Снимки на крепостта Баба Вида

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Венцеслав Ралев

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Истинско чудо е, че „Баба Вида“ е единствената изцяло запазена средновековна крепостна структура в чертите на днешна България. Крепостта е играла роля едновременно на отбранително съоръжение и на владетелски замък. Една от легендите разказва, че някога по тези земи живял голям български болярин. Той имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. Но историята не помни и не споменава името му. За сметка на това разказва за децата му. След неговата смърт трите му дъщери – Вида, Кула и Гъмза, разделили неговите владения помежду си. Двете по-малки сестри – Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза – нейна столица бил Гъмзиград (днешен Гамзиград в Сърбия), се омъжили прибързано. Те попаднали на мъже, които лекомислено пропилели бащиното наследство. Най-голямата сестра – Вида, така решил бог - останала сама през целия си живот. Под нейно ръководство, обаче, бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост. В своята крепост тя успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност, след смъртта й хората от този край си дали дума да кръстят замъка на нейно име – „Баба Вида” или „Бабини Видини кули”. Това били времената, в които Видин попаднал под османска власт. Когато османските турци завладели Видин, там започнал да властва Саид Ашар паша. Един ден, докато се разхождал в околността, той харесал ъгъла, който се затваря между реките Тимок и Нишава. Това е местността, където сега е разположен град Зайчар (днес – в Източна Сърбия), и решил да направи чифлик. Мястото било много красиво, земята - плодородна, водата – в изобилие. Пашата веднага започнал да строи и скоро там се появили конаци, воденици, лозя и градини. Отначало пашовите земи били обработвани от селяните от съседните селца. Но на Саид Ашар не му била достатъчна само тяхната работа. Мечтаел да натрупа големи богатства и да живее на широка нога. Затова той преселил по тези места колибари от около трийсетина тетевенски села. Опростил им всички повинности към държавата и им наредил да обработват чифлика му. Благодарение на тези заселници, населението лека-полека започнало да се увеличава. Дошли да живеят хора и от други села на Видинско; започнали да се раждат деца, внуци. Този чифлик и хората, които работели в него, образували голямо селище, наречено на името на Саидшар. Но в общуването между хората, то се променило на Зайчар - сигурно и дали не защото, благодарение на добрите условия, хората се размножавали като зайците. Знае ли човек?

Реки в Пирин    Влахинска река    Река Дунав

Организъм    Зъбни импланти    Пародонтология    www.ralev-dental.bg

Още една легенда (лакърдия): Преди време имало двама братя и две сестри: Гъмзо, Коста, Кула и Вида. Те не могли да съжителстват заедно, понеже постоянно се карали. Един ден, след като провели дълъг разговор, решили да се разделят и всеки да си създаде свой град. Най-лемият брат, Гъмзо, построил Гъмзиград. Коста – Костолец. Кула – град Кула. А Вида, която била най-малка, но най-досетлива и хитра, направила града Видин. Така били съградени тези градове-крепости, в които се притекли и заселили много хора от околността. Сестрите Кула и Вида били много по-умни и хитри от братята си и затова в техните градове непрекъснато прииждали нови заселници, особено във Видин. Така тези селища станали големи и с много жители. Братята гледали повече живота си и не се грижели за друго. Гъмзо обичал много лозята – засадил цялото землище с лозя и правел прочуто вино, което и досега е известно – “Гъмза”. Край него се заселили само хора, които обичали лозята и се грижели да опазят доброто име на виното. Коста се занимавал със земеделие, което непрекъснато линеело. Жителите били трудолюбиви, но не могли да забогатеят.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Според друга легенда, двете сестри Вида и Кула нямали братя. Вида била много красива. Искали я много мъже, но тя не харесала нито един. Кула често я увещавала да се задоми, но Вида се ядосвала на съветите й и за да не се карат – отделила я в една местност и й дала верни хора да живеят с нея. Така Кула станала основателка на град Кула, а Вида останала да живее в родния дом. Когато османлиите вече се разпореждали по българските земи, Вида била остаряла – неомъжена и самотна, защото десетилетия не могла да си избере прилика за своя ум и хубост. Като се разчуло, че турците наближават града, тя събрала хората си и им заръчала да изградят на най-личното място в града кули, в които да се скрие населението. И се запретнали всички: работили ден и нощ и съградили кулите, които и днес носят името “Бабини Видини кули“. Още едно предание пък разказва, че някога баба Вида направила една голяма каменна кула и друга по-ниска, подобна на първата. До тях изкопала кладенец и построила черква. Народът ги нарекъл на нейно име – кулите на баба Вида. От тях е получил името си и градът Видин.

Но има и още легенди - следваща легенда разказва за строежа на Видинската крепост. Когато баба Вида строила калето, цялата околия мъже и жени работели по нея. Стари хора разказвали, че било “през латинско време”. Камъкът бил взиман чак от Буковец, откъдето бил прекарван на ръце – от ръка на ръка, човек до човек били наредени. Друга легенда разказва колко време е отишло за строежа на крепостта. На зидар му се родил син. Малко след това, обаче, той бил изпратен на строежа на крепостта. Минало много време, синът пораснал и попитал майка си, къде е баща му. Тя му казала, че строи крепостта и той поискал да го види. Един ден майка му го изпратила на строежа да занесе вода на работниците. Когато се срещнали и баща му го видял, не могъл да повярва колко време е минало, откакто не се е прибирал в къщи. Легенди. Лакърдии. Някой път художествени, друг път – нехудожествени измислици. Но често най-невероятните истории, са си самата чиста истина. Град Видин (Бдин) бил средищен за северозападните български земи от двете страни на реките Тимок и Дунав. Тази гранична област почти винаги се е ръководела от полузависими владетели. Маджарите (унгарците) нахлували многократно и превземали крепостта. През XIV в. Видин е столица на феодалното Видинско княжество, чиито владетели били Ростислав Михайлович, Яков Светослав и княз Шишман. Крепостта Баба Вида била тяхна резиденция.

Бъндеришки езера    Бургас    Снимки от Бургас

Във втората половина на XIV в. феодалната област става владение на Иван Срацимир, син на цар Иван Александър. Тъкмо по негово време крепостта или замъкът Баба Вида добива приблизително вида, познат ни днес. Архитектурно, крепостта Баба Вида е нещо като дървеното желязо или като коктейл от раци без раци. Тя е забележителен пример за средновековна българска архитектура, демонстрираща смесица от влияния от византийските, балканските и централноевропейските традиции по уникален начин. Използвани били тухлена и каменна зидария, отличителен белег на българската замъчна архитектура. Този дизайн е характерен за късносредновековния период на Балканите. Той отразявал конкретната и срочна необходимост от засилена отбрана срещу нарастващата османска заплаха. Комбинирането на тези материали не само осигурява структурна стабилност, но и позволява декоративни елементи, като арки и фризове. А това вече допринася за естетическата привлекателност на крепостта. В сравнение с други средновековни замъци на Балканите, като крепостта Смедерево в Сърбия и замъка Розафа в Албания, крепостта Баба Вида се откроява с добре запазеното си състояние и чистотата на архитектурното си оформление. Многопластовата история на крепостта е очевидна в различните фази на строителство и реконструкция, всяка от които оставя своя отпечатък върху структурата, която времето ни е завещало днес. По-късно нашествието на османлиите на Балканския полуостров предрешава участта на Видинското княжество и величествената му крепост минава под османска турска власт през 1396 г.

Смята се, че строежът на осемъгълната кула към река Дунав и на два контрафорса, са дело на австрийците, които през 1689 г. за известно време завладяват Видин. Крепостта е на площ от 9,5 дка. Заобиколена е от всички страни със защитен ров, широк 12 м и дълбок 6 м. „Баба Вида“ е иззидана в неправилна четириъгълна форма, с дължина на всяка страна по около 70 метра. Два реда стени я защитават. Вътрешната (по-високата) има 9 кули. Външната (по-ниска), е с 2 кули. Пространството между двете стени се оформя като външен двор. Замъкът-крепост е достъпен само от север, където е входната кула. В миналото по дървен подвижен мост (сега неподвижен каменен) се минавало над рова, запълнен с вода от Дунав. След входната кула се влиза в първия вътрешен двор. Мястото, където е построена крепостта, доказано е било обитаемо повече от 2000 години. Имало е различни строителни периоди. Археологическите разкопки в крепостта Баба Вида довеждат до богатство от артефакти и структурни останки. Те достоверно разказват историята на обекта и живота на неговите обитатели. Набор от средновековни стенописи, датиращи от XIV век украсяват стените на параклиса на крепостта. Тези стенописи на религиозни сцени и фигури, ни показват художествения и духовен живот на средновековния български двор. Керамика, монети и оръжия от различни периоди отразяват непрекъснатата окупация на крепостта и нейната роля в търговията и отбраната на региона. Тези артефакти са помогнали на историци и археолози да съставят по-цялостна картина на миналото на крепостта и нейното място в по-широкия контекст на балканската история.

