Изглед към парка

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Градът винаги е шум, движение и бързане. Но сред всичко това човек търси място, където времето да спре – зелена пауза, която да му напомни, че животът не е само асфалт и бетон. Паркът е именно това – границата между човешкото дело и природния ритъм. Там въздухът е по-свеж, а мисълта по-лека. Парковете са повече от сенчести алеи и пейки. Те са убежища за вътрешен мир. В тях човек върви не само по пътеки, а и по собствените си размисли. Децата тичат свободно, младите се срещат, възрастните намират утеха в спомени и разговори. Всеки открива своето кътче. Има нещо символично – колкото и да се променя светът, колкото и да се менят управници и епохи, човекът винаги строи градини. От легендарните висящи градини на Вавилон до днешните крайдунавски паркове, зеленината остава неизменно желание, почти вътрешна необходимост. Край Дунав тази необходимост е особено осезаема. Там парковете носят не само красота, но и усещане за простор, тишина и вечност. Видин, Лом, Русе, Силистра – всеки от тези градове е вплел реката в своето зелено лице, създавайки пространства, които разказват истории и лекуват души. Паркът е като огледало – в него виждаме не само природата, но и себе си, такива, каквито искаме да бъдем: по-спокойни, по-свободни, по-близо до истинското. А в съчетание с крепостни стени наблизо, протягаме ръка към поколенията преди нас и се свързваме мислено в красива връзка. Замисляли ли сте се защо всяко по-голямо населено място винаги има парк или градска градина? Това не е просто случайност, а естествена нужда на градската среда. Паркът е своеобразно „белите дробове“ на града, но и много повече от това. Той е пространство, което обединява здраве, социален живот, култура и природа. В него човек намира възможност за движение – спорт, разходки, каране на колело – но и за спокойствие и психическо равновесие. Зеленият оазис в града се превръща в сцена за празници, концерти, събития и срещи, като същевременно пази и частица от биоразнообразието. Погледнато в исторически план, хората винаги са търсили красотата на зелените пространства – от легендарните висящи градини на Семирамида до днешните модерни паркове. И в България традицията е жива: въпреки политически и икономически сътресения, редица крайдунавски градове създават живописни паркове, които и днес са притегателни точки за местни и гости. Видинският Дунавски парк, с крепостта „Баба Вида“ като фон, съчетава история и природа. Ломският парк е по-скромен, но чарът му е в близостта до реката. Русенският „Парк на младежта“ носи простор, спортни възможности и свежестта на дунавския бриз. А в Силистра един от най-старите паркове по течението впечатлява с вековни дървета и панорамни гледки към реката. Така парковете не са просто места за отдих – те са своеобразни огледала на времето, на културните и социални стремежи на всяко поколение.

Нашата рекламна програма    Байкушевата мура    Информация за Башлийски езера    Връх Безбог    Планини в България

Индустриални зони, ритейл центрове, паркове. Всяко едно от тези човешки творения, е смислово натоварено и е част от живота на човека и обществото. Но ако първите две идват и си отиват, парковете като че ли са незаобиколими. Контраст между „временното“ и „неизменното“. Индустриалните зони и ритейл центровете са като сезоните на икономиката – появяват се, променят облика на града, а след време често потъват в забрава, оставяйки след себе си празни халета или изоставени молове. Те отразяват духа на конкретна епоха – на растеж, потребление или технологичен подем – но рядко надживяват времето си. Парковете обаче стоят отвъд икономическите вълни. Те не са просто територии със зеленина, а живи пространства, в които градът диша и човекът намира равновесие. Независимо от политически промени, войни или икономически кризи, парковете се запазват – понякога обновени, понякога променени, но винаги присъстващи. В този смисъл паркът е нещо повече от градска придобивка. Той е постоянство. Докато индустриалните зони и търговските центрове разказват историята на икономиката, парковете разказват историята на човешката нужда от природа и тишина. Градът е жив организъм. Той се променя с всеки нов строеж, с всяко ново решение на властта или на пазара. Неговите пространства носят белезите на времето, което ги е създало, и често изчезват заедно с него. Индустриалните зони – с техните фабрики, комини и складове – някога са били символ на прогреса. Те са вдъхвали гордост и надежда за бъдеще. Днес обаче мнозина от тези зони пустеят. Сменени от нови технологии и други модели на производство, те остават като ръждясали спомени за минала епоха. Ритейл центровете, модерните храмове на потреблението, също следват същия път. Вчера те бяха символ на просперитет и глобализация. Днес някои от тях вече стоят полуизоставени, а утре може да бъдат заменени от виртуални пространства и дигитални пазари. Те идват и си отиват, оставяйки краткотрайна следа в градската тъкан. И тогава се появява контрастът – парковете. Те не са създадени, за да служат на икономика или мода, а за да откликнат на вечна човешка потребност – нуждата от природа. Паркът не остарява по същия начин, както една фабрика или един търговски център. Напротив – с годините той придобива повече стойност. Дърветата порастват, алеите натрупват истории, пейките стават свидетели на поколения животи. Парковете са постоянството в един свят на промени. Те са местата, които преживяват войни, политически режими и икономически кризи. Докато индустриалните зони разказват историята на производството, а моловете – историята на потреблението, парковете разказват историята на човека. История за неговата нужда от тишина, от среща със себе си, от принадлежност към нещо по-голямо и по-дълговечно от него самия. Може би затова парковете са незаобиколими. Защото докато икономиката създава и руши, природата остава. А в града паркът е именно този къс природа, който напомня, че зад бетона и стъклото човекът все още е част от света на дърветата, водата и въздуха.

Привидно парковете не се нареждат сред първостепенните човешки потребности. Човек има нужда от храна, подслон, облекло, здраве и образование, за да оцелее и да води нормален живот. Ако погледнем строго прагматично, паркът би изглеждал като лукс, като допълнителна екстра. Но историята ни подсказва друго – почти всяко общество, независимо от времето и ресурсите, е намирало сили и воля да изгражда зелени пространства. Това означава, че парковете задоволяват нещо по-дълбоко – не толкова биологична, колкото духовна и социална потребност. Те дават на човека не просто място за разходка, а възможност за връзка с природата в рамките на градския живот. Дават му пространство за общуване, за радост, за културно изразяване, за чувство за принадлежност. Можем да се запитаме: какво би бил град без парк? Само съвкупност от улици, сгради и търговски обекти? Паркът е това, което омекотява средата, прави я човешка. В него се осъществява не само физически, но и психически баланс. Следователно парковете не са каприз на властимащите, а дълбоко осъзната – макар и често интуитивно – обществена необходимост. Те са своеобразно продължение на идеята за „здраве“ и „образование“, но в по-широк смисъл: здраве на духа и образование чрез срещата с природата, с културните прояви и с другите хора. Ако използваме пирамидата на Маслоу като ориентир, можем да видим мястото на парковете във всяко ниво на човешките нужди: На физиологично ниво (основни нужди): Паркът осигурява чист въздух, прохлада през лятото, вода чрез фонтани или близост до река. Това не е малко – зелени площи реално подобряват качеството на въздуха и влияят върху здравето и оцеляването. Ниво на сигурност: Зелените пространства често са планирани така, че да осигурят безопасни места за разходка, игра и спорт. Те създават чувство за защитена среда в рамките на градската динамика. Социални нужди (принадлежност и общуване). Тук паркът разкрива една от най-силните си функции – той е място за срещи, за празници, за споделеност. Там се изграждат приятелства, укрепват се семейни връзки, раждат се общности. Нужди от уважение и признание. Паркът е и сцена за изява – спортни постижения, културни събития, артистични прояви. Там човек може да бъде видян, да бъде признат или просто да усети уважението на обществото към себе си като част от него. Самоактуализация. Най-високото ниво на пирамидата, е свързано с личностното развитие и смисъла на живота. В парка човек намира пространство за размисъл, вдъхновение и творчество. Наблюдението на природата, срещата с красотата и усещането за хармония подкрепят именно тази дълбока вътрешна потребност. Следователно парковете не са „лукс“ или „прищявка“. Те са естествено вплетени във всички нива на човешките потребности – от физиологичното до духовното. Това обяснява защо всяко общество, независимо от ресурсите си, създава паркове. Те са своеобразно огледало на човешката цялост – тяло, дух и общност.

Зъболекар в Пловдив    www.bg-dentist.eu    www.bg-dentist.net    Dental tourism    www.bg-tourinfo.com

Какво е това, което прави един парк „много красив“? Има ли универсални критерии, които правят парковете привлекателни за повечето хора? Очевидно, има. Не само универсални критерии, но и местни културни особености, които добавят уникалност. Зеленина и разнообразие: вековни дървета, цветни алеи, добре поддържани тревни площи. Колкото по-богато е биоразнообразието, толкова по-жив и пълноценен изглежда паркът. Вода: езера, фонтани, рекички или просто декоративни водни площи – водата създава прохлада и хармония. Панорамни гледки: усещане за простор – например към река, планина или градски хоризонт. Ландшафтен дизайн - композиция. Редуване на сенчести и слънчеви места, отворени поляни и интимни кътчета. Естетика: хармонията между поддържана среда и „естествена“ дива красота. Цветови акценти: сезонни цветя и растения, които променят облика на парка през годината. Удобства и достъпност. Пейки, алеи, осветление – всичко това прави парка удобен за ползване. Достъпност за всички – включително за хора с увреждания, родители с колички, възрастни хора. Функционалност и социален живот. Пространства за спорт и игра – детски площадки, спортни игрища, фитнес на открито. Места за културни събития – сцени, открити амфитеатри, зони за концерти. Възможности за срещи и отдих – тихи кътчета за четене, романтични алеи, пикник зони. Символика и идентичност. Паркът е още по-красив, когато има своя история и дух – монументи, скулптури, архитектурни акценти, които го свързват с града и хората му. Уникалният елемент е този, който кара посетителя да каже: „Такъв парк няма никъде другаде.“ Красивият парк е съчетание от природа, хармония, удобство и дух. Красотата му е едновременно сетивна (цвят, аромат, простор) и емоционална (усещане за спокойствие, принадлежност, възхищение).

www.bg-dentist.com    Базални импланти - информация    Лекцията на д-р Хоо    Протезиране с импланти    Дентална клиника в Пловдив

Ето някои от най-често сочените европейски паркове, които се възприемат като еталон за красота и добър баланс между природа, дизайн и социална функция. Те често се използват и като „учебникарски примери“ в урбанизацията и ландшафтната архитектура: Хайд парк (Hyde Park), Лондон, Великобритания. Огромен зелен оазис в сърцето на мегаполис. Известен с езерото Серпентайн, алеите за разходка и култовият „Speakers' Corner“. Пример за парк, който е едновременно исторически и модерен. Парк Люксембург (Jardin du Luxembourg), Париж, Франция. Класически френски ландшафтен стил, съчетан с романтични алеи и фонтани. Статуи, цветни композиции и усещане за аристократична градина. Пример за баланс между формална геометрия и човешки уют. Виенският Пратер (Prater), Австрия. Една от най-старите и най-обичани зелени зони в Европа. Съчетава диви горски пространства и големи тревни поляни, с атракции като виенското колело. Символ на това как паркът може да е и място за забавление, не само за разходка. Парк Гюел (Parc Guell), Барселона, Испания. Проектиран от Антони Гауди. Известен със своята уникална архитектура, цветни мозайки и органични форми. Пример как изкуството и природата могат да се слеят в едно. Тиволи Гардънс (Tivoli Gardens), Копенхаген, Дания. Макар често възприеман като увеселителен парк, той е и прекрасно поддържана градина. Богата растителност, езера и светлинни инсталации. Известен със своята магическа атмосфера вечер. Парк Ретиро (Parque del Retiro), Мадрид, Испания. Големи алеи, изкуствено езеро, скулптури и паметници. Усещане за величие, но и достъпност за обикновения посетител. Любимо място за мадридчани и туристи. Кралската ботаническа градина в Кю (Kew Gardens), Лондон, Великобритания. Световноизвестна със своето разнообразие от растителни видове. Съчетава естетическа красота и научна стойност. Пример как образователната функция прави парка още по-привлекателен. Общото между всички тези паркове е, че комбинират природа, дизайн, социална функция, уникален елемент, който ги прави незабравими.

Язовирите в България    Информация за река Дунав    Гръцки огън    Хасково    Хисар

Има български паркове, които могат с някои уговорки, да се поставят в паралел с известните европейски образци. Те съчетават природа, история, архитектура и социални функции – и всеки има своя уникален чар: Борисовата градина в София. Най-старият и емблематичен парк на столицата. Богата растителност, паметници, алеи и спортни съоръжения. Място, което носи духа на стара София, но и остава живо пространство за съвременния човек. Морската градина във Варна. Едно от най-красивите крайморски пространства в Европа. Съчетава зелени площи, алеи, скулптури, обсерватория и гледки към Черно море. Българският аналог на паркове като Хайд Парк или Парк Ретиро – символ на града. Морската градина в Бургас. Панорамен изглед към морето, цветни алеи и модерни пространства за културни прояви. Едновременно място за отдих и сцена за фестивали, концерти и изложби. Съчетава романтика и социален живот. Дунавски парк във Видин. Едно от най-живописните зелени пространства край Дунав. Свързва историята (крепостта „Баба Вида“) с природата на реката. Уютен, сенчест и романтичен парк, който може да се съпостави с европейските речни паркове. Парк на младежта в Русе. Просторен парк с големи алеи и вековни дървета. Съчетава рекреация, спорт и културни събития. Дунавският пейзаж му придава усещане за мащаб, близко до големите европейски паркове. Парк „Цар Симеонова градина“ в Пловдив. Създаден през XIX век от швейцарския ландшафтен архитект Люсиен Шевалас. Известен с Пеещите фонтани и красивите си алеи. Еталон за изкуство в ландшафтния дизайн у нас. Дунавски парк в Силистра. Един от най-старите по Дунав, известен със своите вековни дървета. Тихо и романтично място с прекрасни гледки към реката. Съхранява автентичния дух на крайдунавските градове. Западен парк в София. По-„див“ в атмосферата си в сравнение с Борисовата градина. Огромна площ с поляни, дървета и възможности за разходка. Потенциал за развитие в духа на големите европейски „зелени пояси“. Морската градина във Варна е нашият „Хайд парк“ – емблематична, голяма и крайморска. Парк „Цар Симеонова градина“ в Пловдив, е българският „Люксембургски парк“ – с елегантен европейски дизайн. Дунавските паркове (Видин, Русе, Силистра, Лом), са уникални в мащаба си, защото малко европейски реки предлагат толкова живописни крайбрежни пространства в градска среда.

Снимки от Бургас    Градове в България    Облаци    Мемориал на жертвите на комунизма    Кръстатата казарма

Има ли примери в световната история, на цели градове-паркове? С развитиеето на технологиите, много хора се изнасят от мегаполисите, за да живеят в Tiny houses сред природата. Този въпрос засяга едновременно история, урбанизъм и бъдеще. Съществуват исторически утопии и градоустройствени идеи. Такава е Градът-градина (Garden City) на Ебенезър Хауърд, Англия, XIX–XX век. Това е първият систематичен опит, да се създаде „град в парк“. Идеята е, създаване на компактни градове, обградени от зелени пояси, с големи обществени паркове и градини. Има и примери: "Лечуърт" (1903) и "Уелуин" (1920) в Англия. Те са реални градове, създадени като алтернатива на индустриалния мегаполис. Барселона – планът на Илдефонс Серда (XIX в.). В известната „Ейшампле“ (разширение), всяка жилищна клетка е планирана с вътрешни зелени дворове. Замисълът е, градът да диша и всяка улица да има „зелени бели дробове“. Вашингтон, САЩ (първоначален план на Л’Анфан, XVIII в.). Концепция за „град в парк“ с широки булеварди, площади и големи зелени зони. Националният мол и околните паркове са сърцето на идеята. Чандигарх, Индия (XX в., Ле Корбюзие). Проектиран като модерен град със силен акцент върху паркове, градини и открити пространства. Съвременни примери за „градове в парк“, има в Сингапур, наричан „град-градина“ или днес дори „град в гора“. Огромни усилия за интегриране на зеленина във всяка част на града – от вертикални градини до паркове, ботанически градини и „Градините край залива“ (Gardens by the Bay). Куала Лумпур, Малайзия - развитие на „зелени коридори“ – природата е интегрирана в урбанистичната тъкан. Стокхолм, Швеция. Носи прякора „столицата в парка“ – много от кварталите са обградени от гори и водни площи. Канбера, Австралия. Проектиран от американския архитект Уолтър Бърли Грифин в началото на XX век като „град-градина“ със силна връзка между архитектура и природа. Новите тенденции по принцип са "дигитализация и малки общности". С развитието на технологиите и работата от разстояние, все повече хора напускат мегаполисите. Tiny houses и "еко-селища", са естествено продължение на идеята за „град в парк“, но в микро мащаб. Tiny houses са малки мобилни къщи, сред гората или на открити поляни. Общности с общи градини, възобновяема енергия и споделени пространства. По-близо са до „село-парк“ или „общност-парк“, отколкото до класически град.Такива еко-селища има в Скандинавия и в Германия. С „Tiny House Villages“, е пълно в САЩ и в Канада. Появяват се нови проекти в Южна Корея и Япония, за мини-градове, интегрирани в гората. Идеята за „град-парк“ не е нова – тя е част от човешкото въображение от векове. Но сега, когато технологиите позволяват работа и общуване отвсякъде, тази идея започва да се реализира не само на държавно ниво (като в Сингапур), а и чрез малки, самостоятелни общности – еко-селища, tiny house villages и децентрализирани общности.

Белоградчик    Връх Безбог    Черно море    Бъндеришки езера    Бургас

Ето едно изчерпателно сравнение между „градовете-паркове“ в класическия смисъл и съвременните tiny house общности, като разглеждаме философията, мащаба и социалната функция: Градовете-паркове (например Лечуърт, Сингапур), имат понякога стотици хиляди жители; цял град или квартал е планиран като „зелена зона“. Зелените площи са интегрирани в урбанистичната мрежа; паркове, алеи, градини. Имат азнообразна социална тъкан; обществени сгради, училища, работни места, търговски центрове. Публичен град; всеки може да посети парковете. Съществува хармония между урбанизация и природа; устойчиво развитие; естетика и социална функция. XIX–XX век е времето на Garden City Movement, модернизъм, урбанистични планове. Има интеграция на зелени площи, но инфраструктурата е „традиционна“ – пътища, сгради, транспорт. Отличават се с красота, притежават историческа идентичност, социален живот, културни събития. Tiny house общности са малки, десетки до стотици жители; микро-общности. Природата е „основна рамка“; къщите са разположени сред гора, поляна или до вода. Малка, тясно свързана общност; акцент върху взаимопомощ, споделени ресурси, общи градини. Частна или полу-публична общност; достъпът е контролиран, често с фокус върху членовете. Съществува силна връзка с природата и устойчивия начин на живот; практикува се минимализъм; бягство от мегаполиса. XXI век с неговата дигитална мобилност, работа от разстояние, екологична осъзнатост, е идеален за развитието им. Строят се енергийно ефективни къщи, споделени ресурси, устойчиви технологии (соларни панели, компостиране, локално производство на храна). Рай на уединението, вътрешния мир, връзката с природата, чувството за автономия. Общите философски принципи са: Природата като основа на живота – и големият град-парк, и tiny house общността залагат на зеленина, вода и простор като ключов елемент за психично и физическо благополучие. Баланс между общност и личното пространство – обществото е интегрирано в градовете-паркове и в малките общности, но мащабът и социалната динамика са различни. Дългосрочна устойчивост – в историческите градове-паркове устойчивостта е планирана урбанистично; в tiny house общностите устойчивостта е персонална и колективна, базирана на минимализъм и екологични практики. Естетика и духовна стойност – красотата и усещането за хармония с природата са важни и в двата случая, въпреки различния размер и инфраструктура. Градовете-паркове са големи, обществено ориентирани и исторически утопии, в които зеленото пространство е рамка за масов социален живот. Tiny house общностите са малки, интимни и индивидуално ориентирани, със същата философия за връзка с природата, но адаптирана към съвременните технологии и мобилен начин на живот. И двете концепции показват, че човекът има естествена нужда да живее сред зеленина и открито пространство – независимо дали е в голям град или малко селце.

Крепостта Баба Вида    Батак    Информация за Башлийски езера    Маршът на Бдинци    Бдинският пехотен полк

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи    Александър Невски    Арбанаси