Кула с гръмоотвод

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

В България са отделяни не малко средства за консервиране и възстановяване на архитектурни обекти от историческото ни минало. Има интересен казус: "Кое е по-добре - по-добре кич, отколкото хич (нищо), или по-добре хич, отколкото кич? Как да разберем къде е границата, отвъд която възстановките и реставрациите почват да дразнят; да накърняват усещането за автентичност? Все едно, да се възхищаваме и да ценим репликите, вместо оригиналите. В този казус се съдържа същинската драма на културното наследство: как да запазим миналото живо, без да го „пренаписваме“. Формулировката „по-добре кич, отколкото хич“, е често срещана в обществени дебати, особено в България, където възстановките понякога се превръщат в спектакли, а не в реставрации. Но зад нея стои реален конфликт между емоцията и науката, между паметта и комфорта, между истината и представата за нея. В основата на този спор има две философии: емоционално-популярната позиция – „По-добре нещо видимо, отколкото разруха.“ Тя се ръководи от желанието да се съхрани „духът“ на мястото, дори с цената на неточност. Целта е да се събуди интерес, патриотизъм, туристически поток. Пример: дървени кули, боядисани зидове, нови покриви от ламарина, които „припомнят“ старинна архитектура. Научно-консервативната позиция – „По-добре нищо ново, отколкото фалш.“ Тук се защитава идеята за автентичност – материална, историческа, документална. Защото всяка реконструкция без ясна основа е не само измислица, но и загуба на оригинала, който повече никога няма да бъде прочетен правилно. Какво всъщност означава „автентичност“ в архитектурата? Автентичността е не просто „старост“ на камъка, а истинност на информацията, която той носи. Камъкът, зидът, мазилката, патината — те не са само материал, а документ. Те пазят следите на времето: техники, грешки, ремонти, човешко присъствие. Когато ги заменим с нови, „по-хубави“, ние губим материалното свидетелство (кой, кога, как е строил); енергията на времето (пластовете на стареене); и дори достойнството на руината, което е част от историческата истина. Къде е границата между реставрация и инсценировка? Тази граница е в методологията, не във вкуса. Тя е формулирана в международни документи като Харта на Венеция (1964) и Нараската декларация за автентичност (1994), приети от ICOMOS и UNESCO. Според тях, консервацията цели запазване на съществуващото състояние; реставрацията цели възстановяване на разпознаваемостта на оригинала, но само когато имаме достатъчно достоверна информация; реконструкцията (изграждане наново) е допустима само в изключителни случаи и с ясна маркировка на новото. Т.е. границата се минава там, където въображението започва да замества доказателството; интерпретацията става по-силна от документа; посетителят не може да различи кое е оригинал и кое е реплика.

България    Кариес    www.dentalimplants.bg    Имплантати    Остеоинтеграция

Кога възстановката помага? Има случаи, в които възстановката е оправдана — дори благородна: когато обектът е частично разрушен, но имаме достатъчно данни (планове, снимки, описания) за автентичната му форма; когато реставрацията е реверсивна — може да се премахне без вреда за оригинала; когато новото е ясно обозначено (различен материал, текстура, цветови тон). Такава работа може да се нарече честна възстановка. Пример: частично възстановяване на крепостна стена, където новото е ясно различимо от старото, но допълва общата четивност на мястото. Кога започва кичът? Кичът започва тогава, когато се забрави мярката и целта се обърка: когато се добавя, за да се „хареса“; когато автентичният дух се заменя със сценографска илюзия; когато се търси „ефект“, а не уважение към историята. Типични примери - например, боядисани в свежи цветове „антични“ кули; пластмасови керемиди и тухлички с „патина“; бетонни „римски“ стени с релефи; реставрации, които превръщат паметника в декор на филм. Това вече не е архитектура, а театър, в който историята играе по чужд сценарий. Защо кичът дразни? Той дразни не само „елитарния вкус“, а интуицията за истина. Когато човек види нещо, което претендира да е старо, но не е, възниква когнитивен дисонанс — нещо не е наред, не е „вярно“. Тази реакция е подсъзнателна: ние чувстваме фалша като неестественост. Истинската архитектура — дори в руини — излъчва спокойствие, ред, мярка. Фалшивата — напрежение и преиграване.Никоя реплика не е равна и еднозначна с оригинала. Репликите могат да имат образователна или туристическа стойност, но никога не носят духовната тежест на оригинала. Оригиналът е носител на време. Той не е просто образ, а присъствие — съвкупност от следи, белези, енергия. Да заменим оригинала с реплика, значи да загубим аурата на мястото (по Валтер Бенямин). Затова добрият консерватор предпочита да стабилизира руината, отколкото да я „поправи“. Къде стои България в тази дилема? У нас често виждаме добри намерения, лош резултат. Финансиране има, но липсва контрол, методика и уважение към научната реставрация. Така се раждат парадокси: крепости с метални парапети, пластмасови „мерлончета“ и камък от цимент. От гледна точка на туризма – има ефект. От гледна точка на културното наследство – истината е подменена. Коректният отговор на въпроса: кич или хич? Истинският отговор е трети: „по-добре малко, но честно.“ По-добре да имаме автентична руина, стабилизирана и четима, отколкото новоизградена крепост без историческа стойност. По-добре „тишина“ и въображение, отколкото фалшив спектакъл. По-добре празнота, която кара да мислим, отколкото бутафория, която ни приспива. Историята не е сцена, която трябва да се „декорира“ — тя е свидетел, който трябва да се изслуша. Мярката между „кич“ и „хич“ е уважението към истината. Автентичността не е враг на интереса — тя е неговият източник. Хората не търсят съвършенство, а честност. Една крепост може да е полуразрушена, но ако е оставена с достойнство и разбираемо показана — тя ще въздейства повече от всяка „реставрирана“ сцена. Историческата архитектура е като стар човек — белязан, не млад. Да го „подмладим“ с грим и пластмаса е обида, не почит.

Ендодонтия    Имплантатна повърхност    www.investor-bg.com    Здравеопазване в България    Япония

Докъде възстановката подпомага автентичността и откъде започва естетическата измама? Да се фокусираме, примерно, върху крепостта "Баба Вида". Тя е може би най-подходящият пример в България, за анализ на границата между автентичност, реставрация и интерпретация. Тя е и крепост, и музей, и символ, но и лаборатория на архитектурни намеси през няколко различни епохи. Къде реставрацията е запазила автентичността, къде я е нарушила и защо "Баба Вида" продължава да въздейства — въпреки (или именно заради) своята сложна съдба. "Баба Вида" не е просто късносредновековна крепост, а наслоен архитектурен организъм, който е живял повече от 13 века. Първите укрепления датират от края на античността (III–IV в.), когато тук има римски кастел. През Средновековието (X–XIV в.) крепостта се превръща в болярска резиденция и важен административен център. По време на османския период (XV–XIX в.) тя се използва като гарнизон и затвор. През XX век започват реставрационни кампании, целящи да я превърнат в музей и туристическа атракция. Тоест, това не е просто „една крепост“, а археологически палимпсест, в който се преплитат римски, български и османски пластове. Автентичният материал има сила, но крие и уязвимост. Оригиналната зидария на "Баба Вида" е масивна, но неравна. Стените са от ломени камъни и хоросан с включени тухлени пояси. Каменните блокове са с различен произход и качество – има варовик, пясъчник и дори вторично използвани антични материали. Вътрешните помещения и сводовете са изградени от много добре наредени клиновидни камъни, което говори за висока инженерна култура. Тази смесеност придава особена автентичност – крепостта не изглежда „перфектна“, а жива, изградена от различни ръце през вековете. Основните реставрации са проведени в периода 1956–1965 г., под ръководството на архитекти и реставратори от Националния институт за паметниците на културата (НИПК). Те са били водени от духа на времето: да се стабилизира крепостта като национален символ; да се подготви за музейна експозиция; да се „очисти“ от по-късни наслоявания, за да се подчертае „българският средновековен“ облик.

Лицево - челюстна хирургия    Aсептика и антисептика    Карцином на кожата    Дентална практика Омегадентагруп ООД    Добрата дентална практика във Видин

Тук идва първата дилема: в името на една „чиста“ визия са били премахнати някои османски и късновъзрожденски елементи — не защото са били без стойност, а защото не се вписвали в избрания „национален стил“. Така крепостта придобива по-хомогенен вид, но губи част от историческата си многопластовост. От инженерна и архитектурна гледна точка, реставрацията на "Баба Вида" е внимателна и технически добра: естетическата мярка на реставрацията е балансирана, зидовете са укрепени със съвместими разтвори; новите камъни са подбрани по текстура и цвят, близки до оригинала; новите участъци са маркирани по метода на анастилоза — различават се при близко вглеждане, но не дразнят отдалеч. Тук реставраторите са спазили основния принцип: новото да не се преструва на старо. Когато се разходи човек из кулите и вътрешния двор, вижда ясно къде стената е оригинална и къде е допълнена. Това е пример за „честна реставрация“. Опасностите идват от по-късните „туристически“ намеси. След 1980-те години започват малки, но многобройни добавки, често с туристически или сценографски цели: боядисване на дървени порти и греди с лъскав лак; пластмасови макети на оръдия и доспехи; пейки, прожектори, ограждения от съвременни материали. Те сами по себе си не са разрушителни, но размиват автентичността на възприятието. Посетителят започва да вижда не историята, а представа за историята. Това е именно зоната, в която възстановката преминава в кич – не поради техническа грешка, а поради липса на мярка и уважение към тишината на миналото. Границата е, между музей и декор. "Баба Вида" днес се намира на ръба между автентичен паметник и „интерактивен“ обект. В двора се провеждат събития, исторически възстановки, детски програми – което само по себе си не е лошо. Но когато това измести фокуса от самата крепост, се появява проблем: паметникът започва да служи като фон, а не като същност. Истинската му сила не е в шоуто, а в мълчанието на камъка, в тежестта на стените, които са преживели империи. Къде "Баба Вида" остава пример за баланс? Въпреки всички компромиси, "Баба Вида" е една от най-добре запазените и най-сполучливо реставрирани крепости в България. Реставрацията е била ограничена до необходимото – укрепване и частично допълване; няма агресивна реконструкция „от нулата“; оригиналният материал е максимално запазен; крепостта е четлива — можеш да „прочетеш“ нейната история по слоевете камък. Тя остава пример за балансирана намеса — между консервация и достъпност, между историческа истина и съвременно преживяване. "Баба Вида" ни учи, че реставрацията е изкуство на мярката; автентичността не е враг на интереса, а неговият източник; и че истинският патриотизъм не украсява миналото, а го уважава. По-добре една крепост да стои с белези от векове, отколкото с грим от днешния ден. "Баба Вида" продължава да внушава достойнство именно защото не е станала декор, а е запазила лицето си — леко грубо, но истинско.

Зъбопротезни имплантати във Видин    Добрата дентална практика във Видин    Избелване на зъби във Видин    Пародонтология    www.ralev-dental.bg

Интересна аналогия ми идва на ум. В Турция, на една гола поляна, където се твърди, че е била древната Троя, са сковали един дървен кон. Туристи от другия край на света се тълпят да влязат, да се покажат от оворите, имитиращи прозорци и да се снимат "в Троянския кон". Нищо антично - скоро скована дървена конструкция, но прелива от туристически интерес. По каква логика? Тази аналогия отваря една от най-интересните теми в културното наследство: защо хората често са по-възхитени от символа, отколкото от оригинала? Турският „Троянски кон“ е съвременен, дървен и туристически, но въпреки това е по-фотогеничен и по-привлекателен за масовия посетител, отколкото разкопките на самата Троя — които са прашни, фрагментарни и трудни за възприемане без подготовка. По каква логика — психологически, културно и архитектурно? Очевидно, символът е по-достъпен от историята. Истинската Троя, такава, каквато я е разкрил Шлиман, е сложен археологически обект: наслагвания от девет града, разлики в периоди, културни пластове, неясни стени, които само археологът може да „чете“. Но символът — дървеният кон — е ясен, цялостен и разбираем. Хората не идват да видят камъни, а да видят историята, в която вярват. Когато туристът се качи в коня, той буквално влиза в легендата — не в археологията, а в наратива. Символът е по-силен от обекта, защото превежда миналото на езика на емоцията. Оригиналът изисква интелект, копието – емоция. Истинските археологически останки говорят тихо. Те изискват знание, въображение, способност да „дочетеш“ онова, което липсва. Репликата обаче говори силно и ясно. Тя не те кара да мислиш, а те кани да участваш. Затова дървеният кон — макар и изкуствен — активира преживяване, докато оригиналът предлага осъзнаване.

Ралев Дентал АД    Артикулатор и лицева дъга    СМА пили, разширители, ендодонтски инструменти    СМА - пили    Контакт с екипа на Ралев Дентал АД

Туризмът в масовата си форма предпочита преживяването. На практика хората често не търсят историята, а усещането за нея. Тук сработва и естетиката на завършеното. Оригиналните руини са фрагменти — счупени, разрушени, непълни. Репликата, напротив, е цяла. Човешкото око и ум имат естествена склонност да предпочитат завършените форми, дори когато знаем, че са измислени. Мозъкът обича цялото, а не истината. Това е причината туристът да застане пред дървения кон с усмивка, а пред каменните основи на древния град – с леко недоумение. Копието му предлага завършен сюжет; оригиналът — открита загадка. А и вече сме в епохата на селфито: снимката е новият сувенир. В днешния свят, културното преживяване често се свежда до момент на заснемане. Репликата — като Троянския кон — предоставя идеален фон за снимка: разпознаваем, символичен, зрелищен. Така символът печели, не защото е по-истински, а защото е по-удобен за социално споделяне. Истинската Троя няма „instagram value“ — обаче дървеният кон има. И тук се сблъскват две културни логики: археологическата, която търси автентичност; и туристическата, която търси запомнящ се образ. Между мит и памет съществуват различни режими на истина. Може да се каже, че Троянският кон в Турция не е кич, а митологичен медиатор. Той не лъже, защото не се представя за оригинален артефакт — той припомня историята. Кичът започва тогава, когато копието се представи за „истинско“, или когато се изгуби уважението към контекста. В този смисъл, дървеният кон е по-честен от някои „реставрирани“ крепости, които създават фалшиво усещане за старина. Конят не крие, че е символ — и затова е ефективен. За наше щастие или нещастие, имаме и български паралел; сходен пример имаме и у нас. Много хора се впечатляват повече от „възстановките“ – с актьори в доспехи, палатки и знаци – отколкото от самите крепости. Например, на Царевец най-силно въздейства светлинното шоу, а не автентичните зидове. И тук, както при Троя, символът надделява над историята. Причината не е повърхностностна, а е човешката нужда от разказ — от нещо, което да свърже знанието с емоцията. Истинската мъдрост е да не противопоставяме оригинал и символ, а да ги съчетаем, да ги балансираме. Оригиналът носи истината. Символът носи достъпността. Заедно те създават комуникация между миналото и настоящето. В идеалния случай, символът (като дървения кон) е вход към оригинала, не заместител. Тоест, туристът влиза в коня — и после разбира, че истинската Троя е по-сложна, по-дълбока, по-човешка.

Ако мислено съпоставим Троянския кон и "Баба Вида", какво всъщност съпоставяме? Символ срещу автентичност. На една гола поляна в Турция, където се предполага, че е стояла древната Троя, днес се издига дървен кон — не древен, не археологически, а изцяло съвременен. Хиляди туристи идват да се снимат в него, да се покажат от „прозорците“ и да почувстват, че са част от мита. А на брега на Дунав, в стария град Видин, стои крепостта "Баба Вида" — автентична, многовековна, преживяла обсада, разруха и възстановяване. И странното е, че първият – изкуственият – често буди по-силен интерес, отколкото вторият – истинският. Какво ни казва това за отношението между символа и оригинала, между възприятието и автентичността? Символът е като врата към мита. Троянският кон е не толкова обект, колкото мит, концентрирана идея, която съдържа в себе си измама, гений и съдба. Съвременният му дървен образ в Турция, не се стреми да бъде археологически верен — той е сценографски точен. Влизайки в него, човек не научава история, а участва в нея. Митът е мощен, защото не изисква доказателства. Той действа емоционално, универсално, извън културни граници. Символът заменя реалността, но я прави разбираема и преживяна. Оригиналът е тишина и дълбочина. "Баба Вида", не предлага мит, а материя. Нейните стени не говорят на масовия турист, а на онзи, който може да слуша тишината на камъка. Тя не разказва в едно изречение, а в хиляди фрагменти — следи от римски зид, българска кула, османска промяна. Тук няма „снимка в легендата“. Тук има история в пластове, и тя изисква не позиране, а вглеждане. Това е трудната красота на автентичността — не онази, която впечатлява бързо, а тази, която остава за дълго. В уравнението се намесва и туристическата психология: достъпното срещу истинното. Масовият посетител не търси знание, а впечатление. Репликата е емоционално по-достъпна, защото говори на съвременен език: форма, сцена, снимка.

Онлайн магазин за дентални материали    Следдипломно обучение на Ралев Дентал    www.ralev-dental.com    Дентална практика в Пловдив    Зъболекар в Пловдив

Истинският паметник изисква подготовка, контекст, уважение към времето. За да разбере човек оригинала, трябва първо да забави своя ритъм. А модерният турист живее в ритъм на „момент и снимка“. Така дървеният кон печели не по стойност, а по комуникативност. Той е лесен за споделяне, лесен за разбиране, лесен за запомняне. Истинската крепост е трудна, тежка, сива, тя изисква въображение. Една срещу друга се изправят архитектурната честност, срещу сценичната убедителност (като започнат да си скубят косите, ме събудете! Шегичка). "Баба Вида" е инженерна поезия — крепост от камък, издигната с мярка, устояла на времето. Троянският кон е сценичен образ, изграден да впечатлява. Първата е продукт на вековен труд и логика; вторият — на туристическа фантазия. Но и двата постигат своята цел: "Баба Вида" внушава уважение. Троянският кон провокира участие. И тук се ражда парадоксът: днешният човек често цени участието повече от уважението. Това е епоха, в която „да се снимаш в нещо“ е равностойно на „да го преживееш“. Кичът не е в самото копие, а в липсата на дистанция към него. Когато символът се използва с разбиране — като съвременна метафора — той може да бъде полезен мост между миналото и настоящето. Но когато замества оригинала, без да го уважава, той се превръща в зрелищен шум, който заглушава историята. "Баба Вида" стои на тънката граница: тя е поддържана, достъпна, но не е фалшифицирана. Троянският кон стои от другата страна — пълен символ, лишен от материална истина, но пълен с митологична сила. Имаме среща на двата начина да помним. "Баба Вида" и Троянският кон представляват две културни философии на паметта. Едната вярва в материята и продължителността. Другата — в символа и преживяването. Историята ни е нужна и в двете форми. Символът привлича, оригиналът обяснява. Но ако останем само при символа — ще имаме мит без памет. Ако останем само при оригинала — ще имаме памет без глас. Истинската култура се ражда в срещата между тях: когато дървеният кон кани туриста, но "Баба Вида" го научава да слуша камъка.

- Вашите крака ми напомнят за архитектурата на Париж!

- Какво, на Айфеловата кула?

- Не, на Триумфалната арка...

Композити    Зъбни импланти    Избелване на зъби    www.ralev-dental.eu    www.ralev-dental.net

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

www.ralev.biz    www.ralev.ws    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи