Вход към неизвестното

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Англичаните са известни с поговорката: "Моят дом е моята крепост". Въпреки наличието на толкова свидетелства за крепости в България, крепостта не е влязла в кръвоносната система на българина. Може би заради вековния византийски и османски гнет. Или по други причини. Българинът се радва на къща с двор, в който сее чушки и домати. Интересно различие в манталитета. От какво ли е обусловено? Говорим за дълбока културна разлика, която се вижда не само в поговорките, а и в целия начин на живот. Нека я разгледаме под лупа. Английската „крепост“ – защо домът е неприкосновен? В Англия още от Средновековието замъкът е символ на сила и самозащита. След разпадането на феодалната система и изчезването на крепостите, образът преминава в къщата: „My home is my castle“ – домът е убежище, частна територия, неприкосновеност. Английското право (common law) силно защитава частната собственост и личната свобода. Това прави метафората „домът е крепост“ естествена. Частната собственост има свещен статут и неприкосновеност. Социалната структура също е различна – англичанинът се идентифицира със своята къща като пространство на лична автономия, дори ако дворът е миниатюрен. Българската „къща с двор“ защо ли не е крепост, а градина? Българинът традиционно живее в селска среда или в малки селища. Дори градските къщи дълго време са били с дворове. Основният акцент не е върху отбраната, а върху прехраната и самозадоволяването: дворът с чушки, домати, асма, кладенец. Българската къща е отворена към природата, не изолирана от нея. Дворът не е граница, а ресурс. Исторически, крепостите в България са били повече дело на държавата или господаря, отколкото на обикновения човек. Те са защитавали градове, столици, стратегически пътища, а не частни домове. Във времената на византийския и османския гнет, обикновеният българин не е имал право да строи укрепена „крепост-къща“. Само в изключителни случаи (арбанашките къщи, възрожденските къщи с бойници) виждаме отбранителни елементи. Оцеляването е било повече въпрос на адаптация, бягство в планината, работа със земята, отколкото на укрепване зад стени. Различия в манталитета. Англичанинът е привърженик на индивидуализма и правото на неприкосновеност. Следователно, домът е крепост. Българинът е фен на колективизма и връзката със земята. Домът е градина, двор, източник на живот. В английската традиция има култ към „защитата от другите“. В българската – култ към „плодовитата земя“ и съжителството със съседите (дори ако понякога е враждебно). Разликата идва от историческия опит. Там, където частната собственост е била гарантирана (Англия), домът става крепост. Там, където властта (Византия, Османската империя) е можела да отнеме всичко, българинът не мисли за укрепване на дома си, а за това как да оцелее чрез земята и труда си.

Размерът е от значение - имплантатни размери    Зъбни импланти    Зъбни импланти - история    Зъбни импланти - кой има право да ги поставя?    Зъбни импланти - показания и противопоказания

Типовете български къщи (селищни, планински, възрожденски, арбанашки), по различен начин проявяват елементи на „крепостност“ в дома, доколкото го правят. Има интересни примери като Арбанаси и Копривщица, където къщите вече приличат на малки крепости. Кога в тях се прокрадва „крепостният елемент“? Средновековната българска селска къща, в периода до XIV–XV в. е проста, често едностайна, изградена от дърво, плет и кал, със сламен или дъсчен покрив. Основната й функция била за подслон, за стопанска роля и връзка със земята. Отбрана -никаква. Хората разчитали на общността, а не на укрепен дом. При опасност, бягали към крепости, манастири или планини. Селската и градска къща в османския период: селската къща била обикновено скромна, едноетажна или двуетажна, с голям двор и стопански постройки (хамбар, плевня). Градската къща (XVI–XVII в.): появяват се повече удобства, но домът остава „отворен“ към двора. Отбрана почти липсва. Османската власт не позволява укрепления в частната архитектура. Българинът избягва демонстрацията на богатство, за да не привлича внимание. Възрожденската става „къща-крепост“ от XVIII–XIX в., когато се наблюдава разцвет на занаятите, търговията и богатите селища. Такива примери са Арбанаси, Копривщица, Жеравна, Котел. Масивни каменни зидове, малки прозорци към улицата, често с решетки, високи огради, които правят двора недостъпен, скривалища, тайни проходи, еркери с възможност за наблюдение. Причината са честите нападения от кърджалии, войски, разбойници. Къщата вече трябва да е сигурно място. Появява се „частната крепост“ – макар и ограничена до богатите прослойки.

Зъбни импланти - практическа полза    Зъбни импланти - същност    Зъболекар    Аминоглюкозиди    Бета - лактамни антибиотици

След Освобождението настъпва промяна - опасността от кърджалии изчезва, централната власт укрепва. Домът вече не е крепост, а отново отворен двор с градина. Българинът веднага се връща към „чушки и домати“, вместо към „бастиони и бойници“. Къщите от края на XIX – началото на XX в. стават по-светли, с големи прозорци и повече декоративни елементи. В Средновековието, домът е временен подслон, крепостта е на държавата. В Османския период - домът е скромен, без защита (забрана за укрепления). През Възраждането опасността от разбойници, създава къщата-крепост (Арбанаси, Копривщица). След Освобождението се установява нова сигурност и къщата отново става отворена и „градинарска“. Така виждаме, че в българската традиция само в определени етапи домът е бил „крепост“, но това не е останало в манталитета, защото след XIX в. основният стремеж е бил към спокойствие, градина и плодородие, а не към защита. Историческият контекст, примерно в село Арбанаси (близо до Търново), в периода XVII–XVIII в., бил времена на икономически разцвет, но и на несигурност. Причина за укрепения стил, били честите нападения на кърджалии, разбойници и дезорганизирани военни части. Богатите търговци и занаятчии имали нужда от къщи, които да бъдат едновременно дом, склад и крепост. Архитектурните особености били масивни каменни зидове – дебели до 1 м, трудно преодолими. Малки прозорци към улицата – почти като бойници, а истинските прозорци гледали към вътрешния двор. Високи каменни огради – 3–4 м, изолиращи целия имот. От улицата почти не се виждала къщата. Железни порти – тежки, украсени, но и отбранителни. Вътрешното разпределение, на първия етаж били складовите помещения, зимници, често без прозорци. Вторият етаж бил за жилищната част, по-светъл и удобен. Не били рядкост скривалища и тайни изходи. Някои къщи имали тунели или тайни стаи. Къщите имали отбранителен характер. При нападение семейството и слугите се затваряли вътре. Вратите били укрепени, прозорците – защитени с решетки. Дворът позволявал самостоятелно оцеляване: имало кладенец, стопански постройки, хранилища. Къщата не била активна крепост (като кула или замък), но осигурявала пасивна защита – целта е била да удържи, докато опасността премине. Откъм естетика и удобства, въпреки строгия външен вид, вътре къщите били просторни, с богата дърворезба, боядисани тавани, долапи, кьошкове. Това двойно лице – „крепост отвън, дворец отвътре“ било уникално за Арбанаси. Ако направим сравнение с английското „домът ми е крепост“, англичанинът мисли в юридически смисъл – никой няма право да влезе в моя дом без моето позволение. Арбанашкият българин мисли в буквален смисъл – ако врагове дойдат, къщата ще го предпази. Разликата е, че в България това е временен отговор на хаоса (XVII–XVIII в.), докато в Англия концепцията става част от културата и правото.

Линкозамиди    Принципи на приложение на антибиотичната терапия    Рифампицини    Синергистини    Сулфонамиди

Но нека сравним Арбанаси и Копривщица – двата най-ярки примера за „дом-крепост“ в България, но с различен характер и контекст. Арбанашките къщи (XVII–XVIII в.) били разположени в богато търговско селище близо до Търново. Възникнали в период на силна несигурност – изобилствало от кърджалийски нападения, била отслабена централната власт. Имали характерни отбранителни черти - високи каменни огради (3–4 м), масивни каменни зидове на къщите, малки прозорци към улицата, решетки, тежки железни порти, скривалища и тайни помещения. Тяхната философия била: индивидуална защита. Всеки богат род защитавал своя имот и семейство. Отвън външният вид бил мрачен, затворен. Вътре обаче имало просторни стаи, резбовани тавани, богати декорации – дворец отвътре, крепост отвън. Копривщенските къщи (XVIII–XIX в.) били център на българското Възраждане, Копривщица била богато занаятчийско и търговско градче. И тук имало чести нападения от кърджалии и хайдути, но и по-организирана общност. Отбранителните черти отново били от високи каменни огради, но често били свързани помежду си – цяла махала можела да се затвори като укрепен квартал. Портите били с големи резета. Имало и прозорци към улицата – макар и малки, но високо разположени. Дворовете били просторни, с кладенци, хамбари, стопански постройки. Философия била ориентирана към колективната защита. Целият град е организиран да издържа нападения, а не само отделните къщи. Външният вид бил по-пъстър, с боядисани фасади и издадени еркери. Вътрешният вид също предлагал удобства и уют, но и по-умерена украса, в сравнение с Арбанаси. Арбанаси показва страха и богатството на XVII в. и така домът се превръща в крепост, но затворена, изолирана. Копривщица отразява духа на Възраждането. Къщите са укрепени, но и красиви, с повече отвореност и връзка с общността. Така двата типа къщи са огледало на различен манталитет: Арбанаси - „да оцелея аз и моят род“. Копривщица - „да оцелеем заедно и да се съхраним като общност“.

Тетрациклини    Лицево-челюстна хирургия - Друга патология    Лицево-челюстна хирургия - история    Лицево-челюстна хирургия - Обезболяване и медикаментозна терапия    Лицево-челюстна хирургия - Различни области

И къщите в Стария Пловдив, голяма част от които са били собственост на богати арменски търговци, са се отличавали с почти непристъпни каменни дувари. Къщите в Стария Пловдив са трети важен български тип „дом-крепост“, различен от Арбанаси и Копривщица, но със свои уникални черти. Строени са в периода основно на XVIII–XIX в., когато се развил разцвет на търговията и занаятите в Пловдив (по онова време Филибе). Техни собственици били богати българи и особено арменски търговци, свързани с международните пазари. Съществуващите опасности били от кърджалийски набези, местна несигурност, но и от конкуренция и завист в смесеното градско общество. В резултат, домът трябвало да е едновременно укрепление, жилище и демонстрация на богатство. Каменните дувари били високи, масивни, с минимални възможности за преодоляване. За вход имало тежки порти – обковани с метал, често украсени, но трудно разрушими. Първият етаж е каменен, без прозорци или с много малки отвори, използван за складове, хамбари, изби. Вторият етаж бил дървен, богат на прозорци и еркери, издаден навън. Прозорците към улицата били малки и ограничени, към двора – големи и светли. Дворът бил изолиран от улицата, представлявал самостоятелен свят със зеленина и кладенец. Външният вид вдъхвал строгост и недостъпност. Вътрешният вид се отличавал с пищност: боядисани фасади с барокови и ориенталски мотиви, резбовани тавани, стенописи, богати кьошкове. Тази двойственост е ключът към пловдивската къща: „затвореност навън, откритост навътре“. Тук защитата е по-скоро пасивна – идеята е не да отблъснеш нападение, а да не позволиш проникване. Каменният дувар е бариера, зад която животът протича спокойно. Това е различен модел от Арбанаси (активна крепостност с тайници) и Копривщица (обща защита на махали). Ако в Арбанаси домът е буквална крепост, почти замък, в Копривщица – домът е част от общинска система за защита; то в Стария Пловдив домът е урбанистична крепост, където масивният дувар заменя градските укрепления. За богатия арменски или български търговец от Пловдив домът е бил щит срещу завист, нападения и несигурност. Символ на икономическа сила и културен вкус. Оазис – вътре човек е в свой защитен свят, далеч от градската суматоха. Така се оформя един цял „триъгълник на домовете-крепости“ в България: Арбанаси – изолиран богат дом-крепост, Копривщица – общностна отбрана, Старият Пловдив – градска къща-крепост с високи дувари. Така виждаме, че българската „къща-крепост“ няма един образ като английската поговорка „My home is my castle“. Тя се проявява разнообразно според социалния и историческия контекст – понякога като затворен бастион (Арбанаси), понякога като общо усилие (Копривщица), а понякога като личен оазис зад високи дувари (Пловдив).

Как се вписва друг един характерен български възрожденски град, Брацигово, в българската парадигма на селища като Арбанаси, Копривщица и Стария Пловдив "Моят дом е моята..." Какъв е брациговският дом, като знаем колко прочута е брациговската архитектурна школа от дюлгери и майстори? Брацигово често остава встрани, когато се говори за „емблематичните“ възрожденски селища като Арбанаси, Копривщица, Жеравна или Стария Пловдив, а всъщност е едно от най-интересните места именно заради школата си от дюлгери. „Моят дом е моята крепост“ или „Моят дом е моята гордост“. Ако Арбанаси се асоциира със затвореност и твърдината („домът като крепост“ – високи каменни дувари, отбранителност), ако Копривщица символизира „домът като духовна твърдина и памет“ (уют, вътрешна свобода, национална идея), ако Старият Пловдив носи усещането за „домът като сцена и престиж“ (богати търговци, фасади, представителност), то Брацигово по-скоро се вписва като „домът като майсторлък“. Там домът е демонстрация на умение, занаятчийска чест и строителна традиция. Кои са главните особености на брациговския дом? Каменна основа и здравина – брациговските дюлгери са строили в цялата страна (от Видин до Странджа), затова собствените им къщи са своеобразна „витрина“ на умението им. Двуетажно строителство – долу стопански етаж (мазе, зимник, складове за вино и занаятчийски дейности), горе – жилищна част. Обширни чардаци – като преход между вътре и вън, място за общуване. Комбинация от функционалност и украса – майсторите не са се ограничавали до здравината, а са влагали декоративни елементи: изкусно резбовани тавани, орнаменти по фасадата, дори специфични решения в дограмата. Хармония със средата – използвали се местни материали (каменни плочи, дърва от Родопите). Селището „диша“ заедно с планината. Брациговските дюлгери са оставили следи в строежа на църкви (например „Св. Неделя“ в Пловдив); крепости и часовникови кули; градски и селски къщи от Възраждането; дори в по-късни обществени сгради след Освобождението. Това превръща Брацигово не просто в „селище на възрожденска архитектура“, а в център на строителната култура на България през XIX век.

Лицево-челюстна хирургия - Основни теоретични въпроси    Лицево-челюстна хирургия - Травми    Лицево-челюстна хирургия - Възпалителни процеси    Лицево-челюстна хирургия - Заболявания на ставите    Лимфен възел

Как Брацигово се отличава от Арбанаси, Копривщица и Пловдив? По-близо е до Копривщица по дух – като възрожденско средище на бунтовници (Априлското въстание). Но по-„професионално“ – докато Копривщица е символ на националния подем, Брацигово е символ на знанието и занаята. За разлика от представителния и показен Стар Пловдив, брациговските къщи са по-скромни в мащаб, но изпипани в детайл и конструкция. За разлика от отбранителния Арбанаси, тук духът е отворен – чардак, слънце, общност. Брациговският дом е „дом на майстора“ – съчетание от здравина, красота и умение. Той е част от парадигмата на възрожденския дом, но е уникален с това, че представлява самореклама и завещание на една от най-прочутите български строителни школи. В Арбанаси домът е крепост. Зад високите каменни дувари, затворен към улицата, домът съхранява богатството и живота на стопанина. Външното е строго и непристъпно, вътрешното – просторно и удобно, почти като малка цитадела. Там сигурността е над всичко: домът казва „Аз ще те защитя“. В Копривщица домът е памет и дух. Цветните фасади, широките дворове, скритите чешми и чардаци създават усещане за свобода, за вътрешен кипеж. Копривщенският дом не е само подслон – той е храм на националното пробуждане, люлка на революционери и просветители. Там домът казва „Аз съм България в малък мащаб“. В Стария Пловдив домът е сцена. Богатите възрожденски търговци са търсили представителност – фасади, които впечатляват, асиметрични еркери, салони, достойни за приеми. Домът е публичен знак за успех, за принадлежност към градската върхушка. Той казва „Виж ме – аз съм богатство и култура“. А в Брацигово домът е майсторлък. Тук няма нужда от показност като в Пловдив, нито от крепостна затвореност като в Арбанаси. Няма и толкова ярка революционна символика като в Копривщица. Вместо това, брациговският дом е доказателство за занаят. Всеки камък в основата, всяка греда и свод, всеки резбован таван са свидетелство, че стопанинът е майстор – или е доверил къщата си на такива майстори. Тези домове са каталог на умението, учебник по строителство, живо завещание на дюлгерската школа. Те казват „Аз съм изкуството да строиш – здраво, красиво и в хармония с планината“. Така четирите селища очертават четири лица на възрожденския дом: сигурност, дух, престиж и майсторлък. А Брацигово е онази строителна столица, която превръща къщата не само в подслон, а и в демонстрация на знание, занаят и чест.

Групи лимфни възли    Строеж на лимфен възел    Устройство на лимфен възел    Тимус    Лимфна дисекция

Къде е Котел в тази картина? Котел е също толкова значим, колкото Арбанаси, Копривщица, Пловдив или Брацигово, но носи друг нюанс. В Котел домът е убежище и училище. Селището е в планината, на кръстопът, в естествена котловина, което му придава характер на приютено място. Къщите са сравнително по-семпли от пловдивските и по-отворени от арбанашките, но и не толкова „показни“ като копривщенските. Те са здрави, функционални, подредени, с каменни приземи и дървени горни етажи, с големи чардаци и стръмни керемидени покриви. Котел е известен като „люлка на Възраждането“ не заради пищността на домовете, а заради хората, излезли от тях – възрожденци, книжовници, революционери. Домът там често е свързан с училище или килийно образование, с атмосфера на книжовност и учение. Затова котленският дом казва: „Аз съм дом на знанието, на словото и на завета.“ Ако подредим символично, Арбанаси пази богатството със стени – домът като крепост, Копривщица пази духа на свободата – домът като памет и символ, Старият Пловдив пази престижа – домът като сцена и фасада, Брацигово пази занаята – домът като майсторлък, Котел пази знанието – домът като училище и люлка на просвета. Или иначе казано: в тази „парадигма на възрожденския дом“, Котел е книгата, около която се събират останалите елементи – крепост, памет, сцена и майсторлък.

Екстирпация на лимфен възел    Отстраняване на лимфен възел    Метастатичен лимфен възел    Възпален лимфен възел    Заболявания на лимфните възли

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Принцип    Какво означава принцип    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи