Хора на крепостта

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Днес хората посещават античните крепости като туристи, а не, за да се крият в тях от врагове. От древните строежи, може би само термите и баните продължават да имат живот. И парковете, където са останали. Зад крепостните стени животът отдавна е завършил. Античните крепости и укрепления наистина са загубили първоначалната си функция – защитата на населението от врагове. Днес те са по-скоро „архивирани в камък“ свидетелства за историята и културната памет. Интересното е, че различните типове антични постройки имат различна „жизненост“ през вековете. Крепостите са изоставени като военна необходимост, но превърнати в забележителности, символи на градове и региони. Те вече служат за образование, туризъм и културна идентичност. Термите и баните са една от малкото категории антични сгради, чиято функция продължава в съвременния живот (спа центрове, минерални бани, обществени къпални). Там връзката между античната и днешната култура е по-жива. Форумите, амфитеатрите, стадионите, понякога възраждат функциите си, но в ограничен вид – за концерти, фестивали или спектакли. Парковете и градините са оцелели там, където природата или местната общност са ги запазили, често вплетени в модерния градски ландшафт. Всъщност, крепостите днес имат нова роля: не да пазят хората от външни врагове, а да пазят паметта за миналото. Интересно е, кои антични типове постройки са изчезнали напълно като функция, кои са се трансформирали, и кои продължават живота си почти без прекъсване. Изчезнали функции имаме при постройки, които вече нямат пряк аналог в днешния живот. Като например, крепости и отбранителни стени – днес са музеи, руини или туристически атракции. Функцията им като защита е напълно загубена. Акрополи, цитадели, кастели вече не са центрове на власт и безопасност, а исторически паметници. Храмове на езическите култове. Архитектурата им е оцеляла, но ритуалният им живот е прекъснат. Съществуват и трансформирани функции – сгради, които са намерили съвременен еквивалент и животът в тях продължава. Такива са много амфитеатри и стадиони – днес имаме спортни арени и театри, често вдъхновени от античните модели (кръгови или полукръгови форми, трибуни). Форуми и агори (градски площади)са получили продължение в съвременните площади, централни булеварди и търговски зони. Те играят сходна социална роля. Базиликите първоначално са били търговско-съдебни зали, по-късно са превърнати в християнски храмове. Днес идеята за „голяма обществена сграда“ (съд, пазарна зала, катедрала) е жива. Вили и градски къщи, имения. Модерните къщи и вили са естествено продължение, макар и със съвременни удобства. Зоната на комфорт вече се изживява по друг начин. Освен изчезнали и трансформирани, имаме и оцелели функции. Това са антични постройки, които и днес живеят почти със същото предназначение. Термите и баните в много европейски страни. Минералните и обществените бани са преки наследници на римската традиция. Пътища, мостове, акведукти. Съвременната инфраструктура е пряк наследник на античната, често върху същите трасета. Паркове и градини. Зелените пространства в градовете продължават да бъдат места за отдих, общуване и красота, както в античността. Хамбари, складове, пристанища – макар формата да се е променила, нуждата от логистика и съхранение на стоки е непрекъсната. По-общо погледнато, военните сгради са изчезнали като функция. Гражданските и обществените са се трансформирали. Инфраструктурните и битовите са оцелели най-пряко.

Ендодонтия    Имплантатна повърхност    www.investor-bg.com    Здравеопазване в България    Япония

Религиите устояват на столетия и хилядолетия. Дали, обаче, е така и с материалните им проявления - храмове, параклиси, икони, статуи? Духовното и материалното често имат различна трайност. Езическите храмове (гръцки, римски, тракийски и др.), често оцеляват като архитектура, но не и като религиозно средище. Пантеонът в Рим например, днес е християнска църква. Други са превърнати в музеи или са останали само едни руини. Християнските храмове – катедрали, манастири и параклиси, в много случаи функционират непрекъснато от Средновековието до днес. Това е рядък пример за сгради с хилядолетен „живот“. Мюсюлманските джамии в много региони също запазват функцията си столетия. Някои бивши джамии са станали църкви или музеи (пример: „Света София“ в Истанбул). Религията е по-постоянна от политическите системи, затова храмовете по-лесно „оцеляват“, макар често със сменена функция. Параклисите са малки и по-лесни за изграждане, но и по-крехки. Много параклиси се разрушават или заменят, но традицията да се строят нови на „свети места“ продължава без прекъсване. Иконите в православието са почти вечни като култ и символика. Дори ако материалната икона се повреди, образът може да бъде копиран, възпроизведен и почитан отново. В католицизма и протестантството, ролята на образа е по-различна, но също има трайност в статуи и реликви. Езическите култови статуи почти винаги изчезват при смяна на религията – биват разрушени или претопени. Оцелелите, са музейни експонати, не обекти на почит. Християнската традиция запазва култови статуи (особено на Дева Мария в католицизма), и те понякога остават в почит столетия. Очевидно съществува разлика в трайността. Религията (идеята, обредът, вярата), може да устои хилядолетия. Материалните проявления – храмове и икони, могат да се пазят векове, но често сменят функция, стил или културен контекст.

Лицево - челюстна хирургия    Aсептика и антисептика    Карцином на кожата    Дентална практика Омегадентагруп ООД    Добрата дентална практика във Видин

Ватикана е интересен пример за религия, храмове, религиозен институт с държавнически качества, център на книжовни и некнижовни знания, пари в банка, влияние и власт. Той е уникален със своята концентрация на религиозна, културна, политическа и финансова власт. Има ли друг такъв феномен? Има. В историята съществуват и други подобни явления – макар и никое да не е съвсем равностойно. В Тибет (до 1950 г.), Далай Лама е бил едновременно върховен духовен водач и държавен глава. Лхаса е изпълнявала функцията на духовен и политически център. В Теократична Персия (зороастризъм), жреците маги са държали и духовна, и административна власт. В Ацтекската и маийската цивилизации, владетелите често са били жреци-крале, обединяващи религиозен култ, политическа власт и контрол върху жертвоприношенията. Съществували са и религиозни ордени и институти с държавнически функции. Орденът на тамплиерите (XII–XIV в.) бил едновременно монашески орден, военна организация и финансово учреждение. Те създават ранни банкови механизми, влияят върху крале и папи, и притежават обширни земи. Орденът на йоанитите (Хоспиталиери, по-късно Малтийски орден), държал Родос, после Малта като суверенна територия. Съчетавали се религиозни, военни и политически функции. Днес Малтийският орден има особен международен статут (няма територия, но има дипломатически отношения с над 100 държави). Съвременни паралели не липсват. Иран е Ислямска република, в която върховният духовен водач има по-голяма власт от светските институции. Тук религията е формално основа на държавността. В Саудитска Арабия кралската власт е неразривно свързана с уахабитската интерпретация на исляма, а Мека и Медина са световни религиозни центрове. Тибет в изгнание (Дарамсала, Индия), макар да не е държава, институцията на Далай Лама функционира като духовен и частично политически център за тибетската диаспора. Но Ватиканът е единствен в това, че има непрекъснато съществуване над 1500 години, съчетава религия и суверенитет (държава-град), е пазител на огромно културно наследство (архиви, библиотеки, изкуство), притежава финансова мощ и глобално влияние, без да има голяма армия или територия.

Зъбопротезни имплантати във Видин    Добрата дентална практика във Видин    Избелване на зъби във Видин    Пародонтология    www.ralev-dental.bg

Българските храмове не са просто места за молитва, а и символи на идентичност, памет и културна устойчивост, подобно на големите световни религиозни центрове. Национален символ сред тях, е Храм-паметникът „Св. Александър Невски“ (София). Изграден в памет на загиналите за Освобождението. Той е и национален символ – не само религиозен, а и политически, културен, дори туристически. Духовен център и крепител на традицията, е Рилският манастир. Основан от св. Иван Рилски, той е духовен център на България, опора на книжовността и културата през векове на потисничество. Неслучайно е в списъка на ЮНЕСКО. Бачковският манастир е основан от грузински монаси, но станал българско духовно средище. Той е пример за приемственост и многоетничност в православието. Градски символ е Катедралата „Св. Успение Богородично“ във Варна. Тя е израз на новия градски подем след Освобождението. Символ на Варна, съчетаващ религиозното с градското самочувствие. Църквата „Св. Димитър“ (Видин). Вторият по големина православен храм в България. Построен в тежък период (XIX в.), когато градът е бил под силен османски контрол. Тя е символ на българската устойчивост и идентичност във Видинския край. Общото между тези храмове е, че те имат многопластово значение. Религиозно – те са място за молитва и тайнства. Културно – пазители са на изкуство, архитектура и традиции. Историческо – свидетели са на борбите и надеждите на народа. Политическо и символно значение – били са центрове на прояви, на национално самосъзнание и общностна идентичност.

Ралев Дентал АД    Артикулатор и лицева дъга    СМА пили, разширители, ендодонтски инструменти    СМА - пили    Контакт с екипа на Ралев Дентал АД

Ватиканът е най-дълго живелият пример за съчетание между религиозно и държавническо начало. Папството е не само духовен център на католицизма, но и суверенна държава-град. То разполага със своя банка, дипломатическа мрежа и огромен културен капитал – библиотеки, архиви, изкуство. Влиянието му надхвърля броя на територията и населението, защото обхваща стотици милиони католици и дори неверници, които разпознават Ватикана като символ на християнството. Силата му е в религията, културата и международната дипломация. Орденът на тамплиерите е феномен от Средновековието. Те са монаси-воини, съчетаващи аскетичен живот с военна мощ. Но най-интересното е тяхната финансова система – създали са мрежа от командории, които функционират като ранни банки. Пилигримите са можели да депозират пари в Париж и да ги получат в Йерусалим, без риск по пътя. Това ги прави икономически и политически могъщи, но и обект на завист – особено от френската корона. Унищожени са, защото твърде много концентрират финанси и влияние, без да имат собствена държава. За разлика от тамплиерите, йоанитите успяват да оцелеят. Те също започват като военен орден, но придобиват и суверенна територия – първо Родос, после Малта. Там развиват и военна, и държавническа функция: собствена флота, крепости, дори международни договори. Днес Орденът на Малта няма територия, но продължава да има дипломатически отношения с десетки държави. Той е уникален пример за институция, оцеляла над 900 години, благодарение на баланса между религиозност, хуманитарна дейност и ограничена държавност. До средата на XX век Тибет е бил теокрация – Далай Лама е бил едновременно върховен духовен водач и държавен глава. Лхаса е била център на монашески ордени, културна и политическа столица. Днес, макар да е под властта на Китай, тибетското правителство в изгнание продължава да поддържа институцията. Тук религията и държавността са били тясно слети, а културното влияние на тибетския будизъм се е разпространило в Азия и на Запад. Силата му е била в религията и духовното влияние, повече, отколкото във финансите или дипломатическата мрежа. Иран е съвременен пример за държава, където религията и политиката са неразривно свързани. Върховният лидер (аятолахът) има последната дума във всички ключови решения. Страната има големи финансови ресурси (петрол), силно културно наследство и значително регионално влияние. За разлика от Ватикана, Иран е голяма държава с армия, територия и икономика. Това го прави феномен на теокрацията в модерни условия, където религията е рамка за цялата държавна система. Следователно. Ватиканът е малък по територия, но огромен по духовно и културно влияние; силата му е в универсализма на католицизма. Тамплиерите са доказателство, че религиозни институти могат да се превърнат във финансова и политическа сила, дори без държава – но това ги прави уязвими. Малтийският орден е дълголетен компромис – запазил религиозната си същност, но адаптирал държавническите си функции към новите времена. Тибет показва как духовното водачество може да се превърне в държавност, но и колко е крехка тази форма пред външни сили. Иран е пример за съвременна държава, в която религията не е само символ, а реална управляваща сила – съчетавайки духовна легитимност и материална мощ. Така виждаме, че феномени като Ватикана не са напълно уникални – но никой друг не успява да постигне същата устойчивост и глобално влияние, съчетавайки религия, култура, финанси и дипломация в едно.

Онлайн магазин за дентални материали    Следдипломно обучение на Ралев Дентал    www.ralev-dental.com    Дентална практика в Пловдив    Зъболекар в Пловдив

Крепостите са имали нужда от енергия за функционирането си. За готвене, за отопление, за ковачниците, за някои оръжейни системи и технологии. Нефтът и газът, електричеството, ги е нямало още. При дълги обсади, всички ресурси изтъняват. Как са се справяли с този казус? Всяка крепост е била не просто военна структура, а малка самостоятелна „машина за оцеляване“. За да функционира при обсади, енергийните нужди са решавани чрез комбинация от традиционни ресурси, съхранение и строг контрол. Откъде са зареждали с горива и енергийни източници? Ясно е като бял ден, че дървата за огрев са били основният източник на топлина и гориво за готвене и ковачници. Откакто го има човекът, започва сечене на горите. В мирно време внасяли дърва в големи количества и ги складирали в специални места. При дълги обсади запасите били ограничени – тогава се преминавало към по-икономично използване, ограничавали огъня само за готвене. Въглищата били дървени въглища, изгаряни в специални ями извън крепостта. Те били по-леки за съхранение, давали повече топлина и били задължителни за ковачниците. При очаквана война обикновено складирали такива въглища предварително. Свещи, газени лампи (от животински мазнини или растителни масла) били ползвани за осветление. Свещите от восък били по-ценни, тъй като изгаряли по-бавно. Восъкът е продукт от дейността на пчелите. Естествено, правела се много сериозна и пунктуална организация в условията на обсада. Намалявали ползването на огъня. Готвенето често се свеждало до общи кухни, за да не се разхищават горива. Спазвали се ясно определени приоритети – ковачницата и ремонтът на оръжия, били на първо място, отоплението – на последно. Затова през зимите при обсада, защитниците често мръзнели като кучета. Използвани били всички възможни отпадъчни материали – горели всичко, което не било нужно: стари мебели, изпочупени конструкции, дори животински кости. Енергията за военни цели - за катапулти, требушети, арбалети, не изисквала гориво, а в повечето случаи - механична енергия (мускулна сила, противотежести). За огнени оръжия, като например, „гръцкия огън“ и подобни смеси, използвали смола, сяра, масло. Те били складирани в делви. Ковачниците, поради нуждите за изковаване и ремонт на стрели, върхове, части за оръжия, работели с въглища. При продължителни обсади, запасите неизбежно намалявали. В историята има случаи, когато обсадените са били принудени да намалят до минимум огньовете (готвели веднъж на ден или на общ казан). Използвали скрити тунели за снабдяване. Например, някои български и византийски крепости, имали тайни изходи към гори или реки. Правели „рациони“. Това е контролирано разпределяне на дървата и храната, нещо като "един човек - един талон". Крепостите са разчитали основно на дърва и въглища, складирани в мирно време. При обсади, решението е било строги икономии, използване на общи огнища и приоритетно отделяне на гориво за военни нужди. Понякога това е означавало, буквално да изгорят собствената си покъщнина, за да оцелеят.

Композити    Зъбни импланти    Избелване на зъби    www.ralev-dental.eu    www.ralev-dental.net

При сравнение между различни региони, можем да видим как са решавали проблема българските крепости, спрямо западноевропейските замъци или арабските и византийските градове. Това е интересно - да научим как различни региони и култури са решавали енергийния проблем в крепостите си. Като се има предвид, че условията (климат, ресурси, традиции) са различни. Българските и балкански крепости в Средновековието използвали за основни горива дърва, въглища, смоли. Складирането било в дърварници вътре в крепостта; често издълбавали и специални ями за въглища. Архитектурно, много крепости имали малки вътрешни огнища в помещенията, но отоплението не било основно – залагало се на дебели и топли дрехи и общи кухни. При обсада, понякога имало тайни изходи към гори или реки (например – тайните тунели на Търново и Видин), което позволявало донякъде снабдяване с най-необходимото. Западноевропейските замъци използвали за основни горива също дърва, но в Северна Европа, поради климатичните условия, имало огромна нужда от отопление и най-ценни били въглищата. Разходът бил голям – замъците с огромни зали, изисквали цели складове с дърва и въглища. При обсада това количество бързо се изчерпвало. Били въведени модерни за времето си технологии. Там развили по-сложни камини и комини за отопление и готвене. Ковачниците често били разположени в укрепени стопански дворове. Обсадата била голямо предизвикателство. Хората в замъците и крепостите, често страдали от студ и глад, защото сградите били много големи, трудно снабдявани, и се разчитало на предварителни запаси. Византийските градове и крепости използвали за основни горива дърва, маслиново масло (не само за светлина, но и за „гръцки огън“). Предимството било в това, че градовете често имали достъп до морето или река, което позволявало снабдяване дори при обсада (пример: Константинопол през 1453 г. получава снабдяване по море до последно). Архитектурно, византийските крепости често включвали цели квартали – повече като укрепени градове, което давало разнообразие от ресурси. При обсада, икономията на гориво и храна била централизирана, понякога имперската власт организирала разпределение. Арабските и мюсюлманските крепости (Сирия, Северна Африка, Испания), понеже дървата били оскъдни в пустинните райони, използвали други горива – сушен тор от камили и добитък, палмови клони, маслиново масло. Често имали големи цистерни за вода и складове за сушени фурми/зърно, но горивата били ограничени. Повече се разчитало на кухня с минимален огън, приготвяне на храна в големи съдове. По време на обсади и при липса на гориво, защитниците оцелявали с хляб, сушена храна и студени ястия. Китайските крепости ползвали за гориво въглища, дърва, растителни масла. Китайците още от древността знаели и използвали каменните въглища, което им давало предимство. Държавата често снабдявала укрепените градове с държавни складове. При обсади в Китай от XIII в. нататък, се използвали барутни оръжия, изискващи селитра, сяра и въглен, които били складирани в специални арсенали. По същество, тия погреби били атомната бомба на Средновековието. При обсада, зависело от размера на града – в по-големите, енергията се управлявала по-организирано, имало системи за спестяване и контрол. При обсада се икономисва, използва се всичко възможно за гориво (вкл. мебели, врати, огради), а приоритет е поддръжката на оръжия и готвенето, не отоплението. Балканите и Европа разчитали на дърва и дървени въглища; но имали големи проблеми при дълги обсади. В Средиземноморието и в Близкия Изток били по-гъвкави, използвали и масла, животински тор, палми. Но за сметка на това, нямали собствени ресурси от дърва. Отоплението им бил по-малкият проблем, понеже там климатът е преобладаващо топъл и горещ в по-голямата част от годината. Но за ковачниците и за готвене, очевидно им трябвали ресурси, както навсякъде другаде. Китайците били най-напреднали, поради използването на каменни въглища и барут, който те изобретили.

www.ralev.biz    www.ralev.ws    www.see-bulgaria.com    Виж България    www.tourinfo-bg.com

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Зъб    Първична стабилност на базалните импланти    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи