Крепостни кули

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Явор Симеонов

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Истинско чудо е, че „Баба Вида“ е единствената изцяло запазена средновековна крепостна структура в чертите на днешна България. Крепостта е играла роля едновременно на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Една от легендите разказва, че някога по тези земи живял голям български болярин. Той имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. Но историята не помни и не споменава името му. За сметка на това разказва за децата му. След неговата смърт трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза, разделили неговите владения помежду си. Двете по-малки сестри – Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза – нейна столица бил Гъмзиград (днешен Гамзиград в Сърбия), се омъжили прибързано. Те попаднали на мъже, които лекомислено пропилели бащиното наследство. Най-голямата сестра – Вида, така решил бог - останала сама през целия си живот. Под нейно ръководство, обаче, бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост. В своята крепост тя успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност, след смъртта й хората от този край си дали дума да кръстят замъка на нейно име – „Баба Вида” или „Бабини Видини кули”. Това били времената, в които Видин попаднал под османска власт.

Иглолистни дървета

Още една легенда (лакърдия): Преди време имало двама братя и две сестри: Гъмзо, Коста, Кула и Вида. Те не могли да съжителстват заедно, понеже постоянно се карали. Един ден, след като провели дълъг разговор, решили да се разделят и всеки да си създаде свой град. Най-лемият брат, Гъмзо, построил Гъмзиград. Коста – Костолец. Кула – град Кула. А Вида, която била най-малка, но най-досетлива и хитра, направила града Видин. Така били съградени тези градове-крепости, в които се притекли и заселили много хора от околността. Сестрите Кула и Вида били много по-умни и хитри от братята си и затова в техните градове непрекъснато прииждали нови заселници, особено във Видин. Така тези селища станали големи и с много жители. Братята гледали повече живота си и не се грижели за друго. Гъмзо обичал много лозята – засадил цялото землище с лозя и правел прочуто вино, което и досега е известно – “Гъмза”. Край него се заселили само хора, които обичали лозята и се грижели да опазят доброто име на виното. Коста се занимавал със земеделие, което непрекъснато линеело. Жителите били трудолюбиви, но не могли да забогатеят.

Според друга легенда, двете сестри Вида и Кула нямали братя. Вида била много красива. Искали я много мъже, но тя не харесала нито един. Кула често я увещавала да се задоми, но Вида се ядосвала на съветите й и за да не се карат – отделила я в една местност и й дала верни хора да живеят с нея. Така Кула станала основателка на град Кула, а Вида останала да живее в родния дом. Когато османлиите вече се разпореждали по българските земи, Вида била остаряла – неомъжена и самотна, защото десетилетия не могла да си избере прилика за своя ум и хубост. Като се разчуло, че турците наближават града, тя събрала хората си и им заръчала да изградят на най-личното място в града кули, в които да се скрие населението. И се запретнали всички: работили ден и нощ и съградили кулите, които и днес носят името “Бабини Видини кули“. Още едно предание пък разказва, че някога баба Вида направила една голяма каменна кула и друга по-ниска, подобна на първата. До тях изкопала кладенец и построила черква. Народът ги нарекъл на нейно име – кулите на баба Вида. От тях е получил името си и градът Видин.

Принципи на приложение на антибиотичната терапия    Рифампицини    Русе

Но има и още легенди - следваща легенда разказва за строежа на Видинската крепост. Когато баба Вида строила калето, цялата околия мъже и жени работели по нея. Стари хора разказвали, че било “през латинско време”. Камъкът бил взиман чак от Буковец, откъдето бил прекарван на ръце – от ръка на ръка, човек до човек били наредени. Друга легенда разказва колко време е отишло за строежа на крепостта. На зидар му се родил син. Малко след това, обаче, той бил изпратен на строежа на крепостта. Минало много време, синът пораснал и попитал майка си, къде е баща му. Тя му казала, че строи крепостта и той поискал да го види. Един ден майка му го изпратила на строежа да занесе вода на работниците. Когато се срещнали и баща му го видял, не могъл да повярва колко време е минало, откакто не се е прибирал в къщи. Легенди. Лакърдии. Някой път художествени, друг път – нехудожествени измислици. Но често най-невероятните истории, са си самата чиста истина. Град Видин (Бдин) бил средищен за северозападните български земи от двете страни на реките Тимок и Дунав. Тази гранична област почти винаги се е ръководела от полузависими владетели. Маджарите (унгарците) нахлували многократно и превземали крепостта. През XIV в. Видин е столица на феодалното Видинско княжество, чиито владетели били Ростислав Михайлович, Яков Светослав и княз Шишман. Крепостта Баба Вида била тяхна резиденция.

Строежът на същинската крепост Бабини Видини кули, започва през Х век. Отдолу са били основите на стар римски наблюдателен пункт. С течение на времето крепостта е била неколкократно надграждана от различните си владетели. Дори в ранния си етап обаче е била изключително добре укрепена, за да предизвика византийския хронист Йоан Скилица да напише: „…императорът се отправил на поход срещу Видин и го превзел със сила след 8 месеци обсада”. Във византийските хроники е открито свидетелство, че византийските войски, предвождани от император Василий II, обсаждали Видинската крепост през 1003 г. в продължение на близо 8 месеца. Почти през цялото съществуване на Второто българско царство, Видинската крепост била най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото й разширение станало по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той ползва мястото като феодален замък. Срацимировата кула, строена през XIII-XIV век, е най-добре съхранената част от времето на средновековния български период. Висока 16 метра, по стените й са запазени множество тухлени орнаменти – розетки и паници. Смята се е, че един от тях е надпис „Шишман“ – предположение, което е изказано от Иван Велков през 50-те години на ХХ век.

Седемте Рилски езера    Еврейската синагога    Карта на уеб-проекта bg-tourinfo.com

Близо до тази кула е и тайният изход на замъка. Тунелът на крепостта бил използван главно за изтегляне на артилерийски оръдия към горната й част. В миналото, за разлика от днес, този тунел не е бил покрит с калдъръм. В днешно време съоръжението е предпочитана част от декора на редица исторически филми. В средните векове, по време на османското владичество, „Баба Вида“ има отбранителни функции – издигнати са бойници и казармено помещение. Отбраната на крепостта се състояла от две каменни стени с дебелина 2.2 метра и четири ъглови и пет странични кули. През втората половина на XVIII в. крепостта се използва предимно за склад на боеприпаси и за затвор. Стените на две от помещенията в североизточната част на вътрешния двор са покрити с врязани черти и знаци – рабоши, с които безименни затворници са отброявали дните, прекарани тук. В една от нишите е останала и бесилката на затвора. Днес на показ в някои помещения са изложени автентични уреди за изтезания и манекени, изобразяващи затворник и палач. Те изглеждат стряскащо истински. По това време сградата била приспособена за употреба на огнестрелно оръжие. Поставени били амбразури за пушки и малокалибрени оръдия по външната оградна стенa.

Организъм    Сливен    София    Стара планина

В края на XVIII-ти и в началото на XIX век са построени тухлени надзиждания по вътрешната оградна стена, също и покривите на кулите. По същото време е построена и стрелковата тераса. Тя е земен слой с дебелина около 5 м, насипан върху каменните покриви на помещенията. Българските кули са завършвали със зъбери – подобно на крепостните стени. Оттук и днес се разкрива панорамна гледка към целия град и река Дунав. Вижда се синагогата, строена през 1894 г. Кулите били разделени на етажи. Долните ползвали за складове,а горните - като наблюдателници и огневи точки по време на сражения. През 1927 г. крепостта е обявена за „народна старина“. По реката срещу нея често спират круизни кораби, пълни с посетители от Европа, САЩ, Австралия, Китай. Неведнъж е използвана и при снимането на филми, като например „Пепелища“ на Анджей Вайда. Крепостта „Баба Вида“ е национален паметник на културата и част от 100-те национални туристически обекта на България. В шейсетте години на ХХ-ти век, в крепостта е открита сцена, на която се провеждат традиционно летни театрални дни. Много кинематографисти признават уникалния естествен декор на крепостта, която е обичано място за снимки на филми. Целият комплекс е пригоден изцяло за туристически цели, като посетителите виждат обстановка, запазена в близък до естественото й състояние вид.

Кои са най-известните крепостни кули в България и защо? В България има множество запазени и възстановени крепостни кули, които са важна част от средновековното ни наследство. Ето някои от най-известните: Балдуиновата кула (Царевец, Велико Търново). Това е една от най-емблематичните кули в България, свързана с легендата за пленяването и смъртта на латинския император Балдуин I Фландърски след битката при Адрианопол през 1205 г. Възстановената кула е част от крепостта Царевец и предлага панорамна гледка към града. Кулата на Мешчиите (Видин). Разположена в близост до крепостта „Баба Вида“, тази отбранителна кула е част от укрепителната система на Видин, строена през XIV век. Запазена е в много добро състояние и е ценен пример за средновековната отбранителна архитектура. Кръглата кула (Несебър). Несебър е обект на ЮНЕСКО, а тази кула е част от крепостните стени на стария град. Отличава се със своята кръгла форма, което е рядкост за българските крепости. Останките й са добре запазени и дават представа за мащаба на средновековната отбрана на града. Крепостната кула на Червен (до Русе). Червен е един от най-значимите военни и административни центрове на Второто българско царство. Кулата е отлично запазен пример за укрепление от XIII-XIV век. От кулата се разкрива красива гледка към каньона на река Русенски Лом. Кулата в Кюстендил (Пирговата кула). Това е средновековна отбранителна кула от XIV век, вероятно свързана с местен болярин. Каменната конструкция е добре реставрирана и служи като исторически паметник. Кулата на Хисаря (Ловеч). Част от крепостта, свързана с борбите на цар Иван Шишман срещу османците в края на XIV век. Възстановени части от стените и красива панорама към Ловеч. Тези крепостни кули са важни паметници на българската история и култура, като много от тях са туристически атракции с голямо значение за средновековното ни минало.

Катедрален храм Свети Димитър - Видин   Телеграф капия    Варна

За какво са били ползвани крепостните кули в мирно време? В мирно време крепостните кули са имали няколко важни функции: Наблюдателни постове. Използвани са за наблюдение на околността и ранно предупреждение при приближаваща опасност. Разположени на стратегически високи места, те позволявали добър обзор на пътища, реки и проходи. Складове за оръжие и припаси. Вътрешността на кулите често е била използвана за съхранение на оръжия, стрели, барут (по-късно) и други бойни припаси. В някои случаи са служили и за хранилища на зърно, сушени храни и вода, което е било полезно при обсада. Жилищна функция. В някои случаи висшестоящи военни, боляри или управители са използвали кулите за временно или дори постоянно пребиваване. Кулите често са имали няколко етажа, като най-горните са служили за жилищни помещения. Затвори и тъмници. Някои кули са използвани като затвори или места за задържане на пленници и нарушители. Балдуиновата кула в Търново е известен пример, свързан с пленничеството на латинския император Балдуин I. Административни и представителни функции. В някои случаи кулите са били използвани като административни центрове, където местните владетели или управители са провеждали събрания и вземали важни решения. Религиозни и ритуални функции. Някои кули са имали малки параклиси или молитвени помещения, където гарнизонът можел да извършва религиозни ритуали. Крепостните кули не са били просто защитни съоръжения, а многофункционални структури, които са допринасяли за управлението и сигурността на крепостите дори в мирно време.

Какви техники съществуват за обработка на камък за стени на къщи, крепостни стени, сводове на мостове и др.? Защо заоблените речни камъни почти не се обработват, а се влагат такива, каквито са? Обработката на камък за строителство е разнообразна и зависи от предназначението на строежа, вида на камъка и естетическите и конструктивните изисквания. Основните техники включват дялани камъни (дялка) - камъкът се оформя ръчно или машинно с длето и чук, за да придобие желаната форма. Използва се при изграждането на крепостни стени, мостове, фасади и важни архитектурни елементи. Примери: обработен варовик, пясъчник, гранит; Грубо дялани камъни (полудялани). Камъните се оформят само от определени страни, като се запазва част от естествения им вид. Подходящи за селски къщи, укрепителни съоръжения, зидове. Камъни с рустикална обработка. Повърхността остава неравна, за да запази автентичния си вид. Често се използва за декоративни фасади, градински стени. Ронделоване и полиранe. Камъните се обработват, за да станат гладки и с естетически завършен вид. Приложимо при луксозни облицовки, колони, подови настилки. Камъни, подреждани на суха зидария. Без свързващ разтвор, като се разчита на точната форма и тежестта на камъните за стабилност. Прилагано в антични и традиционни строежи. Речни камъни – минимална обработка. Заоблените речни камъни почти не се обработват, защото те вече имат естествена износена и здрава структура. Обработката им е трудна, защото са твърди и гладки, което прави дялането сложно. Запазването на естествената форма допринася за автентичен и декоративен ефект. Често се използват в зидарии с хоросан, при облицовки на къщи, огради, декоративни елементи. Като цяло, изборът на техника зависи от функционалните и естетическите изисквания на строежа.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Камъкът не е пластичен материал и въпреки това, строителите нареждат камъни в най-различни устойчиви форми. Срещат се конусовидни крепостни стени, обли кули, хексагонални и други конструкции. Какви още възможности съществуват? Въпреки че камъкът не е пластичен материал, неговата висока якост на натиск позволява изграждането на различни сложни и устойчиви конструкции. Строителите използват геометрията, начина на редене и свързването на камъните, за да създадат стабилни и дълготрайни форми. Освен конусовидни крепостни стени, обли кули и хексагонални конструкции, съществуват и други интересни възможности. Сводове и арки. Позволяват изграждането на мостове, порти, катедрали и акведукти. Разпределят тежестта равномерно, което ги прави устойчиви на натиск. Видове: полуцилиндрични (римски), заострени (готически), лъчеви, сегментни и параболични. Куполи. Самоносещи конструкции, използвани в храмове, мавзолеи, обществени сгради. Има полусферични (като тези в римската и византийската архитектура), луковични (в руската архитектура), ребрести (готически). Спираловидни и радиални стълбища. Често използвани в кули и крепости. Централният носещ елемент е здрав каменен стълб или ос, около която се нареждат стъпалата. Кръгли и многоъгълни кули. Кръглите форми намаляват ударното въздействие на обсадни оръжия. Многоъгълните (петоъгълни, шестоъгълни) кули са комбинация между устойчивостта на кръга и ефективността на правите стени. Зигзагообразни и наклонени стени. Намаляват разрушителния ефект на обстрела и подобряват устойчивостта срещу ерозия. Използвани в крепостите на маите и инките. Терасовидни конструкции. Възприети в планинските райони за укрепване на склонове и земеделски земи. Познати от древността – примери са инките в Мачу Пикчу. Медоносни (пчелна пита) и клетъчни структури. Използват се за максимално ефективно разпределение на тежестта и устойчивост при минимално количество материал. Срещат се в някои древни и средновековни крепости. Конзолни конструкции. Чрез постепенно изпъкване на камъни се изграждат елементи като еркери, балкони и издадени укрепления. Използвани в някои мостове и сгради. Тези техники показват, че камъкът, макар и неподатлив на огъване, може да бъде използван в множество устойчиви и иновативни форми чрез правилно подреждане и конструктивни решения.

Велико Търново    информация за Видин    Пазар капия

В някои крепости заедно с правоъгълни и овални, изграждали хексагонални кули. Такава има и в крепостта Баба Вида. Защо? Хексагоналните (шестоъгълни) кули са били изграждани в някои крепости като усъвършенствана алтернатива на традиционните правоъгълни кули. Те предлагат няколко стратегически и конструктивни предимства, които ги правят по-ефективни за защита. По-добра устойчивост срещу обсадна артилерия - правоъгълните кули имат прави ъгли, които са слабо място при удар от стенобойни машини или артилерия. При шестоъгълната форма силата на удара се разпределя върху няколко повърхности, намалявайки риска от разрушаване. По-ефективна стрелкова защита. Шестоъгълната форма позволява на защитниците да покриват по-широк периметър с огън. Стрелците в кулата могат да стрелят във всички посоки, което елиминира "мъртвите зони" около крепостта, където враговете могат да се укрият. Ако врагът атакува от няколко страни, защитниците могат лесно да прехвърлят огъня от една страна на друга. По-добра интеграция с бастионната система. В по-късния етап на средновековното крепостно строителство, се появява бастионната система, при която укрепленията имат наклонени стени и сложна геометрия. Хексагоналните кули се вписват идеално в тази концепция, защото дават повече стрелкови позиции и възможност за кръстосан огън. По-добра защита от подкопаване. Врагът често се опитвал да подкопае крепостните стени, за да ги срути. При правоъгълните кули, ъглите били особено уязвими за подкопаване. Хексагоналната форма няма изразени слаби точки и по-добре разпределя тежестта върху земята, което я прави по-трудна за събаряне. По-естествена защита от обхождане. При правоъгълните кули, ако нападателите се доближат до една от страните, защитниците губят директен визуален контакт с тях. При хексагонална форма всяка стена покрива частично съседните, което означава, че защитниците могат да стрелят дори по врагове, които са близо до основата на кулата. Изграждането на хексагонални кули е било стратегически обосновано подобрение в крепостното строителство. Те осигуряват по-добра защита срещу стенобойни машини и артилерия; по-широк стрелкови обхват и липса на „мъртви зони“; по-добра устойчивост на подкопаване; по-добра интеграция с модерните бастионни укрепления. Тези фактори ги правят по-добри от традиционните правоъгълни кули, особено в периодите на засилена обсадна война.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.