крепостните стени започват да губят своето значение. В крайна сметка, крепостните стени са били ключова част от отбраната, но тяхната ефективност е зависела от умението на защитниците да ги използват заедно с други стратегии и технологии. Те са служили като пасивна преграда, но истинската сила на отбраната винаги е била в хората, които са ги защитавали.

Дженгал    Езера в Пирин    Снимки от връх Дженгал и Централен Пирин

Кои са отбранителните съоръжения и атрибути, които са били най-често вграждани в крепостните стени; доказали своите предимства и качества през вековете? Крепостните стени са включвали редица отбранителни съоръжения и атрибути, които са били проектирани да осигурят максимална защита срещу враговете. През вековете тези елементи са се усъвършенствали и адаптирали към новите заплахи и технологии. Тези са най-често използваните и доказали своята ефективност отбранителни съоръжения: Кули. Кулите са осигурявали стратегически предимства за наблюдение и стрелба. Обикновено са били разположени на равни интервали по стените, в ъглите и над портите. Височината е давала възможност за по-добро наблюдение и защита. Позволявали са на защитниците да стрелят под ъгъл, покривайки по-голяма зона. Бойници. Тесни вертикални отвори в стените, предназначени за стрелба с лък, арбалет или огнестрелни оръжия. Често с тясна вертикална цепка отвън и разширение отвътре за по-голяма свобода на движение. Позволявали на защитниците да стрелят безопасно, без да се излагат на опасност. Зъбчати корони (мерлони и бойници) Зъбците са редуващи се високи и ниски части по върха на стените. Мерлоните осигурявали прикритие, докато бойниците между тях служели за стрелба. Осигурявали защита за защитниците, докато наблюдават или атакуват врага. Портали и порти. Подвижни решетки (герси). Тежки железни или дървени врати, които се спускали бързо, за да блокират достъпа. Двойни врати. Включвали външна и вътрешна порта за допълнителна сигурност. Укрепените порти са били трудни за пробиване или запалване. Порталите често са били защитени с кули, ровове и бойници. Ровове. Дълбоки изкопи, често пълни с вода, разположени около крепостните стени. Забавяли или възпирали враговете при опит да достигнат до стените. Противодействали на използването на обсадни машини като тарани и кулове. Затруднявали подкопаването на стените. Намалявали риска от пожар, тъй като водата служела като бариера.

Обходни пътеки (алеи). Тесни пътеки по върха на стените, които позволявали на защитниците да се движат бързо и безопасно. Осигурявали достъп до всички точки на отбранителната линия. Местата за бойници и наблюдателни постове били разположени покрай тях. Машикули. Надвиснали каменни издатини със стрелкови отвори на пода. Позволявали на защитниците да хвърлят камъни, горещо масло или стрели директно върху нападателите под стените. Особено ефективни при отбрана на портите и основите на стените. Външни укрепления (барбакани). Малки, отделни укрепления пред основните порти или стени. Служели за първа линия на защита и изтощавали врага преди достигане на главната стена. Често включвали лабиринт от проходи и допълнителни бойници. Подземни структури и тунели. Защитниците изграждали контратунели, за да предотвратят подкопаване на стените от враговете. Тайни изходи позволявали изненадващи атаки или бягство. Обсадни кули и катапулти (вградени оръдия). Някои крепости имали собствени обсадни машини, разположени на кулите или стените. Отбранителните катапулти и балисти служели за изстрелване на камъни, стрели или огнени оръжия към врага. Най-добри примери за успешни защитни съоръжения, са Теодосиевите стени на Константинопол. Те включвали двойни стени, ровове, кули и сложна система за защита на портите. Каркасон (Франция): Отличен пример за комбинирано използване на ровове, барбакани и високи стени. Единбургският замък (Шотландия): Използвал естествени скални образувания и допълнителни укрепления. Вграждането на разнообразни съоръжения като кули, бойници, машикули и ровове е позволявало на крепостите да устояват на различни видове нападения. Тези елементи са били резултат от иновации в инженерството и военната стратегия, които са доказали своето качество през вековете.

Бор    Мура    Пирин

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи