Крепостен ров

copyright©by everybody

Автор на снимката - д-р Венцеслав Ралев

Вижте и научете за още интересни обекти:

   

Крепостните ровове са се доказали като ефективно сдържащо средство в случай на нападения срещу крепостта. В какво точно се изразяват техните преимущества? Дори бегъл анализ показва, че крепостните ровове са били ключов елемент от отбранителната система на много крепости и замъци. Те са били ефективно препятствие за преки атаки. Дълбоките и широки ровове затрудняват придвижването на вражеските войски и техниката, като пречат на поставянето на обсадни машини като стенобойни тарани, кули и катапулти близо до стените на крепостта. Ровът забавя противника. Враговете трябва да намерят начин да преминат рова, което изисква време и ресурси. Това дава възможност на защитниците да се подготвят и да нанесат удари от по-висока позиция. Те са естествена защита от подкопаване. Водните ровове възпрепятстват враговете да копаят тунели под стените, за да ги срутят. Наличието на ров прави такъв подход изключително трудоемък или невъзможен. Ровът дава тактическо предимство за защитниците. Ако е запълнен с вода, той увеличава трудността за преминаване. Дори ако ровът е сух, стръмните му склонове усложняват катеренето, а нападателите стават лесни мишени за защитниците. Ограничават се изненадващите атаки. Рововете правят по-трудно използването на стратегии за бързо проникване в крепостта, като скрити нападения през нощта. Водният пръстен около крепостта има и силен психологически ефект. Масивният ров може да създаде впечатление за непревземаема защита, което да деморализира врага още преди началото на атаката.

Художествена галерия - Видин    Сгради, които са претърпели основен ремонт    Художествена галерия - Видин

Водната полоса е ефективна защита и от конници. Ровът е непреодолимо препятствие за кавалерията, която иначе би могла бързо да достигне крепостните стени. Тези преимущества правят крепостните ровове изключително ценен елемент от защитата на средновековните крепости. Доколко ефективно обаче, водната преграда защитава крепостите от огнеметните системи на врага? Водните прегради, като част от крепостните ровове, осигуряват определена степен на защита срещу огнеметните системи, но тяхната ефективност зависи от няколко фактора. От една страна, водният ров ограничава разпространението на огъня. Водата служи като естествена бариера. Водната повърхност предотвратява разпространението на огъня върху самия ров, което би могло да застраши дървени конструкции, мостове или други запалими части от крепостта. Водата защитава крепостта от катран и горящи стрели. Дори при използването на горива като катран или смола, те често се ограничават от водата и не успяват да нанесат значителни щети, особено ако водата е в движение или има достатъчна ширина. В тази връзка, виждат зор и обсадните машини, чието ползване близо до крепостните стени е проблематично или невъзможно. Огнеметните системи в древността и средновековието (като гръцкия огън) често изискват стабилна платформа за насочване. Водните ровове затрудняват разполагането на обсадни машини в близост до крепостта, което намалява тяхната ефективност. Водата осигурява защита от директни щети. Тя е като непроницаем щит.

Водата защитава основите на крепостните стени от запалване и разрушение, които биха могли да възникнат при използване на огнеметни системи. Ако огънят достигне до укрепленията, наличието на вода наблизо позволява на защитниците бързо да го потушат. Огнеметите в исторически план имат ограничен обсег и точност, което ги прави по-малко ефективни при атака срещу крепости с широки ровове. За горивата, използвани от врага (като петрол или смеси с животински мазнини), е необходимо добро разпределение, за да бъдат ефективни. Водната бариера затруднява това. Все пак съществуват и ограничения на водната преграда – тя не е панацея срещу всички оръжия на противниците. Ако огнеметната система използва запалими вещества, които плават по вода (напр. смеси на базата на петрол), водната преграда може да се окаже недостатъчна, тъй като горивото може да създаде огнено поле върху повърхността на водата. В студен климат, ако ровът замръзне, ефективността му срещу огнеметни атаки значително намалява. Водната преграда е сравнително ефективна защита срещу огнеметните системи, особено при подходящо проектиране на рова и при липса на специализирани горива, способни да плават и да горят върху водата. Въпреки това, защитниците често допълвали водните ровове с други укрепления и стратегии, за да осигурят максимална защита.

Александър Невски    Арбанаси    Крепостта Баба Вида

Какви ефективни противодействия срещу рововете с вода са прилагали атакуващите? Кои са най-известните примери в историята? Би било голяма грешка да се смята, че атакуващите армии не са разработили редица действия, стратегии и технологии за преодоляване на водните ровове около крепости. ефективността на тези методи зависи от наличните ресурси, времето за подготовка и условията на терена. Някои от основните методи за противодействие и примери от историята може да прочетете тук. Естествено, на всяко действие на едната воюваща страна, другата се е стремяла да открие противодействие. Разработени били методи за преодоляване на водни ровове. Изграждани били временни мостове. Атакуващите често са конструирали подвижни мостове (понтони) или греди, за да преминат през водата. Например, при обсадата на Константинопол (1453 г.), османците използвали подвижни платформи и понтони, за да преодолеят рововете и да приближат стените. Запълване на рововете с камъни и пръст. Използвали са земя, дървета, камъни и други материали, за да запълнят рововете и да създадат път към крепостните стени. Например, при обсадата на Роан (1418 г.), по време на Стогодишната война, англичаните запълнили рововете, за да доближат укрепленията. Използване на кораби или салове в роровете. Салове или лодки са били използвани за превоз на войски през рововете или за създаване на временни мостове.

По време на кръстоносните походи, при обсадата на Акре (1189–1191 г.), кръстоносците използвали кораби, за да транспортират войски и техника през водните препятствия. Атакуващите често са се опитвали да пресушат водните ровове, като ги източват или пренасочват водоснабдяването, отвеждайки водата от рова. Така направили при обсадата на Венеция (1617 г.). Австрийците използвали канали, за да отклонят водата от рововете около крепостите. По време на зимни кампании, в по-студен климат, атакуващите са изчаквали зимата. идеята е, че тогава водата в рововете замръзвала, за да преминат върху леда. Например, по време на Великата северна война (1700–1721 г.), руските армии често използвали замръзналите ровове за предимство. В случай на ровове с вода, покрити с дървени платформи, враговете са използвали катран, петрол или други запалими вещества, за да ги подпалят. Гръцкият огън, използван от Византийската империя, е бил изключително ефективен при атаки срещу укрепления с водни ровове. Вместо директно да се опитват да преминат рова, атакуващите понякога копаели тунели под водната преграда, за да отслабят стените. Така било постъпено при обсадата на Харфльор (1415 г.), когато англичаните използвали минни операции, за да разрушат укрепленията. Известни са примери за успешно преодоляване на водни ровове.

Батак    Байкушевата мура    Зъбни импланти

При обсадата на Константинопол (1453 г.), Османците използвали сложна комбинация от артилерия, понтони и тактически действия, за да преодолеят рововете около стените. По време на обсадата на Родос (1522 г.), Османската армия построила насипи и запълнила рововете с материали, за да достигне стените на рицарите хоспиталиери. При обсадата на Тулуза (1218 г.), по време на албигойските кръстоносни походи, кръстоносците използвали насипи и понтони, за да преодолеят водни прегради около града. В обсадата на Малта (1565 г.), османците използвали корабни платформи и салове, за да пренесат войските през рововете, но защитниците успели да отблъснат атаките. Противодействията срещу водните ровове често комбинират инженерна изобретателност, логистика и тактическо планиране. Историческите примери показват, че въпреки значителните трудности, атакуващите са успявали да преодолеят водните ровове с комбинация от техники и упоритост.

В случай на успех на врага и проникване в крепостта, водните ровове често са били преграда пред защитниците да се евакуират бързо. Затовасе налагало да се мисли за резервни, алтернативни и бързи аварийни изходи. Какви алтернативни изходи са били предвиждани? В случай на успешна вражеска атака и пробив в крепостта, водните ровове действително биха могли да затруднят бързата евакуация на защитниците. Поради това защитниците са предвиждали различни стратегии и конструкции, които да осигурят безопасно отстъпление. Нека научим какви алтернативни изходи и мерки са били използвани. Тайни подземни тунели (тайни изходи), била класиката в жанра през онези години. Много крепости са имали специално изградени подземни тунели, водещи извън стените и отвъд водния ров. Тези тунели често били добре прикрити и използвани само в крайна нужда. Тунелите служели за евакуация на гарнизона и населението; за тайно снабдяване с храна и оръжия по време на обсада. Например, крепостта на Малага в Испания имала тайни тунели, които водели до защитени външни позиции. По време на обсадата на Масада (73–74 г.), защитниците на еврейската крепост разчитали на скрити пътеки за достъп до водоизточници. Някои крепости са разполагали с подвижни или временно монтирани мостове над рововете. В случай на пробив, тези мостове можели да се използват за бързо преминаване. Крепостите във Фландрия често използвали такива конструкции, особено в райони с множество канали и водни ровове. Някои крепости били разположени в близост до планини, гори или реки, които предлагали естествени маршрути за бягство. Строителите често проектирали скрити изходи, водещи към тези естествени природни убежища. Замъкът Хоенцолерн в Германия имал тайни изходи, водещи към защитените планински склонове. Шлюзове и дренажни системи помагали. Водните ровове понякога били снабдени с дренажни шлюзове, които позволявали бързото източване на водата. Това можело да осигури временен сух път за отстъпление. Такива имало например в Крепостите на Луи XIV във Франция, проектирани от Вобан, които често включвали сложни хидравлични системи за контрол на водата.

www.ralev-dental.bg    www.dentalimplants.bg    www.bg-dentist.com

Съществувала и многослойна защита (вътрешни крепости) – там, където условията позволявали и господарите на крепостите можели да си го позволят. Някои крепости били изграждани с вътрешни защитни зони, наричани цитадели или донжони, които осигурявали временно убежище. Това давало време за организиране на евакуацията или за преговори. Крепостта на Алхамбра в Гранада разполагала с вътрешни укрепления, осигуряващи защита на елита и гарнизона. Били разработени и тайни водни маршрути. В редки случаи защитниците използвали подводни тунели или лодки, скрити в рова, за да се евакуират незабелязано. По време на обсадите в Нидерландия през 80-годишната война (1568–1648 г.), водни маршрути често били използвани за скрита евакуация. Забавяне на врага за осигуряване на време, била честа тактика на защитниците. При липса на тайни изходи, защитниците можели да създадат временни барикади или да разрушат мостовете над рова, за да забавят настъпващите сили. Това осигурявало време за евакуация през алтернативни маршрути. По време на обсадата на Родос (1522 г.), рицарите разрушавали мостове и барикадирали проходи, за да забавят османските войски. Водните ровове са били мощен елемент от отбраната, но също така са създавали риск за евакуацията на защитниците. За да се справят с този проблем, строителите и командирите разчитали на тайни изходи, подвижни мостове и географски особености. Най-ефективните крепости били тези, които комбинирали тези мерки, за да осигурят безопасност дори в случай на пробив.

Курс по хирургия в Румъния    Конгрес в Рим    Папиломи

Освен тайни проходи и изходи, строителите на крепостите вероятно са предвиждали и тайници за съхранение на най-скъпоценните реликви и вещи на обитателите. Това е една много любопитна тема, достойна за филмиране и изследване. Има ли забележителни исторически находки, които са открити в древните крепости? Много крепости и замъци от историята действително крият в себе си тайници, предназначени за съхранение на ценни предмети, реликви, документи и дори храна за време на обсада. Някои от тези тайници са откривани векове след изоставянето на крепостите и са разкрили уникални исторически находки. Има някои забележителни примери, които дълго са възбуждали въображението на хората. Съкровището на Монтсегюр (Франция). По време на кръстоносния поход срещу катарите (1209–1229 г.), катарската крепост Монтсегюр в Южна Франция била използвана за съхранение на ценни религиозни реликви и документи. Според легендите, някои от тях включвали реликви, свързани със Светия Граал. Докато археологическите доказателства остават оскъдни, исторически документи подсказват, че богатствата на катарите били укрити в тайници. Замъкът Хоеншвангау (Германия), когато бил реставриран в XIX век, в тайник била открита реликвария със свети мощи, вероятно скрита там през Средновековието. При разкопки на крепостта Вишеград в Прага, археолозите открили тайник с готически бижута, монети и церемониални предмети. Те вероятно са били скрити от обитателите по време на хуситските войни (XV век). В тайници на старите крепости на Мдина са намерени златни монети и орнаменти, скрити вероятно по време на османските нападения през XVI век.

При разкопки и реставрация на манастира-крепост Монте Касино след Втората световна война, били открити ценни средновековни ръкописи. Те са били скрити в тайници преди унищожаването на манастира от бомбардировки. Някои документи, свързани с Ордена на тамплиерите, са открити в тайници на техни крепости, като например в замъка Гисор. Те съдържат данни за финансови операции и религиозни практики. При разкопки на Масада археолозите открили тайници с оръжия, включително римски мечове и стрели, скрити вероятно по време на еврейската съпротива срещу римляните (73–74 г.). В крепостта на Тевтонските рицари (Мариенбург, Полша), в подземни помещения на замъка, били открити запазени брони и оръжия, които вероятно са били скрити при оттеглянето на ордена. В тайни помещения на Крепостта на Алхамбра (Испания), са открити хранилища със сушени плодове, зърно и съдове с масло, които вероятно са били част от запасите на маврите по време на обсадите от католическите крале през XV век. В замъка Каркасон (Франция), в тайници, археолозите намерили съдове за съхранение на зърно и вода, запазени от Средновековието. Лични предмети и ценности били открити в Крепостта на Нойшванщайн (Германия). При реставрации в XIX век са открити тайници с лични ценности на крал Лудвиг II, включително уникални реликви и декорации. Тайниците в Тауър (Англия) също са се прочули. В подземията на Лондонската кула са намирани множество скрити съкровища, включително кралски бижута и ценни артефакти. Тайниците в древните крепости са служели като последно убежище за най-важните ценности на техните обитатели. Те продължават да изумяват археолозите с находките си, които хвърлят светлина върху историята, културата и ежедневието на миналите епохи. Много от тях все още очакват своето откриване, превръщайки крепостите в обекти на мистерия и археологически интерес.

Добрата дентална практика във Видин    Зъбопротезни имплантати във Видин    информация за Башлийски езера

Българският туристически информационен сайт bg-tourinfo.com e вдъхновен от и се развива с финасовата подкрепа на "Ралев Дентал" АД

На точното място сте

Винаги с крачка напред

Какъв е основният способ за запълване на защитните ровове с вода? Все пак, нужни били сериозни количества от течността. Колко крепости биха могли да си ги позволят? Запълването на защитните ровове с вода е било сложен инженерно-хидравличен процес, който изисквал стратегическо планиране и достъп до надежден източник на вода. Основните методи за запълване били водоснабдяване от естествени източници, дъждовна вода, изкуствено водоснабдяване, използване на подпочвени води и комбинирани методи. Водоснабдяването от естествени източници се извършвало посредством реки и потоци. Най-често рововете са били свързвани с близка река или поток чрез канали, които отвеждали водата към рова. Това било предпочитаният метод, тъй като осигурявал постоянно поддържане на нивото на водата. Било трудно водата от рова да се източи напълно от вражеските отряди. Крепостите във Фландрия и Холандия често използвали околните реки и канали за водоснабдяване. Някои ровове били свързвани с естествени или изкуствени езера, които служели като резервоари. При липса на река, рововете понякога се запълвали с дъждовна вода, като се изграждали специални системи за събиране на валежите и насочването им към рова. Това било по-малко надеждно и зависело от климата. В райони с обилен валеж, като Шотландия, някои крепости разчитали на тази система.

Батак    Маршът на Бдинци    Бдинският пехотен полк

В определени случаи строителите копаели канали или акведукти, за да пренасочат вода от отдалечени източници. Това изисквало високо ниво на инженерни умения. Пример за такова изкуствено водоснабдяване били водните ровове на замъка Каркасон във Франция. Те се захранвали от сложна система от канали, които отвеждали вода от близките реки. В райони с високо ниво на подпочвени води рововете често се запълвали естествено, след като бъдат изкопани. Това било често срещано в низинни терени. Например, крепостите в Нидерландия, изградени в блатисти райони, се възползвали от високото ниво на подпочвени води. В някои случаи са използвани комбинации от горепосочените методи, за да се гарантира постоянен воден поток и да се предотврати изсушаването на рововете. Освен това, изграждали се шлюзове и системи за контрол на водата. Съществували обаче не малко сложности и проблеми с поддръжката. Необходимите количества вода били значителни, особено за големи крепости. Затова често се използвали системи за постоянно подаване. Рововете трябвало да бъдат редовно почиствани от тиня и растителност, за да не се нарушава притока на вода. Много крепости разполагали със шлюзове и клапи, които позволявали да се регулира нивото на водата в зависимост от нуждите. Основният способ за запълване на водните ровове е бил свързването им с естествени източници на вода, като реки или подпочвени води. В по-сложни случаи са били използвани инженерни решения като канали и акведукти. Този процес изисквал сериозна предварителна подготовка и значителни усилия за поддръжка.

Сайтът bg-tourinfo.com е отворена и безплатна за потребителите система за туризъм и информация в България. В нея всеки от вас може да даде своя уникален авторски принос на имейлите: office@bg-tourinfo.com, help@bg-tourinfo.com и support@bg-tourinfo.com. Така ще станете горди съавтори в изграждане на изглежда най-подробната и полезна туристическа информационна платформа в България. Сайтът е съвместно начинание на няколко частни ентусиасти; група приятели планинари, обединени от любовта към природата, историята и забележителностите на страната. Съществува отдавна и се развива единствено благодарение на вноски и нефинансови приноси (труд, снимков, текстов и видео материал) на издателите; и от участие в програмата Google Adsense. Желанието ни е да съберем както никъде другаде, на едно място, популярни, малко известни и автентични данни за всяка една от темите и дестинациите. Поради спецификата на интернет, не може да гарантираме (а и не целим; и не пречим на това) вашият принос да остане единствено в полето на този сайт, без да бъде копиран, цитиран и размножаван в други интернет ресурси. По тази причина не хоноруваме и публикуваната информация, ако и да е авторска. Целта ни е много повече идеална, на ползу роду, отколкото – комерсиална. Но като издатели, си запазваме правото да поощрим и предложим бонуси по различни начини, включително с финансова премия, на тези от вас, които по наше мнение, ни предоставят наистина уникална и достоверна информация. Написана с точен, но и сочен език. Посетители и автори на сайта ще ползват комфорта да намират често тук, събрана на едно място, повече и по-богата, и разнообразна информация за даден обект, отколкото в който и да било друг онлайн ресурс. Съдържанието на вашите приноси ще бъде модерирано и публикувано в сайта, в нашите профили в социалните мрежи като Youtube, Facebook и др., със споменаването ви като източник. Поради това, най-учтиво молим да ни изпращате вашата уникална информация, като ни оставите и най-общи данни за себе си - име, фамилия, които ще публикуваме заедно с информацията, която сте ни предоставили; също и имейл, и телефон, които обаче няма да публикуваме. Поради постоянното издигане на домейна и субдомейните bg-tourinfo.com в рейтинга на търсачката на Google, платформата е много подходяща и за реклама на множество дейности, бизнеси, организации, предприемачески начинания, продукти и услуги. Ние не сме научни работници археолози, етнолози или професионални историци, но се стремим да дадем на ползвателите на сайта информация, която може да е от полза; да предизвика към размисъл или да провокира интерес за изучаване, посещения и споделяне в общности.

Белоградчик    Връх Безбог    Черно море