Крепост във Видин

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Явор Симеонов

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Какво мислят за Видин чужденците, които са минавали през него, специално са го посещавали и са му обръщали внимание? Видин се споменава в съчинението на италианския историограф Флавио Биондо „история на Римската империя в три декади”, писано между 1438 и 1453 г. „На Дунав има два града, наричани Никопол и Видин”. В творбата си личи неговата информираност за балканските земи и за състоянието на османските владения. Видин е споменат във връзка с българо-унгарските отношения през втората половина на XIV в. Градът намира място и в труда по география на гръка Георгиос Манос „Кратко географско изложение за Гърция и Европейска Турция от Г. А. М., гръцки гражданин, илюстрирана една карта от М. Перо”. Според един откъс от подробен регистър на Видинската лива, с опис на Видин от 1542 г. се дават сведения за наименованието на 14 български махали, 13 от които носят имената на духовниците в тях: „Поп Иван”, „Поп Петър протопоп”, „Поп Никола”, „Поп Иван”, „Поп Средко”, „Поп Джоре”, „Поп Игнат”, „Поп Иван Никола”, „Поп Петко”, Доп Пене”, „Поп Стоян”,,другият поп Стоян”,, Поп Илия и поп Джорка”; четиринайстата носи името „Света Марина”. В края на XVII и началото на XVIII в. са регистрирани четири махали: „Вятърна”, „Пантелей”, „Бояр”,, Поп Никола”. През XVIII в. са: „Пейова”, „Калиновци”, освен тях „Хаджи Нестор”, „Ралчо”, „Яне махала”, „Беневци”, „Дороситей”. Има интересно, добре написано със сочен и точен език, изследване на Атанаска Стамболийска: „Видин през погледа на чужденеца, края на XIV-XIX век“. В него авторът привежда редица свидетелства за това, как чужденците са видели дунавската столица, без украсяване; с коректно цитиране. Нека повдигнем и ние завесата, за да се видим отстрани. Или не да се видим, а да видим Видин. Пътеписите са незаменим източник на информация за историята на дадено селище и събитие, описание на религиозни обреди, народни традиции и вярвания. Пътеписците са преки наблюдатели и участници в събитията. Те изграждат живописно описание, в което роля имат чувствата и емоциите на наблюдателя, неговото отношение към местното население, нагласата му за новото и различното, усетът му да надникне в този „чужд” свят и да се опита да го разбере. Съпоставени и разгледани паралелно с другите исторически извори, пътеписите изграждат ця­лостно картина на отминалите векове. Съчетават в себе си наблюдателността на чужденеца и усещането за българина през погледа на „другия”.

Катедрален храм Свети Димитър    Снимки от Видин    Население на Видин

Обликът на Видин през XV—XIX в. през очите и перото на руски, чешки, унгарски, румънски, арменски, английски, френски, немски пътешественици, които преминават през него. За историческото минало на града повечето от тях черпят информация от по- стари съчинения и дават общи бележки за архитектурния и градоустройствен план на Видин. Отделят внимание на обектите, които посещават и на хората, които срещат по време на краткия си престой. Често пъти правят паралел между „чуждия“ свят и този, от който идват. Всеки от тях съобразно своите виждания, образование, нагласа, страната от която идва и отношенията й с Османската империя пречупва видяното през гледната си точка. Чудесна възможност да се съпоставят разказите и впечатленията на пътеписците, които идват отвън и на тези, които живеят в империята и са част от ислямския свят. Любопитен е начинът, по който османските пътеписци - Евлия Челеби и Мустафа бен Абдуллах, (известен като Кятиб Челеби Хаджъ Халифе), предават облика на Видин. Като част от османското общество, те добре познавали живота в него - административната структура, нравите и обичаите. Но като пред­ставители на столичния град, животът в османската провинция оставал встрани от тях. Двамата османски представители предават сведенията за града по-различен начин. Османският енциклопедист Кятиб Челеби дава общи сведения за града, посочва мястото му в административно-териториалното деление на империята. Евлия Челеби е по-наблюдателен и по-обстоен. Като типичен представител на ислямския свят, той обръща голямо внимание на облика на мюсюлманския град: джамии, медресета, наименования на мюсюлмански махали; посочва титлите на длъжностните лица, показва значимото в града, дело на управляващите, възхвалява османския начин на живот, откроява добродетелите на мюсюлманското население. По-различен поглед не би могъл и да има, но неговото етническо оцветено описание, естествено ни представя османската гледна точка. Във Видин всеки търси и вижда това, което го интересува. Османският пътешественик го възхвалява, търговският представител обръща внимание на търговската дейност в града, военните дават подробни описания на крепостта. Град, видян от различни гледни точки.

Лицево-челюстна хирургия - история    Лицево-челюстна хирургия - Обезболяване и медикаментозна терапия    Исторически музей - Видин

Всеки със своя труд допринася за изграждането на облика на града; историята на Видин. Въз основа на тяхната информация се разглежда градоустройството, архитектурата, култовите и обществени сгради, ежедневието и започналият процес на възприемане на европейските тенденции, стремежът да се разчупи затвореният мюсюлмански свят, следвайки естествения ход на еволюцията. Още с приближаването си към даден град, пътешественикът първом споменава името му. В това отношение Видин не прави изключение. Името на града е възприето и записано по-различен начин от отделните автори. Тази разлика се дължи на спецификата на езика, говорен от тях и съответно препредаването на непознатия за тях български език. Според Ханс Шилтбергер е Рudein (XIV в.). Френският маршал Жан льо Менгре Бусико го нарича Боден. Маджарският пътеписец Георг. Март. Рагузиум& Бодон (1598 г.). Неговият съотечественик Янош Комароми - Videnу (1697 г.). А неизвестният автор на „Описание на Турската империя, съставено от русин, бивш пленник у турците” - Ведин (70-те год. на ХVII в.). В дневника сиq капитан Шад го записва като Vеndоnis. В арменските пътеписи е отбелязано: „Някои наричат този град Бидин. В древността го назовавали Виминакион или Уминакион, а според латинското наименование - Виминалиум. Намира се в Долна Мизия. Птолемей го поста­вя на брега на река Дунав. Ако се съди по монетите на император Гордиан, изсеченият върху тях надпис свидетелства, че се е наричал Казтакан, но Прокопий споменава град на име Виминакион, сринат до основи от импе­ратор Юстиниан”. Румънският пътеписец Димитрис Папазоглу нарича града Воnоniа (50-те год. на XIX в.). Чешкият пътешественик Ян Вагнер съобщава и за античното име Бонония, и за средновековното Бдин. (80-те год. на XIX в.). Чуждият пътеписец е запознат със съчиненията, в които Видин намира място. Отразен е в множество географски карти, което се дължи на миналото му, на наличието на крепост с важно значение, на стратегическото му разположение.

история на Видин    Легенди за град Видин    Видин

В пътеписите Видин се споменава още от XIV в. и се свързва с християнската съпротива срещу османското настъпление. Жан льо Менгр-Бусико и Ханс Шилтбергер (участници в кръстоносната армия под ръководството на Сигизмунд) дават сведения от военно-политически характер, като описват обстановката в българските земи и в частност Видин в края на столетието. С това допринасят за обогатяване на цялостната картина на събитията, която е изключително динамична и всеки опит за характеризиране на събитията е в сферата на хипотезите и поражда много въпросителни. За разлика от тях, тези от по-късен период (ХVII-ХIХ в.) акцентират не върху кръстоносната армия, а дават информация за града, вече като част от огромната Османска империя. Кратка информация за завладяването му от османците, дават Евлия Челеби, немският пътеписец капитан Шад (в своя дневник „ Описание и наблюдение на господин Шад, капитан в Гайсрук, за пътуването до Леванта, което извърши със свитата на императорското посолство, 1740”), също и арменската историческа география с автори Хугас Инджеджиян и Степанос Кювер Атонц. Сведенията, които те дават, се припокриват. Според тях градът е превзет от Фируз бей по времето на Баязид.

В много творби на чужди автори, е подчертано стратегическо разположение на Видин, което е от изключително важно значение за Османската империя. „Който владее Видин, не само би управлявал Сърбия и би задържал голяма част от България, но би се разпореждал свободно във Влашко и Молдова чрез много удобната и кратка съобщителна връзка през Трансилвания“. Пътеписците информират за съществуващата пътна мрежа, която европейските държави използват за военните и стопанските си цели в този район на Балканите. Градът е разположен по посока от Дунавската равнина към Адрианопол и Константинопол. „От Видин нататък главните пътища за България са: този за Нит (около 20 часа), този за Пирот през Арзер паланка и Чипровац (около 23-24 часа), този за София през Арзер паланка, Дриновац (Дреновче), Милковоц (тур. Мелговджа), Берковац (тур. Берковча) и Сумугу балкан (35-36часа). Най-сетне пътищата покрай Дунава и към Балкана”. Не е пропуснато и огромното значение на река Дунав за Видин. Тя е опре­делена като „страшна защита, която природата даде на Османската империя“. Кятиб Челеби определя поселението като град и посочва географското му разположе­ние, измерено в дни път от Никопол и Цариград. За Евлия Челеби Видин е голям град, разположен на обширно пространство. В руски пътепис от края на 60-те години на XVII в. Видин е описан като неголям град. Това контрастира със сведенията на немските и австрийски пътеписи от XVIII и XIX в., където е определен като чудесен и укрепен град; едно от най- важните места в Придунавска България. Като се имат предвид различията в разбиранията за териториалния мащаб на градовете от руска и западна гледна точка, това разминаване е напълно разбираемо. Маджарските пътеписи (XVII в.) го определят като град с хубаво место­положение, а чешките пътешественици (XIX в.) подчертават, че играе важна роля в българската история и особено по времето на Осман Пазвантооглу. Крепостта заема важно място още от времената, когато градът бил столица на цар Иван Срацимир. През периода на османската власт, Видин е граничен град за Османската империя - разделя ислямския свят от християнския. Това го превръща във важен военен център и оттук значението на крепостта нараства. Съвсем естествено пътешествениците спират вниманието си върху нея.

Паметникът на Бдинци    Видински браншов указател    Видинска епархия - история и интересни факти

Продължение от предишната страница, където може да прочетете началото на тези бележки. Евлия Челеби започва описанието на града с крепостта. Определя я като важно и значимо място. Това свидетелства за значението, което й отдава централната власт. Именно тя откроява мястото на Видин сред останалите градове. В споменатия руски пътепис от 60-те години на XVII в., тя е описана като неголяма и не особено укрепена, с малко оръдия. В маджарски пътепис от 70-те години на XVII в. тя е представена с „яки кули и огради”. През следващите два века авторите са единодушни в своето мнение и вече я представят като солидно укрепена крепост, със значително въоръжение и доста добре изградена отбра­нителна система. Причината за променения облик на укрепителната система се дължи на стратегическото място на Видин. В края на 80-те години на XVII в. градът е окупиран от австрийските войски и остава под властта им около десет месеца. Генерал Ветерани предприема укрепването на крепостните стени, съоб­разявайки се с новостите в изискванията на военното дело. Укрепителните дейности са продължени от османците и завършени около 1720 г. Според наблюденията на румънските пътеписци от 50-те години на XIX в., значение има по-скоро местоположението й, отколкото самите укрепления. След Освобождението общото впечатление за отбранителните възможности, които крепостта е имала в предходните векове, остава. В края на 80-те год. на XIX в., тя вече е изиграла своята роля като отбранителен и защитен обект.

За чужденците предизвикват интерес външният и вътрешният град - с архитектурния облик на жилищата, махалите, улиците, обществените сгради, култовите постройки, пазара, хановете и кафенетата. И тук чуждият пътешественик не подминава мълча­ливо, а спира вниманието си на онези елементи и детайли, които са му се сторили нови и интересни. Разхождайки се из улиците на Видин, той открива един непознат свят, а чрез перото си разкрива тайните му. Маджарските пътеписи от 30-те години на XVIII в. описват: „Външният град не е хубав”. Бил е обграден с ров, но през 60-те години на XIX в. е в занема­рено състояние. Сведение за наличието на ров се потвърждава и в румънските пътеписи от средата на XIX в. Външният град е заселен от християнското население. Броят на турските жители е незначителен. Жилищните постройки тук са представени като „малки мизерни къщи”, „дървени и глинени” или „построени само от кал”, „еднокатни”, чийто „покрив е издаден напред и лежи на прости или боядисани колони”, или „малки двуетажни, боядисани в жълто, синьо или керемиденочервено”. Съобщават за наличието на множество прозорци. Покривите са покрити с керемиди. За съществуващата улична мрежа западните пътеписците през ХVIII-ХX в. имат сходни впечатления: улиците са толкова тесни, че през тях да може да мине само една волска кола, доста са криви и нечисти, „каменна настилка или съвсем липсва, или е толкова ужасна, че човек би предпочел да ходи до колене в кал”. За разлика от тях Евлия Челеби през XVII в. пише, че улиците на града са покрити с каменна настилка. И това виждане е напълно естествено, като се има предвид гледната му точка. Използва всеки повод, които му се предоставя, за да възвеличи живота в империята във всичките му аспекти. Османският пътешественик съобщава и за съществуването на четири християнски махали. За наименованията им не се споменава нищо. По всяка вероятност липсва установен топос, които да даде постоянно име на махалата. От други документални извори се знае, че махалите носят името на свещеника и впоследствие на виден жител на махалата. Маджарските пътеписи от 30-те години на XVIII в. описват вътрешния град като грозен, пуст и кален. Неизвестният автор на руския пътепис от XVII в. прави кратка характеристика на вътрешния град, около който по това време липсва здрава крепостна стена. През следващите XVIII и XIX в. укрепителната система на града придобива нов облик и това намира отражение в пътеписите на посетилите го чужденци. Всички отделят внимание на отбранителните съоръжения и портите, които разделят външния от вътрешния град. Във вътрешния град се влиза през четири порти: на южната страна Стамбул капия и декорираната в ориенталски стил „Лондже капи”, наричан от народа и „Боклук капи”, поради боклука, изсипван редовно пред нея; на западната страна „Базар капи”; на север „Флорентин капи”. Чрез мостове, направени над вала, които при необходимост се вдигат с помощта на макари, градът става недостъпен. Централна порта е Стамбул капия. Вътрешният град е населен изцяло от турци и евреи. Според пътеписеца, които живее извън пределите на империята, жилищата имат същия архитектурен облик като тези във външния град. Няма разлика в облика на улиците. Евлия Челеби представя една по-различна обстановка. Той разказва за 4700 едноетажни и двуетажни обширни къщи, с много стаи, изградени от камък. Някои от тях са покрити с керемиди, а други с тънки дъски. Всяка от къщите е украсена с градина и лозя. Имат басейни и водоскоци.

Запуснати сгради, плачещи за основен ремонт от години    Автофериботен терминал    Хотел Ровно

През 1661 г. Евлия Челеби съобщава за най-забележителните турски махали в крепостта: „Бей”, „Чарши”, „Табакхане”, „Шейх”, „Средната джамия”, „Налбант” и „Горната махала”. Съобщава и за една еврейска махала. Освен мюсюлманското население в града живеят евреи и дубровничани. Пътеписците не са оставили конкретни сведения за тях (За евреите сме писали тук). информация предоставят османските регистри, съдебни протоколи, завещания, договори, арбитражни сметки, полици, надгробни надписи. Във вътрешния град намират място конакът, култовите мюсюлмански и християнски сгради, дюкяните и фурните. Константин Иречек, минал през българските земи след Освобождението, описва мрачна картина на изоставения вътрешен град - съборени джамии, запустели улици в турските махали и затворени дюкяни. Пътеписците, минали през Видин, дават сведения за броя на населението и за неговия етнически облик. Тези данни, като се имат предвид източниците, от които са черпени, а и общественото развитие по онова време, са, естествено, твърде неточни и приблизителни. Евлия Челеби пише, че в града се говори на бошняшки, сръбски, български и влашки. Според френски пътеписец от 70-те години на XVIII в. населението е от 12 000 до 15 000 жители. Джон Галт през 1811 г. съобщава, че населението на града плюс предградието се определя на 50 000 души, но вероятно не е по-малко от 30 000 души. Също във френските пътеписи от средата на XIX в. са отбелязани 20 000 души, между които има много българи и власи. В румънските пътеписи от XIX в. са посочени 25 000 души, като всички жители са османци и българи. Чешкият пътешественик Константин Иречек, преминал през Видин след Освобождението, информира, че градът се населява от 13 714 жители, между които 4480 турци и 1427 евреи. Важно място в етнически разнородния Видин, заемат култовите постройки. Те са споменати в няколко пътеписа от западен и турски произход. В своя пътепис, Евлия Челеби споменава за 24 михраба. Изброява и имената на някои от джамиите и месджитите, като посочва и местоположението им „Шейх Ефенди”, „Налбанджами” и „Акджами” (Бялата джамия) са в Горната махала и са покрити с рубинено-червени керемиди. „Йешил джами” (Зелената джамия) е с изкусно направено отгоре до долу синьо минаре. Понеже е стара джамия, има много посетители. „Узуиджами” („Дългата“ (Високата?) джамия), „Чаршиджами” и „Капанджами” са покрити с олово и имат много посетители. Има общо десет каменни пресвети минарета с места за окачване на кандила. Също десет са и махленските месджити, като най-известни сред тях са „Хаджи Ахмед” и „Шейх ефенди”, имащи дървени минарета. Наред с тях посочва и важно сведение, че в крепостта се намира една джамия, но не посочва наименованието й. Евлия Челеби съобщава за съществуването на седем медресета и седем текета. Капитан Шад също пише за две джамии, покрити с оловен купол, които са разположени в града, без обаче да посочва техните имена. В пътеписа си от 1868 г. Бенямин Калай съобщава за джамия във вътрешния град, не споменава името й, но посочва една важна подробност, която може да даде насока за нейното идентифициране. въпросната джамия се намира до гроба на Хюсеин паша. Загадката е разрешена от Феликс Каниц. При посещението си във Видин през втората половина на XIX в., той спира вниманието си на най-голямата от тридесет и двете джамии - „Ахмед джамия”, отличаваща се с безбройни стъклени полилеи с огромни щраусови яйца. И именно пред главния й вход почива Хюсейн паша. В същия пътепис отбелязва и „Пазвантооглу Джамия ”, джамията „Мустафа паша”, в чийто двор се намира гробницата на Осман Пазвантооглу и „Яли джамия”, разположена непосредствено до старата турска митница, която сега е превърната в развалина от румънските снаряди. В маджарски пътепис от 1830 г. са посочени повече от двадесет минарета. Във френските пътеписи от 1836 г. се споменава за съществуването на двайсет минарета. През 1838 г. те се увеличават на двайсет и две и със силуетите си придавали живописен изглед на Видин. Това са джамиите през погледа на пътеписците, по-големите и по-известните от тях са обозначени със своите имена, останалите се споменават само като брой, но разглеждайки османските извори и градоустройствените планове на Видин, техните имена постепенно се появяват, за да оформят една почти завършена картина на мюсюлманските молитвени домове.

Наред с мюсюлманските култови сгради пътеписците отбелязват и символите на православната християнска вяра - митрополитът като духовен водач на християнското население и съществуващите християнски храмове. За църковното минало на града, пътеписците отбелязват, че през средните векове има статут на митрополия. При посещението си във Видин Джон Галт отбеляза, че жилището на митрополита се намира в крепостта, но сега (1868 г.) е превърнато в казарма и той е принуден да живее в една стая на частна къща. Румънските пътеписци от 50-те години на XIX в. пишат, че има митрополит, който е грък. Бенямин Калай (1868 г.) споменава: „...попаднахме на развалините на една стара, потънала наполовина, съвсем изоставена християнска черква; после влязохме пак в една малка българска черквица. Тя беше построена върху подземна, твърде стара черква, където сега водят няколко стъпала. Стените са покрити със стари, извехтели, изтрити фрески. Българският свещеник, който ни заведе долу, твърдеше, че тая подземна черква е било построена през 1260 г., значи в VII в. на християнството...”. Няколко години по-късно К. Иречек дава по-конкретна информация за християнските храмове. Той обяснява, че в крепостта се намира една двойна църква - ниска църква „Св. Панталеймон”, с надпис от 1633 г., според който е изографисана повторно и надясно от нея по-високата „Св. Никола”. Другата църква, за която информира, е изоставената „Св. Петка”. Според надписа на стената, е изградена от влашкия воевода Йоан Матей Бесараб. Стенописите й са положени върху тъмносив фон. След като в нея вече не се извършват богослужения, тя е превърната в ковачница. Като използва разказа на местните жители, дава сведения за старата митрополитска църква. Според тях, тя се намирала в близост до „Св. Петка”, но била разрушена от мюсюлманите. Феликс Каниц отбелязва базиликоподобните форми на старите църкви, вкопани дълбоко в земята, чиито стенописи са силно обезобразени - на богородица, на св. Петка и на други светци са избодени очите. Но в същото време не пропуска да спомене и настъпващите промени в църковно-архитектурния облик на града, изразяващи се в изграждането на катедрала и на дървената камбанария - акт, предизвикан от обнародването на Хатихумаюна през 1856 г. Феликс Каниц отбелязва и наличието на синагога за нуждите на еврейското население. Описва също и католическата църква - твърде неугледно скована от дъски, наподобяваща много на барака за дърва. И издигащия се до нея оброчен камък-кръст с надпис: „Този свети кръст е предназначен за разпространение вярата Господна на романо-гръцката католическа общност във Видин - 1869”.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Най-забележителният обект във вътрешния град, е сараят на пашата. При посещението си в него през 1740 г., офицерът от австрийската императорска армия капитан Шад споделя: „Задният двор на сарая представлява едно голямо дървено хале на два етажа, един голям кьошк, т.е. стая, където се разхождат на въздух и откъдето може да се гледа надалеч. Тя е обградена от всички страни с жалузи и се подаваше доста напред в двора между дървени колони. ...(Сараят) беше целият леко обагрен в червено”. На територията на външния град се намира митницата, която, като част от общия архитектурен план на крайдунавски град, е от огромно значение. Сведенията за нея са от 40-години на XVIII в., но появата й е значително по-ранна. През XIX в. Феликс Каниц също дава сведения за съдбата й. Определя я като едно от забележителните здания на пристанището, което по-късно, вследствие на румънските снаряди, е превърнато в развалина. Освен нея, в началото на XIX в. на територията на външния град, се намират още и параходната станция, полицейската служба и австрийско консулство. Важно място в градоустройствения облик на града заемат обществените бани. Сведение за тяхното съществуване във Видин, дава Евлия Челеби: „Има две бани за къпане: едната, наричана „Чаршийската баня“, е покрита с небесносиньо олово, а другата, наричана „Чаушка баня“, е покрита с керемиди”. Освен за тях, той пише, че в големите домове има още 200 бани. Но като се има предвид, че Евлия Челеби имал склонност да преувеличава, то едва ли може да се приеме, че броят на частните бани е достоверен. Друг градоустройствен елемент, който също формирал облика на града, бил ханът. Евлия Челеби пише за три хана: Йенихан (Новият хан), Балджи Кейабхан, Чаушхан. Освен тях има около двадесет хана за гурбетчии и бекяри. От записките на бившия търговски съдружник и чиновник Джон Галт проличава, че пътешествениците от Европа, предвид високото си обществено положение и самочувствие на представители на европейските държави, предпочитали частните къщи, а не обществени ханове. За западния пътешественик се създават удобства като постлани на пода килими, докато за обикновения пътник, такъв лукс бил немислим. Други обществени сгради, на които е отделено внимание, са фурните. Същият Джон Галт пише: „Фурните бяха отворени само в определени часове и край тях стоеше пазач, за да поддържа ред сред населението”. Като търговски град, пътеписците не пропускат да отбележат и съществуващите видински дюкяни. Евлия Челеби дава сведения за 450 дюкяна, като на султанския пазар се намират всички ценни стоки. На брега на Дунава се наброявали около 60 магазина за сол и 6 магазина за риба. Имало изобилие от моруна и чига. Капитан Шад споменава за няколко магазина, намиращи се до Нишката врата, и ги определя като най-хубавите сгради на целия площад. Б. Калай описва дюкяните, че са без врати и витрини. Феликс Каниц информира, че на чаршията има и дюкяни за тютюн, килими и накити. По-късно представя доста живописно описание на дейността на видинските златари, чиято изработка впечатлява със своето майсторство и красота.

Централно място във всеки град заема пазарът. Бенямин Калай го споменава като разположен недалеч от крепостните стени, а Евлия Челеби допълва, че в отстоящата на север от крепостта Горна махала, няма нито чаршия, нито пазар. Видинският пазар впечатлява чужденеца с многообразието си. В изплетените от клони и покрити с листа шатри, са натрупани огромни грамади пиперки, кромид, зеле и др. зеленчуци. На земята се търкалят огромни тикви и дини, в дървени съдове се продава грозде и др. плодове. Мнозинството от продавачите са българи, но има и турци. Отбелязват за присъствието на сарафин (чейнчаджия,човек, който се занимава с обмяната на пари), на чиито масички се намирали различни видове пари, от големи турски жълтици до най-дребните пари. богатството на земеделска продукция се потвърждава и в сведенията на пътеписците. Евлия Челеби на няколко пъти споменава, че околността на града, е богата на лозови насаждения. Открояването на отделни култури продължава и през следващите векове. Споменава се, че зърнените храни и виното са много евтини. Пазарът, които събирал жителите на града, едновременно с това показвал и различията. Това личало от характерното за отделните етноси облекло. Съществувало многообразие в облеклото и езика. Евлия Челеби пише: „Всички хора навиват синьо-белотъкани чалми - кой около татарски калпак, кой около граничарски калпак. Румелийският народ пък слага специални за него калпаци. Разхождат се облечени с долами и широки наметала от чоха”. Бенямин Калай описва пъстро облеклото на различните етнически групи: „Българи и българки в чистите им бели ризи, в бели шаечни контоши, тук други, в пъстри сукмани; сухи, високи черкези и татари с рошави калпаци, тук-там някой черкезки главатар в папуци, с червени гащи и дълга гайтанлия, по нататък турски войници и туркини с дълги наметала, покриващи цялото им тяло, със забрадени глави и закрити лица, така,че открити остават само очите им, дрипави почти голи цигани...’. Във Видин се наблюдавала една пъстра смесица от лица, облекла, цветове и характерното за този дунавски град - всяка етническа група говорела на своя език. Унгарският дипломат, държавник и политик Бенямин Калай не пропуска да отбележи: „За характеризирането на многоезичието на Изтока искам да спомена, че онова, което мюдюрът казваше на турски, гавазинът, по произход албанец, го обясняваше на господаря си от татарски произход на влашки, а той го превеждаше на мен, който съм маджарин, и на Каниц, който е немец, на френски, но все пак се разбрахме и можем спокойно да кажем: Алла-керим! Тази симбиоза на култура, традиции, начин на мислене, дори народопсихология се разглежда като един микросвят, където всеки човек е част от общото цяло на етноса, но и етносът е формиран от отделни индивиди, които му придават неповто­рим и уникален облик.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сгради, които са претърпели основен ремонт    Художествена галерия - Видин    Видин - Север

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Пазар капия    Стамбол капия    Художествена галерия - Видин