Сграда сред зеленина

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Язовир Калин    Язовир "Карагьол"    Умиращият воин    Пещера Магурата    Мальовица

Очевидно има доказали се принципи и работещи механизми, при озеленяването на всяка площ. Кои са т.нар. "шаблон №3" в озеленяването на сгради и цели населени места? В паркостроенето и благоустрояването? Дори и да има елемент на импровизации във всеки отделен случай, както се казва - най-добрата импровизация, е добре подготвената импровизация. В озеленяването действително съществуват неща, които бихме могли да наречем "шаблон №3" – изпитани решения, натрупани от векове практика. Добрият ландшафтен архитект, не измисля всичко от нулата. Той стъпва върху няколко универсални принципа, а след това ги адаптира към конкретното място. Първият принцип: първо природата, после архитектурата. Честа грешка е да се построи всичко и накрая да се мисли къде да се сложат две дръвчета. Успешните проекти започват от релефа; водата; почвата; слънцето и ветровете; съществуващата растителност. Затова старите майстори са казвали: "Не засаждай срещу мястото." Вторият принцип: етажност на зеленината. В природата рядко има само един слой растителност. Обикновено имаме високи дървета; ниски дървета; храсти; тревисти растения; почвопокривни видове. Това създава сянка; разнообразие; защита от вятър; местообитания за птици и насекоми. Когато има само морава и няколко дървета, паркът изглежда подреден, но екологично е сравнително беден. Третият принцип: дърветата са скелетът. В благоустрояването съществува правило: ако трябва да избереш между десет пейки и десет дървета, след 50 години дърветата ще са по-ценни. Дървото охлажда; пречиства въздуха; създава усещане за пространство; живее десетилетия. Пейка може да се добави и след година. Старо дърво не може да се "произведе" за година. Четвъртият принцип: зелените коридори. Съвременното градоустройство все по-често мисли за мрежа, вместо за отделни паркове. Например: парк - алея - крайречна зона - лесопарк - извънградска гора. Така хората могат да се движат пеш; птиците и животните могат да мигрират; въздушните течения охлаждат града. Това е една от причините, крайречните паркове да са толкова ценни. За град като Видин Дунав естествено предоставя такъв коридор. Петият принцип: водата е магнит. Най-посещаваните паркове почти винаги съдържат река; езеро; фонтан; канал; водна градина. Човекът инстинктивно търси вода. Затова дори малко водно огледало може да направи мястото по-привлекателно от голяма тревна площ. Шестият принцип: местните видове са злато. Преди години се е смятало, че екзотичните растения са по-престижни. Днес се знае, че местните видове изискват по-малко поливане; понасят местния климат; поддържат местната фауна. Например по Дунава често са по-подходящи: бряст; дъб; ясен; топола; върба, отколкото някои екзотични декоративни видове. Седмият принцип: човекът обича ред, природата обича разнообразие. Най-успешните паркове съчетават двете. Човекът предпочита ясни алеи; видими пространства; подредени места за отдих. Природата предпочита: гъсталаци; мъртва дървесина; разнообразни растения. Затова добрият парк има и от двете: подредени зони за хората; по-диви участъци за екосистемата. Ако трябва да сведем всичко до един "шаблон №3", успешното озеленяване на сграда, квартал или град, почти винаги следва формулата: големи дървета + вода + свързани зелени пространства + местни растителни видове + място за дивата природа. Интересното е, че това не е модерно откритие. Ако разгледате старите дунавски градове отпреди век и половина, ще видите същата логика: край реката има дървета, сенчести улици, градини, овощни дворове и плавен преход към околната природа. Съвременната ландшафтна архитектура все повече се връща именно към тези принципи, но вече подкрепени с научни данни за климата, биоразнообразието и човешкото здраве.

