Мраморен фонтан

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Нека погледнем по-подробно историята на паркостроенето в България. Кои градини и паркове, днес са най-красивите у нас? Как са възникнали и са се развили през годините? Предосвобожденското време е период на първите градски градини. В Османската империя „градината“ в българските градове до XIX в. е предимно частна или манастирска. Публичните зелени площи са редки и често свързани с конаци, джамии или чешми. Имало е частни къщни дворове – с овощни дървета, асми, рози и билки. Традиционно – в домовете на по-заможните нашенци – свещеници, търговци, занаятчии. Първи опити за обществени пространства възникват в края на XVIII–XIX в. В някои по-големи градове (Пловдив, Русе, Видин) започват да се появяват „мегдани“ с чешми и засадени дървета. Например, градината на османския конак във Видин (днес част от музейния ансамбъл). Представлява полузатворено, добре поддържано пространство с декоративна растителност. По време на Възраждането и след Освобождението (1878–1912), се случва раждането на българските обществени паркове. След Освобождението се появява идеята за модерни обществени паркове по европейски образец. Тук ролята на градските архитекти и градинари е ключова. В Русе Градската градина (1879–1880), е първият обществен парк по западен образец, проектиран от австрийски специалисти. В София се появява Борисовата градина (осн. 1884 г.), благодарение на швейцареца Даниел Неф и по-късно на Йосиф Фрай. Тя е развита в няколко етапа и се превръща в най-големият и емблематичен столичен парк. Пловдив се сдобива с Цар-Симеоновата градина (1882 г.), дело на швейцарския градинар Люсиен Шевалас, с фонтани и декоративни алеи. Във Варна Морската градина (1881 г.) е започната от Чеха Антон Новак. Превръща се в символ на града. Междувоенният период (1919–1944) се превръща в златна епоха на паркостроенето. В този период парковете стават не само място за отдих, но и за културни прояви, спорт и обществени събития. Направени са разширения на Борисовата градина – възникват нови алеи, езера, спортни съоръжения. Южният парк в София възниква и е замислен като зелен пояс към новите квартали. Като гъби никнат градски паркове в малките градове – много от тях получават музикални беседки, цветни алеи и облагородени централни площади. Във Велико Търново е построен Парк „Марно поле“ (20-те години) с централна алея и паметници. В социалистическия период (1944–1989) парковете са масово изграждани и реконструирани, често със смесена функция – за отдих, но и за пропаганда. Затова съчетават мащаб и идеология. Създаването на нови жилищни паркове и зелени площи съвпада със строителството на панелните човекарници (комплекси). Появяват се монументални ансамбли – паркове, около паметници (Братската могила в Пловдив, Паркът на свободата в Русе). На разширения и модернизации са подложени Борисовата градина, Морската градина, Цар-Симеоновата градина. Те получават нови зони, фонтани и сцени; но и нови имена, съобразно соц-стилистиката. След 1989 г. е врме на реставрация, нови концепции и частни инициативи. След промените, много паркове са изоставени за известно време, но постепенно се реставрират и модернизират. Възстановен е историческият облик на Цар-Симеоновата градина в Пловдив, на Борисовата градина в София. Създадени са нови паркови пространства: Южният парк (III част), парк „Възраждане“ в София. Появяват се екологични и тематични градини – ботанически градини, еко-пътеки, паркове с образователна насоченост.

Клинични случаи с импланти    Върхове в Пирин    Балонен синус    Първи балонен синус    Костни дистракции

В древността природата в града или крепостта, е била символ на лукс и власт. В Древния Египет (ок. 3000 г. пр.н.е.) са съществували дворцови градини и алеи с палми, финикови дървета и басейни. В пустинния климат зеленината е била символ на могъщество и контрол над водата. В Месопотамия (ок. 600 г. пр.н.е.) са били изградени висящи тераси с богата растителност насред сух климат – градините на Семирамида. Демонстрация на инженерни способности, богатство и царска власт. Те и до днес се считат за едно от чудесата на света. Персийските градини (паридейза), преставляват строго геометрично оформени пространства с вода, сенки и ароматни растения. Тук се оформя идеята за „райската градина“ като контролирана, хармонична природа. В Античността природата е била възприемана за наслада и престиж. В Древна Гърция градините са по-скромни, често са свързани с гимнастически и философски училища (Академията на Платон). Зеленината е фон за мисълта и разговора. В Древния Рим частните вили имат градини, украсени със статуи, фонтани и декоративни растения. Римляните създават и първите „обществено достъпни“ градини за елита. Средновековието е времето за създаване на затворени зелени светове. През VIII–XV в., се създават т.нар. Ислямски градини – вдъхновени от Персия, с геометрия, вода и сенки. Те символизират райската хармония (пример: градините в Алхамбра). Европейските манастирски градини представляват затворени пространства за отглеждане на билки и зеленчуци, но и за медитация. Съчетават утилитарна и духовна функция. По времето на Ренесанса и Барока, природата е била като сцена и театър на властта. В Италия (XV–XVI в.) Вилите Медичи, градините на Тиволи са образци на симетрия, перспективи, фонтани. Природата е подчинена на геометрията. Във Франция (XVII в.), доминира класическият парк на Андре льо Нотр (Версай). Градината става грандиозен политически символ, демонстриращ ред, контрол и размах. През XIX век, природата вече започва да се възприема като обществено благо. Настъпва времето на английските пейзажни паркове (XVIII–XIX в.). Лорд Кепабилити Браун и други, създават „естествено изглеждащи“ паркове, които всъщност са внимателно планирани. Тогава възникват и първите градски обществени паркове – Хайд Парк (Лондон), Ботаническата градина в Сидни, и особено Сентрал Парк (Ню Йорк, 1857 г.), проектиран като „зелено сърце“ на мегаполиса. XX–XXI век възприемат природата като екологична необходимост. Градско планиране възприема философията, че парковете вече са не само като места за отдих, но и средства за подобряване на въздуха, климата и социалната среда. Възникват екологични и тематични паркове – От High Line в Ню Йорк (превърнат от жп линия) до Gardens by the Bay в Сингапур. Природата става част от архитектурни и технологични експерименти. Модерните градове залагат на „зелени коридори“ и биологично разнообразие. Свързани зелени зони позволяват на растения и животни, да съжителстват с човека. От изключителна привилегия за владетели, „насилствената природа“ се превръща в жизнена необходимост за всички градски жители. Мотивите се променят – от показност и престиж, през социално взаимодействие, до екологично оцеляване. Но парадоксът остава: ние създаваме природа там, където вече сме я унищожили, и я държим в рамките на нашите правила.

Фонтанът представлява изкуствено създаден предмет, който донякъде имитира гейзерите, но има предимно естетическа функция. Как е хрумнал на хората и къде са най-прочутите фонтани в света? Той е един от онези културни артефакти, при които утилитарното и символното се преплитат още от самото начало. Макар повърхностно да наподобява природни явления като извори и гейзери, неговата поява не е резултат от естетическо подражание, а от много по-прагматични нужди, които впоследствие са „облечени“ в художествена форма. Как възниква идеята за фонтана? Хората са имали нужда да осъществяват контрол над водата. Първоизточникът на фонтана е овладяването и демонстрацията на вода. В ранните цивилизации (Месопотамия, Египет) водата е стратегически ресурс. Създават се канали, резервоари и изливни точки, при които водата изтича под налягане или по гравитация. Тези изливи са най-ранните „прото-фонтани“ – без декоративна цел, но с ясно визуално присъствие. Водата става символ на власт и ред. С времето фонтанът започва да изпълнява представителна функция. Да покажеш, че можеш да накараш водата да тече „нагоре“, да се разпределя равномерно или да струи непрекъснато, е демонстрация на технически знания и власт. В античността и Средновековието това е белег на държавна, императорска или божествена намеса. Естетизацията идва едва в по-късен етап (елинизъм, Рим, Ренесанс). Фонтанът става самостоятелно художествено произведение, съчетаващо скулптура, плюс архитектура и хидравлика. Движението на водата се мисли като композиционен елемент, подобно на светлината или перспективата. Гледането на движеща се вода е, като усещането от гледането на огън в камината - не омръзва. В Древна Гърция са известни нимфеумите – свещени водоизточници, свързани с култа към нимфите. В Рим: фонтаните са били крайните точки на акведуктите, техният завършек. Рим превръща водата в градски спектакъл. В Ислямския свят, фонтаните в архитектурата (дворове, медресета, джамии) имат охлаждаща функция, символика на рая (течаща вода, симетрия, покой). По време на Ренесанса и Барока, в Италия фонтанът става театър. Той образува сложни каскади, участват скулптури на митологични фигури; има прецизно режисирано движение на водата. Тук вече фонтанът няма нужда да е полезен – достатъчно е да бъде внушителен. Модерната епоха, вкарва нови технологии (помпи, електричество, компютърно управление). Те превръщат фонтана в светлинно-водно шоу, градска атракция, туристически магнит.

Новини от имплантологията    Двуетапно повдигане на синусов под    Синус лифтинг    Костна пластика    Контакт с авторите на портала

Кои са най-прочутите фонтани в света? В Европа, това са Фонтана ди Треви в Рим – емблема на бароковия град; символ на изобилие и вечност. Версайските фонтани (Франция) – колосална система, подчинена на абсолютната монархия. Фонтанът на Нептун (Болоня) – мощна скулптурна композиция с политическа символика. В Близкия изток и Азия, са фонтаните в Алхамбра (Гранада) – фин баланс между архитектура, звук и вода. Фонтанът пред Тадж Махал притежава осева симетрия и отражение, като част от мемориалния замисъл. Дубайският фонтан е технологичен връх: синхрон между вода, музика и светлина. В Америка фонтанът „Беладжо“ (Лас Вегас), е модерна интерпретация на класическата идея за воден спектакъл. Buckingham Fountain (Чикаго) пък е един от най-големите декоративни фонтани в света. В дълбочина, фонтанът не е просто украса. Той е материализирана идея за ред над хаоса. Символ на живот, изобилие и контрол. Архитектурен посредник между природа и култура.

В България има пеещи фонтани в Пловдив, както и красив фонтан в градската градина. Къде са най-красивите фонтани у нас? Кога и кой ги е направил? Пеещите фонтани в Пловдив, са в Цар-Симеоновата градина. Какво представляват те? Това са мултимедийни фонтани с водни струи, музика и цветно осветление – едни от най-популярните и най-често сниманите във вътрешността на България. Градината е проектирана като част от Първото българско изложение през 1892 г. от швейцарския ландшафтен архитект Lucien Chevalas. В езерото и по-рано е имало по-ранни фонтани; модерните „пеещи“ елементи (с цветни светлини и музика) са въведени през 1970-те/1980-те години, а най-новата програма с музика и светлина функционира сезонно. Комплексът е една от най-обичаните летни атракции в града. Фонтаните комбинират класически парк, исторически пластики (вкл. фонтанът на богинята Деметра на италианския скулптор Arnoldo Zоcchi) и съвременна водно-музикална сцена. Singing Fountains във Варна, на площад „Независимост“, е един от най-зрелищните съвременни фонтани в България с високи водни струи (до ~41 м), LED осветление и музикална програма. Открит е официално през август 2015 г. като част от културните събития на града. Разполага с 400 LED светлини, 52 водни помпи и компютърно управление, което позволява сложни светлинно-звук-вода комбинации. Височината на струята и светлинният спектакъл го правят атракция не само за местни жители, но и за туристи, особено вечер. Фонтанът с четирите момичета в Русе, площад Батенберг. Красив класически фонтан на централния площад на Русе, често споменаван като един от „най-красивите“ градски фонтани в Северна България. Комбинира скулптурна пластика със спокоен градски пейзаж и е предпочитано място за снимки и разходка. Фонтан „Гергана“ в Златица. Това е локален фонтан, вдъхновен от литературната легенда за „Извора на белокраката жена“ от Петко Славейков. Обектът е по-малко известен като туристическа атракция, но има местно културно значение. Велико Търново има свой вариант на „пеещи“ фонтани, макар и по-малък и по-рядко програмиран. Плевен разполага с водна каскада в градския център, често включвана в списъци с приятни водни пространства. В много региони (например община Сатовча и Родопите), има традиция за обществено строени чешми/фонтани (чешми с питейна вода), някои от които имат историческо значение и са построени преди десетки или стотици години.

Зъбен имплант    Базални импланти - обективен анализ    Диоден лазер    Базални импланти - какво представляват    Принцип на солидарността

Гейзерът е горещ извор, който периодично изхвърля вода над земята. Названието „гейзер“ произлиза от името на исландския извор Гейсир (от исландски: gjosa, „избликвам“) – един от първите, станали известни в Европа. Гейзерите се образуват само при определени хидрогеоложки условия, които са налице само на няколко места по света, поради което те са сравнително рядко явление. Тяхното разпространение е тясно свързано с вулканичните области, макар изригванията им да не са свързани с вулканична дейност. Гейзерите имат широк отвор с отвесен дълбок канал – гърло, което е пълно с кристално чиста и гореща вода в дълбочина до 127°С, а горе до 82°С. Водата им не изтича постоянно, а с прекъсване и избухване. Изригването на вулкан или гейзер, са природни феномени. Човекът е измислил технология, с която да изпуска вода под налягане - фонтаните. И обикновено го прави с естетическа и здравословна цел. И гейзерите, и вулканите, и фонтаните, са атрактивна гледка за хората. Защо това е така? Това, че вулканите, гейзерите и фонтаните, привличат човешкото внимание, не е случайно. Причините са дълбоки и могат да се разгледат на няколко нива – еволюционно, психологическо, естетическо и културно. Еволюционната основа се корени във вниманието към мощните природни сили. Човешкият мозък е изграден да реагира на движение, силна енергия, непредсказуемост, контраст (огън, пара, вода, шум). Изригващ вулкан или гейзер, съдържат всички тези стимули. Те едновременно означават опасност - трябва да внимаваме; ресурс - топлина, минерали, вода. Така възниква двойно чувство: страхопочитание и възхищение. Психологията нарича това преживяване възвишено – среща с нещо по-голямо от нас. Имаме вродена връзка с водата. Фонтаните и гейзерите съдържат ключов биологичен сигнал: течащата вода идентифицираме с живота. Хората подсъзнателно се чувстват добре около реки, извори, водопади, фонтани. Това е част от т.нар. биофилия – естественото привличане към природни форми, които подпомагат оцеляването. И трите феномена имат общ визуален език: хипнотизиращата динамика. Ритъм (изригвания, пулсации, струи), промяна във времето, светлина, отражения, пара, огън. Мозъкът обича повтарящи се, но не напълно предвидими модели. Затова можем да гледаме огън или вода дълго. Вниманието ни се задържа без усилие. Настъпва леко медитативно състояние. Налична е и символика в културата. През хилядолетията тези явления са получили силно символично значение: вулканът се идентифицира със сила на Земята, разрушение и сътворение. Гейзерът е скритата енергия, чудо на природата. Фонтанът - овладяна, контролирана природа, хармония, изобилие, живот. Фонтанът е особено интересен: той показва, че човек може да укроти природна стихия и да я превърне в красота. В естетика на контролираната енергия. Най-дълбоката връзка между трите феномена е, освобождаване на натрупана енергия: магма, пара, налягане на вода. Това създава усещане за мощ, движение, трансформация. А човешката психика е силно привлечена от процеси на преход и промяна. Хората намират вулканите, гейзерите и фонтаните за красиви, защото те съчетават биологично важни сигнали (вода, топлина), силни сетивни стимули (движение, звук, светлина), преживяване на възвишеното (страх + възхищение), културна символика на живот, сила и хармония, хипнотизираща, ритмична динамика. Затова дори когато са опасни или изкуствени, те продължават да ни изглеждат магнетично красиви.

Фонтаните присъстват почти във всички развити цивилизации, защото съчетават практична функция (вода) и символична сила (живот, власт, хармония). Ето как се появяват и развиват в различните култури. Древният Изток: водата е като рай. В Персия и ислямския свят, градината с течаща вода, е образ на рая – прохлада сред пустинята. Типичните черти, са геометрични канали, тихо течаща вода, сенчести дворове. Класически пример, е градинският комплекс около Тадж Махал, където водните оси символизират космически ред и вечност. Смисълът е: водата е божествен дар и духовно пречистване. Античният Рим: водата е впрегната като инженерна мощ. Римляните превръщат фонтаните в демонстрация на техническо превъзходство. Тя е символ на обществено благоденствие, градска култура. Акведуктите захранват стотици обществени фонтани в Рим. По-късният бароков шедьовър Фонтана ди Треви показва вече чисто естетическата и театрална функция на водата. Смисълът се възприема така: водата илюстрира силата на държавата и цивилизацията. В Средновековието: затворената градина. В манастирите на Европа, фонтанът стои в центъра на вътрешния двор. Той е място за размисъл, символ на духовна чистота, напомняне за „извора на живота“. Тук водата става вътрешно преживяване, а не обществен спектакъл. Ренесанс и Барок: акцентът е: контрол над природата. В епохата на абсолютните монархии, фонтаните се превръщат в сцена на власт. Най-яркият пример са градините на Версайския дворец: гигантски водни каскади, митологични скулптури, сложна хидравлика. Човекът (кралят) владее природата. Съвременният град: естетика и психология. Днес фонтаните имат нови роли: охлаждат градската среда, намаляват шума, създават място за почивка, повишават усещането за благополучие. Затова присъстват в паркове, площади и търговски пространства по целия свят. Водата символизира зона на комфорт, красота и психично равновесие. Във всички епохи фонтанът съчетава три универсални идеи: живот – водата поддържа съществуването. Сила – способността да я управляваш показва власт и знание. Хармония – движението на водата създава спокойствие и естетическо удоволствие. Затова фонтаните се появяват независимо една от друга в различни култури – те отговарят на дълбоки човешки потребности.

Силиконови гръдни импланти    Зъбни импланти - цена    Видове зъбни импланти    Титаниеви импланти    Поставяне на зъбни импланти

През XX–XXI век фонтаните преминават от архитектурен елемент към технологично и мултимедийно преживяване. Промяната е свързана с нови материали, електроника, урбанизъм и психология на публичното пространство. Модернизмът, в началото на XX век: форма и абстракция. В модерната архитектура фонтанът се изчиства от бароковата украса: геометрични басейни, хоризонтални водни огледала, минимална скулптура. Водата вече не разказва митологични истории, а подчертава пространството, светлината и тишината. Фонтанът става част от композицията на площада или сградата. Ключовата идея е, естетика чрез простота. В късния XX век: синтез на изкуства и технологии. След 1970-те започва истинската трансформация: програмируеми помпи, цветно осветление, синхрон с музика, динамични водни хореографии. Типичен пример са Фонтаните на Беладжио, където водата „танцува“ по предварително зададени сценарии. Фонтанът се превръща в спектакъл. XXI век: мегаструктури и дигитално управление. Днес най-големите фонтани комбинират компютърно управление в реално време, стотици дюзи с различно налягане, лазери, прожекции и звук, огромни мащаби. Емблематичен пример е Фонтанът на Дубай – един от най-големите в света, видим от километри. Вода плюс светлина плюс код, е голямо градско шоу. Интерактивни и социални фонтани - паралелно се развива друга линия: фонтанът като пространство за участие. Хората могат да минават през струите, водата реагира на движение, включени са видеоекрани и образи. Известен пример е Crown Fountain, който съчетава вода, дигитални лица и игра. Фонтанът става социална сцена, а не само украса. Най-новите тенденции. В началото на XXI век се оформят няколко посоки: екологичност; рециклиране на водата; ниска консумация на енергия; интеграция с зелена инфраструктура. Минимализмът превзема терена. „Сухи“ фонтани на нивото на площада; почти невидима техника; акцент върху преживяването, не върху формата. Дигиталното изкуство изкушава с прожекции върху водна мъгла, интерактивни светлинни сценарии, връзка с данни и алгоритми. Историята на съвременните фонтани показва ясен преход между извор, украса, символ на власт, спектакъл, интерактивно преживяване. Но дълбоката причина остава същата още от древността: движещата се вода създава усещане за живот, енергия и хармония.

Цена на зъбен имплант    Синуслифт    Eла    Александър Невски    Арбанаси

Крепостта Баба Вида    Батак    Информация за Башлийски езера    Маршът на Бдинци    Бдинският пехотен полк

Белоградчик    Връх Безбог    Черно море    Бъндеришки езера    Бургас

Българският туристически информационен мегасайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Типове фиксация    история на зъбната имплантология    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи