Кула в небето

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Принцип на солидарността    Силиконови гръдни импланти    Зъбни импланти - цена    Видове зъбни импланти    Титаниеви импланти

Друг тип кула, която се извисява в небето - минаре на джамия

Спираловидно наредени тухли придават интересна шарка на минарето

В България има много джамии. Някои от тях имат по едно минаре, други - по две и повече. Какъв символ е минарето в ислямската традиция? Очевидно, минарето е един от най-разпознаваемите символи на ислямската архитектура, а в същото време носи и дълбока символика. Какво представлява минарето? Минарето (от араб. manаra – „светилник, фар“) е висока кула, изградена до джамията. От него мюезинът произнася азан – призива към петте ежедневни молитви. Най-първоначално минарето е било „висока точка“, откъдето гласът на мюезина да се чува в целия град/махала. Днес, макар често да се използват озвучителни уредби, минарето пази тази символична връзка с призива за молитва. В ислямската традиция минарето е като „ос, която свързва земята с небето“. Неговата изправеност и височина напомнят за стремежа на вярващия към Аллах и за присъствието на вярата над всекидневния живот. Минарето е и видим знак, че мястото е ислямско – архитектурна „сигнатура“ на мюсюлманската общност в дадено селище. По същия начин, по който камбанарията в християнството е разпознаваем белег на църква. Повечето джамии имат по едно минаре – това е стандартът. Две минарета обикновено се позволяват на по-големи или по-значими джамии (например в по-големи градове или важни търговски центрове). Четири или шест минарета, са белег на изключителна важност – класически пример е Синята джамия в Истанбул с шест минарета. В Османската традиция броят на минаретата е и йерархичен знак: колкото повече – толкова по-висок статут има джамията и нейният патрон (султан, везир и др.). Минаретата придават вертикалност на силуета на мюсюлманския град. Те са „светлинни кули“ (първоначално думата „manara“ означава „място, където се палят светлини“), които ориентират вярващите в пространството и духовно. С две думи: минарето е символ на вярата, на духовния стремеж нагоре и на присъствието на ислямската общност, а броят им подчертава значимостта на съответната джамия.

Контакт с авторите на портала    Зъбен имплант    Базални импланти - обективен анализ    Диоден лазер    Базални импланти - какво представляват

