Дворът отвисоко

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Тухлата е по-пластичният строителен материал – лесна за моделиране, тя позволява създаването на изящни арки, фино изработени корнизи и богата орнаментика. В крепостното строителство на римляни и византийци тя често е използвана като художествен акцент: редуването на тухлени и каменни пояси придава на стените ритъм, цвят и орнаментална стойност. Не бива да се пренебрегват и икономическите съображения. Там, където тухлите се произвеждали по-лесно и били по-достъпни, те спестявали разходи и ускорявали строителството. Камъкът – тежък, твърд и трудоемък за обработка – бил запазен за най-важните места: основи, ъгли, кули и носещи структури. Зид от чист камък изисква време, умение и усилие, докато тухлата внася лекота и бързина, без да се жертва здравината. Историята ни дава красноречиви примери. Римляните умело съчетавали тухла и камък – тухлата осигурявала лекота на производството и транспорта, а камъкът гарантирал устойчивост на основи, арки и колони. Византийските строители превърнали този синтез в изкуство: редуването на камък и червени тухли не само укрепвало зидовете, но и създавало изключителни геометрични мотиви и декоративни ивици. През Средновековието тухлата често била използвана за поправка на стари каменни стени, защото позволявала бърз и ефективен ремонт. Практиката ясно показва разпределението: камъкът служи за основи, ъглови контрафорси и носещи стени – там, където се изисква здравина срещу натиск и удари. Тухлата намира своето място във вътрешните зидове, арки и сводове – там, където се цени лекотата, пластичността и декоративната изразителност. Комбинацията от камък и тухла е едно от най-гениалните решения в историята на строителството. Тя съчетава мощ и издръжливост с функционалност, красота и икономичност. Благодарение на този синтез са възникнали крепости и храмове, които устояват на времето – едновременно трайни, практични и естетически съвършени.

Катедрален храм Свети Димитър - Видин    Телеграф капия    Варна    Велико Търново    Информация за Видин

Дворът на крепостта не е пазар, не е мегдан, площад. Какво е? Какво се е случвало в двора? Дворът на крепостта често се мисли като „празно пространство“, но всъщност е имал ключово значение. Какво е дворът? Дворът на крепостта е вътрешното отворено пространство, оградено от крепостните стени и постройки (кули, жилищни и стопански сгради, казарми, параклиси). Той не е площад в градския смисъл, защото е бил предназначен не за обществени събирания на граждани, а за нуждите на гарнизона и обитателите на крепостта. Какво се е случвало там? Извършвали са се военни дейности – дворът е бил място за строяване на гарнизона, за тренировки и учения, за проверка на оръжие и подготовка преди бой. Той е имал стопански функции – в него често са се намирали кладенец или цистерна за вода, фурна, работилници (ковачница, дърводелница), складове за храна и боеприпаси. Там протичал животът на обитателите – при обсади хората са живеели именно във вътрешността на крепостта, така че дворът е бил и място, където са се движели жени, деца, животни. Той е мястото за религиозни и ритуални моменти – в някои крепости в двора е имало малък параклис или място за молитви и обреди. В двора са се събирали при опасност – когато врагът атакува, жителите на околността и войниците са се струпвали именно във вътрешния двор за защита. Дворът е бил сърцето на крепостта – не пазар или площад в гражданския смисъл, а жизнено пространство, където военният, стопанският и ежедневният живот се преплитат. Там са се подготвяли сраженията, осигурявало се е оцеляването при обсада, вършела се е стопанската работа, а понякога се е усещало и най-обикновеното човешко всекидневние. Да вземем за пример "Баба Вида" – най-добре запазената крепост в България. Там можем ясно да си представим какво е представлявал дворът и какво се е случвало в него. Дворът на Баба Вида е разположен във вътрешното пространство. То е оградено от масивни каменни стени и кули, които образуват два концентрични пояса. Между тях се оформят вътрешни дворове. В централния двор има кладенец – това е било жизненоважно при обсада, когато достъпът до вода отвън е невъзможен. Около двора са били разположени складове за зърно, оръжия и припаси; други стопански постройки. Смята се, че е имало и фурна, както и помещения за охраната. Дворът изпълнявал военни функции: в него войниците са се строявали, провеждали са тренировки и са чакали заповеди. При опасност тук е кипяла подготовка – заточвали се оръжия, разпределяли се дежурства по стените. В спокойни времена дворът е бил място за движение и работа – хората са носели вода, животни са се държали вътре, децата са играели под защитата на стените. Религиозният живот бил тясно свързан с двора на крепостта. В нея е имало параклис, където обитателите са се молили, а празничните литургии вероятно са събирали хората именно в дворното пространство. Символично значение на крепостния двор. Той е убежище. В него животът продължава дори в най-тежки обстоятелства. Той не е търговски или граждански площад, а по-скоро „вътрешно сърце“ на укреплението, където се концентрират всички жизнени функции – от военните до битовите.

Платове се тъкат в различни комбинации на влакното, като така се получават желаните качества - тип "Рибена кост" при дънките Вранглер и мн. др. А как се редят камъни в стена? Как се хващат ъглите? Реденето на камъни в стена зависи от вида на зидарията – суха зидария, класическа зидария с хоросан или декоративна облицовка. Основните техники за подреждане и свързване на камъните включват: Ломена зидария – използват се камъни с неправилна форма, които се напасват един към друг; Правоъгълна зидария – камъните са дялано оформени и се редят в хоризонтални редове; Циклопска зидария – използват се големи неправилни камъни, които се вграждат плътно; Суха зидария – камъните се редят без спойка (хоросан), като тежестта и триенето ги задържат стабилно. Как се хващат ъглите на каменна стена? При зидария с хоросан, ъгловите камъни (квинтери) са по-големи и по-здрави, за да осигурят стабилност. Подреждат се шахматно, като всеки следващ ред застъпва предходния, за да се осигури връзка между двете стени. По възможност камъните на ъглите са с равни ръбове, за да създадат прав и стабилен ъгъл. При суха зидария, големите камъни се поставят в ъглите, като зад тях се подпира по-малък камък за стабилност. Принципът на „ключов камък“ (с клиновидна форма) може да се използва за заключване на конструкцията. При строителството на крепостни стени най-често се използват три основни вида зидария, които осигуряват здравина, устойчивост и дълъг живот на конструкцията: Квадрова зидария. Използва се добре оформени и дялани каменни блокове (квадри), които се редят в равномерни редове. Камъните са плътно напаснати с минимални фуги. Примери: Римските и Византийските крепости, където правите линии осигуряват здравина и естетика. Циклопска зидария. Използват се големи неправилни камъни, напаснати така, че да създадат стабилна структура. Често срещана в ранните крепости, например Микенската култура в Гърция (Лъвската порта в Микена). Не се използва хоросан, а камъните се самозаключват чрез собственото си тегло. Смесена зидария (Опус микстум или Опус спикатум). Комбинира тухли и камъни, често в шахматен или „рибена кост“ (спикатум) модел. Позната от римската и византийската архитектура, среща се в много средновековни крепости. Често се използва варов разтвор (хоросан) за допълнителна стабилност. Как се укрепват ъглите на крепостните стени? Използват се големи ъглови квадри (квинтери), които застъпват и свързват стените. Поставят се допълнителни контрафорси (подпори) за издържане на натиска. Вътрешен пълнеж от по-малки камъни и хоросан за допълнителна здравина.

Еврейската синагога    Карта на уеб-проекта bg-tourinfo.com    Сливен    София    Стара планина   