Градове в България    Облаци    Мемориал на жертвите на комунизма

Строежът на същинската крепост, започва през Х век. Отдолу са били основите на стар римски наблюдателен пункт. С течение на времето крепостта е била неколкократно надграждана от различните си владетели. Дори в ранния си етап обаче е била изключително добре укрепена, за да предизвика византийския хронист Йоан Скилица да напише: „…императорът се отправил на поход срещу Видин и го превзел със сила след 8 месеци обсада”. Във византийските хроники е открито свидетелство, че византийските войски, предвождани от император Василий II, обсаждали Видинската крепост през 1003 г. в продължение на близо 8 месеца. Почти през цялото съществуване на Второто българско царство, Видинската крепост била най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото й разширение станало по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той ползва мястото като феодален замък. Срацимировата кула, строена през XIII-XIV век, е най-добре съхранената част от времето на средновековния български период. Висока 16 метра, по стените й са запазени множество тухлени орнаменти – розетки и паници. Смята се е, че един от тях е надпис „Шишман“ – предположение, което е изказано от Иван Велков през 50-те години на ХХ век.

Градове в България    Облаци    Мемориал на жертвите на комунизма

Близо до тази кула е и тайният изход на замъка. Тунелът на крепостта бил използван главно за изтегляне на артилерийски оръдия към горната й част. В миналото, за разлика от днес, този тунел не е бил покрит с калдъръм. В днешно време съоръжението е предпочитана част от декора на редица исторически филми. В средните векове, по време на османското владичество, „Баба Вида“ има отбранителни функции – издигнати са бойници и казармено помещение. Отбраната на крепостта се състояла от две каменни стени с дебелина 2.2 метра и четири ъглови и пет странични кули. През втората половина на XVIII в. крепостта се използва предимно за склад на боеприпаси и за затвор. Стените на две от помещенията в североизточната част на вътрешния двор са покрити с врязани черти и знаци – рабоши, с които безименни затворници са отброявали дните, прекарани тук. В една от нишите е останала и бесилката на затвора. Днес на показ в някои помещения са изложени автентични уреди за изтезания и манекени, изобразяващи затворник и палач. Те изглеждат стряскащо истински. По това време сградата била приспособена за употреба на огнестрелно оръжие. Поставени били амбразури за пушки и малокалибрени оръдия по външната оградна стенa.

В края на XVIII-ти и в началото на XIX век са построени тухлени надзиждания по вътрешната оградна стена, също и покривите на кулите. По същото време е построена и стрелковата тераса. Тя е земен слой с дебелина около 5 м, насипан върху каменните покриви на помещенията. Българските кули са завършвали със зъбери – подобно на крепостните стени. Оттук и днес се разкрива панорамна гледка към целия град и река Дунав. Вижда се синагогата, строена през 1894 г. Кулите били разделени на етажи. Долните ползвали за складове,а горните - като наблюдателници и огневи точки по време на сражения. През 1927 г. крепостта е обявена за „народна старина“. По реката срещу нея често спират круизни кораби, пълни с посетители от Европа, САЩ, Австралия, Китай. Неведнъж е използвана и при снимането на филми, като например „Пепелища“ на Анджей Вайда. Крепостта „Баба Вида“ е национален паметник на културата и част от 100-те национални туристически обекта на България. В шейсетте години на ХХ-ти век, в крепостта е открита сцена, на която се провеждат традиционно летни театрални дни. Много кинематографисти признават уникалния естествен декор на крепостта, която е обичано място за снимки на филми. Целият комплекс е пригоден изцяло за туристически цели, като посетителите виждат обстановка, запазена в близък до естественото й състояние вид.

Археолози, геолози, етнолози и други учени, често откриват артефакти (включително в крепости), които или трябва да пренапишат досега известната история, или ги поставят в недоумение, неспособни да дадат каквито и да било смислени отговори. Не е даден окончателен отговор за много открития, че не са с извънземен произход; плод на дейността на извънземни цивилизации или дори земни, за които не знаем нищо. Кои са най-шокиращите примери, свързани с крепости? Откритията, направени в и около крепости, често са изумявали учените и предизвиквали дебати, включително спекулации за извънземен произход или за загубени цивилизации. Макар че мнозина предпочитат по-рационални обяснения, някои находки остават загадка и предизвикват въпроси за произхода и технологията на създаването им. Ето някои от най-загадъчните примери, свързани с крепости: Мегалитните стени на Саксайуаман (Перу). Масивната каменна крепост Саксайуаман близо до Куско е изградена от огромни каменни блокове, някои тежащи над 100 тона. Те са толкова прецизно обработени и сглобени без използване на хоросан, че дори съвременни инженери се затрудняват да обяснят технологията. Как са били преместени и оформени тези блокове? Липсата на ясни следи от инструменти, съчетана с мащабите на проекта, поражда теории за помощ от извънземни или неизвестна високоразвита цивилизация. Циклопските стени на Тиринт и Микена (Гърция). Тези крепости са изградени от гигантски каменни блокове, които древните гърци наричали "циклопски", вярвайки, че са дело на циклопи. Стените, достигащи до 13 метра височина, са почти невъзможни за построяване с тогавашната технология. Как са били транспортирани и подредени тези камъни? Възможно ли е тези строежи да са дело на загубена протоцивилизация с напреднали технологии?

Хисар    www.bg-dentist.com    Базални импланти - информация

Подземните тунели на Деринкую (Турция). Огромен подземен град, открит в Кападокия, с капацитет да побере до 20 000 души. Включва помещения за живот, складове, църкви и дори системи за вентилация, всички изкопани в скалата. Как и защо е изграден този сложен подземен комплекс? Някои теории предполагат, че е бил създаден като убежище от глобални катаклизми или дори от извънземни нашественици. Замъкът Корникуло (Италия). През XIX век в руините на замъка Корникуло археолозите открили загадъчен метален диск с гравюри, напомнящи съвременна електроника. Дискът остава необясним за времето си и не съответства на познатите технологии на Средновековието. Дали дискът е създаден от неизвестна цивилизация? Някои изследователи дори спекулират за артефакт с извънземен произход. Каменните кули на Сванетия (Грузия). В Кавказкия регион на Грузия се намират мистериозни кули, някои датирани от бронзовата епоха. Те са изключително устойчиви на времето и изглеждат непропорционално напреднали за своята епоха. Защо и как са построени тези кули? Възможно ли е да са използвани за наблюдение на звездите или като част от сложна отбранителна система, непозната за нас? Мистерията на Чулпа кулите (Боливия). Чулпа са древни кули, използвани за погребални цели, разположени близо до езерото Титикака. Изграждането им с цилиндрични, перфектно обработени каменни блокове остава необяснимо с наличните технологии на местните култури. Как е постигната тази прецизност? Теориите варират от неизвестни строителни техники до намеса на напреднали цивилизации.

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Замъкът на дявола (Девилс Тауър, Уелс). Легендите разказват, че на мястото на руините е имало структура, чието строителство се приписва на свръхестествени сили. Археолозите откриват необичайни камъни, наподобяващи обработени с висока температура материали. Възможно ли е тези материали да са продукт на технология, далеч надхвърляща времето? Фортовете на Нан Мадол (Микронезия). Огромен комплекс от острови и постройки, съставен от базалтови колони. Нан Мадол често е наричан "Венецията на Тихия океан". Как са били транспортирани и подредени тези тежки базалтови блокове? Някои предполагат връзка с митичната потънала цивилизация Лемурия. Тези няколко пример илюстрират как археологически находки, свързани с древни крепости и структури, често надминават разбиранията ни за технологиите и знанията на миналото. Докато мнозина учени се опитват да предложат рационални обяснения, мистерията на някои от тези открития остава, подхранвайки въображението и теориите за загубени цивилизации или дори извънземна намеса.

информация за река Дунав    Гръцки огън    Хасково

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.