Кула в град Габрово, която се извисява в небето

Камбанария с часовник

Габровската часовникова кула е наричана от жителите на града "Небостъргачът на Възраждането". Краеведът Илия Габровски я определя, като „възрожденският бисер“ и „най-ценният архитектурен паметник, завещан на Габрово, като скъп дар от нашите възрожденци“. Тази часовникова кула е почти най-високата у нас (27,5 м), като по-високи са само кулите в Ботевград (30 м.) и Банско (29,5 метра). Архитектурно тя се съотнася към творбите на майсторите от т. нар. тревненска дюлгерска школа. Удължените пропорции на отделните й части, е явление, необичайно във възрожденската строителна практика. При създаването си, кулата, издигнала се на 27.70 метра, се е откроявала ярко над ниско застроения център на Габрово. Пътниците, които идвали в града, отдалеч не само са чували камбанния й звън, но са могли и да я видят. Часовниковите кули се появяват в българските селища още през ХVІІ век. През ХVІІІ век вече са характерен елемент на централното им пространство. След опожаряването на Габрово през 1798 г. от войските на Капудан Хюсеин паша, оцеляват само две постройки – старият каменен мост (Конашкия мост от 1749 г.) и “часовната кула”. Според историографа д-р Петър Цончев, кулата от ХVІІІ век, най-вероятно не е била твърде висока. Свидетелство за съществуването на часовникова кула в Габрово през ХVIII в., е намерено в тефтер на хаджи Христо Рачков. Той през 1799 г. грижливо отбелязва в него, че Габрово се дели на пет махали, една от които се нарича “Сахат”, т. е. махалата с часовника. През 1828 г., габровци решават да построят нова часовникова кула. И защо основно? За да се избегне нелоялната конкуренция в занаятчийските работилници и търговските дюкяни. Трябвало едновременно да се вдигат и спускат кепенците на дюкяните под ударите на сахатя. Затова мястото на часовниковата кула се избрало така, че да се вижда и чува от главната улица (днешната “Радецка”). През същата година, трима чорбаджии и бирникът Георги, се споразумели с казанлъшкия турчин Хафуз ага, за часовников механизъм на стойност 2 150 гроша. Но строежът бил отложен с няколко години, поради Руско-турската война от 1828-1829 г. Кулата била завършена през 1835 г. със средствата на габровските еснафи и доброволния труд на хора от габровските села. Както пише на българския й надпис на западната стена – “1835 марта. 11. согради са столп (кула) сеи настоянием и трудом селени Габрово”. Първият пътешественик, споменал градския часовник, е французинът Ами Буе през 1838 г. Той, пишейки за централната “голяма, много дълга и лошо постлана улица” на Габрово, отбелязал, че в средата й “има нещо като площад с доста дюкяни и с една часовникова кула”. През 1871 г., габровският учител Илия Христович описва по-подробно часовниковата кула, посочвайки, че “в самия център на града, като стражар някакъв, високо ся възвисочава градският сахат“. Камбаната за часовника, е доставена от Виена, както достоверно ни убеждава надписът й на латиница – “Mich goss Johann Georg Fielgrader in Wien anno 1792”. В тефтера си, търговецът Рачко Цанков записва: “1835 год. Юли 1 изкараха кулата на сахата и покачиха чанат (камбаната)”. Часовникът си личи, че е в Габрово, тъй като не разполагал с циферблат до 1901-1902 г. Отчитал часовете само с удари на камбаната. Едва в първите години от ХХ век, по указание на часовникаря арменец Михаил Артин Бояджиян, дърводелецът Минчо Иванов Кънев изработил допълнителен механизъм за движение на стрелките на циферблата. Железарят Матьо Иванов пък изковал металните части на новия механизъм и стрелките. Габровската часовникова кула, тази вертикална доминанта над градската среда, регулирала труда на занаятчиите и показвала нарастващата им икономическа сила, в бъдещия индустриален Манчестър на България. Днес тя е сред малкото оригинални свидетели, на отминалото ни време. Стопанският подем през Възраждането получил най-видимите си проявления в българските градове. Тяхното население се увеличило значително, променил се социалният им, икономически, архитектурен и градоустройствен облик. Нов задължителен елемент от градския пейзаж, станали часовниковите кули. С ударите на своята камбана, сахатят (часовникът) се превърнал в многозначителен символ на замогването, прогреса и настъпването на „Новото време”. Часовниковите кули стават по-масово явление в градовете през XVIII в., строежът им е финансиран обикновено от местното население, а архитектурата им, първоначално е типова с иззидана от камък квадратна основа и заострен коничен покрив. Малко наподобявал покрива на минаре. Циферблатът съвсем не бил задължителен елемент, часовникът много често отмервал часовете само с ударите на камбаната си. Така че, габровци не са единствените с такава особеност. С течение на времето, българските майстори строители започват да влагат свой естетически усет в градените от тях кули, като в тях ясно се долавяло европейско бароково влияние. Часовниковата кула, която и днес може да се види в центъра на Габрово, е изградена през 1835 г. с парите на местните еснафи. Механизмът е изработен от габровския майстор Иван Сахатчията, има два топуза по 30 кг единия и се навива всеки ден. Циферблат и стрелки са изработени в началото на XX век, като допълнителен механизъм и циферблат с римски цифри.

Костни дистракции    Новини от имплантологията    Двуетапно повдигане на синусов под    Синус лифтинг    Костна пластика

И други източници разкриват по интересен начин появата на Габровската часовникова кула. 1835 г., през юни, е поставен часовниковият чарк (механизъм) с каменни топузи. Той е изкован от Иван Сахатчията за съществуващата до тогава стара часовникова кула. Тя се е намиралапо на юг, където днес е Безистенът. Малката камбана е сменена с по-голяма, произведена във Виена. Нейният силен и мелодичен глас, се чувал и до последната къща на разрасналото се занаятчийско селище. По това време Габрово е в икономически подем. Часовникът е жизнена необходимост за населението, особено за занаятчиите – да отмерва времето и да определя началото и края на работния ден, да регулира конкуренцията между еснафите. В часовниковата кула, са вградени две каменни плочи. Долната, на южната й страна има текст на османотурски, с арабски букви и указва, че е стояла на предишната часовникова кула, изградена вероятно през 1814 г. от търновския войвода (управител) Мирахори Капуджибаши фейзи ага, като благодеяние за развиващото се занаятчийско селище. Но тя била по-ниска и звукът от камбаната се е чувал само в центъра. Затова, била заменена с по-високата съвременна кула. Смята се, че е имало и още по-стара кула – от ХVIII в., също не много висока. Тя се споменава, като една от постройките, които оцеляват след опожаряването на Габрово от войските на Капудан Хюсеин паша през 1798 г. Според описанието на проф. арх. Любен Тонев (1952 г.), габровската часовникова кула се състои от три части. Долната е каменна, с квадратна основа, външна страна 5,2 м, завършваща с каменен корниз, покрит с плочи. Висока е 13,70 м, с дебелина 1,40 м, с тесни отвори – бойници, характерни за средновековните сгради. Над нея е изградена осмостенна тухлена призма и дървени греди, измазана отвън (скрита паянта). Висока е 7,50 м, необичайно за този тип кули. В нея се намира часовниковият механизъм. Горната част е ажурна осмостенна колонна призма, измазана и завършваща с корниз, обшит с ламарина, където е камбаната, с височина 2,90 м. Покривът е конус с височина 3,60 м.

Общата й височина е 27,5 м, което я нарежда на трето място след кулата в Ботевград (30 м.) и Банско (29,5 метра). Смята се, че е била по-висока, преди повдигането на площада около нея. Върхът й завършва с пика (щанга) на която е забит полумесец. През 1920 г. той е ударен от гръм и пада на площада. След 1944 г. е поставена петолъчна звезда, но и тя изчезва някъде. Дълго време часовниковата кула се откроява над останалите сгради. Първото известно изображение е от 1877 г., на литография от художника Август Даугел, представяща преминаването на руските войски по Конашкия мост. (Тя е по-популярна като илюстрация в книгата на Феликс Каниц: “Дунавска България и Балканът”. Лайпциг. 1882 г.) Часовниковата кула присъства в графика илюстрация от книгата на Феликс Каниц: “Дунавска България и Балканът”. Лайпциг. 1882 г. Как габровецът възприема часовниковата кула, можем да добием представа от описанието на даскал Илия Христович от 1871 г.: „В самия център на града, като стражар някакъв, високо ся възвисочава градският сахат, на който при темеля протичат две чушми, със сладка и бистра вода, на които задоволяват си жаждата и пазарчане, и пътници.” До 1882 г. времето се отбелязва само с удари на камбаната. Циферблатът на кулата и балкончето под него са поставени след Освобождението, което се вижда от надписа при механизма му: „1882 мар 18 Димитаръ Стефанов е майстора на калавузийтий“ (тур. калавуз=пътепоказател). През 1902 г. се налага, във връзка с 25-годишния юбилей на Шипченската епопея и освещаване храма-паметник в село Шипка, да се направи нов, по-голям циферблат, ремонт на чарка и боядисване. По този повод, кметът Христо Конкилев издава заповед за назначаване на градски часовникар (служител, който да поддържа часовника). Часовниковата кула се издига на празното пространство, което се оформя на мястото на стария конак (новият конак е разположен на мястото, където днес е хотел „Балкан“). В нейната южна стена е вградена Конашката чешма. От средата на ХIХ в. около кулата се установява градският пазар.

Циркониеви корони    Клинични случаи с импланти    Върхове в Пирин    Балонен синус    Първи балонен синус

Според описанието на даскал Илия Христович от 1871 г.: „На мегданя, около тоя сахат, дваж в неделята – сряда и събота, стават пазари; освен многото други за ядение и не за ядение припаси, които ся доставят особено на Съботния пазар, забележително ся харчи вълна и храна, привозима от далечни плодородни места за нуждите на тоя град.” От началото на ХХ в. около кулата са прилепени малки будки и бараки за продажба на различни стоки и храни. Със заповед на кмета през 1914 г. мястото до Градския часовник е определено за пазар на пашкули. Тук се оформя главния градски площад „1 май 1876 г.”, наречен на паметната дата на Габровското въстание. Непосредствено до градския часовник е определено, осветено и оградено място за издигане паметник на поборниците за освобождението на България, там, където през май 1876 г. е побита на кол главата на Тотьо Иванов Хаджидосев, един от подвойводите на Габровската чета. Старата часовникова кула е свидетел на много исторически събития и превратности, които кипят около нея – протести, манифестации, карнавали, шествия и митинги. През 30-те години на ХХ в. възниква спор за запазването или премахването на старата часовникова кула. Тя е определяна като грозна, ненужна, прекалено висока и остатък от миналото, който загрозява централния площад и пречи за обновяването и модернизирането на Габрово. Отрича се всякакво историческо значение, естетическа и архитектурна стойност на сградата. В защита на градския часовник се обявяват габровци, живеещи извън града. Те изтъкват достойнствата на часовника като архитектурна ценност в български стил, паметник на българската строителна култура, образец за творчеството на габровските ковачи и железари. За щастие, часовниковата кула оцелява и не споделя съдбата на Конашкия мост. През следващите години часовниковата кула е занемарена и не се полагат грижи за поддържането й. Според запазените документи, през м. септември-октомври 1963 г. е направен оглед, който установява, че в продължение на 128 години след направата й, кулата е била подложена на рушителното действие на атмосферата и е в твърде лошо състояние. Всички части, с изключение на каменната зидария, са с по-големи или по-малки повреди. Наложителен бил незабавен ремонт. Било извършено укрепване на кулата и тя се върнала в първоначалния си вид. По това време е снабдена и с гръмоотводна инсталация. Днес, старата часовникова кула в Габрово, е паметник на културата от местно значение. Тя не изпълнява вече основното си предназначение и не отмерва времето, както в миналото. Само чешмата с лъвската глава в основата й разхлажда габровци и гостите на града през летните месеци. Часовниковата кула, е една от знаковите сгради в Габрово и се нарежда сред най-старите запазени постройки от времето на Възраждането, след църквата „Св. Йоан Предтеча“ в кв. Камъка (ХVI в.), Априловата чешма (1762) и Дечкова къща (1835).

история на зъбната имплантология    Класификация на имплантите според разположението им в костта    Субпериостални импланти    Класификация на зъбните импланти    Цени на зъбните импланти

Когато през Възраждането, градските еснафи започнали да поставят насред града часовникови кули, за да отмерват коректно работното време на дюкяните, първоначално ползвали само камбани, без циферблати и стрелки. Но камбаната е важен символ в християнския свят. Докато в мюсюлманския отсъства. Как се е стигнало дотам, че властите в Османската империя дали добро за строителството на тези високи камбанарии? В този въпрос се крие доста интересен пласт от културна и социална история. Как е станало възможно изграждането на часовникови кули с камбани в градовете на Османската империя през Възраждането, при положение че камбаната е силен християнски символ, а в ислямската традиция тя отсъства. В класическия ислямски свят няма камбани, защото призивът за молитва се извършва от мюезин от минарето. Камбаната се възприема като „християнски инструмент“. Затова в рамките на империята дълго време християнските храмове нямат право на открити камбанарии – камбаните се ограничават или скриват. Такъв бил контекстът в Османската империя. Поетапно възниква промяна в градската култура. През XVII–XVIII век в Европа се утвърждава обществената часовникова кула като символ на ред, време и гражданска организация. Тази мода прониква и в Османската империя, особено след Тулпановия период (1718–1730) и по-късно с Танзимата. От религиозен, камбаната започва да се възприема като светски символ на нова технология за отмерване на времето. Първите османски часовникови кули са в големи административни центрове – изграждани по инициатива на паши, валии или султани. Там камбаната се използва не като религиозен символ, а като светски сигнален инструмент – за отброяване на часовете, за пожар, за обществено събиране. Логиката на властите да я разрешат е в няколко посоки. Има прагматична полза. Часовниковите кули помагат за регулиране на търговията и пазара. В един имперски град, където съжителстват различни общности, „точното време“ е в интерес на властта и реда. Отделяне от църквата. Часовниковите кули не са към храм, а на централно, светско място (пазара, чаршията). Така те не се възприемат като камбанарии на църкви, а като „общински устройства“. Постепенно става културна адаптация. В някои случаи самите кули дори нямат звънтящи камбани в европейския смисъл, а по-скоро метални чукове, които удрят по плоча или гонг (което е по-близко до ислямската традиция). Специфично за българските земи, по време на Възраждането, еснафите и общините започват да градят такива кули именно за обществено ползване – за пазара, за работното време, за пожар или тревога. Камбаната тук е вече „секуларизирана“ – престава да бъде изключително религиозен символ и става градски инструмент за ред. Властите често се съгласяват, защото кулата демонстрира престиж и напредничавост на града, а и укрепва образа на „добре уредена османска провинция“. Разрешението не е „отстъпка към християните“, а по-скоро светска рационализация: часовниковата кула е полезна за всички поданици; камбаната е префункционализирана – не е църковна, а обществена; кулата е символ на модерност и административен ред, а не на религиозна власт. Иначе казано – османската власт приема часовниковите кули, защото ги вижда като инструмент на реда и модернизацията, а не като християнска демонстрация. Чудесен пример е часовниковата кула в Габрово. Тя е сред най-ранните и най-показателни за Възраждането.

Стоматологични столове    Стоматология    Бифосфонатна некроза; медикаментозно индуцирана некроза    Субпериостален имплант    Типове фиксация

Османската власт разрешила строителството, защото кулата не е към храм, а е светска, обществена постройка. Същевременно за габровци тя е имала и скрито символично значение – гордост и белег на духовно възраждане. Има още две от най-известните часовникови кули у нас, където се вижда и разнообразието в архитектурата, и социалната роля. Часовниковата кула в Трявна е построена през 1814 г., което я прави една от най-старите в България. Изградена е с доброволния труд и средства на тревненските занаятчии и търговци. Архитектурно, тя е осмоъгълна каменна кула, с височина около 21 метра. Завършва с дървена конструкция и купол. В горната част, е поставена камбана и часовников механизъм, който се навива ръчно. Камбаната отброявала часовете, а от 1815 г. вече имала и циферблат със стрелки. За тревненци кулата била център на градския живот – на площада до нея се провеждал пазарът, събирали се хората. Символ на самочувствието и общинската сплотеност. Днес е емблема на Трявна и една от най-запазените възрожденски кули. Часовниковата кула в Ботевград ,е построена е през 1866 г. от тревненския майстор Вуно Марков. Инициатор било местното население, което искало „градът да има своя кула, както другите европейски селища“. Кулата има височина около 30 метра, което я прави най-високата възрожденска часовникова кула в България. Долната част е масивна каменна, горна частта – дървена, завършваща с красив купол с позлатен полумесец. Часовниковият механизъм е донесен от Австрия. Камбаната звъни на всеки кръгъл час. Кулата обединява архитектурно европейската традиция на часовник и османската символика (полумесецът). Ясен знак за модерност и градско самочувствие на малкото тогава Орхание (дн. Ботевград). Днес е запазена и е емблема на града. В Трявна е по-ранна, по-скромна, чисто възрожденска по дух, със силна връзка с еснафите. В Ботевград – по-късна, вече със западно влияние и официално „одобрена“ от властите, с по-силна репрезентативна функция.

Пациенти за импланти    Импланти в блок    Мини импланти    Екстраорални импланти    Имплантати при деца

Крепостта във Видин    Иглолистни дървета    Хвойна    Имплантати Superline    Видеоклип за открит синус

www.bg-tourinfo.net    Зъбни импланти    www.bg-tourinfo.info    www.see-bulgaria.net    www.see-bulgaria.info

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи    Травми на зъбите    Дентални импланти