Крепостта Баба Вида е най-запазената средновековна крепост в България. Тя е единствената напълно запазена средновековна крепост и една от най-значимите укрепителни съоръжения в Северозападна България. Разположена на брега на река Дунав, във Видин и има уникална отбранителна архитектура, характерна за Второто българско царство. Има Римска основа: в района първоначално е съществувало римско укрепление (Бонония). Средновековното изграждане - основната част на крепостта датира от IX–X в., а разширенията са направени през XIII–XIV в. Владетели: Баба Вида е била основна резиденция на Иван Срацимир (1371–1396), последния владетел на Видинското царство преди османското завладяване. В Османския период е приспособена за гарнизонна крепост и използвана до XIX в. Основни характеристики на архитектурата и строителната техника: Двойни крепостни стени; външна стена (дебелина 2 м) с бойници и кули; вътрешна стена (дебелина 4 м) с отбранителни съоръжения. 9 бойни кули (кръгли и правоъгълни). Главна порта: разположена на западната страна, защитена с подвижен мост над ров. Ров: дълбок ров около крепостта, първоначално пълен с вода от Дунав. Основната строитела техника, е квадрова зидария. Основните стени са изградени от големи дялани каменни блокове, добре подредени с минимални фуги. Вътрешният пълнеж представлява смес от камъни, тухли и хоросан, която придава здравина. Ъгловите квинтери са големи каменни блокове на ъглите за укрепване. Готически и византийски елементи: арки, бойници и тухлени детайли. Отбранителните съоръжения са изградени от дебели стени – устойчиви на обсади и артилерийски удари; ров – допълнителна преграда срещу нападатели; бойници и машикули – отвори за изливане на гореща смола или вода; кули – стратегически разположени за защита от всички страни. Крепостта е главен отбранителен пункт на Видинското царство през XIV век. Превърната е в османски гарнизон след 1396 г. Използвана като военна крепост до края на XIX век. Днес - туристически обект и културна забележителност. Баба Вида е уникална с това, че никога не е била напълно разрушена, което я прави най-добре запазената средновековна крепост в България. Нейната архитектура, отбранителни съоръжения и историческа стойност я превръщат в важен символ на средновековната българска военна архитектура. Крепостите във Видин, Белоградчик, Червен и други български земи са изграждани през различни епохи – от Античността до Османския период. Те са били строени основно с квадрова и смесена зидария, често с хоросан и вътрешен пълнеж за по-голяма здравина. Видин – Баба Вида, е единствената напълно запазена средновековна крепост в България. Основите са положени още през Римската епоха, но основната конструкция датира от XIII–XIV в. Строителната техника е Квадрова зидария – добре издялани каменни блокове, споени с хоросан. Вътрешността на стените е запълнена с по-дребни камъни и варов разтвор за здравина. Кулите са масивни и се разполагат по ъглите на крепостта. Белоградчишката крепост е уникална с това, че е изградена сред естествени скални образувания, използвани като естествена защита. Строителната техника е смесена зидария – редуване на каменни блокове и тухли. Дебели крепостни стени (над 2 метра), които са частично вкопани в скалите. Османският период добавя подобрения, включително бойници и допълнителни укрепления. Червен е един от най-важните военни и административни центрове на Второто българско царство (XII–XIV в.). Строителната техника е от дялани каменни блокове, особено при ъглите и вратните кули. Смесена зидария – комбинация от камъни и тухли в горните части на стените. Крепостта има добре организирана водоснабдителна система и отбранителни кули. Търново – Царевец и Трапезица. Главните крепости на Второто българско царство. Строени са от масивни крепостни стени с квадрова зидария. Вътрешни кули, дворци и църкви, изградени със смесена зидария. Използване на естествени хълмове за укрепление. Общи характеристики на крепостните зидове в българските земи: дебелина на стените: 2-4 метра, за да устоят на обсади; основен материал: дялан варовик, гнайс, гранит и тухли; ъглови укрепления: квинтери (големи камъни) за стабилност; вътрешен пълнеж: по-дребни камъни и хоросан, което подобрява здравината.

Червена гордост    Рилски езера    Родопи    Русе    Седемте Рилски езера

В крепостта Баба Вида освен стандартните правоъгълни и кръгли кули има и една осмооъгълна (октагонална) кула, която е уникална за укрепителната архитектура на крепостта. Октагоналната кула е с осмоъгълна форма, което я отличава от останалите кули в крепостта. Намира се във вътрешната част на крепостта, като е част от укрепителната система. Вероятно е изпълнявала наблюдателна и отбранителна роля. Осмоъгълната форма е по-устойчива на удари от топове и обсадни машини, в сравнение с правоъгълните кули. Възможно е да е била използвана и като команден пункт за отбраната на вътрешната крепост. Изградена от добре дялани каменни блокове с хоросанова спойка. Възможно е да е част от по-късни средновековни разширения. Има бойници за обстрел на врага. Октагоналната форма позволява по-добро разпределение на натоварването – осмоъгълната форма осигурява по-голяма стабилност срещу удари. По-добра видимост – повече ъгли означават по-добър обсег за наблюдение. По-голяма устойчивост на обсади – атакуващите трудно намират "мъртва зона" около кулата. Осмоъгълната кула в Баба Вида е уникална за българските крепости и показва напредничаво отбранително мислене. Нейната геометрия и конструкция подобряват защитата и устойчивостта на крепостта срещу обсади.

Дворът е бил място за социално общуване и развитие. Когато говорим за двора на крепостта като социално пространство, трябва да го мислим различно от площада на града или селския мегдан – той е по-затворен, защитен, но въпреки това е сцена на човешки взаимоотношения. Дворът като социално пространство е характерен с наличието на принудителна общност. Жителите и войниците в крепостта, споделят ограничено пространство. Дворът е единственото открито място, където те могат да се срещнат лице в лице, извън тесните помещения. Това създава социална динамика, която често е по-интензивна от тази в обикновеното селище. В двора се случват разговорите, обменът на новини, споделянето на храна, дори малките празненства. Там се оформят социални йерархии: войниците се събират на групи, командирите дават заповеди, жените и децата споделят ежедневието си. Той е сцена на култура и обредност – религиозните служби, военните церемонии и празничните моменти често се провеждат именно в двора. Така той става арена, където се изразява общата идентичност. Има и психологическо значение – при обсада, дворът е последната „публична територия“ на общността. Там хората преживяват заедно тревогата, надеждата и солидарността. Това усилва чувството за принадлежност. Дворът е подходящо и чудесно място за развитие. Например, военно развитие – тук се обучават войници, практикуват се умения с оръжие, организира се защитата. Дворът е своеобразна „школа“ за воинския дух. Стопанско развитие – от двора започва организацията на труда: съхраняване на запаси, разпределяне на вода и храна, ремонт на оръжия. Това е центърът на логистиката. Социална тъкан – животът в двора учи на съжителство. В затвореното пространство на крепостта хората се сблъскват с нуждата от сътрудничество, взаимопомощ, споделяне на ресурси. Културна памет – в двора се случват истории: от героични изяви на защитници до ежедневни сцени от живота. С времето тези случки стават част от паметта на общността и крепостта се превръща не само във военен обект, но и в символ на преживяното заедно. Ако площадът на града е място на свободна среща и обмен, то дворът на крепостта е място на споделена съдба. Той концентрира социалния живот в условия на сигурност, но и на ограничения, което го прави особено показателен за начина, по който хората се развиват заедно в криза и защита. Дворът разкрива публичната страна на хората. В дома си, те са сами със себе си и семейството. В двора се проявяват начина им на общуване с другите; ценностната им система, възпитание и култура. Тук се улавя разликата между личното и публичното пространство.

Дженгал    Езера в Пирин    Снимки от връх Дженгал и Централен Пирин    Частниците погребаха България    Рациария

Ако домът в крепостта е мястото на интимност и близост със семейството, дворът е естествената сцена, на която човек се показва пред другите. Дворът е нещо като огледало на човека. Там има социална проекция – в двора човек не е само баща, майка, син или дъщеря, а част от по-голяма общност: войник, занаятчия, съсед, другар по съдба. Там се вижда как умее да общува, дали уважава реда и йерархията, или е склонен към бунт. Там лъсва или се проявява в целия си блясък ценностната система на всеки. В поведението пред другите, проличават чест, дисциплина, солидарност, но и алчност или страх. В кризисни ситуации, като обсада, дворът е мястото, където тези качества най-ясно излизат наяве. Културата и възпитанието са в начина на облекло, реч, участие в ритуали и празници. Те показват нивото на култура и принадлежност към дадена традиция. Дворът е своеобразна витрина на това какво е „прилично“ и какво – „недостойно“. Може да се каже, че дворът е малкият площад на крепостта, публичното измерение, но със своя специфика. На площада на града, човек се среща с целия спектър от обществото – търговци, пътешественици, непознати. В крепостния двор общуването е с ограничен кръг хора – „своите“, тези, които споделят живота зад стените. Това прави социалното общуване още по-интензивно и значимо. Има и символична перспектива. Дворът е арена на общностното лице на човека. Там се разгръща публичната му роля, там се раждат приятелства и вражди, там се създава усещането за принадлежност и обща съдба. Домът е като вътрешната стая на душата – скрито място, където човек може да бъде себе си без маски. Там е тихото пространство на личните мисли, на семейството, на грижата и близостта. Домът е свят на уединение, на доверие и на истинските, най-непоказни чувства. Дворът, напротив, е сцената на човека пред света. Там думите и действията му вече не са само за него и най-близките, а за погледа на другите. В двора човек се среща с общността – трябва да се държи според нормите, да покаже възпитанието си, културата си, характера си. Ако у дома се разкрива интимното, то в двора се разкрива публичното лице. Може да си представим крепостта като малък модел на човешката личност. Домовете около двора са скритите стаи на душата. Дворът е огледалото, където душата се явява пред другите. Крепостните стени са бронята – защитата, която пази и дома, и двора. В този смисъл дворът не е просто празно пространство, а полето, където човек се изразява социално. Там се проявява кой е уважаван, кой е лидер, кой е добър другар или пък кой се изолира.

връх Калин    Смърч    Бор    Мура    Пирин

Църкви и манастири    Мусала    Нощен Видин    Отовишки връх    Пазвантоглу

Язовир Калин    Язовир "Карагьол"    Умиращият воин    Пещера Магурата    Мальовица

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Еврейски заговори    Крепост Калето    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи