Тесен прозорец

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Прозорците в крепостните кули и стени не са нищо друго, освен удобни места за наблюдение придвижването на врага и за неговия обстрел. Затова обикновено от външната страна те са тесни процепи, които се разширяват навътре, за да може бойците да се разположат максимално удобно. Вероятно, такива тесни процепи са използвани още в древните времена в юрти и колиби, за да се защитават хората вътре от зверове и врагове, но същевременно да наблюдават какво се случва отвън и да вземат решения за действия. Прозорците в крепостните стени и кули по същество не са архитектурни „украси“, а чисто функционални отбранителни елементи. Те се наричат бойници (или амбразури). Основните им особености са: тесен процеп отвън, който минимизира опасността от вражески стрели, копия или куршуми да проникнат навътре. Разширение навътре – то пък осигурява по-широко поле на стрелба и удобство за защитниците. Често имат форма на вертикален процеп, а при по-късни крепости (с навлизането на огнестрелното оръжие) се появяват и кръгли отвори в долната част за оръдейни или мушкетни изстрели. Хипотезата за древните юрти и колиби е доказана. Действително, хората винаги са търсили начин да наблюдават околността, без да излагат себе си на опасност. В праисторически жилища, землянки и дървени колиби често са правени малки отвори за дим, светлина или наблюдение, които са имали и защитна роля – да позволяват наблюдение на приближаващ се звяр или противник. Така можем да видим една естествена еволюция. Първичните жилища са имали малки отвори-процепи за наблюдение и безопасност. Ранните укрепени селища (палисади, дървени кули) са правели тесни цепнатини между дъските. Каменните крепости вече разполагали с добре оформени бойници със специфични форми според вида оръжие. Иначе, самата идея е универсална – от пещерите с малки отвори до съвременните военни бункери с тесни стрелкови процепи. Хронологично, развитието на бойниците и отбранителните прозорци изглежда по следния начин. В праисторията и ранните жилища, из пещери и землянки, са правени или ползвани съществуващи малки отвори за светлина и дим, които същевременно позволяват и наблюдение. В колибите и юртите са пробивали процепи или малки дупки в стените, използвани за поглеждане навън и защита от хищници или врагове. В древността, в палисадните укрепления (дървени огради и кули), цепнатини между гредите са служели като примитивни бойници. В Месопотамия, Египет, Гърция, при градските стени се появяват тесни отвори за наблюдение и стрелба с лък. В древния Рим са използвали тесни прозорци и правоъгълни амбразури в кули и крепости; някои са оформени като трапец – тесни отвън, широки отвътре. В ранното средновековие (V–X в.) вече има вертикални тесни процепи в крепостните стени, предназначени за лъкове. По време на зрелия феодализъм (XI–XIII в.) се изграждат усъвършенствани бойници с тесни вертикали за стрели. Вътрешни разширения създават удобство на стрелците. Често тези бойници били разположени на различни нива, за кръстосан огън. По време на късното средновековие (XIV–XV в.), се появяват кръстовидни бойници за арбалети и първи огнестрелни оръжия; долната част на бойницата често завършва с кръгъл или квадратен отвор за стрелба с аркебуза или оръдие. Ранното ново време (XVI–XVII в.), е характерно с артилерийски бойници – широки отвори със скосени ръбове за оръдия, оформени така, че да се намалява рикошетът на вражески снаряди. Правят с изчисления и се строят звездовидни крепости (тип Вобан) – бойници и артилерийски позиции, изчислени по геометричен план за максимално поле на стрелба. В новото и най-ново време (XVIII–XX в.) идва ред на фортове и бастиони – това са ниски бойници за оръдия, често били с метални защитни капаци. През XIX в. се появяват специализирани амбразури за картечници и артилерия. В XX в. настъпва ерата на бункери и ДОТ-ове с тесни процепи за автоматични оръжия, често защитени с бронеплочи. В съвременността, във военните съоръжения (XXI в.), принципът остава същият: минимален отвор отвън, максимална защита и удобство отвътре. Използва се в бункери, наблюдателни кули и дори в бронирани машини. Вижда се, че идеята почти не се е променила за хилядолетия – от процепа в колибата до амбразурата в бетонния бункер, логиката е една: наблюдавай и атакувай врага, като излагаш себе си на минимален риск.

Подобен бойник, гледан отвън

Отдалеч е трудно за стрели или копия на атакуващите, да проникнат през този тесен процеп

С течение на времето, прозорци са слагани в публичните и жилищни помещения, в религиозните храмове и др. Кога ли за първи път е ползвано стъкло - за орнамент и предпазване от вятър, дъжд, студено време? Прозорецът като архитектурен елемент претърпява огромна еволюция: от бойник и отвор за дим, до светли „очи“ на дома или храма. В древността (Месопотамия, Египет), най-ранните „прозорци“ са отворени дупки, затваряни с капаци или животински кожи. В Месопотамия (ок. 3 хил. пр. Хр.) е познато изработването на стъклени мъниста и малки предмети, но не и за прозорци. В Египет има декоративни цветни стъкла, но прозорците остават без остъкляване. В Римската империя (I–IV в. сл. Хр.), римляните са първите, които използват стъкло за прозорци. Обикновено това са малки, дебели и мътни стъклени плочи, произведени чрез изливане и изтъняване. Слагат се в бани, обществени сгради и богати домове – не толкова за гледка, колкото за пропускане на светлина и защита от вятър и дъжд. Археологически находки на римски остъклени прозорци са открити в Помпей, Херкулан и в някои вили по Рейн и Дунав. През ранното средновековие (V–X в.), след падането на Римската империя, технологията за прозоречно стъкло почти се губи в Европа. В християнските храмове често се използват слюда (мусковит), тънък алабастър, рог от животни, дори напоени в масло платове – за да пропускат светлина, но да пазят от студ. Истинско стъкло се използва рядко и е признак на голям лукс. Настъпва времето на високото и късно средновековие (XI–XV в.). В манастирите и катедралите започва масово използване на витражи – цветни стъклописи, съединени с оловни профили. Това е първото широко декоративно приложение на стъкло в архитектурата. В светските сгради и жилища прозоречното стъкло е все още рядкост и е много скъпо. В ранното ново време (XVI–XVII в.), с усъвършенстването на стъкларските техники (например венецианското стъкло), прозорците стават по-големи и прозрачни. Прозорци вече се срещат и в замъци, дворци, а постепенно и в по-богати домове. През XVIII–XIX в., индустриалната революция прави възможно производството на по-големи и равни стъкла. Вече имаме прозорци с големи крила, витрини, оранжерии и зимни градини. Стъклото става достъпно и за средната класа. През XX–XXI в. съвременните технологии позволяват огромни остъклени фасади, топлоизолационно, закалено и ламинирано стъкло. Функциите са не само светлина и защита, а и енергийна ефективност, естетика и дори „умни“ прозорци с контролирана прозрачност. Римляните първи използват стъкло за прозорци – още I век сл. Хр. В Европа средновековните храмове (XII–XIII в.) възраждат традицията чрез витражите. Като масов елемент в жилищата стъклото навлиза едва през XVII–XVIII в.

Хвойна    Имплантати Superline    Видеоклип за открит синус    Пациенти за импланти    Импланти в блок

В най-ранните времена прозорецът е бил просто отвор в стената. За да се предпазят от вятър и дъжд, хората са използвали най-достъпното – животински кожи, грубо обработени и опънати върху рамка. Така в жилището прониквала светлина, макар и приглушена, но вътре се запазвала топлина и сигурност. В някои райони вместо кожа са използвали тъкани, напоени с мазнина или восък, за да станат по-прозрачни и да не пропускат влагата. С времето, особено в античните цивилизации, се появяват по-устойчиви материали. В Рим например, за по-заможните домове и обществени сгради, се използвали тънки листове от слюда или полупрозрачен алабастър. Тези минерали не били напълно прозрачни, но пропускали мека светлина и същевременно пазели от дъжда. В същата епоха римляните започнали да поставят и истинско стъкло – дебели, мътни плочи, отлети и изтеглени от разтопена маса. Те не позволявали ясна гледка навън, но пропускали достатъчно светлина, за да осветят вътрешността. През ранното средновековие умението да се правят големи и равни стъкла почти се загубило. В манастири и църкви често се връщали към старите решения – слюдата, алабастърът, рог от животни, а понякога дори тънки дървени капаци, покрити с пергамент или кожа. Това били бедни заместители, които все пак създавали усещане за светлина и защита. Високото и късното средновековие обаче бележат голям обрат. В катедралите започват да блестят витражите – цветни стъклени парчета, съединени с оловни профили, които превръщали прозореца в истинска картина от светлина. В жилищните постройки все още се използвали по-евтини материали, но богатите вече можели да си позволят прозоречно стъкло, макар и на малки квадрати, поставени в решетки. Ренесансът и ранното ново време донесли истински разцвет на стъклото. Венеция и Мурано станали центрове на стъкларството, където се изработвали по-ясни, по-тънки и по-равни стъкла. Постепенно прозорците започнали да се увеличават, да пропускат повече светлина и да служат не само за защита, но и за красота. Индустриалната революция през XVIII–XIX век превърнала стъклото в масов материал. Новите технологии позволили производството на големи, равни листове, което открило пътя за витрини, оранжерии и просторни жилищни прозорци. Това вече не бил лукс за елита, а достъпно удобство за широки слоеве от населението. Днес стъклото е достигнало върхове, за които древните не са могли да мечтаят. Имаме закалено, ламинирано, топлоизолационно, дори „умно“ стъкло, което може да сменя прозрачността си или да пропуска само определени лъчи. То вече не е просто защита от вятър и дъжд, а елемент на енергийна ефективност, комфорт и естетика. Така историята на прозорците показва как човечеството е преминало от кожа и рог, през слюда и алабастър, до съвременните технологични стъкла – и как прозорецът е останал винаги онова „око на дома“, през което светлината и светът влизат вътре.

www.bg-tourinfo.info    www.see-bulgaria.net    www.see-bulgaria.info    Крепостта във Видин    Иглолистни дървета

Да направим едно „пътешествие“ и през формите на прозорците – как са се променяли от малки отвори до грандиозни архитектурни композиции. В праисторическите и ранни времена прозорецът е бил просто малък отвор в стената – често кръгъл или неправилен, изрязан в глина, камък или дърво. Целта не е била красота, а оцеляване: да влиза въздух и светлина, без да влиза прекалено много студ или опасност. През Античността (Гърция и Рим), в античните сгради, прозорците били малки и сравнително редки. Те често били правоъгълни отвори, поставени високо, за да осветяват, но да не отслабват конструкцията на стената. В баните и обществените зали прозорците се подреждали ритмично, понякога с арковидна форма. През ранното средновековие, прозорците отново станали по-малки и тъмни, заради масивните каменни стени. В романската архитектура (XI–XII в.) те били тесни и високи, завършващи с полукръгла арка. Често изглеждат като процепи, защото основната цел била отбранителна и конструктивна. По време на Готиката (XIII–XV в.), настъпва революция. Благодарение на аркбутаните и тънките стени, прозорците стават огромни. Появява се стрелковидната арка, витражите изпълват цели фасади, а кулминацията са розетите – кръгли прозорци с богата каменна орнаментика, приличаща на цвете или звезда. Това е златният век на прозореца като художествено произведение. През Ренесанса (XV–XVI в.), прозорците се връщат към по-строги форми: правоъгълни, често увенчани с фронтон или обрамчени с колони и пиластри. Светлината отново е важна, но вече в хармония с пропорциите и геометрията. Барокът и рококо (XVII–XVIII в.) превръщат прозорците в театрална декорация – по-големи, често с извити линии, овални или сегментни арки. Появяват се и френските прозорци – големи отвори, които стигат почти до пода и водят към балкони. Класическата и индустриална епоха (XIX в.), по време на неокласицизма, прозорците отново стават строги и правоъгълни. Но индустриалната революция променя играта – новите материали позволяват огромни витрини, железопътни гари със стъклени фасади и оранжерии с тънки метални рамки. Прозорецът вече не е малък отвор, а цяла стена от стъкло. Модернизмът и XX век обичат „чистите“ форми. Прозорците често са големи правоъгълници, подредени в дълги редици или цели фасади. Баухаус и „международният архитектурен стил“ налагат образа на сградата като прозрачна кутия от стъкло и стомана. В съвременността (XXI в.), прозорецът е почти без ограничения: цели небостъргачи със стъклени завеси, „умни“ фасади, които променят прозрачността си, органични форми (овални, многоъгълни, свободни криви). Архитектите вече мислят прозореца не само като отвор, а като граница между вътрешното и външното, която може да бъде почти изцяло премахната. Така пътят на прозореца върви от малък процеп за светлина и сигурност, към величествени готически витражи. Оттам към индустриални стъклени халета и накрая към модерните „прозрачни“ небостъргачи.

www.bg-tourinfo.eu    Травми на зъбите    Дентални импланти    www.bg-tourinfo.net    Зъбни импланти

Интересно е, как през вековете заедно са се развивали материалите и формите на прозорците. Едното винаги е зависело от другото. В най-ранни времена прозорците били само малки отвори – кръгли или неправилни – издълбани в стена от глина, дърво или камък. Те били закривани с кожа или тъкан, за да пазят от вятър и дъжд. Формата била проста, защото и материалите били прости – целта била оцеляване. По-късно, в античността (Гърция и Рим), се появяват правоъгълни и арковидни отвори в обществени бани и храмове. Материалите вече включват слюда и алабастър, а в Рим за първи път се използва и стъкло – мътно и дебело. То позволява по-големи отвори, защото освен светлина дава и защита от дъжд и вятър. Все пак прозорците си остават сравнително малки – големите каменни стени трудно позволяват друго. В Ранното средновековие, с разпадането на Рим, умението за прозоречно стъкло почти се губи. В замъци и църкви прозорците са тесни и високи, завършващи с полукръгла арка – формата е продиктувана от тежките стени. Материалът е най-често слюда, рог или пергамент, които пропускат само мъглява светлина. Тогава прозорецът е повече символ на защита, отколкото на откритост. По време на Готиката (XIII–XV в.), аркбутаните и новите строителни техники, позволяват стените да станат тънки, а прозорците – огромни. Формите се извисяват във високи стрелковидни арки, а централно място заемат кръглите розети. Тук материалът е вече истинско цветно стъкло – витражи, които превръщат прозореца в картина. Именно комбинацията от нова форма и усъвършенствано стъкларство дава на прозореца неговата най-поетична роля. Ренесансът и барокът (XVI–XVIII в.), с възраждането на античните идеи, правят прозорците да са по-геометрични – правоъгълни, със строги рамки, понякога с фронтони. Материалът вече е по-прозрачно стъкло, произведено във Венеция и Мурано. В барока формите се извиват, появяват се овални и френски прозорци, които почти стигат до пода. Материалът позволява изящество – тънки рамки и по-големи площи, които да пропускат светлина. През XIX век, през индустриалната епоха и индустриалната революция, променят и формата, и материала. Големи равни листове стъкло, произведени масово, правят възможни витрини и оранжерии. Желязото и стоманата поддържат цели фасади. Така прозорецът вече не е само отвор, а се превръща в цяла стъклена стена. Формата става правоъгълна и огромна, защото материалите вече го позволяват. През XX век архитектите на модернизма искат „чисти“ линии и прозрачност. Стъклените фасади и дългите лентовидни прозорци са възможни благодарение на индустриалното производство на стъкло и новите носещи конструкции. Формата и материалът вече са едно цяло – стъкло и стомана, светлина и въздух. Днес прозорецът може да бъде почти безкраен. Имаме топлоизолационни, ламинирани, закалени и „умни“ стъкла. Формата следва въображението – от гигантски фасади до органични извити отвори. Архитектът вече мисли за прозореца не само като за отвор в стената, а като за прозрачна граница между вътре и вън, която може да се контролира според нуждите. Така историята показва, че прозорецът винаги е бил плод на две сили – материалната възможност и естетическото желание. Когато материалите са бедни, формата е проста и защитна. Когато технологията напредва, формата се разгръща и прозорецът се превръща в символ на светлина, простор и връзка със света.

Имплантологични видеоклипове    Предимства и недостатъци на имплантите    Първи имплант от системата Implantium    Базални импланти - информация    www.tourinfo-bg.net

Днес прозорците са многослойни стъклопакети от стъкло, соларни и UV-защитни повърхности, някои са бронирани, други са непрозрачни за външни наблюдатели и др. В каква посока, накъде вървят тенденциите в изработката на прозорци? Днешният прозорец вече не е просто „рамка с едно стъкло“, а високотехнологичен продукт, който едновременно осигурява светлина, комфорт, енергийна ефективност и сигурност. Тенденциите в развитието му вървят в няколко основни посоки. Енергийна ефективност. Появяват се многослойни стъклопакети с аргон или криптон между стъклата за по-добра топлоизолация. Low-E покрития (нискоемисионни), са специални филми, които пропускат светлината, но задържат топлината вътре през зимата и я отразяват навън през лятото. Топлоизолационни рамки оптимизират материалите около стъклото, за да няма „студени мостове“. Съществуват вече смарт-стъкла (електрохромни или фотохромни) – прозрачността на прозореца се променя с натискане на бутон или автоматично при слънце. Така прозорецът може да бъде прозрачен през деня и матов при нужда от уединение, с контрол върху светлината и прозрачността. Соларни филтри блокират UV-лъчите и част от инфрачервените, за да пазят мебели, тъкани и да намаляват прегряването. Отразяващи и едностранно прозрачни повърхности позволяват ти да виждаш навън, без самият да бъдеш видян отвън. Сигурността и здравината са фетиш. Някъде се монтира закалено и ламинирано стъкло – устойчиво на удари, то трудно се чупи. Бронирани стъкла се използват за банки, правителствени сгради, автомобили. Противопожарни стъкла имат вградени слоеве, които издържат на висока температура и ограничават разпространението на огъня. Започва интегриране с технологии и енергийни системи. Слънчеви панели в стъклото, прозрачни или полупрозрачни фотоволтаични клетки, превръщат прозореца в генератор на електричество. Вградени сензори автоматично отварят или затварят прозореца при проветряване или за работа със системи „умен дом“. Акустична изолация се създава благодарение на многослойни стъкла, които значително намаляват външния шум. От гледна точка на дизайн и екология, също има очевиден прогрес. Прилагат се все по-тънки рамки и дори „безрамкови“ решения – идеята е фасадата да изглежда като непрекъсната стъклена повърхност. Използват се рециклирани материали и производство с по-малко енергия, което поевтинява (демократизира) производството. Съществуват възможности за пълно рециклиране на старите стъклопакети. Накъде върви бъдещето? Към прозорци, които сами регулират светлина и топлина (умни стъкла); произвеждат енергия вместо само да я губят; взаимодействат с умния дом (сензори, автоматизация); съчетават сигурност и естетика – прозрачни, но здрави. И дори към прозорци, които ще бъдат екрани – с възможност да показват изображения, информация или да стават „невидими“ за външен наблюдател. Нека си представим един прозорец на бъдещето след около 50 години – в жилище или офис. Прозорец 2075. На пръв поглед изглежда като безрамково стъкло от пода до тавана, вписано изцяло във фасадата. Но зад тази изчистена форма се крият няколко пласта технологии. Стъклото може да бъде напълно прозрачно, полупрозрачно или матирано – според желанията на обитателя. Промяната става мигновено чрез вграден електрохромен слой. Умна прозрачност. Вграден ИИ следи слънцето и автоматично регулира прозрачността, така че стаята винаги да е оптимално осветена без заслепяване. Външните слоеве съдържат нано-фотоволтаични клетки, които превръщат светлината в електричество, без да намаляват прозрачността. Прозорците вече не са консуматор на енергия, а генератор. Вградените термочувствителни слоеве съхраняват топлина през деня и я отдават вечер, намалявайки нуждата от отопление. Енергийна самодостатъчност. Ламинирани наноматериали правят стъклото почти нечупливо – издържа на удари, пожар и дори земетръсни вибрации. Звукоизолационни мембрани елиминират външния шум – дори да живееш на оживен булевард, вътре е тишина като в библиотека. Сигурност и комфорт. При желание прозорецът се превръща в дисплей – може да показва информация (време, прогноза, новини), да служи като работен екран или дори да прожектира виртуален пейзаж, ако навън е мрачно. Сензорите разпознават жестове, така че можеш да управляваш прозореца с ръка – да „издърпаш“ щори от виртуална ивица или да включиш автоматично проветряване. Интерактивна повърхност. Прозорецът сам решава кога да се отвори – интегрирани микроперфорации и системи за пречистване пропускат свеж въздух, като едновременно филтрират прах, алергени и вредни газове. В горещи дни циркулацията е насочена така, че да охлажда стаята без климатици. Интелигентна вентилация. Така прозорецът вече не е „дупка в стената“ – той е енергийна станция, климатична система, защитна бариера и дигитален интерфейс.

Биологична връзка    Сулкусформери    Цикатризиращи винтове    Лицево-челюстна хирургия    Аналози и трансфери

Тогава, става съвсем резонен въпросът - прозорецът като мултимедия и работен плот - утопия, реалност или перспектива? На пръв поглед може да звучи като фантазия: прозорецът, вместо да гледаш през него, да ти показва интернет страници, работни файлове, дори филми. В представите от научната фантастика това често е свързано с „живи стени“, холограми и „умни домове“. Всъщност вече имаме първи стъпки. Прозрачни OLED и LCD екрани – вече се произвеждат (например от LG, Samsung). Използват се в витрини, автомобили, понякога и в експериментални офиси. Умни стъкла – електрохромни или с проекционни повърхности, върху които може да се излъчва изображение. AR очила и проекционни системи – правят прозореца „виртуален дисплей“, макар и не директно вграден. Умни домове – прозорци, които вече показват данни за температура, влажност, качество на въздуха. Тоест, в лаборатории и демонстрации прозорецът като работен плот вече съществува. Просто е още скъп и ограничен. Тук идва истинският потенциал, след 30-40 г. Прозорци-дисплеи – с вградени прозрачни нано-екрани, които могат да показват информация, но при изключване са напълно прозрачни. Интерактивност – чрез жестове или допир върху стъклото прозорецът ще се управлява като гигантски таблет. Мултимедия и работа – примерно, част от стъклото става екран за видеоконференция, друга част показва графики или документи, а останалата остава прозрачен прозорец с изглед навън. Персонализация – сутрин прозорецът показва новини и прогноза, по време на работа е монитор, а вечер прожектира релаксиращ пейзаж. Прозорецът като мултимедия и работен плот не е вече утопия – той е реалност в зародиш и много вероятна перспектива за масово навлизане. Днес това е скъпа новост, утре може да бъде стандарт в офисите, а след 30–50 години – дори в обикновените домове.

Долночелюстен канал    Конична връзка    Морзов конус    Имедиатно имплантиране    Вътрекостни импланти

Къси импланти    Рискове в имплантологията    Антибиотици в имплантологията    Циркониеви надстройки    Абатмънт

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи    Синусова мембрана    Синусов под