Каменна арка

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

В архитектурата отдавна са познати арките. Те са много интересен феномен. В горната си част, каменните арки на мостове изтъняват, но мостовете с арки се оказват едни от най-издържливите на опасностите и капризита на времето. Защо това е така? Къде е причината? Арката е едно от онези изобретения в строителството, които съчетават простота с дълбока механика. В своята най-обща форма, тя изглежда като „кълбо“ камък върху камък — а резултатът е структура, която може да устои столетия. Един от забележимите й белези при традиционните каменни мостове е, че в горната (коронната) си част арката често е по-тънка, докато в близост до опорите (фланговете), тя става по-масивна. Тази форма не е произволна — тя произтича директно от начина, по който арката преразпределя силите, от свойствата на камъка и от прагматични строителни съображения. Интересни са причините — от механиката до материалите и техниките — което обяснява, защо арките са толкова устойчиви. Как „работи“ една арка: движение на натискa и т.нар. линия на натиск. Ключовото свойство на арката е, че тя предава външните вертикални (и частично хоризонтални) натоварвания предимно като напрежение на натиск, а не като опъване или големи огъващи моменти. Камъкът и тухлата са много здрави при натиск, но крехки при опън — затова всяка конструкция, която „изключва“ опън (или го намали до минимум), е за тях естествен избор. Представете си арката като лъковиден път, по който резултатът от всички натоварвания (теглото на самата арка, трамвай, коли, хора и т.н.) се „стеснява“ до една линия (резултативната сила) — това е линията на натиск (thrust line). Ако тази линия може да бъде задържана вътре в масива на арката (в рамките на сечението й), няма да възникнат опънни зони и арката остава в стабилно състояние. Ако обаче линия на натиск излезе извън тялото на арката, започват опън, пукнатини и в крайна сметка пропадане.

Субпериостални импланти    Класификация на зъбните импланти    Цени на зъбните импланти    Циркониеви корони    Клинични случаи с импланти

Тухлена арка

Тази арка с нейната широчина, е предизвикателство и за днешните строители с технологиите от 21 век

Защо короната (горната част) е по-тънка? Причините са комбинирани: геометрични, механични и конструктивни. При симетрично натоварване (например само собствено тегло или равномерно разпределено вертикално натоварване) линията на натиск обикновено минава почти централно в короната. Това означава, че в коронния участък, резултатът е основно осево натискане, с малки или нулеви огъващи моменти. Когато основното усилие е чист натиск, е достатъчно по-малко напречно сечение, за да се поддържа тази сила — следователно короната може да бъде по-тънка. Това е правилно разпределение на усилията. Моменти и натиск във фланговете. Близо до опорите (във фланговете), комбинираните ефекти от вертикалната реакция и хоризонталното тласкане (тласкащата сила) генерират по-големи огъващи моменти и по-големи локални компресии. Следователно, тези участъци изискват по-голямо сечение (трябва да са по-дебели), за да остане линията на натиск вътре в материала. Това е причината да виждаме по-масивни профили при опорите. Формата на свода и оптималната „фуникуларна“ линия. Идеалната форма на арката (тази, при която работи само на осев натиск и няма огъване), зависи от начина на натоварване. Арките имат редица предимства пред хоризонталните подпори (щурц), тъй като с тях могат да се реализират по-широки отвори. Изпълняват се с малки, лесно преносими блокове от тухли или камък, за разлика от масивния монолитен щурц. Освен това арката може да носи значително по-голям товар от хоризонтално разположена подпора. Ако тя носи равномерно разпределено вертикално натоварване по хоризонтала (напр. насип над свода), идеалната форма е парабола. Когато действителната геометрия е близка до съответната „фуникуларна“ линия, огъващите моменти са минимални — и това позволява по-малко материал в зоните с минимален момент (често в короната). Клиновидна форма на блоковете (вузоари) и ключовият камък. Каменните блокове са оформени като клинове: когато се поставят, те „заключват“ един друг чрез нормални сили между контактните повърхности. Короната (включително ключовият камък) служат за „заключване“ на конструкцията — не за носене на огромни огъващи моменти — затова размерът им често е по-малък в сравнение с блоковете при опорите. Каменните материали имат висока якост на натиск, но ниска якост на опън. Архитектурното правило е: дръж конструкцията така, че почти всичко да бъде в натиск. Това обяснява дълговечността — докато линията на натиск остава вътре в масива, камъкът „обслужва“ тези усилия отлично, без да се появяват опънни пукнатини. Следователно материалът се използва „ефективно“ и излишният материал не е нужен — особено в короната, където огъващите моменти са минимални. Има и практични, и строителни съображения. Работата с клинови блокове е икономична. По-малки блокове в короната, са по-лесни за обработка и поставяне на рамка (центриран дървен кофраж) при строежа. След като ключовият камък се постави, арката се „самозаключва“ и кофражът може да се премахне.

Върхове в Пирин    Балонен синус    Първи балонен синус    Костни дистракции    Новини от имплантологията

Каменна арка край Черно море

Арката при нос Калиакра

Дебелината на „лицето“ на арката и запълването над нея, могат да влияят на общата геометрия и разпределение на натоварването. Понякога короната изглежда тънка, но върху нея има дебел насип, който променя натоварванията. Когато се появи проблем (подмиване на основите, локална повреда), често е възможно да се заменят или ремонтират отделни камъни; това допринася за дългия живот на такива мостове. Арките са толкова издръжливи, понеже преразпределят товарите в компресия. Налице е само натиск и минимален опън. Камъкът работи в предпочитания режим. Геометрията е „фуникуларна“ — при правилна форма, огъващите моменти са малки или нулеви. Местенето на линии на натиск вътре в тялото — ако линията на натиск остава вътре в сечението, няма критични пукнатини. Лесна поддръжка и локална поправка — повреден камък може да се смени без колапс на целия свод. Масивните опори и стабилни основи — фланговете поемат хоризонталния тласък. Ако основите са здрави, арката остава стабилна дълго време. Все пак, арките не са неунищожими. Най-честите причини за повреда са подмиване или ерозия на основите — ако основата се изнесе, фланговете „потъват“ и линията на натиск се измества. Неравномерно просядане — ако едната опора се сляга повече, възникват опъни и пукнатини. Силни сеизмични въздействия може да причинят динамичен опън и изместване на блоковете. Химично/физическо разрушаване възниква при наличие на сол, многобройни цикли на замръзване-размразяване, корозия на свързващия хоросан. Но и това са проблеми, които добре проектираните и поддържани арки преодоляват — ето защо виждаме римски мостове, оцеляващи хилядолетия. Фактът, че каменните арки често „изтъняват“ в короната, е естествен резултат от механиката на арката: там огъващите моменти и комбинираните напрежения са най-малки, линията на натиск минава централно и затова е достатъчно по-малко сечение. В същото време в района на опорите, силите са по-големи и изискват по-масивна конструкция. Цялата тази игра между форма, материали и натоварвания, прави арката една от най-ефективните и дълготрайни форми в историята на строителството. Арката работи основно на натиск; камъкът е изключително добър при натиск. Линията на натиск (thrust line) трябва да остане вътре в сечението; това диктува дебелината. Короната е по-слабо натоварена на огъване — може да бъде по-тънка; фланговете носят по-високи сили — трябва да са по-дебели. Формата (овална дъга/парабола) е критична за минимизиране на огъването. Дълговечността идва от правилното комбиниране на геометрия, материали и грижа за основите.

Двуетапно повдигане на синусов под    Синус лифтинг    Костна пластика    Контакт с авторите на портала    Зъбен имплант

Изгрев с каменна арка

Няма как да е залез, понеже сме на западния бряг на Черно море. Виждаме единствено изгревите

Ако камъкът е мек - например, варовик, много хора биха си помислили, че вероятно трябва по-голяма дебелина на отделните камъни, отколкото, ако е гранит, например? И това е абсолютно точно. Точно това, е едно от ключовите съображения при проектирането и изпълнението на каменни арки. Меките камъни като варовика, изискват по-голяма дебелина (по-голямо напречно сечение на арката и по-обемни каменни блокове), отколкото твърдите и плътни камъни, като гранита, базалта или гнайса. Причината е в разликата в якостта на натиск и поведението на материала при дълготрайно натоварване. Всеки камък има различна якост на натиск. Това е максималното напрежение, което материалът може да понесе, преди да се срути (разруши) под натиск. Мекият варовик е порест, лесно се изронва, чувствителен е на ерозия. Плътният варовик/мрамор, е по-здрав и по-малко порест. Пясъчникът (средна твърдост), е зависим от циментацията. Колкото е по-уплътнен, толкова по-добре. Гнайсът е много здрав, но и трудно се обработва. Гранитът е изключително здрав и устойчив на износване. Арки от гранит надживяват създателите си с векове, че и с повече. Всичко това означава, че ако една варовикова арка, трябва да понесе същите усилия като гранитна, нейното сечение трябва да е няколко пъти по-голямо, за да не превиши допустимите напрежения. Когато камъкът е мек, натискът се концентрира в по-малки контактни площи между камъните. С времето, при продължително натоварване (т.нар. пълзящо деформиране), варовикът може да се деформира леко и контактите между блоковете да се преразпределят. Това налага по-широка арка, така че линията на натиск да има повече „място за движение“ вътре в сечението, без да излиза навън. Следователно, при мек камък се увеличава дебелината на арката (и на отделните вузоари). Понякога се прави по-плитък свод (по-малка стрела), за да се намали хоризонталния тласък. Или пък, се изгражда двойна обвивка — външна от по-здрав камък, вътрешна от по-мек. Меките камъни не само са по-слаби механично, но и поемат повече вода; ерозират по-бързо; по-лесно се рушат при цикли замръзване-размразяване. Това означава, че външният слой (особено при мостове и фасадни арки), често се изпълнява от по-здрав материал (например гранит, гнайс или твърд варовик), а вътрешната маса — от по-мек камък. Ако целият свод е от мек варовик, строителите компенсират чрез по-голяма маса — тоест, по-дебел свод и по-широки флангове. В архитектурната практика това се вижда ясно. Римските акведукти често са изградени от варовик, но с изключително масивни арки — дебели профили и широки устои. Пример: Pont du Gard (Франция) — варовиков свод, но с огромна масивност. Средновековните мостове в планински райони (където има гнайс и гранит) са с по-елегантни и тънки сводове, защото материалът позволява това. Пример: Мостът при Арден (България) — сравнително тънък профил от твърд камък. Каменните порти и крепостни арки често имат по-здрави ключови камъни (често от по-плътен материал), дори когато останалата зидария е от по-мек камък. Това е конструктивен компромис. Меките камъни изискват по-голяма дебелина и масивност на арката. Това е резултат от три основни фактора: имат по-ниска якост на натиск (не могат да понесат толкова големи сили); по-голяма деформируемост и чувствителност към ерозия; необходимост, линията на натиск да остане вътре в по-широко сечение. Затова древните майстори, винаги са съобразявали геометрията с качеството на материала — не от естетическа прищявка, а по механична необходимост.

Базални импланти - обективен анализ    Диоден лазер    Базални импланти - какво представляват    Принцип на солидарността    Силиконови гръдни импланти

Кръст и каменна арка, обърнати на изток

Православен параклис или църква - кръстът е на изток, към изгрева

Мисля, че имаше пиеса на Островски: И най-мъдрият си е малко прост. Винаги има някакъв недостатък и в най-съвършеното. Но, от инженерна гледна точка, най-изпипаната конструкция се възприема от човека като естетична и стилна. Как мислите, има ли някаква пряка корелация между инженерното и архитектурно съвършенство и усещането на човека за красота и стил? Този въпрос стои точно на границата между инженерното и естетическото мислене, между физиката и философията на формата. Да, има пряка, но не механична връзка между инженерното съвършенство и усещането за красота. Човешкото възприятие за естетика, често се основава на интуитивно разпознаване на хармония, а инженерното съвършенство — на рационално постигната хармония между сили, материали и функции. Двете се срещат там, където формата и функцията се сливат естествено. Красотата всъщност, е израз на функционалната хармония- В природата и в човешкото съзнание, красотата често се свързва с хармония, равновесие и необходимост. Когато една форма е резултат от вътрешна логика, от оптимално разпределение на сили, тя носи естественост — нищо не е излишно, нищо не е „лепнато“. Това е точно и инженерното съвършенство. Арката е добър пример, понеже тя има такава форма. Защото това е формата, при която камъкът работи най-добре — само на натиск. Тя изглежда красива за човека, защото съзнанието ни „чете“ това равновесие като ред, логика и устойчивост. Така инженерното съвършенство и естетическото възприятие, не съвпадат случайно. И двете произтичат от същите природни закони. Тук се включват и интуицията за равновесие и структурната красота. Човекът интуитивно „усеща“ баланса. Когато виждаме мост с арка, катедрала с летящи контрафорси или дори тънка кула, която не пада, в нас възниква усещане за напрежение и освобождаване. Красотата тук идва не от орнамента, а от усещането, че нещо тежко стои леко — че конструкцията е „на ръба на възможното“, но стабилна. Това усещане се корени в нашата кинестетична интуиция. Тялото ни знае какво е тежест, натиск, опора. Когато видим форма, която изглежда „логично устойчива“, ние я усещаме като правилна — и следователно красива. „Формата следва функцията“. И отвъд това. Фразата „form follows function“ (формата следва функцията), въведена от Луис Съливан, често се тълкува буквално. Но тя означава не просто прагматизъм, а естетическа истина, изразена чрез конструктивна логика. Когато инженерната логика е доведена до предел — без излишък, без преструвка — се появява онзи тип красота, която хората наричат „чиста“ или „интелигентна“.

Зъбни импланти - цена    Видове зъбни импланти    Титаниеви импланти    Поставяне на зъбни импланти    Цена на зъбен имплант

Друга гледна точка

И на фона на тъмносиньото небе, арката и кръстът са вълнуваща гледка

Така, както в арката няма нито грам излишен материал, така и в добрия дизайн, няма излишна линия. Как възприятието извървява своята еволюция? Исторически, архитектурата често се е движела от орнамента към конструкцията. В готическата катедрала, орнаментът е слят с конструкцията — ребрата, арките и контрафорсите са и функционални, и красиви. В класицизма орнаментът се отделя от структурата — красотата се търси в пропорциите и симетрията. В модернизма (XX век), се връща идеята за естетика на конструкцията: мостът на Калатрава, куполът на Фулър, висящите покриви на Нерви — всички те изглеждат красиви, защото са оптимални. С времето човешкото възприятие се приближава до инженерното: днес хората често намират красота в структурната чистота, а не в украса. Съществува асоциацията, наречена "природен паралел". В природата формите, които са резултат от минимална енергия и максимална ефективност — мидени черупки, паяжини, костни структури — също се възприемат като красиви. Те нямат „естетическо намерение“, но въплъщават естетическа необходимост. Човекът дори е извел разгръщащите се спирали от черупките на охлюва или семките на слънчогледа в математическа зависимост, описвана от числото на Фибоначи. Това е същото, което прави една арка красива: тя е инженерна пестеливост, превърната в изящество. Парадоксът на Островски: „И най-мъдрият си е малко прост“. Този израз улавя нещо много вярно и за архитектурата. Дори най-съвършената конструкция има „несъвършенство“ — и точно то я прави човешка. В инженерния свят абсолютното съвършенство е абстракция; в архитектурата — това, което е малко извън равновесието, изглежда живо. Малка асиметрия, лека грубост на ръбовете, следи от ръка — това е „душата“ на конструкцията. Красотата не е просто в идеалната форма, а в живата връзка между човека и закона на физиката. Да — има пряка връзка между инженерното съвършенство и човешкото усещане за красота. Тази връзка се корени в общите закони на природната хармония; интуитивното усещане за равновесие и напрежение; рационалната икономия на формата; и в малките несъвършенства, които правят идеалното човешко. Арката, мостът, куполът — те не са просто инженерни решения, а материализирана логика на света, която умът разбира, а душата чувства.

Александър Невски    Арбанаси    Крепостта Баба Вида    Батак    Информация за Башлийски езера

Маршът на Бдинци    Бдинският пехотен полк    Белоградчик    Връх Безбог    Черно море

Бъндеришки езера    Бургас    Снимки от Бургас    Градове в България    Облаци

Мемориал на жертвите на комунизма    Кръстатата казарма    Язовирите в България    Информация за река Дунав    Гръцки огън

Хасково    Хисар    www.bg-dentist.com    Базални импланти - информация    Лекцията на д-р Хоо

Протезиране с импланти    Дентална клиника в Пловдив    Зъболекар в Пловдив    www.bg-dentist.eu    www.bg-dentist.net

Dental tourism    www.bg-tourinfo.com    Нашата рекламна програма    Байкушевата мура    Информация за Башлийски езера

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Връх Безбог    Планини в България    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи