Зелена площ сред тухли

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Край крепостните стени днес не се лее кръв, никне трева. По тях се катерят туристи, не въоръжени до зъби воини. Как времената променят хората от времето на живот зад стените до живот в големите мегаполиси или сред природата в tiny houses. Колко интересно как развитието на технологиите и обществото е направило и възможностите, но и предизвикателствата и опасностите от локални, в глобални. От крепостните стени до тъмните неонови джунгли и малките хижи — как времето промени човешкия живот. „Край крепостните стени днес не се лее кръв, никне трева.“ Тази картина е отправна точка: тя слага срещу себе си два ясни начина на живот — зад защитните стени, организиран около страх, обща сигурност и физически ограничени ресурси — и съвременните варианти: мегаполиси с милиони, преплетени в глобални мрежи, или спокойни хора в tiny houses сред природата. Как технологиите и социалните промени превърнаха възможностите, рисковете и начина, по който хората мислят за „дом“ и „общност“, от локално към глобално ниво. Живот зад стените — каква е неговата характеристика и какви - неговите уроци? Крепостният живот е бил дефиниран от сигурност чрез бариера — физическа защита срещу външна заплаха. Ограничен ресурсен кръг — храната, трудът и занаята са локализирани; почти всички дейности са зависими от близкия терен. Ясна социална йерархия и роля — всеки знае мястото си (воин, ковач, търговец, управител). Силна локална общност — общи ритуали, споделена идентичност и непосредствен контрол върху правилата. Стабилността идва от контрол върху непосредствената среда и от ясни социални взаимовръзки, но цената е ограничен достъп до знания, алтернативи и автономия. Индустриализация и урбанизация - те водят от концентрирани крепости към градове-фабрики. Появата на железниците, фабриките и масовото производство промени играта. Настъпиха повсеместно, масово придвижване и миграция — селяните станаха градски работници; границите на „локалното“ се размиха. Появиха се диверсификация на труда, специализация, плътни пазари на труда и бързи социални промени. Появиха се и нови рискове — експлоатация, замърсяване, жилищни проблеми; но и възможност за социална мобилност. Технологията разкри възможности, но също така създаде нови уязвимости — здравни, екологични и икономически.

Снимки от връх Дженгал и Централен Пирин    Частниците погребаха България    Рациария    Червена гордост    Рилски езера

Мегаполисите днес дават възможности, но упражняват и натиск. Големите градове предлагат всичко: здравеопазване, култура, избор, услуги. Но са и концентратори на проблеми. Имат плюсове: иновации в облачни технологии, здраве, транспорт; икономическо ускорение; социална и културна смесица. Имат и съществени минуси: социално изключване, жилищни балони, бедност в концентрирани острови, стрес, изолация въпреки множеството хора. Налице е технологичен парадокс: цифровата свързаност увеличава възможностите, но също така позволява масов надзор, целево манипулиране и уязвимости (кибер-атаки, информационни кампании). Мегаполисът е нов вид „стена“ — не физическа, а инфраструктурна и информационна: той защитава и излага едновременно. Tiny houses и живот сред природата - това реакция ли е, или избор? Минималистичните домове и стремежът към устойчив живот са отговор на няколко тенденции. Дигитална мобилност: отдалечена работа и интернет позволяват да живееш далеч от центровете. Етични и екологични избори: стремеж към по-малък отпечатък, автономни енергийни системи, локално производство на храна. Психологически фактори: търсене на добронамерена общност, спокойствие, контрол върху собствения бит. Няма как да няма рискове и ограничения: съществува икономическа уязвимост при загуба на доход, зависимост от доставни вериги за някои стоки, по-малък достъп до специализирани услуги (здраве, образование) без добро свързване. Технологиите са както двигатели на възможности, така и на нови опасности. Те разрешиха транспорта и комуникациите. Скоростта и мащабът дават по-далечен достъп до пазари, знания, социални контакти. Медицината и публичното здраве ползват животопредпазващи и спасяващи ваксини, хирургия, телемедицина. Това способства продължаване и подобряване на живота. Информационните мрежи разшириха достъпа до образоване, политическо участие, нови форми на общуване и икономика (фрийланс, платформи). Обаче и какво усложниха? Появи се глобална уязвимост, сложни вериги за доставки. Локални проблеми лесно се превръщат в глобални кризи. Появиха се киберрискове и дезинформация: социалните платформи могат да подкопаят колективното доверие и да ускорят паниката. Автоматизирани системи и алгоритми заменят части от човешкия избор и могат да концентрират власт и упражняват технологичен контрол. Възникнаха био- и климатични рискове — с по-голямо население и свързаност, болестите и климатичните събития имат по-широк ефект. От обсада до блокирани вериги - когато град или регион е „обсаден“ от миграция, климат или политически кризи, въздействието вече не е само локално — светът взаимно зависим. От локален конфликт към глобални предизвикателства - така се трансформира рискът.

От рейдове до кибернападения: преди врагът е влизал през портите; сега атаката може да дойде през интернет, със заличаване на услуги и инфраструктура. От епидемии в тесни общности до пандемии: високата мобилност превръща локален взрив в глобален проблем за дни или седмици. От местни ресурси до глобален дефицит: изчерпване на вода или плодородни почви в един регион води до миграции и политическо напрежение на континентален мащаб. Какво можем да правим; какви политики и лични стратегии да ползваме? Има някои практични насоки, които могат да съчетаят силните страни на „зад стените“ и на съвременния свят. Една от възможностите е, усилването на локалните вериги (храна, енергия, здраве), без да се отказваме от глобалните връзки. Друга - съчетание локално-глобално: мултирезилентни градове, които имат не само мащаб и иновации, но и зелени острови, микровериги за храни и енергия. Демократичен контрол върху технологиите: прозрачни алгоритми, правила за данни и механизми за отчетност. Образование и дигитална грамотност: хора, които разбират рискa от дезинформация и умеят да управляват дигиталния си живот. Социални мрежи на доверие: поддържане на истински, локални общности — съсредоточеност върху взаимен капитал, не само върху виртуални връзки. Глобално сътрудничество за общи рискове: здравни мрежи, климатични споразумения, киберсигурност — решенията трябва да са транснационални. Преходът от живота зад крепостните стени до днешните мегаполиси и малки природни убежища е едновременно прост и сложен: прост, защото човешките стремежи — сигурност, общност, препитание — остават същите; сложен, защото инструментите и мащабът се промениха. Технологиите и социалните трансформации дадоха невероятни възможности, но и разшириха границите на риска — от локални инциденти до глобални катастрофи. Най-разумният подход е да комбинираме предимствата: да градим общности с локална устойчивост, да използваме глобалните мрежи за знания и подкрепа и да регулираме технологиите така, че те да служат на човешките ценности, а не обратното. <

Бор    Мура    Пирин    Дженгал    Езера в Пирин

Видин е отлична „жива лаборатория“ за анализ – от крепостта Баба Вида и живота зад стените, през османския град с търговски конаци и занаятчийски чаршии, до индустриалния ХХ век и съвременната борба между обезлюдяване и нови форми на локален живот. Видин – от крепостните стени до глобалните мрежи, живот зад стените – средновековният Видин. Видин е един от редките български градове, където крепостта Баба Вида е оцеляла като цялостна картина на средновековния живот. Сигурността е била основна ценност – дебели каменни стени, ровове и кули. За жителите животът зад стените е означавал защита от вражески нападения, но и ограничение в движението и икономиката. Икономиката е била локализирана – земеделие в околността, занаяти вътре, ограничена търговия по Дунава. Социалният ред е бил строго подреден: владетел, военни, духовници, занаятчии, селяни. Това е „локален свят“ – сигурен, но тесен. Врагът е видим и близък, заплахата е обсада, а отговорът – здрави стени и дисциплина. От османски гарнизон до търговски център. През османския период Видин запазва значението си на стратегическо място по Дунава. Крепостните стени остават, но ролята им се променя: конакът и административните сгради са символ на нов тип власт – вече не локална, а част от една по-голяма империя. Чаршията (пазарът) заменя двора на крепостта като сърце на града – търговията, занаятите и обменът стават по-важни от бойната готовност. Дунавът се превръща в „порта“ към света – стоките идват и заминават, влияния се смесват. Видин вече е свързан с по-широки мрежи – заплахите не идват само от обсадата на стените, а и от икономическите кризи или промените в империята. Локалното се преплита с регионалното. XIX век – началото на глобалния Видин. С XIX век Видин влиза в нова епоха. Инфраструктурата се развива. Параходи по Дунава, по-късно и жп линии, правят града част от мрежа, която свързва Виена, Белград, Цариград.

Икономическият възход е налице. Занаятите се разширяват, търговията с жито и дървен материал процъфтява. Видин става многокултурен град – българи, турци, евреи, власи, гърци – различни общности съжителстват и обменят. Но заедно с възможностите идват и нови рискове: чумата, икономически фалити, политически превратности. Врагът вече не е пред портите – той е в глобалните процеси, на които градът е изложен. Индустриалният и социалистически Видин следва общия път на България. Индустриализацията води до това – заводи за текстил, машиностроене, хранителна промишленост. Работниците заменят занаятчиите, градът расте. Урбанизацията – жилищни блокове изместват старите къщи, нови квартали разширяват града отвъд историческите граници. Образованието и културата правят театри, читалища, училища. Видин става културен център на Северозапада. Технологията и държавната организация носят и нови предизвикателства: зависимост от централизираната икономика, замърсяване, социални напрежения. Но усещането е за „сигурност“ в рамките на една голяма система. Съвременният Видин е между обезлюдяването и новите хоризонти. След 1990 г. картината се обръща. Налице е икономически срив – закриване на заводи, безработица, емиграция. Също и демографска криза – населението драстично намалява, селата около града обезлюдяват. Мегаполисите и глобалните центрове засмукват младите – Видин вече не е „център“, а периферия. И все пак. Дунав мост 2 свързва града с Европа по нов начин. Туризмът – крепостта Баба Вида, конакът, синагогата, природата около Белоградчик – дават потенциал за ново развитие. Дигиталната ера развива възможност за работа онлайн, за хора, които предпочитат „тихото място“ пред шумния мегаполис. Tiny houses, еко-ферми и дигитални номади могат да намерят във Видинска област това, което някога крепостта е давала: сигурност и общност, но вече в нова форма. Историята на Видин отразява по-голямата картина на човечеството. Средновековието е ера на локални конфликти, локална сигурност. XIX век: регионална търговия, политически и икономически сътресения. XX век: национална индустрия, колективна система. XXI век: глобални мрежи, миграции, дигитализация. Всяка епоха носи и нов тип опасности: от обсада, през чума, през индустриален застой, до киберзависимости и климатични кризи. Видин е символ на прехода от крепостните стени към глобалните мрежи. От града, който живее със страха от обсадата, до града, който днес търси мястото си в един свързан свят, но също така предлага алтернатива: тихо пространство за живот, където технологиите позволяват глобална работа от локална среда. Крепостните стени вече не пазят от врагове, но остават като спомен за един локален свят. Съвременният човек във Видин може да избере – да гледа на света през прозорците на мегаполиса или да гради своя „малка крепост“ – един tiny house край реката или лозето, свързан не със стените, а с интернет кабела и глобалните мрежи.

Нощен Видин    Отовишки връх    Пазвантоглу    връх Калин    Смърч

Новите технологии дават възможност за виртуални пътешествия къде ли не. Както се има предвид, че технологиите не спират да се развиват, туристическите пътешествия "на живо" като че ли ще останат в миналото. Може да нямам време и възможности да се кача на Мачу Пикчу, но чрез новите технологии мога да постигна впечатляваща разходка. Така, виртуално ще посетя стотици места, които физически или няма да успея, или ще ми костват много време и средства. Какви са шансовете на физическите туристически обекти като "Баба Вида", да оцеляват в новите реалности? С развитието на VR, AR, 3D сканиране и изкуствен интелект, виртуалният туризъм става все по-достъпен: с очила и слушалки човек може да „посети“ Мачу Пикчу, Ватикана или дори космоса. Това изглежда като заплаха за физическите туристически обекти – но всъщност въпросът е по-сложен. Защо виртуалните пътешествия печелят? Те ни дават достъпност – без пътуване, визи, разходи. Всеки с устройство може да се потопи в „разходка“. Дават ни удобство – за хора с ограничени възможности, възрастни или с малко време. Получаваме мащаб – виртуално може да „посетим“ десетки места за ден, което физически е невъзможно. Интерактивност – VR може да покаже как е изглеждала крепостта в XIV в., нещо, което реалността вече не може. Защо физическите обекти имат шанс да оцелеят? Човешката психология и култура предполагат, че реалното присъствие не може да бъде изместено напълно. Материалност и автентичност е незаменимо усещане. Да докоснеш студения камък на крепостта "Баба Вида", да почувстваш мириса на реката, да чуеш ехото във вътрешния двор – това е опит, който VR не може да пресъздаде напълно. Социалният елемент също е незаобиколим. Пътуването е не само „гледане на място“, а и общуване – със семейството, приятели, с хората на място. Туристът търси истории и жив контакт. Туризмът носи приходи на местните общности – ресторанти, хотели, гидове. Това стимулира държави и региони да инвестират в съхранението на физическите обекти.

Реалните паметници са носители на идентичност. „Да съм бил в "Баба Вида“ или „да съм се качил на Мачу Пикчу“ има стойност, която виртуалният тур не може да замени напълно – защото автентичността е ценност сама по себе си. Новата роля на виртуалните турове, е вместо конкуренция, да има синергия. „Виртуално като реклама“ – много хора ще открият "Баба Вида" първо чрез виртуална разходка, а после ще пожелаят да дойдат на място. Образователната стойност не е за подценяване – VR може да покаже крепостта в различни епохи (средновековие, османско време, възраждане). Виртуалността носи хибридни изживявания – на място туристите могат да ползват AR очила или телефон, за да видят как изглежда крепостната стена „възстановена“ или да чуят разкази от миналото. Какви са шансовете на "Баба Вида"? Много зависи от стратегията. Ако се развива само като статичен обект, с минимално обслужване, може да загуби туристи – защото конкуренцията на VR е силна. Ако обаче се превърне в комбинирано изживяване (реална разходка + дигитална надстройка: прожекции, AR, звукови турове, геймификация), тогава шансът ? да привлича нови поколения е голям. Видин може да използва виртуалните турове не като заплаха, а като канал за реклама: първо да вкараш туриста във виртуалния свят на Баба Вида, а после да го убедиш, че „истинското усещане“ може да е само на място. Физическите туристически обекти няма да изчезнат, но ще трябва да се адаптират. Виртуалният туризъм ще става все по-добър, но той е врата, а не заместител. Истинският камък, водата на Дунава, местните истории и атмосферата на място остават незаменими. Ако крепости като "Баба Вида" съчетаят автентичността си с модерни технологии, те няма да загинат – напротив, могат да станат по-атрактивни от всякога.

Умиращият воин    Пещера Магурата    Мальовица    Църкви и манастири    Мусала

Как "Баба Вида" може да се превърне в „хибридна туристическа атракция“ – т.е. как да съчетае физическо и виртуално преживяване? Нека помислим как "Баба Вида" може да се превърне в модерен хибриден туристически обект, който да устои на конкуренцията на виртуалните пътешествия и да привлече повече посетители. Чрез виртуална реклама към реално пътешествие. Вариант са VR/AR трейлъри – кратки виртуални турове онлайн, които да „закачат“ туристите: 3D модел на крепостта, възстановка на бой, средновековен пазар. Интерактивен сайт/приложение – човек може да се „разходи“ виртуално, но накрая получава покана „Ела да усетиш автентичния камък и Дунава“. Социални мрежи с геймификация – „Събери печат от "Баба Вида" (виртуален), а после ела да вземеш истинския“. Чрез „Умна разходка“ вътре в крепостта. AR навигация (с телефон или очила) – когато насочиш камера към кула, виждаш как е изглеждала в XIV век, или войник в броня ти „разказва“ история. Интерактивни QR точки – всяка зала има QR код; след сканиране получаваш история, видео или дори малка мини-игра. Светлинни и звукови инсталации – например вечер крепостта оживява с прожекции: отбраната срещу осада, средновековен празник, легенди за града. Чрез живо участие. Много актуални са исторически възстановки – „ден на крепостта“ с костюмирани войници, музика, демонстрации на оръжия. Образователни ателиета – за деца: „стани рицар“, „направи си герб“, „средновековна кухня“. Игри на място – escape room в подземията или „лов на съкровище“ в двора. Виртуално и реално за недостъпните могат да се съчетаят. Ще се организират 360° виртуални турове за хора с ограничена подвижност – те могат да „влязат“ в кула или подземие, където няма как да се стигне с инвалидна количка. Възможни са хибридни посещения за ученици. Класове от цялата страна могат първо да направят виртуална „екскурзия“ онлайн, а след това да организират реална екскурзия. Разширяване на „преживяването“ може да се случи чрез културни събития в крепостта – концерти, театър, прожекции. Сцената на крепостта се превръща в живо културно ядро. Посредством местна кухня и занаяти – дегустации на вина от региона, местни храни, базари. Това прави визитата многослойна. С необичаен нощен туризъм – „Баба Вида под звездите“ – обиколка с факли, легенди за духове, средновековна музика. "Баба Вида" може да оцелее и дори да процъфти в ерата на виртуалния туризъм, ако се превърне в хибридно преживяване: онлайн – привлича, „вкарва“ туриста във виртуалната история; на място – дава усещане, което няма заместител: автентичност, допир, атмосфера, социалност.

Тук става много актуален следният въпрос: как RV кемперите, оборудвани със спални места, санитарни възли, интернет връзка със Старлинк или по друг способ и позволяващи физическо преместване навсякъде, където има пътища, променят туризма? Човек може да работи и да пътува, както и в големите круизни кораби, където си плащаш наем на една каюта и корабът за една или две години ти показва половината свят. Ето два примерни паралелни сценария – един за дигитален номад с кемпер във Видинско, и един за жител на круизен кораб, който пътува по света. Как би изглеждал RV дигитален номад във Видинско? Жилището представлява малък кемпер с легло, кухненски бокс, санитарен възел и Starlink антена за интернет. Соларни панели на покрива дават енергийна автономия. Паркиран край Дунав, близо до Видин или в малко село наоколо. Сутринта е времето за работа онлайн – видеосрещи, писане, програмиране, дизайн. С изглед към реката или лозята. На обед: разходка в местното село, покупка на зеленчуци и хляб от местни хора. Следобед: втори работен блок. В свободното време – обиколка на крепост "Баба Вида" или колоездене край реката. Вечер: готвене в кемпера или посещение на малка кръчма с местна кухня. Човек така постепенно опознава целия регион: Белоградчишките скали, Магурата, селата с изоставени къщи. Живее бавно („slow travel“), потапя се в местната култура, учи няколко думи на местния диалект, създава приятелства. Работи със западни клиенти, но харчи парите си локално, като по този начин подкрепя местната икономика. Има някои неудобства и ограничения. Понякога възникват трудности с инфраструктурата (вода, пътища). Има опасност от развиване на чувство на изолация, ако няма социална среда от други номади. Трябва да е готов да поеме отговорност за всичко – поддръжка на кемпера, безопасност, логистика. Животът на круизен кораб е в каюта, която е наета за 1–2 години – малка, но с легло, баня, бюро. Интернет (по-скъп и евентуално по-бавен от Starlink, ако последният не е достъпен), но достатъчен за работа. Сутринта започва със закуска в ресторанта на кораба. Работа няколко часа в каютата или в общ коворкинг. На обяд корабът спира в ново пристанище – разходка за 4–5 часа (Рим, Барселона, Сингапур). Следобед: връщане на борда, още работа или спорт във фитнеса. Вечер: шоу програма, кино, басейн, социални контакти с пътници от десетки националности. За 1–2 години посещава десетки държави, вижда най-големите световни забележителности. Атмосферата е космополитна, но по-скоро „повърхностна“ – туристическо докосване, не дълбоко потапяне в културата. Социализацията е интензивна – всеки ден нови хора, нови разговори, но често по-скоро краткотрайни. Това е скъпо удоволствие (хиляди евро на месец). Липсва истинска автономия – зависиш от графика на кораба, от правилата на компанията. Преживяванията са „бързи“ – виждаш много, но не оставаш никъде дълго. RV номад във Видинско е избор за хора, които искат да съчетават работа с „slow living“, да се потапят в локална култура и да изграждат връзка с природата. По-подходящо за устойчив живот, с по-малки разходи и повече лична свобода. Круизен жител е избор за хора, които търсят космополитен, динамичен, удобен и социален живот, с шанс да „видят света“ за кратко време, но без да се потапят дълбоко в нито едно място.

Подпочвени води    Еврейски заговори    Крепост Калето    Язовир Калин    Язовир "Карагьол"

RV номадството се основава на всепо-дигитални кемпери. Тенденциите се развиват бурно в няколко посоки. Технологиите са соларни панели, батерии от ново поколение, автономни кемпери (самоуправляващи се). Интернет е от типа глобален Starlink или подобен достъп, високоскоростен и евтин. Пълна свобода за дистанционна работа. Инфраструктурата: повече „RV паркове“ с ток, вода, коворкинг зони и дигитални номадски общности. Екологията е зачетена: кемперите ще бъдат електрически, напълно устойчиви, с рециклиране на вода. До 2050 г. RV животът, ще е популярен избор за работещи дистанционно (фрийлансъри, предприемачи, IT). Ще се създадат цели „номадски екосистеми“ – пътуващи групи, свързани чрез платформи, с логистика и социална подкрепа. В региони като Видинско, това е шанс за възраждане, чрез привличане на дигитални номади, които комбинират работа и туризъм. Круизните кораби (плаващи градове) ще продължат да се модернизират: нови „плаващи мегаполиси“ ще се появят върху кораби с капацитет 10–20 хил. души. Това са нови модели на живот: не само за туризъм, а като дългосрочно обитаване – апартаменти на борда, които се купуват или наемат; или купуват, за да се отдават под наем. Социалността също ще се развие: кораби с училища, болници, спортни комплекси - своеобразни „микро-държави“. Логистиката ще включва комбинация от круизни кораби плюс офшорни платформи, които се движат по световните морета. До 2050 г. това най-вероятно ще остане елитен и скъп начин на живот – за заможни хора, пенсионери, глобални предприемачи. Вероятно ще има няколко десетки такива „плаващи градове“, но едва ли ще бъде масов феномен. Ще са по-скоро експериментални утопии – самоуправляващи се общности, свързани с идеята за „свобода от държавите“. RV номадството ще се развие в посока на масова култура – особено с глобализацията на дистанционната работа. До 2050 г. може да се оформи „нова средна класа на колела“. Круизните кораби ще са ниша за богатите и за експериментатори – те ще оформят „плаващи утопии“, но все още няма да се демократизират дотолкова, че да станат достъпни за масите.

Принцип на субсидиарността    Принципен като Гюро Михайлов    Принципи на Нютон    Принципи на термодинамиката    Принципите и хуморът

Принцип на Хайзенберг    Принцип на относителността    Принцип на пропорционалността    Принцип на работа    Принцип на солидарността

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи    Синуслифт    Eла