Млечнобели облаци

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Млечно-белите архитекти на небето. Облаците. Когато вдигнем поглед нагоре, рядко си даваме сметка, че над нас се разгръща не само поетичен спектакъл, а и строго организирана система. Облаците – онези млечно-бели пътешественици по небосвода – са едновременно символ и наука. Те вдъхновяват художници и писатели, но за метеорологията са точни индикатори, без които прогнозата за времето и разбирането на климата биха били невъзможни. Може ли да разчитаме езика на облаците? В началото на XIX век един английски фармацевт, Люк Хауърд, решава да внесе ред в това въздушно царство. Той предлага латински имена за различните форми – „cirrus“ за перести, „cumulus“ за купести, „stratus“ за слоести. Сякаш дава речник на небето, който и днес използваме. Тази класификация е утвърдена по-късно от Световната метеорологична организация и превърната в международен стандарт. Строителите на височините, облаците се делят според това, къде се настаняват в атмосферата. Високите (над 6–7 километра) са ефирни и кристални – перести cirrus, воалести cirrostratus, „рибени люспи“ cirrocumulus облаци. Средните (2–7 км) са по-плътни – altostratus, които филтрират слънцето, и altocumulus, които подреждат небето на бели и сиви плочки. Ниските (под 2 км) създават атмосферата на ежедневието: мрачните stratus, разкъсаните stratocumulus, или дъждовните nimbostratus, които не познават милост и носят продължителен дъжд. А има и такива, които не се побират в рамки – облаците с вертикално развитие. Скромният cumulus, бял и пухкав, може да израсне в гигантския cumulonimbus, чиято „наковалня“ господства над хоризонта и носи гръмотевици, градушка и светкавици. Облаците постоянно се трансформират в редки и впечатляващи форми. Небето понякога изненадва с форми, които приличат на земни предмети. Lenticularis – лещовидни облаци, застинали над планини като извънземни кораби. Mammatus – торбести издутини, които висят от корема на буреносен облак. Pileus – фина „шапка“ върху купесто-дъждовния колос. Всеки от тях е свидетелство за сложната динамика на въздуха. Какво е значението зад красотата? Красотата на облаците често ни разсейва от тяхната важност. Но те са регулатори на земния климат – едновременно щит и одеяло. Отразяват слънчевата светлина обратно в космоса, но и задържат топлината на планетата. Те са знаци за бъдещото време: появата на перести облаци може да подсказва наближаващ фронт, а израстването на купестите облаци – предстояща буря. Съвременните сателити наблюдават облачните системи в глобален мащаб, а учените изучават тяхната роля в климатичните промени. И все пак, въпреки технологиите, небето запазва своята автономия – никога няма два еднакви облака. Облаците са живата архитектура на атмосферата. Те са едновременно математика и музика, формула и метафора. В тях има наука, но и поезия. И ако Хауърд е дал имената им, то поетите – смисъла. За интелектуалния наблюдател небето е като библиотека, в която всяка страница е нов облак – различен, неповторим, но част от една и съща книга.

Варна    Велико Търново    Информация за Видин    Пазар капия    Стамбол капия

Млечно-бели облаци. В художествената и в нехудожествената литература много автори от векове са се възхищавали от облаците. Едно от чудесата на природата. Никога няма два еднакви облака. Но днес видовете облаци и как те се обозначават, ползвайки научна, а не художествена експертиза, ни дават представа за прогнозиране на времето в краткосрочна и средносрочна перспектива. И ако в художествената литература те са символи, метафори и поетични образи, а в науката са обект на строго наблюдение, класификация и изследване. Облаците са видими кондензирани водни пари или ледени кристали в атмосферата, които се формират при охлаждане на въздуха и достигане на точката на насищане. Те са важен елемент от хидрологичния и енергийния цикъл на Земята, влияят на климата, времето и човешката дейност. Ето малко информация за историческия контекст на класификацията. Люк Хауърд (1802) – английски фармацевт, пръв систематизира облаците и им дава латинските наименования, които се използват и днес. Международната метеорологична организация (днес WMO) в началото на XX в. стандартизира класификацията и публикува International Cloud Atlas. Основни принципи на класификация; това, върху което тя е базирана, е височината на облачната основа (високи, средни, ниски, вертикално развити). Формата и външният вид. Физическите свойства – капчици вода или ледени кристали. Облаците се класифицират и според височината. Високи са облаците над 6–7 км. Cirrus (Ci) – „перести“, тънки, влакнести, съставени от ледени кристали. Cirrostratus (Cs) – воал от ледени кристали, често образуват ореол около Слънцето или Луната. Cirrocumulus (Cc) – дребни, бели „рибени люспи“, подредени в шарки. Средните облаци заемат атмосферната ниша между 2–7 км. Altostratus (As) – сивкави, равномерни слоеве, частично закриват Слънцето. Altocumulus (Ac) – бели или сиви „буци“ или „валяци“, по-големи от cirrocumulus. Ниски облаци, са облаците под 2 км. Stratus (St) – еднороден, сив пласт, напомня мъгла над земята. Stratocumulus (Sc) – слоести облаци с по-ясно изразени „буци“. Nimbostratus (Ns) – тъмни, плътни, с постоянни валежи (дъжд или сняг). Облаци с голямо вертикално развитие са Cumulus (Cu) – „купести“, бели, пухкави, добре очертани, често с форма на карфиол. Cumulonimbus (Cb) – буреносни облаци, с наковалня на върха, дават гръмотевични бури, проливни валежи и градушки. Допълнителни форми и разновидности, са Lenticularis – лещовидни, често над планини. Fractus – „разкъсани“ облаци. Mammatus – торбовидни издутини под основата на буреносни облаци. Pileus – „шапка“ над купесто-дъждовни облаци. Научното значение на облаците е жизненоважно за много човешки жизнени, икономически и други цикли; съвременни изследвания. Климатологията изследва как облаците регулират земния радиационен баланс (отражение на слънчевата радиация, задържане на инфрачервеното излъчване). Метеорологията следи формацията и развитието на облаците. Информацията е ключова за прогнозата за времето. Сателитните наблюдения позволяват глобално наблюдение и изучаване на динамиката на облачния покрив. Облаците са не само естетическо явление, но и сложен научен феномен. Класификацията им, създадена преди повече от два века, продължава да бъде актуална, а съвременните технологии само задълбочават разбирането ни за тяхната роля в атмосферата и климата. Облаците се движат в различни посоки, носени от разнопосочни въздушни течения. Често, те са натоварени с противоположни електрически заряди и срещата на облачни маси с такива противоположни заряди води до сериозни въздушни катаклизми - гръмотевични бури, светкавици, образуване на градушки, суграшица, тайфуни, циклони и антициклони, торнадо, пясъчни бури и др.

Художествена галерия - Видин    Сгради, които са претърпели основен ремонт    Художествена галерия - Видин    Видин - Север    Запуснати сгради, плачещи за основен ремонт от години

Земята е космическо тяло, планета, с наличие на облаци. Не всяко космическо тяло, обаче, планета, спътник, притежават такива. Как и защо Земята се радва на такава придобивка? Какви са причините и механизмите? Земята има облаци, защото съчетава всички физични, химични и геоложки условия, нужни за агрегиране на водна пара в течни капчици и/или лед. А тези условия не са дадени на всяко космическо тяло. Кои са нужните „съставки“ за облаци? За да има облаци, трябва едновременно да присъстват няколко основни фактора. Атмосфера с достатъчна маса и налягане. Трябва да има газова обвивка, която да може да носи и разпределя водната пара (или друг кондензируем компонент) — при твърде тънка атмосфера (напр. Меркурий, Луната) формированието на облаци е практически невъзможно. Наличност на кондензируем компонент. На Земята това е вода в трите агрегатни състояния (газ, течност, твърдо). Планетата има големи запаси от повърхностни и подземни води, които могат да се изпарят. Енергия (затопляне) за изпарение. Слънчевата радиация и локалното затопляне на повърхността осигуряват водни пари. Механизъм за охлаждане на въздуха под точката на насищане. Въздухът трябва да бъде охладен (напр. чрез възходящо движение, излъчване на топлина нощем, орографско издигане), за да се достигне наситеност и да започне кондензация. Кондензационни ядра (аерозоли, CCN / IN). Въздухът почти винаги се нуждае от микроскопични частици (сол, прах, сярни частици, биогенни аерозоли), върху които водната пара „се захваща“ — това е хетерогенната нуклеация. Без тях е нужна много висока степен на преситеност. Как се образуват облаците? Какви са механизмите на макроскопично ниво? Най-често срещаните пътища, при които въздухът се охлажда до наситеност и се появяват облаци, са конвекционните (възходящи) струи. Затопленият въздух се издига, адиабатично (без обмяна на топлина) се охлажда — това е генераторът на купести облаци (cumulus > cumulonimbus). Друггенератор за образуване на облаци, е фронталното издигане. Когато топъл въздух се срещне със студен фронт, топлата маса се повдига по хладната — типично за слоести и нimbostratus облаци, свързани с продължителни валежи. Орографското вдигане, представлява въздух, който, принуден да премине над планина, се охлажда — lenticularis и орографски облаци. Чрез конвергенция. При сближаване на въздушни маси (напр. в равнина), въздухът е принуден да се издига. Съществува начин, наречен радиативно охлаждане. Нощното излъчване към космоса може да охлади близкия до земята въздух и да образува мъгла/stratus. Да се потопим в микрофизиката - как от пара се стига до капчица или кристал? Натоварването с пара води до преситеност. Когато относителната влажност превиши 100% (преситеност), започва нуклеация. На практика хетерогенната нуклеация при налични CCN става при много малки преситености. Каква бива нуклеацията? Нуклеацията е хетерогенна (най-честа): водните молекули кондензират около прах, морска сол, сярни аерозоли, биологични частици. Хомогенна (много рядко при естествени условия): изисква крайно голяма преситеност. Формиране на капчици и ледени кристали. В по-топлите облаци капчиците растат чрез кондензация и чрез collision–coalescence (ударно-сливане) — води до „топъл“ дъжд. В студените облаци работи Bergeron–Findeisen процесът: ледени кристали растат за сметка на преситение на водни капки (ледът „открадва“ парата) и после падат или се сблъскват (riming). Какви биват размерите и концентрациите? Типични радиуси на облачните капки, са няколко микрометра до ~20 микрометра; концентрациите варират широко — от десетки частици/см3 над океана до стотици/хиляди в замърсен континентален въздух. Латентната топлина се отделя при кондензация — това е мощен енергиен източник, който подпомага вертикалното развитие на облаците и силните бури. Ролята на облаците за времето и климата, е огромна. Те спомагат за регулиране на енергийния баланс. Облаците имат двоен ефект: отразяват входяща слънчева (късовълнова) радиация (което охлажда повърхността) и едновременно поглъщат/излъчват земно-дълговълново излъчване (което затопля атмосферно-повърхностния слой). Кой ефект побеждава зависи от типа облак: ниските, плътни облаци обикновено охлаждат; високо-тенките перести обикновено задържат топлината и имат нето-затоплящ ефект. Облаците са драйвер на времеви процеси. Латентната топлина в облаците е двигател на циклони, тайфуни и гръмотевични бури. Те са в основата на водния цикъл и валежи. Облачните процеси определят къде, кога и колко ще вали — което е критично важно за екосистемите и човешката дейност. Съществува климатична обратна връзка. Промените в облачността са ключов източник на несигурност в оценките на климатичната чувствителност — малки промени в разпределението или свойствата на облаците могат да усилят или смекчат затоплянето.

Автофериботен терминал    Хотел Ровно    Паметникът на Бдинци    Видински браншов указател    Видинска епархия - история и интересни факти

Какво прави земната ситуация „уникална“ (в контекста на Слънчевата система и екзопланети)? Ключовите характеристики на Земята, които осигуряват богат и постоянно променящ облачен покров, са в Златокосата зона (Goldilocks): орбитално разположение, при което вода може да съществува в течно състояние на повърхността — източникът на вода за пара. Нужно е наличието на адекватна маса / гравитация: достатъчна за задържане на гъста атмосфера (?1 bar средно), която да носи водни пари. Геоложката активност (вулканизъм, тектоника, периодично доставя газове и аерозоли и поддържа дългосрочен цикъл на въглеродния двуокис и водата (върху милиони години). Наличността на аерозоли: от океана (морска сол), почви, вулканични емисии, биогенни източници (фитопланктон — всички те осигуряват CCN/IN. Магнитното поле защитава атмосферата от загуба към слънчевия вятър, което помага на планетата да запази своя запас от летливи вещества, през цяло геологично време. Животът: биогенните емисии (напр. DMS от морските организми), влияят на количеството и типа CCN и по този начин — върху облачността. Енергетичните потоци и атмосферен транспорт, като въртенето на планетата, температурни градиенти, океански течения — всичко това формира динамична атмосфера и редуване на зони с възходящ и низходящ поток. Защо някои други космически тела нямат облаци (или имат различни облаци)? Луната, Меркурий: почти нямат атмосфера и по тази причина нямат облаци. Марс: има тънка атмосфера (?0.006 bar) — има слаби водни и CO2 ледени облаци, но те са тънки и епизодични, поради малкото количество водна пара и ниското налягане. Венера има плътна CO2 атмосфера и почти постоянен облачен слой — но това са серни пластове / капки сярна киселина. Химията и температурите на Венера, не позволяват вода като доминантна облачна фаза. Титан (спътник на Сатурн): има гъста атмосфера и метанов цикъл — замества водата с метан/етан: има метанни облаци и дъжд, което доказва, че „облачно“ не означава само водно. Газови гиганти като Юпитер и Сатурн, имат облаци от амоняк, амониев хидросулфид, вода — при по-високи налягания и различна химия. Clausius–Clapeyron: зависимостта на наситеното парциално налягане на водата от температурата означава, че топъл въздух може да носи повече водна пара. Общо правило е, че наситеното водно налягане нараства с температурата с порядък ?6–7 % на 1 °C (в диапазона на земните температури). Това има огромни последствия за климатичните промени: по-топлата атмосфера може да носи повече влага > потенциално интензивни облаци и валежи. Отчитаме и антропогенните влияния: човешките емисии на аерозоли променят CCN, което може да направи капчиците по-многочислени и по-малки (Twomey ефект) — това променя оптичните свойства и устойчивостта на облаците и влияе върху локалния и глобален енергиен баланс. Несигурността в климата - именно промените в облачността (разпределение, височина, тип, оптична дебелина), са един от най-големите източници на несигурност при прогнозите за бъдещото затопляне. Та ето защо Земята „се радва“ на облаци. Земята съчетава: течна вода на повърхността, дебела атмосфера, енергийно набавяне от Слънцето, механизми за охлаждане/издигане на въздуха, изобилие от кондензационни ядра, геоложка активност и биологична дейност. Тези фактори заедно правят възможен динамичен, разнообразен и непрекъснат облачен покров — не универсална характеристика на планетите, а резултат от ред многостепенни условности.

история на Видин    Легенди за град Видин    Видин    Исторически музей - Видин    Катедрален храм Свети Димитър

Горите са наречени "белите дробове на планетата". Те или океаните генерират повече облаци? Или процесите за генериране на пара и кислород не са съвсем идентични. Вероятно много хора като мен, са лаици по темата и са ни нужни повече знания, и по-подробно описание на процесите. Очевидно е, че това са два различни процеса, които често се бъркат: производство на кислород и формиране на водни пари и облаци. Горите се наричат „белите дробове на планетата“ най-вече метафорично. Чрез фотосинтеза растенията усвояват въглероден диоксид (CO2) и вода (H2O), използвайки енергията на слънцето, за да произведат глюкоза (захари) и кислород (O2). Така растенията са важен източник на кислород. Въпреки това, изследванията показват, че океанският фитопланктон (микроскопични водорасли) произвежда дори повече кислород от всички гори взети заедно – смята се, че около 50–70% от кислорода в атмосферата идва от океаните. Формирането на водна пара и облаци в горите: дърветата изпаряват вода чрез процеса транспирация: корените поемат вода от почвата, тя се придвижва по стъблото, а после малки пори в листата (устицата) я изпускат като водна пара. Тази влага допринася за локални облаци и валежи. Големи горски масиви (като Амазония) създават собствени „влажни цикли“ – изпарената вода кондензира в облаци и отново се връща като дъжд. В океаните водата се изпарява директно от повърхността на морето. Тъй като океаните покриват около 71% от земната повърхност, те са основният източник на водна пара за атмосферата и следователно – на облаци. Повечето валежи на Земята произхождат от изпарението на океаните. За производството на кислород, горите са важен, но второстепенен източник. Океаните (особено фитопланктонът) са основен източник. За облаци и влага, горите имат силно значение регионално (пример: Амазония, Конго, Югоизточна Азия). Океаните са глобално доминиращи в облакообразуването. Океаните генерират повече облаци, защото изпаряват огромни количества вода. Океаните също са най-големият производител на кислород (чрез планктона). Горите са критични на местно ниво – поддържат регионални валежни цикли, биоразнообразие и поглъщат CO2.

Снимки от Видин    Население на Видин    Връх Вихрен    Витоша    Парк Владикина бахча

Но да не забравяме и романтичната част. „Я кажи ми“ или „Я кажи ми, облаче ле бяло“ е стихотворение от Ран Босилек, добило по-широка популярност под името „Облаче ле бяло“. По това стихотворение е написана и хубава песен. Песента е известна и като своеобразен химн на българите в емиграция. Писателят създава стихотворението през 1916 г. от носталгия по родината, докато е студент по право в Брюксел. Я кажи ми, облаче ле бяло, отде идеш, де си ми летяло? Не видя ли бащини ми двори и не чу ли майка да говори: "Що ли прави мойто чедо мило, с чужди хора, чужди хляб делило?" Ти кажи ?, облаче ле бяло, жив и здрав че тук си ме видяло. И носи от мене много здраве. Много мина, мъничко остана. Наближава в село да се върна, да се върна - майка да прегърна.

Микросъдова хирургия    Открит синус лифтинг    Закрит синус лифтинг    Зъболекари в Пловдив    Орална хирургия

Трайко Симеонов пише "Белите облаци": Когато бях малък, аз обичах често да гледам небето. То се разстилаше пред мен необятно и дълбоко до безкрайност… А понякога, колко чудно биваше, когато слънцето залязваше! Полека-лека то губеше своя гълъбов цвят и прощалните лъчи се преливаха от кърваво червени в ясно жълти и бавно, бавно изчезваха в тъмни петна… А на юг бели облачета плуваха и се мъчеха да достигнат големите грамадни облаци, които плуваха като огромни бели кули. Или като вълшебни мраморни палати се очертаваха далеч на хоризонта. С втренчен поглед аз мислено летях към тях и си думах: там е щастието, там е светлата радост! И се питах: не са ли това вълшебните дворци на небесните феи, които носят щастие?… Тихо се молех тогаз за крила, за орлови крила и исках да полетя нагоре, там горе при хубавите бели палати. Колкото по се здрачаваше, белите облаци повече се очертаваха като същински палати и вълшебно се издигаха в далечината… Загледан в тях, аз облажавах хората, които живееха там… Аз вярвах, вярвах тогава, че там живеят хора и мислех, че там има вечно блаженство, вечна радост… И сега, загледан понякога в безкрайното синьо-гълъбово небе, загледан в белите облаци, аз си спомням за моите детски години…

Сравнение на имплантатните системи    истината за базалните импланти    www.omegadentagroup.com    Естествената пирамида Вихрен    Поставяне на импланти

Много силно и образно стихотворение на Кирил Христов: Облаче крилато по небе лети, бисерно, пернато облаче блести. А горите жадни с трепет го следят — няма ли да падне дъжд и тоя път? Гледай! Изгоряха билки и цветя, ручеи запряха, славей отлетя… Спира се тогава облака и в миг той се отзовава на сърдитий вик — гръм земя затресе, мръкна изведнъж, облак се надвеси, рукна порой-дъжд. И из планината бликват пак води — и във миг гората пак се подмлади. Темата за облаците не отминава и Йордан Стубел. Той също пише кратко, но вдъхновено стихотворение за тях: — Облаци, кажете — накъде ще спрете? — Ний сме дъждоносни и ще спрем, дечица, над гора-горица. Ще полеем всичко: кукуруз, ечмени, тревите зелени, угарите плодни, нивите, полята, да растат житата…

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Конгрес в Рим    Смесени конструкции    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи