Крепост през лятото

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

история на Видин    Легенди за град Видин    Видин    Исторически музей - Видин    Катедрален храм Свети Димитър

Руини на крепостна стена

Каменен и тухлен зид в "сандвич"

В днешните български земи постоянно се натъкваме на артефакти от времената на Римската империя. И което е най-многобройно, това са останките от римско строителство - крайпътни станции или гарнизони, крепостни стени. Строителният размах по време на Римската империя, е непостижим дори и днес. Знаете ли, кои са най-забележителните строителни и архитектурни шедьоври в днешните български земи, завещани ни от времето на Римската империя? Римското строителство, е най-видимият белег от онези времена по нашите земи. България лежи върху територия, която в продължение на няколко века е била част от Римската империя – провинциите Мизия, Тракия и Дакия. Тук се пресичат стратегически пътища, минават граници и се изграждат градове, които империята укрепва и развива. От този строителен размах са запазени впечатляващи паметници. Ето само някои от най-забележителните градски центрове и архитектурни ансамбли: Улпия Ескус (с. Гиген, Плевенско) – един от най-големите римски градове на Балканите. С добре оформен форум, базилики, обществени сгради и крепостни стени. Оттук започва мостът на Константин Велики над Дунав (328 г.) – инженерно чудо за времето си. Никополис ад Иструм (до Велико Търново) – основан от император Траян след победата над даките. Градът е изграден по строгия римски урбанистичен план – с кардо и декуманус (прави улици, пресичащи се под прав ъгъл), форум, терми, театър и акведукти. Филипопол (дн. Пловдив) – амфитеатърът е сред най-добре запазените в света и до днес се използва за представления. Има и добре съхранен стадион, форум, одеон и раннохристиянски базилики. Заедно с градовете, и дори - преди тях - се изграждат крепости и военни съоръжения. Ето няколко от най-значимите: Сексагинта Приста (Русе) – военен и търговски център по Дунав. Останките включват крепостни стени, казарми и храмове. Новe (край Свищов) – легионен лагер и град, в който са били разположени VIII Августов и I Италиански легион. Запазени са масивни стени, казарми, терми и раннохристиянска базилика. Дурасторум (Силистра) – важен военен център по Дунав, седалище на XI Клавдиев легион. Следващ по ред, но не и по значимост, е списъкът с инженерни и обществени постижения. Римския амфитеатър в Пловдив вече споменахме, но заслужава отделен акцент: той има капацитет около 6 000 зрители, използван е и днес. Римските терми във Варна са едни от най-големите на Балканите. Построени са през II–III в. Това са съоръжения за топла, хладка и студена баня, с хипокауст (система за подово отопление). Римският стадион в Пловдив е построен през II в., има капацитет около 30 000 души. Съществува повече или по-малко съхранена инфраструктура от римско време. Акведуктите на Никополис ад Иструм, Филипопол и Сердика, са впечатляващи примери за римското водоснабдяване. В Пловдив например, акведуктите са доставяли вода от Родопите. Римските пътища представляват мрежа, която и днес определя трасето на някои български пътища. Най-значим е Виа Диагоналис (Виа Милитарис) – пътят от Белград през София, Пловдив и Одрин към Константинопол. Раннохристиянски базилики, като Раннохристиянския комплекс в Плиска и Дурасторум, макар и вече в късноримски и ранновизантийски контекст, са част от културния преход от езичество към християнство. Но най-емблематичните шедьоври са мостът на Константин Велики при Улпия Ескус (днес разрушен, но свидетелстван), който бил символ на инженерното могъщество; амфитеатърът в Пловдив – най-живият паметник на античността у нас; термите във Варна – най-внушителният оцелял комплекс от обществени бани; Никополис ад Иструм – образец на римския градоустройствен гений. Строителството е следвало нуждите на империята – първо военни лагери, после градове, обществени сгради и накрая сложна инфраструктура.

Снимки от Видин    Население на Видин    Връх Вихрен    Витоша    Парк Владикина бахча

Проход от римско време

Римляните са имали специален хоросан за свръзка между тухлите

Римското строителство в днешните български земи включва множество военни лагери и крепости (I–II век). Римляните стъпват по нашите земи първо с войската. Дунавската граница (limes Moesiae) е стратегическа и тук се изграждат масивни лагери. Нове м Свищов е легионен лагер на VIII Августов и I Италиански легион. Изграден е с масивни стени, оборудван с казарми, щаб, терми. Дурасторум (Силистра), е седалище на XI Клавдиев легион; бил е ключов укрепен център. Сексагинта Приста (Русе) е военен лагер и пристанище, свързващ пътната и речната мрежа. Рациария (край Арчар, Видинско), е военен и административен център, по-късно и колония. Характерно за всички тях е, че имат правоъгълен план, дебели стени, ровове, кули и порти. Те са основата за по-късното градско развитие. Най-забележителните градове и урбанистични ансамбли (II–III век), с настъпването на стабилността, са възникнали от военните лагери. А новите, се основават изцяло по римски модел: Улпия Ескус (Гиген, Плевенско) – форум, базилика, храмове, жилищни квартали; Никополис ад Иструм (Велико Търново) – класически римски градски план (кардо и декуманус), форум, обществени сгради; Филипопол (Пловдив) – макар и по-стар тракийски град, е развит в римски стил с форум, театър, стадион, одеон; Сердика (София) – град с крепостни стени, терми, акведукт, дворци. Характерноза всички тях (или поне - за повечето), са мраморните форуми, улиците са с канализация, изградени са редица обществени и религиозни сгради. Като стана дума за обществени сгради и развлечения, римляните не пестели усилия за комфорт и зрелища. Такъв бил амфитеатърът в Пловдив – II век, един от най-добре запазените в света, с капацитет 5–6 хил. души. Стадионът в Пловдив събирал до 30 хил. зрители, бил използван за спортни игри. Одеонът в Пловдив бил място за съвети и музикални представления. Римските терми във Варна били едни от най-големите на Балканите (7000 м2). Термите в Диоклецианопол (Хисаря) представлявали лечебни минерални бани. Характерното за тези обекти: арки, амфитеатрални трибуни, система за подово отопление (хипокауст). Римляните били много талантливи и по отношение на инфраструктурата и инженерните съоръжения. Империята живеела чрез пътищата и акведуктите. Виа Диагоналис (Белград – София – Пловдив – Одрин – Константинопол), бил най-важният път в Балканите. Римски пътища в Родопите и Стара планина, са изпълнени с мостове, трайни настилки, станции (mansiones). Мостът на Константин Велики (328 г.) при Улпия Ескус, свързвал Мизия и Дакия, бил дълъг над 1100 м, което е истинско инженерно чудо. Акведуктите – особено тези на Сердика, Филипопол и Никополис ад Иструм, били шедьоври на водоразпределителни системи. В идеалния център на столицата София още има кооперации, в които тече вода от старите римски водопроводи. Водата в тях идва от Рила и е характерна с мекотата си - миеш си ръцете и имаш чувството, че си ползвал сапун - така се плъзгат, благодарение мекотата на водата. Всички инженерни постижения са забележителни с това, че масивните каменни конструкции, често с бетон и тухли; били съчетание на практичност и монументалност. С християнизацията, по време на късноримското и ранновизантийско строителство (IV–VI век), настъпва нов етап. Тогава са изградени раннохристиянските базилики в Пловдив, Сандански, Дурасторум, Улпия Ескус. Масово били обновявани и укрепвани старите крепости (заради варварските нашествия). Сердика става важен център; тук император Константин Велики прекарвал дълго време.

Микросъдова хирургия    Открит синус лифтинг    Закрит синус лифтинг    Зъболекари в Пловдив    Орална хирургия

След римското, идват времената на византийското и османското влияния, докато стигнем до периода на родното Възраждане. Кои стилове и техники от римския период, са запазени и развити след него, в строителство и архитектура? Ние често мислим за римската архитектура като за „отделен пласт“, а всъщност тя се влива в следващите епохи и оставя трайно наследство. От Рим към Византия (IV–VI век и нататък)преходът е директен - Византия е пряк наследник на Рим и това се вижда ясно. Запазени и развити елементи, са зидарията от камък и тухли (opus mixtum) – характерна за късноримските крепости, продължила във византийските стени (Сердика, Дурасторум, крепостите в Родопите). Куполните конструкции на римските терми и ротонди, вдъхновяват византийските куполни църкви (напр. Ротондата „Св. Георги“ в София, IV в.). Базиликалният план – римските обществени базилики стават образец за християнските храмове (раннохристиянски базилики в Пловдив, Сандански, Несебър). Хипокаустът (подово отопление), е използван в късноантичните и византийски терми и дворци. Фортификационните техники и римските крепостни планове, се доразвиват при Юстиниан I (VI в.) с по-масивни кули и бастиони. От Византия към Османската архитектура (XIV–XIX век) - Османската архитектура идва през Балканите, вече белязани от Византия. Затова виждаме смесване на елементи. Наследени и адаптирани римско-византийски традиции, са куполът върху пандантиви – от римските ротонди, през „Св. София“ в Константинопол, до големите османски джамии (Синан). В българските земи такава е Баня Башъ джамия в София. Тухлени пояси в зидарията – смесване на камък и тухла в крепости и религиозни сгради (Осман Пазарджик, София, Пловдив). Минералните бани – османските хамами стъпват на римската/византийската банска традиция (Софийската баня). Крепостите – макар и с нови оръжейни нужди (барут), плановете често следват по-стари римско-византийски очертания (Видинската крепост „Баба Вида“ стъпва върху римско ядро). От Османския период към Българското Възраждане (XVIII–XIX век), българските майстори черпят от османската градска среда, но носят в себе си дълга традиция, тръгнала още от античността.

Сравнение на имплантатните системи    истината за базалните импланти    www.omegadentagroup.com    Естествената пирамида Вихрен    Поставяне на импланти

Как римските и византийски влияния оживяват във Възраждането: зидарията с камък и тухли е характерна в къщите и църквите. По време на Възраждането в Трявна, в Копривщица, се използват техники, идващи още от античността. Арките и сводовете, макар и да са по-скромни, те са наследници на римската аркова система. Куполните църкви на възрожденските храмове, продължават византийската традиция, която тръгва от римската ротонда. Градоустройството, макар и не по античния „кардо–декуманус“ принцип, в някои градове като Пловдив и София, улиците следват старите римски трасета. Баните, обществените бани на Възраждането (Хисаря, София) са преки наследници на римско-османската банска култура. Тоест, римското наследство не изчезва – то се преплита и преобразява през всяка следваща епоха. Ако се вгледаме, можем да видим римската арка в българската възрожденска къща, или римската баня – в османския хамам и после в градската баня на XIX–XX в.

Термите са ключови елементи от римския начин на живот, градоустройство, развитие. България в това отношение е благословена от Бог. Тук е пълно с минерални извори. Какво днешният българин може да се поучи от древните римляни, при устройството на местообитанията си? Нека да проучим, кои са най-прочутите световни примери за римски разкош, свързан с термални извори? Римляните превръщат термите в универсален център на градския живот – те не са били само място за къпане, а и за срещи, политика, култура и дори бизнес. В България това наследство е особено актуално, защото минералната вода е изключително богата – страната е сред първите в Европа по брой и разнообразие на извори. Какво може да научи съвременният българин от римляните? Минералната вода е обществено благо. В Рим тя е била достъпна за всички граждани, не само за богатите. Днес у нас много извори са занемарени или използвани частично – възраждането им като общностни центрове би било пряко наследяване на римската идея. Термите са активни социални центрове; в древността там се събирали хората – за къпане, спорт, разговори, философия, преговори. България може да мисли за съвременни обществени терми – не само СПА-хотели, а и общински бани, свързващи култура, здраве и социалност. Идеални са за интеграция в градоустройството. Римските терми винаги били част от урбанистичния план – до форума, гимназиона, театрите. В наши дни минералните извори могат да станат център за обновяване на малки градове и села – около тях да се изграждат паркове, спортни съоръжения, културни пространства. Технологичните иновации - Римският хипокауст (подово отопление) и сложните водопроводи, са пример за умно използване на природните ресурси. Днес можем да адаптираме това чрез геотермално отопление и енергийно ефективна архитектура. Здравето и превенцията, са други "лъчи" за ползване благата от термите. Римляните вярвали, че баните укрепват здравето и удължават живота. България може да развие по-активно балнеология и профилактична медицина, използвайки минералната вода не само за лечение, но и за ежедневен здравословен живот. Най-прочутите римски примери за термален разкош, са Каракаловите терми (Рим, Италия), които представляват огромен комплекс за 1600 души едновременно, с бани, библиотеки, гимназия, градини и магазини. Диоклециановите терми (Рим, Италия), са най-големият комплекс, обхващал над 13 хектара; част от него е превърната в църква от Микеланджело. Термите в Помпей (Италия), са по-малки, но изключително добре запазени, с прекрасни стенописи и мозайки. Бат (Aquae Sulis, Англия) е един от най-известните примери извън Италия; свързва култ към богинята Сулис (Минерва) с лековити извори. Термите в Трир (Германия) представляват монументални постройки, които са частично запазени. Те показват северната адаптация на римската банска култура. Баните в Хисаря (Диоклецианопол, България), макар и да не са толкова пищни като в Рим, са сред най-големите на Балканите и свидетелстват за прякото използване на природното богатство у нас. Римляните учат, че водата е общо благо, около което се гради животът на общността. Съвременна България има уникален шанс – със стотици минерални извори – да превърне термалното наследство в основен елемент на модерния начин на живот и икономика. Днешният „лукс“ може да бъде достъпен и ежедневен, както в Рим – не само СПА за туристи, а градска култура на банята.

Конгрес в Рим    Смесени конструкции    Синусова мембрана    Синусов под    Къси импланти

Най-лесно и икономично се строи с камък, когато вместо нов добив от кариера, се ползват обработени камъни от предишно строителство. Всеки знае, колко трудоемка е обработката на някои породи камъни, като гранита, например. В същото време, речните заоблени камъни, не са фаворити за строителство на стени, поради специфичната им форма и гладки стени, които са предизвикателство за слепващите материали. В древността са си облекчавали труда, но днес съжаляваме, че прекрасни архитектурни паметници, са били унищожени по тази причина. Къде е "златната среда"? Това е много важна и вечна дилема в строителството: икономия и практичност, срещу съхранение на културното наследство. В древността, римляните, византийците, а по-късно и османците, често са използвали сполии (строителни елементи от по-стари сгради) – защото обработката на гранит, мрамор или големи блокове е изисквала огромен труд и ресурс. "Златната среда" може да се търси в няколко посоки. Трябва да можем да разграничаваме паметник от материал. В античността, храм или базилика са разглеждани и като „каменна банка“ – място, откъдето могат да се вземат готови блокове. Днес имаме друго разбиране – архитектурният ансамбъл има културна и историческа стойност, която е по-висока от чисто материалната. Златната среда е в това, да се използва повторно камък от съвременни или нискоценни постройки, но никога от автентични паметници. Има вече и технологии на съвременно рециклиране на камък. Възможно е да се възстановяват каменни блокове от разрушени съоръжения (напр. стари индустриални обекти, къщи без стойност). Рязането на заоблени речни камъни с модерна техника (водоструй, пясъкоструй, диамантени дискове), вече позволява да се превърнат в плочи и блокове – нещо, което в древността е било непрактично. Може да се постигнат почти съвършени имитации на обработен камък. Днешните строителни технологии предлагат бетонни блокове и панели с каменна облицовка, които съчетават здравина, ниска цена и „естествен“ вид. Така се постига античен ефект, без да се разрушава старото наследство. Може да се използват малки елементи от автентични стари материали (напр. фрагменти от тухли, камък), вградени в ново строителство като памет за миналото. Така постигаме символичен баланс между старото и новото. Традицията на сполия се запазва, но без да унищожаваме ценни сгради. Ето някои практически примери за "златната среда": Римляни и византийци масово използват блокове от по-стари храмове за крепостни стени, например, Сфендона на Сердика. Възрожденските къщи често включват камъни от антични руини, но вече като декоративен елемент. Съвременните проекти в Западна Европа - практикува се "urban mining" – добив от съборени сгради вместо нова кариера. Да, добре е, да се поучим от древните: повторното използване на обработен камък е икономично и екологично. Добре е и да се пазим от техния пример: не бива да жертваме архитектурни шедьоври за строителен материал. Да се обърнем към и да използваме нови технологии: днес можем да обработим дори „неудобни“ камъни (речни, морени), без да се налага да рушим ценности.

Рискове в имплантологията    Антибиотици в имплантологията    Циркониеви надстройки    Абатмънт    Долночелюстен канал

Когато условията позволявали, продължавали строителството вместо с камък, с тухли или дърво. Качествата на камъка, тухлите и дървото, обаче, са различни. Стигаме до рецептата на българската възрожденска архитектура, която съчетава камък, глина (кал), дърво и тухли (много рядко). Това е логиката! Възрожденската архитектура е своеобразна „рецепта“, получена от дългия опит на различни епохи, ресурси и традиции. Ако римляните и византийците търсят монументалност и вечност чрез камък и тухла, а османският период въвежда нови техники и орнаментика, то Възраждането залага на разумен баланс между наличното и практичното. Камъкът има като функция: основа, приземие, носещи стени при по-заможните къщи. Предимствата му са здравина, дълговечност, устойчивост на влага. Недостатъците - трудоемка обработка, тежък материал, изисква добри зидари. Възрожденският избор: камък за първия етаж, защото дава стабилност и защита (примери: Копривщица, Трявна, Пловдив). Тухлите рядко се използват, защото в много райони няма традиция на тухларство до XIX в. Предимствата им са, че са по-леки от камъка, имат по-добра топлоизолация, позволяват по-равни стени. Недостатъците: изискват печене (енергия, пещи), което оскъпява строителството. Възрожденският избор: тухлите се появяват главно в по-заможните градски къщи (Пловдив, Русе), по-късно масово след Освобождението. Дървото се ползва за скелет на горните етажи, тавани, подове, чардаци, еркери. Сред предимствата му са: то е леко, еластично (устойчиво при земетресения), позволява богата пластика и украса. Недостатъци: горимост, податливост на гниене, изисква поддръжка. Възрожденският избор: дърво за горния етаж, дава простор, богатство от еркери, чардаци, гъвкаво разпределение на стаите. Хитро, нали? Глината (калта), притежава спойващи свойства в зидарията, често със слама или пясък; използва се и за измазване. Предимствата са, че е евтина, лесна за добив, дишащ материал (регулира влажността). Недостатъци: не е устойчива на вода, изисква защита (мазилка, стрехи). Възрожденският избор: калта е универсалното лепило, осигурява топлина и строителството става евтино. Пак хитро. „Рецептата“ на възрожденската къща, е приземие от камък. То става масивно, често полуподземно, за складове, обори, магазии. Горен етаж от дърво и кирпич. Лек, удобен за жилищни помещения, с еркери и чардаци. Глина за спойка и измазване. Тя дава топлина и служи като естествена вентилация. Покрив от керемиди, често със значителни стрехи, които пазят фасадата и основата от дъжд. Камъкът носи вечност и стабилност; дървото дава лекота и гъвкавост; глината е евтиното „универсален лепило“; тухлите идват късно и остават рядкост до XIX в. Възрожденската архитектура е „златната среда“ – нито тежката монументалност на римляните, нито чисто дървените конструкции на по-бедните епохи. Това е архитектура на разумния компромис – красива, удобна и съобразена с местните материали.

Конична връзка    Морзов конус    Имедиатно имплантиране    Вътрекостни импланти    Биологична връзка

Сулкусформери    Цикатризиращи винтове    Лицево-челюстна хирургия    Аналози и трансфери    Имплантологични видеоклипове

Предимства и недостатъци на имплантите    Първи имплант от системата Implantium    Базални импланти - информация    www.tourinfo-bg.net    www.bg-tourinfo.eu

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи    Видин - Север    Запуснати сгради, плачещи за основен ремонт от години