При съвременните темпове на движение на хора, стоки и капитали, често в определени региони се установяват и развиват стремително инвазивни растителни и животински видове, поради липсата на адекватна защита на местните видове. Очевидно това е сериозно предизвикателство. Повече със знак минус или с плюс? Краткият отговор е: в повечето случаи знакът е по-скоро минус, но не винаги. Тук е важно да разграничим три понятия, които често се смесват: Чужд вид – това е вид, пренесен извън естествения си ареал. Натурализиран вид – това е чужд вид, който се е установил и се размножава. Инвазивен вид – чужд вид, който се разпространява агресивно и причинява екологични, икономически или здравни проблеми. Не всеки чужд вид е инвазивен. Например картофът, доматът и царевицата са чужди за Европа, но никой не ги смята за екологична заплаха. Проблемът възниква, когато новият вид попадне в среда, където няма естествени врагове; няма болести, които да го ограничават; местните видове не са приспособени да му конкурират. Тогава той може буквално да "монополизира" местообитанието. Защо обикновено е минус? Защото природните екосистеми са изграждани хиляди години. Представете си дунавска заливна гора край Видин. Там растения, насекоми, птици, риби и микроорганизми, са част от сложна мрежа. Ако внезапно се появи нов вид, той може да наруши тази мрежа. Примери от България: нутрия – внесена от Южна Америка заради кожата си. Червенобуза костенурка – популярна като домашен любимец, но конкурира местните костенурки. Айлант – дърво, което се разпространява агресивно и измества местната растителност. По Дунав има и редица инвазивни риби, миди и водни организми, пренесени чрез корабоплаването. Но има и плюсове. Природата не е музей. През цялата история видовете са мигрирали. След последния ледников период, Европа е била колонизирана от множество растения и животни, дошли от юг. Понякога новият вид запълва свободна екологична ниша; стабилизира нарушена среда; увеличава разнообразието. Някои чужди дървесни видове например, понасят по-добре сушата и жегите от местните. Това става особено актуално заради климатичните промени. Интересната дилема на XXI век. Преди сто години въпросът е бил: "Как да не допуснем чуждите видове?" Днес все по-често въпросът е: "Кои нови видове ще помогнат на екосистемата да се адаптира към новия климат?" Ако климатът в Северозападна България стане значително по-сух след 50–100 години, част от сегашните местни видове може да изпитват трудности. Тогава някои "чужди" видове могат да се окажат по-приспособени. В района на Видин, Дунав е своеобразна магистрала за живи организми. Реката пренася семена; риби; безгръбначни; птици. Това винаги е било така. Разликата е, че днес към естественото разселване се добавят кораби; камиони; железопътен транспорт; международна търговия. Затова скоростта на разпространение е несравнимо по-висока от преди. В крайдунавските екосистеми най-голямата опасност, обикновено не е самото наличие на нов вид, а когато той започне да образува почти монокултури и да измества върби, тополи, тръстики, местни риби или безгръбначни. Затова съвременната екология не воюва срещу всички чужди видове. Тя се стреми да разпознава онези, които разрушават баланса. В този смисъл проблемът не е "чуждото", а загубата на разнообразие. Една екосистема може да приеме нови участници, но когато един от тях започне да доминира над всички останали, тогава почти винаги последствията са отрицателни.

Принципи на термодинамиката    Принципите и хуморът    Подпочвени води    Еврейски заговори    Крепост Калето

Принцип на работа    Принцип на солидарността    Принцип на субсидиарността    Принципен като Гюро Михайлов    Принципи на Нютон

Една от любимите зони във всеки парк, е алпинеумът. Кое е това, което го прави толкова специален за много хора? Алпинеумът е много интересен феномен в парковото изкуство, защото съчетава няколко неща, които хората инстинктивно намират за привлекателни: разнообразие, усещане за планинска природа, миниатюрност и известна доза романтика. Какво представлява алпинеумът? Алпинеумът е специално оформена градина или част от парк, в която чрез камъни, скали и подходящи растения се пресъздава планински пейзаж в умален мащаб. Най-често се използват видове, характерни за високите части на планините – еделвайс, каменоломки, различни седуми, иглики, ниски хвойни и други. Самото му име идва от името на Алпите, откъдето произлизат много от първоначално използваните растения. И наистина, какво привлича хората към него като магнит? Това е планината в умален вид. Човек може да види за няколко квадратни метра това, което в природата би изисквало дълъг преход. Малки скални откоси, тераси, сипеи и цветя, създават усещане за истински планински пейзаж. Тук има голямо разнообразие на малка площ. В един добре направен алпинеум, могат да съществуват десетки или дори стотици растителни видове. Това го прави особено интересен за наблюдение. Той не е препариран, той се променя през сезоните. През пролетта цъфтят едни растения, през лятото други, а през зимата камъните и вечнозелените форми създават различна картина. Алпинеумът рядко изглежда еднакво през две различни части на годината. В същото време съчетава едновременно ред и дивост. За разлика от класическите геометрични цветни лехи, алпинеумът изглежда по-естествено. Макар да е внимателно проектиран, той създава впечатление за късче непокътната природа. Има силно изразен психологически ефект на миниатюрния свят. Подобно на бонсаите или макетите, алпинеумът позволява на човек да възприеме цял „пейзаж“ наведнъж. Много хора изпитват удоволствие от наблюдението на такива умалени природни светове. Какво толкова привлича хората в него? Знаем ли, кога и как възниква първият алпинеум? Кога възниква първият алпинеум, днес е трудно да се посочи. Още през XVI и XVII век, европейски ботанически градини започват да събират редки планински растения. Истинският разцвет обаче идва през XIX век. Тогава в Европа се разпространява т.нар. „алпийска мода“. Изследователи, ботаници и туристи започват масово да посещават Алпите и да донасят растения за градините си. Особено силно това движение се развива в Великобритания, където възникват първите големи декоративни скални градини. Как се появяват обществените алпинеуми? През втората половина на XIX век, ботаническите градини започват да изграждат специални скални участъци за отглеждане на високопланински растения. Един от най-известните ранни примери, е алпийската секция на Royal Botanic Gardens, Kew. Скоро подобни съоръжения се появяват и в ботаническите градини на Берлин, Виена, Женева и много други европейски градове. Наистина е интересно, защо алпинеумите са толкова устойчиви като идея? Очевидно, защото съчетават две човешки потребности, които рядко се срещат заедно: желание за досег с дивата природа; желание тази природа да бъде достъпна, подредена и безопасна. Алпинеумът е своеобразен компромис между парка и планината – възможност да се разходиш сред скали, цветя и планински форми, без да напускаш сигурността и зоната си на комфорт в града. Именно това обяснява, защо повече от век и половина, те остават една от най-обичаните части на ботаническите и градските паркове. Друг елемент на парковете, който също е магнетично привлекателен, са зоните с вода - езерца, фонтани, шадравани, водоскоци, чешми, игрови зони с вода, която пръска неочаквано, ако настъпиш определени плочки, от изкуствени дървета и пр. Каква е магията тук? Магията на водата в парковете, е толкова древна, колкото и самата човешка цивилизация. Ако алпинеумът пресъздава планината, водните елементи пресъздават нещо още по-фундаментално – присъствието на живот. Защо водата ни привлича толкова силно? Има незаобиколима биологична причина. В продължение на стотици хиляди години, хората са зависели от наличието на вода за оцеляване. Поради това мозъкът ни е еволюирал така, че да възприема водните източници, като привлекателни и безопасни места. Някои психолози и еволюционни антрополози, говорят за т.нар. „синьо пространство“ (blue space) – аналог на зелените пространства. Наблюдението на вода често понижава усещането за стрес и привлича вниманието без усилие. Движението привлича. За разлика от дърветата и сградите, водата никога не стои напълно неподвижна. Езерото образува вълнички; фонтанът постоянно променя формата си; водоскоците рисуват нови фигури всяка секунда; отраженията се движат непрекъснато. Мозъкът естествено се интересува от умерено движение. То е достатъчно динамично, за да задържи вниманието, но не е толкова интензивно, че да изморява. Има измислени множество поговорки за водата. Ето една: Никога не може да си измиеш краката в една и съща вода. Звукът, шумът на течаща вода има особен характер. Той е достатъчно сложен, за да прикрива неприятни звуци (трафик, разговори, машини), но достатъчно равномерен, за да не натоварва. Именно затова фонтани често се поставят в централните части на паркове и площади. Водата като спектакъл. Още в древността владетелите осъзнават, че водата може да бъде демонстрация на богатство и технически възможности. В сух климат фонтанът е бил нещо като днешен небостъргач или космическа ракета: видим знак, че обществото разполага с ресурси и умения. Сред прочутите примери са градините на Вила д'Есте и парковете на Версайския дворец, където стотици фонтани са впечатлявали посетителите. Защо децата обожават водните игри? Защото водата е едновременно: безопасна в малки количества; непредсказуема; интерактивна. Когато настъпиш плочка и струята избликне неочаквано, се получава своеобразен диалог между човека и средата. Това е игра на причина и следствие. Подобни съоръжения съчетават елементите на площадка, фонтан и научен експеримент. Малко хора осъзнават колко важни са отраженията. Езерото буквално удвоява пейзажа: дърветата стават два пъти повече; небето се появява и под краката; светлината придобива допълнителна дълбочина. Затова дори съвсем малко водно огледало може да промени изцяло възприятието за пространството. В почти всички култури водата се свързва с живот; чистота; обновление; плодородие; спокойствие. Затова почти няма голяма цивилизация, която да не е включвала водни елементи в своите градини – от древните градини на Месопотамия до ислямските дворове на Алхамбра и японските градини. Интересен парадокс. Хората обичат водата, дори когато не възнамеряват да я използват. Мнозина могат да седят с часове край езеро или фонтан, без да пият от него, да плуват или да ловят риба. Самото присъствие на вода обогатява преживяването. Ако алпинеумът привлича с усещането за планина и откривателство, водният кът привлича с усещането за живот и движение. Неслучайно в почти всеки успешен парк по света има поне един воден елемент. Когато се съчетаят зеленина, камък и вода, се получава композиция, която човешкото око и психика възприемат като особено завършена и хармонична.

Принцип    Какво означава принцип    Принцип на Хайзенберг    Принцип на относителността    Принцип на пропорционалността

Екстирпация на лимфен възел    Отстраняване на лимфен възел    Метастатичен лимфен възел    Възпален лимфен възел    Заболявания на лимфните възли

Групи лимфни възли    Строеж на лимфен възел    Устройство на лимфен възел    Тимус    Лимфна дисекция

Лицево-челюстна хирургия - Основни теоретични въпроси    Лицево-челюстна хирургия - Травми    Лицево-челюстна хирургия - Възпалителни процеси    Лицево-челюстна хирургия - Заболявания на ставите    Лимфен възел

Тетрациклини    Лицево-челюстна хирургия - Друга патология    Лицево-челюстна хирургия - история    Лицево-челюстна хирургия - Обезболяване и медикаментозна терапия    Лицево-челюстна хирургия - Различни области

Линкозамиди    Принципи на приложение на антибиотичната терапия    Рифампицини    Синергистини    Сулфонамиди

Зъбни импланти - практическа полза    Зъбни импланти - същност    Зъболекар    Аминоглюкозиди    Бета - лактамни антибиотици

Размерът е от значение - имплантатни размери    Зъбни импланти    Зъбни импланти - история    Зъбни импланти - кой има право да ги поставя?    Зъбни импланти - показания и противопоказания

Първична стабилност на имплантите с награпавена повърхност    Периимплантит при базални импланти    Протезиране върху базални импланти    Успеваемост при базалните импланти    Имплантатни размери - характеристики

Българският туристически информационен мегасайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Зъб    Първична стабилност на базалните импланти    Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи